РЕШЕНИЕ

Номер     534                             20.03.2020г.                   Град  ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски районен съд                                   ХІV наказателен състав

На двадесет и втори февруари               две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН КЮРТОВ

Секретар: Славка Иванова

като разгледа докладваното от съдията

АН дело номер     6158  по описа за    2019   година

намира и приема за установено следното:

 

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

 

          Обжалвано е наказателно постановление № КГ-2206/09.09.2019г. на ** на ДАМТН, с което на „Фул Гардън”ЕООД, ЕИК *********, адрес **е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 50 000 / петдесет хиляди/ лв. за нарушение по чл.47, ал.2, вр с ал.1, т.2 от ЗЕВИ. Със същото са възложени и разноски в тежест на нарушителя в размер на 315лв.

          Дружеството жалбоподател  моли Съда да отмени атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно, по съображения  изложени в жалбата и в съдебно заседание от повереник.

          Въззиваемата страна – ДАМТН - София, редовно призована не изпраща представител, но излага писмено становище по същество на делото.

          Съдът след преценка на събраните и приложени по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

          ЖАЛБАТА е подадена в срок, а по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

          На 13.06.2018г. била извършена проверка от служители на ДАМТН в търговски обект – бензиностанция, находяща се в **и стопанисван от „Фул Гардън”ЕООД. В хода на същата били взети проби от гориво за дизелови двигатели. Същото било доставено от „Лукойл България“ и придружено с декларация за съответствие № 0199/07.06.2018г. След изпитване на пробата се установило, че показател „съдържание на метилови естери на мастни киселини е 5.1%, при норма минимум 6% обемни. При това положение и за горното на 10.08.2018г. срещу търговецът жалбоподател бил съставен АУАН с №А-048. Този акт бил връчен на представител на дружеството на 28.02.2019г., но бил изгубен екземпляра предназначен за наказващия орган. Ето защо в последствие отново било предприето връчване на акта и това станало на 14.08.2019г. като всъщност представителя на дружеството жалбоподател отказал да получи акта на тази дата. Този отказ бил надлежно оформен с подпис на свидетел. Въз основа на него било издадено и атакуваното НП.

          Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на свид.Ж.Х.П.-разпитана пред настоящия състав на съда, от тези на Д.Т.Т. и Я.К.У., както и  от писмените доказателства представени по делото, които Съдът възприема и кредитира като последователни и непротиворечиви.

Горната фактическа обстановка не се оспорва от жалбоподателя, като се изтъкват процесуални нарушения изразили се в издаване на НП след изтичане на сроковете по чл.34 ЗАНН.

На първо място следва да се посочи, че в процесния казус се установи извършеното и вменено на жалбоподателя нарушение. Като е предлагал за продажба дизелово гориво, което не съответства на изискванията е налице нарушение по чл.47 ЗЕВИ. Последният текст изисква  лицата, които пускат на пазара течни горива от нефтен произход в транспорта при освобождаване за потребление по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове да предлагат горивата за дизелови и бензинови двигатели смесени с биогорива в процентно съотношение, както следва от 1 юни 2012 г. - гориво за дизелови двигатели със съдържание на биодизел минимум 6 процента обемни. В процесния казус горивата предлагани на пазара от дружеството жалбоподател не отговарят на това изискване. Действително горивото е доставено от Лукойл България, но отговорността за качеството на същото достигащо до потребителите на жалбоподателя, според българския закон. Налице е изпитване на пробата в лаборатория оправомощена за това, пробата е взета по надлежния ред. Ето защо с действията си по пускане на пазара на горивото неотговарящо на изискванията на посочената норма е осъществен състав на нарушение.

Спора е налице ли е нарушение в хода на издаване на процесното НП. Това възражение на жалбоподателя е основателно. Посочената норма на чл.34 ЗАНН изисква НП да бъде издадено не по-късно от шест месеца от съставяне на акта. В процесния казус се установи, че акта е съставен на 10.08.2018г., а е бил връчен на 28.02.2019г., но в последствие бил загубен от куриера. По делото е приложена кореспонденцията в тази връзка, а и от показанията на свидетелите Т. и Угренов се установи връчването на АУАН. Представено бе и копие от акта на самия жалбоподател с посочената дата. Налице е и кореспонденцията до куриерската фирма, видно от която пратката по връчването на акта е била доставена до гр.Варна, но в последствие така и не стигнала до актосъставителя. Действително наказващия орган е бил лишен от надлежни доказателства за връчване на констативния акт, но от друга страна такова връчване е било осъществено. С последното са започнали да текат и сроковете по чл.34 ЗАНН. Всъщност ал.3 на посочената норма изисква до шест месеца от съставяне на АУАН да бъде издадено НП, в противен случай следва да се прекрати административнонаказателното производство. В процесния казус се установи, че акта е съставен на 10.08.2018г., а НП е издадено на 09.09.2019г. Така е изтекъл двойно по-голям срок от допустимия по закон от шест месеца. Действително на 08.01.2019г. административнонаказателното производство било спряно на осн. чл.43, ал.6 ЗАНН. Същото било възобновено считано от 14.08.2019г., тъй като наказващия орган приел, че тогава е открит нарушителя, а последният тогава отказал получаване на екземпляр от акта. Но по делото се установи, че същия акт е бил връчен на 28.02.2019г. и от тази дата следва да тече и срока по ал.3 на чл.34 ЗАНН. При това фактическо положение наказващия орган не е следвало да издава процесното НП след дата 28.08.19г., а да прекрати административно наказателното производство. Последното налага отмяна на издаденото НП. Съобразно това и на основание чл.190 НПК разноските по делото направени от ръководно решаващия орган в размер на 315лв за извършените изследвания и вземане на пробата следва да останат за сметка на Държавата, а фактически за сметка на органа, който ги е направил.

Ето защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н. с.

 

Р  Е  Ш  И  :

 

          ОТМЕНЯ Наказателно постановление № КГ-2206/09.09.2019г. на ** на ДАМТН, с което на „Фул Гардън”ЕООД, ЕИК *********, адрес **е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 50 000 / петдесет хиляди/ лв. за нарушение по чл.47, ал.2, вр с ал.1, т.2 от ЗЕВИ.

          Разноските по делото в размер на 315лв остават за сметка на Държавата.

          Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

С.И.