РЕШЕНИЕ
№ 1746
гр. Пловдив, 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Анета Ал. Трайкова
при участието на секретаря Невена Мл. Назарева
като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело №
20225330103700 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 224, ал.
1 от Кодекса на труда, чл. 215 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът Т. Т. Т., ЕГН ********** е предявил срещу ответника ТРАНС
ПАНОВ ЕООД, ЕИК ****** обективно съединени искове за осъждане на ответника да
заплати на ищеца следните суми: сумата от 630 лева, представляваща обезщетение за
неплозван платен годишен отпуск за 2020 и 2021г., както и сумата от 4312,60 лева
неплатени командировъчни пари за периода 24.08.2020-7.12.2020г. по 21 евро на ден,
законната лихва върху сумите и разноски.
Ищецът твърди, че е работил в „Транс Панов“ ЕООД по трудов договор, считано
от 16.07.2020 г., на длъжността „************, с основно трудово възнаграждение от
1260 лв. и допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит 0,6 %.,
с право на платен годишен отпуск от 20 работни дни.
Сочи се в исковата молба, че до настоящия момент ищецът не е получил заповед
за прекратяване на трудовото му правоотношение като няма и информация дали и кога
е бил освободен.
Освен това със Заповед на работодателя му от 23.08.2020 г. за периода 24.08.2020
г. до 07.12.2020 г. бил командирован в чужбина за извършване на вътрешни курсове в
страните на Европейския съюз с камион „ВОЛВО FH460 ЕU 6“, зелен влекач с рег. №
СВ4216РН и ремарке РВ9057ЕВ Keogel, като за тази командировъчна дейност му се
дължала сумата от 4312,60 лева, неизплатена до момента, както и му се дължи
обезщетение за неползван платен годишен отпуск от 630 лева.
От ответника е постъпил писмен отговор, с който предявените искове се оспорват
1
като неоснователни.Твърди се, че на ищеца се дължи сумата от 69,60 лева за
командировъчни, която сума възнамерява да заплати заедно с обезщетението за
отпуска, когато ищецът се яви в офиса на дружеството за прекратяване на трудовото
му правоотношение и попълване и връчване на трудовата книжка.
Излага се, че ищецът е бил надлежно поканен от работодателя на 08.03.2021 г.и
на 30.03.2021 г. да се яви в офиса, за да се оформи прекратяването на трудовия му
договор.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
За да се уважи искът по чл. 215 от КТ за осъждане на ответника да заплати на
ищеца командировъчни пари за процесния период следва ищецът да установи, че е
работил по трудово правоотношение с ответника през процесния период, че ищецът е
бил командирован и изпълнявал служебните си задължения в чужбина на посочените
дестинации за периода, за който претендира да му се заплатят командировъчни пари, и
техния размер. Оттук насетне в тежест на ответната страна е да опровергае
твърденията на ищеца, обуславящи основателността на претенцията му, а именно да
докаже, че е изплатил командировъчните на ищеца за процесния период, респ. че
сумите не се дължат на друго основание.
Страните не спорят, че помежду им съществува трудово правоотношение, което
не е прекратено, че ищецът е бил командирован в чужбина за изпълняване на
вътрешни курсове в страни от ЕС за процесния период с уговорени командировъчни на
ден от 21 евро, както и че ищецът не е ползвал платения си годишен отпуск за 2020 и
2021г.
Спорни са фактите платени ли са командировъчните и изискуемо ли е
обезщетението за платен годишен отпуск след като трудовото правоотношение с
ищеца не е прекратено.
Представени са от работодателя писмени доказателства – извлечения от
разплащателната сметка на работодателя с иформация за извършените трансакции.
Видно от тези извлечения не се установяват плащания на суми с основание
командировка, като са описани различни суми с основания за плащане – заплата.
В изготвеното по делото заключение от вещото лице З.М., се установяват
размерите на начислените комндировъчни пари от 4312,60 лева и обезщетението за
платен годишен отпуск от 721,44 лева брутна сума. Вещото лице е направило извод за
платени от работодателя на ищеца суми от 4107,23 лева по банков път за
командировка. Изводът на вещото лице за платените за командировки суми не се
подкрепят от представените по делото писмени доказателства, доколкото няма
счетоводна документация- първични счетоводни документи, удостоверяващи
плащането на сумите за командировки, а и в банковите документи основанието за
плащане е за заплата. Ето защо искът за заплащане на командировъчните пари за
процесния период ще се уважи като основателен и доказан в пълния му размер.
2
По предявения иск по член 224, ал. 1 ГПК.
Платеният годишен отпуск се предоставя на работника, за да възстанови трудовата
си сила, за да я престира на работодателя си в необходимото качествено и
количествено отношение. Това право се упражнява по време на съществуване на ТПО,
като при прекратяване на ТПО, при неизползван такъв от работника му се дължи
парично обезщетение, тъй като работникът не може да упражни правото си да го
ползва. Доколкото обаче ТПО между страните не е прекратено, правото да се получи
обезщетение за ПГО не е станало изискуемо, с оглед на което искът за заплащането му
ще се остави без уважение.
Ищецът е претендирал законна лихва върху главниците, като същите са
лихвоносни. Ето защо такава ще се присъди върху уважената част от исковете, до
окончателното плащане на сумите.
При този изход на спора разноски се дължат и на двете страни. На ищеца по
съразмерност ще се присъди адв. възнаграждение в размер на 435 лева, с оглед на
релевирано от ответника възражение за прекомерност на заплатеното адв.
възнаграждение. На ответника по съразмерност ще се присъди адв. възнараждение в
размер на 63,56 лева, с оглед на релевираното от ищеца възражение за прекомерност на
заплатеното адв. възнаграждение.
Предвид дотук изложеното и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по
сметка на ПРС дължимата държавна такса върху уважената част от исковете, като
същата на основание чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, възлиза на 172,50 лева ДТ по иска по чл. 215 от КТ.
В негова тежест следва да се възложат и направените от бюджета на съда разноски за
ССЕ в размер на 100 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ТРАНС ПАНОВ ЕООД, ЕИК ******* да заплати на Т. Т. Т., ЕГН
********** сумата от 4312,60 лева, представляваща обезщетение при командировка за
периода 24.08.2020 г. - 7.12.2020 г., по 21 евро на ден, ведно със законната лихва
върху тази сума от подаването на исковата молба – 9.12.2021 г. до окончателното й
плащане, както и сумата от 435 лева разноски за адв. възнаграждение по
съразмерност, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 224, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от
630 лева, ведно със зак. лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба
в съда до окончателното й изплащане, като неоснователен.
3
ОСЪЖДА Т. Т. Т., ЕГН ********** да заплати на ТРАНС ПАНОВ ЕООД,
ЕИК ******** разноски от 63,56 лева разноски за адвокатско възнаграждение по
съразмерност.
ОСЪЖДА ТРАНС ПАНОВ ЕООД, ЕИК ******** да заплати в полза на
държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС сумата от 172,50 лева
дължима държавна такса върху иска, както и сумата от 100 лева разноски за
съдебно-счетоводна експертиза от бюджета на съда.
БАНКОВАТА СУМА, по която да се плати
сумата:********************************.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр.
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4