Р Е Ш
Е Н И
Е
Гр.София,
16.07.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ 11 св, в открито
съдебно заседание на двадесет и осми февруари
през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВРАНЕСКУ
При секретаря
ЕКАТЕРИНА КАЛОЯНОВА
като разгледа докладваното от съдията ВРАНЕСКУ т. д № 2666
по описа за 2012г. и за да се произнесе взе в предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.79 вр.чл.99 от ЗЗД вр.чл.266 ЗЗД и чл.86 ЗЗД от „П. “ ЕООД
ЕИК ********срещу „ Б. „ ЕООД ЕИК********.
ИЩЕЦЪТ твърди, че има вземане спрямо
ответното дружество в размер на 50 000 лв. по силата на цесия , договор за
прехвърляне на част от вземане, подписан на 16.03.2012г.. Твърди, че неговия
праводател К.Г.е сключил договор за
изработка с ответника за идеен проект за разработване на итегрирана система за
резервации на спортни , културни и бизнес проекти. Този проект е следвало да
послужи за кандидатстване на ответника за финансиране по оперативна програма
Развитие на конкурентоспособността на българската икономика 2007 – 2013г. Този договор е предвиждал по силата на изпълнителя да изготви идейния
проект до 15.04.2010 г. срещу възнаграждение от 250 000 лв. Предвид, че
проекта е изработен, но цената не е платена, праводателя му е прехвърли част от
вземането, а именно вземане в размер на 50 000 лв. чрез цесията. Твърди,
че сумата по цесията не му е платена и моли ответникът да бъде осъден да му я
заплати, в едно с разноските в производството.
ОТВЕТНИКЪТ
оспорва изцяло иска. Твърди, че не е сключвал твърдения договор през 2010г. и
оспорва полагане на подписите под него, както и под приемо-предавателния
протокол. Твърди, че на 04.02.2011г. е съставен разделителен протокол между
настоящия и напусналия дружеството ответник съдружник С., като съответно е извършено
разпределение на правата и задълженията между тях по общите им предприятия и в това споразумение такъв договор не е посочван. Предвид на това
намира, че процесния договор е съставен за нуждите на настоящия процес. Твърди,
че К.Г.не е имал нужната компетентност да изготви проекта , наред с това
неговата стойност е почти стойността на помощта, за която се кандидатства пред ИА
за насърчаване на малките и средни предприятия, а самата процедура в рамките на
проекта допуска от 5 % от общо допустимите разходи да отива за консултантски
услуги , но не повече от 10 000 лв. Наред с това към момента на подписване
на договора, никому не е било известно,
че ще има открита процедура за финансиране на проекти в тази област и в
последствие такъв проект е разработен, но от съвсем друга фирма, на нормална
цена. Предвид на това намира, че К.Г. няма вземане спрямо ответната фирма по сочения договор и
съответно не е могъл да прехвърли част от това вземане чрез цесията, на която
се позовава ищеца. Моли искът да бъде отхвърлен изцяло.
Съдът като взе в предвид становищата на
страните и събраните в хода на съдебното производство доказателства приема за
установено следното:
От
представения към исковата молба Договор за прехвърляне на вземане от
16.03.2012г. ищецът е придобил от К.Г.като цедент твърдяно вземане в размер на
50 000 лв. , част о по-голяма сума цялата от 250 000 лв. дължимо от
ответника Б. ЕООД , с основание Договор за изработка на идеен проект за
разработване на интегрирана система за резервации на спортни, културни и бизнес обекти . изрично е посочено, че вземането се придобива
срещу цена от 5 000 лв., от които към момента на подписване на договора се
заплаща сумата от 1 000 лв. , а останалата сума от 4 000 лв. ще се
заплати в срок от 3 месеца. Уведомлението по чл.99,ал.3 от ЗЗД е извършено
чрез нотариална покана, като е връчена лично на представляващия ответника.
Спори се
относно наличие на редовно сключен договор за изработка на твърдения идеен
проект и от там на вземането на цедента и съответно възможността му да го
прехвърля на цяло или на части и съответно придобитото такова от страна на
ищеца.
По
делото е представено копие от договора за изработка от 15.01.2010г. , както и
приемо предавателния протокол от 15.04.2010г.
Под тях подписи са положили К.Г.и С.С., като пълномощник, с приложено по
делото пълномощно. От съдържанието на същите е видно, че ответникът, е
упълномощил г-жа С., подписала договора и приемо предавателния протокол да
представлява ответното дружество в контактите му с публични органи и частни
физически и юридически лица, включително и да сключва договори от името на
ответника. Следователно лицето С. е била
упълномощена да представлява ответното дружество, в контактите му с държавните
органи и със неговите контрагенти. По отношение оспорването договора и
протокола относно неговата автентичност по делото се прие СГЕ, от която по
безспорен начин се установява, че договора е подписан от С.С..
Доколкото
по делото е представено влязло в сила на 3.05.2017г. решение № 2386 от
03.12.2015 г. на САС, постановено по гр.д. № 2390/2015г. настоящия състав намира, че е обвързан от
него по отношение вземането на самия К.Г.относно цената по договора за
изработка от 15.01.2010г. С решаващите
мотиви на този съдебен акт е прието за безспорно, че договора за изработка
обвърза и двете страни и ответникът дължи цената по този договор на изработилия
го К.Г.. Спорът се явява преюдициален спрямо настоящия доколкото обосновава
правата на праводателя на ищеца , в отношенията им на цедент и цесионер и въз
основа на така влезлия в сила съдебен акт настоящия състав намира, че следва да
се приеме, че цедента има правото на вземане за цялата цена по договора за
изработка в размер на 250 000 лв. Същият е провел исковото производство за
част от тази сума и същата в размер на 150 000 лв. му е присъдена. Предвид
на това съдът намира, че не следва да обосновава недължимост или дължимост на
вземането за изработка отделно, извън така приетото с цитираното съдебно
решение , предвид установяване на вземането с влязло в сила решение , поради
което и не следва да обсъжда по отделно всички събрани в настоящото
производство доказателства, касаещи това обстоятелство.
Установи се, че изпълнителя по
договора за изработка Г. е извършил няколко частични прехвърляния на части от
цената с четири броя цесии – процесния договор за прехвърляне на вземане от 16.03.2012г. със ищеца П. ЕООД ,
договор от 23.03.2012г. , с което е прехвърлено вземане за сумата от
24 950 лв. наХ.ЕООД, договор от 21.03.2012г. с който се прехвърля вземане
на П.К.ЕООД в размер на 24 950 лв. и със същата фирма, но договора е от
06.06.2012г. за същата стойност. Договор
за прехвърляне на вземане от 18.03.2012г. с който е прехвърлена сумата от
24 950 лв. на Ф.С.ЕООД . Във всички
договори е посочено, че вземането е за части от общото вземане за цената по
договора за изработка, цялата в размер на 250 000 лв. Общо по тези четири
договора са прехвърлени вземания в размер на 148 000 лв. с тези на ищеца по
настоящото дело. Наред с присъдените 150 000 лв. общата сума възлиза в
размер на 298 000 лв., което е повече от цената по договора за изработка,
за която изпълнителя има вземане. Съдът намира, че факта, че доколкото споделя
становището, че със сключване и съобщаване на договора за прехвърляне на
вземането цесията поражда своето действие и същия не може да бъде развален или
отменен, а връщане на правата в патримониума на цедента може да стане само с
обратна цесия, а такива в случая не са представени, а само допълнителни
споразумения, които не пораждат действие поради настъпване ефекта на
прехвърлянето, то следва да се съобразява било ли е налице вземане, което да
бъде прехвърлено в конкретния случай. След присъждане сумата директно на
изпълнителя в размер на 150 000 лв. остава за събиране и с възможност
правата за нея да се прехвърлят на сумата от 100 000 лв. Доколкото процесния
договор за прехвърляне е с най-ранна дата от всички останали, установени като
такива по делото , а именно сключен е на 16.03.2012г. то съдът намира, че
предмет на този договор е сума, за която към този момент изпълнителя има
вземане и съответно има и право да се разпорежда със същото. Цесията е редовно
съобщена на ответната страна. Предвид на
това съдът намира, че ищецът е придобил чрез цесията правото на вземане от
страна на ответника за сумата от 50 000 лв. и ответникът следва да бъде
осъден да я заплати на ищеца.
Предвид
изходът по спора на осн.чл.78 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца и
направените от него разноски съобразно приложен списък в размер на 7240 лв.
като в тази сума се включва ДТ, възн.вещи лица и адв.възнаграждение. Възражението
за прекомерност на адв.възнаграждение съдът намира за неоснователно, предвид
материалния интерес на претенцията и
доколкото спорът е продължил около 6 години само пред настоящата
инстанция, извършени са множество процесуални действия – изготвени са и
изслушани множество експертизи и приети писмени доказателства.
Водим от горното съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Б. ЕООД *** , съдебен адрес *** да заплати на П.
ЕООД *** сумата от 50 000 лева / петдесет
хиляди / вземане по договор за прехвърляне на вземане от 15.01.2010г. с
цедент К.Д.Г., както и да му заплати сумата от 7 240 лв. / седем хиляди двеста
и четиридесет лева / разноски на осн.чл.78 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в
двуседмичен срок от от съобщаването му
на страните пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: