Решение по дело №454/2019 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 396
Дата: 22 ноември 2019 г. (в сила от 22 ноември 2019 г.)
Съдия: Дора Димитрова Михайлова
Дело: 20191800500454
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 4 юли 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 

гр. София, 22.11.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, първи въззивен състав, в публичното заседание на тридесети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА

        ЧЛЕНОВЕ:   ДОРА МИХАЙЛОВА

                                РОСИНА ДОНЧЕВА

при секретаря Теодора Вутева, като разгледа докладваното от съдията Михайлова в. гр. дело № 454 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното.

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

С решение № 42/29.03.2019 г., постановено по гр. д. № 326/2018 г. по описа на РС – гр. Пирдоп, е признато за установено, че „Г. – П.“ ООД има изискуемо вземане срещу ответниците– наследници на М.Ц.М., регистриран като едноличен търговец с фирма „М. М.“ – Т.Л.М., Ц.М.М. и Л.М.Ц., които съобразно правата им в наследството наследяват всеки по 1/3 от задължението на общия им наследодател, в размер на: 4 038. 59 лв. за Т.Л.М., представляващи 1/3 от дължимите от наследодателя й 12 115. 78 лв.; 4 038. 59 лв. за Ц.М.М., представляващи 1/3 от дължимите от наследодателя му 12 115. 78 лв.; 4 038. 59 лв. за Л.М.Ц., представляващи 1/3 от дължимите от наследодателя му 12 115. 78 лв., представляващи доставени от ищеца горива (евро дизел и пропан бутан) по фактури, както следва: фактура № **********/31.08.2016 г. за сумата от 2 337. 98 лева; фактура № **********/30.09.2016 г. за сумата от 2 156. 20 лева; фактура № **********/31.10.2016 г. за сумата от 2 734. 95 лева; фактура № **********/30.11.2016 г. за сумата от 2 973. 81 лева и фактура № **********/31.12.2016 г. за сумата от 1 912. 84 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК - 17.04.2018 г., до окончателното изплащане на сумата, във връзка с издадена заповед № 269/ 18.04.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 261/2018 г. на РС – гр. Пирдоп. С решението на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответниците са осъдени да заплатят на ищеца направените разноски по заповедното производство в размер на 872. 30 лева, както и разноските в исковото производство в размер на 2 522. 32 лева.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответниците, в която се излагат съображения за необоснованост и неправилност на крайния съдебен акт поради нарушение на материалния закон. Въззивниците считат, че решението е необосновано, тъй като погрешно районният съд е приел, че между ищеца и наследодателя им са сключвани договорите за продажба, на които се позовава ищцовото дружество. Районният съд неправилно приложил и разпоредбата на чл. 301 ТЗ, тъй като фактът, че приживе едноличният търговец е узнал за сключените без представителна власт сделки не бил доказан. Искането е отмяна на обжалваното решение и за постановяване на нов акт по съществото на спора, с който исковете да бъдат отхвърлени. Претендират се и разноските по производството.

Въззиваемата страна в срока по чл. 263 ГПК е подала отговор на въззивната жалба, като поддържа, че обжалваното решение е законосъобразно - постановено при пълнота на доказателствата, при правилно приложение на материалния и процесуалния закон. Излага подробни съображения в отговора на въззивната жалба по отношение неоснователността на въззивната жалба.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима, а по същество е основателна.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, но неправилно.

Ответниците са наследници по закон – преживяла съпруга и синове – на М.Ц.М., регистриран приживе като едноличен търговец с фирма „ М.М.“, починал на 10.01.2017 г., видно от удостоверение за наследници № 305/29.08.2018 г. на община П..

В представените по делото 5 бр. фактури: фактура № **********/31.08.2016 г. за сумата от 2 337. 98 лева; фактура № **********/30.09.2016 г. за сумата от 2 156. 20 лева; фактура № **********/31.10.2016 г. за сумата от 2 734. 95 лева; фактура № **********/30.11.2016 г. за сумата от 2 973. 81 лева и фактура № **********/31.12.2016 г. за сумата от 1 912. 84 лева, са обективирани всички съществени уговорки, пораждащи правоотношения по договор за търговска продажба – страни, предмет и цена за придобиване правото на собственост върху вещите, обект на продажбата. Фактурите носят подпис на продавач и получател. В срока за отговор на исковата молба ответниците са оспорили автентичността на подписа за „получател“ във всяка една от фактурите с твърдението, че този подпис не е положен от нито от наследодателя им, нито от представител на едноличния търговец. От заключението на изслушаната в производството пред районния съд повторна тройна съдебно-графологична експертиза, което съдът като компетентно изготвено кредитира изцяло, се установява, че подписите, положени от името на получател във фактура № **********/31.08.2016 г. за сумата от 2 337. 98 лева, фактура № **********/30.09.2016 г. за сумата от 2 156. 20 лева и фактура № **********/31.10.2016 г. за сумата от 2 734. 95 лева са изпълнени от ответника Ц.М., а във фактура № **********/30.11.2016 г. за сумата от 2 973. 81 лева и фактура № **********/31.12.2016 г. за сумата от 1 912. 84 лева – от ответника Л.Ц..

Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза на вещото лице Лалова, изслушано в производството пред районния съд, процесните фактури не са осчетоводени при едноличния търговец, чието счетоводство е водено редовно.

Въззивният съд възприема изцяло направените от вещите лица доказателствени (фактически) изводи, тъй като експертизите са изготвени компетентно и добросъвестно, като вещите лица са изследвали пълно и задълбочено предоставените им документи и са отговорили на поставените задачи, предмет на допуснатите ССЕ и СПЕ.

Безспорно е по делото, че процесните фактури не носят подписа на едноличния търговец, както и че не са били осчетоводени при него. Фактурата е частен свидетелстващ документ и при липсата на подпис за получател от лице, което е отговорно да оформи съответната стопанска операция, тя не представлява годно доказателство за извършени фактически действия по получаване и приемане на стоките, нито пък доказателство за облигационна обвързаност между страните по силата на неформални договори за търговски продажби. Когато фактурата е подписана за получател от лице без представителна власт или в нея изобщо липсва подпис, но същата е осчетоводена, включена в дневника за покупките и за нея е ползван данъчен кредит, се приема, че търговецът е потвърдил извършените от трети лица действия по приемане на стоките и приложение намира презумпцията на чл. 301 ТЗ. Неподписаната от получателя фактура, която не е отразена в счетоводните регистри и на двете страни, не е вписана в дневниците за покупко-продажби и справките - декларации по ЗДДС, и по която не е ползван данъчен кредит от задължената страна сама по себе си не установява получаване на стоката, нито доказва сключване на договор за търговска продажба.

Фактурите не са подписани нито от едноличния търговец, нито от лице, което е представител на едноличния търговец (липсват доказателства Ц.М. и Л.М. да са били представители на едноличния търговец). По делото не са ангажирани каквито и да е доказателства, че до смъртта си, настъпила на 10.01.2017 г., наследодателят на ответниците М.М., регистриран като едноличен търговец, е узнал за сделките, на които се позовава ищецът. Приложение в настоящия случай разпоредбата на чл. 301 ТЗ не намира. Липсват и доказателства ответниците да са поели предприятието на едноличния търговец, единствено в която хипотеза би било мислимо действието на чл. 310 ТЗ. Със смъртта на  М.Ц.М. е изчезнала и правосубектността на търговеца, поради което потвърждаване на действия, извършени без представителна власт, е невъзможно (доколкото липсва правен субект– търговец, който да извърши потвърждаването). В във връзка с доводите на въззиваемата страна в хода на устните състезания пред окръжния съд следва да се отбележи, че незаличаването на едноличния търговец от търговския регистър не означава, че наследниците му са поели предприятието на едноличния търговец. Със смъртта на едноличния търговец неговите права и задължения преминават върху неговите наследници. Търговския закон урежда две хипотези на прехвърляне на търговското предприятие на едноличния търговец - чрез правна сделка и чрез наследяване при смърт. Фирмата на едноличния търговец може да бъде прехвърлена на трето лице само заедно с предприятието му. Наследниците, които поемат предприятието, могат да запазят неговата фирма. Прехвърлянето на предприятието и фирмата на едноличния търговец и наследяването им имат една и съща последица като резултат, а именно - продължаване дейността на търговеца от друго лице. Съгласието за поемането на предприятието на едноличния търговец с неговата фирма от някой от наследниците трябва да бъде дадено, съобразно чл. 15, ал. 1 от ТЗ - писмено с нотариална заверка на подписите, каквито доказателства липсват.

В случая, за да установи наличието на облигационни отношения именно с наследодателя на ответниците, ищецът е представил единствено посочените фактури, от които извод за постигнато съгласие по същественото съдържание на договор за покупко-продажба на гориво с М.Ц.М., регистриран приживе като едноличен търговец с фирма „ М. М.“, не може да бъде обоснован по изложените по-горе съображения. Не води до обратен извод и анализа на показанията на свидетелите П.Г. и Н. С., служители на ищеца, от които се установява, че фактурите са били предавани след зареждане на автомобилите на ответниците Ц.М. и Л.М..

Процесните сделки, като сключени от лица без представителна за купувача М.Ц.М., регистриран приживе като едноличен търговец с фирма „М.М.“, власт, са недействителни и наследодателят на ответниците не е бил обвързан от волеизявленията, обективирани в обсъжданите фактури.

Поради несъвпадане на изводите на въззивния съд с тези на районния в обжалваното решение последното следва да бъде отменено и вместо него – постановено друго, с което исковете да бъдат отхвърлени.

С оглед изхода на делото на ответниците следва да се присъдят разноските по водене на делото и пред двете инстанции в размер на сумата от по 1 230. 00 лева – възнаграждение за адвокат в производството пред районния и окръжния  съд, както и сумата от по 81. 00 лева – държавна такса за въззивното производство.      

Така мотивиран, Софийски окръжен съд

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ изцяло  решение № 42/29.03.2019 г., постановено по гр. д. № 326/2018 г. по описа на РС – гр. Пирдоп, И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Г. – П.“ ООД, ЕИК:, против Т.Л.М., ЕГН: **********, Ц.М.М., ЕГН: **********, и Л.М.Ц., ЕГН: **********, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че всеки от ответниците Т.Л.М., Ц.М.М. и Л.М.Ц. дължат като наследници на М.Ц.М., регистриран като едноличен търговец с фирма „М. М.“*** ООД сумата от по 4 038. 59 лв., представляващи продажна цена по договори за продажба на гориво, за което са съставени фактура № **********/31.08.2016 г. за сумата от 2 337. 98 лева; фактура № **********/30.09.2016 г. за сумата от 2 156. 20 лева; фактура № **********/31.10.2016 г. за сумата от 2 734. 95 лева; фактура № **********/30.11.2016 г. за сумата от 2 973. 81 лева и фактура № **********/31.12.2016 г. за сумата от 1 912. 84 лева, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 17.04.2018 г., които вземания са били предмет на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 261/2018 г. по описа на РС – гр. Пирдоп.

ОСЪЖДА „Г. – П.“ ООД, ЕИК: ., да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК всеки от ответниците Т.Л.М., ЕГН: **********, Ц.М.М., ЕГН: **********, и Л.М.Ц., ЕГН: **********, сумата от по 1 311. 00 лева (хиляда триста и единадесет лева) – разноски по производството.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ: