Р Е Ш Е Н И Е
№260211/8.12.2020г.
08.12.2020 година град Ямбол
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Ямболският
районен съд, ХVI-ти
граждански състав
На двадесет и седми ноември две хиляди и двадесета
година
В публично
заседание в състав:
Председател: Георги Георгиев
при
секретаря Е. В.
като
разгледа докладваното от съдия Георгиев
гражданско дело № 374 по описа за 2020
година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по искова молба на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ЕАД
против Д.П.Х. , с която се претендира да бъде прието за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото
дружество сумите, за които е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № *** г. на ЯРС в
размер на общо 1086, 26 лв., като в молба – уточнение от 02.03.2020 год. ищецът
конкретизира, че всъщност и съобразно изложеното в обстоятелствената част на
заявлението по чл. 410 от ГПК са предявени два ОСИ за сумите от 632,92 лв. –
главница и съответно 453, 34 лв. –
неустойка по договори за мобилни услуги
от 09.04.2015,изм. с допълнително споразумение към договора от 24.08.2016 г.,от
13.10.2015 г.,изм. с допълнително споразумение от 08.07.2016 г. и от 29.12.2016
г.,изм. с допълнително споразумение от 13.03.2017 г., както и законна лихва и
разноски в заповедното производство .
В исковата молба и уточнението се посочва, че по
заявление на ищеца е издадена ЗИ по горепосоченото ч.гр.д., като длъжникът е
уведомен по реда на чл. 47,ал.5 от ГПК , което поражда правният му интерес от
предявяване на настоящия иск. Посочва се, че между страните били сключени
договори за мобилни услуги от 09.04.2015 год.,изм.с допълнително споразумение
към договора за мобилни/фиксирани услуги от 24.08.2016 г.,договор за мобилни
услуги от 13.10.2015 г., изм.с допълнително споразумение към договора за
мобилни/фиксирани услуги от 08.07.2016 г. и договор за мобилни услуги от
29.12.2016 г., изм.с допълнително споразумение към договора за
мобилни/фиксирани услуги от 13.03.2017 г. Ответникът не изпълнявал своите
задължения, а именно да заплаща дължимите месечни такси, цена за разговори и
услуги, като тези му задължения били начислени в четири броя фактури , подробно
описани. Договорите били прекратени едностранно от ищцовата страна предвид
виновно поведение на ответника,поради което и на осн. Р.3,т.4 от допълнителните
споразумения на последния била начислена
неустойка в размер на 453, 34 лв. Иска
се уважаване на исковете, както и присъждане на разноски за заповедното и
исковото производство.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК не е депозиран
отговор на исковата молба от ответника.
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. В
депозирана молба прави искане за постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника.
Ответникът, редовно и своевременно
уведомен, не се явява, както и не прави
искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
По
искането за постановяване на неприсъствено решение, съдът намира следното:
Разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от ГПК предвижда възможност ищецът да поиска от съда да постанови неприсъствено
решение, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не
се яви в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането
му в негово отсъствие. В процесния
случай тези предпоставки са налице.
Наред
с това, съгласно изискванията на чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, на страните
по делото са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на
книжа и от неявяването им в съдебно заседание.
Според настоящия съдебен състав е налице и последната предпоставка за постановяване на
неприсъствено решение - иска е вероятно основателен с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства.
Правното основание на предявения иск е чл. 422 от ГПК.
Вероятната основателност на същия се установява от
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства – договори за мобилни
услуги от 09.04.2015 г., от 13.10.2015 г.,от 29.12.2016 г. ; допълнителни
споразумения към договори за мобилни/фиксирани услуги от 22.12.2015 г.,от
21.01.2016 г.,от 08.07.2016 г.,от 24.08.2016 г.,от 13.03.2017 г.;ценови листи
за абонаментни планове за частни лица;декларация съгласие; ОУ по договора;
фактури и общи потребления за мобилен/фиксиран номер.
Събраните по
делото доказателства, неоспорени от ответника, водят до единствения и
категоричен извод,че между страните е съществувало валидно облигационо
отношение , по което ищецът е бил изправна страна-факт отново неоспорен от
ответника. По делото не са релевирани
твърдения, нито ангажирани доказателства за плащане на процесните суми.
Исковете са основателни и следва да бъдат уважени в пълния си
предявен размер.
Само за пълнота следва да се отбележи,че Законът за електронните съобщения
урежда изрично случаите на недължимост на неустойка в хипотези на безвиновно прекратяване от потребителя на договор за
мобилни услуги -в чл. 228, ал. 5 вр. с ал. 3 -при едностранно прекратяване на срочен
договор за
мобилни услуги в периода на влизането му в сила и в чл. 229а, ал. 1 -при
едностранно прекратяване на безсрочен договор за мобилни услуги. Извън изрично уредените случаи уговарянето на неустойка при
предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги, което има действие
занапред, е допустимо (арг. и от чл. 228, ал. 1, т.
4, б. "в" ЗЕС), т.е. законът изрично признава правото на кредитора да
обезпечи изпълнението с неустойка. В процесния случай договорната клауза е в
съответствие със специалния закон, като касае обезпечаването на срочен договор
извън посочените законови хипотези на недължимост на неустойка.Искът за
неустойка се основава на клауза в индивидуалния договор. Самото прекратяване е
уредено в Общите условия. Задължението за неустойка се предпоставя от
неспазване на задължение от потребителя,
който в случая не е заплатил предоставените мобилни телефонни услуги.
Прекратяването на услугите е безспорен факт, т.е. операторът е упражнил правото
си да прекрати договора едностранно. Клаузата дерогира
общото правило на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, като не предвижда форма, в която изявлението на кредитора
да бъде отправено към длъжника. Т.е. може да бъде
и конклудентно – с действията по
прекратяване на услугите. Тези действия стават неминуемо достояние на абоната. Самата
искова молба играе ролята на покана по смисъла на чл. 87 от ЗЗД. В този смисъл
е практиката на ВКС (Решение № 218/29.11.2016 г. по гр.д.№ 1306/2016 г., IV г.о., Решение № 4/23.06.2017 г. по т.д.№ 50183/2016 г., IV г.о. и др.). Ответникът не е изпълнил паричното си
задължение до приключване на съдебното дирене, до който момент може да се
приеме, че му е предоставен достатъчен срок от кредитора. Поради това е налице
и вторият елемент от фактическия състав, пораждащ задължение за неустойка.
Ищецът не претендира договорения с клиента размер на неустойката - сумата от
стандартните за съответната програма месечни абонаменти до края на срока на
договора, а по-малък, договорен с КЗП.
Съгласно ТР № 4/2013 год. на ОСГТК - съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по
дължимостта на разноските в заповедното производство, дори и да не изменя
размера на същите. В този смисъл и на ищеца следва да бъдат присъдени разноски
в заповедното производство в размер на 385,00 лв.
Искането на ищеца за присъждане на
разноските по настоящото производство е основателно и следва да се уважи
съгласно чл. 78 ал.1 от ГПК. В негова полза
следва да бъдат присъдени разноски в размер на 542,24 лв., заплатена държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
Водим
от гореизложеното, Я Р С
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение Д.П.Х. ***, ЕГН **********, че дължи на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК № ***, със
седалище и адрес на управление град София, сумата от 1086,26 лв. – главница,представляващи неплатени абонаметни такси и
използвани услуги и неустойка за неизпълнение на задължения,произтичащи от
договори за мобилни услуги, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението в съда – 25.11.2019 г., до окончателното
изплащане на задължението, за които е издадена Заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № *** г. на ЯРС.
ОСЪЖДА Д.П.Х. ***, ЕГН ********** да заплати на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. София, ЕИК ***, разноски в
заповедното производство в размер на 385,00 лв., както и разноски за настоящата
инстанция в размер на 542,24
лв.
Препис от решението да се връчи на
страните.
Решението не подлежи на обжалване,
на осн. чл. 239,ал.4 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: