Решение по дело №394/2020 на Административен съд - Пловдив

                                  РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

 

              

 

 

 

 

 

 

     Р Е Ш Е Н И Е

 

 

 

         № 1159

 

 

 

            гр. Пловдив, 06.07. 2020 год.

 

 

 

            В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХІІ състав, в публично съдебно заседание на девети юни през две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:     МАРИАНА МИХАЙЛОВА

 

при секретаря РОЗАЛИЯ ПЕТРОВА, като разгледа докладваното от СЪДИЯТА МАРИАНА МИХАЙЛОВА административно дело № 394 по описа за 2020 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

 

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните :

1. Производството е по реда на Глава ХІХ от ДОПК вр. чл. 226 от АПК, приложим във връзка с § 2 от ДР ДОПК.

2. Образувано е след като с Решение № 1898 от 05.02.2020г. на ВАС, постановено по адм. дело № 9355/2019г. е отменено Решение № 1383 от 21.06.2019 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. д. № 3363/2018 г., в частта му, в която е отхвърлена жалбата на А.Н.Б. ***.07.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден от директора на Дирекция "ОДОП" – Пловдив при ЦУ на НАП с решение № 566/28.09.2018 г., относно установени задължения за данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ в размера по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ и лихва за забава за данъчнен период 2011 г. и е върнато делото в тази му част за ново разглеждане от друг състав на съда.

В тази насока ВАС е приел, следното :  Данъчната основа за посочения период е формирана от облагаеми доходи от продажби на недвижими имоти с 4 нотариални акта /НА/.

По отношение на  НА № 85, том 2, рег. № 2702, дело № 260 от 13.06.2011 г. за продажбата на УПИ ХLVІ, кв. 117 по регулационния план на гр. Брацигово с площ 42 кв.м. заедно с построения в него масивен едноетажен гараж със застроена площ по одобрен проект 31.50 кв.м. общо за сумата 1 627 лв. и НА № 86, том 2, рег. № 2707, дело № 261 от 13.06.2011 г. за продажбата на УПИ ХLVІІ, кв. 117 по регулационния план на гр. Брацигово с площ 44 кв.м. заедно с построения в него масивен едноетажен гараж със застроена площ по одобрен проект 32.90 кв.м. общо за сумата 1 657 лв. съдът е приел, че непосочването изрично в мотивите към РА, че само по отношение на поземления имот се прилага чл. 33, ал. 1 ЗДДФЛ, тъй като само за него е установена цена на придобиване, а по отношение на гаражите се приема на основание чл. 33, ал. 6, т. 3, че цената на придобиването им е нула, тъй като не е доказана документално цената на придобиване, не представлява липса на мотиви като порок на акта по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, налагащ отмяната му, противно на доводите в касационната жалба. Няма как да се определи отделно облагаемият доход за УПИ и за гаража, построен в него, след като в НА продажната цена е посочена общо.

С НА № 84, том 2, рег. № 2694, дело № 259/13.06.2011 г. за продажба на: масивна двуетажна вилна сграда, находяща се в УПИ – І от кв. 22 по плана на летовище „Св. Константин“ Община Пещера със застроена площ съгласно удостоверение № 26/09.06.2006 г. за въвеждане в експлоатация от 77.27 кв.м. и площ на външна тераса от 9.30 кв.м. и РЗП съгласно приложена към архитектурния проект обяснителна записка от 118.50 кв.м., масивен едноетажен гараж със застроена площ от 24 кв.м., масивна едноетажна постройка барбекю със застроена площ от 9.75 кв.м. и масивен едноетажен навес със застроена площ от 3.17 кв.м. за сумата общо 23 735 лв. Неправилно административният съд е приел, че представените от жалбоподателя в производството по административно обжалване на РА фактури за закупени строителни материали и извършени услуги във връзка с построяването на вилната сграда и другите обекти, описани в НА, не могат да докажат документално цената на придобиването им, тъй като са били изискани от него в хода на ревизията, но не са били представени. Неправилно също така съдът се е позовал на основното заключение по СТЕ, според което липсата на количествени сметки към проектите, тъй като в годините на изготвянето им не е имало такова изискване, е пречка да се установят количествата на вложените материали и поради това е невъзможно изготвянето на пазарна оценка към въвеждането в експлоатация и към момента на изготвяне на експертизата. За определянето на облагаемия доход от продажбата на недвижими имоти законът не изисква да е доказана пазарната им цена нито към момента на въвеждането в експлоатация на сградите, нито към момента на продажбата им, респ. постановяването на съдебното решение. С тези мотиви неправилно е преценено допълнителното заключение като неотносимо към правния спор. Експертизата, според която описаните в приложение № 1 фактури могат да се обвържат с обектите в летовище „Свети Константин“, е следвало да бъде преценена от съда задно с представените по делото разрешение за строеж № 119/28.08.1998 г. на вилата и протокол за определяне на строителна линия и ниво № 55/24.08.1998 г., както и удостоверение № 26/09.06.2006 г. за въвеждане в експлоатация, посочено в НА /във връзка с разрешението за строеж на пристройка № 108/16.07.2007 г. няма представени фактури/. Не са обсъдени и доводите на жалбоподателя, че според представените от него документи, той не е извършвал в процесния период от време строителство на други обекти в летовище „Свети Константин“ и това обстоятелство не се оспорва от ответника.

