№ 4294
гр. София, 05.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА Гражданско
дело № 20211110152060 по описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно съединени отрицателни установителни искове с
правно основание чл. 439 вр. чл. 124, ал.1 ГПК.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че срещу него е
образувано изп. д. № 20217810400661 при ЧСИ Д.... Това изп. дело било образувано въз
основа на молба на ответника /без същият да е удостоверил, че е цесионер на вземанията/ по
издаден в полза на „Централна кооперативна банка“ АД изпълнителен лист по гр. д.
№2003/2014 по описа на Районен съд-гр. Варна, VIII с-в, за следните суми: 4234.65 лв.
главница, 3.34 лв. договорна лихва за периода 30.03.2013 г. до 30.03.2013 г., 723.97 лв.
законна лихва за забава за периода 30.03.2013 г. до 11.02.2014 г., законна лихва върху
главницата от 13.02.2014 г. до окончателното плащане, 99.24 лв. държавна такса, както и
197 лв. възнаграждение за адвокат. Ищецът поддържа, че последното изпълнително
действие по него било от 16.07.2015 г. и твърди, че вземането по изпълнителния лист е било
погасено по давност към датата на образуване на изп. № 20217810400661 при ЧСИ Д...,
което обуславя интерес от предявяване на отрицателен установителен иск. Претендира
разноски.
Ответникът оспорва предявените искове. Навежда твърдения за прекъсване на давността
по отношение на вземанията по процесния изпилнителен лист.
След преценка доводите на страните и доказателствата по делото
настоящият съдебен състав намира за установено следното от фактическа страна и
правна страна:
1
Предявените претенции се основават на твърдението на ищеца, че процесните
вземания са погасени по давност. Съобразно общоприетото становище в правната теория и
съдебна практика погасителната давност не води до погасяване на самото вземане, а на
възможността да бъде принудително изпълнено. Вземането продължава да съществува като
естествено и длъжникът продължава да дължи, но възможността да бъде изпълнено е
ограничена само до доброволното му изпълнение – чл. 118 ЗЗД. В този смисъл следва да се
разбира и търсената с процесните отрицателни установителни искове съдебна защита –
установяване недължимост на вземане поради давност като правен резултат означава
установяване, че същото е погасено по давност, т.е., че е погасена възможността за
принудителното му изпълнение, а не че вземането не съществува.
Що се отнася до основателността на исковете съдът намира следното:
Страните не спорят, че на 02.06.2014 г. по гр. д. № 2003 по описа за 2014 г., ВРС, VIII
с-в, в полза на „Централна кооперативна банка“ АД е издаден изпълнителен лист за
следните суми: 4234.65 лв. главница, 3.34 лв. договорна лихва за периода 30.03.2013 г. до
30.03.2013 г., 723.97 лв. законна лихва за забава за периода 30.03.2013 г. до 11.02.2014 г.,
законна лихва върху главницата от 13.02.2014 г. до окончателното плащане, 99.24 лв.
държавна такса, както и 197 лв. възнаграждение за адвокат.
Самият ищец заявява, че въз основа на така издадения изпълнителен лист през 2015 г.
е събрана сума в полза на взискателя, а от твърденията в отговора на исковата молба се
установява, че това е станало в хода на изпълнително дело при ЧСИ Д.... Други данни за
това изпълнително дело няма, поради което съдът възприема заявената от ищеца дата
16.07.2015 г., на която е събрана сумата, за достоверна.. Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД
давността се прекъсва с предприемане на действия по принудително изпълнение. Такива са
действията пряко насочените към принудително събиране на вземането – действията на
взискателя, с които е предявил исканията си към съдебния изпълнител за започване на
изпълнително производство и за посочване на изпълнителни способи, както и действията на
съдебния изпълнител по. прилагане на изпълнителния способ, които той е длъжен да
извърши служебно въз основа на искане на взискателя – така решение № 1416/24.06.1969 г.
по гр. д. № 884/1969 г. на ВС, решение № 1295/30.12.2008 г. по гр.д. № 5057/2007 г. на ВКС,
І г.о. и др. Така на 16.07.2015 г. теклата до този момент давност е била прекъсната и е
започнала да тече нова погасителна давност. Ответникът не твърди и не представя
доказателства да са налице обстоятелства, водещи до прекъсване, респ. спиране на същата,
поради което тя е изтекла на 16.07.2020 г. Инициирането на изп. дело № 20217810400661
при ЧСИ Д..., е станало след това- с молба от 09.08.2021 г. Поради това съдът приема, че
давността по отношение процесните вземания е изтекла преди образуване на посоченото
изпълнително дело и ищецът не дължи процесните вземания на това основание.
Само за пълнота следва се отрази, че съдът не приема довода на ищеца за
недължимост поради неуведомяване за извършена цесия. От представения договор за цесия
от 29.12.2020 г. се установява, че процесните вземания са прехвърлени от титуляра по
изпълнителния лист в полза на настоящия ответник. Също така се установява от
приложеното уведомление и обратна разписка, че такова е извършено от цедента на дата
10.02.2021 г. Въпреки че върху обратната разписка е посочено, че адресатът и настоящ ищец
не живее на адреса, респ. не е получил уведомлението лично, адресът е заявен от самия Г.Г.
2
като адрес за кореспонденция в сключения с „Централна кооперативна банка“ договор за
кредит 04.04.2011 г., също представен и приет като доказателство по делото и съобразно
разпоредбата на чл. 12 следва да се счита надлежно уведомен за извършената цесия.
Въпреки това исковете са изцяло основателни и следва да бъдат уважени на основание
изтекла погасителна давност.
В полза на ищеца следва да бъдат присъдени своевременно поисканите разноски,
които възлизат на 810 лв., при съобразяване със своевременно направеното от ответника
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
При тези мотиви Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от Г. ИВ. Г., ЕГН **********,
срещу „Ф..... И. А.” ЕООД, ЕИК ******, искове с правно основание чл. 439 вр. чл.124, ал.1
ГПК, че Г. ИВ. Г., ЕГН **********, не дължи на „Ф..... И. А.” ЕООД, ЕИК ****** сумата
4234.65 лв. главница, 3.34 лв. договорна лихва за периода 30.03.2013 г. до 30.03.2013 г.,
723.97 лв. законна лихва за забава за периода 30.03.2013 г. до 11.02.2014 г., законна лихва
върху главницата от 13.02.2014 г. до окончателното плащане, 99.24 лв. държавна такса,
както и 197 лв. възнаграждение за адвокат, за които е издаден изпълнителен лист от
02.06.2014 г. по гр. д. № 2003 по описа за 2014 г., ВРС, VIII с-в.
ОСЪЖДА „Ф..... И. А.” ЕООД, ЕИК ******, да заплати на Г. ИВ. Г., ЕГН
**********, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 810 лв., разноски в настоящото
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3