РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1608
гр. Пловдив, 09.09.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отделение, ХІІІ състав, в
публично съдебно заседание на единадесети юни през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ПАСКОВ
при
секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА, разгледа докладваното от председателя
административно дело № 3883 по описа
за 2019г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО/ във връзка с чл.
145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на А.И.У., ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, против Решение № 2153-15-313
от 27.11.2019г. на директора на ТП на НОИ - гр. Пловдив, което е отхвърлена
жалба вх. № 1012-15-377 от 29.10.2019г. против Разпореждане № РНП-2-4-15-00659449
от 08.10.2019г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ – гр. Пловдив, с което е разпоредено У. да възстанови недобросъвестно получените
суми за ЛПОСВ в размер на 17 562,21лв., от които главница в размер на
12 448,73лв. за периода от 01.05.2014г. до 31.01.2017г. и лихва в размер
на 5 113,48лв., изчислена към 08.10.2019г.
В жалбата се
твърди, че постановеното решение на директора на ТП на НОИ – Пловдив е издадено
при недоказаност и необоснованост на мотивите, при допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила.
Според жалбоподателката, разпореждането е издадено
преждевременно, при наличие на неприключило съдебно производство по адм. дело № 3834 от 2018г. по описа на Административен съд
– Пловдив, с предмет начална дата на отпускане на ЛПОСВ и нейния размер. Към
настоящия момент, пред Административен съд – Пловдив не е приключило и
съдебното производство по адм. дело № 366 от 2020г.,
предмет на което индивидуалният коефициент, съответно размерът на отпуснатата
ЛПОСВ. Тези две съдебни производства са преюдициални
спрямо настоящото съдебно производство, съответно за сумата на неправомерно
получена пенсия, подлежаща на възстановяване от пенсионера.
На следващо
място, неправилно е приложена разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от КСО, тъй като
не е подкрепено с доказателства твърдението, че У. е представила документ с
невярно съдържание, въз основа на данните в който й е отпусната ЛПОСВ от
по-ранен момент. Не е изследвано авторството на документа, отношението на
издателя и на пенсионния орган, който по силата на чл. 108 от КСО и чл. 1, ал.
5 от НПОС има задължение да извърши пълна проверка на представените документи и
да отпусне пенсия единствено въз основа на редовните такива. Не са съобразени и
мотивите на решение № 1258 от 10.06.2019г. на Административен съд – Пловдив,
постановено по адм. дело № 3834 от 2018г. по описа на
съда, съгласно които разпореждане № 610503/214/27.01.2017г. на длъжностно лице
по ПО при ТП на НОИ – София град е постановено въз основа на документ с невярно
съдържание – констативен протокол от 12.05.2017г.
Възразява се
по отношение размера на дължимите суми – главница и лихви, както и неприлагане
на погасителна давност по чл. 115 от КСО по отношение на главницата на
вземането и чл. 110 от ЗЗД по отношение акцесорните
задължения за лихви.
В съдебно
заседание жалбоподателя се представлява от адв. Б.,
който моли съда да отмени оспореното решение като незаконосъобразно и
претендира разноски по делото. Подробни съображения по съществото на спора са
изложени в депозирано по делото писмено становище.
Ответникът
по жалбата – директор на ТП на НОИ – гр. Пловдив, чрез процесуалния си
представител юр. В. моли съда да отхвърли жалбата по
изложените аргументи в представеното по делото становище. Претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Административен
съд – Пловдив, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК във връзка
с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е
процесуално допустима, като подадена в срок, от страна, която има право и
интерес от обжалването, срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. Атакува се
акт, който е преминал през изискуемия се административен ред на оспорване, като
предпоставка за съдебен контрол, поради което, подадената жалба е процесуално
допустима и се дължи нейното разглеждане по същество.
Производството
пред компетентния административния орган е започнало с подадено заявление вх. №
МП-128560/31.10.2014г., с което А.У. е поискала от директора на ТП на НОИ - София град да й бъде отпусната лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст. Към заявлението са представени документи,
удостоверяващи осигурителен стаж и осигурителен доход. С разпореждане № **********,
Протокол № 59265 от 05.11.2014г. на У. е отпусната лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст при навършена възраст от 52 години и 11 месеца при общ
осигурителен стаж, превърнат в трета категория 41 години и 26 дни.
С разпореждане
№ **********/214/27.01.2017г. от длъжностно лице по пенсионно осигуряване в ТП
на НОИ – София град е отменено Разпореждане № **********, Протокол № 59265 от
05.11.2014г. и е отказано отпускане на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Това разпореждане е
обжалвано по административен ред, като същото е потвърдено с Решение №
2153-21-146/23.06.2017г. на директора на ТП на НОИ – София - град. Посоченото
решение на административния орган е потвърдено с решение
№ 182 от 08.01.2018г., постановено по адм. дело №
7863/2017г. по описа на Административен съд – гр. София, оставено в сила с
решение № 8647 от 22.06.2018г., постановено по адм.
дело № 2773/2018г. по описа на ВАС, Шесто отделение. В резултат на
влезлите в сила съдебни актове е издадено Разпореждане № **********, Протокол №
01343 от 05.09.2018г. на ръководителя на „ППО“ при ТП на НОИ – гр. Пловдив, с
което на У. е отпусната лична пенсия за ОСВ, считано от 12.01.2018г., по
заявление вх. № 2113-15-6531 от 21.12.2017г. и навършена възраст от 56 години и
08 месеца при общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория от 37 години
03 месеца и 22 дни.
Срещу това
разпореждане У. е подала жалба вх. № 1012-15-288 от 12.11.2018г., към която са
приложени документи за осигурителен стаж за периода 17.04.1981г. – 11.01.2018г.
с прекъсвания и обща продължителност и след превръщане от 37 години 03 месеца
22 дни от трета категория. Жалбата е разгледана от Директора на ТП на НОИ – гр.
Пловдив, който с Решение № 2153-15-263/11.12.2018г. я е оставил без уважение.
Основание за това е извършена проверка от контролните органи на ТП на НОИ –
Пловдив, обективирана в Констативен протокол /КП/ №
5-20-00262247/12.05.2017г., според който в разплащателните ведомости за заплати
за периода от месец 05.1977г. до месец 04.1981г. не са открити данни лицето А.И.У.
/И./ да е работила при осигурителя „МПБУ ДУ Братан Шукеров“
гр. Смолян /ТПК „Братан Шукеров“ – Смолян“/ като
шивачка или на друга длъжност. Поради тази причина е установен осигурителен
стаж до начална дата на отпуснатата пенсия /01.05.2014г./ от 17 години 05 месеца и 28 дни от втора
категория и 14 години 10 месеца и 28 дни от трета категория, който не
потвърждава осигурителния стаж, зачетен при отпускане на личната пенсия и не
дава права на заявителя по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО.
Посоченото
решение на директора на ТП на НОИ – гр. Пловдив е обжалвано по съдебен ред,
като с решение № 1258 от 10.06.2019г. на Административен съд – Пловдив, 28-ми
състав, постановено по адм. дело № 3834 от 2018г. по
описа на съда е отменено разпореждане № **********, Протокол № О1343 от
05.09.2018г. на ръководителя на пенсионно осигуряване /ПО/ при ТП на НОИ – гр.
Пловдив, с което на основание чл. 69б, ал. 2 от КСО е отменено Разпореждане № **********,
Протокол № 59265 от 05.11.2014г. и е отказано отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст на А.У., в частта, с която е определен
осигурителния стаж на лицето и преписката е върната на длъжностното лице по чл.
98, ал. 1, т. 1 от КСО при ТП на НОИ - гр. Пловдив за ново произнасяне по
заявление за изменение на отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст
– с вх. № 2113-15-6531/21.12.2017г. по описа на ТП на НОИ гр. Пловдив. В
останалата си част разпореждането е потвърдено.
В хода на
съдебното производство по адм. дело № 3834 от 2018г.
е представен нов документ за осигурителен стаж обр.
УП-3 № 1137/05.07.2017г., потвърдително писмо №
65/05.02.2019г. и копия на разплащателни ведомости за м. 11. и м. 12.1980г. от
осигурителя ТПК „Братан Шукеров“ – Смолян, както и
констативен протокол № КП-5-20-00528163/20.02.2019г. изх. № 26/20.02.2019г. на
ТП на НОИ – гр. Пловдив. Съгласно представените документи на цех мъжки поръчки
– Устово А.У. /И./ фигурира в изплащателните
ведомости с отработени 17 дни за месец ноември и 23 дни за месец декември,
които съответстват на 1 месец и 24 дни.
В изпълнение
на влязлото в сила съдебно решение е издадено разпореждане № **********
Протокол № 01456 от 11.11.2019г. на ръководителя на
ПО при ТП на НОИ – гр. Пловдив, с което на У. е отпусната лична пенсия за ОСВ
на основание чл. 69б, ал. 2 от КСО, считано от 15.12.2017г. – датата на
формиране на сбор 94 от осигурителен стаж и възраст, при индивидуален
коефициент 0.743. Същото е обжалвано по административен и съдебен ред, като е
постановеното решение № 2153-15-10 от 16.01.2020г. на директора на ТП на НОИ –
гр. Пловдив, което е потвърдено с решение № 1363/24.07.2020г., постановено по адм. дело № 366 от 2020г. по описа на Административен съд –
Пловдив. Към настоящия момент съдебното решение по адм.
дело № 366 от 2020г. не е влязло в законна сила, поради обжалването му пред ВАС.
С разпореждане
№ **********/214/27.01.2017г. от длъжностно лице по пенсионно осигуряване в ТП
на НОИ – София град е отменено Разпореждане № **********, Протокол № 59265 от
05.11.2014г. и на У. е отказано отпускане на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. В него е посочено, че на
основание чл. 114, ал. 1 от КСО надвзетата пенсия следва да се събере от
недобросъвестното лице. Разпореждането е обжалвано по административен и съдебен
ред и потвърдено като законосъобразно със съдебно решение, влязло в сила на
22.06.2018г. На основание чл. 98, ал. 2 и чл. 114, ал. 1 от КСО е издадено последващо разпореждане № 610503/5 от 18.01.2019г. на
ръководител на ПО при ТП на НОИ – София град, с което е разпоредено
У. да възстанови неправилно изплатена сума за ЛПОСВ за периода от 01.05.2014г.
до 31.01.2017г. в общ размер на 16 645,94лв., от които главница
12 448,73лв. и лихви, начислени към 18.01.2019г. – 4 197,21лв.
Размерът на публичното вземане е определен въз основа на справка за неправилно
получена пенсия от А.У. (л. 252).
Разпореждането
е оспорено по административен ред, като с решение № 2153-21-55 от 25.02.2019г.
на директора на ТП на НОИ – София град жалбата на лицето е отхвърлена като
неоснователна. При обжалването на посоченото решение по съдебен ред е
постановено решение № 1543 от 16.07.2019г. по адм.
дело № 702 от 2019г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което
разпореждане № 610503/5 от 18.01.2019г. на ръководител на ПО при ТП на НОИ –
София град е обявено за нищожно, като постановено териториално некомпетентен
административен орган. Административната преписка е изпратена на териториално
компетентния орган – ръководител на ПО при ТП на НОИ – гр. Пловдив, който е
постановил разпореждане № РНП-2-4-15-00659449 от 08.10.2019г., с което на
основание чл. 98, ал. 2, чл. 113 и чл. 114, ал. 1 от КСО е разпоредено
У. да възстанови недобросъвестно получените суми за ЛПОСВ в размер на
17 562,21лв., от които главница в размер на 12 448,73лв. за периода
от 01.05.2014г. до 31.01.2017г. и лихви в размер на 5 113,48лв., начислени
към 08.10.2019г.
Разпореждането
е оспорено по административен ред, като с Решение № 2153-21-313/27.11.2019г. на
директора на ТП на НОИ – гр. Пловдив жалбата е отхвърлена като неоснователна. Решение
№ 2153-21-313/27.11.2019г. е предмет на настоящото съдебно производство.
В хода на
съдебното производство не са представени допълнителни доказателства от страните
по делото.
При така
установеното от фактическа страна, на база събраните в хода на съдебното
следствие писмени доказателства, обсъдени поотделно и в съвкупност, се
направиха следните правни изводи:
Разпоредбата
на чл. 117, ал. 3 от КСО задължава
ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт
да се произнася по жалбите по ал. 1, т. 2, б. "а" с мотивирано
решение в едномесечен срок от получаването им. Изчерпването на административния
ред за обжалване е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на
съдебното обжалване. Съгласно чл. 118, ал. 1 от КСО на
обжалване пред административния съд подлежи решението на ръководителя на териториалното
поделение на Националния осигурителен институт по чл. 117, ал. 3 от КСО.
В случая законоустановения ред на оспорване е спазен. Предмет на
съдебен контрол е Решение № 2153-15-313 от 27.11.2019г. на директора на ТП на
НОИ – гр. Пловдив, което е издадено от компетентния орган посочен в чл. 118, ал. 1 от КСО, в
предписаната от закона форма и съдържа всички задължителни реквизити посочени в
чл. 59, ал. 2 от АПК.
Спазени са и
административно производствените правила. С оглед на това не се налага отмяната
му на основанията по чл. 146, т. 1, т. 2 и т. 3 от АПК.
Съобразно разпоредбата на чл. 117а, ал. 1 от КСО, обжалването на разпорежданията
по чл. 114 и чл. 117, ал. 1, т. 2, какъвто е настоящия случай, не спира изпълнението им. Съгласно чл. 10, ал. 7 от НПОС (в редакцията към 31.12.2015 г.), длъжностните лица издават разпореждането по чл. 98, ал. 2 от КСО за
възстановяване на неправилно изплатени суми за пенсии в едноседмичен срок от влизането в сила на разпореждането по чл. 98, ал. 1 КСО за изменение или прекратяване на пенсията. Разпореждането от 27.01.2017г., с което е отменено
предходното разпореждане от 05.11.2014г. и е отказано отпускането на ЛПОСВ на У.
на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО е влязло в сила на 22.06.2018г., т.е. е спазено е изискването на
чл. 10, ал. 7 от НПОС да е налице влязло в сила разпореждане на компетентен
пенсионен орган. По отношение възражението за неспазен едномесечен срок при
издаване на разпореждането от 18.01.2019г. от ръководителя на ПО при ТП на НОИ
– София – град и разпореждането от 08.10.2019г. на ръководителя на ПО при ТП на
НОИ – гр. Пловдив следва да бъде посочено, че този срок е инструктивен и водещ
критерий в случая е влизане в сила на разпореждане за изменение на пенсия.
В този
смисъл, неоснователни са и твърденията в жалбата по отношение на преюдициалност на съдебните спорове по адм.
дело № 3834/2018г. и адм. дело № 366/2020г. по описа
на Административен съд – Пловдив спрямо настоящия правен спор. Несъмнено са
установени периодите на дължимост на главницата на
вземането за неправомерно получавана пенсия – от 01.05.2014г. до 31.01.2017г.,
както и крайният времеви момент на начислените лихви – до 08.10.2019г., като
компетентният административен орган се е съобразил с издадената от длъжностно
лице по ПО при ТП на НОИ – София – град справка за неправилно получена пенсия
(л. 252). Посочената справка не е оспорена от лицето и не е поискано
назначаването на експертиза относно правилността на изчисленията на пенсионния
орган, предвид на което следва да се приеме, че публичното вземане за главница
на неправомерно получена ЛПОСВ за посочения по-горе период е правилно. Същото
се отнася и за аксесорните задължения за лихви,
начислени за период до 08.10.2019г. Възраженията за неяснота относно удръжките
от отпуснатата ЛПОСВ, тъй като не е разрешен с влязъл в сила съдебен акт, не е
предмет на настоящото съдебно производство, тъй като няма данни за издадено
разпореждане на компетентен пенсионен орган, с което не е издадено
разпореждане, в което да е посочен конкретен размер на месечната удръжка от
вече отпуснатата вече ЛПОСВ.
Що се отнася
до оплакването в жалбата за неправилно приложена норма на чл. 114 от КСО,
следва да бъдат изложени следните аргументи: съгласно чл. 114, ал. 3 от КСО за възстановяване на сумите по ал. 1 и 2 длъжностното
лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното
обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния
осигурителен институт, или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на
поделението, издава разпореждане, което подлежи на доброволно изпълнение в
14-дневен срок от връчването му. Недобросъвестността на жалбоподателката
се състои в това, че У. не е имала право ЛПОСВ преди навършване на възрастта за
пенсиониране по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, тъй като при подаване заявлението за
отпускане на пенсия е била наясно, че не е положила трудов стаж от трета категория
в размер на 19 години 01 месец и 10 дни, а такъв с времетраене 14 години 10
месеца и 28 дни. На основание чл. 104 от КСО общият осигурителен стаж,
превърнат към трета категория труд възлиза на 36 години 09 месеца и 11 дни и
към датата на подаване на първоначалното заявление – 31.10.2014г. не е
изпълнено условието за отпускане на пенсия по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. В
тежест на лицето е да удостовери продължителността и местополагането
на трудовия си стаж, ако претендира такъв, извън зачетения от пенсионния орган.
В този
смисъл, съгласно данните в КП-5-20-00262247/12.05.2017г. У. не е положила претендирания стаж в СД „МПБУ“ ДУ „Братан Шукеров“ – гр. Смолян за периода от 06.05.1977г. до
10.04.1981г. В хода на съдебното производство по адм.
дело № 3834/2018г. са опровергани частично констатациите в този официален
документ, като въз основа на данните в удостоверение обр.
УП-3 № 1137/05.07.2017г. е установен положен от У. стаж в ТПК „Братан Шукеров“ – гр. Смолян за периода от 04.11.1980г. до
31.12.1980г. с продължителност 1 месец и 24 дни. Това обстоятелство е взето
предвид от компетентния пенсионен орган при ТП на НОИ – гр. Пловдив и е
намерило отражение в издадения констативен протокол №
КП-5-20-00528163/20.02.2019г. Издадено е разпореждане № **********/Протокол № О
1456/11.11.2019г., съгласно което У. е придобила
право на ЛПОСВ на 14.12.2017г., т.е. независимо от новопредставените
доказателства за положен осигурителен стаж, към 27.01.2017г. лицето не е
отговаряло на условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО.
Поради
изложеното по-горе, некоректно се правят опити недобросъвестността на У. да
бъде ограничена с факта на неизвестно авторство на представения от нея документ
за положен осигурителен стаж в ТПК „Братан Шукеров“ –
гр. Смолян. Несъмнено се касае за документ с невярно съдържание, тъй като в
него е посочен трудов стаж за периода от 06.05.1977г. до 10.04.1981г., т.е.
приблизително 4 години, докато е установен положен стаж при същия работодател с
много по-малко времетраене – от 04.11.1980г. до 31.12.1980г. или 1 месец и 24
дни. Компетентният административен орган е зачел този трудов и осигурителен
стаж, но е направил извод, че към датата на подаване на първото заявление за
отпускане на ЛПОСВ не се формира необходимия брой точки от 94, за изпълнение на
условието за отпускане на пенсия по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО.
Следва да
бъде акцентирано и на обстоятелството, че в разпореждането от 27.01.2017г. са
посочени обстоятелствата, поради които не е признат изцяло деклариран трудов
стаж при осигурителя СД „МПБУ Първи май“ за периода от 17.04.1982г. до
23.05.1982г. и начисленото и изплатено брутно трудово възнаграждение в
„Балкантекс“ АД за периода от 01.01.1992г. до
31.12.1994г. в размер на
546 810,14лв. Посочените осигурители СД „МПБУ“/ТПК „Братан Шукеров“ – гр. Смолян и „Балкантекс“ АД са анулирали в
последствие издадените от тях удостоверения обр. УП-3
и обр. УП-2, като не са представени доказателства,
опровергаващи констатациите в констативен протокол КП-5-20-00528163/20.02.2019г.
по отношение на първия осигурител и констативен протокол
КП-5-15-*********/15.07.2016г. по отношение на втория осигурител.
Що
се отнася до възражението, че неправилно не са заличени по давност вземанията
за лихви, респ. за приложимост на тригодишната давност за задълженията за
лихви, съгласно Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) е необходимо да се отбележи, че в случая
уредбата на погасителната давност съгласно посочения закон, е приложима
единствено по отношение на гражданско-правните отношения, но не и по отношение
на публично – правните отношения, където е приложима специалната регламентация
на КСО, респ. ДОПК, както за задълженията за главници, така и за лихви.
Погасителната давност е материалноправен институт,
като по отношение на всеки отделен период, за който се претендира да е изтекла
такава давност и за всяко едно такова вземане (в случая отделни вземания за
главници и лихви), произхождащи от неправилно изплатени суми за лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст, е приложима специалната уредба на чл. 115, ал. 1
от КСО, действаща към момента на възникване на всяко едно от тези вземания. Разпоредбата
на чл. 115, ал. 1 от КСО, в приложимата редакция предвижда, че вземанията на
Националния осигурителен институт за неправилно извършвани осигурителни
плащания, неоснователно изплатени парични обезщетения и надвзети пенсии и
лихвите върху тях се погасяват с изтичане на петгодишен давностен
срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнася. С
изтичане на десетгодишен давностен срок, считано от 1
януари на годината, следваща годината, за която се отнасят, се погасяват всички
вземания, независимо от прекъсването на давността.
При
това положение, за вземанията на НОИ, произхождащи от неправилно изплатени
пенсии (неправилно изплатени суми за лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст) най-старото от които е от 01.05.2014г., този петгодишен погасителен давностен срок започва да тече от 01.01.2015г.
и изтича към 31.12.2020г., т.е. не е изтекъл и към настоящия момент. Към датата
на издаване на процесното Разпореждане №
РНП-2-4-15-0065449/08.10.2019г. на Ръководителя на ПО при ТП на НОИ – гр. Пловдив
и към датата на издаване на потвърждаващото го Решение №
2153-15-313/27.11.2019г. на директора на ТП на НОИ – гр. Пловдив, в
съответствие с приложимата редакция на разпоредбата на чл. 115, ал.1 от КСО,
петгодишният давностен срок не е изтекъл за вземанията
на НОИ, произхождащи от неправилно изплатена пенсия и лихви върху тях,
възникнали в периода от 01.05.2014г. до 31.01.2017г., тъй като давността е
прекъсната на основание разпоредбата на чл. 172, ал. 2 от ДОПК и спряна на
основание разпоредбата на чл. 172, ал. 1, т. 4 от ДОПК. Това означава, че по
отношение на вземанията на НОИ е приложима 10-годишната погасителна давност,
съгласно разпоредбата на чл. 171, ал. 2 от ДОПК.
Поради
изложеното следва да бъде постановено решение, с което да бъде отхвърлена
жалбата като неоснователна, съответно обжалвания административен акт да бъде
потвърден като правилен и законосъобразен.
При
посочения изход на спора, на ответника следва да бъде присъдено възнаграждение
за осъществената юрисконсултска защита в размер на 100лв.
(сто лева).
Ето защо и поради мотивите, изложени
по–горе Съдът
РЕШИ :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.И.У.,
ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, против Решение № 2153-15-313 от 27.11.2019г.
на директора на ТП на НОИ - гр. Пловдив, което е отхвърлена жалба вх. №
1012-15-377 от 29.10.2019г. против Разпореждане № РНП-2-4-15-00659449 от
08.10.2019г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ – гр. Пловдив, с което е разпоредено У. да възстанови недобросъвестно получените
суми за ЛПОСВ в размер на 17 562,21лв., от които главница в размер на
12 448,73лв. за периода от 01.05.2014г. до 31.01.2017г. и лихва в размер
на 5 113,48лв., изчислена към 08.10.2019г.
ОСЪЖДА А.И.У., ЕГН: **********,
с посочен адрес: *** да заплати на ТП на НОИ – гр.
Пловдив, с адрес гр. Пловдив, ул. "Любен Каравелов" № 7 сумата в
размер на 100лв. (сто лева) възнаграждение за осъществената юрисконсултска
защита.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
ВАС на РБ в 14 – дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/