№ 18235
гр. София, 10.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря МАРИЯ Т. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20221110167450 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК, вр. чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Й.Б.“ ЕАД (с предишно наименование „Т.Б.“ ЕАД),
ЕИК ****** срещу Х. Н. К., ЕГН **********, с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК
кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
342 ТЗ и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за установяване вземане на ищеца в общ размер на 811,37 лв., от
които: 278,63 лв., представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги за период от 15.01.2020 г. до 14.04.2020 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 14.12.2021 г. до
изплащане на вземането; 96,72 лв., представляваща незаплатени лизингови вноски за период
от 01.06.2020 г. до 31.12.2021 г.; 436,02 лв., представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договори за мобилни услуги, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № 71537/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 48 състав.
Ищецът твърди, че ответникът е бил абонат на дружеството-доставчик на мобилни
услуги „Т.Б.“ ЕАД със сключени договори, както следва: по Договор за мобилни услуги от
09.08.2018 г. абонатът предпочел мобилен номер +359********* с абонаментна програма
Интернет+ 16,99 със срок на действие 24 месеца до 09.08.2020 г. Във връзка с този договор
на абоната била предоставена възможност да закупи мобилно устройство Н........... на обща
покупна цена от 19,99 лв., при стандартна такава в размер на 149,99 лв., или при отстъпка в
размер на 130 лв.; по Договор за мобилни услуги от 03.02.2019 г. абонатът предпочел
мобилен номер ********* с абонаментна програма Тотал+ 26,99 със срок на действие 24
месеца до 03.02.2021 г. Във връзка с договора за мобилен номер ********* абонатът
сключил и Договор за лизинг от 03.02.2019 г., по силата на който получил устройство
1
Н.............. Y6 2018 Dual Blue за период от 23 месеца срещу месечна цена в размер на 7,59
лв., съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор, както и с правото на
абоната след изтичане на 23-месечния срок на договора срещу заплащане на допълнителна
сума от 7,59 лв. да придобие собствеността върху лизинговата вещ. Съгласно договора
устройството било предоставено на обща лизингова цена от 182,16 лв. при стандартна
такава в размер на 369,90 лв., т. е. при отстъпка от 187,74 лв.; по Договор за мобилни
услуги от 07.11.2019 г. абонатът предпочел мобилен номер ********* с абонаментна
програма Интернет+ 16,99 със срок на действие 24 месеца до 07.11.2019 г. Във връзка с
договора за мобилен номер ********* абонатът сключил и Договор за лизинг от 07.11.2019
г., по силата на който получил устройство Н........... за период от 23 месеца срещу месечна
цена в размер на 1 лв., съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор, както
и с правото на абоната след изтичане на 23-месечния срок на договора срещу заплащане на
допълнителна сума от 1 лв. да придобие собствеността върху лизинговата вещ. Съгласно т. 7
от договора устройството било предоставено на обща лизингова цена от 24 лв. при
стандартна такава в размер на 149,99 лв., т. е. при отстъпка от 125,99 лв.; по Договор за
мобилни услуги от 13.01.2020 г. абонатът предпочел мобилен номер ********* с
абонаментна програма Интернет+ 16,99 със срок на действие 24 месеца до 13.01.2022 г. Във
връзка с договора за мобилен номер ********* абонатът сключил и Договор за лизинг от
13.01.2020 г., по силата на който получил устройство Н........... за период от 23 месеца срещу
месечна цена в размер на 1 лв., съгласно уговорения погасителен план по лизинговия
договор, както и с правото на абоната след изтичане на 23-месечния срок на договора срещу
заплащане на допълнителна сума от 1 лв. да придобие собствеността върху лизинговата вещ
/чл. 1, ал. 2 от договора за лизинг/. Устройството било предоставено на обща лизингова цена
от 24 лв. при стандартна такава в размер на 149,99 лв., т. е. при отстъпка от 125,99 лв. Във
връзка с договора за мобилен номер ********* абонатът сключил и Договор за лизинг от
13.01.2020 г., по силата на който получил устройство Н........... за период от 23 месеца срещу
месечна цена в размер на 1 лв., съгласно уговорения погасителен план по лизинговия
договор, както и с правото на абоната след изтичане на 23-месечния срок на договора срещу
заплащане на допълнителна сума от 1 лв. да придобие собствеността върху лизинговата вещ
/чл. 1, ал. 2 от договора за лизинг/. Устройството било предоставено на обща лизингова цена
от 24 лв. при стандартна такава в размер на 149,99 лв., т. е. при отстъпка от 125,99 лв.
Ищецът твърди, че въз основа на посочените договори ответникът е ползвал
предоставяните от дружеството мобилни услуги, като потреблението е фактурирано под
клиентския номер на абоната № *********. Твърди, че абонатът е потребил и не е заплатил
мобилни услуги на обща стойност 278,63 лв. за период от 15.01.2020 г. до 14.04.2020 г.
Неизпълнението на абоната - ответник да заплати стойността на потребените и фактурирани
услуги на стойност 278,63 лв. е ангажирало договорната му отговорност по т. 11 от
процесните договори за мобилни услуги, като във връзка с чл. 75, вр. с чл. 196в от Общите
условия /ОУ/ на мобилния оператор, същият е прекратил едностранно индивидуалните
договори на ответника за ползваните абонаменти и е издал крайна фактура №
**********/15.06.2020 г. Твърди, че съгласно чл. 49 от Общите условия има право да
2
получава в срок всички плащания, дължими от потребителя в уговореното количество и на
уговореното място. Съгласно чл. 75 от Общите условия при неспазване на което и да е
задължение по част XIII от Общите условия или в случай, че е налице неизпълнение на
някое от другите задължения на потребителя, ищецът има право незабавно да ограничи
предоставянето на услугите или да прекрати едностранно индивидуалния договор с
потребителя, или да откаже сключване на нов договор с него. Посочва, че датата на
деактивация на процесиите абонаменти е 05.05.2020 г., като същата се генерира автоматично
по вградената електронна система на оператора при нерегистрирано плащане и наличието
на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за
заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент.
Незаплащането на предоставените услуги в срок е обусловило правото на мобилния
оператор да прекрати договорите, за което ответникът е бил уведомен чрез изпращане на
смс-известия, като начисли в крайната издадена фактура неустойка за предсрочно
прекратяване на сключения абонамент в размер на 436,20 лв., представляваща стойността на
три месечни абонаменти такси на ползваната програма за всеки ползван номер, както и
неустойка за предоставено за ползване устройство по всеки от договорите с отстъпка от
стандартната цена.
Посочва, че поради прекратяване на договорите за мобилни услуги и преустановяване
на предоставяните услуги, на основание т. 12, ал. 2 от Общите условия, приложими към
лизинговите договори, дължимите месечни вноски за предоставените на абоната устройства
на лизинг са били обявени за предсрочно изискуеми. Сочи, че за мобилно устройство марка
Н........... се дължи цена в размер на 17 лв., представляваща 16 бр. незаплатени лизингови
вноски, дължими за периода от м.06.2020 г. до м.10.2021 г. в размер на 16 лв., съгласно
уговорения погасителен план, както и една допълнителна вноска за изкупуване на
устройството в размер на 1 лв.; за мобилно устройство Н.............. Y6 2018 Dual Blue се
дължи цена в размер на 60,72 лв., представляваща 7 бр. незаплатени лизингови вноски,
дължими за периода от м. 06.2020 г. до м. 01.2021 в размер на 7,59 лв., съгласно уговорения
погасителен план, както и една допълнителна вноска за изкупуване на устройството в
размер на 7,59 лв.; за мобилно устройство марка Н........... се дължи цена в размер на 19 лв.,
представляваща 18 бр. незаплатени лизингови вноски, дължими за периода от м. 06.2020 г.
до м. 12.2021 г. в размер на 16 лв., съгласно уговорения погасителен план, както и една
допълнителна вноска за изкупуване на устройството в размер на 1 лв. С оглед
гореизложеното моли за уважаване на предявените искове и за присъждане на сторените по
делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез назначения му особен
представител, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Счита, че клаузата,
предвиждаща възможност на оператора да прекрати едностранно договорите е нищожна,
като противоречаща на закона. Поддържа, че договорите не са били прекратени, доколкото
до потребителя не е било изпратено уведомление съгласно чл. 87, ал. 1 ЗЗД. Освен това
оспорва претендираната от ищеца неустойка с доводи, че същата противоречи на закона,
3
почива на неравноправни клаузи и поради накърняване на добрите нрави. С оглед
гореизложеното моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
За да бъдат уважени предявените установителни искове ищецът следва да докаже при
условията на пълно и главно доказване следните предпоставки: по исковете с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 228 ЗЕС: 1. че между страните са налице облигационни
правоотношения, възникнали въз основа на валидно сключени договори за процесните
мобилни услуги, със съдържанието, посочено в исковата молба; 2. че ищецът е изпълнил
задълженията си да предостави на ответника далекосъобщителни услуги за процесния
период, както и 3. размера на месечните абонаментни такси и стойността на доставените
услуги по договорите; по исковете с правно основание чл. 342, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 232, ал. 2,
предл. първо ЗЗД: 1. че между страните са налице облигационни правоотношения по
валидно сключени договори за лизинг, със съдържанието, посочено в исковата молба; 2. че е
изпълнил задълженията си да предаде лизинговите вещи на лизингополучателя, както и 3.
настъпила изискуемост на задължението на ответника да заплати уговорените лизингови
вноски; по исковете с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД: 1. че между страните са налице
облигационни правоотношения, възникнали въз основа на валидно сключени договори за
процесните мобилни услуги, със съдържанието, посочено в исковата молба; 2. наличие на
неустоечно съглашение за ангажиране отговорността на ответника при предсрочно
прекратяване на процесните договори по негова вина; 3. настъпване на предпоставките за
ангажиране отговорността на ответника, както и 4. конкретния размер на неустоечното
вземане.
Ответникът следва да проведе насрещно доказване по посочените по-горе
обстоятелства, а при установяването на фактическия състав на вземанията следва да
установи, че е погасил задълженията.
От представените и приети (чрез приобщаване на ч. гр. д. № 71537/2021 г. по описа
на СРС, 48 състав) по делото писмени доказателства се установява, че между страните има
сключени договори за далекосъобщителни услуги и лизинг, както следва: Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* от 09.08.2018 г. с абонаментен план
Интернет+16,99, стандартен месечен абонамент: 16,99 лв. на месец; със срок на договора –
24 месеца – до 09.08.2020 г.; Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*********
от 03.02.2019 г. с абонаментен план Тотал 26,99 с неограничени национални минути и
изходящ роуминг в зона ЕС, стандартен месечен абонамент: 26,99 лв. на месец; със срок на
договора – 24 месеца – до 03.02.2021 г.; Договор за лизинг с предпочетен номер
+********* за устройство „Н..............“, модел Y6 2018 Dual Blue от 03.02.2019 г., при обща
лизингова цена – 174,57 лв. с ДДС /чл. 1, ал. 1/, договорът е сключен за срок от 23 месеца
/чл. 2/, като цената е платима на 23 месечни лизингови вноски, всяка в размер на 7,59 лв. с
ДДС /чл. 3, ал. 1/, за което е съставен погасителен план; предвидено е, че
4
лизингополучателят има право да придобие собствеността върху предоставеното за ползване
устройство, ако подпише договор за изкупуване на устройството с лизингодателя най-малко
10 дни преди изтичането на срока на договора за лизинг, след заплащане на допълнителна
сума от 7,59 лв. /чл. 1, ал. 2/, както и че ако лизингополучателят не упражни това право
устройството подлежи на връщане в срок от 1 месец след изтичане на срока на договора, а
ако устройството не бъде върнато или ако не бъде върнато работещо, с добър външен вид, в
оригинална опаковка, придружено от оригинална фактура и гаранционна карта, респ. ако
лизингодателят заяви изрично и в писмена форма, че не желае да закупи устройството,
лизингополучателят е длъжен да заплати неустойка, респ. допълнителна сума в размер на
7,59 лв. /чл. 1, ал. 3/; Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +********* от
07.11.2019 г. с абонаментен план Интернет+16,99, стандартен месечен абонамент: 16,99 лв.
на месец; със срок на договора – 24 месеца – до 07.11.2021 г.; Договор за лизинг с
предпочетен номер +********* за устройство „Н..............“, модел Telenor 4G MiFi от
07.11.2019 г., при обща лизингова цена – 23 лв. с ДДС /чл. 1, ал. 1/, договорът е сключен за
срок от 23 месеца /чл. 2/, като цената е платима на 23 месечни лизингови вноски, всяка в
размер на 1 лв. с ДДС /чл. 3, ал. 1/, за което е съставен погасителен план; предвидено е, че
лизингополучателят има право да придобие собствеността върху предоставеното за ползване
устройство, ако подпише договор за изкупуване на устройството с лизингодателя най-малко
10 дни преди изтичането на срока на договора за лизинг, след заплащане на допълнителна
сума от 1 лв. /чл. 1, ал. 2/, както и че ако лизингополучателят не упражни това право
устройството подлежи на връщане в срок от 1 месец след изтичане на срока на договора, а
ако устройството не бъде върнато или ако не бъде върнато работещо, с добър външен вид, в
оригинална опаковка, придружено от оригинална фактура и гаранционна карта, респ. ако
лизингодателят заяви изрично и в писмена форма, че не желае да закупи устройството,
лизингополучателят е длъжен да заплати неустойка, респ. допълнителна сума в размер на 1
лв. /чл. 1, ал. 3/; Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +********* от
13.01.2020 г. с абонаментен план Интернет+16,99, стандартен месечен абонамент: 16,99 лв.
на месец; със срок на договора – 24 месеца – до 13.01.2022 г.; Договор за лизинг с
предпочетен номер +********* за устройство „Н..............“, модел Telenor 4G MiFi от
13.01.2020 г., при обща лизингова цена – 23 лв. с ДДС /чл. 1, ал. 1/, договорът е сключен за
срок от 23 месеца /чл. 2/, като цената е платима на 23 месечни лизингови вноски, всяка в
размер на 1 лв. с ДДС /чл. 3, ал. 1/, за което е съставен погасителен план; предвидено е, че
лизингополучателят има право да придобие собствеността върху предоставеното за ползване
устройство, ако подпише договор за изкупуване на устройството с лизингодателя най-малко
10 дни преди изтичането на срока на договора за лизинг, след заплащане на допълнителна
сума от 1 лв. /чл. 1, ал. 2/, както и че ако лизингополучателят не упражни това право
устройството подлежи на връщане в срок от 1 месец след изтичане на срока на договора, а
ако устройството не бъде върнато или ако не бъде върнато работещо, с добър външен вид, в
оригинална опаковка, придружено от оригинална фактура и гаранционна карта, респ. ако
лизингодателят заяви изрично и в писмена форма, че не желае да закупи устройството,
лизингополучателят е длъжен да заплати неустойка, респ. допълнителна сума в размер на 1
5
лв. /чл. 1, ал. 3/; декларации от 09.08.2018 г., от 04.02.2019 г., от 07.11.2019 г., от 13.01.2020 г.,
с които потребителят е заявил, че е получил екземпляр от Общите условия на „Т.Б.“ ЕАД,
съгласен е с тях и се задължава да ги спазва; както и приложени ценови листи за
абонаментни планове за частни и корпоративни клиенти и Общи условия на „Т.Б.“ ЕАД за
взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни услуги.
По делото е изслушано и прието и заключение по съдебно-техническа експертиза
/СТЕ/, неоспорено от страните, от което се установява, че за процесния период на
потребление от 15.01.2020 г. до 14.04.2020 г. ищецът е предоставял, а ответникът е използвал
далекосъобщителни услуги, чрез мрежата на ищеца, които съответстват на описаните в
процесните фактури. За отчетен период от 15.01.2020 г. до 14.02.2020 г. за номер
+*********, абонаментен план Тотал 26,99 са предоставени мобилен интернет на
максимална скорост в БГ и в зона на ЕС – 1814,46 МВ; други услуги /номера
0700/0800/00800/ – 02:00 мин. на стойност 0,58 лв; кратки текстови съобщения /SMS/ – 31 бр.
на обща стойност 5,89 лв.; разговори към други национални мобилни мрежи – 429:00 мин.;
разговори с Теленор – 375:00 мин.; за номер +*********, абонаментен план Интернет+16,99
са предоставени мобилен интернет на максимална скорост в БГ– 3093,87 МВ; за номер
++359*********, абонаментен план Интернет+16,99 са предоставени мобилен интернет на
максимална скорост в БГ– 107,79 МВ; за отчетен период от 15.02.2020 г. до 14.03.2020 г. за
номер +*********, абонаментен план Тотал 26,99 са предоставени мобилен интернет на
максимална скорост в БГ и в зона на ЕС – 2243,14 МВ; кратки текстови съобщения /SMS/ –
71 бр. на обща стойност 13,49 лв.; разговори към други национални мобилни мрежи – 402:00
мин.; разговори с Теленор – 155:00 мин.; разговори с фиксирани мрежи – 01:00 мин.; за
номер +*********, абонаментен план Интернет+16,99 са предоставени мобилен интернет на
максимална скорост в БГ – 2192,60 МВ; за номер +*********, абонаментен план
Интернет+16,99 са предоставени мобилен интернет на максимална скорост в БГ– 328,20 МВ;
за номер ++359*********, абонаментен план Интернет+16,99 са предоставени мобилен
интернет на максимална скорост в БГ – 2192,60 МВ.
По делото са приети и фактура № **********/15.02.2020 г. за отчетен период от
15.01.2020 г. до 14.02.2020 г. на стойност 98,65 лв. с ДДС, включваща: разговори, данни,
съобщения и други таксувани услуги и месечни еднократни такси /абонаментни и
допълнителни пакети/ – 89,33 лв. с ДДС и вноска за лизинг – 9,59 лв., като общата сума е
формирана след приспадане на заплатени 0,27 лв. за задължения по предходен период, със
срок за плащане до 01.03.2020 г.; фактура № **********/15.03.2020 г. за отчетен период от
15.02.2020 г. до 14.03.2020 г. на стойност 207,48 лв. с ДДС, включваща: разговори, данни,
съобщения и други таксувани услуги и месечни еднократни такси /абонаментни и
допълнителни пакети/ – 99,24 лв. с ДДС и вноска за лизинг – 9,59 лв., като общата сума е
формирана с добавяне и на задължения от 98,65 лв. за предходен период, със срок за
плащане до 30.03.2020 г.; фактура № **********/15.04.2020 г. за отчетен период от
15.03.2020 г. до 14.04.2020 г. на стойност 295,03 лв. с ДДС, включваща: разговори, данни,
съобщения и други таксувани услуги и месечни еднократни такси /абонаментни и
6
допълнителни пакети/ – 77,96 лв. с ДДС и вноска за лизинг – 9,59 лв., като общата сума е
формирана с добавяне и на задължения от 207,48 лв. за предходен период, със срок за
плащане до 30.04.2020 г. и обща фактура № ********** от 15.06.2020 г. за отчетен период от
15.05.2020 г. до 14.06.2020 г. за сумата от 811,37 лв., включваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договори за услуги – 436,02 лв., вноска за лизинг – 96,72 лв. и задължения
от предходен период – 278,63 лв. с ДДС, със срок за плащане до 30.06.2020 г.
