Разпореждане по дело №500/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството пред БОС е образувано по въззивна жалба на подсъдимия А. Г. М., в момента изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора – гр. Б. Д., срещу постановената по н.о.х.д. № 759/2010 г. по описа на Районен съд – Б. присъда № 8228 от 16.11.2010 г., с която подсъдимият М. е признат за виновен в извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 2, т. 4, пр. 2 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” от НК, като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 2 години и 3 месеца при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип, като на основание чл. 92, ал. 1 от НК е постановено принудителното лекуване на подсъдимия от констатирана наркомания за срок от 2 години, което време се приспадне от срока на наложеното наказание лишаване от свобода.

С жалбата се иска наложеното с постановената от районния съд присъда наказание лишаване от свобода за срок от 2 г. и 3 м. да бъде намалено под 2 г., тъй като подсъдимият желае сключване на брак с бременната му приятелка.

Пред БОС е проведено съдебно следствие, в което са изслушани обяснения на подсъдимия, събрано е като писмено доказателство справка за правното положение на А. М. от Затвора – гр. Б. Д..

В хода на съдебните прения пред въззивната инстанция защитникът на подсъдимия заявява, че няма възражения във връзка с воденото досъдебно производство и действията, извършени в съдебната фаза от първоинстанционния съд, пред който делото е разгледано по реда на съкратеното съдебно следствие. Иска се съдът при постановяване на съдебния акт да вземе предвид наркотичната зависимост, от която страда подсъдимият, неговото желание да се лекува и признанието му, че е виновен за извършеното.

Представителят на ОП – Б. намира, че присъдата на РС – Б. следва да бъде потвърдена. Твърди, че районният съд е обсъдил всички обстоятелства, смекчаващи и отегчаващи отговорността на подсъдимия, наказанието е справедливо и не са налице основания за неговото намаляване.

Подсъдимият в последната си дума иска съдът да уважи жалбата му.

Въззивният съд, след като обсъди материалите по изпратеното дело, изложените доводи в жалбата и становищата на страните в хода на съдебните прения, намира следното от фактическа и правна страна:

С обжалваната присъда Районен съд – Б. е признал подсъдимия А. М. за виновен в това, че за периода от 06.03.2010 г. до 30.03.2010 г. в гр. Б., при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода, не по - малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК, и след като е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като изпълнението на наказанията не е отложено по чл. 66 от НК, чрез използване на техническо средство и чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот, е отнел чужди движими вещи от владението на различни граждани на обща стойност 299,70 лв., както следва: на 06.03.2010 г. около 10 ч в гр. Б., от М. „В.", находящ се на ул. „И. М." № 32, е отнел чужди движими вещи на обща стойност 63,78 лв., от владението на Н. В. от гр. Б., без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои; на 20.03.2010 г. около 15 ч в гр. Б., от лек автомобил марка „Фиат Пунто” с ДК № Е 86 42 ВК, паркиран на ул. „Б. М.”, чрез използване на техническо средство и чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот, е отнел чужди движими вещи на обща стойност 130 лв., от владението на Е. Д. от гр. Б., без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои; на 22.03.2010 г. около 19 ч в гр. Б., от М. „В.”, находящ се на ул. „И. М.” № 32, е отнел чужди движими вещи на обща стойност 77,17 лв., от владението на Н. В. от гр. Б., без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои; на 30.03.2010 г. около 20:20 ч, в гр. Б., от М. „Б. М.", находящ се на ул. „С." № 2, е направил опит да отнеме чужда движима вещ на стойност 28,75 лв., от владението на Д. Т. Д., без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои, като деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини, като за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 2, т. 4, пр. 2 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” от НК, на подсъдимия М. е наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от 2 г. и 3 м. при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип /в присъдата е посочено, че наказанието се налага на основание чл. 58а, ал. 1 НК/. С присъдата на основание чл. 92, ал. 1 НК районният съд е постановил принудително лекуване на подсъдимия от наркомания за срок от 2 г., като времето на принудителното лекуване се приспадне от срока на наложеното наказание лишаване от свобода. С присъда е постановена отмяна на наложената на подсъдимия М. в съдебното производство мярка за неотклонение домашен арест. Посочената по-горе присъда е постановена в производство пред районния съд по реда на чл. 371, т. 2 НПК, като в проведеното съкратено съдебно следствие подсъдимият М. е признал фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти.

В мотивите към постановената присъда съдът с оглед разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК е изложил фактическа обстановка, която дословно приповтаря отразените обстоятелства в обвинителния акт /обстоятелствената му част/. Първоинстанционният съд е посочил, че тази фактическа обстановка е установил въз основа на събраните по досъдебното производство, без да са налице допуснати процесуални нарушения, гласни и писмени доказателства, заключения на експертизи /изброил е същите в мотивите със страниците от досъдебното производство, където се намират, по който начин доказателствата са посочени и в обвинителния акт/. Липсват изложени мотиви за това кои доказателства, събрани на досъдебното производство, подкрепят направеното от подс. М. самопризнание на фактите по обстоятелствената част на обвинителния акт за всяко едно от деянията, включени в състава на продължаваното престъпление, не е направен анализ на доказателствената съвкупност от досъдебното производство и съответен на този анализ извод, че направеното пред съда самопризнание от подсъдимия се подкрепя от доказателствата и конкретно от кои доказателства. Непълни са и правните изводи в мотивите на районния съд – кой е периода на извършване на продължаваното престъпление, каква е преценката на съда за приложението на разпоредбите на чл. 26, ал. 3-5 НК с оглед правилната правна квалификация на извършеното продължавано престъпление и включените в него деяния, от кои присъди съдът е приел, че се обосновава квалификацията на престъплението като извършено при опасен рецидив с оглед множеството приключени дела с влезли в сила съдебни актове по отношение на подсъдимия М..

Допуснати са и съществени нарушения на материалния закон при определяне на наказанието на подсъдимия, като са изложени неясни и противоречиви мотиви на районния съд за това. Съдът не е взел предвид, че с оглед периода на извършване на продължаваното престъпление по-благоприятен материален закон при определяне на наказанието при направено самопризнание на фактите от подсъдим в проведено съкратено съдебно следствие е редакцията на чл. 58а НК преди измененията на тази разпоредба от ДВ, бр. 26 от 2010 г., като съдът е бил длъжен в конкретния случай да определи наказанието на подс. А. М. при условията на чл. 55 НК /доколкото за престъплението, за което е признат за виновен с присъдата, не се предвиждат алтернативни наказания/ и без да са налице многобройни или изключително смекчаващи вината обстоятелства. Освен че незаконосъобразно районният съд не е приложил при определяне на наказанието разпоредбата на чл. 58а /стар/ вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, мотивите за определяне на наказанието от 2 г. и 3 м. лишаване от С. са напълно неясни. Посочвайки, че при баланс на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства наказанието на подс. М. следва да бъде около 7 г., намалено с до 1/3 /действащата разпоредба на чл. 58а, ал. 1 НК посочва намаление с 1/3, а не с до 1/3/, съдът е пресметнал в мотивите, че наказанието, което следва да изтърпи подс. М. е 2 г. и 3 м., т. е. излиза че съдът не е намалил наказанието с до 1/3, както е посочил в мотивите, а с 2/3 и още 1 месец. В протокола от проведеното с.з., в което е постановена присъдата, е отразено, че съдът е разяснил на подсъдимия, че при осъдителна присъда ще бъде санкциониран с наказание под минимума, което по неясни мотиви е спазил в постановената присъда. Посоченото по-горе противоречие не дава възможност въззивната инстанция да провери законосъобразността на присъдата при определяне на наказанието с нея, защото са налице множество противоречия в тази част на мотивите относно начина на определяне на наказанието на подсъдимия с оглед установените смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства и чл. 373, ал. 2 НПК /очевидно посочването в мотивите на края на стр. 8 от същите на чл. 173, ал. 2 НПК е техническа грешка/.

Налице е противоречие в мотивите на присъдата и относно постановеното със същата принудително лекуване на подс. М. от наркоманията, от която с оглед изготвената на досъдебното производство експертиза от в.л. д-р М. безспорно се установява, че страда подсъдимият. Нито по досъдебното производство, нито в съдебната фаза на процеса са събрани доказателства за това, че към момента на постановяване на присъдата подсъдимият е имал нужда от лечение, че това лечение е трябвало да стане принудително /подсъдимият се е лекувал доброволно преди това и пред настоящата инстанция заявява, че желае доброволно да се лекува/, и че е било нужно лекуването му да продължи за срок от 2 г. /недопустимо е и приспадане на срок на принудително лекуване от срока на наказанието лишаване от свобода преди въобще да е провеждано такова лечение през определен период от време, който да се приспадне/. Незаконосъобразни са мотивите, че с оглед известни на съда обстоятелства по други дела с извършители, страдащи от такава зависимост, препоръките за лечение по други дела, трябвало подс. Ал. М. да се лекува принудително 2 г. Недопустимо е без доказателства по конкретното дело съдът да постановява мярката по чл. 92, ал. 1 НК, като само установената наркотична зависимост от експертизата в това наказателно производство не е давала основание съдът да постанови принудително лекуване за срок от 2 г., излагайки мотиви без да има доказателства по настоящето наказателно производство.

Допусната е грешка и в частта от обжалваната присъда, с която е отменена взета мярка за неотклонение на подсъдимия домашен арест. След като съдията-докладчик с влязло в сила определение в това съдебно производство е изменил мярката за неотклонение на А. М. от домашен арест в задържане под стража /не се установява последваща промяна на мярката/ неясно защо е отменена мярка, която към датата на постановяване на присъдата не е била взета. Липсват мотиви към присъдата за това обстоятелство и въззивната инстанция не може да установи какви са били съображенията за това решение на районния съд.

Окръжният съд с оглед изложените по-горе съображения и съобразно правомощията си по чл. 314 НПК, намира че следва да се направи извод, че при постановяване на обжалваната присъда са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правата на подсъдимия, което може да бъде отстранено при ново разглеждане на делото от първата инстанция и не може да бъде отстранено от настоящата: Обжалваната присъда няма мотиви. Разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК задължава съда в мотивите на присъдата, постановена при проведено съкратено съдебно следствие, да приеме за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се позове на направеното от подсъдимия самопризнание /никъде в мотивите си районният съд не е посочил, че се е позовал на това самопризнание/ и на доказателствата от досъдебното производство, които подкрепят направеното самопризнание /в мотивите към обжалвания съдебен акт не е направен анализ на доказателствата от досъдебното производство, само тяхното изброяване не може да се приеме като изложени съображения на районния съд, отговарящи на изискванията за мотиви по чл. 373, ал. 3 НПК, не е посочено от районния съд налице ли са противоречия в тези доказателства, ако има такива, кои доказателства се кредитират от съда и защо, ако не съществуват противоречия съдът да посочи това в мотивите. Освен посоченото по-горе за неизготвяне на мотивите в съответствие с нормата на чл. 373, ал. 3 НПК /за неуреденото в това производство се прилага и нормата на чл. 305, ал. 3 НПК с оглед препращането от чл. 374 НПК/, е налице неяснота в мотивите и относно направените правни изводи за това кое престъпление е извършил подс. М., как е определено наказанието за това престъпление /следва да се посочи незаконосъобразното разсъждение на районния съд, че самопризнанието в конкретния случай не може да се вземе предвид като смекчаващо вината обстоятелство – още на досъдебното производство подс. М. е направил признание за вината си, поради което това процесуално поведение на самопризнание още в тази фаза на процеса смекчава вината му, защото за провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 НПК е достатъчно самопризнание на подсъдимия само в съдебната фаза на наказателното производство; следва да се посочи, че съдът е могъл да постанови провеждане на съкратено съдебно следствие още с разпореждането за насрочване на делото, установявайки направеното самопризнание на подс. А. М. на досъдебното производство/. Налице е липса на мотиви и относно постановеното с присъдата принудително лекуване /на това следва да се приравни излагането на мотиви, които не се подкрепят от доказателства в производството/, и отмяна на взета мярка за неотклонение.

Постоянна е съдебната практика, съгласно която, за да не се ограничават правата на страните /да получат отговор с убедителни и аргументирани мотиви на съда защо се приема извършено престъпление от подсъдимия въпреки направеното от него самопризнание на фактите по обстоятелствената част на обвинителния акт, какви са съображенията за наложената санкция и да упражнят впоследствие правото си на жалба или протест с оглед изложените правни и фактически съображения от съда/ съдът следва да изложи ясни и конкретни мотиви по делото, каквито в настоящия случай следва да се приеме, че липсват поради съществуващите множество противоречия и непълноти в тях. С оглед горните съображения следва да се приеме, че е налице съществено процесуално нарушение, допуснато при разглеждане на делото пред Районен съд – Б. – липса на мотиви, което нарушение ограничава правото на подсъдимия да научи защо и въз основа на какви доказателства по отношение на него е постановена присъда, с която е признат за виновен, как е определено наложеното му наказание, защо е постановено принудителното му лекуване. Липсата на мотиви е абсолютно процесуално нарушение и основание за отмяна на постановената присъда и връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг съдебен състав.

Във връзка с мярката за неотклонение на подсъдимия М. – с оглед на установеното обстоятелство от справката за правното положение на подсъдимия от началника на Затвора – гр. Б. Д., че М. към 11.02.2011 г. има остатък от 2 м. и 10 дни за изтърпяване от наказание лишаване от свобода, липсата на протест срещу постановената от районния съд присъда, с която е отменена мярка за неотклонение домашен арест, каквато не е била взета към този момент, въззивната инстанция намира, че следва да се постанови отмяна на мярката за неотклонение в настоящето производство задържане под стража, тъй като подсъдимият търпи наказание лишаване от свобода и поради това не е налице опасност същият да извърши престъпление или да се укрие.

Водим от горното и на основание чл. 334, т. 1 във вр. с чл. 335, ал. 2 във вр. с чл. 348, ал. 3, т. 2, пр. 1 НПК БОС

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА изцяло присъда № 8228 от 16.11.2010 г., постановена по н.о.х.д. № 759/2010 година по описа на Районен съд – Б.. ОТМЕНЯВА взетата по отношение на подсъдимия А. Г. М. с посочена в присъдата самоличност мярка за неотклонение задържане под стража.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд от друг съдебен състав.

Решението не подлежи на проверка по жалба или протест. Да се съобщи за постановяване на същото на страните по делото, като на подсъдимия се изпрати препис от решението чрез началника на Затвора – гр. Б. Д..

Препис от настоящето решение да се изпрати за сведение на началника на Затвора – гр. Б. Д..

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: