Р
Е Ш Е Н И Е
№ 260012 23.03.2021 г. гр.Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, ІІ-ри въззивен наказателен състав на
17 март 2021 година в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА КОНДОВА
ГАЛИНА
ВЪЛЧАНОВА
Секретар: М.Коматарова
Прокурор: Д.Дойчев
като разгледа докладваното от съдия КОНДОВА
ВНОХД № 403
по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
С Присъда № 260027/10.11.2020 г., постановена по НОХД №
1037/2020 г. по описа на Районен съд Ямбол, подсъдимият К.Г.П. ***, ЕГН **********,
е признат за виновен в това, че на **.**.**** г. около 08:30 ч. в гр. *****, по
бул. „********“, срещу бензиностанция „*****“, в посока към с. Ч., е управлявал
моторно превозно средство /МПС/ - лек автомобил марка и модел „**** ******“ с
peг. № * **** **, след употреба на наркотични вещества - канабис и
метамфетамин, установено по надлежния ред с техническо средство дрегер -
„Drager Drug Test 5000“ с инв. № ARJM-0045, като деянието е извършено повторно
- престъпление по чл.343б, ал.4 вр. ал.3 вр. чл.28, ал.1 от НК, поради което и
на основание чл.58а, ал.1 вр. чл.54 от НК е осъден на лишаване от свобода за
срок от 8 /осем/ месеца при първоначален общ режим на изтърпяване и на
наказание глоба в размер на 500 лв.
На основание чл.343г от НК подсъдимият К.Г.П. е лишен от
право да управлява МПС за срок от 1 /една/ година, като на основание чл.59,
ал.4 от НК е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил лишен по
административен ред от възможността да управлява МПС, считано от **.**.**** г.
На основание чл.68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение
споразумение, одобрено с Определение № 259/12.11.2018 г. по НОХД № 1001/2018 г.
на ЯРС, влязло в сила на **.**.**** г., с което на подсъдимия К.Г.П. е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца. Постановено е да го
изтърпи при първоначален общ режим.
Срещу така постановената присъда е депозирана бланкетна
въззивна жалба от подсъдимия К.П.. В подадената въззивна жалба се твърди
неправилност и незаконосъобразност на постановената присъда и се претендира
отмяната й. Аргументи в подкрепа на последното не са изложени, като се сочи, че
такива ще бъдат изтъкнати след запознаване с мотивите на присъдата.
В съдебно заседание ОП-Ямбол редовно призована изпраща
представител. Последният оспорва основателността на въззивната жалба и моли
съда да я остави без уважение и да потвърди атакуваната присъда.
Въззивникът – подс.П. участва в съдебно заседание лично и с упълномощения от него защитник –
адвокат от АК-*******. Защитникът поддържа въззивната жалба. Счита, че
събраните по делото доказателства сочат на приложение на чл. 55 от НК, тъй като
този текст бил по-благоприятния и районният съд при определяне на наказанието е
трябвало да се съобрази с него. Според защитата, в мотивите на
първоинстанционния съд били отразени единствените отегчаващи обстоятелства -
извършване на други нарушения по ЗДвП, но те не били свързани с употреба на
наркотици или алкохол. Всички останали обстоятелства били многобройни
смекчаващи такива, поради което съдът е следвало да приложи ал. 4 на чл. 58а от НК и да бъде определено едно по-леко наказание за така извършеното деяние. В
този смисъл се претендира изменение на присъдата чрез намаляване на наказанието
лишаване от свобода, съобразно разпоредбата на чл.58а, ал.4 вр.чл.55 от НК.
В личната си защита и при дадената последна дума подс.П.
заявява, че не се е чувствал повлиян от употребените от него няколко дни преди
деянието наркотици и не смятал, че при евентуална проверка ще бъде отчетена
употребата им, поради което е и предприел управление на МПС. Заявява желанието
си да бъде оправдан или да бъде му бъде наложено по-леко по вид наказание -
пробация или обществено порицание. Посочва, че поради смъртта на баща му,
периода, в който е извършил деянието, е бил много лош за него.
