Р Е Ш Е Н И Е №697/15.11.2018 г.
гр.
Ямбол, 15.11.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия в открито съдебно заседание на шести ноември
две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА СПАСОВА
с участието на секретаря Е. В. като
разгледа докладваното от съдия В. Спасова гр. дело № 662/
Производството е във втора фаза на делбата, допусната с влязлото в сила Решение № 304/16.05.2018 г. на ЯРС.
В с.з. ищцата чрез пълномощника си заявява,
че желае делбата да се извърши чрез изнасяне на вещта на публична продан. В
с.з. на 03.07.2018 г. предявява иск по сметките, уточнен с писмена молба от 04.07.2018 г.- да бъде осъден ответникът да й заплати обезщетение за ползването само от него на автомобила
в размер на 200 лв. месечно, съответстващ за нейната ид.част от него, считано
от 15.06.2017 г. до приключване на делбата с влязло в сила решение, ведно със
законната лихва за забава до окончателното плащане. В пледоарията си по време
на устните състезания страната заявява, че доколкото съделителят не е получил
покана от нея за плащането преди отправяне на претенцията, периодът на същата следва
да бъде от предявяването на искането до приключване на делбата.
Ответникът чрез пълномощника си пледира
също за изнасяне на вещта на публична продан. Оспорва претенцията по сметките
като неоснователна, тъй като счита, че вещта не е в състояние да бъде ползвана.
Въз основа на събраните по делото
доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:
От заключението на вещото лице М.М.
по съдебно-техническата експертиза се установява, че актуалната осреднена пазарна
стойност на процесния автомобил е 4000 лв. Вещото лице е изходило от
състоянието на вещта: акумулаторът е нефункционален, което не е позволило да се
стартира двигателят за установяване на експлоатационни и технически параметри;
налице е деформация по задния капак, в близост до десния горен край; предната
броня в крайните си състави е изместена в посока напред и отделена от купето.
Въз основа на пазара за отдаване под наем на автомобили, осъществявано от
търговци, които предоставят автомобилите с платен данък, застраховка
„Гражданска отговорност”, винетен стикер, в.л. сочи, че за МПС от класа на
процесното „Пежо
Въз основа на горното съдът прави
следните правни изводи:
Съгласно
чл.348 от ГПК, когато някой имот е неподеляем и не може да бъде поставен в един
от дяловете, съдът постановява той да бъде изнесен на публична продан. Страните
в делбата могат да участват при наддаването в публичната продан.
По делото се установи, че от вещта не могат да
се обособят реални дялове за всеки от съделителите съобразно квотите им.
Единствен способ за ликвидиране на съсобствеността в този случай е изнасянето
му на публична продан. Пазарната му стойност е установена с помощта на вещо
лице, изготвило актуална оценка обективно и компетентно.
По предявения иск по сметките съдът
приема следното:
Искът е по чл. 31 ал.2 от ЗС -за обезщетение за лишаване от ползване на делбения имот.
Съгласно чл. 31 ал.2 от ЗС, когато
общата вещ се използува лично само от някои от съсобствениците, те дължат
обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото
поискване.
В Тълкувателно решение №
7/2012 г.
от 02.11.2012 г. по тълкувателно дело № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС, за лично ползване
по смисъла на чл.31 ал.2 от ЗС е определено
всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства
или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно
правата им, без да се събират добиви и граждански плодове. ВКС сочи, че ползващият
съсобственик започва да пречи, когато друг съсобственик е отправил искане да си
служи с вещта, което е доведено да знанието на първия и той не е отстъпил частта,
съответстваща на дела на претендиращия или не му е предоставил възможност да
ползва общата вещ заедно с него. Задължението за заплащане на обезщетение от
страна на ползващия съсобственик възниква с получаване на писмено поискване от
лишения от възможността да ползва общата вещ съсобственик. ВКС подчертава, че претенцията
за обезщетение по чл.31 ал.2 от ЗС ще е основателна, когато неползващ
съсобственик е отправил писмено искане и то е получено от ползващия
съсобственик и въпреки че той или член на неговото семейство не си служи пряко и
неспосредствено с цялата обща вещ, но имайки достъп до нея, не допуска
друг съсобственик да си служи с нея /например като държи ключа/. Размерът на
обезщетението се определя в съответствие с наемното възнаграждение, при
съобразяване обема, за който ползващия имота съсобственик-длъжник надхвърля своята квота
или дял в съсобствеността. Подобно е
приетото от ВС в Тълкувателно решение № 129/30.06.1986 г., ОСГК разрешение, че
ползата, от която е лишен съсобственикът, който не си служи с вещта, ще бъде
равна на частта от наема, на която съсобственикът би имал право, ако тя бъде
отдадена под наем.
Изхождайки от така приетото в
задължителната съдебна практика, съдът намира, че фактическият състав на
горецитираната разпоредба беше установен по делото. Ответникът е бил този,
който единствен е имал достъп до вещта. Той, чрез трети лица, е осигурил достъп
на вещото лице М. до нея. Въз основа на това може да се направи изводът, че той
упражнява през процесния период фактическата власт върху имота-лично ползване
по смисъла на закона съгласно цитираното ТР№7/2012 г. По делото е безспорно, че
ищцата не е ползвала автомобила. До края на съдебното дирене ответникът не й е
предоставил ключ и достъп до МПС. Следователно тя има право на обезщетение.
Доколкото липсват доказателства да е изпратила на съсобственика писмена покана
по смисъла на чл. 31 ал.2 от ЗС, обезщетение е дължимо за периода от
предявяване на искането в първото с.з. във втората фаза на делбата на
03.07.2018 г. до приключване на делбата, както пледира пълномощникът на ищцата.
Дължимият според заключението на вещото лице средномесечен наем е 1000 лв., но
за изправен автомобил, какъвто се отдава под наем от търговци (и с налични
задължителна застраховка, данък, винетка и пр.), но в с.з. експертът изтъква,
че тази стойност е завишена и не се отнася за автомобил като процесния.
Последният му извод е, че е приемлив за него месечен наем от 200 лв. Следователно
за дела на ищцата обезщетението е в месечен размер от 100 лв. Доводите на
ищцата относно състоянието на МПС в момента-че е резултат от поведението на
ответника- не променят крайната стойност на месечната наемна цена, за която би
могъл да бъде отдаван под наем. Освен това липсват доказателства, че ответникът
е причинил уврежданията на автомобила. Също така неоснователни са доводите на
ответника, че не се дължи обезщетение, след като вещта не може да се ползва. От
една страна този факт не е установен по делото-че вещта е в състояние, което я
прави негодна за употребата й по предназначение, а от друга следва да се отчете
възможността за смяна на акумулатора от ползвателя, след което да се ползва
автомобилът. Поради изложеното искът следва да бъде уважен за сумата от 100 лв.
месечно за периода от 03.07.2018 г. до приключване на делбата с влязло в сила
решение (както разпорежда чл. 344 ал.2 от ГПК), а за разликата до предявения
размер от 200 лв. месечно–следва да бъде отхвърлен. Тъй като искът не е оттеглен
за периода, предхождащ предявяването му (считано от 15.06.2017 г.) и
производството не е прекратено в тази му част, съдът дължи произнасяне по него,
за който период е неоснователен по гореизложените съображения относно липсата
на покана. За този период, обхващащ 12 месеца и 17 дена, обезщетението в
месечен размер на 200 лв. се равнява общо на 2509,68 лв..
Страните следва да заплатят държавна
такса за производството по делба съобразно квотите си. Съобразно Тарифа за ДТ,
които се събират от съдилищата по ГПК, ДТ е равна на 4% върху стойността на
дяловете. Делът на ищцата с квота от 1/2 е на стойност 2000 лв. и същата дължи
ДТ в размер на 80 лв. Ответникът е със същата квота и същата стойност на дела му.
Следва да заплатят ДТ за иска по
сметките в размер на 4 % върху уважената, съответно-отхвърлената част от тях,
но не по-малко от 50 лв. Ищцата следва
да заплати ДТ за отхвърлената част от иска по чл. 31 ал.2 от ЗС в размер на 100,39
лв., а ответникът за уважената част -
ДТ от 50 лв..
Претенцията на ищцата за направените
разноски за вещо лице е основателна и следва да се уважи, тъй като ответникът
съделител не е заплатил частта, съответстваща на дела му, съгласно чл. 355
изр.1 от ГПК. Ищцата е заплатила изцяло сумата от 250 лв. за възнаграждение на
вещото лице, от която 200 лв. за делбата и 50 лв. за иска по сметките. Ответникът
й дължи 1/2 от сумата за разноски за делбата или 100 лв.. От останалата сума й
дължи съразмерно на уважената част от иска по сметките или сумата от 25 лв.
Ето
защо ЯРС
Р
Е Ш И :
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН лек
автомобил с марка „Пежо
ОСЪЖДА Й.В.В. ***, ЕГН ********** да заплати на Е.Г.С. ***,
ЕГН ********** обезщетение за ползване само от него на автомобила за периода от
03.07.2018 г. до приключване на делбата с влязло в сила решение, в месечен размер
на 100 лв., ведно със законната лихва върху всяка месечна сума, считано от първо
число на следващия месец до окончателното плащане, а искът за периода от 15.06.2017
г. до 03.07.2018 г. в общ размер на 2509,68 лв. и за периода от 03.07.2018 г.
до приключване на делбата с влязло в сила решение за разликата над 100 лв.
месечно до 200 лв. месечно, като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Е.Г.С. и Й.В.В. да заплатят ДТ за делбата в размер на по 80 лв.
ОСЪЖДА Е.Г.С. да заплати ДТ за иска по сметките в размер на по 100,39 лв., а Й.В.В. да заплати ДТ от 50 лв.
ОСЪЖДА Й.В.В. да заплати на Е.Г.С. направените
разноски за вещо лице в размер на 125 лв..
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването на страните пред ЯОС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: