Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Кърджали, 12.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд
- Кърджали в публично заседание
на двадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНГЕЛ МОМЧИЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВИКТОР АТАНАСОВ
АЙГЮЛ ШЕФКИ
при секретаря Мариана Кадиева и в присъствието
на прокурор Георгиева от ОП-Кърджали, като разгледа докладваното от съдия Шефки кнахд №185 по описа на КАС за 2019 г., и за да се
произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по чл. 63, ал.1, предл. последно от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба
от „Ерис-89” ЕООД, ***, срещу Решение №246/27.06.2019 г. по анд №509/2019 г.
по описа на Районен съд - Кърджали. В жалбата са изложени съображения за съществено
нарушение на процесуалните правила, допуснати в хода на административнонаказателното
производство и нарушили правото му на защита, които не били взети предвид при постановяване
на оспореното решение. В тази връзка касаторът сочи, че
е налице несъответствие между описанието на нарушението в акта за установяване на
нарушението и деянието, описано в наказателното постановление, тъй като не било
ясно, застраховани ли са или не, за риска „трудова злополука“, работещите Н. Х.
Ш. и Н. Ю. Х. Иска отмяна на оспореното решение, както и на измененото с него НП. В писмено становище, чрез управителя на дружеството,
поддържа жалбата, като излага и съображение, че за описаното деяние следва да се
наложат две отделни наказания.
Ответникът
по жалбата – Директор на Дирекция „Инспекция по труда – Кърджали, в писмено становище
от пълномощник, намира жалбата за неоснователна. Счита, че работодателят е извършил
констатираното от контролните органи нарушение, както и че не са налице процесуалните
нарушения, сочени в касационната жалба.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Кърджали намира жалбата за неоснователна, тъй като нарушението
на чл.52 ЗЗБУТ, за което е бил санкциониран касаторът,
се установява по безспорен начин от представените
доказателства. В хода на административнонаказателното
производство били установени както застрахованите, така и незастрахованите от работодателя
работници, като твърдяното несъответствие в описанието не опорочавало НП до степен,
налагаща неговата отмяна. В мотивите към оспореното решение бил даден отговор на
всички доводи, наведени и пред настоящата инстанция. По изложените съображения счита,
че решението на РС Кърджали е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Административният съд, след
като извърши проверка на обжалваното решение, във връзка със заявените в жалбата
касационни основания, констатира следното:
Касационната
жалба е допустима - постъпила е в срок и е подадена от надлежно легитимирано лице
- страна по анд №509/2019 г. по описа на РС-Кърджали.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Предмет на касационната проверка
е Решение №246/27.06.2019 г. по анд №509/2019 г. по описа на Районен съд - Кърджали, с което
е изменено НП № 09-002164 от 03.05.2019 г., издадено от директор на Д „ИТ”, гр.Кърджали, с което, на основание чл.416, ал.5, вр. чл.413, ал.2 от КТ, на „Ерис-89” ЕООД, ***, в качеството
му на работодател, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в
размер на 1 500 лв., за извършено нарушение по чл.52, ал.1
от Закона за здравословни
и безопасни условия на труд /ЗЗБУТ/
и чл.2,
ал.1 от Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука“, като на основание чл.415в, ал.1
от КТ, намалил размера на наложеното административно наказание „имуществена санкция”
от 1 500 лв. на 200 лв. За да постанови горния
резултат, съдът приел за безспорно установено от събраните по делото доказателства,
че работодателят е извършил вмененото му нарушение на ЗЗБУТ и чл.2,
ал.1 от Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука“. Работодателят е бил длъжен да сключи такава застраховка за всички
наети да работят в обекти на фирмата лица, и като не е изпълнил това свое задължение,
е осъществил състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността му. Съдът приел също, че в случая
е приложима разпоредбата на чл.415в от КТ, поради липсата на вредни
последици, и тъй като нарушението е било отстранено веднага
след установяването му по предвидения в КТ ред, като до 11.04.2019 г. работодателят е застраховал всички
работници за риска
„трудова злополука“.
След извършена служебна проверка относно законосъобразността
на наказателното постановление, районният съд не констатирал в хода на административнонаказателното производство да са допуснати нарушения
на процесуалните правила или на материалния закон. Актът за установяване на административно
нарушение и обжалваното наказателно постановление били съставени правилно и законосъобразно,
от компетентен орган и с необходимите реквизити. Нарушението било пълно описано
с всички относими към конкретния състав признаци, с посочени:
време, място и обстоятелства, при които е било извършено, както и доказателствата,
които го подкрепят. От изложените в акта и наказателното постановление факти, било
ясно и какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата
правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила,
което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакуваният акт
до степен, налагаща отмяната му.
Така
постановеното решение е законосъобразно. Липсват касационни основания за отмяната
му като неправилно, поради нарушение на материалния закон или съществени нарушения
на процесуалните правила. При правилно установена фактическа обстановка, съдът е
направил законосъобразни правни изводи относно обжалваното НП. Визираното в НП нарушение
на чл.52, ал.1
от Закона за здравословни
и безопасни условия на труд /ЗЗБУТ/
и чл.2,
ал.1 от Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука“, се
установява категорично от приложените по делото писмени доказателства - АУАН, чиято
доказателствена сила не е била оборена, както и от кредитираните
гласни доказателства – показанията на разпитаните
по делото свидетели, които са единни и непротиворечиви. С оглед изложеното и като се има предвид, че жалбоподателят
не представя никакви доказателства, установяващи различна фактическа обстановка
от описаната, правилно съдът е приел, че нарушението е безспорно установено, но
са налице предпоставките за прилагане на чл.415в КТ, поради което деянието е квалифицирано
като маловажно.
Неоснователни са възраженията
в касационната жалба за съществено нарушение на процесуалните правила, довело до
опорочаване на производството по налагане на административното наказание и ограничило
правото на защита на санкционираното лице, поради несъответствие в описанието на
нарушението в АУАН и деянието, описано в наказателното постановление. Съдът констатира,
че в АУАН действително е налице неточност при отразяване на лицата Н. Х. Ш. и Н.
Ю. Х., като работещи –незастраховани, тъй като видно от приложените по делото застрахователни
полици, за горните работници е била сключена и действаща такава застраховка. Не
може да се приеме обаче, че това представлява съществено нарушение на процесуалните
правила, тъй като според настоящата инстанция допускането му не е ограничило правото
на защита на санкционирания работодател.
Така, още в АУАН е посочено, че до приключване на проверката работодателят не е
представил сключена застраховка за работещите в дружеството лица, заети в строително-монтажните
дейности, като такава е представена само за двама работещи. На следващо място, допусната
в акта нередовност е поправена в издаденото НП, в което правилно са отразени всички
установени при проверката факти, в т.ч. и наличието на необходимата застраховка
за лицата Н. Х. Ш. и Н. Ю. Х. Според чл.53,
ал.2 КТ, наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в
акта, стига по безспорен начин да е установено нарушението, както и нарушителят.
В случая, от събраните доказателства безспорно се установява както нарушението,
изразяващо се в липсата на сключена застраховка за риска „трудова злополука“ за
лицата, наети от „Ерис-89” ЕООД, да извършват строително-монтажни дейности с изключение
на Н. Ш. и Н. Х., така и нарушителят – работодателят, задължен по силата на чл.52,
ал.1 от ЗЗБУТ, да сключи застраховка за своя сметка, за покриване на горния риск.
Освен това, видно от приложените: добавък №1/08.04.2019
г. и добавък №2/11.04.2019 г., след съставянето на АУАН
и преди издаването на НП, работодателят е предприел действия по отстраняване на
установеното нарушение, като изпълнил задължението си да сключи застраховка за всички
работници, извършващи строително-монтажни дейности. Т.е., още с предявяването на АУАН, работодателят е бил съвсем наясно с допуснатото
от него нарушение и точно и своевременно го е отстранили това е причината, поради
която районният съд е квалифицирал случая като маловажен и намалил наложената санкция.
По отношение на второто възражение на касатора, следва
се отбележи, че с разпоредбата на чл. 52, ал. 1 от ЗЗБУТ на работодателя е вменено
едно задължение, свързано със сключването на задължителна застраховка за определена
категория работници. В случая, работодателят
е наказан за това си бездействие, установено при проверката, извършена на
23.03.2019 г. Още повече, че възприетият от наказващия орган подход е по-благоприятен
за работодателя, а както беше посочено по-горе, не е ограничено и правото му на
защита.
От изложеното следва, че не
са налице сочените касационни основания за незаконосъобразност на обжалваното решение,
поради което същото следва да бъде оставено в сила.
Ето защо и на основание чл.221,
ал.2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №246/27.06.2019 г. по
анд №509/2019 г. по описа на Районен съд - Кърджали.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.