№ 3331
гр. София, 06.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Михаела Касабова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Михаела Касабова Въззивно гражданско дело
№ 20241100501470 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.
С решение № 19049 от 20.11.2023 г., постановено по гр. д. № 55381/2022 г. по
описа на СРС, 68-ми състав са отхвърлени предявените от „ДЗИ - Общо застраховане“
ЕАД срещу ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД искове с правно основание чл.411 КЗ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 4688,69 лв., представляваща сбор от платеното от ищеца
застрахователно обезщетение по риск „Каско +“ по щета № 44012132202396 за
имуществените вреди на автомобил „Дачия Сандеро“, с рег. № *******, причинени
при реализираното на 30.01.2022г. в гр. София ПТП, с вкл. 15 лв. ликвидационни
разноски и за сумата от 134,16 лв. - мораторна лихва за периода от 19.06.2022г. до
29.09.2022г.
Срещу решението е депозирана въззивна жалба от ищеца „ДЗИ - Общо
застраховане“ ЕАД, в която се навеждат доводи за неправилност и необоснованост,
като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Излага се, че
съдът неправилно е приел за недоказано обстоятелството, че ответникът е
застраховател по застраховка „ГО“ за л.а. „Мерцедес“, с рег. № *******. Иска се
отмяна на атакувания акт и уважаване на иска в цялост. Заявява доказателствено
искане по чл. 190, ал. 1 ГПК за задължаване на ищеца да представи заверено копие от
застрахователна полица за „ГО“ за посочения л.а. Претендира разноски.
В срока по чл. 263 ГПК е подаден писмен отговор на въззивната жалба от
ответника ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, с който се излагат съображения за нейната
неоснователност. Моли съда да потвърди първоинстанционното решение.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания
съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните
1
фактически и правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана
страна, като същата е процесуално допустима, а разгледана по същество частично
основателна, поради следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
След извършена служебна проверка въззивният съд установи, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо, но е частично неправилно по следните съображения:
Първоинстанционният съд е сезиран с искове с правно основание чл. 411 КЗ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД твърди, че в качеството си на
застраховател по риска „Каско+“ на собственика на автомобил л.а. „Дачия Сандеро“, с
рег. № ******* е изплатил по щета № 44012132202396 застрахователно обезщетение в
размер на 4673,70 лв. за вредите, причинени на посочената кола в резултат от пътно-
транспортно произшествие, осъществено на 30.01.2022г. в гр. София. Според
съставения двустранен констативен протокол за ПТП виновен за произшествието е
водачът, управлявал автомобил за л.а. „Мерцедес“, с рег. № *******, застрахован по
риска „Гражданска отговорност“ в ответното дружество. След покана ответното
дружество отказало да изплати дължимото обезщетение. Моли съда да осъди ответното
дружество да заплати на ищеца процесните суми за главница и обезщетени за забава.
Ответникът ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД оспорва изцяло предявените
искове.
За да отхвърли обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че
ищецът, комуто е била доказателствената тежест не е доказал пълно и главно, че между
ответното дружество и виновния за процесното ПТП деликвент - водача на автомобил
„Мерцедес“, с рег. № ******* или собственика на същия автомобил към момента на
застрахователното събитие е съществувало застрахователно правоотношение по риска
„ГО“, с наличието на което ищецът обосновава пасивната легитимация на ответника,
доколкото е счел, че представената справка от ГФ, нито Протокола за ПТП могат да
заместят застрахователната полица по риска „ГО“ като доказателство, уредено в ГПК,
в хода на съдебно производство.
Встъпването в правата на увреден от страна на застраховател, който го е
обезщетил в изпълнение на поети с договор за имуществено застраховане задължения,
срещу застрахователя на гражданската отговорност на деликвента – чл. 411 КЗ се
обуславя от установяването в доказателствена тежест на ищеца на три групи факти: 1/
наличие на валиден договор за имуществено застраховане с увредения и плащането по
него на обезщетение за настъпили вреди, както и на обичайните разноски за неговото
определяне; 2/ възникнали права на увредения срещу причинителя на вредите на
основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД – т. е., че вредите са причинени от деликвента, с негово
виновно и противоправно поведение и 3/ наличие към момента на настъпване на ПТП
на сключен валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“ (ГО) между
2
деликвента и ответника.
Настоящата инстанция приема, че по делото са налице всички елементи на
фактическия състав, включително наличие на валидно застрахователно
правоотношение между деликвента и ответника по застраховка „Гражданска
отговорност“.
По делото е представена и приета като неоспорена от страна на ответника
разпечатка от Информационната система на ГФ, от която е видно, че за л. а.
„Мерцедес“, с рег. № ******* е налице застраховка „ГО“ № BG/23/121**********,
валидна към момента на настъпване на ПТП, сключена в ЗАД „ОЗК – Застраховане“
АД. В проведеното по делото о. с. з. на 07.04.2023 г., съдът е задължил ответника на
основание чл. 190 ГПК най-късно в следващото съдебно заседание да представи
застрахователната полица за л. а. „Мерцедес“, с рег. № *******, валидна през периода
11.02.2021 г. - 10.02.2022 г. по риска „ГО“. В същото съдебно заседание съдът е обявил
за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелство плащането от страна на
ищеца на обезщетение по риска „Каско“ на застрахования.
Настоящата инстанция приема, че първоинстанционният съд е допуснал
нарушение при отделянето на спорното от безспорното като е отхвърлил иска на
основание липсата на договорно правоотношение, което не е било спорно по делото, че
е налице. Поради това първоинстанционният съд неправилно и необосновано в
крайния си съдебен акт е направил генералния извод за липса на застрахователно
правоотношение, поради липса на представен застрахователен договор. Напротив, с
оглед събраните по делото доказателства в съвкупност се установява обратното -
наличие на валидно застрахователно правоотношение относно деликвента и неговия
застраховател. Данните от ИЦГФ имат официално оповестително действие и до
доказване на противното издадените въз основа на тях документи удостоверяват с
обвързваща съда доказателствена сила съществуването и прекратяването на
договорите за задължителна застраховка „ГО“ (в този смисъл решение №
161/13.11.2012 г. по т. д. № 607/11 г. на ВКС, ІІ ТО). Информацията, съдържаща се в
базата данни на ИЦГФ отразява именно заявените от страна на застрахователя данни за
сключените от него застраховки „ГО“ в съответствие с нормативните изисквания.
Освен това, в конкретния случай, както по-горе се посочи с определение на районния
съд ответното дружество е задължено по реда на чл. 190 ГПК да представи
застрахователна полица за л. а. „Мерцедес“, с рег. № *******, което е сторено. като
същият е представил от полицата. Действително приетия по делото препис от полицата
е представен в заверен препис (компютърна разпечатка) и не съдържа подписите на
страните по договора. Липсата на подпис в застрахователната полица следва да се
разглежда като порок във формата на застрахователната полица, изискването за която е
установено в чл. 344, ал. 1 от КЗ. В тази хипотеза, с оглед характера на
застрахователния договор като абсолютна търговска сделка и разпоредбата на чл. 344,
ал. 2 КЗ е приложима нормата на чл. 293, ал. 4 от ТЗ. В съдебната практика е прието,
че ако застрахователят не е оспорил действителността на изявлението, за което може
да се съди от приемане на застрахователната премия и изпращане на данни за нея в
Информационния център към Гаранционен фонд, то отсъствието на подписа на
застрахования не води до нищожност на застрахователния договор. Формалното
отсъствие на подпис в застрахователната полица, като несъобразено с императивното
изискване за форма на застрахователния договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, установено с чл. 344, ал. 1 КЗ, може да
обективира и липсата на съгласие за неговото сключване, но при съобразяване с
3
характера на този договор на абсолютна търговска сделка и с разпоредбата на чл. 343,
ал. 2 КЗ, следва да се приеме, че в сочената хипотеза, приложима и за настоящия
случай, ще е приложимо общото правило на чл. 293, ал. 4 ТЗ. (в този смисъл Решение
№ 50090/26.09.2022 г. по т. д. № 1157/2021 г. на ВКС, І т. о., Решение № 115 от
23.07.2013 г., постановено по т. д. № 348/2012 г., Т. К., І т. о. на ВКС; Решение № 50 от
25.04.2012 г., постановено по т. д. № 95/2011 г., Т. К., ІІ т. о. на ВКС; Решение № 179
от 27.11.2012 г., постановено по т. д.. № 527/2011 г., Т. К., ІІ т. о. на ВКС). В
производството е доказано наличие на валиден застрахователен договор по
застраховка ГО сключен между застрахователя ответник и застраховащия – собственик
на л. а. „Мерцедес“, с рег. № *******. Както е посочено и в цитираното решение и
преди постановяване на соченото ТР еднозначно се приема, че прието от
застрахователя плащане на застрахователна премия, изпратени от същия данни към
Информационния център на Гаранционен фонд, съгласно чл. 294, ал. 1 КЗ (отм.),
съответно чл. 573, т. 1 КЗ нов, както и действия по образуване на щета, на основание
застрахователни договори, неносещи подпис на застраховащ, съставляват действия по
неоспорване на сключването им, съгласно чл. 293, ал. 3 ТЗ (в този смисъл решения по
т. д. № 3135/15 г. на ІІ т. о., т. д. № 95/2011 г. на ІІ т. о., т. д. № 348/2012 г. на І т. о. на
ВКС и др. ). Анализът на посочените разпоредби налага извод, че предвидената в
закона писмена форма е условие за действителността на този договор, а не за неговото
доказване (в този смисъл решение № 50/25.04.2012 г. по т. д. № 95/2011 г. на ВКС, II т.
о., решение № 29/07.05.2009 г. по т. д. № 535/2008 на ВКС, ІІ т. о., решение №
71/22.06.2009 г. по т. д. № 11/2009 г. на ВКС, I т. о.). Ето защо наличието на
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ следва да
бъде прието за доказано. Този извод се основава на представената по делото справка от
Гаранционния фонд, признанието на този факт от страна на ответното дружество,
както и на представената в препис застрахователна полица. Последното е мотивирало и
настоящия състав да не уважи доказателственото искане на въззивника за задължаване
на ищеца да представи заверено копие от застрахователна полица за „ГО“ за посочения
л.а. пред въззивната инстанция.
Предвид гореизложеното, въззивният съд приема, че е налице застраховка
„ГО“ BG/23/121**********, с период на действие 11.02.2021 г. - 10.02.2022 г., валидна
към момента на настъпване на ПТП, сключена в ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, т. е.
налице е застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“
между деликвента и ответното дружество, поради което оплакванията на въззивника в
тази връзка са основателни.
Видно от представения по делото двустранен констативен протокол за ПТП от
30.01.2022 г., на 30.01.2022 г., около 18:30 часа, лек автомобил „Мерцедес“, с рег. №
*******, движейки се по пътен възел от бул. „България“ към изход „Перник —
Кулата“ и на кръстовището с „Околовръстен път“, при наличие на пътен знак Б-1
(„Пропусни движещите се по пътя с предимство“), не пропуска и реализира ПТП с
движещия се по „Околовръстен път” и извършващ маневра десен завой при двойна
непрекъсната хоризонтална маркировка на пътното платно, лек автомобил „Дачия
Сандеро“, с рег. № *******. Като обстоятелства от значение за уточняване на ПТП са
отбелязани за л.а. „Мерцедес“, с рег.№ ******* - смяна на лентите и неспазване на
знак за предимство или червена светлина, съответно за л.а. „Дачия Сандеро“, с рег.№
******* - влизане в паркинг, частен терен, черен път, завиване на дясно. В протокола
са удостоверени видимите щети по отношение на двете МПС, както следва: по л.а.
„Дачия Сандеро“, с рег. № ******* – заден мост, задна дясна джанта и гума, заден
4
калник, багажник, задна броня, заден панел – десен, окачване, а по л.а. „Мерцедес“, с
рег. № ******* – преден капак, предна броня, решетка радиатор.
От заключението на приетата по делото САТЕ, което съдът кредитира като
пълно и обективно изготвено, се установява, че пътното платно на пътен възел от бул.
„България“ към кръстовището с Околовръстен път е съставено от една лента за
движение, като липсва хоризонтална пътна маркировка, а вертикалната такава е
съставена от пътен знак пътен знак Б-1 („Пропусни движещите се по пътя с
предимство“) и пътен знак Г-2 („Движение само надясно след знака“) от дясно на
пътното платно, преди кръстовището с Околовръстен път. В района на процесното
ПТП, отляво на платното за движение на пътен възел от бул. „България“ към
кръстовището с Околовръстен път е маркиран разделителен остров, който преминава в
двойна непрекъсната хоризонтална маркировка. Пътното платно на Околовръстен път
в посока гр. Перник е съставено от три ленти за движение, разделени с единична
прекъсната линия. В района на пътнотранспортното произшествие, платното за
движение на Околовръстен път е разделено от пътен възел от бул. „България“ с двойна
непрекъсната линия. Вертикалната маркировка на Околовръстен път преди мястото на
процесното ПТП е съставена от пътен знак Б-3 („Път с предимство“) и пътен знак Г-1
(„Движение само на право след знака“). Експертът изяснява, че съгласно материалите
по делото и съставената скица към ДКП за ПТП, процесното ПТП е настъпило в района
на кръстовището на Околовръстен път и пътен възел от бул. „България“ към гр.
Перник. От заключението се установява още, че от техническа гледна точка всички
щети по л. а. „Дачия Сандеро“, рег. № *******, описани в процесната заведена щета, се
намират в пряка и причинно — следствена връзка с настъпилото на 30.01.2022 г.
произшествие в гр. София. Към датата на събитието МПС е било на 3 г. и 8 месеца.
Вещото лице е дало заключение, че стойността за възстановяване на автомобила по
средни пазарни цени към датата на събитието възлиза на 4609,78 лв.
Експертът сочи, че от техническа гледна точка причината за настъпване на
процесното ПТП е поведението на водача на лек автомобил „Мерцедес“, с рег.№
*******, който при наличието на пътен знак Б-1 („Пропусни движещите се по пътя с
предимство“), не пропуска движещия се по Околовръстен път и извършващ маневра
десен завой, лек автомобил „Дачия Сандеро“, рег. № *******, както и поведението на
водача на лек автомобил „Дачия Сандеро“, с рег. № *******, който при двойна
непрекъсната линия и пътен знак Г-1 („Движение само на право след знака“),
предприема маневра за десен завой. Произшествието можело да бъде предотвратено
ако водачът л.а. „Мерцедес“, рег.№ ******* е пропуснал движещия се по
Околовръстен път и извършващ маневра десен завой, лек автомобил „Дачия Сандеро“,
рег.№ *******, съответно ако водачът на МПС „Дачия Сандеро“, рег.№ ******* при
наличието на пътен знак Г-1 („Движение само на право след знака“) е продължил
своето движение по Околовръстен път, без да предприема маневра за десен завой.
От документите по образуваната щета № 44012132202396 се констатира и че
възстановяването на нанесените увреждания по л.а. „Дачия Сандеро“, рег.№ *******, е
възложено от ищеца на „Ауто Франс 3000“ ООД, за което ищецът е заплатил по банков
път на същото сумата от 4673,69 лв. на 19.04.2022 г.
С изходящо от ищеца писмено доказателство – регресна покана, получена на
18.05.2022 г., се установява, че последният е поканил ответното дружество да
възстанови доброволно на ищеца изплатеното обезщетение, както и сумата от 15 лв.
ликвидационни разноски. С писмо от 01.06.2022 г. последното е отказало да заплати
същата.
5
При съвкупна преценка на доказателствата по делото съдът намира, че
настъпилите вреди са в причинна връзка с противоправното поведение на
застрахования при ответника водач на МПС, който при управление на автомобила
виновно е нарушил чл. 50, ал. 1 ЗДвП, т. е. налице е деликт по смисъла на чл. 45 ЗЗД,
като от причиненото ПТП са настъпили имуществени вреди по застрахования от
ищцовото дружество по имуществена застраховка „Каско“ л.а. „Дачия Сандеро“, рег.
№ *******.
Следователно увреденият има срещу виновния водач вземане по чл. 45, ал. 1
ЗЗД.
Съгласно чл. 411 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има
сключена застраховка ГО, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по
застраховка ГО - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне. Отговорността на последния, както по отношение
на пострадалия, така и по отношение на суброгиралия се в правата му застраховател, е
деликтна и е в размер на виновно причинената вреда. Застрахователят може да иска
плащане по регресния иск срещу виновното за увреждането на застрахованото
имущество лице само когато и доколкото е възстановил вредите на застрахования.
В настоящия казус с плащане на застрахователното обезщетение ищецът е
встъпил в правата на увредения до размера на платената сума – 4688,69 лв., заедно с
ликвидационните разноски от 15 лв. и за него е възникнало регресно право срещу
деликвента.
Следователно, обстоятелствата, включени във фактическия състав на
предявения от ищеца иск, се явяват доказани, като следва да се установи в какъв
размер е възникнало регресното вземане. При съдебно предявена претенция съдът
следва да определи застрахователното обезщетение единствено по действителната
стойност на вредата (без овехтяване) към момента на настъпване на застрахователното
събитие, но не повече от застрахователната сума.
Като безспорно е отделено обстоятелството, че ищецът е изплатил
застрахователно обезщетение в размер на 4673,69 лв. Съгласно заключението на САТЕ
размерът на обезщетението възлиза на сумата от 4609,78 лв. Съдът приема за
действителна пазарна стойност на увреденото МПС определеният от САТЕ размер,
доколкото вещото лице е работило по описа на щетите, изготвен от застрахователя.
При доказан при условията на пълно и главно доказване фактически състав на
разпоредбата на чл. 411 КЗ, в тежест на ответника е да докаже фактическия състав на
направеното възражение по чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Съгласно константната практика на ВКС
приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличието на категорично доказани
в процеса, при условията на пълно и главно доказване, действия или бездействия на
пострадалия, с които той обективно е създал предпоставки и/или възможност за
настъпване на увреждането. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл.
51, ал. 2 ЗЗД не може да бъде хипотетичен, нито да се основава на предположения.
Намаляване на обезщетението за вреди е допустимо само ако са събрани категорични
доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем (в този
смисъл Решение № 60154 от 20.01.2022 г. по т. д. № 1071/2020 г. на ВКС, I ТО).
В случая въз основа на ценените доказателства по делото настоящият съдебен
състав приема, че водачът на л.а. „Дачия Сандеро“, рег. № ******* е допринесъл за
настъпването на вредоносния резултат, тъй като не е спазил правилата за движение по
6
пътищата, указана със знак чл. 51, ал. 2 ППЗДвП и забрана указан с пътната
маркировка – чл. 63, ал. 2, т. 2 ППЗДвП. В настоящия случай приносът на пострадалия
е правнорелевантен за определяне на размера на дължимото обезщетение и следва да
бъде отчетен с оглед своевременно релевираното от ответника възражение (чл. 131
ГПК) и тъй като извършителят на деянието отговаря за действителните вреди, а
последните съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД са тези, които са пряка и непосредствена
последица на деянието. Вредите, които са причинени от пострадалия, не са пряка и
непосредствена последица на извършеното деяние от причинителя на вредите – за тях
последният не носи отговорност.
Преценката на значимостта на допуснатите от водачите на процесните
превозни средства нарушения на правилата за движение по пътищата обуславя извод за
равностоен принос за настъпването на вредите, т. е. 50/50. При установения размер на
претърпените имуществени вреди и разноските за определяне на застрахователното
обезщетение, размерът на дължимото от ответника обезщетение, определен при
условията на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, възлиза на 2312,39 лв. с вкл. ликвидационни разноски,
до който и релевираната претенция следва да бъде уважена, като над тази сума до
пълния предявен размер от 4689,69 лв. следва да бъде отхвърлена.
Обезщетението за несвоевременно изпълнение на парично задължение има
акцесорен характер и възниква от момента на изпадане на длъжника в забава по
отношение на главното му задължение.
Съгласно разпоредбата на чл. 412, ал. 3 КЗ застрахователят на гражданската
отговорност на делинквента следва да определи и изплати дължимото обезщетение в
срок от 30 дни от представяне на преписката, когато същата съдържа всички
необходими документи, сочещи за неговата отговорност. В случая поканата е получена
от ответното дружество на 18.05.2022 г. Въззивникът претендира обезщетение за
забава от 19.06.2022г., когато срокът по чл. 412, ал. 3 КЗ е изтекъл. За периода от
19.06.2022г. до 29.09.2022 г. размерът на мораторната лихва върху установената
главница от 2312,39 лв., определен по реда на чл. 162 ГПК с помощта на лихвен
калкулатор, възлиза на 66,16 лв., до който размер искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е
основателен, като за горницата над тази сума искът подлежи на отхвърляне.
Поради частичното несъвпадане на изводите на въззивната инстанция с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, в която
претенцията с правно основание чл. 411 КЗ е отхвърлена за сумата от 2312,39 лева, както и в
частта, с която искът по чл. 86, ал.1 ЗЗД е отхвърлен за сумата 66,16 лева за периода от
19.06.2022г. до 29.09.2022 г. вкл. и вместо това да бъде постановено друго, с което тези
претенции за посочените суми и период да бъдат уважени.
В останалата обжалвана част – решението е правилно и следва да бъде потвърдено.
Решението следва да бъде отменено и в частта, в която ищецът е осъден да заплати
на ответника на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК разликата над сумата от 205,26 лв. до
присъдения размер от 405 лева – разноски по делото.
По разноските:
При този изход на спора на жалбоподателя-ищец се дължат на основание чл.
78, ал. 1 ГПК разноски за първата инстанция в размер на 551,71 лв. - държавна такса,
депозит за съдебна експертиза, както и адвокатско възнаграждение, съобразно
уважената част от иска. Дължимите разноски за настоящата инстанция в полза на
въззиваемия са в размер общо на 533,19 лева – за държавна такса и адвокатско
възнаграждение, съобразно уважената част от жалбата.
7
Съдът намира за неоснователно възражението на въззиваемата страна за
прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение на процесуалния
представител на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, доколкото същото е договорено и
заплатено в размер близък до минималния такъв.
На основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК въззиваемата страна също има право
на разноски, като същата претендира такива за юрисконсултско възнаграждение, което
настоящият състав определя в минимален размер от 100 лв. Съобразно отхвърлената
част от иска на ЗАД „ОЗК-Застраховане” АД следва да бъдат присъдени разноски за
въззивната инстанция в размер на 50,68 лв.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 19049 от 20.11.2023 г., постановено по гр. д. №
55381/2022 г. по описа на СРС, 68 състав, в частта, в която в която са отхвърлени
предявените от „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД срещу ЗАД „ОЗК- Застраховане ” АД
искове с правно основание чл. 411 КЗ за сумата от 2312,39 лв., представляваща сбор от
платеното от ищеца застрахователно обезщетение по риск „Каско +“ по щета №
44012132202396 за имуществените вреди на автомобил „Дачия Сандеро“, с рег. №
*******, причинени при реализираното на 30.01.2022г. в гр. София ПТП, с вкл. 15 лв.
ликвидационни разноски, както и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от
66,16 лв. - мораторна лихва за периода от 19.06.2022г. до 29.09.2022г., както и на
основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК за сумата над присъдените 205,26 лв. до 405 лв.
разноски, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-Застраховане”АД, ЕИК: *******, да заплати на „ДЗИ –
Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК: ******* на основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сумата от 2312,39 лв., представляваща сбор от платеното от ищеца застрахователно
обезщетение по риск „Каско +“ по щета № 44012132202396 за имуществените вреди на
автомобил „Дачия Сандеро“, с рег. № *******, причинени при реализираното на
30.01.2022г. в гр. София ПТП, с вкл. 15 лв. ликвидационни разноски, както и сумата от
66,16 лв. - мораторна лихва за периода от 19.06.2022г. до 29.09.2022г.
ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционното решение в останалата обжалвана
част.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК- Застраховане ”АД, ЕИК *******, да заплати на „ДЗИ –
Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК ******* на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в
размер на 533,19 лв., представляваща разноски за въззивното производство, както и
сумата в размер на 551,71 лв., представляваща разноски за първата инстанция,
съобразно уважената част от жалбата.
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *******, да заплати на
ЗАД „ОЗК- Застраховане ”АД, ЕИК *******на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата в
размер на 50,68 лв., представляваща разноски за въззивното производство, съобразно
отхвърлената част от жалбата.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3
ГПК.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9