Съдът е приел обаче, че фактурите за закупуване на строителни материали и превоз са посочени в приложението към СТЕ с вписаните в тях стойности без да е съобразен чл. 1 от Закона за деноминацията на лева. Не е извършена и актуализация по реда на чл. 33, ал. 6, т. 7 ЗДДФЛ по отношение разходите за закупуване на строителни материали и превоз преди 01.01.1998 г. с общия индекс на потребителските цени, обявено от НСИ.

С НА № 154, том 1, рег. № 1542 от 08.04.2011 г. за продажбата на УПИ ХІІІ от кв. 120 по регулационния план на гр. Брацигово с площ 555 кв.м. заедно с построената в него масивна жилищна сграда със застроена площ от 127.40 кв.м., състояща се от подземен етаж и три надземни етажа общо за сумата от 27 290 лв. Приетото по-горе във връзка с предишния НА относно допълнителната СТЕ, установяваща разходи във връзка с построяването на сградата, е относимо и към продажбата на УПИ и жилищната сграда с НА от 08.04.2011 г. Освен това, според приетото от ВАС основателен е и доводът на касатора, че в цената на придобиване на жилищната сграда, построена в УПИ ХІІІ, кв. 120 по плана на гр. Брацигово, не е включено заплатеното право на строеж през 1990 г., като придобивната цена на УПИ и сградата следва да се актуализира по реда на чл. 33, ал. 6, т. 7 ЗДДФЛ при отчитане на деноминацията. В тази връзка съдебният състав е съобразил и постановеното решение № 17313/17.12.2019 г. на ВАС, осмо отд. по адм.д. № 8456/2019 г. във връзка с РА на съпругата И.Б.. С оглед правилото на чл. 33, ал. 6, т. 7 ЗДДФЛ съдът е приел за неоснователен доводът на касатора за неприложимост на чл. 33, ал. 6 ЗДДФЛ по отношение на придобитите имущества преди 01.01.2008 г. По това възражение първоинстанционният съд се е произнесъл и изложените от него мотиви са възприети изцяло като правилни от касационната инстанция.

Указанията на Върховния административен съд са при новото разглеждане на делото от първостепенният съд да се назначи служебно допълнителна задача на вещото лице по СТЕ или да назначи съдебно-счетоводна експертиза, която да изчисли разходите за СМР, установени от допълнителната СТЕ, при съобразяване с деноминацията на лева и общия индекс на инфлацията, където това се налага съобразно чл. 33, ал. 6, т. 7 ЗДДФЛ, съответно да определи размера на данъка и лихвите.

3. Предмет на настоящия административноправен спор, с оглед решението на ВАС е законосъобразността на Ревизионен акт /РА/ № 16001617008017-091-001/12.07.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден от директора на Дирекция "ОДОП" – Пловдив при ЦУ на НАП с решение № 566/28.09.2018 г., в частта относно установените задължения за данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ в размер на 2517,44 лв. и лихва за забава за данъчен период 2011 г. в размер на 1586,94 лв.

Навежданите доводи в жалбата са за незаконосъобразност на обжалвания ревизионен акт в посочената част, като се претендира за неговата отмяна от съда. В тази насока от страна на жалбоподателя се поддържа становище за неправилно определяне от страна на органите по приходите на облагаемия доход от продажба на недвижими имоти по чл.33, ал.1 във вр. с чл.33, ал.6, т.1 от ЗДДФЛ, при несъобразяване с действително извършените разходи за закупуване на материали и извършени услути, при определяне на документално доказаната цена на придобиване на недвижимите имоти. Претендира се и присъждане на сторените разноски в производството.

4.Ответникът – Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика” - Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Калева, е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Поддържат се изцяло фактическите констатации и правните изводи, съдържащи са в ревизионния акт и потвърждаващото го решение на Директора на Дирекция „ОДОП” - гр.Пловдив. Иска се потвърждаване на оспорения РА в посочената част. Претендира се присъждане на възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.

 

ІІ. За допустимостта:

5. Ревизионният акт е обжалван в рамките на предвидения за това срок, пред горестоящия в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил в обжалваната част. Така постановеният от Директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив, резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок, налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.

 

ІІІ. За процедурата:

6. Ревизията на жалбоподателя е започнала със Заповед за възлагане на ревизия № Р-16001617008017-020-001/17.11.2017г., издадена от Петър Димитров Стоев началник сектор при ТД на НАП - гр. Пловдив, с обхват: задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2011г. – 31.12.2011г., като е определен срок за приключване на ревизионното производство, до 3 месеца, считано от датата на връчване на заповедта, което е сторено на 04.12.2017 г. по електронен път.  Заповед за възлагане на ревизия № Р-16001617008017-020-001 / 17.11.2017г. е изменяна както следва: със Заповед за изменение на ЗВР № Р-16001617008017-020-002/02.02.2018г. е удължен срока за извършване на ревизията, до 04.03.2018г.; със Заповед за изменение на ЗВР № Р-16001617008017-020-003/02.03.2018г. е променен обхвата на ревизията: задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2011г. – 31.12.2016г.; а със Заповед за изменение на ЗВР №Р-16001617008017-020-004/03.04.2018г. е удължен срока за извършване на ревизията, до 04.05.2018г.

В срока по чл.117 ал.1 от ДОПК е бил съставен РД № Р-16001617008017-092-001/18.05.2018г. В срока по чл.117 ал.5 от ДОПК е депозирано възражение срещу така изготвения РД. 

В законоустановения срок е издаден РА № Р-16001617008017-091-001/12.07.2018 г., който в срока по чл.152 ал.1 от ДОПК е бил обжалван пред директора на дирекция “ОДОП ” – Пловдив при ЦУ на НАП.

В срока по чл.155 ал.1 от ДОПК, директор дирекция “ОДОП” - гр. Пловдив, е постановил  решение № 566/28.09.2018г., с което е потвърдил изцяло обжалвания РА.

В тази насока следва да се констатира, че от представените доказателства на л.20 от адм. дело № 3363/2018г., съставляващи данни от технически носител на информация се установява, че ЗВР, заповедите за изменение на ЗВР, ревизионния доклад  и ревизионният акт са надлежно подписани с валидни електронни подписи, положени в съответствие със Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (загл. изм. - дв, бр. 85 от 2017 г.)  към момента на подписването на електронните документи.  

С оглед компетентността на органа възложил ревизията и издал обжалвания РА, по делото е  приложена Заповед № РД-09-1/03.01.2017 г. на териториалния директор на ТД на НАП – Пловдив.

 

IV.За фактите :

7. Съобразно констатациите в обжалвания ревизионен акт в годишната данъчна основа за данъчен период 2011 г. на А.Н.Б. са включени : годишна данъчна основа по чл. 25, ал. 1 ЗДДФЛ в размер на 94 181.30 лв., която не е спорна; годишна данъчна основа за доходи от прехвърляне на права или имущество по чл. 10, ал. 1, т. 5 ЗДДФЛ в размер на 1 761.17 лв., която като декларирана, също не е спорна. Установено е в хода на ревизията и не е спорно също така, че е внесен авансово данък в размер на 9 418.12 лв. и допълнително – 176 лв. на 02.05.2012 г. С РА е включена сумата от 4 745.97 лв. като облагаем доход по чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ. Спорна в настоящото производство е определената годишна данъчна основа за доходи от прехвърляне на права или имущество над 1 761.17 лв. до 22 188.36 лв. След изключване на имотите, попадащи в хипотезите на чл. 13, ал. 1, т. 1, б. „а“ и б. „б“ ЗДДФЛ, тази данъчна основа е формирана от облагаеми доходи от продажби на недвижими имоти с 4 нотариални акта /НА/, както следва :

1. С НА № 85, том 2, рег. № 2702, дело № 260 от 13.06.2011 г. за продажбата на УПИ ХLVІ, кв. 117 по регулационния план на гр. Брацигово с площ 42 кв.м. заедно с построения в него масивен едноетажен гараж със застроена площ по одобрен проект 31.50 кв.м. общо за сумата 1 627 лв. С договор за продажба № 098-0015/12.02.2002 г., сключен с Община Брацигово, А.Б. е придобил собствеността върху незастроения УПИ за 715.52 лв.

2. С НА № 86, том 2, рег. № 2707, дело № 261 от 13.06.2011 г. за продажбата на УПИ ХLVІІ, кв. 117 по регулационния план на гр. Брацигово с площ 44 кв.м. заедно с построения в него масивен едноетажен гараж със застроена площ по одобрен проект 32.90 кв.м. общо за сумата 1 657 лв. С договор за продажба № 098-0014/12.02.2002 г., сключен с Община Брацигово, А.Б., е придобил собствеността върху незастроения УПИ за 528 лв.

Облагаемият доход от продажбите на недвижимите имоти с тези два НА е определен с РА по реда на чл. 33, ал. 1 ЗДДФЛ като положителна разлика между продажната цена по НА и цената на придобиване на УПИ, посочена в договорите, намалена с 10 % разходи, съответно в размер на 1 048.50 лв. за първия и 1 016.10 лв. за втория. Тъй като същите са съпружеска имуществена общност, облагаемият доход на Б. е установен в размер на ½.

3. С НА № 84, том 2, рег. № 2694, дело № 259/13.06.2011 г. за продажба на: масивна двуетажна вилна сграда, находяща се в УПИ – І от кв. 22 по плана на летовище „Св. Константин“  Община Пещера със застроена площ съгласно удостоверение № 26/09.06.2006 г. за въвеждане в експлоатация от 77.27 кв.м. и площ на външна тераса от 9.30 кв.м. и РЗП съгласно приложена към архитектурния проект обяснителна записка от 118.50 кв.м., масивен едноетажен гараж със застроена площ от 24 кв.м., масивна едноетажна постройка барбекю със застроена площ от 9.75 кв.м. и масивен едноетажен навес със застроена площ от 3.17 кв.м. за сумата общо 23 735 лв. Представен е договор от 10.07.1996 г. за отстъпено право на строеж върху държавна земя на стойност 3 296 лв., приета от органите по приходите като документално доказана цена на придобиване по смисъла на чл. 33, ал. 6, т. 1 ЗДДФЛ. Облагаемият доход от продажбата на недвижимите имоти с този НА е определен с РА по реда на чл. 33, ал. 1 ЗДДФЛ като положителна разлика между продажната цена по НА и цената на правото на строеж, посочена в договора, намалена с 10 % разходи, в размер на 18 395.10 лв. за двамата съпрузи.

4. С НА № 154, том 1, рег. № 1542 от 08.04.2011 г. за продажбата на УПИ ХІІІ от кв. 120 по регулационния план на гр. Брацигово с площ 555 кв.м. заедно с построената в него масивна жилищна сграда със застроена площ от 127.40 кв.м., състояща се от подземен етаж и три надземни етажа общо за сумата от 27 290 лв. Представен е договор за покупко- продажба № 098-0043/26.06.2002г. на стойност 688 лв., приета от органите по приходите като документално доказана цена на придобиване по смисъла на чл. 33, ал. 6, т. 1 ЗДДФЛ.  Облагаемият доход от продажбата на недвижимите имоти с този НА е определен с РА по реда на чл. 33, ал. 1 ЗДДФЛ като положителна разлика между продажната цена по НА и цената на придобитото УПИ с Договор за покупко-продажба, посочена в договора, намалена с 10 % разходи, в размер на 23 917,03лв. за двамата съпрузи.

8.При първоначалното разглеждане на делото, с цел опровергаване тези фактически установявания и правни изводи на органите по приходите по искане на  оспорва­щия е допуснато извършването на съдебно-техническа експертиза/СТЕ/ към назначеното вещо лице А.П.П..

След запознаване с данните по делото и извършен оглед на обектите в гр.Брацигово и летовище „Свети Константин“ Община Пещера, вещото лице е дало следното заключение :

Вещото лице е определило какви видове материали са вложени за изграждането на процесните сгради в гр.Брацигово и летовище „Свети Константин“ Община Пещера.

Според вещото лице липсата на количествени сметки към проектите, тъй като в годините на изготвянето им не е имало такова изискване, е пречка да се установят количествата на вложените материали и поради това е невъзможно изготвянето на пазарна оценка към въвеждането в експлоатация и към момента на изготвяне на експертизата.

Вещото лице е определило какви СМР са извършвани за построяването на процесните сгради в гр.Брацигово и летовище „Свети Константин“ Община Пещера, както и е определило пазарната стойност на труда за изпълнение на посочените СМР.

Според вещото лице представените разходни документи за материали и дейности могат да се отнесат към изграждането на процесните сгради в гр.Брацигово и летовище „Свети Константин“ Община Пещера. Подробно в табличен вид вещото лице е онагладило своите констатации в заключението.

9.При първоначалното разглеждане на делото, с цел опровергаване  горните фактически установявания и правни изводи на органите по приходите по искане на  оспорва­щия е допуснато извършването на допълнителна съдебно-техническа експертиза /СТЕ/ към назначеното вещо лице А.П.П..

След запознаване с данните по делото вещото лице е определило единичната и общата стойност на тази част от разходите за материали и услуги, за които има представени разходни документи, и които се отнасят към изграждането на процесните сгради в гр.Брацигово и летовище „Свети Константин“ Община Пещера.Подробно в табличен вид вещото лице е онагладило своите констатации в заключението.

10. При новото разглеждане на делото в съответствие с указанията на Върховния административен съд,  е допуснато извършването на съдебно - счетоводна експертиза /ССЕ/ към назначеното вещо лице П.П.П., която е изчислила разходите за СМР, установени от допълнителното заключение на СТЕ, при съобразяване с деноминацията на лева и общия индекс на инфлацията, където това се налага съобразно чл. 33, ал. 6, т. 7 ЗДДФЛ и е определило  размера на данъка и лихвите за процесния данъчен период 2011г.

Относно продажбата с НА № 84, том 2, рег. № 2694, дело № 259/13.06.2011 г. в летовище „Свети Константин“ Община Пещера,  вещото лице е посочило, че разходите, преизчислени към м.12.1997г. възлизат на разходи за СМР в размер на 2822,89лв.

Относно продажбата с НА № 154, том 1, рег. № 1542 от 08.04.2011 г. за недвижимия имот в гр.Брацигово  вещото лице е посочило, че разходите, преизчислени към м.12.1997г. възлизат на разходи за СМР в размер на 41 701,90лв.

Съответно вещото лице е определило размера на данъка и лихвите за процесния данъчен период 2011г., както следва :

Относно продажбата с НА № 84, том 2, рег. № 2694, дело № 259/13.06.2011 г. за недвижимия имот в летовище „Свети Константин“  Община Пещера облагаем доход за А.Б. /1/2/, в размер на 16 977,70лв., дължим данък за довнасяне в размер на 1250,72 лв. и лихви за периода от 02.05.2012г. до 12.07.2018г. в размер на 788,43 лв.

Относно продажбата с НА № 154, том 1, рег. № 1542 от 08.04.2011 г.  за недвижимия имот в гр.Брацигово вещото лице е определило облагаем доход в размер на 0, 00 лв., съответно не се дължат данък и лихви.

 

V. За правото:

11. В случая на първо място следва да се констатира, че оспореният административен акт е постановен от надлежно снабден с правомощията за това материално компетентен административен орган. Властническото волеизявление е облечено в изискваната от закона форма. Не се констатират нарушения на процесуалните правила в хода на развилото се административно производство. Впрочем спор по тези обстоятелства и по установените факти не се формира между страните по делото.

Спорът е по приложението на материалния закон по отношение на установените факти и обстоятелства в хода на ревизията, като се концентрира във въпроса относно законосъобразността на определения облагаем доход от продажба на недвижими имоти с процесните НА по смисъла на чл.33, ал.1, във вр. с чл.33, ал.1,т.6 от ЗДДФЛ, във вр. с чл.33, ал.6, т.7 от ЗДДФЛ.

12. Разрешаването на административноправния спор по същество в случая налага да се съобрази разпоредбата чл.33, ал.1 от ЗДДФЛ, съгласно която облагаемият доход от продажба или замяна на недвижимо имущество, включително на ограничени вещни права върху такова имущество, се определя, като положителната разлика между продажната цена и цената на придобиване на имуществото се намалява с 10 на сто разходи.Съгласно чл.33, ал.6, т.1 цената на придобиване по ал. 1, 2 и 4 е, документално доказаната цена на придобиване на имуществото.Съответно според чл.33, ал.6, т.7 от ЗДДФЛ цената на придобиване по ал. 1, 2 и 4 е документално доказаната цена на придобиване на имуществото, актуализирана до 1997 г. включително с общия индекс на потребителските цени, обявен от Националния статистически институт - в случаите на продажба или замяна на имущество, придобито преди 1 януари 1998 г.

13. Съотнасянето на описаните данни в предходния раздел на решението и цитираните правни норми, налага да се приеме следното :

13.1. Относно облагаемият доход от продажбата с  НА № 85, том 2, рег. № 2702, дело № 260 от 13.06.2011 г. за продажбата на УПИ ХLVІ, кв. 117 по регулационния план на гр. Брацигово с площ 42 кв.м. заедно с построения в него масивен едноетажен гараж със застроена площ по одобрен проект 31.50 кв.м. общо за сумата 1 627 лв. и НА № 86, том 2, рег. № 2707, дело № 261 от 13.06.2011 г. за продажбата на УПИ ХLVІІ, кв. 117 по регулационния план на гр. Брацигово с площ 44 кв.м. заедно с построения в него масивен едноетажен гараж със застроена площ по одобрен проект 32.90 кв.м. общо за сумата 1 657 лв., непосочването изрично в мотивите към РА, че само по отношение на поземления имот се прилага чл. 33, ал. 1 ЗДДФЛ (тъй като само за него е установена цена на придобиване), а по отношение на гаражите се приема на основание чл. 33, ал. 6, т. 3, че цената на придобиването им е нула, тъй като не е доказана документално цената на придобиване, не представлява липса на мотиви като порок на акта по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, налагащ отмяната му, противно на доводите на жалбоподателя. В случая не е възможно и няма как да се определи отделно облагаемият доход за УПИ и за гаража, построен в него, след като в НА продажната цена е посочена общо.

13.2.Относно облагаемият доход от продажбата с  НА № 84, том 2, рег. № 2694, дело № 259/13.06.2011 г. за продажба на: масивна двуетажна вилна сграда, находяща се в УПИ – І от кв. 22 по плана на летовище „Св. Константин“ – Община Пещера със застроена площ съгласно удостоверение № 26/09.06.2006 г. за въвеждане в експлоатация от 77.27 кв.м. и площ на външна тераса от 9.30 кв.м. и РЗП съгласно приложена към архитектурния проект обяснителна записка от 118.50 кв.м., масивен едноетажен гараж със застроена площ от 24 кв.м., масивна едноетажна постройка барбекю със застроена площ от 9.75 кв.м. и масивен едноетажен навес със застроена площ от 3.17 кв.м. за сумата общо 23 735 лв.  

От страна на жалбоподателя са представени в производството по административно обжалване на РА фактури за закупени строителни материали и извършени услуги във връзка с построяването на вилната сграда и другите обекти, описани в НА. Неправилно  органите по приходите са приели,  че така представените фактури за закупени строителни материали и извършени услуги във връзка с построяването на вилната сграда и другите обекти, описани в НА, не могат да докажат документално цената на придобиването им по смисъла на чл.33, ал.6, т.1 от ЗДДФЛ, тъй като са били изискани от ревизираното лице в хода на ревизията, но не са били представени. Не е налице процесуална забрана за представяне на писмени доказателства от страна на жалбоподателя, както при обжалването на РА пред по-горе стоящия административен орган, така и при съдебното му обжалване. Напротив, съгласно чл. 145, ал. 2, т. 2 ДОПК към жалбата при административното обжалване се прилагат писмени доказателства. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 149, ал. 2, т. 3 ДОПК, касаеща жалбата, подадена до съда. Въпросните писмени доказателства не са оспорени, нито е опровергано тяхното съдържание, поради което и същите следва да се ценят като годни доказателствени средства, установяващи документално доказаната цена на придобиването на недвижимия имот по смисъла на чл.33,ал.6,т.1 от ЗДДФЛ.

Впрочем, спорът в казуса относно документално доказаната цена на придобиването на недвижимия имот по смисъла на чл.33,ал.6,т.1 от ЗДДФЛ, съответно за размера на облагаемия доход от продажбата на недвижимия имот по смисъла на чл.33, ал.1 от ЗДДФЛ, е решен и посредством източник на специални знания. Относимо към разрешаването на този въпрос е заключението на вещото лице  А.П. по назначената допълнителна съдебно - техническа експертиза, съгласно която описаните в приложение № 1 фактури могат да се обвържат с обектите в летовище „Свети Константин“ Община Пещера. Съдът кредитира заключението на вещото лице по приетата допълнителна съдебно- техническа  експертиза, като обективно и компетентно изготвено, въвеждащо в процеса в необходимата пълнота релевантните за спора факти и обстоятелства, за които са необходими специални знания, с които съдът и страните не разполагат, кореспондиращо и с останалия доказателствен материал по делото. В този смисъл изводите на вещото лице кореспондират изцяло с представените по делото писмени доказателства - разрешение за строеж № 119/28.08.1998 г. на вилата и протокол за определяне на строителна линия и ниво № 55/24.08.1998 г., както и удостоверение № 26/09.06.2006 г. за въвеждане в експлоатация, посочено в НА /във връзка с разрешението за строеж на пристройка № 108/16.07.2007 г. няма представени фактури/. В този смисъл изводите на вещото лице кореспондират и с доводите на жалбоподателя, че според представените от него документи, той не е извършвал в процесния период от време строителство на други обекти в летовище „Свети Константин“, като това обстоятелство не се и оспорва отстрана на органите по приходите.

В обсъждания контекст, не следва да се кредитира  основното заключение на назначената СТЕ, според което липсата на количествени сметки към проектите, (тъй като в годините на изготвянето им не е имало такова изискване), е пречка да се установят количествата на вложените материали и поради това е невъзможно изготвянето на пазарна оценка към въвеждането в експлоатация и към момента на изготвяне на експертизата. За определянето на облагаемия доход от продажбата на недвижими имоти законът не изисква да е доказана пазарната им цена нито към момента на въвеждането в експлоатация на сградите, нито към момента на продажбата им, респ. постановяването на съдебното решение.

В случая обаче, обсъжданите фактури за закупуване на строителни материали и превоз са посочени в приложението към допълнителната СТЕ с вписаните в тях стойности, без да е съобразен чл. 1 от Закона за деноминацията на лева, (съгласно който, считано от 5 юли 1999 г. българският лев се деноминира, като 1000 стари лева се заменят за 1 нов лев.). Не е извършена и актуализация по реда на чл. 33, ал. 6, т. 7 ЗДДФЛ по отношение разходите за закупуване на строителни материали и превоз преди 01.01.1998 г. с общия индекс на потребителските цени, обявен от НСИ.   Тъкмо това е сторено от вещото лице П.П. по приетата в хода на новото разглеждане на делото съдебно-счетоводна експертиза, която е изчислила разходите за СМР, установени от допълнителната СТЕ, при съобразяване с деноминацията на лева и общия индекс на инфлацията, където това се налага съобразно чл. 33, ал. 6, т. 7 ЗДДФЛ, съответно определила е размера на данъка и лихвите за процесния период 2011г. В този смисъл съдът кредитира заключението на вещото лице по приетата съдебно-счетоводна  експертиза, като обективно и компетентно изготвено, въвеждащо в процеса в необходимата пълнота релевантните за спора факти и обстоятелства, за които са необходими специални знания, с които съдът и страните не разполагат, кореспондиращо и с останалия доказателствен материал по делото.

13.3. Относно облагаемият доход от продажбата с НА № 154, том 1, рег. № 1542 от 08.04.2011 г. за продажбата на УПИ ХІІІ от кв. 120 по регулационния план на гр. Брацигово с площ 555 кв.м. заедно с построената в него масивна жилищна сграда със застроена площ от 127.40 кв.м., състояща се от подземен етаж и три надземни етажа общо за сумата от 27 290 лв. Изложеното по- горе във връзка с облагаемия доход, респ. документално доказаната цена на придобиване за продажбата с  НА № 84, том 2, рег. № 2694, дело № 259/13.06.2011 г. относно допълнителната СТЕ, установяваща разходи във връзка с построяването на сградата и относно приетата в хода на новото разглеждане на делото съдебно-счетоводна експертиза, е относимо и към продажбата на УПИ и жилищната сграда с НА от 08.04.2011 г., поради което и същото не е необходимо да бъде повтаряно и тук. Наред с гореизложеното следва тук да се посочи, че неправилно от страна на органите по приходите при определяне на документално доказаната цена на придобиване на недвижимия имот по смисъла на чл.33, ал.6, т.1 от ЗДДФЛ, построен в УПИ ХІІІ, кв. 120 по плана на гр. Брацигово, не е включено заплатеното право на строеж през 1990 г.В цената на придобиване на недвижимия имот по смисъла на чл.33, ал.6, т.1 от ЗДДФЛ, построен в УПИ ХІІІ, кв. 120 по плана на гр. Брацигово, следва да бъде включено и заплатеното право на строеж през 1990 г.,  като придобивната цена на УПИ и сградата следва да се актуализират по реда на чл. 33, ал. 6, т. 7 ЗДДФЛ при отчитане на деноминацията. Тъкмо това е сторило вещото лице П.П. по приетата в хода на новото разглеждане на делото съдебно-счетоводна експертиза при определяне на облагаемия доход по смисъла на чл.33, ал.1, във вр. с ал.6, т.1 и т.7 от ЗДДФЛ от тази продажба. В тази връзка настоящият съдебен състав съобрази и постановеното решение № 17313/17.12.2019 г. на ВАС, осмо отд. по адм.д. № 8456/2019 г. във връзка с РА на съпругата И.Б.. С оглед правилото на чл. 33, ал. 6, т. 7 ЗДДФЛ неоснователен е доводът на жалбоподателя за неприложимост на чл. 33, ал. 6 ЗДДФЛ по отношение на придобитите имущества преди 01.01.2008 г. По това възражение първоинстанционният съд се е произнесъл при първоначалното разглеждане на делото и изложените от него мотиви  са възприети изцяло като правилни от касационната инстанция.

14. Изложеното по - горе налага при определяне на задълженията за дължимия данък за данъчен период 2011г. върху годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ в размера по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ, да се съобразят  констатациите на вещото лице П.П.П. по приетата при новото разглеждане на делото ССЕ, при което  се формират следните резултати :

Относно продажбата с НА № 84, том 2, рег. № 2694, дело № 259/13.06.2011 г. за недвижимия имот в летовище „Свети Константин“, вещото лице е определило облагаем доход за А.Б. /1/2/ в размер на 16 977,70лв., дължим данък за довнасяне в размер на 1250,72 лв. и лихви за периода от 02.05.2012г. до 12.07.2018г. в размер на 788,43 лв.

Относно продажбата с НА № 154, том 1, рег. № 1542 от 08.04.2011 г.  за недвижимия имот в гр.Брацигово вещото лице е определило облагаем доход в размер на 0, 00 лв., съответно не се дължат данък и лихви.

15.При съобразяване на изложеното, съдът намира, че обжалвания ревизионен акт е незаконосъобразен за разликата над установения, съгласно експертното  заключение на вещото лице П. размер на данъка върху годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за данъчен период 2011г. от 1250,72лв. до установения от органите по приходите размер от 2517,44 лв., както и за прилежащите лихви за разликата над установения, съгласно заключението  размер от  788,43 лв. до установения от органите по приходите размер от 1586,94  лв. Той ще следва да бъде отменен в тази му част, за разликата над установения размер на данъка върху годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за данъчен период 2011г. съгласно заключението  от 1250,72лв. до установения от органите по приходите размер от  2517,44 лв., както и за прилежащите лихви за разликата над установения, съгласно заключението  размер от 788,43 лв. до установения от органите по приходите размер от 1586,94  лв.,  а в останалата част за установения размер на данъка съгласно заключението от 1250,72 лв. и прилежащи лихви за несвоевременното му разчитане с бюджета от 788,43 лв. жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

 

VI.За разноските :

16.  При посочения изход на спора, на основание чл.226, ал.3 от АПК, приложим във връзка с разпоредбата на § 2 от ДР ДОПК на жалбоподателя, се дължат извършените разноски по производството. Те се констатираха в размер на 1043 лв.,  съразмерно на уважената част от жалбата.

17.С оглед изхода на спора, на основание чл.226, ал.3 от АПК, приложим във връзка с разпоредбата на § 2 от ДР ДОПК на ответника се дължат извършените разноски по производството в размер на 369,90 лв., съразмерно на отхвърлената част от жалбата.

Мотивиран от гореизложеното, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХІІ състав,

 

                                      Р    Е    Ш    И    :

 

ОТМЕНЯ Ревизионен акт /РА/ № 16001617008017-091-001/12.07.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден от директора на Дирекция "ОДОП" – Пловдив при ЦУ на НАП с решение № 566/28.09.2018 г., В ЧАСТТА относно установените в тежест на А.Н.Б., с ЕГН **********,*** задължения за данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за данъчен период 2011 г., за разликата над установения размер на данъка от 1250,72лв. до установения от органите по приходите размер от 2517,44 лв., както и за прилежащите лихви за разликата над установения размер от 788,43 лв. до установения от органите по приходите размер от 1586,94  лв.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Н.Б., с ЕГН **********,*** против Ревизионен акт /РА/ № 16001617008017-091-001/12.07.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден от директора на Дирекция "ОДОП" – Пловдив при ЦУ на НАП с решение № 566/28.09.2018 г.,  В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ  за установения размер на данъка върху годишна данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за данъчен период 2011г. от 1250,72 лв. и прилежащи лихви за несвоевременното му разчитане с бюджета от 788,43 лв.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на А.Н.Б., с ЕГН **********,*** сумата в размер на 1043 лева, съставляваща сторените разноски по производството, съобразно уважената част от жалбата.

ОСЪЖДА А.Н.Б., с ЕГН **********,*** да заплати на Национална агенция за приходите сумата от 369,90 лева, съставляваща сторените разноски по производството, съобразно отхвърлената част от жалбата.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :