Р Е Ш
Е Н И Е
№ 206 / 05.03.2020 година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Първи граждански състав
На пети февруари през две хиляди и двадесета година
В публичното заседание в следния състав:
Председател : М. Ангелова
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар Михаела Бончева
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия М. Ангелова
Гражданско дело номер 1483 по описа за 2019
година; взе предвид следното:
Производството е във фазата по допускане на делбата–по реда на чл.341 и сл.
от ГПК.
Искът е за съдебна делба на съсобствени недвижими имоти, с правно основание
чл.34 от Закона за собствеността, предявен от Г.В.В. с ЕГН ********** и В.В.В.
с ЕГН **********,***; против Я.Т.Я. с ЕГН ********** и Н.В.Ж. с ЕГН **********,***.
Ищците твърдят, че са съпрузи, като в режим на СИО те двамата и всеки от двамата
ответника, били съсобственици на комплексна сграда със застроена площ от 541.70
кв.м. и разгърната застроена площ от 1372.60 кв.м., находяща се в УПИ I-514, кв.15
в кв. Болярово, гр. Хасково, построена въз основа на договор за отстъпено право
на строеж от 02.02.1999 г., разрешение за строеж № 40/10.02.1999 г. и въведена
в експлоатация с удостоверение № 43/ 07.04.2006 г. Квотите им от правото на
собственост върху сградата, видно от нотариален акт /НА/ № 109 т. ХIII н.д. №
5249/1996 г. и НА № 116 том XIII н.д. № 5256/1996 г. по описа на нотариуса при
Хасковския районен съд, възлизали за двамата ищци в режим на СИО на 47 % ид.ч.,
а на всеки от двамата ответници - по 26.5% ид.ч. По сега действащите
кадастрална карта и кадастрални регистри /КККР/ на гр. Хасково поземленият имот
/ПИ/, върху който била застроена съсобствената им сграда, бил с идентификатор
77195.519.33. Комплексната сграда била заснета като три самостоятелни обекта с
отделни идентификатори, както следва: 1.
СОС с идентификатор 77195.519.33.8.1, находящ се в сграда № 8, разположена
в ПИ с идентификатор 77195.519.33., с административен адрес - гр. Хасково,
ул.“Хан Пресиян“ № 17 ет.1, с предназначение на обекта - за обществено хранене,
брой нива на обекта-1, посочена в документа застроена площ 524 кв.м., ведно със
съответните ид.ч.от ОЧС, при съседни СОС: на същия етаж- няма, под обекта-няма,
над обекта - 77195.519.33.8.2; 2.
СОС с идентификатор 77195.519.33.8.2, находящ се в сграда № 8, разположена в ПИ
с идентификатор 77195.519.33, с административен адрес - гр.Хасково, ул.“Хан
Пресиян“ № 17 ет.2, с предназначение на обекта- за обществено хранене, брой
нива на обекта-1, посочена в документа застроена площ 464 кв.м., ведно със
съответните ид.ч. от ОЧС, при съседни СОС: на същия етаж- няма, под обекта -
77195.519.33.8.1, над обекта-77195.519.33.8.3; и 3. СОС с идентификатор 77195.519.33.8.3, находящ се в сграда № 8,
разположена в ПИ с идентификатор 77195.519.33, с предназначение на обекта - за
обществено хранене, брой нива-1, посочена в документа застроена площ 320 кв.м.,
ведно със съответните ид.ч.от ОЧС, при съседни СОС: на същия етаж-няма, под
обекта - 77195.519.33.8.2, над обекта-няма. Сградата построили с цел да бъде
ползвана общо от трима им в качеството им на еднолични търговци, ведно със
закупен производствен инвентар. За целта сключили договор за гражданско
дружество на основание чл.357 и сл. от ЗЗД на 18.04.1994 г. Действието на този
договор със споразумение /договор/ от 25.09.2006 г. било прекратено.
Ответниците, които живеели на съпружески начала и имали самостоятелни права на
собственост в посочения по-горе обем, ползвали понастоящем първи и втори етаж
от сградата, не желаели и нямали интерес доброволно да си поделят недвижимите
имоти. Предвид изложеното, ищците искат, съдът да постанови решение, с което да
допусне делба на имотите, при квоти - 47% ид.ч. за двамата ищци в СИО и по
26.5% ид.ч. за всеки един от ответниците. Това искане се поддържа в открито
съдебно заседание от пълномощник – адвокат на ищците, както и от самия ищец
лично. Доводите си ищците доразвиват в представена от пълномощника им писмена
защита по делото.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът Я. подава отговор на исковата молба,
като счита предявения иск за допустим, но за неоснователен. Оспорва
съществуването на съсобственост с ищците върху предмета на делбата – Комплексна
сграда със застроена площ 541.70 кв.м. и РЗП от 1372.60 кв.м., находяща се в
УПИ I-514, кв.15 по плана за регулация на кв. Болярово, гр. Хасково. Оспорва и
ищцовото твърдение, че тази сграда била построена с цел да бъде ползвана от
тримата, в качеството им на еднолични търговци, и че с тази цел са сключили
договор за гражданско дружество от 18.04.1994 г., чиято цел била различна и
описана в самия договор, с допълнително споразумение от 08.04.1996 г. В т.1 на
допълнителното споразумение било уговорено, че фурна в кв. Болярово, заплатена
с парични средства на консорциума, да бъде придобита безвъзмездно в собственост
от всеки от търговците поотделно и те да станат собственици при права: за ЕТ „Г.В."-
47% , за ЕТ "Томи-Я.Я." и за ЕТ "Н.В.Ж." по 26.5%, и още
след придобиването на тази собственост фирмите влизат със своите части в
Консорциума или в бъдещо ООД. До завеждане на настоящото дело не било създадено
ООД, нито физическите лица, на които е прехвърлена фурната при посочените в
исковата молба права, предоставили на едноличните си търговци в собственост
придобитото имущество, тъй като гражданското дружество било учредено от
физически лица, в качеството им на еднолични търговци. На основание посочения в
исковата молба НА № 109, фурната с площ от 221 кв.м. със съответните идеални
части от правото на строеж върху общински парцел 1-514, кв.15 по регулационния
план на гр. Хасково, кв. Болярово, одобрен със заповед № 387/1989 г., при
граници: от три страни-улици и парцели II и XII; била придобита в съсобственост
от физическите лица - ищеца-47% и първия ответник-26.5%.Налице било възмездно придобиване
от физически лица, заплатили на продавача закупената идеална част от фурната.
Втората ответница-съделител придобила безвъзмездно нейната част също в размер
на 26.5% с договор за дарение по посочения в исковата молба НА № 116. Така не
била изпълнена т.1 на споразумението, с което се твърди, че фурната ще бъде
придобита със средства на дружеството. В полза на тримата при равни права било отстъпено
право на строеж върху общинска земя от 02.02.1999 г. за комплексната сграда,
която не била построена със средства на дружеството и дяловото участие на
съдружниците в качеството им на еднолични търговци в консорциума било неотносимо
към правата им. Отв. Я. прави възражение за придобиване на сградата по давност
от двамата ответници с начален срок 27.04.2003 г. /Великден/, когато ищецът си
счупил крака си и изцяло се е дезинтересирал от строителството, още повече че
изначално не е подкрепял идеята комплексната сграда да бъде изградена в обема
на одобрения технически проект. Година по- рано, в началото на 2002 г., спрял
финансирането на по-нататъшното строителство на сградата и открито пред двамата
ответници и различни лица заявявал липсата си на воля за завършването й. По
същото време преустановил предоставянето на каквито и да е средства за
завършването на първия етаж, отказвал дори и участие с личен труд в
строителството. По тази причина строителството на останалите два етажа и
довършителните работи било извършено с личен труд и средства на втория и със
средства на третия съделител, както и чрез приятели и наемане по стопански
начин на строителни работници. Сградата била завършена в груб строеж на
22.03.2006 г., видно от удостоверение № 94-Г-534-1/22.03.2006 г. Ответниците оформили
офиси на втория етаж и от м.април 2006 г. до м.ноември 2018 г. ги ползвали за
нуждите на едноличните си търговци, а в края на 2018 г. предали цялата сграда
за пазене на техен познат. През цялото време двамата ответника открито
манифестирали намерението си да своят построеното за себе си, като след
построяването й през 2006 г., значително по-късно през 2014 г., предприели
ремонт на покрива, смяна на улуци, частична подмяна на вътрешни врати с
по-добри, направа на окачен таван и др., според нуждите си. От 2003 г. ищецът
не веднъж заявявал, че няма никакви претенции за бъдещата сграда, и от тогава
не посещавал имота и не проявявал каквито и да е собственически права пред
двамата ответника, които владеели цялата сграда, а ищецът нито я посещавал и
ползвал, нито манифестирал противопоставяне на действията им. Сградата не била
част от имуществото на консорциума и тя била придобита от ответниците при равни
права, на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност - чл.79 ЗС. Ако не
се приеме това, евентуално се твърди, че ответниците са придобили по давност, по
същите съображения, обектите на построените два етажа над първия етап на
Комплексната сграда- самостоятелните обекти с идентификатори 77195.519.33.9.2 и
77195.519.33.9.3. Така правата на страните, след построяването на първи етап-
Работилницата за сладкарски изделия, били, както следва: за ищеца - 38.92%, а за
втория и третия съделител - по 30.54%. Видно от заповед № 111/16.01.1999 г. на
кмета на община Хасково и договор за отстъпено право на строеж върху общинска
земя от 02.02.1999 г. за изграждане на Комплексна сграда, било че е отстъпено право
на строеж при равни права на трите физически лица. Преди откриване на
строителната площадка и даване на строителна линия и ниво за строежа,
заварената фурна била съборена, като при погиване на вещта страните притежавали
право на строеж върху 221 кв.м. /колкото е била ЗП на фурната/ при съотношение
- 47% : 26.5% : 26.5%. След учредяване на право на строеж на съделителите, при
равни права върху 541.70 кв.м., представляваща общата ЗП на Комплексната сграда
- правата в съсобствеността на първия етаж-първи етап на Комплексната сграда,
се променили и същите се определяли, както следва: за ищеца и съпругата му в
СИО- 38.92%, за втория и третия съделител - по 30.54%. Предвид изложеното, отв.
Я. иска отхвърляне на иска за делба, а евентуално – да се допуснете до делба
само самостоятелен обект с идентификатор 77195.519.33.9.1, при права за ищеца и
съпругата му в СИО- 38.92%, а за втория и третия съделител - по 30.54%. Това си
искане ответникът поддържа в открито съдебно заседание лично и чрез пълномощник
– адвокат. Възраженията си ответникът доразвива в представена от пълномощника
му писмена защита по делото.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата Ж. подава отговор на исковата молба,
като счита предявения иск за неоснователен и иска отхвърлянето му изцяло, като
възраженията й са аналогични на тези на отв. Я. и не следва да бъдат
преповтаряни. Между страните не била налице съсобственост върху процесните имоти.
Възразява, че цялата сума от 7 255 080 лева (неденоминирани) за правото на
строеж била заплатена от отв. Я.. От 2003 г., след пълната дезинтересираност на
ищеца от строежа, двамата ответника започнали да изграждат, довършват и
фактически да владеят имота за себе си, в каквато посока и смисъл са били и
преговорите между тях и ищеца, приключили със споразумението им за прекратяването
на договора и писмената договорка за заплащане само на първия ищец от страна на
двамата ответници на посочената в това споразумение сума, което било сторено. Ищецът
нито посещавал и ползвал сградата, нито манифестирал противопоставяне на
действията на двамата ответници. В случай, че не се уважи възражението на ответницата
с правно основание чл. 79 от ЗС за придобиване на цялата построена сграда при
равни права с първия ответник, на същото основание и при равни квоти двамата
ответника придобили втория и третия етаж от сградата, считано от 2002 г. Отв. Ж.
оспорва и заявените от ищците квоти на собственост върху сградата, т.к. с договора
за отстъпено право на строеж се учредявали равни права от по 33,33 % идеални
части от сградата за тримата съделители, платени изцяло от Я.Я.. Ако не се
приемат тези квоти, заявява, че правата върху първия етаж - Работилницата за
сладкарски изделия били, както следва: за ищеца - 38.92%, а за двамата
ответници - по 30.54%, а за втори и трети етаж по 33,33 % за всеки. Това си
искане ответницата поддържа в открито съдебно заседание лично и чрез
пълномощник – адвокат.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено следното:
Считано
от 20.12.1980 г. ищците са съпрузи, видно от удостоверение за сключен
граждански брак-дубликат от 30.05.2019 г., издадено от Община Хасково въз основа
на акт за сключен граждански брак № 0802 от 20.12.1980 г. През време на брака
им, ищецът е закупил, по силата на нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 109 том XІІІ дело № 5249/1996 г. от 28.12.1996 г. на нотариус
при ХРС - 47/100 ид.части от фурна с обща застроена площ от 221 кв.м., със
съответните ид.части от общите части на сградата и от отстъпеното право на
строеж върху общински парцел I-514 в кв. 15 по плана
на гр. Хасково, кв. „Болярово“, утвърден със заповед № 387/89 г., при граници –
от три страни улици и парцели II и XII. По силата на същия НА, ответникът Я. е закупил други 26,5/100
ид.части от същия имот. Продавачи са В.Ж.В., като ЕТ „Ж.-6“, и Добра Златева
Васева. Те са прехвърлителите и по втория, представен по делото, НА за дарение
на недвижим имот № 116 том XІІІ дело № 5256/1996 г. от 28.12.1996 г. на нотариус
при ХРС. По силата му, те са дарили на дъщеря си – ответницата Ж. останалите
26,5/100 ид.части от същия имот. По молба на ищеца и ответниците /тримата/, със
заповед № 111/26.01.1999 г. на Кмета на Община Хасково е наредено да се доплати
сумата от 7 255 080 лв. за право на строеж на комплексна сграда със
застроена площ 541,70 кв.м. и РЗП от 1 372,60 кв.м., находяща се в парцел
I-514, кв.15 по плана на кв. Болярово, в полза на тях тримата. Разпореден е
редът за внасяне на посочената цена, както и на данъци, такси и режийни. За
заплащането на тези суми по делото се представиха - вносна бележка от
27.01.1999 г. за сума от 7 255 080 лева в полза на Управление Общинска
собственост за право на строеж кв.15 I514, с вносител
ответникът Я.,***. От същата дата и от същия вносител е и вносна бележка за
сумата от 145 102 лева, в полза на Община Хасково за 2% държавна такса,
съгласно горецитираната заповед. Тези две вносни бележки, както и още две
квитанции, едната от 27.01.1999 г. за сумата от 145 102 лева, а другата от
02.02.1999 г. за сумата от 641 700 лв., са цитирани в представения по
делото договор за отстъпено право на строеж върху общинска земя, сключен на
02.02.1999 г. между Община Хасково и тримата. Според договора, същият е за
доплащане на право на строеж върху общинска земя, съобразно горната заповед и
описаните в нея имот и цена на правото, в полза на тримата, които като
притежатели на правото на строеж са се задължили, да построят сградата по
одобрен архитектурен проект в 5- годишен срок. На тяхно име, като представители
на ЕТ Фирма „Ж.-6“, е и представеното разрешение за строеж № 40 от 10.02.1999 г.,
издадено от Община Хасково, Управление „Архитектура и кадастър”, гл.архитект.
То се основава на одобрен проект на 15.01.1999 г. за построяването на
комплексната сграда. На 08.11.2001 г. е съставен от комисия акт за приемане на
конструкцията на този строеж /образец 14/, като за негов собственик
/инвеститор/ се сочи Консорциум „България“ – Я.Т.Я.. Удостоверение № ТС-75 от
13.04.2006 г., на вх. № 94-Г-534-1/22.03.2006 г., е издадено от Община Хасково,
Дирекция „Устройство на територията“, че комплексната сграда е завършена в груб
строеж и има частично изпълнени довършителни работи, съгласно констативен
протокол от 27.03.2006 г. Удостоверение № 43 от 07.04.2006 г. е за въвеждане в
експлоатация на строеж, издадено от Община Хасково, Дирекция „Устройство на
територията“, касаещо сграда за обществено обслужване, етап: работилница за
сладкарски изделия, находяща се в УПИ I-514, кв.15, кв. Болярово, гр. Хасково,
ул. „П.Я.” № 2. Като възложители са посочени тримата, съгласно процесните два
НА и договор за отстъпено право на строеж. По делото се представиха актуални
скица и схеми, издадени от СГКК-Хасково, както следва: скица №
15-323610-11.04.2019 г. на ПИ с идентификатор 77195.519.33 и схеми №
15-397460-07.05.2019 г. на СОС с идентификатор 77195.519.33.8.1, №
15-397469-07.05.2019 г. на СОС с идентификатор 77195.519.33.8.2 и №
15-397465-07.05.2019 г. на СОС с идентификатор 77195.519.33.8.3. В първата
скица се сочи, че ПИ е общинска собственост, като ищецът притежава 47% ид.ч. от
право на строеж, а ответникът – 26,5% ид.ч., според горецитирания НА, а
ответницата – право на строеж, според договор за това от 02.02.1999 г. В този
ПИ попадала сграда с идентификатор 77195.519.33.8 – за обществено хранене. В
схемите на СОС, обектите са описани съответно с идентификатори
77195.519.33.8.1, 77195.519.33.8.2 и 77195.519.33.8.3, всички по КККР на гр.
Хасково, одобрени със заповед № РД-18-63/ 05.10.2006 г. на ИДАК, без заповеди
за изменението им, с адрес на имота в гр. Хасково, ул. “Хан Пресиян“ № 17 ет.1;
находящи се в сграда № 8, разположена в ПИ с идентификатор 77195.519.33; с
предназначение на СОС - за обществено хранене, брой нива на обекта-1, посочена
в документа застроени площи от 524 кв.м. за първия СОС, 464 кв.м. за втория СОС
и 320 кв.м. за третия СОС; ведно със съответните ид.ч.от ОЧС, при съответно
описани съседни СОС. И в трите схеми за собственици са посочени тримата, без
данни за идеалните им части, като по отношение на първия СОС – на основание
удостоверение за въвеждане в експлоатация № 43 от 07.04.2006 г., а по отношение
на останалите СОС – на основание разрешение за строеж № 40 от 10.02.1999 г. На
името на ищеца е представеното по делото удостоверение за данъчна оценка по
чл.264 ал.1 от ДОПК с изх. № **********/ 16.05.2019 г., издадено от ОДД при
Община Хасково, за трите делбени СОС, от които е посочено, че той притежава по
24/100 ид.части. За съсобственици на същите СОС са посочени останалите съделители,
от които – ищцата без непогасени задължения за имотите, а ответниците с
непогасени такива.
Останалите, събрани
по делото множество писмени доказателства не следва да бъдат коментирани, т.к.
по мнение на съда са ирелевантни за настоящия правен спор, респ. ирелевантни за
въпросите, касаещи съдебната делба на процесните имоти, са взаимоотношенията
между ищеца и двамата ответника, в качеството им на еднолични търговци, по
повод сключването помежду им на договор за дружество, изпълнението и прекратяването
на същия. По същите съображения, не следва да се коментира в пълнота събрания
по делото изобилен гласен доказателствен материал, а само онези части от него,
касаещи правнорелевантното възражение на ответниците за изтекла в тяхна полза
придобивна давност върху делбените имоти и в съответните относими към това
периоди. По искане на ищците, като свидетели се допуснаха и разпитаха Р.М.Г., П.Б.К.
и М.Д.Ц.; по искане на ответника – В.Ж.В., а по искане на ответницата - И.С. Гоголова
и А.Й.Д..
Св.
Г. познава съделителите, като е била работник в производството на техния цех за
закуски в кв. „Болярово“ през периода 1997 – 2003 г., след което инцидентно през
2004 г. пак е ходила да им помага. Според нея, новата сграда била построена с
техни общи средства от търговската им дейност. По повод строителството, виждала
ищеца да носи пирони, но не помни през коя година е било това. Виждала Г. и Я.
съвместно с работниците, да разговарят, да носят неща, да работят. Нямала
спомен, да е виждала Г. да работи по строежа.
Св. К. е приятел на
зетя и дъщерята на ищците от около 20 години, които живеели в Лондон, и
познавал ищеца. Той имал транспортна фирма много пъти транспортирал багаж на
младите - мебели, техника, поне 15 пъти до сега от 2001 г. до преди 3-4 години.
Багажът разтоварвали в сградата на ищеца в кв.„Болярово“. При последния път
преди 3-4 години, разтоварвали доста неща на третия етаж на тази сграда -
хладилник, мебели, дивани, шкафове. Ищецът дошъл да отключва и си извикал
работници. Помагал и св. К., като ищецът отключил врата на третия етаж и
свидетелят останал с убеждението, че това е негово. При разтоварванията
свидетелят им се обаждал, уговаряли се и те го чакали пред сградата, където и
разтоварвал при останалите пъти. Св. Ц. познава страните по делото от работата
си като счетоводител на фирмите „Г.В.“, „Н.В.“ и „Томи- Я.Я.“, през периода 1995
– 2005 г. От 1996 г. офисът й бил в наета къща до старата фурна, а след като се
построила сградата през 2005 г., офисът й бил на втория етаж. По време на
строителството парите се събирали в общата каса на фирмите, каквото останело се
разплащало с това. Ищецът идвал и присъствал е по време на стоежа всеки ден, с
изключение на 2003 г., когато си счупил крака, носел и материали и тухли, ковял
по покрива и на терасата. Докато да напусне, свидетелката не била забелязала,
че някой се е дезинтересирал от тази дейност по стоежа и по довършването на
сградата. През 2005 г. ищецът поискал да излезе от сдружението и тогава св. Ц. направила
опис на материалите, машините. Тя чувала, че той не искал да бъде толкова
голяма сградата, но това било в начален етап, в който започнало проектирането
на самата сграда.
Св.
В. е баща на ответницата, който с личен труд е участвал в изграждането на
новата страда. Сочи, че след построяването на първия етаж, ищецът отказа да
строи нагоре, което било към 2000 г. и оттогава не се занимавал със строителството,
което било довършено изцяло от ответниците с приходите им от производството и били три фирми – на ищеца и
на ответниците, като ищецът се занимавал повече с разноса на продукцията. След
2001 г. имало застой в строежа. След 2006 г. били правени ремонти в сградата от
А. и Я. – сменяли паднали плочи, керемиди и улуци, правели мазилки, довършвали
инсталации. Ответниците стопанисвали сградата. След спиране на производството
на цеха, ответникът назначил охрана на сградата. От 2004 г. свидетелят не бил
виждал ищеца на строежа. Св. В. не знае, ищецът или неговите деца да са
оставяли багажи в тази сграда. Той сочи, че е участвал с личен труд на този
обект – новопостроената сграда, т.к. същият бил на дъщеря му, на Я. и
съдружника им Г.. За първия етаж видял, че ищецът донесъл планки. Имало проблем
с нивелацията при съединяването на две плочи на първия етаж, както и
по-съществен проблем със стълбите за втория етаж, които не можели да се скроят,
и ищецът имал претенции към св. В., да му плати бетона и разходите и всичко, че
е сбъркал. Оказало се, че проектантът е сбъркал. При този спор, ищецът казал,
че не му трябва повече строежа. Свидетелят не знае, кой е ангажирал работниците
за В и К- инсталацията на сградата, т.к. след като покрили сградата през 2001
г. той не бил всеки ден там.
Св.
Гоголова е съсед на калкан на процесната сграда, която била на ответниците и
откак се построила те двамата правели всичко по сградата, като цехът не работел
от 2018 г. Тя имала кафене в своя имот до 2016 г. и работела там всеки ден. Ищеца
виждала в самото начало, още когато разнасяли закуски през 1999 г. От тогава и
до 2001 -2002 г. строили процесната сграда. Всяка сутрин ответниците си вземали
кафе от св. Гоголова, които всички знаели като собственици на имота, макар в
кафенето да не са започвали тема точно за това, кой е собственик на имота, а се
казвало например, че от ответниците хората ще си купят за Великден курабии. Свидетелката знаела, че
дъщерята на ищеца си оставяла багаж в имота – тя дошла с камион и разтоварвали
отвън, но там не бил св. К., като чакали ответника да им отключи. Това било през
2014 – 2015 г. Я. дошъл и отворил. Възможно било, да има случаи ищецът да идва
в имота, но св. Гоголова да не го е видяла.
Св.
Д. е извършвал ремонтни дейности в цеха на ответниците в „Болярово“ от 2004 г.,
били две бригади и ги наели ответниците, с които изцяло контактувал той и те му
плащали, усещал ги като собственици. Ответникът казал пред свидетеля и неговата
бригада, че той е собственикът и той плаща. Ходели в кафенето на св. Гоголова и
всички в Болярово знаели, че цехът е на Я. и Нели, както и цялата нова сграда. Последно
през 2014 г. извършили ремонт на покрива, а през 2018 г. направили основно
разглеждане на обекта, но заради заведено дело спрели по- нататъшни неща. Свидетелят
не познава ищеца и не го е виждал въобще, както и не бил споменаван от
ответниците пред него.
При
така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи по основателността на предявения иск:
По
категоричен начин по делото се установи и не се спори, че през 1996 г. страните
по делото са станали съсобственици на фурна с обща застроена площ от 221 кв.м.,
със съответните ид.части от общите части на сградата и от отстъпеното право на
строеж върху общински парцел I-514 в кв.15 по плана на гр. Хасково, кв.
„Болярово“, утвърден със заповед № 387/89 г., при граници – от три страни улици
и парцели II и XII. Квотите им в тази съсобственост са отразени в представените
по делото два НА, а именно – общо 47/100 ид.части в режим на СИО за двамата
ищци – съпрузи и по 26,5/100 ид.части за всеки от двамата ответника. Безспорно
е още, че тази фурна е била изцяло съборена и към настоящия момент не
съществува, вместо която в същия ПИ е изградена процесната нова сграда. Първият
съществен спорен момент между страните е, дали горепосочените стойности на
квотите им в съсобствеността на старата фурна се отнасят и за квотите им в
съсобствеността на новопостроената сграда – комплексна сграда за обществено
обслужване. След съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, съдът
достига до отрицателен отговор на този въпрос. С погиването на старата сграда
се е стигнало до положение, което е твърде сходно по правните си последици със
загубването на правото на собственост (чл. 99 от ЗС). При тази хипотеза,
припокриваща се изцяло с процесния случай, изобщо не би могло да се говори, а и
по делото не се поддържа, за трансформация на правото на собственост върху
сградата (към момента на погиването) в право на строеж, съставляваща основание
за възстановяване на погиналата сграда, без да е необходимо учредяване на нова
суперфиция. Неприложима е хипотезата на чл. 66 ал. 2 от ЗС, предвиждаща, че
правото на строеж не се погасява, ако постройката или част от нея погине, освен
ако в акта за учредяването е предвидено друго; респ. в случая не се касае за
построяването наново на старата фурна, в същия обем като погиналата,
използвайки се същия архитектурен проект /решение № 39/02.05.2019 г. по гр.д. №
1145/2018 г., ГК, І г.о. на ВКС/. Това е така, т.к. в полза на съделителите е
учредено ново право на строеж от собственика на ПИ – Община Хасково – със заповед
№ 111/26.01.1999 г. на Кмета на Община Хасково, договор за отстъпено право на
строеж върху общинска земя от 02.02.1999 г. и разрешение за строеж № 40 от
10.02.1999 г. - за право на строеж на комплексна сграда със застроена площ
541,70 кв.м. и РЗП от 1 372,60 кв.м., находяща се в парцел I-514, кв.15 по
плана на кв. Болярово. По категоричен начин по делото се установи, че това
право на собственост е било реализирано. На 08.11.2001 г. е съставен от комисия
акт за приемане на конструкцията на този строеж /образец 14/, на 13.04.2006 г.
е издадено удостоверение за това, че комплексната сграда е завършена в груб
строеж и има частично изпълнени довършителни работи, а от 07.04.2006 г. е удостоверение
за въвеждане в експлоатация на строеж, касаещо процесната сграда на етап:
работилница за сладкарски изделия. Когато построеното съставлява сграда,
безусловно следваната от съдилищата съдебна практика приема, че построеното като
нов обект на правото на собственост възниква от момента на изграждане на
сградата в груб вид - т.е. „карабина“ /напр. решение № 865/ 20.10.1993 г. по
гр.д. Nо 408/93 г. на I отд. на ВС; решение № 1477/2006 г. на ІV г.о. на ВКС;
решение № 837/2006 г. на ІV г.о. на ВКС/. Собственост върху сграда, построена
въз основа на учредено право на строеж, може да възникне само ако тя е
обособена като вещ, съдържаща минимални признаци за самостоятелност, за да може
да бъде годен обект на вещни права, според изискванията на съответните
строителни норми. Такива детайлни норми понастоящем се съдържат в действащия
Закон за устройство на територията /ЗУТ/. Така, за да се признае, че правото е
упражнено, по смисъла на чл.67 от ЗС, трябва да е налице изграждане на цялата
сграда, съобразно одобрения проект и законовите правила и норми и то в обема на
„груб строеж” по смисъла на § 5, т. 42 от ДР на ЗУТ и чл.153 от ЗУТ – до
покрива на сградата, включително. Такива характеристики не се спори, че
притежава новопостроената процесна сграда. След като сградата е завършена на
фаза груб строеж, то тя е годна да бъде предмет на отделно право на
собственост. Приемането на грубия строеж от съответната комисия по строителен
контрол трансформира правото на строеж в право на собственост, без правото на
строеж да се погасява или губи. То продължава да съществува и негов носител
продължава да бъде лицето, построило сградата. Ето защо от момента на
завършване на сградата в груб строеж, продължават да съществуват едновременно
право на собственост върху постройката и право на строеж върху земята. Новопостроените
процесни три СОС са били и нанесени в КККР на гр. Хасково, одобрени със заповед
№ РД-18-63/05.10.2006 г. на ИДАК, без заповеди за изменението им. Предвид
изложените съображения, неоснователно е ищцовото виждане, че квотите на съделителите
в съсобствеността на новопострените СОС се съизмерват с квотите им в
съсобствеността на старата погинала фурна. При липса на други уговорки при
учредяването на процесното право на строеж, следва да се приеме, че
приобретателите му го притежават при равни квоти, а именно от по 1/3 ид.ч. –
общо за ищците съпрузи, при режим на СИО, и за всеки един от двамата ответника.
В същите квоти е и съсобствеността им върху новопостроените делбени три СОС,
като не се спори съсобствеността между страните в настоящото производство върху
първия новопостроен етаж, представляващ СОС с идентификатор 77195.519.33.8.1
със застроена площ от 524 кв.м.
Вторият
съществен спорен въпрос по делото е, дали ищците са загубили правото си на
собственост върху общата им 1/3 ид.ч. в режима на СИО върху новопостроените
втори и трети етажи от сградата, представляващи СОС с идентификатори 77195.519.33.8.2
и 77195.519.33.8.3, съответно със застроени площи от 464 кв.м. и 320 кв.м.;
респ. дали ответниците са придобили това им право, на основание давностно
владение. След съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, съдът
достига до отрицателен отговор и на този въпрос. Придобивната давност е способ
за придобиване на право на собственост и други вещни права върху чужда вещ,
чрез фактическо упражняване на тези права в продължение на определен от закона
срок от време - чл. 79-86 от ЗС. Нормата на чл.79 от ЗС регламентира
фактическия състав на придобивната давност при недобросъвестно и добросъвестно
владение, включващ като елементи изтичането на определен в закона период от
време и владение, по смисъла на чл.68 ал.1 от ЗС, в хипотезата на чл.79 ал.1 от
ЗС, и допълнително добросъвестност и юридическо основание в хипотезата на чл.79
ал.2 от ЗС. Правната последица, изразяваща се в придобиване на вещното право, е
нормативно свързана само с тези юридически факти. По своята правна същност
придобивната давност е сложен юридически факт от категорията на правомерните
юридическите действия, които по определение обхващат като свой елемент
наличието на представи и желания, насочени към установяването, придобиването,
прехвърлянето, изменението и погасяването на права и задължения /представляващи
субективния елемент от предметното им съдържание - намерението за своене/,
както и тяхното обективиране чрез волево изявление, насочено към сетивното му
възприемане от други с цел да се разкрият тези преживявания и представи
/представляващо обективния елемент от предметното им съдържание - упражняване
на фактическата власт/. Когато се касае
за придобиване на идеална част от съсобствена вещ, е необходимо
субективният елемент да бъде изразен ясно и недвусмислено по отношение на
другия съсобственик. В настоящия случай не са налице в кумулативност изброените
елементи от сложния фактически състав, за да се приеме за основателно ответното
възражение. Налага се извод, че ответниците не са осъществили такива действия
по отношение на новопостроените втори и трети етажи от сградата, представляващи
обективно осъществено и демонстрирано от тях намерение за своене по начин,
годен да бъде възприет от ищците. Ответниците възразяват, че началото на
изтеклата в тяхна полза давност е 27.04.2003 г. /Великден/, когато ищецът
счупил крака си и изцяло се дезинтересирал от строителството, още повече че
изначално не е подкрепял идеята, комплексната сграда да бъде изградена в обема
на одобрения технически проект. Тази им теза не намира категорична опора в
събрания по делото изобилен гласен доказателствен материал. По този спорен
въпрос яснота не внасят показанията на свидетелите Г. и Ц., напуснали работата
си при търговците, съответно през 2003 г. и през 2005 г., след което
впечатленията им за съществените за придобивната давност елементи са
епизодични. Същевременно, до напускането на св. Ц., счетоводител на търговците,
тя не е забелязала, някой да се е дезинтересирал от дейността по стоежа и по
довършването на сградата. През 2005 г. ищецът поискал да излезе от сдружението
и тогава свидетелката направила опис на материалите и машините. Тя чувала, че
той не искал да бъде толкова голяма сградата, но това било в начален етап, в
който започнало проектирането й. Впечатленията на св. Гоголова и св. Д. съдът
намира, че също не са от значение за съществените елементи от фактическия
състав на придобивната давност, съпоставени с останалия писмен и гласен
доказателствен материал по делото. Както се посочи, когато се касае за
придобиване на идеална част от съсобствена вещ, необходимо е, субективният
елемент да бъде изразен ясно и недвусмислено по отношение на другите
съсобственици, а не на съседи, приятели и пр. В тази връзка ирелевантно е, че в
кв. Болярово сградата се знаела като собствена само на ответниците. Същевременно,
в кафенето на св. Гоголова не са започвали тема точно за това, кой е собственик
на имота, а се казвало например, че от ответниците хората ще си купят за
Великден курабии. Тя допуска и това, да има случаи ищецът да идва в имота, но
да не го е видяла. Обстоятелството, че св. Д. не познава ищеца и не го е виждал
въобще, както и не бил споменаван от ответниците пред него – в периода на
извършваните от него довършителни и ремонтни дейности в сградата през 2004
-2014 г. съвпада по време с влошаването на отношенията между ищците и ответниците,
както и с напускането на дружеството между търговците от ищеца през 2006 г.
Съществени за възражението за придобивна давност съдът намира че са показанията
на св. К. и на св. В.. Първият имал транспортна фирма и много пъти транспортирал
багаж на дъщерята и на зетя на ищците от Лондон до процесния имот - поне 15
пъти от 2001 г. до преди 3-4 години. Багажът разтоварвали в сградата на ищеца в
кв. „Болярово“. При последния път преди 3-4 години, т.е. през 2016-2017 г.,
разтоварвали доста неща на третия етаж на тази сграда. Тогава ищецът дошъл да
отключва, в т.ч. и врата на третия етаж, и си извикал работници. Св. К. останал
с убеждението, че имотът е негов. При останалите пъти разтоварването на багажа
било пред сградата. Св. В. е баща на ответницата, който с личен труд е участвал
в изграждането на новата страда, като до покриването й с покрив през 2001 г. е
бил ежедневно там, а от 2004 г. не бил виждал ищеца на строежа. Сочи, че след
построяването на първия етаж, ищецът отказал да строи нагоре, което било към
2000 г. и оттогава не се занимавал със строителството, което било довършено
изцяло от ответниците, но с приходите им от производството с цеха от трите фирми,
като ищецът се занимавал повече с разноса на продукцията. Същевременно обаче
свидетелят изрично сочи, че е участвал с личен труд на този обект –
новопостроената сграда, т.к. същият бил на дъщеря му, на Я. и съдружника им Г..
В този смисъл, измежду свидетелите – най-близкият на съделителите, баща на
ответницата, е бил с ясното съзнание, че новопостроената сграда не е собствена
единствено на ответниците, а и на ищеца. Това е косвено свидетелство за
отношението на самите ответници към тази съсобственост. Св. В. сочи още, че
ищецът е имал претенции към него самия - да му плати бетона и разходите и
всичко, че е сбъркал стълбите за втория етаж. Това обстоятелство не може да се
тълкува като липса на интерес у ищеца към построяването на етажите над първия. Още
повече, че както се посочи, според счетоводителя на търговците, нежеланието на ищеца, да бъде толкова голяма
сградата, се отнася към началния етап, при започването на проектирането й. Същевременно,
св. В., макар и най-близък до ответниците, няма спомен за други съществени за
придобивната давност обстоятелства – дали ищецът или неговите деца са оставяли
багажи в тази сграда, кой е ангажирал работниците за В и К- инсталацията на
сградата. Не на последно място, показанията му следва да се преценят и като
най-заинтересованите от изхода на настоящия правен спор. Липсват и предприети
от ответниците правни действия, с които да демонстрират волята си, че се считат
за единствени съсобственици /примерно снабдяване с констативен нотариален акт,
заплащане на дължимите данъци и такси за целия имот и пр./. Тъкмо обратното,
ищците нямат непогасени задължения за данъци и такси за имота, пращани
регулярно през годините. Ответниците не са ограничавали и достъпа им до имота,
в който те са складирали вещи, изпращани им от чужбина. Същевременно,
установява се, че ищците не са губили интереса си съм спорните имоти.
Предвид изложените съображения, съдът приема, че ответниците не доказаха по
несъмнен начин, да са демонстрирали фактическата си власт върху ид.част на ищците
от делбените имоти с намерението да ги своят, и това им владение на техните ид.ч.
за себе си да е било необезпокоявано от никого. Тъкмо обратното, установи се,
че както ищците никога не са губили интереса си към имотите; така и ответниците
през годините са били с ясното съзнание, че имотът е в съсобственост помежду
им. След влошаване на отношенията помежду им, сам по себе си фактът на
осъществяване на фактическата власт върху имота не е достатъчен, за да се
приеме, че е налице владение като основание за придобиване по давност на
ид.части на останалите съсобственици. Такъв съсобственик е владелец само на
собствената си ид.част от имота и държател на ид.части на останалите съсобственици.
За да се превърне във владелец на целия имот и да придобие собствеността върху
него по давност, този съсобственик следва да отблъсне владението на останалите
съсобственици, т.е. да доведе до знанието им намерението си, да свои имота
изцяло и да ги уведоми, че отказва да признае правата им, като не остави у тях
съмнение за новото си субективно отношение към вещта. Такова намерение, да
държи за себе си ид.част на ищците от процесните имоти – ответниците по
изложените съображения, не доказаха, изрично да са демонстрирали пред
останалите съсобственици в продължение на законоустановения придобивен
давностен срок. Ето защо, съдът приема за недоказано и неоснователно
възражението на ответниците, че са владели целия процесен имот непрекъснато и
необезпокоявано от никого в продължение на 10 години, предвид на което да са
станали собственици и на притежаваните от ищците 1/3 ид.ч. от същия, в режим на
СИО.
Така по категоричен
начин се установиха собственическите права на страните по делото, както и
квотите, при които те съществуват. Поради гореизложеното, предявеният иск се
явява основателен, според горепосочените квоти, а именно - от по 1/3 ид.ч. –
общо за ищците съпрузи, при режим на СИО, и за всеки един от двамата ответника
върху делбените три СОС. По безспорен начин е установено наличието на
съсобственост между страните, както и това, че те са пълният кръг от лица,
които следва да участвуват в делбата на процесните недвижими имоти. Не се
установяват пречки за допустимостта на делбата от рода на несъвместимостта й с
естеството и предназначението на вещта. И тъй като, всички съсобственици искат
прекратяване на съсобствеността върху общите вещи, то делба на същите следва да
бъде допусната при посочените по-горе квоти.
Мотивиран така и на
основание чл.344 ал.1 изр.І от ГПК, съдът
Р
Е Ш И :
ДОПУСКА да се извърши съдебна делба между Г.В.В. с ЕГН **********
и В.В.В. с ЕГН **********,***; Я.Т.Я. с ЕГН ********** и Н.В.Ж. с ЕГН **********,***;
на техните съсобствени недвижими имоти и при квоти, както
следва:
1. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор
77195.519.33.8.1, по КККР на гр. Хасково, одобрени със заповед №
РД-18-63/05.10.2006 г. на ИДАК, без заповеди за изменението им, с адрес на
имота в гр. Хасково, ул. “Хан Пресиян“ № 17 ет.1; находящ се в сграда № 8,
разположена в поземлен имот с идентификатор 77195.519.33, с предназначение на
обекта - за обществено хранене, брой нива на обекта- 1, посочена в документа
площ 524 кв.м., ведно със съответните ид.ч.от ОЧС, ниво- 1, при съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж- няма, под обекта- няма, над обекта -
77195.519.33.8.2;
2. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор
77195.519.33.8.2, по КККР на гр. Хасково, одобрени със заповед №
РД-18-63/05.10.2006 г. на ИДАК, без заповеди за изменението им, с адрес на
имота в гр. Хасково, ул. “Хан Пресиян“ № 17 ет.2; находящ се в сграда № 8,
разположена в поземлен имот с идентификатор 77195.519.33, с предназначение на
обекта - за обществено хранене, брой нива на обекта- 1, посочена в документа
площ 464 кв.м., ведно със съответните ид.ч. от ОЧС, ниво- 1, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж- няма, под обекта -
77195.519.33.8.1, над обекта - 77195.519.33.8.3; и
3. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор
77195.519.33.8.3, по КККР на гр. Хасково, одобрени със заповед №
РД-18-63/05.10.2006 г. на ИДАК, без заповеди за изменението им, с адрес на
имота в гр. Хасково, ул. “Хан Пресиян“ № 17 ет.3; находящ се в сграда № 8,
разположена в поземлен имот с идентификатор 77195.519.33, с предназначение на
обекта - за обществено хранене, брой нива на обекта- 1, посочена в документа
площ 320 кв.м., ведно със съответните ид.ч. от ОЧС, ниво- 1, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж- няма, под обекта -
77195.519.33.8.2, над обекта- няма;
при квоти от общо 1/3 ид.част, в режим на СИО, за съпрузите Г.В.В. и
В.В.В.; 1/3 ид.част за Я.Т.Я. и 1/3 ид.част за Н.В.Ж..
Назначава съдебно - техническа експертиза,
която да се извърши от вещото лице Драгомир Енев Колев, което след като се
запознае с материалите по делото и извърши оглед на имотите, да даде заключение
за поделяемостта на допуснатите до делба недвижими имоти и тяхната действителна
пазарна цена, при възнаграждение в размер на общо 600 лева, платими от
съделителите по сметка на ХРС, както следва: 200 лв. общо от съпрузите Г.В.В. и В.В.В.; 200 лв. от Я.Т.Я. и 200 лв. от
Н.В.Ж..
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в 2-седмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ :