№ 12288
гр. София, 11.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20231110104226 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.124 ГПК.
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД от К. Н. срещу
В. Н. П. за сумата от 5000 лв. като част от вземане в пълен размер от 24 000
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на
разпространени неверни твърдения и обидни квалификации, публикувани в
сайта ****** в статия, написана от ответника, със заглавие: „СЕДЯТ
*********** В ТЕЛЕВИЗОРА. ВТОРА РЪКА ПОМИЯРИ. ПЪЛНА
ТРАГЕДИЯ“ от 18.01.2023 г., ведно със законната лихва от 18.01.2023 г. до
окончателното изплащане на сумата.
Ищцата твърди, че станала обект на публично злепоставяне пред
неограничен кръг от хора, чрез изнесена невярна информация, клевети и
обидни квалификации по отношение на личността , публикувани в
процесната статия, за чийто автор сочи ответника В. П.. Посочва, че в
статията се съдържали клеветнически твърдения, че ищцата била посредник
за осъществяване на износ на гориво и оръжия за ******** – „А един от тях е
и самата К. Н.…“ като твърди, че подобно поведение би било в разрез с
взетите решения от компетентните държавни органи, както и че с думите „…
К. Н., която през всичкото това време, знаейки прекрасно, точно какво прави,
ни лъжеше и продължава да ни лъже директно в очите.“ се подчертавала
неморалността на предписаното действие. Ищцата посочва множество
обиди, обективирани в статията – „И тая кляфка сега щяла да прави
правителство“; „Да замине за Кривой рог да прави любов.“; „Аз по-нагли
същества от тези тримата в българския политически живот не помня“; „Егати
1
наглите типове“; „Така ми се иска да намеря един посредник с маркуч, че да
им направи една клизма на тея, пък да видим накрая какво точно ще остане.
Две кила фекалии и три тона нечувана наглост.“; „Втора ръка помияри. И
пълна трагедия бате!“. Поддържа, че започнала да чувства безпомощност,
ярост, възмущение и напрегнатост, които били предизвикани от
разпространените неверни факти и обидни квалификации по повод на
нейната личност и работа като народен представител, лидер на ****, член на
Комисията по култура и медиите и член на Комисията по труда, социалната и
демографската политика. Процесната статия била причинила стрес и
притеснения, продължително безсъние и тревога, което пречело да се
съсредоточи върху належащите задачи и работа. Твърди, че непрекъснато ѝ се
задавали въпроси дали изложеното в статията било вярно, което пречело на
концентрацията , лошото настроение и тревожните мисли почти не я
напускали, нямала никакво желание да общува с приятели, колеги и познати,
защото се страхувала, че отново щяла да бъде обект на разпит досежно
изложеното в статията. Сочи, че процесната статия довела до отдръпване на
много от колегите , загуба на вярата на хората в нея, чувствала се нагнетена,
омърсена и принизена, затворила се в себе си, била по-нервна, по-избухлива и
притеснена дали няма да излезе нова позоряща личността статия. Ищцата
твърди, че преди публикуването на статията на интернет сайта, се ползвала с
добро име и авторитет в обществото.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е подал отговор, в който намира иска
за неоснователен. Твърди, че процесната статия е написана по повод
разследване на сп. „*********“ и преповтаряла думите на ******* В.ев,
дадени на пресконференция на 18.01.2023 г., относно косвено чрез
посредници изнасяне на гориво и оръжия за ********. Сочи, че използваната
дума „кляфка“ съгласно Речника на българския език при БАН не била обидна.
Твърди, че поведението на ищцата целяло ограничаване свободата на словото
и печата. Навежда довод, че съдържанието на статията не разкривало
отправени срещу ищцата обиди и клевети, а било еманация на размислите и
собствените, неангажиращи никого виждания и оценъчни съждения за
работата на ищцата, като изразеното негативно мнение за работата на ищцата
не било достатъчно основание за да бъдат квалифицирани като обиди спрямо
личността на ищцата. Изразените думи и изрази не били неприлични, нито
вулгарни в контекста на статията, а именно изразеното собствено виждане на
автора относно ситуацията, превърнала се в повод за написване на статията –
индиректно оказваната, чрез посредници военна помощ на ********.
Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на
страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа
страна:
С доклада по делото съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че ответникът В. Н. П. е автор на статия с
твърдяното в исковата молба съдържание, със заглавие „СЕДЯТ ***********
2
В ТЕЛЕВИЗОРА. ВТОРА РЪКА ПОМИЯРИ. ПЪЛНА ТРАГЕДИЯ“,
публикувана на сайта ****** на 18.01.2023 г., което се установява и от
събраните по делото писмени доказателства.
Установява се, че ищцата е народен представител в периода от 2013 г. до
2022 г. вкл. в 48-то народно събрание, от приетите по делото решения на
ЦИК (л. л. 15 – 76 по делото), както и че в 47-то народно събрание, действащо
през 2022 г., е била вицепремиер и министър на икономиката и индустрията
(л. 62 по делото). Установи се, че от 2016 г. е лидер на политическа партия
„****“ от представените и неоспорени писмени доказателства (л. 77 и л. 78).
Приета е извадка на статия на сп. „*********“, публикувана на интернет
сайта www.trud.bg, oзаглавена „********я тайно спаси ******** – Труд“ (л.
98 по делото), както и извадка на статия, публикувана на интернет сайта
www.btvnovinite.bg, озаглавена „***** за статията в „*********“: Не е имало
директен износ за ********“ (л. 102 по делото). Приета е извадка от интернет
сайта на Института за българския език относно значението на думата
„кляфка“.
За установяване на обстоятелства от ищцата относно претърпени
неимуществени вреди е разпитан свидетеля ******* при режим на довеждане.
Свидетелят дава показания, че е служител в парламента от 2005 г., от където
познава ищцата, като миналата година бил в нейния екип като член на
политически кабинет, поради което съдът ще цени показанията съобразно чл.
172 ГПК. Свидетелства, че познавал К. Н. като честен и интелигентен човек,
държащ на своето име, с който можело да се работи много спокойно,
откровена и усмихната и винаги готова да помогне на хората. Знаел за
процесната публикация на сайта www.afera.bg от средата на м.01.2023 г.,
както и за нейното съдържание. Същата била известна и на негови колеги и
приятели, както и на съпартийци на ищцата. Свидетелства, че нейните
сподвижници се били ядосали от публикацията и са го питали дали
съдържанието било вярно, включително и нейните политически опоненти.
Дава показания, че публикацията съвпаднала с даването на третия мандат за
правителство на ****, което я разстроило и отклонило нейното внимание от
това да създаде редовно правителство. Свидетелят сочи, че се срещал по
служебни въпроси с ищцата, като тя му споделила относно публикацията.
Дава показания, че не и било приятно, особено когато трябвало да съставя
правителство и си спомняла за тази статия, особено за думата „кляфка“, за
обвинението за изнасяне на оръжие за ******** и че била пратена да прави
любов. Сочи, че от прочитането на статията, и до момента, ищцата не се е
справила преживените негативни емоции, била разстроена и притеснена, че
съставяла в този период правителство, а трябвало да обяснява за
публикацията. Свидетелства, че процесният сайт бил посещаван често от
народните представители и политически анализатори. Съдът кредитира
показанията на свидетеля като последователни и кореспондиращи с
останалите доказателства по делото.
3
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата
молба доводи и възраженията на ответника, намира от правна страна
следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД
Съдът е разпределил тежест на доказване съобразно чл. 154, ал. 1 ГПК,
като ищцата следва да установи, /1/ че ответникът е извършил твърдяното
противоправно деяние – употребил е обидни и клеветнически твърдения („А
един от тях е и самата К. Н.…“; „…К. Н., която през всичкото това време,
знаейки прекрасно, точно какво прави, ни лъжеше и продължава да ни лъже
директно в очите.“; „И тая кляфка сега щяла да прави правителство“; „Да
замине за Кривой рог да прави любов.“; „Аз по-нагли същества от тези
тримата в българския политически живот не помня“; „Егати наглите типове“;
„Така ми се иска да намеря един посредник с маркуч, че да им направи една
клизма на тея, пък да видим накрая какво точно ще остане. Две кила фекалии
и три тона нечувана наглост.“; „Втора ръка помияри. И пълна трагедия бате!“
обективирани в статия, публикувана на сайта ****** със заглавие „СЕДЯТ
*********** В ТЕЛЕВИЗОРА. ВТОРА РЪКА ПОМИЯРИ. ПЪЛНА
ТРАГЕДИЯ“, за които следва да бъде доказано, че са обидни, съответно
клеветнически, /2/ твърдените неимуществени вреди (негативни чувства,
засягане на честта и доброто име в обществото), /3/ размера на твърдените
неимуществени вреди, /4/ пряка причинна връзка между деянието на
ответника и причиненият противоправен резултат. Ответникът следва да
установи, че изразите представляват оценъчни съждения за работата на
ищцата, въз основа на получена и пресъздадена информация по повод на
разследване на сп. „*********“.
С оглед заявената позиция на страните, установените факти и отделените
за безспорни обстоятелства, изходът на делото е обусловен от характера на
извършеното от ответника деяние (в конкретния случай твърдян т. нар.
медиен деликт), касателно наличието на признака противоправност.
Конкретната преценка на съда в този случай се позовава на относимите
разпоредби на чл. 39, чл. 40 и чл. 41 от КРБ и чл. 10 във вр. с чл. 8 от ЕКПЧ.
Противоправно деяние е увреждането на всяко защитено от правото
благо. Правото на чест и достойнство на личността е правно значима ценност,
която е защитена от законоустановения ред в държавата като субективно
право от категорията на абсолютните права /арг. и от чл. 32, ал. 1 от
Конституцията/. Съгласно чл. 39, ал. 1 от Конституцията на Република
България всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез
слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин, но в
пределите, посочени в ал. 2 на цитираната разпоредба, а именно - това право
не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго.
От друга страна, свободното изразяване е правно благо, което само по себе си
е предмет на конституционна защита (чл. 39, ал. 1 от Конституцията).
4
Независимо от това, съгласно чл. 41 от КРБ, всеки има право да търси,
получава и разпространява информация, обаче осъществяването на това право
не може да бъде насочено срещу правата и доброто име на другите граждани,
както и срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и
морала. Ако едно изявление накърнява доброто име на адресата му в
обществото и ако това изявление не е вярно, то би било противоправно. Тези
разпоредби на позитивното ни вътрешно право са в унисон с чл. 10 и чл. 8 от
ЕКПЧ, по която конвенция България е страна. Правото на свобода на
изразяване на едно лице може да влезе в конфликт със също тъи важни права
на друго лице. Съществено е постигането на справедлив баланс между
защитата на залегналото в член 10 право на свобода на изразяване и защитата
на репутацията на онези, за които са направени твърденията – право,
защитено от член 8 на Конвенцията като аспект на личния живот.
По въпроса за разликата между даване на мнение с оценъчен характер и
обидата също е налице практика на ВКС, според която за разлика от
негативните оценки, обидата е противоправно деяние и е налице, когато
някой каже или извърши нещо унизително за честта или достойнството на
другиго, както и че негативните оценки за определена личност не пораждат
отговорност, освен ако засягат достойнството на личността (Решение № 19 от
15.03.2022 г. по гр. д. № 4040 / 2021 г. на Върховен касационен съд, 1-во гр.
отделение).
Фактор за настоящото дело е и изпълняваната от пресата жизненоважна
роля на „обществен страж” в едно демократично общество. Макар да не
трябва да престъпва определени граници, по-специално по отношение на
репутацията и правата на другите, все пак неин дълг си остава да
разпространява информация и идеи по политически и други въпроси от
обществен интерес по начин, който е съвместим със задълженията и
отговорностите и (Решение Bozhkov v. Bulgaria на ЕСПЧ).
Съгласно практиката на ВКС, при спор за причинени вреди от изнесена
от журналист информация, какъвто спорът в процесния случай, следва да
бъдат посочени кои конкретно изрази и действия на журналиста засягат
ищеца. Съдът следва да отграничи кои от тях представляват твърдения за
факти и кои лични съждения относно фактите. На проверка за истинност
подлежат фактическите твърдения, те могат да ангажират отговорността на
журналиста само ако са неверни и позорят адресата. Оценките (мненията) не
подлежат на проверка за вярност, тъй като не представляват конкретни факти
от обективната действителност. Те могат да ангажират отговорността на
журналиста само ако накърняват доброто име на адресата в обществото, т. е
представляват обида. В този смисъл практиката е в съгласие с постановките,
дадени в решението Lingens v. Austria на ЕСПЧ.
В конкретния случай, фактическите твърдения засягащи ищцата,
съдържащи се в процесната статия се отнасят за износа на гориво и оръжие за
********, което ставало тайно и чрез посредници, като се навежда смисъл, че
5
един от тях била ищцата („А един от тях е и самата К. Н.…“). Останалите
твърдения представляват съждения (оценки) на автора относно въведените
факти.
Относно възражението на ответника, че за изнесената в процесната
статия информация се позовава на статия в сп. „*********“, поради което
била достоверна, съдът намира за неоснователно. В представената извадка на
статията, публикувана на сайта www.trud.bg и www.btvnovinite.bg никъде не
се споменава името на ищцата, нито се съдържа имплицитно, поради което е
необосновано подобно твърдение за истинност на изложените от автора
факти в статията му на сайта www.afera.bg. В производството не са
представени други доказателства за твърдените факти, поради което следва да
се приемат за недостоверни спрямо ищцата. Настоящият съдебен състав
намира, с оглед установеното по-горе, че с това журналистът излиза извън
пределите на правно допустимото поведение, поради което има характер на
противоправно, доколкото представя непроверени твърдения за факти, с
които обвинява ищцата като навежда елементи на противоправност, досежно
взети от нея решения и извършени действия, противни на парламентаризма.
Относно останалите съждения на ответника за фактите и личността на
ищцата, доколкото същата е народен представител, в това число и лидер на
политическа партия, съдът взима предвид следните принципни постановки.
Съгласно практиката на ВКС (обективирана например в Решение № 50188 по
гр. дело № 4883/2021 на ВКС) най-важният критерий при преценката дали с
дадено изказване са надхвърлени пределите на допустимата критика спрямо
публична личност е доколко излагането на конкретни факти, мнение и
критика е обществено значимо и необходимо или се използва целенасочено за
накърняване правата и доброто име на дадено лице. Съгласно решението
Lingens v. Austria на ЕСПЧ свободата на печата дава една от наи-добрите
възможности за обществото да узнае идеите и възгледите на политическите
лидери и да оформи мнението си за тях. В съответствие с това, границите на
допустимата критика по отношение на политиците в това им качество са по-
широки, отколкото за частните лица. За разлика от последните, политикът
съзнателно и неизбежно се излага на близко наблюдение на всяка негова дума
и деиствие, както от журналистите, така и от цялото общество. Следователно,
тои трябва да проявява по-висока степен на толерантност.
В случая, настоящият съдебен състав намира, че употребените изразни
средства и словосъчетания: „…К. Н., която през всичкото това време,
знаейки прекрасно, точно какво прави, ни лъжеше и продължава да ни лъже
директно в очите.“; „И тая кляфка сега щяла да прави правителство“; „Да
замине за Кривой рог да прави любов.“; „Така ми се иска да намеря един
6
посредник с маркуч, че да им направи една клизма на тея, пък да видим
накрая какво точно ще остане. Две кила фекалии и три тона нечувана
наглост.“ са опозоряващи личността и достойнството на ищцата, така и
надхвърлят целите на разпоредбите, охраняващи свободното изразяване на
мнение, доколкото свободата на изразните средства спрямо тях не е
безгранична, а ограничена от постановките, изложени по-горе. В допълнение
на изложеното, същите не допринасят с нищо на обществото, нито на
публиката, ангажирана с политическия живот в страната, дори напротив,
принизяват принципа на публичната реч и вредят на доверието в
журналистите. Неоснователно е възражението на ответника конкретно
относно естеството на думата „кляфка“, доколкото в случая с нея се цели
обида, а не използване в преносния и смисъл.
За употребените съждения от автора „Аз по-нагли същества от тези
тримата в българския политически живот не помня“; „Егати наглите
типове“ настоящия съдебен състав намира, че са допустима критика и лична
оценка, отнасят се пряко политически и не са от такова естество, способно да
засегне личността на ищцата като народен представител и лидер на
политическа партия, намирайки баланс между посочените принципи,
залегнали в чл. 8 и чл. 10 от ЕКПЧ. За употребените „Втора ръка помияри. И
пълна трагедия бате!“, съдът намира, че са неотносими към личността на
ищцата, доколкото в следващия параграф (послеслов) от процесната статия,
авторът уточнява конкретно адресата им: „****** са втора ръка помияри,
защото…“, следователно не са адресирани към ищцата и в този смисъл не
могат да са обидни спрямо нея.
От гореизложеното следва, че ответникът с част от употребените изрази
е засегнал честта, достойнството и доброто име на ищцата, което е
противоправно поведение, с оглед на което за него възниква отговорност за
причинените вреди, съгласно разпоредбата на чл. 45 ЗЗД. Съгласно ал. 2 от
същата, вината на делинквента се предполага, като в производството не се
проведе доказване от ответника за оборване на законовата презумпция. По
делото от свидетелските показания се доказват претърпените неимуществени
вреди в причинна връзка с деянието на ответника, както и степента на
засягане на психическата сфера и душевния мир на ищцата (неприятно
чувство, разстроеност, притесненост). В този случай, фактическият състав на
нормата е осъществен и съдът на основание чл. 52 във връзка с чл. 51 ЗЗД
следва да определи размера на обезщетението за причинените неимуществени
вреди по справедливост. При определяне на размера на обезщетението,
настоящият съдебен състав взема предвид и следните обстоятелства: както се
установи, не всички публикувани материали в статията представляват
противоправно поведение, от естество обективно да причинят неимуществени
вреди на ищцата; качеството на политик и публична личност на ищцата, вида
и степента на циничност на използваните изразни средства и словосъчетания,
статията е публикувана на интернет сайт, общодостъпен по всяко време от
широк кръг от лица, политическата ситуация в страната към момента на
7
публикуване на статията и обстоятелството, че в този момент ищцата е имала
мандат за съставяне на редовно правителство. Съобразявайки в съвкупност
посочените обстоятелства, съдът приема за достатъчно за компенсиране на
неимуществените вреди обезщетение в размер на 2500 лв. от частично
предявената претенция от 5000 лв. Претенцията за обезщетение за забава
върху тази сума също следва да бъде уважена.
По разноските:
С оглед изхода на спора, с право на разноски разполагат и двете страни.
Ищцата е претендирала разноски в размер на 200 лв. за държавна такса и
2560 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, за което представя списък
по чл. 80 ГПК. Съобразно уважената част от иска, на основание чл. 78, ал. 1,
следва да и бъдат присъдени разноски в размер на 1380лв.
Ответникът не е представил доказателства за сторени разноски и не е
представил списък по чл. 80 ГПК, поради което такива не следва да му бъдат
присъждани.
С оглед на горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 45 ЗЗД В. Н. П., ЕГН: **********, с адрес:
г********* да плати на К. П. Н., ЕГН: **********, с адрес по делото:
********, сумата от 2500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, вследствие на разпространени неверни твърдения и обидни
квалификации, публикувани в сайта ****** в статия, написана от ответника,
със заглавие: „СЕДЯТ *********** В ТЕЛЕВИЗОРА. ВТОРА РЪКА
ПОМИЯРИ. ПЪЛНА ТРАГЕДИЯ“ от 18.01.2023 г., ведно със законната лихва
от 18.01.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над сумата от 2500 лв. до пълния размер на вземането,
предявено за сумата от 5000 лв. като частичен иск от вземане в общ размер на
24 000 лв., ведно със законната лихва от 18.01.2023 г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В. Н. П., ЕГН: **********, с
адрес: г********* да плати на К. П. Н., ЕГН: **********, с адрес по делото:
********, разноски по делото в размер на 1380лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8