Р Е Ш Е Н И Е №.............
град Свиленград, 18.03.2021година
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД СВИЛЕНГРАД, наказателна
колегия, ІІІ състав, в публично съдебно заседание на единадесети март две
хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИНКА КИРЕВА
при секретар: Ренета Иванова, като разгледа докладваното от
Председателя Административнонаказателно дело № 802 по описа за 2020година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление (НП) № К-0051104 от 05.11.2020година на Директора на
Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали
и Стара Загора при Комисия за защита на потребителите, с което на „Е.Т.А.”ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** с -
представлявано от Ангел Янков Ангелов, за нарушение на чл.43з,ал.4 във вр. с чл.30,ал.2,т.13 от Закона за тютюна,тютюневите и
свързаните с тях изделия/ЗТТСИ/, на
основание чл.46,ал.1 от
Закона за тютюна,тютюневите и свързаните с тях
изделия/ЗТТСИ/ е наложено административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ“ в размер на 2000лв.
Дружеството-жалбоподател моли за
отмяна на обжалвания акт,като счита същият за неправилен и незаконосъобразен,
без да се излагат конкретни съображения в тази насока.Единствено се твърди,че
оспорените актове били издадени от некомпетентни длъжностни лица. Отделно от
това , счита че нарушението било квалифицирано по неразбираем начин,което
нарушавало правото му на защита.
В съдебната фаза, дружеството
жалбоподател редовно призовано, не изпраща представител. Същото се представлява от адв.Щ.,който подържа
жалбата.
По същество моли съда да отмени обжалваното НП,като
излага подробни доводи в тази насока,в частност за липса на компетентност на актосъставителя,доколкото АНО във връзка с оспорване от
страна на жалбоподателя на приложена заповед за оправомощаване
на актосъставителя е заявил,че не желае да се ползва
от оспорената заповед и същата е изключена от доказателствения материал.
Претендират се разноски по делото,съобразно
представеният по делото договор за правна защита и съдействие,а именно в размер
на 450лева.
Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) - Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково,
Кърджали и Стара Загора при Комисия за защита на потребителите, редовно
призовани, не изпращат представител .
В съдебната фаза се ангажират писмени и
гласни доказателства.
По делото е постъпило становище от проц.представител на АНО,с което оспорва жалбата като
неоснователна и моли съда да я остави без уважение. Претендира присъждане на юр.възнаграждение ,а при условията на алтернативност
,ако съдът уважи жалбата отправя възражение за прекомерност на претендираното адв.възнаграждение,ако
присъждането му е поискано.
Страна Районна
прокуратура – Хасково, ТО Свиленград, редовно
призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител и не взема
становище.
Съдът, след
като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и
гласни доказателства, установи следното от фактическа
страна:
На 11.09.2020г. в КЗП-,РД Пловдив е постъпила жалба на потребител, заведена
с вх.№П-03-1419/14.09.2020г. ,в която имало изложени твърдения в търговски
обект се предлагат за продажба на потребители никотинови течности с марка “elusion“ в контейнери за многократно пълнене на
електронни цигари без предупредителни надписи,без срок на годност,дата на
производство.Липсвало информация за производител.
Въз основа на постъпилата жалба е разпоредено с резолюция да се извърши
проверка по случая .
Във връзка с това св.А.П.К. и св.А.М.К. на 25.09.2020година посетили
обект,представляващ магазин за цигари и алкохол, находящ се в
гр.Свиленград,улица България №85, стопанисван от „Е.Т.А.“ ЕООД.
По време на проверката двамата свидетели в присъствието на управителя Ангел
Янков Ангелов установили,че в обекта били изложени и се предлагат за продажба
на потребители контейнери за многократно пълнене на електронни цигари със
съдържание на никотин с марка “elusion“
с обем10мл.,модели “MBORO“ със съдържание на никотин 18мг ; “MBORO“ със съдържание на никотин 12мг
; “MBORO“ със
съдържание на никотин 6мг ; “Parlament“ със
съдържание на никотин 18мг; “DANHIL“ със съдържание на никотин 18мг,като всички те били за
многократно пълнене и имали предварително обозначена продажна цена-3лева.
Извършена била контролна покупка на контейнери за многократно пълнене “elusion“ , “MBORO“ със съдържание на никотин 12мг и “DANHIL“ със съдържание на никотин 18мг, за които били издадени касови
документи-фискални бонове№00500790026 и №00500790027.
При проверката било установено,че върху потребителските опаковки на
контейнерите за многократно пълнене,съдържащи никотин с марка “elusion“ модели “MBORO“ , “Parlament“ и “DANHIL“,нямало поставено здравно
предупреждение-„Това изделие съдържа никотин, който води до силно
пристрастяване. Не се препоръчва за употреба на непушачи.“.
За така извършената проверка бил съставен Констативен протокол №К-2675245/25.09.2020г.,подписан
от двамата свидетели и от присъствалото по време на проверката лице.
Било разпоредено на управителя същият да се яви на 01.10.2020г. в 10.30ч. в
КЗП гр.Хасково и да представи лични документи на управителя и Документи за
произход на контейнери за многократно пълнене с течност за електронни цигари
марка “elusion“ доставни фактури .
На 01.10.2020г. управителят се явил в сграда на КЗП гр.Хасково и представил
исканите документи за което бил съставен Констативен протокол №К-0109703/01.10.2020г.
В последният са дадени препоръки,а именно забранява се предлагането за
продажба на тютюневи и свързани с тях изделия
с потребителски опаковки,неотговарящи
на изискванията за етикиране ,а именно: върху потребителската опаковка
на контейнерите за многократно пълнене се
поставя здравно предупреждение“Това изделие съдържа никотин,който води до силно
пристрастяване. Не се препоръчва употреба от непушачи.“.
Освен изисканите документи е дадено обяснение от управителя на
дружеството,в което е посочено,че никотиновите течности ги получава от
търговци,които нямат стационарен обект,като количеството и вида се избират на
място и за същите получава фактура при следващо идване в магазина.
Така контролните органи са приели, че търговецът „Е.Т.А.“ ЕООД на 25.09.2020г.
в магазин за цигари и алкохол,находящ се в гр.Свиленград,ул.България №85
предлага за продажба на потребителите контейнери за многократно пълнене на
електронни цигари,съдържащи никотин в
потребителски опаковки на които няма поставено здравно предупреждение-„Това
изделие съдържа никотин, който води до силно пристрастяване. Не се препоръчва
за употреба на непушачи.“,с което бил нарушил разпоредбата чл.43з,ал.4 във вр. с чл.30,ал.2,т.13 от Закона за тютюна,тютюневите и
свързаните с тях изделия/ЗТТСИ/, поради
което и св.А.К. съставила АУАН №К-0051104/01.10.2020г.
в присъствието на колегата си –св.А.М.К.
и в присъствието на управителя на ЕООД,като АУАН е предявяване и връчен на управителя на
дружеството,който вписал,че ще подаде в срок възражение по него.
Постъпило е възражение срещу така съставения АУАН, в което оспорва
изложеното в АУАН,като отделно от това се сочи,че продава процесните
стоки, така както са предадени от вносителя/с надписите на тях/,поради което
следвало същите да бъдат санкционирани,а не разпространителите. Изложил е също
така,че за част от стоката,се установявало,че са с 0мг никотин,а за останалата
стока в това число и за издадените бонове по време на проверката не била за
многократна употреба,така както било изложено в АУАН,а за еднократна
употреба,т.к. били 10мл.Към възражението е приложено и етикет със съответните
предупреждение.
Въз основа на така съставения АУАН, на 05.11.2020г. било издадено и процесното наказателно постановление, с което за описаното
нарушение на чл.43з,ал.4 във вр. с чл.30,ал.2,т.13 от
Закона за тютюна,тютюневите и свързаните с тях
изделия/ЗТТСИ/, на основание чл.46,ал.1 от Закона за тютюна,тютюневите и
свързаните с тях изделия/ЗТТСИ/ е
наложено административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ“ в размер на 2000лв.
Наказателното постановление е било връчено на представител на дружеството
жалбоподател на 07.12.2020г.видно от
известие за доставяне/л.3 от делото/,а жалбата срещу процесното
е изпратена по пощата на 14.12.2020г./ видно от клеймото на пощ.плик
,находящ се на л.5 от делото/.
Материалната компетентност на издателя на НП, като административнонаказващ орган с делегирана санкционна
власт, се доказва от представената и
приета по делото Заповед № 676/21.08.2019г на Председателя на
КЗП. Със същата, този орган –овластен по силата на закон е делегирал на Таня
Димитрова Димитрова Директора на
Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали
и Стара Загора при Комисия за защита на потребителите правомощието
да налага адм.наказания и да издава НП за нарушения
по на Закона за защита на потребителите,Закона за туризма,ЗТТСИ/с предишно име
ЗТТИ/ и т.н.
Изложената фактическа обстановка, съответстваща
изцяло и на констатациите, обективирани в АУАН и НП,
се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от показанията
на разпитаните в съдебно заседание, свидетели – св.А.П.К. и св. А.М.К..
Писмените доказателствени източници, по тяхното
съдържание не се оспориха от страните/извън
оспорената Заповед,която не е включена в доказателствения материал и съдът не
коментира същата и не изгражда правни изводи въз основа на нея/ и Съдът
ги кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и
правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и
свидетелските показания на посочените двама свидетели, които са безпротиворечиви, логични и взаимно допълващи се, правдиво
звучащи и при липса на индиции за предубеденост на
свидетелите. Не се установява свидетелите А.П.К.
и А.М.К. да имат личностно
отношение към представителят на дружеството-жалбоподател, което да ги провокира
да съставят АУАН. Основания за критика по отношение на свидетелските показания
на А.П.К. и А.М.К. не се намериха, а единствено поради
служебното им качество – служител на КЗП, в този смисъл служебната зависимост и
отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове
заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно
пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития,
които възпроизвежда в показанията си. И това е така предвид липсата на
противоречия – вътрешни и помежду им, от друга страна те не се компрометират и
при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива,
нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на дружеството
-жалбоподател. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация
и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в
писмените доказателства от АНП. Ето защо, според Съда показанията и на двамат посочени свидетели не са и не се считат за насочени
към прикриване на обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект и
стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие гласни доказателства са
пряко относими към изпълнителното деяние така както е
описано в НП и неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му,
като потвърждават фактическото извършване от дружеството-жалбоподател, поради това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.
С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло
кредитира и писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл.
283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха
от която и да е от страните в процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието
си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак –
авторство.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния
срок за обжалване, от легитимирано лице
и е процесуално допустима.
Преценена по същество, същата се явява основателна, за което се излагат
следващите правни съображения:
При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от
разпоредбите на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
НП е издадено от компетентен орган съгласно чл. 47,
ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл.
52, ал. 2 ,т.4 от ЗТТСИ ,съгласно приобщената по делото Заповед № 676/21.08.2019г на Председателя на
КЗП,а и това не е спорно по делото.
В случая при съставяне
на АУАН съдът констатира допуснато процесуално нарушение от категорията на съществените, което налага отмяна
на наказателното постановление на процесуално основание по следните
съображения.
От страна на жалбоподателя се
оспорва компетентността на актосъставителя,като се релевират доводи за изначално опорочено адм.производство
във връзка с така съставения АУАН от лица без правомощия по ЗТТСИ,поради което
в съдебно заседание пълномощника на жалбоподателя е оспорил истинността на
приложената в АНПр Заповед №397 ЛС/22.04.2015г. на
Председателя на КЗП, с която св.А.П.К. е оправомощена
да съставя актове за установяване на административни нарушения по законите и
подзаконовите нормативни актове,във връзка с контрола по приложението,на които е възложен на КЗП
или на председателят на КЗП.
Разпоредбата на
чл. 193 ал.1 от ГПК урежда правото на заинтересованата страна в процеса да оспори истинността
на представен по делото документ
с цел да се обори неговата
обвързваща доказателствена сила. Понятието „ истински документ" включва „автентичен и верен". Критерий за автентичността на документа е авторството – изявлението, което е направено в документа, изхожда от лицето , посочено
като издател. Критерий за верността
на документа е съответствието между документа и удостовереното с него, като същото
се отнася само за свидетелстващите
документи.
Всеки официален документ /свидетелстващ или диспозитивен/ може да е неавтентичен,
т.е. да не
е подписан от длъжностното лице, посочено като негов
автор. Тази неистинност следва да се отграничава
от хипотезата, при която официалният
документ е автентичен, но е издаден от
некомпетентен орган – тогава е налице нищожност на самия
властнически акт, без да се
засяга истинността на документа, който
го материализира.
Всеки официален документ може и да е подправен,
т.е. да е подписан от посоченото
като негов издател длъжностно лице, но впоследствие
в текста да са направени заличавания,
поправки или допълвания от другиго.
Установяването на този факт би
оборило формалната доказателствена сила на документа в поправената част, тъй като подправеният
текст не е автентично изявление на неговия автор.
При оспорване на документа
страната, която оспорва, се стреми да преодолее доказателствената му сила, тъй
като успешното провеждане на тази процедура води до изключване на документа от
доказателствата, като се отрича неговата доказателствена стойност.
Оспорването на доказателствената стойност на документа може да бъде
насочено както срещу неговата формална доказателствена сила, така и срещу
неговата материална доказателствена сила. Формалната сила на документа
независимо дали е официален или частен документ се отнася единствено относно факта
на писменото изявление и неговото авторство. Когато документът е диспозитивен независимо дали е частен или официален
единственият способ да се оспори неговата истинност е да се заяви, че той е
неавтентичен т.е. че е подправен, тъй като диспозитивните
документи имат само формална доказателствена сила. При свидетелстващите
документи независимо дали са официални или частни е налице и материална
доказателствена сила т.е. при оспорване на истинността на свидетелстващи
документи може да се опровергава формалната сила на документите т.е. тяхната
автентичност, но може да се опровергава верността им т.е. съдържанието на
документа, като се твърди, че удостовереното в документа не отговаря на
действителното фактическо положение.
Оспорването на верността на
документа е средство за защита срещу обвързващата материална доказателствена
сила, но производство по чл.193 ГПК се открива само по отношение оспорване
верността на официалните свидетелстващи документи, тъй като при частните
свидетелстващи документи защитата срещу доказателствената им сила не е
подчинена на изискванията за оспорване истинността на документи по чл.193 ГПК,
а съдът я преценява по свое вътрешно убеждение, ведно с всички данни по делото.
Конкретно при диспозитивните документи се цели да се докаже, че те са
неавтентични /неистински/, т.е. подправени, както при официалните, така и при
частните документи. Преобладаващо е становището в правната теория и съдебната
практика, че производство по чл.193 от ГПК за оспорване на доказателствената
сила на частния диспозитивен документ не се открива,
а съдът я преценява по свое вътрешно убеждение, ведно с всички данни по делото.
В производството по проверка
истинността на оспорения документ са допустими всички доказателствени средства
– писмени, гласни, експертизи (чл.194, ал.1 от ГПК).
Във връзка с така направено оспорване
в съдебно заседание/доколкото се касае за официален документ/ ,съдът съобразно
разпоредбата на чл.193 от ГПК е дал възможност на АНО/доколкото не е
изпратил представил в първото съдебно заседание/, да посочи дали желае
да се ползва
от документа -Заповед №397
ЛС/22.04.2015г. на Председателя на КЗП, съгласно чл.193, ал.2 от ГПК в срок до
следващото съдебно заседание. Указал му е също,че
ако не посочи,че ще се ползва от оспорения документ , съдът ще го
изключи от доказателствения материал по делото.
Съобщението до АНО е редовно връчено на 18.02.2021год.,със съответните указания.
С молба с вх.№262803/10.03.2021год.
пълномощник на АНО е посочил,че не желае да се ползва от оспорената
заповед и моли съда да я изключи от
доказателствения материал по делото.Приел,че е оспорена компетентността на АНО
и е представил отново приетата по делото Заповед № 676/21.08.2019г на Председателя на
КЗП.
Съдът във връзка със становището на АНО
относно оспорената заповед е изключил същата от доказателствата по делото,въпреки,че
в молбата погрешно е посочен номера на заповедта, като вместо №397ЛС/22.04.2015г. ,е посочена № 987ЛС/22.04.2015г.,но тъй като
от самото съобщение изпратено и получено от
АНО, ясно е посочен номера и датата на издаването на оспорения документ
и доколкото самата страна е заявила,че не желае да се ползва от документа и
моли съда да го изключи от доказателствата по делото/съобразно изискването на
чл.193 от ГПК/ , дори и с погрешно изписани в молбата цифри,като съдът
приема,че се касае за техническа грешка при изписване на цифрите на оспорената
заповед ,то документа е изключен от доказателствата по делото,като ирелевантно е дали процесуалният представител е приел,че се
оспорва компетентостта на АНО, вместо тази на актосъставителя,тъй като такива указания липсват в съобщението до него.
Отделно от това изрично в съобщението
е указано на АНО,че ако изрично не посочи,че желае да се ползва от оспорената
заповед,съдът ще я изключи от доказателствения материал,а такова изявление
липсва от страна на АНО в предоставения от съда срок.
Съобразно
гореизложеното ,съдът намира,че съставеният акт
за установяване на административно нарушение отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН относно необходимите реквизити, но липсват
доказателства за материална компетентност на актосъставителя.
Нарушението, предмет
на разглеждане е такова по чл.43з,ал.4 във
вр. с чл.30,ал.2,т.13 от Закона за тютюна,тютюневите
и свързаните с тях изделия/ЗТТСИ/, като
съгласно разпоредбата на чл. 52, ал.1,т.5 от същия закон
"
Нарушенията по закона се установяват
с актове, съставени от оправомощени от председателя на Комисията за
защита на потребителите длъжностни лица – за нарушения
по чл. 46 относно чл. 29, чл. 30, ал. 2, т. 1 – 8
и т. 10 – 20, чл. 31, 31а,
31в,
35,
чл. 35а, ал. 1 – 4,
чл. 35е – 35о, по чл. 50 и чл. 51б относно чл. 43в – 43и“.
По делото липсва надлежно приобщена Заповед на председателя на Комисията за
защита на потребителите,с която оправомощава актосъставителя да
съставя АУАН по цитираните текстове от ЗТТСИ,доколкото самият АНО е заявил,че
няма да се ползва от представената в АНПр Заповед №397
ЛС/22.04.2015г. на Председателя на КЗП,във връзка с направеното оспорване от
страна на жалбоподателя и същата не е приета като доказателство по делото.
Други доказателства в подкрепа доказаващи
компетентността на актосъставителя по ЗТТСИ не са ангажирани.
Предвид изложеното
съдът намира, че в настоящия случай АУАН е съставен при липса на
материална компетентост на актосъставителката. Материалната компетентност на актосъставителя е основно изискване на чл. 37 от ЗАНН, спазването, на която е предпоставка за действителност на самия АУАН, а липсата й представлява съществено процесуално нарушение, което е неотстранимо и води до недействителност
на акта. Това от своя
страна представлява отменително основание по отношение на
атакуваното НП, поради което същото следва
да бъде отменено
като незаконосъобразно.
При условията на алтернативност,ако
се приеме,че липсва коментираното нарушение,то съдът би приел следното:
Дружеството е наказано за извършено нарушение на чл.43з,ал.4 във вр. с чл.30,ал.2,т.13 от Закона за тютюна,тютюневите и
свързаните с тях изделия/ЗТТСИ/.
Съгласно същите- чл.30,ал.2,т.13 -Забраняват се предлагането и продажбата на тютюневи
и свързани с тях изделия с потребителски опаковки и с външни опаковки, неотговарящи на изискванията на глава десета "б"
и доколкото посочената разпоредба препраща към други разпоредби от същият закон,то
следва да се приеме,че посочената в АУАН и НП за нарушена разпоредба на чл.30,ал.2,т.13 от
ЗТТСИ има бланкетен характер и следва да бъде
допълнена със съответната разпоредба от
глава десет Б
Глава десет Б наименована- ЕТИКЕТИРАНЕ И
ОПАКОВАНЕ е обхваната от членове 35е до чл.35х.
А разпоредбата на чл.43з,ал.4 гласи ,че върху потребителската опаковка и върху всяка външна
опаковка на електронните цигари и на контейнерите за многократно пълнене се поставя
здравно предупреждение:
"Това изделие съдържа никотин, който води до
силно пристрастяване. Не се препоръчва
за употреба от непушачи.
Безспорно разпоредбата на чл.43з,ал.4 не е включена в горецитираната глава десет Б ,поради което следва да се
приеме,че така очертаното нарушение съставя неяснота относно извършеното нарушение ,доколкото е посочена
за нарушена разпоредбата на чл. 30,ал.2,т.13 от ЗТТСИ,но не е конкретизирана
коя точно разпоредба на глава 10Б е нарушена,а нарушението е препратено към
разпоредбата на чл.43з,ал.4 от ЗТТСИ,която освен ,че не е включена в посочената
глава, а и се явява самостоятелна по своя характер разпоредба,въвежда
определено задължение към адресатите ,при неизпълнението на което се
санкционира на основание чл.51б ,ал.1 от ЗТТСИ-Който съхранява, предлага или продава електронни
цигари и/или контейнери за многократно
пълнене или изделия за пушене,
различни от тютюневи изделия в нарушение на чл. 43а, ал. 1 – 3
и ал. 6, чл. 43б, ал. 1 и чл. 43в – 43и и чл. 43к, ал. 1 – 3, се наказва с глоба
от 1000 до 3000 лв., съответно му се налага
имуществена санкция от 2000 до 5000 лв.,но в същото време,дори да се приеме,че има извършено
нарушение на чл.43з,ал.4,то АНО е санкционирал жалбоподателя на основание чл.46,ал.1 от ЗТТСИ,която
разпоредба гласи-Който съхранява,
предлага или продава в търговски складове или обекти
тютюневи и/или свързани с тях изделия или нови
тютюневи изделия в нарушение на чл. 26а, 26в, 29, чл. 30, ал. 2, т. 1 – 8 и т.
10 – 20,
чл. 31, 31а,
31в,
чл. 35а, ал. 1 – 4, чл. 35е – 35с, чл. 35т, ал. 1 – 4 и ал. 9 и чл. 35у, се наказва с глоба
от 1000 до 3000 лв., съответно му се налага
имуществена санкция от 2000 до 5000 лв.
Както се посочи ,обаче банкетната разпоредба не е
допълнена към сочената за нарушена разпоредба на чл.30,ал.2 от ЗТТСИ.
При това положение обжалваното НП следва да бъде
отменено като неправилно и незаконосъобразно.
Относно разноските в настоящото
производство :
По делото се констатираха действително направени разноски от страна на
жалбоподателя в размер на 450 лв. за
адвокатски хонорар съобразно представения Договор за правна защита и съдействие
и от страна на АНО – 80 лв. за юрисконсулство възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ, брой 94 от 2019 година,
в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски
по реда на Административнопроцесуалния кодекс
(АПК). Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато Съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните
такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на Жалбата е имал такъв, се възстановяват от Бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ.
От изложеното следва, че в полза на
жалбоподателя действително следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение. Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се
прилагат правилата на ГПК. В случая е представен Договор за правна защита и
съдействие, видно от които е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в
размер на 450 лв.
Основанието
по чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляне размера на заплатеното
адвокатско възнаграждение се
свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и
фактическата и правна сложност на делото. В
този ред на мисли е неоснователно искането на АНО,
направено на основание чл. 78, ал. 5 от
ГПК, за намаляне размера на адвокатския хонорар, заплатен
от жалбоподател. Посочената разпоредба от ГПК препраща към чл. 36 от Закона
за адвокатурата (ЗА). Според чл. 36 от ЗА, размерът на възнаграждението
се определя в Договор между адвоката и клиента. Този размер трябва да бъде
справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в Наредба на
Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. Според така
направената препратка към Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, минималният (нормативният) размер,
определен в чл.
18, ал. 2, вр.чл. 7, ал. 2,
т. 2 е 300 лв. +7% за горницата
над 1000 лв.или 370лева Не е
налице правна и фактическа сложност на делото, работата на адвоката по това дело се състои в явяване в две
съдебни заседания, написване на Жалба, т.е. не е налице е несъответствие
между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права и Съдът счита, че в съответствие с т. 3 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 година, постановено по тълкувателно дело № 6 по
описа за 2012 година на ОС на Гражданска и Търговска колегия на ВКС, не следва да намали подлежащо
на присъждане адвокатско възнаграждение поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК ,доколкото се претендира в близък до минимални такъв,към момента на
подписване на договора за правна защита ,още повече ,че е начислен и ДДС .
С оглед изхода на делото и
обстоятелството, че НП следва да бъде отменено, следва в
полза на жалбоподателя да се присъдят направените по делото разноски в размер
на 450,00 лв., а в полза на АНО – не следва да се присъждат.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № К-0051104
от 05.11.2020година на Директора на Регионална дирекция за областите
Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора при Комисия за
защита на потребителите, с което на „Е.Т.А.”ЕООД
с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление *** с - представлявано от Ангел Янков Ангелов, за нарушение
на чл.43з,ал.4 във вр. с чл.30,ал.2,т.13 от Закона за
тютюна,тютюневите и свързаните с тях
изделия/ЗТТСИ/, на основание чл.46,ал.1 от Закона за тютюна,тютюневите и свързаните с
тях изделия/ЗТТСИ/ е наложено административно
наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ“ в
размер на 2000лв.
ОСЪЖДА КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ –Регионална
дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара
Загора ДА ЗАПЛАТИ на жалбоподателят „Е.Т.А.”ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** с -
представлявано от Ангел Янков Ангелов сумата в размер на 450,00лв., представляващи извършените разноски по АНД
№802/2020г. по описа на РС
Свиленград за осъществена адвокатска защита.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
Хасково в 14-дневен срок от съобщението на страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:..........................................