Р Е Ш Е Н И Е № 127
гр.Габрово, 24.10.2019
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ГАБРОВО, в открито съдебно заседание
проведено на втори октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ИВАН ЦОНКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИН КОСЕВ
ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА
при секретаря Радина Церовска и в
присъствието на прокурор Жени Шикова – прокурор в ОП Габрово, като разгледа
докладваното от председателя к.н.а.д.
№ 98 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Касационното
производство е образувано по депозирана в законния срок жалба от Тони Тодоров –
Началник РУ на МВР Дряново, към ОД на МВР Габрово, против Решение № 20 от 27.06.2019
г. на Районен съд гр.Дряново, постановено по АНД № 28 по описа за 2019 година
на същия съд, в частта, с която е отменено издаденото от него в качеството му
на Началник РУ на МВР Дряново Наказателно постановление/НП/ № 18-0258-000582 от
23.01.2019 г., против В.М.П., ЕГН **********, с адрес ***, досежно пунк 4 от
същото, в която част за извършено нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, за
което нарушение на основание чл.174, ал.1, т.1 от същия закон на П. е наложено
административно наказание глоба в размер 500.00 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от шест месеца.
В касационната жалбата се твърди, че обжалваното решение
е неправилно и незаконосъобразно, поради допуснати нарушения при прилагането на
материалния закон и процесуалните правила. Твърди се също, че изводите на
първоинстанционния съд били необосновани и неправилни, т.к. факта, че един и
същ служител е извършил проба на П. за установяване наличие употреба на алкохол
с алкотест-дрегер и с доказателствен анализатов в противоречие със Заповед №
8121з-515/14.05.2018 година на Министъра на МВР, в която изрично се сочело, че
установяването на употреба на алкохол с доказателствен анализатор се извършва
от полицейски орган различен от органа установил с техническо средство
употребата на алкохол от проверяваното лице. В конкретния случай се касаело
именно за неспазване на това указание, но извършване на проверката от едно и
също лице не опорочавало процедурата разписана в Наредба № 1 от 19.07.2019 г.
за реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта, която се явявала
нормативен акт от по горна степен, а посочената Заповед била вътрешнонормативен
акт, сведен единствено до знанието на служителите извършващи проверки, но не и
до обществеността, за разлика от обнародваната по законъв път наредба. По тези
съображения счита, че игнорирайки всички тези факти Др.РС е постановил едно
направилно и необосновано решение в обжалваната му част, с молба същото да бъде
отменено в тази му част и да се постанови ново по съществото на спора, с което
обжалваното пред съда НП да бъде потвърдено изцяло.
В съдебно заседание касационният жалбоподател не се явява
и не се представлява от упълномощен представител.
Ответната по жалбата страна – В.М.П. , се представлява в
с.з. от упълномощен представител – адвокат Р. Б. от ГАК, която изразява
становище за неоснователност на касационната жалба и моли същата да бъде
оставена без уважение, като бъде оставено в сила решението на Др.РС в
обжалваната му част.
Представителят на Окръжна прокуратура – Габрово дава мотивирано
заключение за неоснователност на жалбата. Решението на Районен съд – Дряново
следвало да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.
Касационната жалба е допустима, като подадена в срок, срещу съдебен
акт, подлежащ на инстанционен контрол и от процесуално легитимирано лице –
страна в първоинстанционното производство.
Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и
възраженията на страните и извърши служебна проверка за валидността,
допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение /чл.
218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН/, намира следното:
Касационната
жалба е неоснователна.
Районният
съд е приложил правилно закона. Настоящият състав на Административен съд –
Габрово споделя изцяло достигнатите от въззивния съд правни изводи, довели до отмяна
на Наказателното постановление в частта му досежно пункт 4, с която на В.М.П. ***,
за извършено нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП – затова, че на посочената в
НП дата 23.12.2018 г. в 19.43 часа в Община Дряново, на път първи клас № 5,
управлява лек автомобил „****, като при извършената му проверка е
установено, че управлява същия с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на
хиляда – до 0.8 на хиляда, а именно 0.52 промила, на основание чл.174, ал.1,
т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер 500.00 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца. Противно на
изложеното в жалбата, Др.РС е изложил подробни мотиви по отношение на всички
възражения изложени от жалбоподателя.
За да отмени НП
досежно в посочената му част Др.РС е приел, че при установяване нарушението,
процедурата по установяване употребата на алкохол от страна на жалбоподателя П.
е опорочена и това не дава възможност да се приеме за безспорно установен факта
за наличе употребата на алкохол от същия и управлението на МПС впоследствие под
въздействие на такъв. Съдът е посочил, че съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 4
от ЗДвП редът, по
който се установява употребата на алкохол, се определя с Наредба издадена от
министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на
правосъдието, а именно Нредба № 1 от 19.07.2017 година за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози. Съгласно чл.3а от
същата наредба,
установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с
доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните
дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с медицинско и химическо
лабораторно изследване, в случаите когато лицето откаже извършване на проверка
с техническо средство или тест, не приема показанията на техническото средство
/какъвто е конкретния случай/ или теста или когато физическото състояние на
лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест. Също
така съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от Наредбата, при съставянето на
АУАН за установена с техническо средство концентрация на алкохол в кръвта над
0,5 на хиляда или друго упойващо вещество длъжностното лице от съответната
служба за контрол по ЗДвП съставя и талон за медицинско изследване, първият
екземпляр от който се връчва на водача срещу подпис, като в него се отразява
изборът на лицето дали установяването на концентрацията на алкохол в кръвта да
се извърши с доказателствен анализатор, или с медицинско и химическо
лабораторно изследване и което именно е сторено в случая от страна на органа
извършил проверката с техническо средство Алкотест Дрегер и установил наличието
на употреба на алкохол от страна на водача на МПС П.. Наред с казаното, според
представената по делото Заповед № 8121з-515/ 14.05.2018г. на министъра на
вътрешните работи, с която се упълномощават полицейските органи по т. 1.1 – 1.3
от заповедта и от полицейските органи в звената ОДЦ и ОДЧ, заемащи длъжност
“полицейски инспектор”, “младши експерт” и “младши инспектор”, назначени за
оперативни дежурни по график или със заповед, по време на изпълнение на
оперативното дежурство да установяват употребата на алкохол с доказателствен
анализатор, но както е посочил съдът, в точка шест от Заповедта изрично било
предвидено, че установяването на употребата на алкохол с доказателствен
анализатор следва да се извършва от полицейски орган, различен от органа,
установил с техническо средство употребата на алкохол от проверяваното лице.
В случая обече
безспорно се установявало и това било видно от представения по делото протокол
от 29.06.2018г., че седем служители от
РУ на МВР гр.Дряново са обучени за работа с доказателствен анализатор Draeger Alcotest 7110 Evidential, като под
номер пет в списъка фигурира и св.*** – Мл.
автоконтрольор към същото управление, който е подписал протокола за проба и
съставил Протокол за установяване употребата на алкохол от страна на П. с
доказателствен анализатор от 23.12.2018г., но и че именно той е извършил и пробата
на П. с техническото средство “Дрегер Алкотест 7510” на мястото на ПТП, без
обаче съобразно цитираната министерска заповед да е имал компетентност да я
извърши, факт по който не се спори и който е установен от събраните по делото
доказателства.
С оглед на на
така установеното съдът е приел, че процедурата по установяване на употребата
на алкохол от водача на МПС и жалбоподател по делото П. с доказателствен
анализатор е опорочена, като е извършена от същия полицейски орган, който е
установил употребата на алкохол и с техническо средство на мястото на ПТП преди
това. По този начин според приетото от съда е допуснато нарушение при вземане
на пробата с доказателствен анализатор, което е довело до опорочаване на
крайния резултат и оттам – до ограничаване правото на водача на МПС да се
защити срещу обвинението, че е допуснал нарушение на ЗДвП. Така допуснатото
нарушение на процедурата по установяване употребата на алкохол от страна на П.
съдът е намерил за съществено, тъй като изследването с доказателствен
анализатор е предвидено при оспорване на първоначалната проба с техническо
средство и неизвършването му по надлежния ред пряко засяга правото на защита на
нарушителя, т.к. поставя под съмнениеи безпристрасността на проверката и е
невъзможно да се установи по безспорен начин, че изследваната проба е взета
законосъобразно от жалбоподателя и с оглед на което съответно и резултатите от
изследването не могат да бъдат зачетени. По тази причина според съда, санкционирането
на жалбоподателя П. единствено въз основа на оспорените показания на
техническото средство се явява незаконосъобразно поради недоказаност на
нарушението, което обстоятелство обосновава отмяна на обжалваното НП в частта
му досежно пункт 4 и по ктоито
съображения съдът е отменил НП в тази му част като незаконосъобразно.
В касационната
жалба се сочи основно, че независимо от факта факта, че един и същ служител е
извършибл и двете проби – тази с техническо средство и тази с доказателствения
анализатор, това по никакъв начин не нарушава процедурата разписана в наредба №
1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества
или техните аналози, както и че заповедта определяща служителите извършващи
проверката с доказателствен анализатор – посочена по горе, била вътрешноведомствен
акт, който акт не е сведен до знанието на обществеността, докато наредбата била
подзаконов нормативен акт, обнародван по съответния ред, по която причина и
така постановеното от Др.РС решение в обжалваната му част, се явявало
необосновано и неправилно. Тези твърдения на касационния жалбоподател не могат
да бъдат споделени от настоящата касационна инстанция и същата ги намира за
неоснователни, т.к. със заповедта на министъра се разписват конкретните правила
за извършване на проверките с доказателствен анализатор, при наличие на
оспорване на резултата от извършена проверка с техническо средство, какъвто е и
настоящия случай и че така установената процера е именно с цел да не се поставя
изобщо под съмнение установяването, съответно доказване на извършени нарушения
от този род, още повече, че при извършената му проверка П. е заявил и че
употребява лекарство, което може да повлияе на пробата и което е приел няколко
часа преди това, в която насока по делото са събрани и доказателства. Това
обаче в случая не е сторено и проверката е извършена в разрез с посочените в
заповедта на министъра правила и по този начин след като е допуснато нарушение
на процедурата разписана в същата заповед и съответно както правилно е посочил
съда в обжалваното решение, това е довело до недоказаност на извършеното
нарушение по един безспорен и несъмнен начин, при наличие на оспорване на
показанията на пробата извършена с техническо средство, това обстоятелство
обосновава незаконосъобразност на обжалваното НП в частта му досежно нарушението
съгласно пункт 4, касаещо извършено според АНО нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от
ЗдвП. В тази насока Др.РСе изложил подробни мотиви обосноваващи изводите до
които е стигнал, които мотиви се споделят изцяло от касационната инстанция и с
оглед разпоредбата на чл. 221, ал.2, изр.2 от АПК, същите не следва да бъдат
преповтаряни.
По
изложените съображения се налага извода, че Районен съд – Дряново, като е отменил
обжалваното пред него наказателно постановление, в частта му досежно нарушението съгласно пункт 4 от същото и в
която именно част решението е обжалвано, е постановил правилен, валиден и
допустим съдебен акт, който не следва да бъде касиран.
Водим
от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. “първо” от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 20 от
27.06.2019 г. на
Районен съд Дряново, постановено по АНД № 28 по описа за 2019 година в
обжалваната му част, с която е отменено издаденото от Началник РУ на МВР
Дряново Наказателно постановление № 18-0258-000582 от 23.01.2019 г., против В.М.П.,
ЕГН **********, досежно пунк 4 от същото, съгласно който за извършено нарушение
на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП на основание чл.174, ал.1, т.1 от същия закон на П.
е наложено административно наказание глоба в размер 500.00 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от шест месеца, като правилно и законосъобразно.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.