Р Е Ш Е Н И Е
№……………………………………. 2021
година,
гр.ВАРНА
В И М Е Т О Н А Н А Р О
Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Варна,
тридесет и втори състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕРГАНА С.
В съдебно заседание, проведено
на 27.01.2021 г. при участието на
секретаря Галина Владимирова и с участието на
прокурор Вл. Томов изслуша докладваното от председателя административно
дело № 2308/2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.203 и сл. от АПК, вр. чл.3 и чл.284 от ЗИНЗС, и чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Образувано е по искова молба на М.Ж.Л., ЕГН: **********, изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в
Затвора-Варна, против Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София, за
обезщетяване на неимуществени вреди в размер на 25 000 (двадесет и пет хиляди) лева, ведно със законната лихва, считано от 08.08.2018
г. (датата на завеждане на исковата молба в съда) до окончателното изплащане на
сумата, причинени от незаконосъобразни действия и бездействия на
администрацията на Затвора гр. Варна, изразяващи се в причинени болки и
страдания, чувство за незащитеност и страх за живота и здравето на ищеца, безсъние, липса на доверие в
институциите, поради бездействието на ответника за: 1.) осигуряване на
безопасни условия за изтърпяване на наказанието; 2.) поставянето му в една
група с лишени от свобода с различен режим на изтърпяване на наказанието, 3.)
провеждане на колективни мероприятия, баня, спорт, лично време с лишени от
свобода с различен режим на изтърпяване, през периода м.март 2010 г. до
22.08.2017 г.
Исковата претенция се основава на
твърдение за претърпяна физическа увреда
вследствие на инцидент, възникнал на 22.08.2017 г. в 15:30 часа в коридора на
„зоната с повишена сигурност“, при който
ищецът бил нападнат от друг лишен от свобода, разпределен за изтърпяване на
наказанието си в същата зона, но при специален режим.
Ищецът твърди, че с поведението
си затворническата администрация е извършила фактически действия и бездействия,
с които е нарушила разпоредби на ЗИНЗС и ППЗИНЗС, допускайки лишени от свобода
в извън регламентираното време да се намират в помещението за къпане и пране
съвместно с лишени от свобода, настанени в ЗПС.
Твърди неспазване на чл.246 от ЗИНС, чл.213 и чл.241
от ППЗИНЗС, както и на изискването на т.6 и т.7 от Националните стандарти за
третиране на лишените от свобода, осъдени на доживотен затвор, което съставлява и нарушение на чл. 3 от ЕКПЧОС.
Посочва, че Началникът на затвора
не е изпълнил и задължението да следи за спазването на законността в
пенитенциарното заведение. Съгласно Националните стандарти за третиране на
лишените от свобода, осъдени на доживотен затвор, се държат в постоянно
заключени помещения при засилен надзор и охрана.
Като допълнително основание за
завеждане на иска изтъква отказът на затворническата администрация да му
предостави достъп до адекватни медицински грижи. Оспорва възражението на
ответника за изтекла 5-годишна давност за завеждане на иска, като твърди, че тя
започва да тече от момента на преустановява на незаконосъобразното
действие/бездействие.
Ответникът - Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“, в депозиран писмен отговор и в съдебно заседание,
чрез процесулен представител ст.юриск. С.С., оспорва иска. Счита претенцията за
неоснователна и недоказана поради неизпълнение
на фактически състав на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. Моли съда да го отхвърли.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Варна пледира за отхвърляне на предявения иск. Намира го за
недоказан, доколкото събраните по делото доказателства не установяват по
безспорен начин претърпени от ищеца вреди от неизпълнение на законово
задължение от страна на ответника ГДИН.
След цялостна преценка на
събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, съдът
приема за установено следното от
фактическа страна:
Ищецът М.Л.Ж. изтърпява присъда „доживотен затвор без замяна“ в
Затвора-Варна при първоначален „специален режим“ по НОХД № 2244/2006 г. на ВОС
и НОХД № 1873/2008 г. на ВОС, за престъпления по чл.152, ал. 3, т.4 от НК;
чл.116, ал.1, т.12 от НК; чл.54 от НК. Началото на изтърпяване на наказанието е
27.07.2005 г., като от 05.10.2016 г. е поставен на „строг режим“ в зоната за повишена сигурност (ЗПС) на Затвора гр. Варна, който до
настоящия момент не е изменян. Настанен е в ІІІ-та група на Затвора-Варна, като
към процесния период (22.08.2018 г.) е бил настанен самостоятелно в 135 спално
помещение.
Според посочената справка,
лишеният от свобода П.А., с Присъда № 8/01.02.2008 г. по НОХД № 1549/2012 г. на
ВОС е осъден на „доживотен затвор“, за престъпление по чл.116, ал.1, т.6, пр.2
и 3, т.7, т.9, вр. чл.115 от НК, настанен е в ЗПС, 125 спално помещение, като
към 22.08.2017 г. и към настоящия момент е поставен на „специален режим“.
Двамата са поставени в зоната за
повишена сигурност, трета група, І-В коридор, където са обособени две групи
лишени от свобода, диференцирано настанени една от друга, а именно: осъдени
окончателно на „доживотен затвор“ и обвиняеми/подсъдими, настанени при същите
условия на изолация, на основание чл.248, ал.1, т.1, вр. ал.2 и чл.249 от ЗИНЗС. Механичната изолация на едната от другата група е урегулирана от два
основни графика – графикът за лично време и графикът за основните дейности на
лишените от свобода, съответно първа група – обвиняеми и подсъдими, втора група
– всички окончателно осъдени на „доживотен затвор“. Ежедневието на двете групи
протича изолирано една от друга.
Според съставен на 12.02.2018 г. график на основните дейности „ЗПЗ“ ІІІ-група (л.243 от делото), утвърден от Началника на Затвора гр. Варна,
дните за ползване на баня от затворниците от ІІ група са вторник и събота от 15:30 ч. до 16:10 ч.,
а според съставен на 13.02.2018 г. график на времето за лишените от свобода от ІІІ група в ЗПЗ на Затвора гр. Варна, утвърден от
неговия началник, лишените от свобода от ІІ група имат престой на открито от 14:10 ч. до 15:340 ч., а баня ползват в дните вторник и събота от 15:40 ч. до 16:20 ч.
Видно от докладна записка от
22.08.2017 г. от инсп. И.К – ДГН в Затвора-Варна, около 15:30 часа на същата
дата постовият на пост № 16 мл.инсп. Т.Ц. е подал сигнал по радиостанцията, че
в ЗПС, ІІІ група, където по това е
възникнала физическа саморазправа между някои от лишените от свобода, осъдени с
доживотна присъда. Разпореждането на постовият за незабавното и прекратяване не
било изпълнено, поради което инсп. К повикал КО – К. П. и сформирал група от
6-ма надзиратели, които влезли в коридора и овладели ситуацията, всички лишени
от свобода са били прибрани по спалните помещения.
При прибиране на лишените от
свобода в спалните помещения, инсп. К забелязал, че л.св. К.Р. има кръв по горната устна и охлузване по
главата, л.св. Г.Ц. имал отток на дясното око, л.св. П.А. е имал
драскотини по гърба и дясната ръка в областта на китката, л.св. М. Ж. се е
оплакал от болки в корема, а л.св. М.Ж. се е оплакал от болки в главата. Разпоредил
да конвоирането им до медицинския център за преглед и лично присъствал на прегледа.
От представените копия от
амбулаторна книга на МЦ Затвора-Варна е видно, че ищецът е посещавал
медицинския център на 22.08.2017 г. (не са записани оплаквания, отразено е само
„отрича за участие в сбиване“, лечение не е назначено); на 31.08.2017 г.
(оплакване от дерматит, киселини, дадени са латикорт, аналгин, визин, ранитидин;
на 13.09.2017 г. (за диета + 1 кисело мляко дневно, без документ за
необходимост); на 18.09.2017 г. (проведен разговор),;на 20.09.2017 г. (без
записани оплаквания; на, на 02.10.2017 г. (оплакване от хроничен гастрит, увреждане
на междупрешленни дискове в други отдели)( на 30.10.2017 г. (оплакване от
главоболие, даден аналгин), 01.11.2017 г. (оплакване от главоболие, даден
аналгин и ранитидин; на 03.11.2017 г. (оплакване от нарушено зрение,
главоболие, не са предписани лекарства); на 09.11.2017 г. (оплакване от болки в
лява лицева половина, киселини, дадени аналгин и ранитидин); на 17.11.2017 г.
(оплакване от киселини, дадени ранитидин и аналгин; на 22.11.2017 г. (проведен
разговор, даден нимезил); на 24.11.2017 г.(не е посочено оплакване, дадени
ранитидин и аналгин); на 06.12.2017 г. (оплакване от главоболие, дадени
ранитидин и беналгин); на 13.12.2017 г.
(не е посочено оплакване, даден е ранитидин); на 20.12.2017 г. (не е посочено
оплакване, дадени са диклак гел и афлемин таблетки).
Видно от медицинско направление от 19.10.2017 г. от медицински фелдшер З. при МЦ
Затвора-Варна при преглед на М.Ж. се установява, че здравословното състояние на
лишения от свобода позволява да търпи определеното му наказание.
Видно от амбулаторен лист №
1925/21.12.2017 г., издаден от д-р М. А.
, е поставена диагноза: други уточнение увреждания на ретината, с
придружаващи заболявания: начална старческа катаракта, хиперметропия, негнойно
възпаление на средното ухо, неуточнено.
Според представена медицинска
справка от 17.10.2017 г. от медицински фелдшер З., в амбулаторните журнали на
психиатричен кабинет при МЦ Затвора-Варна са регистрирани 5 посещения на л.св. М.Ж.: на 10.09.2017 г.,
14.09.207 г., 17.11.2012 г., 01.12.2012 г., 17.07.2013 г. Посочено е, че същият
страда от диссоциално разстройво на личността и е бил на терапия.
Горната фактическа обстановка, съдът приема
за установена въз основа на представените писмени
доказателства, които са взаимно обвързани и безпротиворечиви, и анализирани в
съвкупност не налагат различни изводи.
При така установеното от фактическа страна по правото съдът прие следното:
Исковата защита за вреди от
дейността на затворническата администрация е възможна при условията на чл.1,
ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди по аргумент на чл.285 от ЗИНС, във вр.
чл.203, ал.2 от АПК. Фактическият състав цитираната норма включва като елементи: незаконен акт, действие или бездействие
на орган или длъжностни лица на държавата, постановен при или по повод на
извършена административна дейност; вреда; причинна връзка между постановения
незаконосъобразен адм. акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен
резултат.
Дейността на затворническата
администрация е такава по осъществяване функции на държавно управление в
местата за лишаване от свобода, тя има административен характер. Отношенията с
лишените от свобода не се осъществяват при равнопоставеност, а в условията на
субординация. Осъществява се според правилата на Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) и правилника за неговото
приложение.
Съгласно чл.12, ал.3 от цитирания
нормативен акт затворите, поправителните домове и областните служби
"Изпълнение на наказанията" са териториални служби на Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията", а тази дирекция е юридическо лице към
министъра на правосъдието със седалище София и е на бюджетна издръжка (чл.12,
ал.2 от ЗИНЗС), поради което отговаря на изискванията на нормата на чл.205 от АПК.
Изтъкнатото в исковата молба
основание за претендираното материално право на обезщетение е незаконното
поведение на специализираните органи по изпълнение на наказанията в затвора гр.
Варна на 22.08.2017 г. около 15:30 ч., допускайки лишени от свобода в ЗПС извън
спалните им помещения, както и че след инцидента не му е оказана адекватна
медицинска помощ от страна на затворническата администрация.
На първо място твърди се
неспазване на чл.246 от ЗИНЗС, чл.213 и чл.241 от ППЗИНЗС. Съгласно новелата на
чл.246, ал.1 от ЗИНЗС, при разпределението на обвиняемите и подсъдимите се
настаняват отделно: 1. мъжете от жените; 2. непълнолетните от пълнолетните; 3.
лицата, които не са български граждани, от останалите. Съгласно ал.2 от същия,
обвиняемите и подсъдимите по едно и също дело не подлежат на задължително
изолирано настаняване, освен ако има изрично мотивирано разпореждане на
съответния прокурор или съд; ал.3 - в затворите обвиняемите и подсъдимите се
настаняват в спални помещения отделно от осъдените; ал.4 - Подсъдимите с
невлезли в сила присъди, с които им е наложено наказание доживотен затвор, се
държат в постоянно заключени помещения.
Безспорен факт е, че ищецът Ж. и л.св.
П.А. към 22.08.2017 г. са осъдени с влезли в законна сила присъди, изтърпяващи
наказание доживотен затвор при различен режим –Ж. при строг, а А. – при специален.
Предвид вида на наложените им наказания, въпреки определения различен режим на
тяхното изтърпяване, няма нормативно изискване те да бъдат разпределени в
различни групи. Според чл.213 от ППЗИНЗС осъдените на доживотен затвор се
настаняват в отделни затвори или в отделения на другите затвори в обособени
зони с повишена сигурност. Те се държат в постоянно заключени помещения при
засилен надзор и охрана. Участието им в колективни мероприятия е само с осъдени
от същата категория.
Представените по делото справки
от Началника на Затвора гр. Варна потвърждават спазването на това нормативно
правило. Ищецът М.Ж. и л-св. П.А., осъдени на доживотен затвор, са настанени в
обособена зона с повишена сигурност на затвора гр. Варна. Техните спални
помещения са постоянно заключени, освен по един час сутрин, обед и вечер,
включващ време за лична хигиена и за хранене.
Основание за отваряне на спалните помещения през посочения
период от време е изпълнението на утвърден график от Началника на Затвора гр.
Варна за лично време на лишените от
свобода в ЗПС и на основните дейности. Съгласно чл.27б от ППЗИНС за основните
дейности в затвора, поправителния дом и затворническото общежитие началникът на
затвора утвърждава график за разпределение на времето.
Според утвърдения такъв график за
ІІІ-та група на ЗПС на Затвора гр. Варна, в която попадат л.св. Ж. и А., дните
за ползване на баня от затворниците от ІІ група са вторник и събота от 15:30 ч.
до 16:10 ч. Датата на описания в исковата молба инцидент е 22.08.2017 г. –
вторник, а часът е 15:30. Ищецът сам посочва в исковата си молба, че инцидентът
е възникнал именно във времето,
определено за лична хигиена.
Отключването на спалните
помещения на затворниците от тази група е целяло предоставяне на реална
възможност за упражняване на тяхното право на лична хигиена, по гарантиране
благоприятни условия за изтърпяване на наказанията, без да се уронва човешкото им
достойнство.
„Инцидентът“ от 22.08.2017
г. не е настъпил по време на престой на открито на затворниците, поради което е
неоснователно оплакването на ищеца за неспазване на т.7 от Националните
стандарти за третиране на лишени от
свобода, осъдените на доживотен затвор, утвърдени от главния директор на ГДИН,
понеже това правило въвежда изискване конвоирането на доживотно осъдените извън
зоната да се прецизира и организира съобразно целта, мястото, персоналната
идентификация на охранителния риск и отношението на лицето към събитието.
Конкретиката по случая не касае конвоиране на доживотно осъдени лица извън ЗПС
на Затвора гр. Варна.
Съдът не констатира нарушение и на т.2, и т.11 от тези стандарти,
въвеждащи изисквания за оборудване на помещенията в зоната с допълнителни
средства с цел повишаване на сигурността и непрекъснато подаване на информация
за състоянието на обстановката. Събраните доказателствени данни по делото сочат
за съществуването на достатъчно оборудване в ЗПС на Затвора гр. Варна , позволило
своевременното възприемане от дежурните надзиратели на възникналата
саморазправа между затворници и именно поради постоянното подаване на
информация за обстановката в тази зона, веднага е била сформирана група, влязла
в коридора и преустановила сбиването.
Относно твърдяното от ищеца
незаконно бездействие на Началника на Затвора гр. Варна по съблюдаване на
чл.46, т.3 по ППЗИНЗС, съдът го счита за
неоснователно и недоказано.
Според това нормативно правило
преместването на лишените от свобода от една група в друга става по нареждане
на началника на затвора, поправителния дом или затворническото общежитие при
възникване на психологическа несъвместимост, конфликти със служители или други
лишени от свобода или при наличието на други важни съображения, свързани с
ресоциализацията, с безопасността на лицето и сигурността в местата за лишаване
от свобода.
Ищецът не твърди до датата
22.08.2017 г. да е подавал под устна или писмена форма информация за негова
психологическа несъвместимост с някой лишен от свобода, да е имал конфликт с
конкретен затворник, включително с П.А.. При липсата на данни за предпоставките
по чл.46, т.3 от ППЗИНЗС не било налице валидно правно основание началникът на
затвора да извърши преместване, респективно не е налице негово незаконно
бездействие.
Относно оплакванията за непредоставяне на медицинска помощ и лечение:
Изискванията за медицинско
обслужване на лишените от свобода лица се съдържат в чл.128-149 от ЗИНЗС и
Наредба № 2/22.03.2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в
местата за лишаване от свобода (ДВ, бр.31/23.04.2010 г.). Съгласно чл.128 ал.1
от ЗИНЗС, при изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия
за опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода. За
целта нормата на чл.129 от ЗИНЗС регламентира осъществяване на медицинското
обслужване в медицински центрове и специализирани болници за активно лечение
към местата за лишаване от свобода по реда на чл.5 ал.1 от ЗЛЗ, които са част
от националната система за здравеопазване и медицинската помощ, която се
осъществява в тях следва да съответства на общите медицински стандарти.
Съгласно нормата на чл.130, ал.1
от ЗИНЗС, лечебните заведения към местата за лишаване от свобода са два вида –
специализирани болници за активно лечение и лечебни заведения за извънболнична
помощ – медицински центрове. По смисъла на чл.134 ал.1 от ЗИНЗС, в медицинските
центрове се осъществяват спешна медицинска и дентална помощ; първична
медицинска помощ; специализирана извънболнична медицинска помощ; дентално
обслужване; профилактична, рехабилитационна и хигиенно-противоепидемична
дейност за поддържане и укрепване на физическото и психическото здраве на
лишените от свобода и медицинско освидетелстване на здравното състояние на
лицата. Изпращането на лишените от свобода в лечебни заведения, извън местата
за лишаване от свобода, се извършва при липса на условия за провеждане на необходимото
лечение, при лечение на инфекциозно заболяване и необходимост от консултативни
прегледи или специализирани изследвания, съгласно чл.135 ал.1 от ЗИНЗС.
В конкретния случай, противно на
твърдяното от ищеца, след „инцидента“ на 22.08.2017 г. на същият многократно е
била предоставена медицинска помощ. Видно от представената амбулаторна книга на
МЦ Затвора-Варна Ж. е посетил медицинския център на 22.08.2017 г., веднага след
т.нар. „инцидент“, като не са записани оплаквания, а само, че отрича за участие
в сбиване, не са му предписани медикаменти. При последващи посещения при необходимост и преценка на лекаря на
ищеца е назначено съответното на оплакванията му лечение.
Впоследствие на 21.12.2017 г. ищецът е
конвоиран за консулт при специалист, видно от амбулаторен лист №
1925/21.12.2017 г., издаден от д-р М. А.
.
Следва да се
отбележи важното обстоятелство, че предоставяните медико-диагностични и лечебни
дейности не съставляват административна
дейност, контролът върху обема и качеството им е извън обхвата на защита по глава VІ-та от ЗИНЗС.
Предвид горните
аргументи съдът не констатира наличие на незаконосъобразно бездействие на медицинските
служители на МЦ при Затвора – гр. Варна, което да е довело до непредоставяне на достатъчна и адекватна медицинска помощ,
вследствие на което М.Ж. да е бил подложен на нечовешко отношение и
изтезания по смисъла на чл. 3, ал. 1 във връзка с ал. 2 от ЗИНЗС и чл. 3 от
Конвенцията.
От коментираните вече медицинска документация се установява, че при всяко от посещенията на ищеца лекарите от
медицинския център са изпълнили задължението си да го прегледат и назначат
съответното на диагнозата и по тяхна
преценка лечение, което води до извода, че ответникът е изпълнил вмененото му с разпоредбите на чл. 2,
т. 3 и чл. 128, ал. 1 от ЗИНЗС задължение.
Всичко изложено
дотук обуславя извод за липса на незаконосъобразни действия или бездействия от
страна на затворническата администрация по отношение на ищеца, а още по-малко
на такива, които да са довели до унизително или нечовешко отношение, пораждащо
чувство на страх и незащитеност по смисъла на чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от ЗИЗНС,
поради което съдът счита, че не е налице първата предпоставка за реализиране на
отговорността на държавата по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС.
Не са налице и
твърдените от ищеца претърпени неимуществени вреди. Доколкото не са установи
незаконосъобразно бездействие на затворническата администрация, т.е. не се
доказа нарушение по чл. 3 от ЗИНЗС, оборимата презумпция по чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС
не намира приложение в конкретния случай. По делото липсват данни за това в
резултат на увреждане за ищеца да са настъпили отрицателни последици, засягащи
неблагоприятно защитени от правото негови неимуществени интереси, а още
по-малко за това последиците да следват закономерно от бездействието на
длъжностни лица от Затвора – гр. Варна по силата на безусловно необходимата
връзка между тях.
В заключение
следва да бъде отбелязано, че в случая от събраните по делото доказателства не
се установяват сочените в исковата молба нарушения на чл. 2, т. 3 и чл. 3, ал.
1 и ал. 2 от ЗИНЗС.
С оглед на гореизложеното исковата
претенция за обезщетяване за причинени на ищеца неимуществени вреди се явява недоказана,
предвид липса на елементите от фактическия състав, необходим за ангажиране на
отговорността на Държавата по чл. 284 от ЗИНЗС,
поради което същата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
При този изход на спора ищецът
следва да бъде осъден да заплати в полза на съда държавна такса за образуване
на делото. С Определение № 11291/29.10.2018 г. съдът освободи ищеца от заплащане на държавна такса
за образуване на делото, такава е
дължима, на основание чл.9а ал.1 от ЗОДОВ, в размера по т.2б, б.”б” от Тарифа №
1 към ЗДТ – 10 лв. Предвид изложеното, на основание чл.286, ал.2 от ЗИНЗС, ищецът
следва да бъде осъден с настоящото решение да я заплати в полза на съда.
С оглед гореизложеното и на основание
чл.203 и сл. от АПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ искова молба на М.Ж.Л., ЕГН: **********,
изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора-Варна, срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.
София, за обезщетяване на неимуществени вреди в размер на 25 000 (двадесет и
пет хиляди) лева, ведно със законната лихва, считано от 08.08.2018 г. (датата на
завеждане на исковата молба в съда) до окончателното изплащане на сумата,
причинени от незаконосъобразни действия и бездействия на
администрацията на Затвора гр. Варна, изразяващи се в неосигуряване на безопасни условия за изтърпяване на наказанието; поставянето в една група с лишени от свобода с различен
режим на изтърпяване на наказанието;
провеждане на колективни мероприятия, баня, спорт, лично време с лишени от
свобода с различен режим на изтърпяване, през периода м.март 2010 г. до
22.08.2017 г.
ОСЪЖДА М.Ж.Л., ЕГН: **********, изтърпяващ
наказание „лишаване от свобода“ в Затвора-Варна, да
заплати по бюджета на Административен съд – Варна сумата от 10.00 (десет) лева,
представляваща държавна
такса за образуване на производството по настоящото административно дело.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване
пред тричленен
състав на Административен съд Варна в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕРГАНА С.