Съдът, след като се запозна с изложеното във въззивната
жалба, доводите на страните и обсъди поотделно и в тяхната съвкупност
доказателствата, след цялостна проверка на атакуваният съдебен акт и в
съответствие с правомощията му по чл.313 и сл.от НПК, констатира от фактическа
и правна страна следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от
лице, имащо право и интерес от обжалване и в срока по чл.319, ал.1 от НПК, а
разгледана по същество се преценя като неоснователна, поради следните
съображения:
Възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка
е в съответствие и се подкрепя от събраните по делото в хода на досъдебното
гласни, писмени и веществени доказателства. Правилно е прието като безспорно
установено, че подсъдимият К.Г.П.
*** е правоспособен водач на
моторно превозно средство - категория В, от **** г. Преди процесният случай,
притежаваното от него СУМПС е било на два пъти отнемано - през 2015 г. и 2017
г. и впоследствие възстановявано.
Сутринта на **.**.**** г. подсъдимият П. привел
в движение и предприел управление на моторно превозно средство - лек автомобил
марка и модел „**** ******“ с per. № * **** **, след като преди това бил
употребил наркотични вещества - канабис и метамфетамин. На същата дата, около
08:30 ч., в гр.*****, докато управлявал горепосочения автомобил по бул. „********“,
срещу бензиностанция „*****“, в посока към с.Ч., обл.Я., подсъдимият П. бил
спрян за проверка от полицейски екип на РУ-Ямбол, в чийто състав бил свид. Н. П.
П.. В хода на извършване на проверката подсъдимият видимо се притеснил.
Полицейските служители се усъмнили, че подсъдимия П. е
употребил алкохол или наркотични вещества, поради което поискали съдействие от
екип на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Ямбол. На мястото пристигнали
свид. С. М. М. и колегата му Д. К. - служители на сектор „ПП“ при ОД на МВР
-Ямбол. Свидетелят С. М. извършил проверка на подсъдимия за употреба на
алкохол, като резултатът бил отрицателен. Веднага след това св. С. М. тествал подс.П. за
употреба на наркотични вещества с техническо средство дрегер - „Drager Drug
Test 5000“ с инв. № ARJM-0045, който отчел положителен резултат в скалите ТНС
25 и MET, сочещи за употреба на наркотичните вещества - канабис и
метамфетамин.
На подсъдимият К.П. бил съставен АУАН № ******/**.**.****
г. на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Ямбол за нарушение на ЗДвП - за
това, че управлявал моторно превозно средство след употреба на наркотични
вещества, който П. подписал без възражения. С АУАН било иззето СУМПС на
подсъдимия, като му бил връчен талон за изследване №****** от **.**.**** г. Полицейските
служители придружили подсъдимия до Спешно отделение на МБАЛ-Я., където той
отказал да даде проби от кръв и урина.
По силата на Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № **-****-******/**.**.**** г. на сектор „Пътна полиция“
към ОД на МВР-Ямбол, на подс.П. била наложна ПАМ по чл.171, т.1 б.„б“ от ЗДвП -
„временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“
до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца.
От приложения по делото протокол от **.**.**** г.
се установява, че техническото средство дрегер „Drager Drug Test 5000“ с инв. №
ARJM-0045, с което бил изпробван подсъдимият за употреба на наркотични
вещества, било проверено на **.**.**** г. и годно - със срок на валидност на
проверката до **.**.**** г.
От приложената по делото Справка за съдимост рег.№****/**.**.**** г. на БС
при РС-Ямбол се установява, че подсъдимият К.П. е осъждан по
силата на споразумение, одобрено с определение № 259/12.11.2018 г. по НОХД №
1001/2018 г. по описа на ЯРС, влязло в сила на **.**.**** г., за извършено на **.**.****
г. престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, като на основание чл.55, ал.1, т.1 от НК е осъден на шест месеца лишаване от свобода, което наказание на основание
чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от три години. На основание
чл.343г вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК е лишен от право да управлява МПС за срок от
една година, като на основание чл.59, ал.4 от НК е зачетено времето, през което
и бил лишен по административен ред от възможността да управлява МПС, считано от
**.**.**** г. Предвид това осъждане, правилно районният съд е извел извод, че
подсъдимият П. при осъществяване на престъплението-предмет на настоящото
обвинение, е действал в условията на повторност по смисъла на чл.28, ал.1 от НК, тъй като е осъществил същото след като е бил осъден с влязла в сила присъда
/споразумение/ за друго такова престъпление.
Приетата за несъмнена фактическа обстановка по делото
въззивния съд намира за безспорна. Решаващият съд при установяването на
фактическата обстановка правилно и обосновано е приел и кредитирал както
признанията, направени от страна на подсъдимия по реда на чл.371, т.2 НПК, така
и събраните в хода на досъдебното производство писмени и гласни доказателства,
които ги подкрепят.
При правилно изяснена фактическа обстановка и на базата
на анализ на събраните по делото доказателства, решаващият съд е достигнал до
законосъобразни и обосновани правни изводи, като е приел, че въззивникът –
подсъдим е осъществил както от обективна, така и от субективна страна
престъпния състав по чл.343б, ал.4 вр.ал.3 вр.чл.28, ал.1 от НК, т.к. на **.**.****
г. около 08:30 ч. в гр. *****, по бул. „********“, срещу бензиностанция „*****“,
в посока към с. Ч., е управлявал моторно превозно средство /МПС/ - лек
автомобил марка и модел „**** ******“ с peг. № * **** **, след употреба на
наркотични вещества - канабис и метамфетамин, установено по надлежния ред с
техническо средство дрегер - „Drager Drug Test 5000“ с инв. № ARJM-0045, като
деянието е извършено повторно.
Аргументите на РС в тази насока са правилни и
обосновани, поради което въззивният съд ги споделя напълно. От събраните по
делото доказателства се установява по категоричен начин както авторството на
извършеното престъпно деяние, така и факта, че въззивникът - подсъдим е
управлявал на **.**.**** г. около 08,30 ч., в гр.*****, по бул. ********, МПС след
употреба на канабис и метамфетамин. Последните са високорискови
наркотични вещества. Канабисът /марихуаната/ е
наркотично вещество и подлежи на контрол съгласно Единната конвенция на ООН за
упойващите средства от 1961 г. и съгласно ЗКНВП. Канабисът и активния му
наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол се намират в Списък I към
чл.3, ал.2, т.1 от ЗКНВП, включващо „Растения и вещества с висока степен на
риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях,
забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина”. Метамфетаминът е
наркотично вещество и подлежи на контрол съгласно Списък II на Конвенцията на
ООН за психотропните вещества от 1971 г. и съгласно Закона за контрол на
наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП). Метамфетаминът се намира в Списък
I: „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради
вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина“ от Наредба за реда за класифициране на растенията и
веществата като наркотични“ към чл. 3, ал. 2 на ЗКНВП.
От субективна страна, деянието е извършено с пряк умисъл,
при съзнаване от подсъдимия на общественоопасния му характер и последици и
тяхното целене, още повече, че същият е и правоспособен водач на МПС и като
такъв е запознат напълно със забраната за управление на МПС след употреба на упойващи
вещества.
Предвид изложеното, правилно
подс.П. е бил признат за виновен по предявеното му и поддържано от РП-гр.Ямбол
обвинение.
Относно вида и размера
на наложените наказания на подсъдимия:
За извършеното престъпление по чл.343б, ал.4 от НК са
предвидени две кумулативни наказания лишаване от свобода от една до пет години
и глоба от 500 до 1500 лева. Правилно наказанието на подсъдимия е определено
при условията на чл.54 НК, като съдът дори е проявил необоснована
снизходителност като е наложил наказания при превес на смекчаващите вината
обстоятелства, в минималния предвиден от закона размер, въпреки отчетената от
него висока степен на обществена опасност на извършеното деяние и висока степен
на обществена опасност на личността на подсъдимия, включително и заради
обстоятелството, че последният е управлявал МПС след употреба на два вида
наркотични вещества. От приложената по делото Справка за нарушител /л.16-17 от
ДП/ е видно, че за недългият период, в който подсъдимият е бил правоспосочен
водач на МПС /от **** г. до датата на извършване на деянието - **.**.**** г./,
същият е наказван многократно за извършени нарушения на правилата за движение
по пътищата, като многобройните му наложени наказания по административен ред за
нарушения на тези правила, включително и двукратно отнемане на СУМПС, не са
оказали възпиращо въздействие. Това следва да бъде отчетено в достатъчна
степен, т.к. характеризират П. като
недисциплиниран и опасен водач на пътя. Намаляване на посочените размери на
наказанията би било проява на неоправдано снизхождение към подсъдимия и не биха
били достатъчни за осъществяване на целите на наказанията към коригиране на
поведението на П. като водач на МПС. Поради липса на протест обаче е налице
процесуална пречка проверяващият съд да утежни положението на жалбоподателя. По
тези съображения съдът намира, че не са налице основания за намаляване размера както
на наложените наказания лишаване от свобода и глоба, така и на размера на наказанието
по чл.343г от НК - лишаване от право на управление на МПС.
Въззивният съд не споделя довода на защитника, че при индивидуализиране на наказанията са налице
основания за приложение на разпоредбата на чл.55 от НК, т.е. че са налице
многобройни смекчаващи вината на подс.П. обстоятелства и само едно отегчаващо
такова - множеството нарушения на правилата за движение по пътищата, за които е
бил наказван и които не са свързани с употреба на алкохол или наркотици. В
случая наличните смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства са единствено -
младата му възраст, признанието на вината и разкаяние за извършеното. Същите
обаче не биха могли в никаква степен да бъдат оценени като многобройни такива,
така, че и най-лекото предвидено в закона наказание да се окаже несъразмерно
тежко с извършеното. Този извод не би се променил дори и да бъде прието за
обективно вярно твърдението на подс.П. /за което липсват доказателства, а и
предвид отказа му да даде кръвна проба - не биха могли да бъдат и събрани чрез
експертно заключение/, че е употребил наркотичните вещества не непосредствено
преди предприетото от него управление на МПС на **.**.**** г., а няколко дни
преди това. Обстоятелството кога и къде подсъдимият е приел наркотичните
вещества не е елемент от състава на престъплението, поради което не подлежи на
изследване с оглед механизма на извършване на деянието. В този смисъл е и
практиката на АС-Бургас, изразена и в Решение № 36/17. 03. 2021 год.,
постановено по НВОХД № 16 по описа за 2021 година. Така също, както правилно е
отразил в мотивите си съдът от първата инстанция, субективната преценка на
извършителя относно това дали се е чувствал повлиян от употребата на упойващите
вещества, е ирелевантна относно обективната и субективната страна на
осъществения престъпен състав, както и касателно индивидуализацията на
наказанието.
Правилно по аргумент от
приложената по делото ЗПАМ № № **-****-******/**.**.**** г.
на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Ямбол първоинстанционният
съд е приложил разпоредбата на чл.59, ал.4 от НК като е зачел времето, през което
подс.П. е лишен по административен ред от право да управлява МПС, считано от **.**.****
г.
Обосновано и правилно, районният съд е приложил
разпоредбата на чл.68, ал.1 от НК като е привел в изпълнение споразумение,
одобрено с Определение № 259/12.11.2018 г. по НОХД № 1001/2018 г. на ЯРС,
влязло в сила на **.**.**** г., с което на подсъдимия К.Г.П. е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца. Първоначалният режим за
изтърпяване на наложеното с обжалваната присъда наказание лишаване от свобода,
както и за изтърпяване на приведеното в изпълнение наказание лишаване от
свобода е правилно определен като общ на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС.
Водим
от горното, поради
липса на основания за отмяна или изменение на обжалваната присъда, същата следва да бъде потвърдена.
Ето защо и на осн.чл.338, вр.чл.334, т.6 от НПК, Ямболски
окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 260027/10.11.2020
г., постановена по НОХД № 1037/2020 г. по описа на Районен съд Ямбол.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.