№ 1049
гр. Перник, 26.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ивайло Юл. Колев
при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева
като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело №
20231720103394 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба „Профи кредит България” ЕООД
срещу К. К. Ц., ЕГН ********** и А. А. Ц., ЕГН **********, ********** за
признаване за установено в отношенията между страните, че К. К. Ц. дължи на ищеца
½ от задължението по договор за револвиращ заем **********/***** г. (Договора) -
1508,54 лева - главница, ведно със законна лихва за забава върху от датата на
входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
до окончателното изплащане на задължението; 1697,19 лева - договорна лихва за
периода от 20.09.2014 г. до 20.10.2016 г. 764,49 лева - лихва за забава в периода от
20.10.2016 г. (датата на изтичане срока на Договора) до 24.11.2022 г., а А. А. Ц. дължи
на ищеца солидарно цялото задължение по Договора – 3017,07 лева – главница, ведно
със законна лихва за забава върху от датата на входиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение до окончателното изплащане на
задължението; 3394,38 лева - договорна лихва за периода от 20.09.2014 г. до 20.10.2016
г. и 1536,98 лева - лихва за забава в периода от 20.10.2016 г. (датата на изтичане срока
на Договора) до 24.11.2022 г., за които суми била издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК в рамките на ч.гр.д. № 5893/2022 г. по описа на Районен съд Перник.
Конкретно сочи, че Договорът е сключен с К. Ц. С. И.Т. С. и А. Ц. като
съдлъжници, като размерът на предоставения с Договора кредит бил 3550,00 лева със
срок от 48 месеца, като уговорения ГЛП е 76,87%, ГПР 103,29%, а общото задължение
е в размер на 11629,01 лева. Пояснява, че съдлъжниците отговарят солидарно за цялото
задължение по Договора.
С отпуснатия кредит било рефинансирано друго задължение, а остатъкът от
1534,57 лева бил изплатен на кредитополучателя. Било договорено, че погасителния
план ще бъде променен като плащането на 22-та, 23-та и 24та погасителни вноски е
следвало да се осъществи с последната погасителна вноска.
Ищецът признава, че са постъпили частични плащания в общ размер на 5254,00
лева, с която сума е погасено част от задължението по Договора.
1
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение било подадено срещу А. Ц. за
цялото задължение като солидарен длъжник по Договора и К. К. Ц. и Ч. К. Ц. –
разделно до размера на ½ от задължението по Договора всеки един от тях в качеството
им на наследници на К. Ц. С..
С оглед моли съда да уважи предявените искове.
Претендира разноски.
Ответниците са депозирали отговор в срок. Оспорват предявените искове като се
позовават на изтекла погасителна давност.
С оглед на изложеното молят съда да отхвърли предявените искове.
В съдебно заседание ищецът не се представлява като поддържа вече изложеното.
Ответниците поддържат възражението си. Претендират разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с обективно, кумулативно съединени
установителни искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание
чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В тежест на ищеца е при
условията пълно и главно доказване да установи: 1) валидно облигационно
правоотношение по договор за кредит с ответника, предаването на заемната сума на
ответника по начина, предвиден в договора, уговорения падеж на погасителните
вноски и изтичането на срока на договора, респективно надлежното обявяване на
предсрочната изискуемост и настъпване на предпоставките за това; 2). наличието на
валидно постигната договореност между страните за връщане на кредита с лихва и
начисляване на допълнителни такси; 3). изпадане на ответника в забава; 4). размера на
вземанията; 5). че е изпълнил задълженията си по договора; 6). давността за
вземанията е прекъсвана.
В тежест на ответната страна е да установи погасяване на вземанията, в случай
че ищецът докаже горното. По релевираното възражение за погасяване на вземането по
давност не носи доказателствена тежест, тъй като отговорът на въпроса се съдържа в
съответната материалноправна разпоредба.
Исковото производство се развива, след като за процесните суми е било
образувано заповедно производство и е депозирано възражение по чл. 414 ГПК,
поради което за ищеца е налице правен интерес от търсената съдебна защита.
Настоящото производство е предназначено да стабилизира ефекта на издадената
заповед за изпълнение за вземането. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята
предявен от датата, на която е подадено заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. Ето защо, предмет на това исково производство може да бъде само
вземането, предявено със заявление в заповедното производство. Процесното вземане
следва да съвпада с вземането в заповедното производство по юридически факт, от
който е възникнало, по страни, вид, падеж и размер. В противен случай искът ще бъде
недопустим. В настоящия случай се установи, че вземанията, предмет на иска и
вземането, за което е издадена заповед за изпълнение в рамките на заповедното
производство съвпадат, поради което предявените искове са процесуално допустими.
По иска с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК (в редакцията от 31.08.2010 г.) договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено
плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Съгласно чл. 10, ал. 1
2
ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или
друг траен носител, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора.
От представения по делото Договор се установява, че той е сключен с К. Ц. С.
И.Т. С. и А. Ц. като съдлъжници, като размерът на предоставения с Договора кредит
бил 3550,00 лева със срок от 48 месеца, като уговорения ГЛП е 76,87%, ГПР 103,29%, а
общото задължение е в размер на 11629,01 лева.
От събраните по делото доказателства се установи, че императивно
определеното съдържание на договор за кредит е налице, поради което за ответниците
е възникнало задължение да възстановят отпуснатата сума съгласно погасителния план
в размер на 3550,00 лева. Само за пълнота следва да се отбележи, че Договора, макар и
озаглавен „револвиращ“, не е с такъв характер, доколкото по него е отпусната
конкретна сума, която се погасява по точно определен погасителен план, с конкретно
посочен размер на всяка месечна вноска.
По иска с правно основание чл. 240, ал. 2 ЗЗД:
Основните принципи в облигационното право предвиждат свободата на
договаряне между страните, изразен законодателно в разпоредбата на чл. 9 от ЗЗД,
според която страните могат свободно да определят съдържанието на договора,
доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави. В
настоящия случай заемодателят и заемателят са постигнали съгласие относно
дължимата от последния възнаградителна лихва, предвидена в чл. 240, ал. 2 от ЗЗД, за
периода на ползване на предоставената му в заем парична сума да е 76,87 % годишно.
При преценката дали договорената между страните лихва е в съответствие или в
противоречие с добрите нрави следва да се отчетат естеството и размера на
задължението, за изпълнението на което е уговорена лихвата, дали то е обезпечено с
други правни способи поръчителство, залог, ипотека и др., съотношението между
размера на уговорената лихва и възможността на кредитора да се обедни от
предоставянето в заем на пари или други вещи, изразени чрез ръста на нарастване на
цените на основните материални ценности /златото и недвижимите имоти/ през
конкретния период от време, курсът на основния лихвен процент на БНБ, респ.
тримесечният либор за съответния вид валута, и др. /вж. ТР № 1/15.06.2010 г. по тълк.
д. № 1/2009 г. на ОСТК, което може да се приложи и в случая/.
Съгласно възприетото в практиката на Върховния касационен съд /Решение №
378/18.05.2006 г. по гр. д. № 315/2005 г., на ВКС, ІІ г. о. / противно на добрите нрави е
да се уговаря възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната
лихва, при необезпечен заем и надвишаваща двукратния размер на законната лихва по
обезпечен с ипотека или по друг начин заем.
В настоящия случай, договорената възнаградителна лихва в размер на 76,78%
надхвърля седем и половина пъти годишния размер на законната лихва, като по този
начин размерът на възнаградителната лихва по процесния заем за уговорения срок от
48 месеца надхвърля над два пъти размера на главницата. Ето защо съдът приема, че
възнаградителната лихва е уговорена в противоречие с добрите нрави, поради което на
осн. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД същата да е нищожна и не поражда правни последици за
заемателя, а предявеният иск е неоснователен.
Ответниците са въвели възражение за изтекла погасителна давност, което съдът
намира за основателно. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва
да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения,
какъвто характер има процесното вземане (изрично уговорени 48 погасителни вноски),
началният момент на давностния срок е денят след настъпването на падежа им (21-то
число от месеца) и се прекъсва с предявяване на иск, респ. с друга форма на съдебно
претендиране на вземането. По правилото на чл. 422, ал. 1 ГПК искът за съществуване
3
на вземането се смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение.
В конкретният случай, последната погасителна вноска е била дължима на
20.10.2016 г. и погасителната давност за нея е изтекла на 20.10.2021 г., а искът е
предявен на 24.11.2022 г. Ето защо задължението за посяване на главницата е погасено
по давност и поради това предявеният иск следва да се отхвърли.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
По правилото на чл. 119 ЗЗД погасен по давност е и иск за присъждане на
обезщетение за забава от 20.10.2016 г. (датата на изтичане срока на Договора) до
24.11.2022 г., поради което той също следва да бъде отхвърлен.
Важно е да се посочи, че освен като погасени по давност, исковете са
неоснователни и на друго основание – погасени чрез плащане. Ищецът сам е признал,
че е погасена сума в размер на 5254,00 лева, което надхвърля сбора от отпуснатия
кредит и претенцията за обезщетение за забава.
При тези обективни данни и правни изводи предявените искове следва да бъдат
отхвърлени изцяло.
По разноските:
Ищецът е претендирал разноски, но при този изход от спора такива не му се
дължат.
Ответниците са претендирали разноски в общ размер на 1300,00 лева за
процесуално представителство, които следва да им бъдат присъдени по равно,
доколкото липсват данни за други уговорки.
В светлината на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло исковете с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр.
чл. 9 ЗПК, чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че К. К. Ц., ЕГН **********
(в качеството му на наследник на К. Ц. С..) дължи на „Профи кредит България”
ЕООД ЕИК ********* - ½ от задължението по договор за револвиращ заем
**********/***** г. - 1508,54 лева - главница, ведно със законна лихва за забава върху
от датата на входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение до окончателното изплащане на задължението; 1697,19 лева -
договорна лихва за периода от 20.09.2014 г. до 20.10.2016 г. 764,49 лева - лихва за
забава в периода от 20.10.2016 г. (датата на изтичане срока на Договора) до 24.11.2022
г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в рамките на ч.гр.д.
№ 5893/2022 г. по описа на Районен съд Перник.
ОТХВЪРЛЯ изцяло исковете с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр.
чл. 9 ЗПК, чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че А. А. Ц., ЕГН **********
дължи на „Профи кредит България” ЕООД ЕИК ********* солидарно цялото
задължение по договор за револвиращ заем **********/***** г. – 3017,07 лева –
главница, ведно със законна лихва за забава върху от датата на входиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение до
окончателното изплащане на задължението; 3394,38 лева - договорна лихва за периода
от 20.09.2014 г. до 20.10.2016 г. и 1536,98 лева - лихва за забава в периода от 20.10.2016
г. (датата на изтичане срока на Договора) до 24.11.2022 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в рамките на ч.гр.д. № 5893/2022 г. по описа на
Районен съд Перник.
4
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Профи кредит България” ЕООД
да заплати в полза на К. К. Ц. и А. А. Ц. сума в общ размер на 1300,00 лева (по
650,00 лева на всеки един от тях) – разноски в исковото и заповедното производство,
съразмерно на отхвърлената част от исковата претенция.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд Перник.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5