ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 586
гр. Перник, 02.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на втори септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:РОМАН Т. НИКОЛОВ
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно частно
гражданско дело № 20221700500469 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 – 279 от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК).
Образувано е във връзка с депозирани 2 броя частни жалби от адв. Б.Б. –
пълномощник на Ю. В. В., със съдебен адрес: ***, както следва:
Частна жалба с рег. № 15418/27.07.2022г., подадена срещу Определение № 2292
от 04.07.2022г., постановено по гр. дело № 1864/2022г. по описа на Районен съд –
гр. Перник, с което производството по делото е прекратено като недопустимо и
Частна жалба с рег. № 15869/02.08.2022г. – срещу Определение №
2603/27.07.2022г., с което е допълнено Определение № 2292/04.07.2022г.,
постановено по гр. д. № 1864/22г. по описа на ПОС, в частта за разноските.
В частните жалби се излагат съображения за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваните съдебни актове, поради което се иска тяхната
отмяна. Твърди се, че неправилно съдът е приел, че процесната заповед № ***г. не е
била връчена по какъвто и да е начин на ищецът, поради което последният нямал
правен интерес от воденето на делото пред първоинстанционния съд. Сочи се, че със
самия писмен отговор ответникът е представил процесната заповед, която установява,
че трудовият договор на ищеца е прекратен на основание чл. 328 ал. 1 т. 12 от КТ.
Незаконосъобразен бил извода на съда, че тази заповед не е връчена на ищеца „по
какъвто и да било начин“, доколкото в случая това волеизявление на ответника е
достигнало до ищеца именно съобразно общите правила на ЗЗД. Счита, че
обстоятелството дали работника лично е получил или не заповедта за уволнение и дори
да не е предприел действия за получаване на заповедта по пощата или по друг начин,
са без правно значение. Важно и релевантно било достигането на изявлението на
работодателя до работника. Твърди, че в настоящия случай писменото волеизявление
за прекратяване е достигнало надлежно до ищеца по посочените начини в подадената
1
от негово име молба с вх. рег. № 13346/28.06.2022г. – чрез прилагането й по
първоначално заведеното дело – 5959/2020г. на ПРС, от посочената справка от НАП и
от приетата по делото СИЕ. Намира за незаконосъобразен и извода на съда, че нямало
връчване на заповедта, защото не му бил връчен препис от отговора, доколкото това
обстоятелство няма значение, тъй като ищецът е узнал за писменото изявление на
работодателя, без значение от начина за това. По отношение атакувания съдебен акт, с
който е допълнено определението на съда за прекратяване на производството, се
излагат съображения за незаконосъобразност, доколкото незаконосъобразността на
прекратителното определение води като последица след себе си и
незаконосъобразността на допълващото определение от 27.07.2022г.
От насрещната страна са депозирани в срок отговори на подадените частни
жалби, в които се излага становище за неоснователност на същите. Сочи се, че ищецът
е предявил искове пред ПРС с правно основание чл. 344 ал. 1 т.-3 от КТ, с които е
оспорил прекратяване на трудовото му правоотношение, като не е посочил акта, с
който това станало, кога му е връчен, дали му е връчен при отказ и пр. Твърди се, че
процесната заповед не е предоставена в хода на исковото производство по гр. д. №
5959/2020г. на ПРС, нито и с уточняващите молби към исковата молба по гр. д. №
1864/2022г. Представянето на Заповед № ***г. с отговора по чл. 131 ГПК единствено
удостоверявала, че същата не е връчена на ищеца Ю.В., предвид, че липсва подпис, че
същия я е получил лично или при отказ, със свидетели. Намира, че техническото
изготвяне на заповедта не може да бъде възприето за връчване, както е приел и
първоинстанционния съд. По отношение общите правила за връчване на съобщения на
ЗЗД ответникът намира, че доколкото възникването и прекратяването на трудовите
правоотношения се регулира от Кодекса на труда, явяващ се специален закон по
отношение на общите разпоредби на ЗЗД, то трудовия договор не може да бъде
приравнен на договорите, сключвани по реда на ЗЗД. Моментът на прекратяване на
трудовия договор е бил уреден в ал. 2 на чл. 335 от КТ, а именно: с предизвестие, без
предизвестие и пр., като във всички случаи се изисква получаване от страна на
работника или служителя на писмения акт за прекратяване на трудовото
правоотношение – лично, по пощата и т.н. Поради това намира, че в производството по
гр. д. № 1864/2022г. по описа на ПРС ищецът не е установил при условията на пълно и
главно доказване, че му е връчена заповед за прекратяване на трудовия договор, а
напротив – изложил е твърдения, че такава не му е била връчена и че се е запознал с
нея едва с получаване на отговора по чл. 131 ГПК.
По отношение на частната жалба, подадена срещу Определение № 2603 от
27.07.2022г., пълномощника на Сдружение „ФК М.-П.“ посочва, че доколкото
производството по делото е прекратено на основание чл. 130 от ГПК, то ответната
страна има право на разноски на основание чл. 78 ал. 4 от ГПК. Поради това намира
частната жалба за неоснователна, а обжалвания съдебен акт – за правилен и
законосъобразен.
Пернишкият окръжен съд, намира, че частните жалби са подадени в срок, от
активно легитимирана страна, която има правен интерес от обжалването, поради което
подлежат на разглеждане по същество.
За да се произнесе по основателността на частните жалби, Пернишкия
окръжен съд съобрази следното:
2
Съдът служебно намира, че обжалваните определения на Районен съд – гр.
Перник не са нищожни, тъй като същите са постановени от съдия от Пернишкия
районен съд, в кръга на правомощията му и в предвидената от закона форма. Съдът
намира, че определенията не се явяват недопустими.
По доводите за незаконосъобразност и неправилност на Определение № 2292 от
04.07.2022г., постановено по гр. дело № 1864/2022г. по описа на Районен съд – гр.
Перник, с което производството по делото е прекратено като недопустимо,
Пернишкият окръжен съд намира следното:
С исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 от КТ работникът или служителят търси
съдебна защита срещу незаконно уволнение, т.е. срещу незаконосъобразно
прекратяване на трудовото правоотношение от страна на работодателя, като иска
признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна (т. 1), възстановяване на
предишната работа (т. 2) и обезщетение за времето, през което е останал без работа,
поради уволнението (т. 3). От изложеното следва, че когато в исковата си молба
ищецът, който е предявил искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 от КТ, твърди, че писменият
акт на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение (заповед за
уволнение, предизвестие или наименован по друг начин) не му е връчен, то такава
искова молба е нередовна поради противоречие между петитум и обстоятелствена
част. Тази нередовност следва да се отстрани по реда на чл. 129, ал. 2-5 от ГПК, като
съдът даде указания на ищеца да изложи ясни твърдения относно начина, по който му
е връчен писменият акт за уволнението (заповед, предизвестие и пр.). Когато ищецът
изложи по делото твърдения за обстоятелства по връчване на заповедта (или друг
писмен акт на работодателя), с която твърди, че е извършено уволнението, чиято
отмяна иска, нередовността на исковата молба е отстранена и спорът следва да се
разгледа по същество. В тези случаи следва да се има предвид, че начините на
връчване и тяхното удостоверяване са различни, и са възможни най-различни хипотези
(в тази насока е налице значителна съдебна практика, включително такава на ВКС,
например: решение № 226/30.10.2017 г. по гр. дело № 4471/2016 г. на ІV-то гр. отд. на
ВКС, решение № 113/04.06.2013 г. по гр. дело № 759/2012 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС,
решение № 49/15.03.2018 г. по гр. дело № 2837/2017 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС,
решение № 39/27.02.2012 г. по гр. дело № 410/2011 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение
№ 330/05.11.2013 г. по гр. дело № 1220/2013 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС). Когато, обаче,
ищецът изрично и категорично заявява по делото, че процесната заповед (или друг
писмен акт на работодателя) за уволнението не му е връчена по какъвто и да било
начин и той не е запознат със съдържанието , без да сочи обстоятелства и
доказателства за извършено връчване, то по същество той твърди, че трудовото
правоотношение между страните не е прекратено. Поради това, предявените от него
искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 от КТ за защита срещу процесното уволнение са без
предмет и той няма правен интерес от воденето им срещу ответника-работодател. В
тези случаи исковете и съдебното производство по тях са недопустими, поради което
делото следва да се прекрати съгласно чл. 130 от ГПК. В настоящия случай страните са
изправени пред последната хипотеза. В исковата молба ищецът Ю. В. В. е изложил
твърдения, според които при извършена от него справка в офис на НАП ТД – С. е
установил, че сключения между него и ответника Сдружение „ФК М. – П.“ трудов
договор е прекратен на ***г., без да бъде предизвестен, информиран или надлежно
уведомен с какъвто и да било писмен акт от страна на работодателя му за това на какво
3
правно основание се прекратява трудовия му договор. Уточнява, че от полученото от
НАП съдебно удостоверение не се посочвало каквато и да било заповед за
прекратяване, а бланкетно са посочени различни уредени хипотези в КТ. Посочил е, че
каквато и да е заповед за прекратяване на трудовото му правоотношение,“ако има
такава“, е незаконосъобразна. Т.е. от твърденията на ищеца в исковата му молба се
установява, че на същият не е била връчена заповед за прекратяване на трудовото му
правоотношение, както и че същият не е узнал и за съдържанието на същата.
С писмения отговор на ответника, представен чак по новообразуваното гр. дело
№ 1864/2022г., последният е представил заверено копие на процесната заповед –
Заповед № ***г., която не установява връчването й на ищеца по някой от предвидените
в закона начини. Върху същата липсва подпис на ищеца, липсват и подписи на
свидетели, удостоверяващи връчването на заповедта при отказ.
По делото не са представени и доказателства, които да установят, че процесната
заповед е била връчена на ищеца по какъвто и да е друг начин – по пощата, чрез
куриер, лично и пр. Поради това и предвид липсата на твърдения от страна на ищеца в
тази насока, правилно с Разпореждане № 8761 от 10.06.2022г. първоинстанционния
съд е дал указания на ищеца да изложи ясни твърдения относно обстоятелството
връчена ли му е или не процесната заповед за уволнение, както и ако му е връчена – да
изложи обстоятелства за начина, по който твърди, че му е връчена заповедта.
С молба от ***г. ищецът, чрез пълномощника си, е посочил, че процесната
заповед за уволнение му е връчена, без да е посочил кога, къде и по какъв начин. Не са
представени и доказателства в тази насока. В молбата е посочено още, че от
удостоверение от НАП, което представя с молбата, било видно, че е отбелязана датата
на прекратяване на трудовия договор – ***г. На следващо място ищецът е посочил, че
в приетата по гр. д. № 5959/2020г. по описа на ПРС съдебно-икономическа експертиза
е било отразено, че акта, като основание за прекратяване на трудовия договор с ищеца
е Заповед № ***г., издадена на основание чл. 328 ал. 1 т.12 от КТ, с която заповед
ищецът се е запознал лично още тогава. На последно място се твърди, че ищецът се е
запознал с процесната заповед от писмения отговор на ответника, с който копие от
същата е било представено по делото.
При така направените от ищеца уточнения, първоинстанционния съд правилно
е приел, че ищецът не е изложил ясни твърдения относно това да му е връчена
процесната заповед за уволнение по какъвто и да било начин, което сочи на
недопустимост на предявените искове. Настоящия съдебен състав също не намира
основателност в твърденията на жалбоподателя, че е узнал за процесната заповед след
представянето й по делото с писмения отговор на ответника, както и чрез
изслушването на приетата по делото съдебно-икономическа експертиза. Това е така, на
първо място, защото никъде в приетата по първоначалното дело съдебно-
икономическа експертиза не се твърди, че ищецът се е запознал лично с процесната
заповед и на следващо място – защото, за да бъде допустим иска по чл. 344 ал. 1 т. 1 –
3 КТ, актът за прекратяване на трудовото правоотношение следва да му бъде връчен
надлежно на ищеца към датата на предявяване на иска, доколкото преценката за
допустимостта се извършва на база твърденията на ищеца, обективирани в исковата
молба. В настоящия случай тези предпоставки не са налице. Както се посочи по-горе,
ищецът е заявил в исковата си молба, че е узнал чрез справка в НАП за прекратяването
на трудовото му правоотношение, но нито е узнал въз основа на какъв акт, нито на
4
какво основание и най-вече – не се е запознал със съдържанието на процесната
заповед. Нещо повече – самия ищец е посочил в исковата си молба, че „каквато и да е
заповед за прекратяване на трудовото му правоотношение, ако има такава, е
незаконосъобразна“. Дори твърдението на ищеца, че е узнал за съдържанието на
процесната заповед в хода на съдебното производство – чрез представеното копие от
същата с писмения отговор на ответника, не може да промени приетия от съда извод за
недопустимост на предявените от ищеца искове, доколкото не са изложени твърдения,
които да сочат, че процесната заповед му е надлежно връчена - на конкретна дата и по
някой от предвидените в закона начини.
Действително, в посочената от страните съдебна практика по въпроси, които
настоящия съдебен състав намира за безспорни, се твърди, че връчването на акта за
прекратяване на трудовото правоотношение може да стане по какъвто и да е начин, но
от всички, обаче, законово регламентирани начини – лично, при отказ, по пощата, чрез
куриер, чрез нотариална покана и пр.
Доколкото от страна на ищеца не се изложиха твърдения, сочещи, че
процесната заповед за уволнение му е връчена - по конкретен начин (какъвто и да било
той), на конкретна дата, то съдът, в настоящия му състав, намира, че за ищеца не е
налице правен интерес от водене на съдебното производство, независимо от
твърденията му, че се е запознал със съдържанието на процесната заповед в хода на
процеса. Поради това обжалваното Определение № 2292 от 04.07.2022г., постановено
по гр. дело № 1864/2022г. по описа на Районен съд – гр. Перник, с което
производството по делото е прекратено като недопустимо, следва да бъде потвърдено,
като правилно и законосъобразно.
По отношение на частна жалба с рег. № 15869/02.08.2022г., подадена срещу
Определение № 2603/27.07.2022г., с което е допълнено Определение №
2292/04.07.2022г., постановено по гр. д. № 1864/22г. по описа на ПОС, в частта за
разноските, съдът намира следното:
С Определение № 2603/27.07.2022г. Пернишкия районен съд е допълнил
Определение № 2292/04.07.2022г., постановено по разглежданото първоинстанционно
дело, като е осъдил Ю. В. В. да заплати на Сдружение „Футболен клуб М.-П.“ сумата
от 1203,00 лева, представляваща разноски за държавна такса и адвокатски
възнаграждения по гр. дело № 391/2022г. по описа на ВКС и гр. д. № 1864/2022г. по
описа на ПРС.
Първоинстанционния съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 78 ал. 4
от ГПК, поради което и е присъдил в полза на ответника направените от последния
разноски. От мотивите на първоинстанционния съд става ясно, че последният не е
намерил основателност в релевираното възражение за прекомерност на заплатеното от
ответника адвокатско възнаграждение, както във възражението на ищеца, че развилото
се пред ВКС производство е инициирано от самия ответник.
Пернишкия окръжен съд, в настоящия му състав, намира, че така
депозираната частна жалба срещу Определението на ПРС от 27.07.2022г. е
неоснователна.
Разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК предвижда деликтно вземане на ответника за
репарация на разноските при прекратяване на делото. Материалноправните
предпоставки от чл. 78, ал. 4 ГПК от своя страна са: съдебно предявена претенция чрез
5
недопустим иск; направени разходи от ответника и причинно-следствена връзка между
поведението на ищеца, сезирал съда с недопустимата претенция, и направените от
ответника разходи. От материалите по делото се установява, че всички тези
предпоставки са налице – първоинстанционния съд е бил сезиран с недопустим иск, а
ответникът е претендирал и доказал своевременно направените в хода на
производствата (пред ПРС и ВКС) разноски, както за заплатена държавна такса, така и
за заплатено адвокатско възнаграждение. Налице е и причинно-следствената връзка
между поведението на ищеца, сезирал съда с недопустима претенция и направените от
ответника разходи, в това число и в производството пред Върховен касационен съд.
Настоящия съдебен състав не споделя доводите на частния жалбоподател, според
които ищецът не е давал повод за завеждане на производство пред ВКС. Действията на
ответника, свързани със сезирането на ВКС са в резултат на упражнената от него
защита от предявения срещу него в първоинстанционния съд недопустим иск, в
производството по който ответникът е бил лишен от участие. Поради това не може да
се отрече пряката причинно-следствена връзка между предявяване на недопустимата
претенциия от страна на ищеца и сторените от ответника разноски. И доколкото
ответникът има право на разноски при прекратяване на делото само в хипотезите на
оттегляне на иска, отказ от иска, а също и поради недопустимост на иска, то
направените в производството разноски следва да му се присъдят. Законодателят е
уредил подобна възможност именно в тези хипотези, за да може на ответника да бъдат
възстановени направените от него разноски при разпореждане с правото на иск от
страна на ищеца или поради недопустимост на иска му, каквато хипотеза е налице в
случая.
По исканията за разноски:
Предвид неоснователността на разглежданите частни жалби, основателни се
явяват исканията за разноски на въззиваемата страна. Същата е доказала такива в
размер на 300,00 лева, поради и което следва да й се присъдят.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 2292 от 04.07.2022г., постановено по гр. дело
№ 1864/2022г. по описа на Районен съд – гр. Перник, като правилно и
законосъобразно.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 2603/27.07.2022г.., постановено по гр. дело
№ 1864/2022г. по описа на Районен съд – гр. Перник, като правилно и
законосъобразно.
ОСЪЖДА Ю.Р. В. В., с ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на
Сдружение „Футболен клуб М. – П.“, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: *** сумата от 300,00 лева, представляваща направени в настоящото
производство разноски.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Върховния
касационен съд, при условията на чл. 274, ал. 3 ГПК в едноседмичен срок от
връчването му на жалбоподателя.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7