РЕШЕНИЕ
№ 64
гр. Пловдив, 22.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Милена Б. Рангелова
Елена Й. Захова
при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова
в присъствието на прокурора Светлозар М. Лазаров
като разгледа докладваното от Елена Й. Захова Въззивно частно наказателно
дело № 20245000600177 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 34 ал.1 вр. чл.20 ал.1 -3 от
ЗПИИАКОРНФС.
С обжалваното решение състав на Пловдивския окръжен съд е признал
и е допуснал изпълнението на Решение № 96/113321-22 г. от 24.10.2022 г.,
постановено от съдебен орган в Кралство * за налагане на финансова санкция
на българския гражданин И. Л. К.,с ЕГН **********,роден на 16.03.* г., с
което му е наложена финансовата санкция „парична глоба“ в размер на 100
евро с левова равностойност в размер на 195,58 лева по курса на БНБ към
момента на постановяване на решението- 24.10.2022 г.
Срещу решението е постъпила жалба от служебния защитник на
засегнатото лице- адв. Б.. В жалбата, която е своевременно предявена, се
твърди, че решението е постановено при съществени процесуални нарушения,
поради неконстатирано от първия съд несъответствие на съдържанието на
Удостоверението по чл. 4 от РР с дължимото. С оглед това се настоява
1
обжалваното решение да бъде отменено и въззивният съд да постанови отказ
за приемане и изпълнение на чуждестранния акт.
В съдебно заседание прокурорът от въззивната прокуратура
пледира за неоснователност на жалбата и иска решението, като обосновано и
законосъобразно да бъде оставено в сила.
Защитникът поддържа жалбата и заявените в нея доводи за
незаконосъобразност на решението.
Засегнатото лице не се явява, нередовно призовано. На установения
настоящ и постоянен адрес не е намерено. От наличните по делото данни се
установява да е извън страната и адресът му да е неизвестен.
Апелативният съд, като съобрази възраженията на жалбоподателя,
провери изцяло обосноваността и законосъобразността на обжалвания
съдебен акт, за да се произнесе, взе предвид следното:
За да постанови решението си, Пловдивският окръжен съд е приел, че
постъпилите документи относно признаването на решението на чуждия съд
съдържат всички изискуеми реквизити на ЗПИИАКОРНФС относно
прилагане принципа на взаимно признаване на финансови санкции. Намерил
е, че са налице влязъл в сила акт на съдебен орган за извършено нарушение
по законодателството на Кралство * с наложена парична санкция и
съответното удостоверение по образец, придружено от превод на български
език.
Окръжният съд е изследвал и анализирал постъпилото искане и
приложените към него документи. Детайлно е обсъдил съдържанието им, като
е заключил, че не е налице нито едно от основанията за отказ за признаване
на решението на чуждия орган за налагане на финансова санкция, изброени в
чл. 35 от ЗПИИАКОРНФС. Изложил е и подробни съображения, с които е
отхвърлил възраженията на защитата на засегнатото, като неоснователни.
Предвид всичко това, Окръжният съд не е намерил основание за отказ да
изпълни решението.
Настоящият състав намира решението на Окръжния съд за обосновано и
законосъобразно в преобладаващата му част.
Правилно Окръжният съд е преценил, че от издаващата държава са
представени всички изискуеми документи, от които става ясно какво
нарушение е извършил българският гражданин И. Л. К..
Процедурата по признаване е изпълнена в съответствие с разпоредбите
на ЗПИИАКОРНФС и Рамково Решение 2005/214/ПВР на Съвета от
2
24.02.2005г. относно прилагане принципа на взаимно признаване на
финансови санкции.
При разглеждане на делото не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, водещи до отмяна на атакуваното решение и
решаването на процесната проблематика по същество от настоящата
инстанция.
Неправилно контролираният съд е приел, че санкционираното
нарушение е сред визираните в чл.30, ал.2, т.1 от ЗПИИРКОРНФС, съдържащ
изключение от установения в ал. 1 на с. т. принцип, че решение за налагане на
финансови санкции, постановени в наказателни или
административнонаказателни производства в държава - членка на
Европейския съюз, се признават и изпълняват на територията на Република
България, ако се отнасят за деяния, които съставляват престъпления или
административни нарушения и по българското законодателство. Приетото от
окръжния съд, че е санкционирано поведение, което нарушава правилата за
движение по пътищата, е в противоречие с уредбата в ЗДвП и ППЗДвП,
установяващи правилата за движение по пътищата в Република България. И
двата нормативни акта не регулират задълженията на лицата, ползващи
обществен транспорт относно наличието на валиден документ за
договореност и възмездност на услугата, респ.– за освобождаването им от
задължение да притежават такъв.
Задълженията на пътниците в обществения транспорт, в частност – в
трамвай( за каквото нарушение е санкциониран К.), са уредени в Закона за
автомобилните превози/ЗАП/. В чл. 1 , т. 4 от същия е указано, че той
приложим за особените правила при договорите за превоз на пътници и
товари. В чл. 36 от закона билетът е посочен като превозен документ,
установяващ наличието на такъв договор и е установено задължение на
превозвача да го издаде. В чл. 37, ал. 3 от ЗАП се предвижда, че за превозите,
извършени с трамваен транспорт(в какъвто е било извършено нарушението,
санкционирано в издаващата държава) се използват превозните документи по
този раздел. Съответно и санкционирането на нарушения на обсъдените по-
горе норми е по реда на този именно закон, в чл. 101 на който е предвидено
административно наказание „глоба“ за „пътник в моторно превозно средство
за обществен превоз по общинските, междуселищните и международните
транспортни схеми, който пътува без билет или друг превозен документ“.
Т.е., нарушението, за което е санкционирано засегнатото лице, не е
измежду тези, за които не се изисква двойна наказуемост, но е
административно нарушение и според законодателството на страната ни и е
наказуемо по чл. 101 от ЗАП.
На анализ и преценка са били подложени от Окръжния съд всички
други обстоятелства, обосноваващи наличие на положителните и отсъствие
на забранителните предпоставки, изискуеми от ЗПИИАКОРНФС и Рамково
Решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005г., относно прилагане
принципа на взаимно признаване на финансови санкции.
Правилно Окръжният съд е преценил, че от издаващата държава са
3
представени всички изискуеми документи, от които става ясно какво
нарушение е извършил И. К.. И въззивната инстанция констатира липсата на
основанията за отказ, визирани в чл. 35 от ЗПИИРКОРНФС.
За санкциониращото го решение и неговата обжалваемост засегнатото
лице не е било уведомено. В Удостоверението по чл. 4 от РР изрично е
отбелязано, че макар лицето да не се е явило лично в съдебния процес, в
който е постановено решението, то на 18.06.2023 г. К. лично е бил уведомен
съгласно законодателството на издаващата държава относно правото си на
повторно разглеждане или обжалване, при което има право да участва и което
позволява делото да се преразгледа по същество.
Внимателният прочит на приложеното по делото Удостоверение по чл.
4 от РР сочи то да съдържа всички реквизити, установени в Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005г. и в Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения
за налагане на финансови санкции, с който същото е транспонирано в
националното ни законодателство. Наведените пред настоящия съд общо
заявени оплаквания в тази насока са неоснователни.
Всичко това налага извода, че обжалваното решение е законосъобразно
и обосновано, постановено при отсъствие на процесуални нарушения, водещи
до неговата отмяна и следва да бъде потвърдено.
Ето защо и на основание чл. 34 ал.1 вр. чл.20 ал.1-3 от
ЗПИИАКОРНФС, Пловдивският апелативен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №129/ 02.04.2024 г. по ч.н.д. №451/2024 г.
по описа на ОС- гр. Пловдив.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4