Р Е Ш Е Н И Е
№ 27
гр.Русе, 23.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на двадесет и пети януари през
две хиляди и двадесет и трета година, в състав:
Председател: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
Членове: ЙЪЛДЪЗ
АГУШ
ГАЛЕНА ДЯКОВА
при
секретаря ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА и с
участието на прокурора ДИАНА НЕЕВА,
като разгледа докладваното от съдия АГУШ
КАН дело № 401 по описа на съда за
2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е касационно по чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН във вр. чл.208 и сл. от глава XII от АПК.
Образувано е по касационна жалба от Началник
сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Русе против решение № 655/09.11.2022 г.,
постановено по АНД № 1011/2022 г. по описа на РРС, с което е отменено Наказателно
постановление № 22-1085-000581/05.05.2022 г., издадено от Началник група в
сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Русе. С отмененото наказателно постановление
на Л.И.Л. *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева
на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), за
извършено нарушение на чл. 20, ал. 2 от същия закон. Като касационни основания в
жалбата се релевират неправилност на решението поради допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила. Твърди се, че въззивният съд не е извършил всички
възможни действия за изясняване на обстоятелствата около фактическата
обстановка и по-специално да извърши изследване на скоростта на движение на
автомобила, за да установи каква е следвало да бъде тя, за да не възникне ПТП. Иска
от съда да отмени решението на въззивната инстанция и със своето решение да потвърди
издаденото наказателно постановление. Направено е и възражение, в случай, че
касационния ответник се представлява от упълномощен защитник, за прекомерност
на адвокатското възнаграждение, ако същото е над минималните размери по Наредба
№ 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ответникът
по касационната жалба – Л.И.Л., е депозирал писмено възражение, в което излага
доводи за неоснователност на касационната жалба. Моли съда да остави в сила
решението на въззивната инстанция.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Русе също дава заключение за основателност на жалбата,
поради което решението на РРС следва да бъде отменено, а наказателното
постановление - потвърдено.
Съдът,
като съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на
страните, събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на
оспорваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт,
поради което е допустима. Разгледана
по същество, се явява неоснователна.
За да потвърди обжалваното пред него наказателно
постановление, районният съд е приел, че постановлението е необосновано, тъй
като без да изследва каква е била скоростта на движение на автомобила на
наказаното лице и каква е следвало да бъде тя, за да не възникне ПТП,
наказващият орган е приел, че причина на настъпилото е ПТП е именно движение на
жалбоподателя във въззивното производство с несъобразена скорост. Отделно от
това районният съд е посочил, че според събраните в хода на делото
доказателства, причината за възникване на произшествието е следствие на т.н.ар.
спасителна маневра, извършена от Л.. Тази маневра била извършена целенасочено
от водача, който е предприел изпреварване и не е съобразил наличието на
насрещнодвижещи се МПС. Според РРС маневрата е довела до причиняване на вреди
само и единствено на водача, който я е извършил и скоростта не е в пряка
причинноследствена връзка с настъпилото ПТП. От това съдът е направил извод, че
настъпилото произшествие с леко пострадал се дължи на случайно деяние.
Касационната
инстанция намира за правилен крайният извод за незаконосъобразност на
издаденото наказателно постановление, но въз основа на мотиви, различни от
изложените от въззивния съд.
От
фактическа страна безспорно е установено в хода на въззивното производство, че
на 06.03.2022
г. около 17:00 часа при движение по път Трети клас № 501 – Иваново – Две могили
– Бяла, в района на км 3+600 посока гр. Русе, срещу Гробищен парк Русе, Л.Л.
предприема маневра изпреварване на движещ се пред него автомобил, като в
момента, в който е навлязъл изцяло в насрещната пътна лента е видял приближаващ
се насреща автомобил. Тъй като било невъзможно да се върне обратно в своята
лента за движение и за да избегне челен удар с приближаващото насреща МПС Л.
решил да напусне пътното платно в ляво по посока на движението си, насочил
автомобила към банкета и при навлизане в затревената част извън пътя,
автомобилът се преобърнал, при което водачът получил леки наранявания.
Правилно
районният съд е установил, че от данните по делото не може да се обоснове
извод, че причина за процесното ПТП е несъобразяване на скоростта на движение
на касационния ответник с пътната обстановка и обстоятелствата, визирани в чл.
20, ал. 2 от ЗДвП. Липсват данни, включително и в свидетелските показания на
актосъставителя, че именно скоростта е причина автомобилът на Л. да излезе от
пътя и да се преобърне. Точно обратното, твърденията на наказаното лице, че
самò е предприело излизане от пътното платно, за да се избегне челен
удар с движещото се насреща МПС, са възприети и от св. А. като той твърди, че е
получил тази информация от „лица, които са били в близост до автомобила“. В
този смисъл не става въпрос за изследване на конкретната скорост на движение на
касационния ответник и съпоставката й с евентуалната безопасна скорост, при
която ПТП не би настъпило, а за обосноваване на извода, че именно скоростта на
движение на моторното превозно средство е причина за настъпилото ПТП. В случая
такъв извод не може да бъде обоснован от данните по делото.
Тук е мястото
да се посочи, че е неоснователно възражението на касатора, че въззивният съд е
следвало да установи, в производството пред него, скоростта на движение на
автомобила на наказаното лице, след като приема, че това е основен релевантен
факт. Действително въззивната инстанция е инстанция по същество и пред нея се
установяват ревантните за спора факти и обстоятелства, но въззивната инстанция
няма правомощие да установява за първи път съставомерни обстоятелства, които не
са били установени от административнонаказващия орган. Недопустимо е едва в
съдебната фаза по обжалване на наказателно постановление да се установяват за
пръв път факти, които са елементи от състава на административното нарушение, за
което е наложено наказанието.
Касационният съд,
не споделя изводите на въззивната инстанция, че произшествието се дължи на
случайно деяние. От установената фактическа обстановка е видно, че причина за
настъпилото ПТП е предприетата от Л. маневра изпреварване (не т.нар. спасителна
маневра – напускане на пътното платно). Тази маневра, безспорно е предприета
без да е изпълнено изискването на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, според който водач на пътно превозно средство,
който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно
превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да
влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за
да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за
навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата,
трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението,
които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши
маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.
С обжалваното наказателно
постановление обаче, касационният ответник не е санкциониран за такова
нарушение. Обвинение за извършване на несъобразена маневра, вследствие на която
е настъпило ПТП, не е повдигано на касационния ответник.
Във връзка с това се явява обоснован
крайния извод на районния съд за незаконосъобразност на издаденото наказателно
постановление, доколкото доказателствата по делото сочат на извършено едно
административно нарушение, а с наказателното постановление е санкционирано съвсем
друго такова. Това налага решението на РРС да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на
основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл. 222, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №
655/09.11.2022 г., постановено по АНД № 1011/2022 г. по описа на РРС, с което е
отменено Наказателно постановление № 22-1085-000581/05.05.2022 г., издадено от
Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Русе.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: