Р Е Ш Е Н И Е
Гр.
София, 08.11.2018 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, първи състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА СЛАВЧЕВА
ДОРА МИХАЙЛОВА,
при участието на
секретаря Цветанка Павлова, като разгледа докладваното от съдия Славчева гр.
дело № 405/2018 год. по описа на СОС, за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 50/16.04.2018
год. по
гр.д. № 8/2018 год. по описа
на Ихтиманския районен съд е признато за установено, че Потребителна
кооперация „Н.“, гр. Д.Б. дължи на Г.А.Т. *** сумата 713,40 лв.,
представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224, ал.
1 от КТ в размер на 20 работни дни, ведно със законната
лихва, считано от 19.10.2017 год. до
окончателното изплащане, като е отхвърлил иска за главница до пълния предявен
размер от 3032 лв. С решението ищецът е осъден да заплати на ответника сумата
105,85 лв. разноски
съобразно отхвърлената част от иска, а ответникът е осъден да
заплати в полза на ИРС сумата 50 лв. държавна такса, както и 120 лв. разноски.
Срещу така постановеното решение
е подадена въззивна жалба от ответника с твърдения за
необоснованост, противоречие със събраните по делото доказателства и нарушение
на материалния закон. Моли съда да го отмени и вместо него да постанови друго,
с което да отхвърли изцяло предявения иск.
Ответникът по въззивната
жалба я оспорва и моли съда да потвърди решението на районния съд в обжалваната
част.
След преценка на събраните по
делото доказателства във връзка с доводите на страните, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
По делото не се спори, а и от
представените като доказателства споразумение и трудова книжа се установява, че
ищецът е работил като „специалист контрол разходи“ в ответната кооперация, като
трудовото му правоотношение /трудов договор № 9/01.04.2016 год./ е прекратено
на 01.05.2016 год. по взаимно съгласие. През периода от 2008 год. до 31.03.2016
год. ищецът е заемал длъжността председател на кооперацията.
Със заповед № 961/08.11.2017 год.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК кооперация „Потребителна
кооперация Н.“, гр. Д.Б. е осъдена да заплати на Г.А.Т. сумата 3032 лв. –
обезщетение по чл. 224 от КТ за неползван платен годишен отпуск, ведно със
законната лихва считано от 19.10.2017 год. до окончателното изплащане.
Ответната кооперация е подала в срок възражение срещу заповедта, поради което с
разпореждане от 29.11.2017 год. ИРС е указал на заявителя, че в едномесечен
срок има право да предяви иск за установяване на вземането си. Исковата молба е
подадена в законоустановения срок.
В отговора на исковата молба
ответникът оспорва предявения иск. Сочи, че ищецът бил председател на
кооперацията до 31.03.2016 год., когато бил освободен по решение на редовно
годишно отчетно-изборно събрание, като му е изплатено възнаграждение за м. март
2016 год. в размер на 582,27 лв., допълнително възнаграждение за професионален
опит в размер на 132,76 лв., както и сума в размер на 3031,99 лв. обезщетение
по чл. 224 от КТ за неизползван платен годишен отпуск. На 01.04.2016 год.
ищецът бил назначен в П. „Н.“ на длъжността „специалист контрол разходи“, като
с фиш за заплата за м. април 2016 год. на ищеца отново е изплатена сума в
размер на 61 лв. – обезщетение по чл. 224 от КТ за 2 дни неизползван платен
годишен отпуск. Моли съда да отхвърли изцяло предявените искове.
Съгласно представения по делото с
отговора на исковата молба фиш за заплата за м. март 2016 год. ищецът е получил
трудово възнаграждение, както и обезщетение по чл. 224 от КТ в размер на
3031,99 лв. за неизползван платен годишен отпуск 85 дни.
Според фиш за заплата за месец
април 2016 год. на ищеца са начислени и изплатени сумата 610 лв. –
възнаграждение за отработени 20 дни в месеца, както и обезщетение за неползван
платен годишен отпуск 2 дни в размер на 61 лв. по чл. 224 от КТ.
Според заключението на в.л. П. от
19.03.2018 год. към момента на прекратяване на правоотношението с ищеца като
председател на ответната кооперация към 31.03.2016 год. същият е имал
неизползван платен годишен отпуск, както следва: за 2008 год. – 5 дни, 2009
год. – 20 дни, 2011 год. – 15 дни; 2012 год. – 10 дни, 2013 год. – 20 дни, 2014
год. – 10 дни, 2015 год. – 20 дни и 2016 год. – 5 дни, или – общо 105 дни. Във
фиша за заплата за м. март 2016 год. на ищеца са изплатени общо 85 дни отпуск
по чл. 224 от КТ за сумата 3031,99 лв., като е останала сума за изплащане за 20
дни неползван платен годишен отпуск в размер на 713,40 лв. Изплатеното
обезщетение за неползван платен годишен отпуск с фиша за месец април 2016 год.
е за периода, през който ищецът е заемал длъжността „специалист контрол
разходи“ – м. април 2016 год.
При така установената фактическа
обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:
Предявеният иск е с правно
основание чл. 224 от КТ.
Според посочената разпоредба при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 176, правото за който не е погасено по давност.
Съдът
намира, че искът за заплащане на обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за
неизползван платен годишен отпуск е частично основателен. Според заключението на в.л. П. към
момента на прекратяване на правоотношението с ищеца като председател на
ответната кооперация към 31.03.2016 год. същият е имал неизползван платен
годишен отпуск общо 105 дни. Във фиша за заплата за м. март 2016 год. на ищеца
са изплатени общо 85 дни отпуск по чл. 224 от КТ за сумата 3031,99 лв., като е
останала сума за изплащане за 20 дни неползван платен годишен отпуск в размер
на 713,40 лв. Изплатеното обезщетение за неползван платен годишен отпуск с фиша
за месец април 2016 год. е за периода, през който ищецът е заемал длъжността
„специалист контрол разходи“ – м. април 2016 год., поради което изплатената
сума в размер на 61 лв. не следва да се приспада от дължимото обезщетение. Ответникът
не е направил възражение за погасяване на вземането по давност с отговора на исковата
молба /след срока за отговор същото е преклудирано/ и
не е ангажирал доказателства за това. Съдът споделя и препраща и към мотивите
на районния съд за частичната основателност на претенцията /чл. 272 от ГПК/.
Задължението е парично,
поради което при забава работодателят
дължи обезщетение в размер на законната
лихва, но тъй като срок
за изпълнение на това задължение
не е уговорен следва да се
приеме, че обезщетението се
дължи след покана /арг. от
чл. 84, ал.
2 от ЗЗД/. Такава е отправена със заявлението за издаване на заповед за изпълнение
в производството по ч.гр.д. № 1268/2017 год. на
Ихтиманския районен
съд, подадено на 19.10.2017 год.,
поради което
от тази дата
въззивникът дължи лихва в законния размер до окончателното
изплащане на сумата, определена като обезщетение. Това налага решението да бъде
потвърдено в частта, с която е признато вземането на ищеца срещу ответника за сумата 713,40 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл.
224, ал. 1
от КТ в размер на 20 работни дни,
ведно със законната лихва, считано от 19.10.2017 год. до
окончателното изплащане, както и в частта, с която
ответникът е осъден да заплати в полза на ИРС сумата 50 лв. държавна такса,
както и 120 лв. разноски.
Воден
от горното, Софийският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение №
50/16.04.2018 год. по гр.д. № 8/2018 год. по описа на Ихтиманския районен съд в
ЧАСТТА, с която съдът е признал за установено, че Потребителна кооперация „Н.“,
гр. Д.Б. дължи на Г.А.Т. *** сумата 713,40 лв., представляващи обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 от КТ в размер на 20
работни дни, ведно със законната лихва, считано от 19.10.2017 год. до
окончателното изплащане, както и в частта, с която да ответникът
е осъден да заплати в полза на ИРС сумата 50 лв. държавна такса, както и 120
лв. разноски.
В
останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.