О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е № 562
гр.П.,30.07.2019г.
Поповският районен съд, в закрито заседание на
тридесети юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИНЕЛА СТЕФАНОВА
като постави за разглеждане гр.д. № 1146 по описа
на ПпРС за 2018г., установи следното:
Производството е по реда
на чл.140 ГПК.
Предявен е иск от „Теленор България” ЕАД гр.София против Л.А.А.,***,
за признаване за установено, че ответника дължи сумата 28,62лв., представляващи
незаплатени далекосъобщителни услуги за аб.№*********, за периода от
18.03.2016г. до 17.07.2016г. ведно със законната лихва, считано от датата на
постъпване на заявлението в съда – 09.08.2018г., до окончателното изплащане на
задължението, за което вземане е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. 759/2018г. по описа на ПпРС, както и
иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 73,72лв., представляваща начислена
договорна неустойка, по Договор за мобилен №0897/347738, новиран посредством допълнително споразумение
от 06.10.2014г., за период на неизпълнение 16.05.2016г. до 09.11.2016г.,
аб.№*********. Молбата е подписана от пълномощник на ищеца. Приложени са
писмени доказателства във връзка с
твърденията и исканията на ищеца. Спазени са законовите изисквания по
чл.127 и чл.128 ГПК.
В едномесечния срок и по
реда на чл.131 от ГПК постъпи писмен
отговор от назначения особен
представител на ответника Л.А.А.-адв.С.С.
от ТАК, в който оспорва само предявения иск за претендираната неустойка.
Съдът счита, след
извършената служебна проверка, че исковата молба е редовна и предявеният иск е допустим. Следва да бъдат
приети и приложени писмените доказателства; да се насрочи делото за разглеждане в открито заседание; да
се съобщи проект за доклад по делото;страните
да бъдат напътени към медиация или друг начин за доброволно уреждане на спора,
както и да се произнесе по всички предварителни въпроси.
Въз основа на изложените
мотиви, съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
ИСКОВАТА МОЛБА е редовна и предявеният иск е допустим.
ПРИЕМА ПИСМЕНИЯТ ОТГОВОР от назначения особен представител на ответника,
депозиран по реда и в срока на чл.131 от ГПК.
НАСРОЧВА
първо публично съдебно заседание на 03.09.2019г. в 10,30часа, за която дата и
час да се призоват страните.
СЪОБЩАВА
ПРОЕКТА ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО, а
именно:
1.обстоятелствата, от които произтичат
претендираните права и възражения:
а/ за права на ищеца:
Ищецът твърди, че въз основа на
подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по реда на чл.410 от ГПК, срещу Л.А.А. било образувано ч.гр.д №759/2018г., по описа на PC- П.. Против
длъжника била издадена Заповед
за изпълнение за парично задължение в размер на 271,66 лв.,за незаплатени
далекосъобщителни услуги.
Във връзка с
дадени указания на съда по посоченото ч.гр.д., ищцовата страна предявява иск за установяване на вземането по
издадената заповед за изпълнение до размера на 28,62 лв., която сума
представлявала цена на потребени и незаплатени мобилни услуги.
Установило се, че от общата претенция по ч.гр.д
№759/2018г., по описа на PC- П. за незаплатени
далекосъобщителни услуги длъжникът дължал сума в размер на 28,62лв., като
частта до пълния размер на претенцията представлявала начислена договорна неустойка в размер на 73,72лв., поради
което за ищеца бил налице правен интерес от осъждане на ответника да му заплати
тази сума.
Твърди
се, че по повод договор за мобилни
услуги от 05.01.2009г., сключен с „Космо България Мобайл" ЕАД (по настоящем „Теленор България” ЕАД), ответника бил абонат на дружеството с кл.№*********
и титуляр по предпочетения мобилен номер 0897/347738, с избрана абонаментна програма Globul Smart 500, на стойност *в. С Допълнително споразумение
от 06.10.2014г. били новирани отношенията по повод мобилния номер, като бил продължен срока на действие на условията
до 09.11.2016г.
За потребените от абоната-ответник услуги, за периода от 25.02.2016г. до 24.06.2016г.,
дружеството издало следните фактури:
фактура №72386223118/25.03.2016г. за отчетения период на потребление
25.02.2016г.- 24.03.2016г., с
начислена сума за плащане в размер на лв.
за месечни абонаменти и потребление, платима в срок -09.04.2016г.; фактура
№**********/25.04.2016г. за отчетения период на потребление 25.03.2016г.-
24.04.2016г., с начислена за периода сума за плащане в размер на *лв. за
месечни абонаменти и услуги, платима в
срок-10.05.2016г. След извършена корекция дължимата сума от ответника по
посочените две фактури възлизала на *лв.
Поради неизпълнението на абоната-ответник да заплати
стойността на потребените и фактурирани услуги, на основание ОУ на мобилния
оператор, дружеството прекратило едностранно индивидуалните договори на Л.А.А. за ползваните абонаменти и издало по клиентския номер на абоната №*********, на дата
25.06.2016г. крайна фактура №**********, с начислена обща сума за плащане в
размер на *лв. Начислената сума представлявала сбор от незаплатения от
абоната-ответник остатък в размер на 28,62лв. за задълженията по предходните
фактурирани периоди и начислена неустойка в размер на *лв., за
предсрочно прекратяване на сключения абонамент.
Процесният договор за мобилни услуги бил прекратен
поради неплащане от страна на абоната на дължими към Оператора месечни
плащания, и на длъжника била начислена неустойки, съгл.т.11 от всеки от
индивидуалните договори. Така за периода на неизпълнението от 16.05.2016г.,
която била датата на спиране ползването на услугите, до крайния срок на действие на
договора-09.11.2016г., била начислена
неустойка в размер на *в.
Предвид
твърденията, ищеца претендира да се признае за установено, че ответника дължи
сумата че ответника дължи сумата лв., представляващи незаплатени
далекосъобщителни услуги за аб.№*********, за периода от 18.03.2016г. до
17.07.2016г. ведно със законната лихва, считано от датата на постъпване на
заявлението в съда – 09.08.2018г., до окончателното изплащане на
задължението, за което вземане е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. 759/2018г. по описа на ПпРС, както
и да се осъди ответника да му заплати
заплати на сумата от лв., представляваща начислена договорна неустойка,
по Договор за мобилен №0897/347738,
новиран посредством допълнително споразумение от 06.10.2014г., за период
на неизпълнение 16.05.2016г. до 09.11.2016г., аб.№*********. Претендира за разноски.
б/. възраженията на
особения представител на ответника- Не се спори, че ответникът е подписал
процесният договор, както и издадените от мобилния оператор фактури за
предоставени мобилни услуги и дължими абонаментни такси, поради което и не
възразява, че ищецът е изпълнил задължението си по договора да предостави посочените
услуги. Поради което се счита, че съда
следвало да приеме, че сумите по фактура
№ **********/25.03.2016г. и по фактура № **********/25.04.2016г. коригирани с
кредитно известие от 25.05.2016г. до размер от лв. били дължими от ответника и следвало
да бъдат заплатени от него. Във връзка с изложеното особения предсатвител на ответникът счита, че
искът
за установяване съществуване на вземане на ищеца по отношение на ответника се
явявал
основателен и следвало да
бъде уважен.
Оспорва се искът за претендираната неустойка за
предсрочно прекратяване на договора - в размер на лв., като изцяло неоснователен, и моли съда като
такъв да го отхвърли. Представителят на ответника,
счита, че предвидената в договора неустойка се явявала прекомерна и противоречила на обезщетителната си функция. Тази
неустойка по своя характер била санкционна, доколкото се дължала
при неизпълнение на договорно задължение, но същата не зависила от вредите от това
неизпълнение, и
по никакъв начин не кореспондирала с последиците от неизпълнението. Такава
договорна клауза се явявала в
пряко противоречие, и
с добрите нрави, поради което била нищожна на осн.чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.
Освен това ищецът не ангажирал доказателства
за това да е упражнила това си право и до ответника да е достигнало изявлението
за прекратяване на договора, доколкото за да бъде реализирана тази възможност и
да бъдат претендирани последиците от нея, операторът е следвало да уведоми
потребителя, че упражнява правото си на едностранно прекратяване на договора.
2.правната квалификация на правата на ищеца:
установителен иск по реда на чл.422 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, както и осъдителен искове по чл.92
от ЗЗД във вр. с чл.79 от ЗЗД.
3.кои права и кои обстоятелства се признават:
липсват изрични признания от страна на ответника;
4.кои обстоятелства не се нуждаят от
доказване: няма такива;
5.как се разпределя доказателствената тежест за
подлежащите на доказване факти: взискателя следва да докаже: по установителния иск ищецът носи тежестта да
докаже качеството си на кредитор, факта,
от който произтича вземането му, както по основание, така и по размер, т.е.
да докаже наличието на действителен
договор за далекосъобщителни услуги с ответника; че е изправна страна по договора, като е изпълнил всички свои задължения по него, а длъжникът носи
тежестта да докаже, своите възражения,
които изключват, прекратяват или погасяват правото на ищеца, а именно, че заплатил в пълен размер и срок ползваните от
него далекосъобщителни услуги; по
осъдителния иск по чл.92 от ЗЗД, ищецът носи тежестта да докаже, че между
страните е постигнато съгласие, че при неизпълнение на договорно задължение по
договор за далекосъобщителна услуга се дължи неустойка за определен период
и/или в определен размер, че е налице виновно неизпълнение на договора от
страна на ответника; прекратяването на този договор и уведомяването за това на абоната,
а ответника носи тежестта да докаже, че е
изпълнявал своите задължение за заплащане на предоставените услуги по начина, и в сроковете уговорени в
договора.
ДОПУСКА за приемане и прилагане представените с
исковата молба писмени доказателства.
Да се приложи ч.гр.д. №759/2018г. на ПпРС
НАПЪТВА страните
към медиация като способ за доброволно уреждане на спора, както и им указва за възможността да постигнат
споразумение като способ за доброволно уреждане на спора.
ПРЕПИС от
определението да се връчи на страните
едновременно с призовките за първото по делото заседание, на осн. чл.140 ал.3 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: