№ 192
гр. Б., 17.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Миглена Йовкова
Членове:Гюлфие Яхова
Крум Динев
при участието на секретаря Анастасия Фотева
като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Въззивно гражданско дело №
20241200500041 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба, подадена от
адв. И. К., процесуален представител на Т. А. Ш., А. Е. Ш. и А. А.. Ш., против
Решение № 500038/05.01.2021г., постановено по гр.д. № 1290/2019г. по описа
на Районен съд Р., в частта с която предявените искове са уважени.
В жалбата са изложени подробни съображения за неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост на постановеното решение. Сочи се,
че неправилно съдът не е спрял производството по делото до произнасяне с
влязло в сила решение по гр. дело № 838/2019г. на РС Р., с което се оспорват
решения на ОС на ЕС, провело се на 13.07.2019г. На следващо място се сочи,
че решенията на ОС на ЕС са незаконосъобразни. При положение, че е
дължима такса за поддръжка, то тя е дължима за апартамент, а не чрез
солидарно осъждане на собствениците. По делото не е представена книга по
чл. 7 ЗУЕС. Сочи се, че съдът не е обсъдил всички събрани по делото
доказателства. Твърди се, че ответниците не са ползвали собствеността си,
поради което не дължат заплащане на исковите суми. Районният съд не е
обсъдил представената по делото електронна кореспонденция между
управителя на ЕС и ответницата Ш.. Сочи се, че законна лихва върху сумата
274,87 евро не е дължима, тъй като ответниците нямат вина за забавеното
плащане. Прави се искане за отмяна на атакувания акт и отхвърляне на
предявените искове. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор от другата
страна, с който се оспорват наведените от жалбоподателите твърдения, като
1
се сочи, че решението е правилно и законосъобразно, постановено при
обсъждане на всички доказателства по делото. Сочи се, че инцидентен
контрол на решение на ОС на ЕС в настоящото производство е недопустим.
Сочи се, че жалбоподателите отговарят солидарно за задълженията си към
ЕС. Ответниците не са установили, че са ползвали имота си в рамките на до
30 дни за една календарна година, а тежестта за доказване в случая е тяхна.
Налице е вина за забавено плащане на сумата дължима за Фонд Ремонт и
обновяване. Прави се искане жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.
Претендират се разноски.
Съобразно правомощията си на въззивна инстанция, определени в чл.
269 ГПК, при извършената служебна проверка се констатира, следното:
Районен съд Р. е сезиран с осъдителни искове по чл. 38, вр. с чл. 50, вр.
чл. 51 ЗУЕС във вр. с чл. 86 ЗЗД, предявени от ищеца Етажна собственост
/ЕС/, представляваща апартаментен комплекс „Р.Б.“ град Б. срещу
ответниците Т. А. Ш., А. Е. Ш. и А. А.. Ш..
Първоначално претенциите са заявени, както следва: за заплащане на
сумата 1662,45 лева, представляваща дължима такса за поддръжка и
управление към Етажната собственост за 2018 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й
изплащане; сумата 537,60 лева, представляваща дължима вноска за Фонд
„Ремонт и обновяване” към ЕС за 2018 г., ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане;
сумата 1662,45 лева, представляваща дължима такса за поддръжка и
управление към ЕС за 2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното й изплащане и сумата 342,10
лева, представляваща мораторна лихва в размер на законната лихва върху
главниците, считано от датата на падежа на всяко от задълженията до датата
на подаване на исковата молба.
В о.с.з., проведено на 21.05.2020г., поради оттегляне на един от
исковете - за заплащане на сумата за Фонд ремонт и обновление с протоколно
определение е прекратено частично производството по делото по отношение
на предявения иск за заплащане на сумата 537,60 лв., представляващи
дължима вноска за Фонд ремонт и обновление към ЕС за 2018 г., ведно със
законната лихва, считано от дата на подаване на исковата молба в съда -
15.11.2019 г. Прекратителното определение не е обжалвано и е влязло в
законна сила.
С решението си районният съд е уважил частично исковете, като е
осъдил ответниците да заплатят на ищеца следните суми: сумата от 1 564,66
лв., представляваща дължима такса за поддръжка и управление към ЕС за
2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 15.11.2019г., до окончателното й изплащане; сумата 1 564,66
лв., представляваща дължима такса за поддръжка и управление към ЕС за
2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 15.11.2019 г., до окончателното й изплащане и сумата 253,39
лв., представляваща мораторна лихва в размер на законната лихва върху
2
главниците, считано от датата на падежа на всяко от задълженията до датата
на подаване на настоящата искова молба, както и сумата 73,47 лв.,
представляваща лихва за забава за периода 16.07.2018 г. - 19.11.2019 г. за
дължимата такса за фонд „Ремонт и обновяване“.
Пред първата съдебна инстанция са ангажирани писмени и гласни
доказателства, назначена е съдебно - счетоводна експертиза, от които се
установява следното от фактическа страна:
По делото не е спорно, че през 2011г. ответниците Т. А. Ш., А. Е. Ш. и
А. А.. Ш. са закупили апартамент, представляващ самостоятелен обект в
сграда с идентификатор В., находящ се в гр. Б.. Не е спорно и това, че имотът
се намира в сграда в режим на ЕС, представляваща апартаментен комплекс
Р.Б.. Управител на ЕС е „Л.П.М.“ ЕООД, чийто управител е Р.В., видно от
удостоверение за подадено уведомление по чл. 46б ЗУЕС.
По делото е представен Протокол от проведено общо събрание на
собствениците на самостоятелни обекти в жилищна сграда с идентификатор
***, находяща се в гр. Б., ул. „В.“ № 15, известна като „Б.Р.“ от дата
16.06.2018г. На посоченото общо събрание по т. 4 е взето решение за
заплащане на такса за управление и поддръжка на общите части на ЕС в
размер на 750 евро годишно за апартамент с минимум двама обитатели, а за
всеки следващ деклариран член на семейството да се доплаща по 50 евро
годишна такса. Взето е решение, че таксите следва да се заплатят до един
месец след провеждане на общото събрание, т.е до 16.07.2018г.
На същото събрание е взето решение по т. 5 за приемане и одобряване
на ежемесечните вноски за фонд Ремонт и обновление в размер на 1.3 евро.
Вноските следвало да се заплащат на годишна база в срок до един месец от
провеждане на събранието, т. е до 16.07.2018г.
По делото са ангажирани доказателства, за това че на 19.11.2019г.
собствениците на процесния апартамент са заплатили дължимите вноски за
фонд Ремонт и обновление в размер на 274,87 евро, поради което и искът за
посочената сума е оттеглен. С оглед десезирането на съда производството по
делото е прекратено частично за посочената сума, ведно с дължимата законна
лихва, считано от 15.11.2019г. Останала е претенция за заплащане на лихва за
забава върху сумата дължима за фонд Ремонт и обновление за останалия
исков период – от забавата до подаване на исковата молба.
Няма данни решенията взети на проведено ОС от дата 16.06.2018г. да са
атакувани по реда на чл. 40 ЗУЕС, поради което са влезли в сила.
Видно от Протокол от проведено общо събрание на собствениците на
самостоятелни обекти в жилищна сграда с идентификатор ***, находяща се в
гр. Б., ул. „В.“ № 15, известна като Б.Р. от дата 13.07.2019г. е взето решение
по т. 4 размерът на таксата за поддръжка и управление да бъде запазен на 750
евро годишно за апартамент, като апартамент с повече от двама обитатели
следвало за всеки следващ деклариран член на семейството да се доплаща по
50 евро годишна такса. Таксите следвало да се заплатят до един месец след
провеждане на общото събрание.
Пред въззивната инстанция е представено влязло в сила съдебно
3
решение, постановено по гр. дело № 838/2019г. по описа на Районен съд Р., с
което решението по т. 4 от събрание на ЕС, проведено на 13.07.2019г. е
отменено по предявен иск по чл. 40 ЗУЕС.
Представен е протокол от проведено общо събрание от дата
09.03.2019г. на собствениците на самостоятелни обекти в жилищна сграда с
идентификатор ***, находяща се в гр. Б., ул. „В.“ № 15, известна като „Б.Р.“, с
който е взето решение таксата за поддръжка и управление да се заплаща от
всички без значение на периода и на продължителността на ползване на
апартамента годишно. Няма данни взетото решение да е отменено по реда на
чл. 40 ЗУЕС.
Като доказателства по делото са представени писма, изпращани между
ответницата Т. Ш. и Р.В., управител на „Л.П.М.“ ЕООД, което дружество е
управител на процесната ЕС.
На 13.07.2018г. ответницата Т. Ш. е изпратила писмо по електронната
поща до Р.В. по повод искане за внасяне на такса по решение на ОС от 2018г.,
в което е посочила, че тя и семейството й не са посещавали гр. Б. през 2017г.
и 2018г., поради което не е длъжна да плаща разходи за управление и
поддръжка. На 09.12.2018г. Т. Ш. е изпратила писмо до управителя, в което
го е уведомила, че ключ за обекта има Е.Г.. На 01.11.2019г. Ш. е изпратила
писмо, в което е посочила, че няма да отдава имота под наем, като ще плаща
такса поддръжка, когато ще ползва апартамента. Останалата кореспонденция
е за дати след проведените общи събрания и касае въпроси във връзка с
отдаване на имота под наем и продажбата му.
Представени са копия на паспорти на ответниците с дати на отбелязване
на техните пътувания, като видно от отбелязванията няма данни за периода
2018г. - 2019г. да са пътували до България.
По делото са ангажирани гласни доказателства относно направеното
възражение на ответниците, че не дължат заплащане на процесните такси,
поради това че не са пребивавали в апартамента си за една календарна година
повече от 30 дни.
Св. Георги Ергин посочва, че за периода 2018г. - 2019г. е работил в
процесната сграда като портиер. Апартаментът на ответниците не се обитава
от собствениците му. В апартамента постоянно идвала някаква жена, която
представила пълномощно, но не може да каже дали жената е оставала за по -
дълго време или си е тръгвала още същия ден. Идвали и други хора с нея.
Св. Е.Г. посочва, че познава ответниците от 2014г., притежава ключ от
техния апартамент. Последно собствениците идвали в гр. Б. през 2016г. От
2017г. апартаментът е обявен за продажба и свидетелката е водила там лица
на оглед, но никой не го е ползвал.
От назначената пред районния съд съдебно - счетоводна експертиза се
установява, какви са дължимите суми при положение, че годишната такса е
750 евро, 800 евро и 850 евро, както и какви са дължимите мораторни лихви.
Въз основа на така установеното от фактическа страна въззивната
инстанция прави следните правни изводи:
4
Претенцията за заплащане на такса за поддръжка и управление към ЕС
за 2019г., уважена за сумата 1564,66 лв., съдът намира за изцяло
неоснователна.
Пред настоящата съдебна инстанция се представиха доказателства,
видно от които с влязло в сила съдебно решение, взетото решение от
проведено ОС за определяне на дължима такса за поддръжка и управление
към ЕС за 2019 г. е отменено.
Поради отмяната му етажните собственици, измежду които и
ответниците, не дължат заплащане на такси. Неоснователно въззиваемият
сочи, че след като решението за 2019г. е отменено, то за дължимата такса за
2019г. е приложимо преходно решение на ОС от 2018г. В исковата молба
изрично ищецът е посочил, че претендира дължима такса за поддръжка и
управление към ЕС за 2019 г. въз основа на решение от 13.07.2019г., а не на
предходно такова. След като това решение е отменено, то ответниците не
дължат заплащане на претендираната сума. Освен това с всяко решение на ОС
на ЕС, вкл. и с тези от 2019г. и 2018г., се определят годишни такси за
поддръжка на общи части, поради което няма как да се приеме, че решението
от 2018г. ще важи за всички следващи години.
Ето защо уваженият иск за заплащане на сумата в размер 1 564, 66 лева,
представляваща дължима такса за поддръжка и управление към Етажната
собственост за 2019г., е изцяло неоснователен.
На следващо място с обжалваното решение е уважената претенция за
заплащане на сумата 1 564,66 лв., представляваща дължима такса за
поддръжка и управление към ЕС за 2018 г.
В исковата молба ищците сочат, че ответниците като собственици на
процесния апартамент и въз основа на решение на ОС от дата 16.06.2018г.
дължат такса за поддръжка и управление на ЕС. По делото няма данни, а и
твърдения, решенията от това събрание да са били атакувани по реда на чл. 40
ЗУЕС, поради което същите са влезли в сила и като такива обвързват всички
етажни собственици със задължителна сила, а инцидентен контрол за тяхната
незаконосъобразност в настоящия процес е недопустим. В този смисъл,
изложените от жалбоподателите доводи, касаещи незаконосъобразността на
взетите решения от дата 16.06.2018г., са ирелевантни за настоящия спор и
няма да се разглеждат.
Жалбоподателите възразяват за дължимостта на сумата, с твърдения че
както през 2018г., така и през 2019г. изобщо не са пребивавали на адреса в гр.
Б.. Поради това се позовават на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗУЕС и твърдят,
че не дължат заплащане на такси за поддръжка на общи части. Според чл. 51,
ал. 1 ЗУЕС, в редакцията си към 2018г., разходите за управление и
поддържане на общите части на етажната собственост се разпределят поравно
според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на
техните домакинства независимо от етажа, на който живеят. В ал. 2, също в
редакцията си към 2018г. е разписано, че не се заплащат разходите по ал. 1 за
деца, ненавършили 6-годишна възраст, както и от собственик, ползвател и
обитател, който пребивава в етажната собственост не повече от 30 дни в
5
рамките на една календарна година. В чл. 51, ал. 3 ЗУЕС е посочено, че за
отсъствието се уведомява писмено председателят на управителния съвет
(управителят).
От анализа на цитираните норми може да се направи извод, че
задължение за всеки собственик, който ще отсъства повече от 30 дни, е да
уведоми писмено председателят на управителния съвет или управителя.
Единствено собственик, който е уведомил управителя за отсъствието си може
да се възползва от привилегията на чл. 51, ал. 2 ЗУЕС и то това уведомяване
следва да предхожда вземането на решение от ОС за определяне на размер на
дължимата такса. Това е така, доколкото при постъпило уведомление същото
може да бъде взето предвид от ОС. Това е наложително, за да се извърши
преценка дали действително лицето не пребивава в жилището си и ако това е
така да се прецени какъв следва да е размерът на таксите дължими от
останалите съсобственици.
В случая от ангажираните по делото доказателства – гласни и копия на
паспорти, се установява, че действително през 2018г. ответниците изобщо не
са посещавали апартамента си в гр. Б.. Липсват доказателства обаче за това
свое отсъствие да са уведомили управителя преди вземане на решение за
определяне на дължимата такса. Решението на ОС е от дата 16.06.2018г.
Видно от приложените копия на писма, изпращани по електронната поща,
ответницата Т. Ш. е изпратила писмо до управителя Въчин на 13.07.2018г., в
което е посочила че тя и семейството й не са посещавали гр. Б. както през
2017г., така и през 2018г., поради което не дължи заплащане на такси за общи
части. Липсват данни преди вземане на процесните решения от 2018г.
ответниците да са уведомили писмено управителя за това, че няма да
пребивават на адреса си. Поради това собствениците не могат са се позовават
на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗУЕС и да бъдат освободени от заплащане на
такса за общи части през 2018г.
На следващо място спорни по делото са въпросите относно размерът на
дължимата такса и дали същата се дължи солидарно от тримата собственици
на апартамента.
Съгласно взетото решение на ОС на ЕС от 2018г. таксата в размер на
750 евро е за апартамент с минимум двама обитатели, а за всеки следващ
деклариран член на семейството се доплаща такса по 50 евро. При така
формулираното следва изводът, че таксата от 750 евро е за апартамент с
двама обитатели, а не за собственици. Обстоятелството, че в случая
собствениците на апартамента са трима не означава, че същите са и негови
обитатели. По делото липсват доказателства да са декларирани допълнителни
членове на семейство Ш.и, за които да се дължи допълнителна такса. Ето
защо дължима е таксата от 750 евро за притежавания от ответниците
апартамент или според заключението на вещото лице това следва да е сумата
от 1466,87 лв. Именно това е дължимата сума, която следва да бъде заплатена
за апартамент № 47 за 2018г., представляваща такса поддръжка на общите
части.
Основателно се явява възражението на жалбоподателите за това, че
6
същите не носят солидарна отговорност за дължимите от тях такси в полза на
ЕС. Съгласно чл. 121, ал. 1 ЗЗД солидарност възниква само в определените от
закона случаи или при наличието на изрична уговорка между страните, а
разделността на дълговете съставлява общо правило при множество
длъжници. В случая ищецът в исковата молба претендира сумите от общо
тримата ответници, т.е в условията на солидарна отговорност. В о.с.з.
уточнява, че не се претендира солидарна отговорност, като сумата е посочена
общо, доколкото съобразно решение на ОС е определена за апартамент, а не
за собственик. Въпреки, че сумата е определена за апартамент /което е в
разрез с разпоредбата на чл. 51 ЗУЕС, където се сочи, че таксите се дължат от
всеки собственик, ползвателите и обитателите и членовете на техните
домакинства/ отговорността на съсобствениците е разделна, доколкото нито е
определена със закон, нито е договорена между страните. Тримата
ответниците са закупили апартамента, поради което притежават по 1/3
идеална част или отговаряйки разделно дължат по 488,95 лв. - такса за 2018г.,
ведно с дължимата лихва от подаване на исковата молба в съда.
Солидарната отговорност не би могла да произтича от разпоредбата на
чл. 32, ал. 2 СК, доколкото в случая съсобствеността не е възникнала само и
единствено между съпрузи, а отделно от това липсват доказателства
апартаментът да е закупен за задоволяване на жилищни нужди.
По отношение на уважената претенция за заплащане на сумата 73,47
лв., представляваща лихва за забава за периода 16.07.2018 г. - 19.11.2019 г. за
дължимата такса за фонд „Ремонт и обновяване“:
Съдът намира, че в случая е налице забава при заплащане на тази такса,
доколкото същата съобразно решение на ОС от 2018г. е следвало да се
заплати до един месец след провеждане на събранието, т.е падежът е бил до
16.07.2018г., следователно от 17.07.2018г. е налице забава.
Неоснователни са доводите във въззивната жалба, че забава не е налице,
доколкото управителят не е приемал частично плащане на сума за фонд
„Ремонт и обновление“, а е искал заплащане на всички дължими суми. Сумата
за фонд „Ремонт и обновление“ е била дължима до точно определена дата,
след като длъжниците не са заплатили до този момент, то е налице забава от
тяхна страна.
Доколкото отговорността е разделна, то всеки от съсобствениците
дължи по 24,49 лв., представляващи лихва за забава за периода 17.07.2018 г.
/деня следващ падежа/ - 14.11.2019г. /деня преди подаване на исковата молба/
за дължимата такса за фонд „Ремонт и обновяване“.
Лихва за забава се дължи и върху главниците, за заплащане на таксите
за 2018г. и са в размер на по 66,06 лв. за всеки съсобственик за периода
17.07.2018г. - 14.11.2019г.
С оглед на изложеното по-горе ще следва решението на първата
инстанция в обжалваните му части да се отмени, както и да се отмени изцяло
за разноските и вместо това се уважат исковете на ЕС срещу Т. А. Ш., А. Е.
Ш., и А. А.. Ш., за заплащане на сумите, както следва: сумите от по 488,95
лв., дължима от тримата ответници, представляваща дължими такси за
7
поддръжка и управление към Етажната собственост за 2018 г., ведно със
законната лихва върху всяка една от трите главници, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда - 15.11.2019 г., до окончателното им
изплащане; сумите от по 66,06 лв., дължима от тримата ответници,
представляващи мораторна лихва в размер на законната лихва върху всяка от
главниците, дължими като такси за поддръжка и управление към Етажната
собственост, за периода 17.07.2018г. - 14.11.2019г., както и сумите от по 24,49
лв., дължима от тримата ответници, представляващи лихва за забава за
периода 17.07.2018 г. - 14.11.2019 г. върху сумата, заплатена като такса за
фонд „Ремонт и обновяване“, като а се отхвърлят исковете за заплащане на
сумите, както следва: сумата 1 564.66 лв., представляваща дължима такса за
поддръжка и управление към Етажната собственост за 2019 г. и за сумата
55,21 лв., представляващи мораторна лихва в размер на законната лихва
върху всяка от главниците, дължими като такси за поддръжка и управление
към Етажната собственост.
По разноските:
От ищците, жалбоподатели в настоящото производство, е направено
искане за присъждане на разноски по компенсация, за което насрещната
страна по жалбата не възразява.
В полза на жалбоподателите Ш.и са дължими разноски съобразно
уважената част от жалбата за въззивната инстанция в размер на 354,14 лв.
/държавна такса и адвокатско възнаграждение/, а в полза на въззиваемата ЕС -
226,35 лв. /адвокатско възнаграждение/.
За първата инстанция дължими разноски са както следва: в полза на
ищеца 426,55 лв. /държавна такса, възнаграждение за вещо лице и адвокатско
възнаграждение/, а в полза на ответниците 234,35 лв. /адвокатско
възнаграждение/.
При това положение на жалбоподателите за двете съдебни инстанции се
дължат общо 588,49 лв., а на въззиваемия се дължат за двете съдебни
инстанции общо 652,90 лв. Следователно по компенсация са дължими
разноски в полза на ЕС в размер на 64,41 лв., която сума следва да заплатят
жалбоподателите.
Мотивиран от изложеното по-горе, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 500038/05.01.2021г., постановено по гр.д. №
1290/2019г. по описа на Районен съд Р., в частта с която са уважени исковете
на Етажна собственост на сграда в режим на етажна собственост,
представляваща апартаментен комплекс „Р.Б.“ град Б. срещу Т. А. Ш., руски
гражданин, родена на ********** г., А. Е. Ш., руски гражданин, роден на
**********г. и А. А.. Ш., руски гражданин, роден на **********г. за
заплащане на следните суми: сумата от 1 564.66 лв., представляваща дължима
такса за поддръжка и управление към Етажната собственост за 2018 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
8
исковата молба - 15.11.2019 г., до окончателното изплащане на дължимата
сума; сумата 1 564,66 лв., представляваща дължима такса за поддръжка и
управление към Етажната собственост за 2019 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба -
15.11.2019 г., до окончателното изплащане на дължимата сума; сумата 253,39
лв., представляваща мораторна лихва в размер на законната лихва върху
главниците, считано от датата на падежа на всяко от задълженията до датата
на подаване на исковата молба; сумата 73.47 лв., представляваща лихва за
забава за периода 16.07.2018 г. - 19.11.2019г., както и изцяло в частта за
разноските и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Т. А. Ш., руски гражданин, родена на ********** г. в К.
област, с адрес: Р.Ф., М. област, 141981, град Д., улица „П.”, дом 3, ап. 29, А.
Е. Ш., руски гражданин, роден на **********г. в К. област, с адрес: Р.Ф., М.
област, 141981, град Д., улица „П.”, дом 3, ап. 29 и А. А.. Ш., руски
гражданин, роден на **********г. в Т. област, с адрес: Р.Ф., М. област,
141981, град Д., улица „П.”, дом 3, ап. 29, да заплатят на Етажна собственост
на сграда в режим на етажна собственост, представляваща апартаментен
комплекс „Р.Б.“ град Б., с адрес в град Б., община Б., област Б., улица „В.“ №
15, представлявана от управителя „Л.П.М.“ ЕООД, чрез управителя си Р.Д.В.,
както следва: сумите от по 488,95 лв. всеки от тях тримата, представляваща
дължими такси за поддръжка и управление към Етажната собственост за 2018
г., ведно със законната лихва върху всяка една от трите суми, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда - 15.11.2019 г., до окончателното
им изплащане; сумите от по 66,06 лв. всеки от тях тримата, представляващи
мораторна лихва върху всяка от главниците, дължими като такси за
поддръжка и управление към Етажната собственост за 2018г., за периода
17.07.2018г. - 14.11.2019г., както и сумите от по 24,49 лв. всеки от тях
тримата, представляващи лихва за забава за периода 17.07.2018 г. - 14.11.2019
г. върху сумата, заплатена като такса за фонд „Ремонт и обновяване“.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от Етажна собственост на сграда в
режим на етажна собственост, представляваща апартаментен комплекс „Р.Б.“
град Б., с адрес в град Б., община Б., област Б., улица „В.“ № 15,
представлявана от управителя „Л.П.М.“ чрез управителя си Р.Д.В. срещу Т. А.
Ш., руски гражданин, родена на ********** г. в К. област, с адрес: Р.Ф., М.
област, 141981, град Д., улица „П.”, дом 3, ап. 29, А. Е. Ш., руски гражданин,
роден на **********г. в К. област, с адрес: Р.Ф., М. област, 141981, град Д.,
улица „П.”, дом 3, ап. 29 и А. А.. Ш., руски гражданин, роден на **********г.
в Т. област, с адрес: Р.Ф., М. област, 141981, град Д., улица „П.”, дом 3, ап. 29,
за заплащане на следните суми: сумата 1 564.66 лв., представляваща
дължима такса за поддръжка и управление към Етажната собственост за 2019
г. и за сумата 55,21 лв., представляващи мораторна лихва в размер на
законната лихва върху всяка от главниците, дължими като такси за
поддръжка и управление към Етажната собственост.
ОСЪЖДА Т. А. Ш., руски гражданин, родена на ********** г. в К.
област, с адрес: Р.Ф., М. област, 141981, град Д., улица „П.”, дом 3, ап. 29, А.
Е. Ш., руски гражданин, роден на **********г. в К. област, с адрес: Р.Ф., М.
9
област, 141981, град Д., улица „П.”, дом 3, ап. 29 и А. А.. Ш., руски
гражданин, роден на **********г. в Т. област, с адрес: Р.Ф., М. област,
141981, град Д., улица „П.”, дом 3, ап. 29, да заплатят на Етажна собственост
на сграда в режим на етажна собственост, представляваща апартаментен
комплекс „Р.Б.“ град Б., с адрес в град Б., община Б., област Б., улица „В.“ №
15, представлявана от управителя „Л.П.М.“ ЕООД, ЕИК ***********, чрез
управителя си Р.Д.В. сторените разноски в размер на 64,41 лв.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10