Р Е Ш
Е Н И Е
Казанлък 16.03.2021г.
Казанлъшкият
районен съд,наказателно отделение,четвърти състав, в публичното заседание на двадесет
и четвърти февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
председател:Михаил Михайлов,
при участието на секретаря Атанаска Джагълова, като разгледа
докладваното от съдия Михайлов АН дело №1386/ 2020 год. по описа на същия съд,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.53 и следващите от ЗАНН. Обжалвано е
наказателно постановление №20-0284-002409 от 05.11.2020 г., издадено от ВПД началник
група към ОДМВР-Стара Загора, РУ-Казанлък, с което на Г.В.Т., на основание
чл.53 от ЗАНН и чл.175а,ал.1,прeдл.3 от ЗДвП, са наложени административно наказание-
глоба в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца,
за нарушение на чл.104б,т.2 от ЗДвП.
С жалбата е направено
искане за неговата отмяна. Изложените доводи се свеждат до това, че наказателното
постановление било неправилно и незаконосъобразно. В съдебно заседание
жалбоподателят не се явява, но се представлява от процесуален представител,
който пледира за отмяна на наказателното постановление, поради неправилна
квалификация на нарушението и твърди, че с поведението си- внезапно
завиване на управляваното от въззивника
МПС, последния не бил нарушил разпоредбата на чл.104б,т.2 от ЗДвП, респективно,
че неправилно и незаконосъобразно е наложено наказание, съгласно санкционната
разпоредба на чл.175а,ал.1,пр.3 от ЗДвП.
Административно-наказващият
орган, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание и не
изразява становище по депозираната жалба.
Жалбата е подадена от
надлежна страна в срока по чл.59,ал.2,пр.1 от ЗАНН и срещу правораздавателен
акт, който засяга имуществената сфера на наказаното лице. НП е връчено на
жалбоподателя на 01.12.2020г., а жалбата срещу него е подадена на 07.12.2020г.,
т.е. в предвидения в закона преклузивен седмодневен срок(л.3 от преписката).
Изложеното прави разглеждането й в съдебното производство процесуално
допустимо.
След преценка за допустимостта
на жалбата, както и на събраните по делото доказателства и направените доводи,
съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Жалбоподателят Г.В.Т.
на 13.08.2020г. в 21.50 часа в гр.К. на бул.„К. А. Б.“ в посока изток-запад е
управлявал лек автомобил „ВАЗ 2107“ с регистрационен номер *****, собственост
на В. Т.Т., използвайки път, отворен за обществено ползване, за други цели,
освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на товари и хора, като
при излизане от бензиностанция „ОМV“, завивайки наляво, е извършил резки
маневри като преднамерено извеждал МПС извън контрол, чрез презавиване, до
загуба на сцепление на задните гуми(дрифт).
Камерата на движещия
се по бул.„К. А. Б.“ в град К. полицейски автомобил заснела нарушението, а
полицейския служител С.Г.К. извършил проверка на водача и непосредствено след
нея съставил на последния АУАН GA256958/ 13.08.2020г., в присъствието на
свидетеля М. Х. С.. Жалбоподателят подписал АУАН без възражение, като екземпляр
от същия му бил връчен на още същия ден- 13.08.2020г.
Въз основа на
административно-наказателната преписка на 05.11.2020 г.,от ВПД началник група
към ОДМВР-Стара Загора,РУ-Казанлък,било издадено обжалваното наказателно
постановление №20-0284-002409г.
Изложената фактическа
обстановка се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства.
Съдът кредитира
представените и приети на основание чл.281 от НПК писмени доказателства по
делото, като прецени относимостта им към предмета на доказване в настоящото
административно-наказателно производство и взаимната кореспонденция между тях.
Актосъставителят С.К.
изцяло поддържа съставения от него АУАН.
От друга страна
свидетелят на защитата М.Д.Т. депозира показания, които несъществено се
различават от тези на свидетеля С.К.. Т. описва фактическа обстановка, почти
идентична с тази, отразена в АУАН и издаденото въз основа на нея наказателно
постановление, но от различна гледна точка и съобразно субективните възприятия
на този свидетел-очевидец на нарушението.
Констатираното
противоречие между показанията на свидетеля на защитата М.Д.Т. и актосъставителя
дава основание на съда да ги съпостави помежду им.
Настоящият състав
намира първите от тях за недостоверни, тъй като същите съдържат вътрешни
противоречия. Например Т. убедено твърди следното: „Изнесохме се, огледахме се,
нямаше кола…“ и едновременно с това заявява, че с нарушителя са видели
полицейския автомобил, който се движил срещу тях.
Вътрешното несъответствие
в показанията на този свидетел, по отношение на такова незначително
обстоятелство, нямащо отношение към главния факт на доказване, дава основание
на съда да ги приеме за недостоверни.
От друга страна-
показанията на актосъставителя са последователни, подробни и логични, поради
което настоящия състав ги кредитира.
При така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в
законовия седмодневен срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН от лице с право на жалба и е
допустима. Разгледана по същество се явява неоснователна.
С оглед изложеното
съдът, след запознаване с приложените по делото АУАН и НП, намира, че
съставения АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН,
като материалната компетентност на административно-наказващия орган следва от
така представената Заповед №8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните
работи. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени
нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административно-наказателното производство по налагане на санкция на
жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42
и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава
право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в
тридневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57,ал.1 от ЗАНН и в него не
съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на въззивника.
Спазени са и сроковете по чл.34 от ЗАНН.
На жалбоподателя е
вменено нарушение по чл.104б,т.2 от ЗДвП. Съгласно посочения текст на водача на
моторно превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за
обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари.
Настоящият състав
приема, че със своите действия Г.В.Т. е осъществил както от обективна, така и
от субективна страна, нарушението по чл.104б,т.2 от ЗДвП, като правилно е
ангажирана административно-наказателната му отговорност за това нарушение и
правилно му е наложена съответната санкция.
От съдържанието на
АУАН и НП е видно, че Т. е санкциониран именно за това, че използва пътищата,
отворени за обществено ползване, не по предназначение, като ясно и точно е
описано извършеното от него действие- използване на път, отворен за обществено
ползване, за други цели, освен в съответствие с неговото предназначение за
превоз на товари и хора, като при излизане от бензиностанция „ОМV“,завивайки
наляво,е извършил резки маневри като преднамерено извеждал МПС извън контрол,
чрез презавиване, до загуба на сцепление на задните гуми(дрифт).
В настоящия случай,
от приетата по делото фактическа обстановка, безспорно се установи, че
жалбоподателят Т. е управлявал пътно превозно средство- лек автомобил, като се
е движил по път, отворен за обществено ползване. От друга страна свидетелските
показания на актосъставителя сочат недвусмислено еднократно умишлено действие
от страна на Т., изразяващо се в резки маневри като преднамерено извеждал МПС
извън контрол, чрез презавиване до загуба на сцепление на задните гуми, в
момент, когато е имало движение и на други автомобили в населено място, а
именно- полицейски такъв. Ето защо е правилен изводът на наказващия орган, че
водача е допуснал виновно опасно шофиране, което не представлява използване на
път за обществено ползване в съответствие с основната цел на пътищата- за
превоз на хора и товари. Подобно поведение в градовете застрашава живота и
здравето на останалите участници в движението, а също така и на случайно
преминаващи пешеходци, поради което се характеризира с висока степен на
обществена опасност.
Поради изложеното
съдът намира, че правилно е ангажирана административно наказателната
отговорност на жалбоподателя за осъществено от него нарушение по чл.104б,т.2 от ЗДвП, поради което възраженията на процесуалния му представител не могат да
бъдат споделени.
Съобразно
разясненията, дадени с Тълкувателно решение №1/2007г. на ОСНК на ВКС, съдът
трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на спора факти, като това
включва и преценка за наличието, респективно отсъствието на такива
обстоятелства, дефиниращи случая като маловажен. Преценката на административно-наказващия
орган за „маловажност“ се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен
контрол. Съгласно чл.93,т.9 от НК „маловажен случай“ е този, при който
извършеното престъпление(в конкретния случай административно нарушение), с
оглед на липсата или незначителността на вредните последици,или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Тази
разпоредба е приложима и в процеса, развиващ се по реда на ЗАНН, съобразно
изричната препращаща норма на чл.11 от ЗАНН. В настоящия случай се касае за
формално нарушение, поради което факторът липса на вредни последици не може да
бъде взет предвид при преценката за маловажност на случая. Самото деяние не
разкрива и други смекчаващи обстоятелства, които да разкриват по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от
съответния вид. Напротив- жалбоподателят е лице в изключително млада възраст-
на 20 години, младеж, придобил правоспособност на 30.06.2020г., със стаж само
от един месец, да управлява МПС към датата на извършване на нарушението, поради
което и неопитността в допълнение е аргумент за липсата на приложението на
чл.28 от ЗАНН.
От всичко изложено
следва, че по категоричен начин бе установено жалбоподателят да е извършил
вмененото му административно нарушение. В хода на административно-наказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила. Случаят не попада в приложното поле на член 28 от ЗАНН.
Административно-наказващият орган правилно е квалифицирал деянието като
нарушение на посочената норма и е санкционирал въззивника с предвиденото административно
наказание-глоба в размер на 3000 лева и с лишаване от право да управлява МПС за
12 месеца в точно определен от законодателя размер, поради което и не подлежи
на ревизия от съда.
Предвид изложеното и на основание
чл.63,ал.1,предл.I от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление
№20-0284-002409 от 05.11.2020г., издадено от ВПД началник група към ОДМВР-Стара
Загора, РУ-Казанлък, с което на Г.В.Т. с ЕГН **********,***, са наложени
административно наказание- глоба в размер на
3000(три хиляди) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12
месеца.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от съобщението, че самото то и мотивите към него са
изготвени, пред Административен съд гр.Стара Загора.
Районен съдия: