№ 632
гр. София, 27.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Михаил Малчев
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно гражданско дело №
20241000500808 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение №5368/24.10.2023 г. по гр. д. № 9412/2022 г. по описа на
Софийски градски съд е осъдено „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО
ЕВРОИНС” АД, с ЕИК *********, да заплати на Я. Е. Д., с ЕГН **********,
на основание чл. 432 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД сума в размер на 10 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
(преживени болки и страдания) от настъпило застрахователно събитие по
договор за застраховка „Гражданска отговорност“, полица №
BG/07/521002616985, със срок на действие от 21.09.2021г. до 20.09.2022г.,
ведно със законната лихва, считано от 24.11.2021 г. до окончателното й
изплащане, като е отхвърлен иска за разликата над сумата от 10000 лева до
пълния предявен размер от 50 000 лева.
Посоченото решение е обжалвано частично в отхвърлителната част за
сумата от 30 000 лева – разликата над присъдените 10 000 лева до сумата от
40 000 лева, претендирана като обезщетение за неимуществени вреди, от
ищцата Я. Е. Д., действаща чрез процесуалния си представител. Във
въззивната жалба се излагат подробни съображения, че в обжалваната част
решението е неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено в
несъответствие със събраните доказателства. Твърди се, че
първоинстанционният съд при определяне на дължимия размер на
обезщетението не се е съобразил с настъпилите в резултат на процесното
1
ПТП телесни увреждания и принципа за справедливост по смисъла на чл. 52
ЗЗД. Моли се решението да бъде отменено в обжалваната част, а предявеният
иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди да бъде уважен за
сумата над 10 000 лева (да бъде присъдена още сумата от 30 000 лева) до
сумата от 40 000 лева, ведно със законната лихва считано от 24.11.2021 г. до
окончателното изплащане. Прави се искане да се присъдят направените пред
двете инстанции съдебни разноски.
В установения от закона срок, въззиваемият и ответник в
първоинстанционното производство - „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО
ЕВРОИНС” АД, действащо чрез процесуалния си представител, е депозирал
отговор на въззивната жалба. В него се излагат съображения за
неоснователност на въззивната жалба. Моли се решението да бъде
потвърдено в обжалваната част, като бъдат присъдени сторените пред
въззивната инстанция разноски.
Въззивната жалба е подадена в срок от активно легитимирана страна в
процеса против съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Първоинстанционното решение не е обжалвано от ответника в частта, в
която искът за заплащане на обезщетение за причинените на пострадалата
неимуществени вреди е уважен до сумата от 10 000 лв., както и ищцата не е
обжалвала решението в частта, с която искът за неимуществените вреди е
отхвърлен над сумата от 40 000 лева до сумата от 50 000 лева, поради което в
тези части, то е влязло в сила и въззивният съд не дължи произнасяне.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в
жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след преценка на изложените от
страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по
делото, съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК , приема следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с осъдителен иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ, урежда и
гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за
обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото
делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е
сключил договор за застраховка "Гражданска отговорност", обезпечаваща
неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква
имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две
групи материални предпоставки (юридически факти): 1) застрахованият
2
виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени и/или
неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-
следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и 2)
наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за
застраховка "Гражданска отговорност" между делинквента и ответника –
застраховател.
Тъй като обжалваното решение е влязло в законна сила в частта, в която
е уважен искът за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени
неимуществени при настъпване на процесното застрахователно събитие – до
сумата от 10 000 лв. (в частите, в която първоинстанционното решение не е
обжалвано), основанието (правопораждащите спорните материални права
юридически факти) на предявения осъдителен иск е установено със сила на
пресъдено нещо. Спорът по настоящото дело се съсредоточава върху вида и
тежестта на причините на пострадалата травми от увреждането и дали
първоинстанционният съд правилно е приложил критериите за
справедливост, уредени в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, при определяне размера
на заместващото обезщетение.
При определяне размера на обезщетението е необходимо да се отчете
начинът на извършването на противоправното деяние, претърпените от
пострадалия болки и страдания, вследствие на причинените му травматични
увреждания, периодът за пълното възстановяване, неговата възраст,
причинените му неудобства и дискомфорт при социални контакти, социално-
икономическите условия в страната към момента на настъпване на
застрахователното събитие – втората половина на 2021 г., както и високият
нормативно определен лимит на обезщетението за настъпили неимуществени
вреди, виновно причинени от застраховано лице по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, независимо от броя на пострадалите лица
(арг. чл. 492, т. 1 КЗ - в релевантната редакция на тази правна норма).
Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно
засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени,
предвиденото в закона обезщетение е заместващо и се определя съобразно
критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост
от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието "справедливост" по смисъла
на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.
Видно е от обосновано кредитираните от първоинстанционния съд
писмени документи е, че на 10.11.2021 г. около 13.05 часа в с. Кокаляне, л. а.
„БМВ 118 Д“, с рег. № ******** с водач А. Г. П. се е движил по бул.
„Самоковско шосе“ с посока от гр. Самоков към гр. София и на около 500
метра преди с. Кокаляне, поради движение с несъобразена скорост с релефа
на местността остър завой на ляво, реализира ПТП като самокатастрофира в
ляво на платното за движение в скала, след което се завърта и се удря в
3
метална предпазна ограда- мантинела в дясно от платното за движение. Във
връзка с пътния инцидент е съставен Констативен протокол за ПТП № К
556/10.11.2021 г., от който е видно, че виновен за настъпването на инцидента
е водачът на л. а. „БМВ 118Д“, който нарушава правилата за движение по
пътищата, реализирайки ПТП като самокатастрофира поради несъобразена
скорост. При процесното ПТП ищцата, която е пътувала в лек автомобил
„БМВ 118 Д“, като е претърпяла телесна повреда.
От приетата като компетентно изготвена и обосновано кредитирана от
първоинстанционния съд съдебно-медико-автотехническа експертиза, се
установява, че пострадалата, в резултат на процесното ПТП е получила
следните травматични увреждания: контузия на мозъка; фрактура на основата
на черепа в областта на лявата средна черепна ямка; травматичен кръвоизлив
средното ухо; разтежение на сухожилно-мускулните връзки на врата/шийна
дисторзия. От заключението на изготвената комплексна експертиза става
ясно, че с оглед механизма на процесното ПТП тялото и главата на ищцата са
били подложени на различни по направление инерционни движения, при
които е получена и основната травма в лявата лицева и слепоочна област на
главата, като тази травма не би била предотвратена от поставен предпазен
колан. Експертът, изготвил комплексната експертиза в медицинската й част е
посочил, че възстановяването на пострадалата от получените
травматологични увреждания - черепно-мозъчна травма и шийна гръбначна
травма е продължило по представената медицинска документация поне до м.
септември 2022 г. В този възстановителен период са описвани оплаквания от
болки в шията, болки и слабост в двете ръце, главоболие, виене на свят,
залитане, трикратно падане, болки в дясно коляно, болки в гърба. Поставяни
са диагнози: атипична лицева болка, увреждания на междупрешленовите
дискове в шиен отдел. Пълно възстановяване все още не е настъпило към
момента на изготвяне на експертизата. Пострадалата се е оплаквала от
„жестоко, почти ежедневно главоболие“, болки във врата и схващане на
ръцете, непостоянен шум в ушите и виене на свят, болки и затруднени
движения в дясното коляно. В резултат на получените травматични
увреждания ищцата е претърпяла интензивни болки и страдания за срок от 30
дни, значителни до 3 месеца и продължаващи в по-лека степен до момента на
депозиране на заключението. Прогнозата за бъдещето е несигурна, част от
оплакванията на ищцата към момента на депозиране на заключението не са
диагностицирани със сигурност, доколкото е необходимо да се направят
допълнителни изследвания.
Въззивният съд кредитира обсъдената експертиза, тъй като тя е
изготвена след преценка на всички относими документи, като е отговорила
подробно на всички поставени релевантни въпроси.
От свидетелските показания на разпитаната в първоинстанционното
производство свидетелка К. Й. В. се установя, че въз основа на процесното
ПТП ищцата е получила значителни физически и психически травми. Имала
непрестанни силни болки от получените телесни наранявания и проведената
4
операция на черепа. Изживяла е психически стрес, напрежение, неприятни
спомени за случилото се, главоболие, световъртеж, кошмари и безсъние. И
към момента на събиране на свидетелските показания Я. Е. Д. не се е
възстановила напълно, като продължава да има главоболие, затруднение със
съня и притеснения за дребни неща.
Въззивният съд приема за достоверни показанията на свидетелката, тъй
като, преценени с всички други събрани по делото доказателства - арг. чл. 172
ГПК, те не са вътрешно противоречиви, житейски логични са, потвърждават
се и от останалите събрани по делото доказателства, като субективните
възприятия за последиците върху психиката на пострадалата и изживените от
нея болки и страдания са непосредствени.
При така изяснените правнозначими факти въззивният съд приема, че
заместващото обезщетение на пострадалата за причинените й от
противоправното поведение на делинквента неимуществени вреди е в размер
на 40 000 лв. Наистина, законодателят е определил висок нормативен
максимум на застрахователното обезщетение за причинените от
застрахованото лице неимуществени вреди при причиняване на
неимуществени вреди, независимо от броя на пострадалите лица – арг. от чл.
492, т. 1 КЗ. Следователно, по този начин той е целял заместващото
обезщетение да отговаря на действително претъпените болки и страдания. Но
заместващото обезщетение представлява парично право, като неговата
обезщетителна функция е насочена към получаване на имуществени блага,
чрез които да бъде морално удовлетворен пострадалият, като емоционално да
бъдат потиснати изживените неблагоприятни последици от причинените му
болки и страдания. В този смисъл съобразно обществено-икономическите
условия в страната към момента на настъпване на процесното
застрахователно събитие – втората половина на 2021 г., и наложилите се
морални норми в обществото, самият механизъм на причиняване на
увреждането; респ. съобразно съдебната практика справедливият размер за
заплащане на заместващо обезщетение при подобни травматични увреждания
(фрактура на основата на черепа в областта на лявата средна черепна ямка;
травматичен кръвоизлив средното ухо; разтежение на сухожилно-мускулните
връзки на врата/шийна дисторзия) на пострадалата на възраст - 42 години при
настъпване на процесното застрахователно събитие, настоящата съдебна
инстанция приема, че заместващото обезщетение за преживените от нея
болки и страдания вследствие на настъпилото ПТП е в размер на сумата от 40
000 лв. Въззивният съд, при съобразяване с опитните правила, взема предвид
и правнорелевантния факт, че при настъпване на процесното ПТП
пострадалият неминуемо е изживяла силен стрес и уплаха. Освен това
релевантно обстоятелство е, че в резултат на получените травматични
увреждания пострадалата е претърпяла интензивни болки и страдания за срок
от 30 дни, значителни до 3 месеца и продължаващи в по-лека степен до
момента на депозиране на заключението. Също така прогнозата за пълното
възстановяването на Д. от получените травматологични увреждания -
5
черепно-мозъчна травма и шийна гръбначна травма е несигурна, което
означава че тя може да изпитва болки и страдания до живот.
С оглед на гореизложеното, въззивният съд приема, че заместващото
обезщетение на пострадалата за причинените й неимуществени вреди в
резултат от процесното ПТП, възлиза на сумата от 40 000 лв., поради което
предявеният осъдителен иск следва да бъде уважен до този размер, а
първоинстанционното решение отменено в частта над присъдената сума от
10000 лева до 40000 лева.
По разноските във въззивното производство:
При този изход на спора в полза на процесуалния представител на
въззивницата – ищца адв. Ц. Н. Б. от АК – Варна (пълномощията на другите
адвокати Д. и Й. са оттеглени, видно от л. 27 на въззивното дело) следва да се
присъдят на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК и чл. 38, ал. 2
ЗА адвокатско възнаграждение за предоставената безплатна правна защита
съобразно уважената въззивна жалба. В полза на въззиваемия - ответник
следва да се присъдят сторените разноски за юрисконсултско възнаграждение
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК и чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 273 ГПК в
минимален размер съгласно чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 НЗПП. Въззивният съд
определя дължимите разноски за адвокатско възнаграждение в размер под
минималните размери съгласно Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, вземайки предвид не високата правна и
фактическа сложност на делото и решението на Съда на ЕС от 25.01.2024 г. до
дело С-438/22.
Воден от изложеното, Апелативен съд – София
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №5368/24.10.2023 г. по гр. д. № 9412/2022 г. по
описа на Софийски градски съд, в частта, с която е отхвърлен предявения от
Я. Е. Д., с ЕГН **********, срещу„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО
ЕВРОИНС” АД, с ЕИК *********, иск с правно чл. 432 КЗ, чл. 45 ЗЗД и чл.
52 ЗЗД, над сумата от 10 000 лв. до сумата от 40 000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди от
настъпило на 10.11.2021 г. застрахователно събитие по договор за
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС” АД, с
ЕИК *********, да заплати на Я. Е. Д., с ЕГН **********, сумата от още 30
000 лв. или общо 40 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, причинени по повод възникнало на 10.11.2021 г. пътнотранспортно
произшествие, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
24.11.2021 г. до окончателното изплащане на вземането.
Решението в останалите части, като необжалвано, е влязло в сила.
6
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗА вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 273
ГПК „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС” АД, с ЕИК
*********, да заплати на адв. Ц. Н. Б. от АК – Варна сумата от 2000 лв. –
адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално
представителство пред Апелативен съд – София на Я. Е. Д..
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. с чл. 273 ГПК и чл. 78, ал.
8 ГПК, чл. 37 ЗПП, чл. 25, ал. 1 НЗПП Я. Е. Д., с ЕГН **********, да заплати
на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС” АД, с ЕИК *********,
сумата от 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение за осъщественото
процесуално представителство пред Софийския апелативен съд.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС” АД, с
ЕИК *********, да заплати, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК в полза на
бюджета на Софийски апелативен съд сумата от 600 лева - държавна такса за
въззивното производство.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7