Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 14.03.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Г.О., 8 с-в в открито заседание
на девети ноември, през две хиляди и седемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН
КЮРКЧИЕВ
при участието на секретаря Цветелина Добрева,
като изслуша докладваното от съдията гр.д. № 16744 по описа за 2012г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с
обективно съединени искове с правно основание чл. 134 от ЗЗД във вр. с чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, вр. с чл. 200,
ал.2 от ЗЗД.
Ищецът В.Ц.А. поддържа твърдение, че в качеството на
прекратяващ участието си съдружник в дружеството „Т.к.“ ООД с парично оценим
дружествен дял - имал и качеството на кредитор на споменатото дружество, за
парично вземане, представляващо стойността на дружествения му дял по чл.125,
ал.3 от ТЗ. В качеството на кредитор на дружеството, ищецът твърди, че имал
правен интерес да упражни имуществените права на „Т.к.“ ООД, срещу ответниците Я.Ц.А.
и Ц.И.А., тъй като пасивното поведение на самото дружество, изразяващо се в
бездействие да иска разваляне на договори за покупко- продажба на право на
строеж върху недвижими имоти, намалявало активите на дружеството и фактически
увреждало имуществените права на ищеца в размера на дела му по чл. 125, ал.3 от ТЗ, тъй като делът имал по- малка стойност. На 19.12.2007г. и на 27.12.2007г.
дружеството „Т.к.“ ООД сключило договори за покупко- продажба на право на
строеж върху недвижими имоти с втория
ответник Я.Ц.А., които били обективирани в Нотариален акт № 182, том ІІ,
рег. № 14060, дело № 356 от 19.12.2007г. на нотариус А.И.с рег. № 34 и район на
действие при СРС; Нотариален акт № 1, том ІІІ, рег. № 14345, дело № 376 от
27.12.2007г. на нотариус А.И.с рег. № 34 и район на действие при СРС; както и договори
за покупко- продажба на право на строеж върху недвижими имоти с първия ответник Ц.И.А., които били
обективирани в Нотариален акт № 183, том ІІ, рег. № 14061, дело № 357 от
19.12.2007г. на нотариус А.И.с рег. № 34 и район на действие при СРС;
Нотариален акт № 184, том ІІ, рег. № 14064, дело № 358 от 19.12.2007г. на
нотариус А.И.с рег. № 34 и район на действие при СРС; Нотариален акт № 185, том
ІІ, рег. № 14066, дело № 359 от 19.12.2007г. на нотариус А.И.с рег. № 34 и район
на действие при СРС; Нотариален акт № 2, том ІІІ, рег. № 14346, дело № 377 от
27.12.2007г. на нотариус А.И.с рег. № 34 и район на действие при СРС;
Нотариален акт № 3, том ІІІ, рег. № 14347, дело № 378 от 27.12.2007г. на
нотариус А.И.с рег. № 34 и район на действие при СРС; Нотариален акт № 4, том
ІІІ, рег. № 14348, дело № 379 от 27.12.2007г. на нотариус А.И.с рег. № 34 и
район на действие при СРС; Понеже посочената в договорите за покупко- продажба
цена на имотите, фактически не била заплатена, от купувачите (ответници по
иска) Я.А. и Ц.А., за продавача на продавача,
„Т.к.“ ООД възникнало правото да иска разваляне на всеки от споменатите
договори в хипотезата на чл. 87, ал.3 от ЗЗД. Именно това право дружеството не
упражнявало и съществувала реална опастност, то да бъде погасено по давност.
При изложените фактически твърдения, в качеството на кредитор, ищецът
претендира да упражни правата на „Т.к.“ ООД с ЕИК ******** за разваляне на
споменатите по- горе договори за покупко- прожажба, сключени с Я.Ц.А. и Ц.И.А..
При уважаването на иска, ищецът претендира да му бъдат присъдени направените
съдебни разноски. Процесуалният му представител претендира за осъждане на ответниците
да му заплатят възнаграждение по чл. 38 от ЗА.
Конституираното като същиец, при условията на чл. 134,
ал.2 от ЗЗД дружество „Т.к.“ ООД, представлявано от особен представител адв. А.Г.,
в хипотезата на чл. 29, ал.4 от ГПК (доколкото ответниците Я.Ц.А. и Ц.И.А.
представляват дружеството според устойствените му правила) - поддържа становище
за допустимостта и основателността на предявените искове.
Ответникът Ц.И.А. оспорва допустимостта на исковете, а
при условията на евентуалност и тяхната основателност. В подадения писмен
отговор, този ответник оспорва преди всичко фактическите твърдения на ищеца за
качеството му на кредитор, а в тази връзка и надлежната му процесуална
легитимация да предяви исковете от името на „Т.к.“ ООД. Поддържа становище, че
развалянето на договорите за покупко- продажба е недопустимо, тъй като с тях е
било прехвърлено ограничено вещно право на строеж, което е вече реализирано.
Моли за отхвърляне на исковете, като оспорва и направените от ищеца твърдения,
че по процесните договори за покупко- продажба не била заплатена уговорената
продажна цена. Поддържа становище за плащане на уговорената цена, след
завеждането на иска което от своя страна мотивирало неговата неоснователност.
Претендира да му бъдат присъдени направените съдебни разноски.
Ответникът Я.Ц.А. оспорва допустимостта на исковете, а
при условията на евентуалност и тяхната основателност. В подадения писмен
отговор, този ответник оспорва преди всичко фактическите твърдения на ищеца за
качеството му на кредитор, а в тази връзка и надлежната му процесуална
легитимация да предяви исковете от името на „Т.к.“ ООД. Поддържа становище, че
развалянето на договорите за покупко- продажба е недопустимо, тъй като с тях е
било прехвърлено ограничено вещно право на строеж, което е вече реализирано.
Моли за отхвърляне на исковете, като оспорва и направените от ищеца твърдения,
че по процесните договори за покупко- продажба не била заплатена уговорената
продажна цена. Поддържа становище за плащане на уговорената цена, след
завеждането на иска което от своя страна мотивирало неговата неоснователност.
Претендира да му бъдат присъдени направените съдебни разноски.
Съдът, като прецени
доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна
следното:
Приетият като
доказателство препис от писмено заявление, което е озаглавено „Предизвестие“,
подадено от името на В.Ц.А. до „Т.к.“ ООД, до Ц.И.А. и до Л.Ц.Б.установява, че
то е насочено и предназначено да обективира в писмена форма изявлението на адресанта
да прекрати участието си в дружеството. Документът е с нотариална заверка
относно факта на връчването на адресатите.
Съдържанието на
приетия като доказателство документ „Протокол
№ 98/01.02.2013г. на общо събрание на съдружниците на „Т.к.“ ООД, *** от
01.02.2013г. (на стр.215-221 от делото) сочи, че на общо събрание на
съдружниците в споменатото дружество е било взето решение за изключване на
съружника В.Ц.А. (решение по т.2 от дневния ред) и за уреждане на имуществените
отношения във връзка прекратяване на участието му в дружествените работи след
изключването (решение по т.3 от дневния ред). В тази връзка на настоящия състав
на съда е служебно известно за неприключилия съдебен спор по иск с правно
основание чл. 74 от ТЗ, който е предявен от ищеца в настоящия процес В.Ц.А.
срещу съищеца в настоящия процес „Т.к.“ ООД. Този спор е предмет на т. дело №
600/2013г. по описа на VІ-17 състав при СГС.
Приетите като
доказателства Нотариален акт № 182, том ІІ, рег. № 14060, дело № 356 от
19.12.2007г. на нотариус А.И.с рег. № 34 и район на действие при СРС;
Нотариален акт № 1, том ІІІ, рег. № 14345, дело № 376 от 27.12.2007г. на
нотариус А.И.с рег. № 34 и район на действие при СРС Нотариален акт № 183, том
ІІ, рег. № 14061, дело № 357 от 19.12.2007г. на нотариус А.И.с рег. № 34 и
район на действие при СРС; Нотариален акт № 184, том ІІ, рег. № 14064, дело №
358 от 19.12.2007г. на нотариус А.И.с рег. № 34 и район на действие при СРС;
Нотариален акт № 185, том ІІ, рег. № 14066, дело № 359 от 19.12.2007г. на
нотариус А.И.с рег. № 34 и район на действие при СРС; Нотариален акт № 2, том
ІІІ, рег. № 14346, дело № 377 от 27.12.2007г. на нотариус А.И.с рег. № 34 и
район на действие при СРС; Нотариален акт № 3, том ІІІ, рег. № 14347, дело №
378 от 27.12.2007г. на нотариус А.И.с рег. № 34 и район на действие при СРС;
Нотариален акт № 4, том ІІІ, рег. № 14348, дело № 379 от 27.12.2007г. на
нотариус А.И.с рег. № 34 и район на действие при СРС обективират в съдържанието
си сделки на възмездно имуществено разпореждане, с вещно право на строеж което „Т.к.“
ООД продава в полза на двамата ответници - Я.Ц.А. и Ц.И.А., срещу заплащане на
конкретно уговорената цена. В нотариалните актове е обективирано волеизявления,
на страните по сделката, че продажната цена била заплатена още преди
нотариалното изповядване на сделката.
Изслушаното и прието без оспорване
от страните заключение на изготвената от вещо лице Ю.Х. съдебно- счетоводна
експертиза мотивира следните изводи:
1/ Извършената проверка в
счетоводството на „Т.к.“ ООД обосновава категоричен
извод, че в периода от 29.05.2006г. до 13.12.2013г., когато е заведена исковата
молба по настоящото дело, не са
извършени плащания по сделките, които са обективирани в посочените по- горе
сделки на имуществено разпореждане между дружеството и двамата ответници Я.Ц.А.
и Ц.И.А.; Процесните сделки са осчетоводени
от „Т.к.“ ООД, като са издадени съответно фактура № **********/27.12.2007г. с
получател Я.А. и фактура № **********/27.12.2007г. с получател Ц.А.; Вземанията
по процесните сделки обаче са отразени
в дебитна сметка „411-вземания от клиенти“ и участват в актива и баланса на
дружеството към 31.12.2007г.
2/ На 08.02.2017г. по банковата
сметка на „Т.к.“ ООД в „У.Б.“
АД е постъпило плащане на сумата от 28 110,
83 лева, която е наредена от Я.Ц.А. и както се вижда от основанието на
превода, представлява продажна цена по Нотариален акт № 182, том ІІ, рег. №
14060, дело № 356 от 19.12.2007г. на нотариус А.И.с рег. № 34 и район на
действие при СРС; Нотариален акт № 1, том ІІІ, рег. № 14345, дело № 376 от 27.12.2007г.
на нотариус А.И.с рег. № 34 и район на действие при СРС;
3/ На 09.02.2017г. по банковата сметка на „Т.к.“ ООД в „У.Б.“ АД е постъпило
плащане на сумата от 66 781, 37
лева, която е наредена от Ц.И.А. и както се вижда от основанието на
превода, представлява продажна цена по Нотариален акт № 183, том ІІ, рег. №
14061, дело № 357 от 19.12.2007г. на нотариус А.И.с рег. № 34 и район на
действие при СРС; Нотариален акт № 184, том ІІ, рег. № 14064, дело № 358 от
19.12.2007г. на нотариус А.И.с рег. № 34 и район на действие при СРС;
Нотариален акт № 185, том ІІ, рег. № 14066, дело № 359 от 19.12.2007г. на
нотариус А.И.с рег. № 34 и район на действие при СРС; Нотариален акт № 2, том ІІІ,
рег. № 14346, дело № 377 от 27.12.2007г. на нотариус А.И.с рег. № 34 и район на
действие при СРС; Нотариален акт № 3, том ІІІ, рег. № 14347, дело № 378 от
27.12.2007г. на нотариус А.И.с рег. № 34 и район на действие при СРС; Нотариален
акт № 4, том ІІІ, рег. № 14348, дело № 379 от 27.12.2007г. на нотариус А.И.с
рег. № 34 и район на действие при СРС;
При така установената фактическа
обстановка се налагат следните правни изводи:
По допустимостта на
исковете, с които съдът е сезиран:
Разпоредбата
на чл. 134 ЗЗД урежда непрекия иск на кредитора, за защита на чужди права -
имуществените права на неговия длъжник, когато последният бездейства и по този
начин заплашва удовлетворяването на кредитора.
Надлежната легитимация на ищеца в иска по чл.134 от ЗЗД се определя от
качеството му на кредитор, защото ако ищецът не би бил кредитор на ответника,
чиито права се домогва да предяви, той не би имал правен интерес да предяви
иска в качеството на процесуален субституент (т.е. лице, която предявява и
защитава чужди материални субективни права). Процесуалната
легитимация се обуславя от заявената
от ищеца принадлежност на спорното материално право, от претендираното или
отричано от ищеца право. Докато процесуалната легитимация следва от правното
твърдение на ищеца, то материалноправната легитимация е предпоставена от
титулярството на гражданското правоотношение, давайки отговор на
въпроса
- кой е носител на субективното право и кой - на
правното задължение. Впрочем, в своята константна практика, ВКС на РБ
възприема същото становище: Поради това, че процесуалната легитимация
следва от правното твърдение, когато съдът проверява дали искът е предявен от и
срещу надлежна страна, той трябва да се основава на правото,
което се твърди/претендира или отрича с исковата молба.
Съответствието между процесуалноправната и материалноправната легитимация е
въпрос по същество, който съдът изследва с решението и който обосновава
основателността, а не и допустимостта на иска. (виж Решение № 138 от 05.01.2015 г. по т.д. № 1727/2014 Г., Т. К., ІІ т.о. на ВКС
и мн. др.)
Повдигнатият пред съда правен спор засяга
действието и изпълнението на облигационните задължения на всеки от ответниците,
които произтичат от сключването на сделки за имуществено
разпореждане с вещни права.
Споменатите договори с първия
ответник Ц.И.А., които са обективирани в Нотариален акт № 183, том ІІ, рег.
№ 14061, дело № 357 от 19.12.2007г. на нотариус А.И.с рег. № 34 и район на
действие при СРС; Нотариален акт № 184, том ІІ, рег. № 14064, дело № 358 от
19.12.2007г. на нотариус А.И.с рег. № 34 и район на действие при СРС;
Нотариален акт № 185, том ІІ, рег. № 14066, дело № 359 от 19.12.2007г. на
нотариус А.И.с рег. № 34 и район на действие при СРС; Нотариален акт № 2, том
ІІІ, рег. № 14346, дело № 377 от 27.12.2007г. на нотариус А.И.с рег. № 34 и
район на действие при СРС; Нотариален акт № 3, том ІІІ, рег. № 14347, дело №
378 от 27.12.2007г. на нотариус А.И.с рег. № 34 и район на действие при СРС;
Нотариален акт № 4, том ІІІ, рег. № 14348, дело № 379 от 27.12.2007г. на
нотариус А.И.с рег. № 34 и район на действие при СРС и с втория ответник Я.Ц.А., които са обективирани в Нотариален
акт № 182, том ІІ, рег. № 14060, дело № 356 от 19.12.2007г. на нотариус А.И.с
рег. № 34 и район на действие при СРС; Нотариален акт № 1, том ІІІ, рег. №
14345, дело № 376 от 27.12.2007г. на нотариус А.И.с рег. № 34 и район на действие
при СРС са двустранни и възмездни тоест изискващи насрещна престация - за
заплащане на уговорената продажна цена на прехвърленото вещно право;
Заключението на изслушаната в хода на съдебното дирене съдебно- счетоводна
експертиза, което не бе оспорено от страните, установи, че няма данни за извършено плащане на уговорената продажна цена, по
нито една от процесните сделки, за периода от сключването на процесните сделки,
до предявяването на иска. Фактът, че в самите нотариални актове е посочено общо
декларативно изявление за плащането на цената не установява по несъмнен начин
същия този факт, особено като се има предвид, че задължението за плащане е било
надлежно осчетоводено, но в същото счетоводство не е регистриран факт на
постъпване на парична сума, до момента на предявяването на иска.
Неизпълнението на задължението по чл. 200, ал.2 от ЗЗД на всеки от двамата ответници, в качеството
им на купувачи - представлява юридически факт с особено правно значение, доколкото
той легитимира правото на продавача „Т.к.“ ООД да иска по реда на чл.
87 от ЗЗД, разваляне на всеки един от двустранните договори - поради виновно
неизпълнение на задължениято на купувача (в конкретния
случай, на всеки от купувачите – ответници в настоящия процес).
От друга страна, доколкото неизпълнените от ответниците договори имат за
предмет прехвърляне на вещни права върху недвижим имот – то тези договори биха
могли да бъдат развалени само по исков ред. Ето защо, настоящият състав на съда
приема, че неплащането на уговорената цена на сделките, мотивира възникването
на правен интерес за продавача „Т.к.“ ООД от предявяването на иска.
Отново заключението на съдебно- счетоводната експертиза обоснова
категоричен извод, че задължението за заплащане на продажната цена в полза на продавача
„Т.к.“ ООД е било изпълнено изцяло, макар и със забава, от всеки един от двамата
ответници съответно на 08.02.2017г. - от ответника Я.А. и на 09.02.2017г. - от
ответника Ц.А..
Тъй като искането за разваляне на договорите е мотивирано с неплащането на
уговорената цена на сделките, то при факта на плащането, процесните договори не
би следвало да бъдат развалени. В конкретния случай, не е налице хипотезата на
чл. 87, ал.3, изр. второ от ЗЗД, тъй като длъжниците Ц.А. и Я.А. не просто са
предложили изпълнение в хода на процеса, но фактически са изпълнили задължението си за плащане на уговорената цена.
Изпълнението на
договора в хода на съдебния процес срещу длъжника очевидно не съставлява правопогасяващо или правоотлагащо
възражение- тъй не е
насочено към оспорване на самото право на разваляне на договора а тъкмо напротив: то има правната същност на конклудентно признание за правопораждащия факт на иска по чл.
87, ал. 1 ЗЗД - наличието
на неизпълнение. По своята същност изпълнението
в хода на процеса доближава това
процесуално действие до спогодбата,
доколкото цели извънсъдебно уреждане на спора чрез изпълнение. В константната си практика, ВКС на РБ многократно и
споделял разбирането, че предлагане на
изпълнение може да се прави пред всички инстанции, в които спорът се разглежда
по същество (виж Решение № 103 от
20.07.2015 г. по гр.д. №
5316/2014 г., Г. К.,
ІІІ г. о. на ВКС). Извършеното от ответниците плащане на задължението за продажна
цена, макар и да е закъсняло, е имало
погасителен ефект именно по отношение релевираното в исковата молба
основание за разваляне на договора - неизпълнено
задължение за заплащане на цената.
След като точно това задължение е вече изпълнено, договорите не подлежат на
разваляне. Фактът на закъснението в плащането действително не е лишен от правни
последици, но те са различни от конкретно релевираните от ищеца - обосноваващи
възникване на потестативното право на разваляне на договора. Извършеното от ответниците
плащане, макар и да е закъсняло, е имало погасителен ефект по отношение на
релевираното от ищеца /процесното/ задължение за заплащане на цената на
сделките по прехвърляне на вещни права.
От друга страна фактът, че двамата ответници са
предоставили дължимото изпълнение именно след завеждането на делото - мотивира
извода, че всеки от тях е дал повод за завеждането на делото и следователно,
той дължи да заплати на ищеца направените съдебни разноски, макар искът да бъде
отхвърлен поради установеното изпълнение на задължението в хода на делото.
В заключение, съдът намира, че предявените искове по чл. 87 от ЗЗД следва да бъдат отхвърлени, като
неоснователни, защото задължението за плащането на цената е изпълнено в хода на
процеса, обаче ответниците са дали основание за предявяването на исковете срещу
всеки един от тях – те дължат на ищеца направените разноски.
На съищеца „Т.к.“ ООД, ответниците дължат и следва да бъдат осъдени да заплатят
направените разноски за процесуално представителство, в хипотезата на чл. 29, ал.4
от ГПК – в размер на сумата от 4 730
лева.
На ищеца В.А., ответниците
дължат и следва да бъдат осъдени да заплатят сумата от 676 лева за съдебни
разноски, съответно на съдържанието на представения списък по чл. 80 от ГПК.
На процесуалния
представител на ищеца адв. Е.Ц. от САК ответниците дължат и следва да бъдат
осъдени да заплатят - на основание чл. 38 от ЗА - сумата от от 4730 лева за
процесуално представителство.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от В.Ц.А. с ЕГН ********** и с адрес *** и съищеца „Т.К.” ЕООД с ЕИК ********
с особен представител по чл. 29, ал. 4 от ГПК и съдебен адресат А.И.Г. с адрес ***,
срещу Я.Ц.А. с ЕГН ********** със съдебен адресат- адв. С.Р.,***, обективно и субективно съединени искове с
правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, вр. с чл. 134 от ЗЗД и чл. 200, ал.2 от ЗЗД - за разваляне на договори за покупко- продажба на право на строеж,
сключени между „Т.К.” ЕООД и Я.Ц.А., които са обективирани в
Нотариален акт № 182, том ІІ, рег. № 14060, дело № 356 от 19.12.2007г. на
нотариус А.И.с рег. № 34 и район на действие при СРС; Нотариален акт № 1, том
ІІІ, рег. № 14345, дело № 376 от 27.12.2007г. на нотариус А.И.с рег. № 34 и
район на действие при СРС;
ОТХВЪРЛЯ предявените от В.Ц.А. с ЕГН ********** и с адрес *** и съищеца „Т.К.” ЕООД с ЕИК ********
с особен представител по чл. 29, ал. 4 от ГПК и съдебен адресат А.И.Г. с адрес ***,
срещу Ц.И.А. с ЕГН ********** със съдебен адресат- адв. С.Р.,***, обективно и субективно съединени искове с
правно основание чл. 87, ал.3 от ЗЗД, за
разваляне на договори за покупко- продажба на право на строеж, сключени между „Т.К.” ЕООД и Ц.И.А., които са обективирани в Нотариален акт № 183, том ІІ, рег.
№ 14061, дело № 357 от 19.12.2007г. на нотариус А.И.с рег. № 34 и район на
действие при СРС; Нотариален акт № 184, том ІІ, рег. № 14064, дело № 358 от
19.12.2007г. на нотариус А.И.с рег. № 34 и район на действие при СРС;
Нотариален акт № 185, том ІІ, рег. № 14066, дело № 359 от 19.12.2007г. на
нотариус А.И.с рег. № 34 и район на действие при СРС; Нотариален акт № 2, том
ІІІ, рег. № 14346, дело № 377 от 27.12.2007г. на нотариус А.И.с рег. № 34 и
район на действие при СРС; Нотариален акт № 3, том ІІІ, рег. № 14347, дело №
378 от 27.12.2007г. на нотариус А.И.с рег. № 34 и район на действие при СРС;
Нотариален акт № 4, том ІІІ, рег. № 14348, дело № 379 от 27.12.2007г. на
нотариус А.И.с рег. № 34 и район на действие при СРС;
ОСЪЖДА Я.Ц.А., Ц.И.А., да
заплатят на „Т.К.” ЕООД, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК – сумата от 4
730 (четири хиляди седемстотин и тридесет) лева за съдебни разноски.
ОСЪЖДА Я.Ц.А., Ц.И.А., да
заплатят на В.Ц.А., на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК – сумата от
676 (шестстотин седемдесет и шест) лева за съдебни разноски.
ОСЪЖДА Я.Ц.А., Ц.И.А., да
заплатят на адвокат Е.Ц. от САК, със
служебен адрес ***, на основание чл. 38 от ЗА – сумата от 4 730 (четири
хиляди седемстотин и тридесет) представляваща възнаграждение за процесуално
представителство.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба, която може да бъде подадена пред Апелативен
съд София, в двуседмичен срок от връчване на препис от него.
СЪДИЯ: