Р Е
Ш Е Н И Е
№ І-111 30.01.2020 година, гр.Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският окръжен съд, гражданско
отделение, на тридесети януари през две хиляди и двадесета година , в закрито
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ: 1/Пламена Върбанова
2/мл.с.Марина Мавродиева
като разгледа
докладваното от съдия Пламена Върбанова гражданско дело № 214 по
описа за 2020 година на Окръжен съд-Бургас, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е с правно основание чл. 435 ГПК и следв. и е образувано по жалба на К.Т.С. с ЕГН ********** от гр.***, чрез
адвокат Ивайло Найденов, против Постановление
на ЧСИ 709 Янко Бъчваров , с което е отказано на длъжника-настоящ
жалбоподател да прекрати изп.д.№ 446/2019г.; в случай, че жалбата в тази й част бъде намерена за
неоснователна, се заявява искане- съдът да разпореди вдигането на наложена от
ЧСИ възбрана върху недвижим имот с идентификатор 07079.610.189.3.3, тъй като се
касаело за несеквестируемо имущество по смисъла на чл.444,т.7 ГПК,а и така
наложеното обезпечение било несъразмерно на задължението по смисъла на чл. 442а ГПК.Моли на основание чл.438 ГПК съдът да спредействията по изпълнението.
Препис от жалбата е изпратен за писмен отговор на взискателя Г.С.И., който намира същата за
неоснователна.
Постъпили са писмени обяснения от ЧСИ Янко Бъчваров, в които заявява- с
оглед фактическата обстановка по делото БОС да реши по компетентност спора;
изпратено е копие от изпълнителното дело.
Бургаският Окръжен съд,като взе
предвид становищата на страните, доказателствата по делото и съобрази
разпоредбите на закона, намира от фактическа и правна страна следното:
Възоснова на
изпълнителен лист от 18.05.2001г. , издаден по гр.д.№ 1253/2001г. по
описа на БРС и по молба на взискателя Г.С.
Г. срещу длъжника К.Т.С. е било образувано изп.д.№ 20197090400446 по
описа на ЧСИ 709 Янко Бъчваров .
Била е изпратена покана за доброволно изпълнение до
длъжника С., в която е отразен общия размер на паричното й задължение, като й
се съобщава и за наложени: запор върху лек автомобил,запор върху банкови сметки
в „УниКредит Булбанк„АД и възбрана на недвижим имот, находящ се в гр.Б.,ул.“Ц.
А.“№**,ет.*,ап.* /вж.л.24 от изпратеното копие от изп.д./.Поканата за
доброволно изпълнение е била връчено лично на длъжника на 29.11.2019г., видно от известие за доставяне/ лист 27-гръб от
изпратеното копие на изп.д./.
С постъпила в канцеларията на ЧСИ на 04.12.2019г. молба № 2692 от длъжника С. същата е заявила пред ЧСИ искане за прекратяване на изпълнителното дело, тъй като представеният
изпълнителен лист от 18.05.2001г. бил погасен по давност; моли вдигане на всички
наложени обезпечителни мерки; моли вдигане на наложена възбрана на недвижим имот, находящ се в гр.Б.,ул.“Ц. А.“№**,ет.*,ап.*,
тъй като имуществото било несеквестируемо по смисъла на чл.444,т.7 ГПК, както и
защото това обезпечение не било съразмерно на задължението по смисъла на чл.-442а ГПК.
ЧСИ с Постановление от 05.12.2019г. е оставил без уважение тази молба;
изпратено е съобщение до адв. Ивайло Найденов като пълномощник на длъжника на
адреса в гр.Бургас, като същото съобщение е получено на 13.12.2019г.
Жалбата, по която е образувано настоящето дело, е входирана под № 2367 от 23.12.2019г. в
канцеларията на съдебния изпълнител/вж. л. 32 от изпратеното копие на изп.д./
Върху тази жалба има резолюция, датирана
„19.12.2019г.“, което обстоятелство, съпоставено със служебен бон от 18.12.2019г. на куриер
„Еконт ексхрес“ /л.36/ дава основание да се счита, че жалбата е предявена в законовия 1-седмичен
срок по чл.436,ал.1 ГПК /преди изменението ДВ бр.100/2019г./, с оглед на
което съдът намира жалбата за
процесуално допустима като своевременно
предявена от правно легитимирано за това
лице.
Съгласно чл. 435,ал.2,т.6
ГПК длъжникът може да
обжалва отказа на съдебния изпълнител да прекрати принудителното изпълнение,който отказ в
настоящия случай е предмет на обжалване с първата част от жалбата.В тази й част
съдът намира
жалбата за неоснователна.Това е така, тъй като хипотезите , в които изпълнителното производство се прекратява с
постановление, се съдържат в разпоредбата на чл.433,ал.1 ГПК и са
изброени последователно както следва:
1. длъжникът
представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от
пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по
изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на
изпълнителното производство; ако длъжникът представи разписка с незаверен
подпис на взискателя, последният при спор е длъжен да декларира писмено, че
разписката не е издадена от него, в противен случай тя се приема за истинска;
2. взискателят е
поискал това писмено;
3. изпълнителният
лист бъде обезсилен;
4. с влязъл в сила
съдебен акт бъде отменен актът, въз основа на който е издаден изпълнителният
лист, или този акт се признае за подправен;
5. посоченото от
взискателя имущество не може да бъде продадено и не може да бъде намерено друго
секвестируемо имущество;
6. не са заплатени
дължимите авансово такси и разноски по изпълнението, освен в случаите на чл. 83;
7. бъде представено
влязло в сила решение, с което е уважен искът по чл. 439 или 440 ;
8. взискателят не
поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с
изключение на делата за издръжка.
В настоящият случай
безспорно не е налице нито една от горецитираните законови хипотези; длъжникът
заявява твърдение за „погасяване по
давност на вземането“, каквото възражение не подлежи на
разглеждане от съдебния изпълнител в
изпълнителното производство, тъй като представлява защита срещу материалното
право на взискателя, подлежащо на разглеждане
в спорно исково производство.По тази причина жалбата в тази й част е
неоснователна и следва да се остави без уважение.
В жалбата се
заявява искане- в случай, че съдът прецени обжалваният отказ за прекратяване на
изпълнителното производство за законосъобразен,
да разпореди вдигане на наложената възбрана върху недвижим имот с
идентификатор 07079.610.189.3.3., тъй като се касаело за несеквестируемо
имущество по смисъла на чл. 444,т.7 ГПК, а и така наложеното обезпечение не е
съразмерно на задължението по смисъла на чл.442 ГПК.
При разглеждане на
жалбата на С. в тази й част настоящият съдебен състав намира от фактическа и правна страна следното:
От представеното
копие на изпълнително дело става ясно,
че е наложен запор върху лек автомобил, собственост на длъжника К.С., запор
върху банковите й сметки в „УниКредит Булбанк“ АД и е наложена
възбрана върху СОС,представляващ апартамент с площ по документ 101,250
кв.м. в гр.Б.,ул.“Ц. А.“№**,ет.*,ап.*,възбраната вписана на 14.11.2019г. в Агенция по вписванията-Служба
вписвания-гр.Бургас/л.20-гръб от копие на изп.д./.Няма данни да е
искано,респ.-издадено удостоверение за
данъчната оценка на възбранения имот, няма насрочен опис и пазарна оценка на
същия имот.
Съгласно Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на
ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК налагането на запор или възбрана върху
несеквестируема непотребима вещ, както и описът на такава вещ са допустими
изпълнителни действия. Самото изпълнително действие „налагане на възбрана“ не
подлежи на обжалване, възбраната цели да задържи имуществото в патримониума на
длъжника и не е несъвместимо действие с несеквестируемостта,
а на обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество.
Чл. 444, т. 7
определя за несеквестируемо жилището на
длъжника, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно,
нямат друго жилище, независимо от това, дали длъжникът живее в него, а ако
жилището надхвърля жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му,
определени с наредба на Министерския съвет, надвишаващата част от него се
продава, ако са налице условията по чл. 39, ал. 2 от
Закона за собствеността.
На настоящия етап
обаче по изпълнителното дело не са
събрани данни дали жилището, което е възбранено и за което се твърди, че е
несеквестируемо, надхвърля жилищните нужди на длъжника и членовете на
семейството му, както и в каква част я надвишава.От установената и изложена по-горе фактическа
обстановка става ясно, че възбраната е наложена на етап проучване на имущественото
състояние на длъжника и като обезпечителна мярка на принудително
изпълняваното парично вземане, но не се
установява да е насочено изпълнение върху същия възбранен имот.
По тези съображения
към момента не може да се направи обоснован извод, че изпълнението е насочено
към несеквестируем недвижим имот,още повече,че по изпълнителното дело не са
предприемани изпълнителни действия върху възбраненото имущество.
Следва да се има
предвид, че въпросът за несеквестируемостта
на определено имущество се решава в производството по чл. 435, ал. 2 от ГПК към момента на конкретното изпълнително действие, дало основание
за жалбата, а не въобще. В случая липсват изпълнителни действия, с които
изпълнението да е насочено върху имущество, което на този етап да се приеме за несеквестируемо.
Обжалваното
действие определя релевантния за несеквестируемостта
момент при произнасянето на съда.По тази причина няма пречка за ново
произнасяне с решение по чл. 435, ал. 2 ГПК,
ако обстоятелствата са се променили, респ.- по изпълнителното дело са
събрани доказателства ,релевантни за
определяне на жилищната нужда по смисъла на чл.444 т.7 ГПК и съдебният изпълнител е насочил изпълнението върху несеквестируемо имущество,при което правото на
жалба от длъжника отново може допустимо да се упражни. Дори веднъж да е
прието, че дадено имущество е секвестируемо, или обратно към определен момент,
то различно решение на същия въпрос е възможно да се даде по съдебен ред
включително, когато принудителното изпълнение не е било реализирано и
принудителни действия се предприемат отново в последващ момент (така Решение №
14 от 9.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 712/2012 г., III г. о., ГК). Отделно от това, дори и да се
приеме, че имотът е несеквестируем,
налагането на възбрана върху него не е несъвместимо с несеквестируемостта и не я нарушава.Поради
гореизложеното настоящият състав намира подадената жалба в частта й с твърдения
за несеквестируемост на възбранения имот
към момента за неоснователна и като такава същата следва да бъде
оставена без уважение.
На следващо място и с оглед
твърдяния в жалбата довод за свръхобезпеченост на задължението по смисъла на чл.442а ГПК следва да се изтъкне следното:
Законодателят е ограничил възможността за обжалване на действията
на съдебния изпълнител както по отношение на активно легитимираните лица, така
и по отношение на действията, които могат да се обжалват и основанията за
обжалване. Разпоредбите са императивни и ограничителни, поради което и
разширителното им тълкуване е изключено като възможност. Невъзможността за
обжалване на отделни изпълнителни действия не е пречка да се преценява тяхната
законосъобразност в други производства, включително и такива по иск за вреди от
действия на частния съдебен изпълнител.
В
нормата на чл. 435, ал. 2 от ГПК не е уредена правна възможност за длъжника да обжалва отказа на
съдебния изпълнител да вдигне наложените запори и възбрани. Такава възможност
не е предвидена изрично и в разпоредбата на чл.
442а от ГПК, на която се позовава жалбоподателя. В нормата на чл. 435, ал. 1 от ГПК е посочена обжалваемост на отказите на ЧСИ да извърши искано
изпълнително действие, но активно легитимиран за това е единствено взискателят.
Действително
със ЗИДГПК /ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г. / и с приетата нова разпоредба на
чл.
442а, ал. 1 от ГПК е въведено изрично изискване за съразмерност на
наложените обезпечителни мерки и предприетите изпълнителни способи с размера на
задължението. Несъобразяването на принудителното изпълнение с това изискване
води до неговата незаконосъобразност, съгласно изричната разпоредба на чл. 441, ал. 2 от ГПК. С оглед на това е предвидена и защита на длъжника срещу
процесуално незаконосъобразното принудително изпълнение при несъразмерност,
като на същия е предоставена възможността по чл.
442а, ал. 2 от ГПК да релевира несъразмерността чрез възражение пред
съдебния изпълнител, който при установяване на такава вдига съответните
обезпечителни мерки. Длъжникът може и по исков ред да ангажира отговорността на
съдебния изпълнител за вреди от незаконосъобразно поради явна несъразмерност на
принудително изпълнение, съгласно чл. 441, ал. 2 от ГПК.
Въпреки
че ЗИДГПК /ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г. / изрично предвижда в новата разпоредба
на чл. 441, ал. 2 от ГПК явната несъразмерност на наложените обезпечения като основание
да се търси от съдебния изпълнител отговорност за вреди, и въпреки въведената
нова разпоредба на чл.
442а, ал. 2 от ГПК, предвиждаща възможност на съдебния изпълнител по
възражение на длъжника да вдигне наложените обезпечения, и въпреки измененията
на чл. 435, ал. 2 от ГПК, с които съществено се разширява кръга на обжалваемите от
длъжника действия на съдебния изпълнител, нито в разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК, нито в разпоредбата на чл.
442а от ГПК, законодателят изрично е предвидил възможност на
длъжника да обжалва отказа на съдебния изпълнител да вдигне съответните
обезпечителни мерки.
Впрочем, виждането, че чл. 435 ГПК
не предвижда възможността за обжалване на действията на съдебния изпълнител на
основание твърдяно нарушение на чл. 442а ГПК
намира пълна подкрепа и в съдебната практика и не е изолирано – в този смисъл
са Определение № 3022/19.09.2019г. на САС по в.гр.д.№ 4176/2019г.;Определение
1598/15.05.2019 г. по в. гр. д. № 1773/2019 г. на САС, Определение
2189/13.07.2018 г. по в. гр. д. № 3189/2018 г. на САС, Определение
357/22.10.2018 г. по в. ч. гр. д. № 318/2018 г. на БАС, Определение
477/31.10.2018 г. по в. ч. гр. д. № 526/2018 г. на ПАС, Определение
230/15.06.2018 г. по в. гр. д. № 160/2018 г. на ОС – Шумен, Определение 1292/28.11.2018
г. по в. гр. д. № 670/2018 г. на ОС – Русе, Определение 77/25.01.2018 г. по в.
гр. д. № 25/2018 г. на ОС – Смолян, Решение 423/12.03.2018 г. по в. гр. д. №
2355/2017 г. на ОС – Варна, Решение 319/25.10.2018 г. по в. гр. д. № 1357/2018
г. на ОС – Стара Загора.
Следователно,
процесуалното средство за защита, с което разполага длъжникът съгласно чл. 442а, ал. 2 ГПК, е да релевира несъразмерността чрез възражение до съдебния
изпълнител.След отрицателен отговор на съдебния изпълнител по така релевираното
възражение закона не предвижда възможност за защита на длъжника чрез подаване
на жалба срещу действия на съдебния изпълнител, респ. срещу бездействията му, за вдигане на вече наложени обезпечителни
мерки, за които се твърди, че нарушават изискването на чл. 442а ГПК,
но длъжникът би могъл да ангажира отговорността на съдебния изпълнител за вреди
по общия исков ред при наличие на правен интерес и основание за това. По така
изложените съображения в тази й част жалбата
на К.С. е недопустима и като такава следва да се
остави без разглеждане, а производството в тази му част се прекрати.
С оглед
неоснователността на депозираната жалба, неоснователно се явява и направеното
от жалбоподателя искане за спиране на изпълнителното производство, поради което
същото следва да се остави без уважение.
Предвид изхода на
спора, на жалбоподателя-длъжник не се
дължат разноски.
Мотивиран
от изложеното Бургаският
Окръжен съд
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба на К.Т.С. с ЕГН ********** от гр.***, чрез
адвокат Ивайло Найденов, против Постановление
на ЧСИ 709 Янко Бъчваров от 05.12.2019г. по негово изпълнително дело № 20197090400446 в частта, с която ЧСИ е отказал прекратяване на изп.д.№ 20197090400446 поради твърдяно погасяване по давност на паричното вземане и
в частта,
в която се твърди несеквестируемост на възбранено имущество,представляващо
самостоятелен обект в сграда, представляващ апартамент с площ по документ 101,250 кв.м. и с
административен адрес: гр.Б.,ул.“Ц. А.“№**,ет.*,ап.*.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя-длъжник К.Т.С. с
ЕГН ********** от гр.***, за спиране на изпълнителното производство.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба
на К.Т.С. с ЕГН ********** от гр.***, чрез адвокат Ивайло Найденов,
против Постановление на ЧСИ 709 Янко
Бъчваров от 05.12.2019г. по негово
изпълнително дело № 20197090400446 в
частта, с която е отказано прекратяване на изп.д.№ 20197090400446 поради твърдяна
несъразмерност по чл.442а ГПК на
паричното задължение с наложеното обезпечение- възбрана на
имущество,представляващо самостоятелен обект в сграда, представляващ
апартамент с площ по документ 101,250 кв.м. и с административен адрес: гр.Б.,ул.“Ц.
А.“№**,ет.*,ап.*, и ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.д.№ 214/2020 година в тази му част.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване в частта, с която е оставена без уважение
жалбата; в частта, с която жалбата е
оставена без разглеждане и е прекратено
производството по делото, решението има характера на определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред
Апелативен съд-Бургас в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Членове:1/
2/мл.с.