Приетите по делото договори за мобилни услуги и договори за лизинг носят подписа
на ответника Х. Н. К., като в производството не е оспорена автентичността на тези
документи, включително сключването на посочените договори с посоченото в исковата
молба съдържание. Предвид гореизложеното, съдът намира, че по делото е установено при
условията на пълно и главно доказване, че през заявените в исковата молба периоди между
страните в производството са съществували валидни договорни правоотношения по
сключени между страните договори, подробно описани по – горе, по които ищецът е
осигурил достъп на ответника до своята мобилна мрежа и предлагани далекосъобщителни
услуги. По отношение на отчетния период съгласно § 1, т. 17 ДРЗЕС, „електронна
съобщителна услуга“ е услуга, обичайно предоставяна по възмезден начин, която изцяло или
предимно включва пренос на сигнали по електронни съобщителни мрежи, включително
услуги по преноса, осъществявани чрез мрежи за радиоразпръскване, без да се включват
услуги, свързани със съдържанието и/или контрола върху него. В обхвата на електронните
съобщителни услуги не се включват услугите на информационното общество, които не се
състоят изцяло или предимно от пренос на сигнали чрез електронни съобщителни мрежи.
Тоест по дефиниция ищецът следва да установи, че е предоставил възможността ответникът
да ползва съответната мобилна мрежа, до която е доставил сигнал, радиоразпръскване и т. н.
С оглед приетото без оспорване заключение на СТЕ, което съдът кредитира като пълно,
обосновано и компетентно изготвено, съдът достига до извод, че ищецът е предоставил
възможност за достъп на потребителя до мобилната мрежа, съответно е доставил
мобилни услуги, като по отношение на това обстоятелство и тяхната стойност не са
направени изрични възражения от ответника. Несъмнено е, че за заплащане стойността на
предоставените далекосъобщителни услуги са от значение времетраенето на същите и
отчитането им съобразно таксуващата система на ищеца. Тези услуги са измерими в таксови
единици (импулси) - арг. чл. 248, ал. 2 ЗЕС. В разглеждания случай предоставените на
ответника услуги и тяхната стойност са установени въз основа на представените фактури с
извлечение от детайлна справка на месечното потребление на услугите, както и от
експертното заключение, поради което исковете за месечни абонаментни такси са
основателни и следва да бъдат уважени.
От приетите по делото договори за мобилни услуги и договори за лизинг се
установява също, че мобилният оператор е предоставил на ответника устройства на лизинг
на преференциална цена, като е посочена и стандартната цена на устройствата без
абонамент и размерът на отстъпката. От представените договори за лизинг се установява
фактическото предаване на лизинговите вещи, което обстоятелство е изрично удостоверено
7
в клаузата на чл. 4 от всеки един от договорите, в която е уговорено, че с подписването на
договорите от лизингополучателя, последният декларира и потвърждава, че устройството му
е предадено в уговорения вид. В тази част договорите имат характер на разписка за
получената вещ, чиято доказателствена сила не е опровергана по делото. При това
положение настоящата инстанция намира, че страните по делото са били валидно обвързани
от сключените между тях договори за лизинг, като за лизингополучателя е възникнало
задължение за плащане на процесните лизингови вноски. Всеки един от договорите съдържа
погасителен план, сочещ размера на месечните вноски, като макар да не са посочени
изрично падежните дати, доколкото всеки от договорите е сключен за срок от 23 месеца, то
съдът приема, че по Договор за лизинг от 03.02.2019 г. падежът на последната лизингова
вноска в настъпил на 03.01.2021 г., по Договор за лизинг от 07.11.2019 г. падежът на
последната лизингова вноска в настъпил на 07.10.2021 г., а по Договор за лизинг от
13.01.2020 г. падежът на последната лизингова вноска е настъпил на 13.12.2021 г., които дати
предхождат датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. Съгласно чл. 12 от
приложимите общи условия в случай на неизпълнение на задължения за плащане от страна
на лизингополучателя, лизингодателят разполага с възможност да обяви за предсрочно
изискуеми непадежиралите лизингови вноски и/или да се откаже едностранно от изпълнение
на договора, като за целта следва да изпрати писмено уведомление до потребителя. По
делото не са представени доказателства за упражняване на това право, поради което съдът
приема, че нито договорите са били прекратени, нито е била обявена предсрочна
изискуемост на лизинговите вноски. Въпреки това, следва да се вземе предвид
обстоятелството, че още към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК /14.12.2021 г./ всички лизингови вноски,
в т. ч. и процесните, са били падежирали, т. е. били са изискуеми и дължими и този факт
подлежи на съобразяване от съда – така ТР № 8/02.04.2019 г. по тълк. д. № 8/2017 г. по описа
на ОСГТК на ВКС. С оглед липсата на твърдения лизинговите вещи да са били върнати на
лизингодателя, както и с оглед липсата на твърдения от страна на ответника и доказателства
в тази насока последният да е погасил задълженията си, както и да е заплатил цената на
невърнатото устройство в размер на една месечна такса, съдът намира, че претенцията на
ищеца за установяване дължимостта на неплатени лизингови вноски е основателна в своята
цялост.
Предвид гореизложеното, съдът намира исковете по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 228 ЗЕС
и по чл. 342, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 232, ал. 2, предл. първо ЗЗД за изцяло основателни и следва да
бъдат уважени.
По исковете с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване на установено, че
ответникът дължи неустойка в размер на трикратния размер на абонаментните такси поради
неизпълнение на задължението да заплаща месечните абонаментни такси по сключените
договори за мобилни услуги, както и неустойка в размер на разликата между цената на
лизинговите устройства без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по
договорите за лизинг, съдът приема следното:
8
По делото се установи, че са налице валидно възникнали договорни правоотношения
между страните по процесните договори за предоставяне на далекосъобщителни услуги.
В приетите договори за мобилни услуги е посочено, че в случай на прекратяване на
договорите преди изтичане на срока, посочен в тях по вина или инициатива на потребителя
или при нарушение на задълженията му по договора или други документи, свързани с него,
в това число приложимите Общи условия, последният дължи за всяка СИМ карта, по
отношение на която е налице прекратяване: (а) неустойка в размер на всички стандартни
месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като
максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на
стандартните месечни абонаменти. В допълнение на неустойката по предходното изречение,
потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от
абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора; и (б) в случаите, в
които е предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в този договор
или по предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл, потребителят дължи и
такава част от разликата между стандартната цена на устройството /в брой, без абонамент/,
съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора, и заплатената от
него при предоставянето му /в брой или съответно обща лизингова цена по договора за
лизинг/, каквато съответства на оставащия срок на договора.
Съгласно чл. 71 от Общите условия потребителят е длъжен да заплаща определените
от Теленор цени по начин и в срокове за плащане, посочени в чл. 27 от Общите условия – в
срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаване на фактурата.
Съгласно чл. 75 от Общите условия при неспазване на което и да е задължение по
част XIII от Общите условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите
задължения на потребителя, Теленор има право незабавно да ограничи предоставянето
на услугите, или при условията на т. 19б и т. 19в да прекрати едностранно индивидуалния
договор с потребителя или да откаже сключване на нов договор с него.
В чл. 19б, б. „а“ от Общите условия е посочено, че Теленор има право да откаже
сключване на индивидуален договор или едностранно да прекрати индивидуален договор,
срочен или безсрочен, в случай, че потребителят не е платил дължимите суми след изтичане
на сроковете за плащане по индивидуалния договор.
Тълкувайки посочените идентични договорни клаузи по реда на чл. 20 ЗЗД, съдът
намира, че действителната обща воля на страните е, че при неплащане на дължими суми от
абоната, за мобилния оператор възниква правото да прекрати едностранно съответния
договор за мобилни услуги ведно с право на неустойка, т. е. предпоставка за възникване на
вземанията за неустойки е прекратяването на договорите за предоставяне на
далекосъобщителни услуги. Касае се за компенсаторна неустойка - неустойка за вредите от
предсрочното прекратяване на срочен договор за мобилни услуги. Уговарянето от страните
на неустойка за вредите от предсрочно прекратяване на срочен договор за мобилни услуги е
допустимо, но само в рамките на присъщата обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции на неустойката.
9
Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е необходимо
те да се доказват. Правната норма определя неустойката като форма на договорна
отговорност за причинените вреди от неизпълнение на договорно задължение, чийто размер
е предварително уговорен от страните, като наред с това очертава и специфичните функции
на неустоечното вземане - обезщетителна, свързана с преразпределяне на последиците от
неизпълнението в тежест на неизправния длъжник, обезпечителна - за обезпечаване
изпълнението на задължението и наказателна - в случаите, при които размерът на
неустойката е по - голям от причинените вреди. Съгласно задължителните разяснения,
дадени в т. 3 на ТР № 1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. по описа на ОСТК на ВКС,
нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката дали
уговорена неустойка е нищожна от гледна точка на добрите нрави се прави за всеки
конкретен случай към момента на сключване на договора в зависимост от специфичните за
отделния случай факти и обстоятелства и от общи за всички случаи критерии, сред които:
вида на неустойката /компенсаторна или мораторна/ и съотношението между размера на
уговорената неустойка и очакваните вреди от неизпълнението. В случая в договорите за
мобилни услуги са уговорени неустойки при прекратяване на договорите за мобилни услуги
в размер на трикратния размер на съответните месечни абонаментни такси. Така уговорени,
неустойките обезпечават възстановяването на вредите от предсрочно прекратяване на
договорите и невъзможността мобилният оператор да получи абонаментните вноски,
дължими до изтичане на срока им. Те не са необосновано високи и не водят до
неоснователно обогатяване на мобилния оператор. Стандартният месечен абонамент за
предоставената СИМ карта е конкретно определен, като претендираната неустойка не
надвишава уговорения между страните максимален размер от три стандартни месечни
такси. Неустойката в размер на предоставената в полза на абоната отстъпка от пазарната
цена на крайното устройство има за цел да обезщети оператора за това, че е пропуснал
възможността да продаде устройството по пазарна цена, като го е предоставил на намалена
такава на клиент, който към този момент се е легитимирал като дългосрочен такъв по силата
на облигационната връзка между страните по договора за съобщителни услуги. Поради това,
съдът приема, че неустойките притежават присъщите им функции, като начинът, по който са
уговорени, представлява санкция за страната, допуснала неизпълнение на свое договорно
задължение и същевременно обезщетяват изправната страна, изпълнила своите договорни
задължения. С оглед на това не е налице накърняване на добрите нрави и неустоечните
клаузи са валидни.
Доколкото се касае за договори за предоставяне на мобилни услуги по тарифен план,
за което е уговорено задължение за абоната да заплаща месечна абонаментна такса, то съдът
намира, че мобилният оператор е изправна страна по договорите с факта на предоставяне на
достъп до своята мобилна мрежа. Този факт не се оспорва от ответника, а и се потвърждава
от обстоятелството, че на абоната са предоставени съответно СИМ карти. При това
положение и щом ответникът не твърди и не доказва да е изпълнил надлежно задълженията
10
си, поети със сключването на договорите за мобилни услуги, за плащане на всички месечни
абонаментни такси, то за мобилния оператор е възникнало потестативното право да развали
договорите за мобилни услуги поради неплащане на дължимите суми преди изтичане на
сроковете на договорите.
Спорно е по делото дали ищецът надлежно е упражнил правото си на разваляне на
договорите за мобилни услуги. Потестативното право по чл. 87, ал. 1 ЗЗД се упражнява от
изправната по договора страна с едностранно изявление, упражняването на което изисква
предупреждение, което от своя страна следва да съдържа две изявления - искане за
изпълнение в подходящ срок и изявление, че договорът се смята за развален в случай на
неизпълнение в дадения срок. Във всички случаи волята трябва да бъде недвусмислено
изразена. След като договорът е сключен в писмена форма, и предупреждението следва да е
писмено, като същото следва да достигне до другата страна. Този извод не се опровергава от
клаузата на чл. 19б от ОУ на ищеца, която предвижда възможност за едностранно
прекратяване на договора от оператора при неизпълнение от страна на длъжника, но не
урежда хипотеза на автоматично прекратяване на договора без насрещната страна да бъде
уведомена за това. В случая, доколкото страните не са договорили ред, различен от този по
чл. 87, ал. 1 ЗЗД, то приложим е последният, като от доказателствата по делото не се
установява отправянето на уведомление от ищеца до ответника за разваляне на договорите и
същото да е достигнало до последния. За доказване надлежното упражняване на правото на
разваляне на договорите ищецът не е представил никакви доказателства, поради което не е
провел пълно и главно доказване на намиращото се в негова доказателствена тежест
обстоятелство, че правото му на предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги
е било надлежно упражнено, защото изявлението му е достигнало до абоната. По делото не е
доказано до ответника да са изпращани напомнителни писма и смс-известия, а и според
настоящия състав изпращането на напомнителни съобщения за просрочени задължения и
деактивацията на услугите не могат да се квалифицират като изявление за разваляне на
договорите. Издаването на фактура с начислена неустойка за предсрочно прекратяване на
договорите и спирането на услугите също не е равнозначно на прекратяване на
облигационната връзка. Напротив, спирането на услугите има самостоятелна регламентация
в Общите условия на ищеца, предвиждаща включително възстановяване на услугата след
заплащане на задълженията.
Константната практика на ВКС, като например решение № 178/12.11.2010 г. по т. д. №
60/2010 г. по описа на ВКС, II т. о., решение № 186/15.07.2014 г. по гр. д. № 6836/2013 г. по
описа на ВКС, III г. о. и други приема, че е възможно развалянето на договор, сключен в
писмена форма, когато не се отнася за прехвърляне на вещни права, да бъде извършено и с
връчване на исковата молба на ответника, включително и без нарочно изявление, предвид
претендирането на последиците от развалянето чрез иск. В хипотезата на чл. 87, ал. 1
ЗЗД възможността за разваляне на договора е обусловена от предоставяне от изправната
страна на допълнителен срок, подходящ за изпълнение с предупреждението, че след
изтичането му, ще се счита, че договорът е развален. Развалянето на договора с исковата
11
молба може да се реализира, ако длъжникът не изпълни в хода на производството по делото
до изтичането на обективно подходящ предвид конкретните обстоятелства срок. Тази
възможност обаче е открита до изтичането на редовния срок на договора. В разглежданата
хипотеза, връчването на препис от исковата молба е направено на 13.10.2023 г., т. е. след
изтичането на редовните срокове и на четирите договора за мобилни услуги, предвид което
те са прекратени поради изтичането именно на уговорените между страните срокове, а не са
развалени предсрочно поради неизпълнение на договорните задължения. Не би могло да се
приеме, че абонатът е уведомен за развалянето на договорите за мобилни услуги и
договорите за лизинг още в хода на заповедното производство, тъй като в настоящия случай
заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и не е
достигнала до неговото знание. Ищецът не твърди договорите да са се трансформирали в
безсрочни след изтичане на първоначалните срокове, а и началната дата на неизпълнение
предхожда изтичането им. Доколкото договорите не са били прекратени предсрочно, то не се
е осъществило предвиденото в неустоечните клаузи условие за възникване на задълженията
за неустойки /в този смисъл - решение № 2454/16.05.2023 г. по в. гр. д. № 4795/2022 г. по
описа на СГС, IV-A въззивен състав, решение № 5056/03.09.2024 г. по в. гр. д. № 4701/2023 г.
по описа на СГС, IV-Б въззивен състав и др./. Следователно недоказан е един от елементите
на фактическия състав на претендираните неустойки.
С оглед на изложеното, съдът приема, че дори в полза на изправната страна да е
възникнало потестативното право да прекрати облигационната връзка, доколкото то не е
упражнено по надлежния ред, договорите не могат да се считат прекратени поради
неизпълнение, преди изтичане на срока им, поради което и в патромониума на ищеца не е
възникнало вземане за неустойки и исковете по чл. 92 ЗЗД следва да бъдат отхвърлени
изцяло.
По разноските:
При този изход на спора разноски се дължат и на двете страни, съразмерно на
уважената и отхвърлената част от исковете. Разноски се претендират единствено от ищеца,
тъй като ответникът е представляван от особен представител.
За заповедното производство се претендират разноски в общ размер на 205 лв., от
които 25 лв. – държавна такса и 180 лв. – адвокатско възнаграждение. На основание чл. 78,
ал. 1 ГПК в полза на ищеца съразмерно на уважената част от исковете следва да се присъди
сумата от общо 94,83 лв. – разноски за заповедното производство.
За исковото производство се претендират разноски в общ размер на 1305 лв., от които
125 лв. – държавна такса, 480 лв. – адвокатско възнаграждение, платено в брой съгласно
договор за правна защита и съдействие от 08.12.2022 г., 400 лв. – депозит за особен
представител на ответника и 300 лв. – депозит за СТЕ. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в
полза на ищеца съразмерно на уважената част от исковете следва да се присъди сумата от
общо 603,70 лв. – разноски за исковото производство.
Така мотивиран, Софийски районен съд
12
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415 ГПК, че
ответникът Х. Н. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С..............., дължи на ищеца „Й.Б.“ ЕАД (с
предишно наименование „Т.Б.“ ЕАД), ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр.
С.................., на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 228 ЗЕС и чл. 342, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 232,
ал. 2, предл. първо ЗЗД следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 71537/2021 г. по описа на СРС, 48 състав,
а именно: сумата от 278,63 лв. - дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги за период от 15.01.2020 г. до 14.04.2020 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 14.12.2021 г. до
изплащане на вземането, дължими по Договор за мобилни услуги от 09.08.2018 г. с
предпочетен мобилен номер +359*********, Договор за мобилни услуги от 03.02.2019 г. с
предпочетен мобилен номер *********, Договор за мобилни услуги от 07.11.2019 г. с
предпочетен мобилен номер *********, Договор за мобилни услуги от 13.01.2020 г. с
предпочетен мобилен номер *********; сумата от общо 96,72 лв., формирана както следва:
17 лв. – незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 07.11.2019 г. във връзка с
договорен абонамент за номер ********* за период от м. 06.2020 г. до м. 10.2021 г., 60,72 лв.
– незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 03.02.2019 г. във връзка с
договорен абонамент за номер ********* за период от м. 06.2020 г. до м. 01.2021 г., 19 лв. –
незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 13.01.2020 г. във връзка с договорен
абонамент за номер ********* за период от м. 06.2020 г. до м. 12.2021 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415 ГПК искове с
правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът Х. Н. К., ЕГН
**********, с адрес: гр. С..............., дължи на ищеца „Й.Б.“ ЕАД (с предишно наименование
„Т.Б.“ ЕАД), ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. С.................., следните
суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч. гр. д. № 71537/2021 г. по описа на СРС, 48 състав: сумата от общо 436,02 лв.,
представляваща неустойки за предсрочно прекратяване на договори за мобилни услуги,
формирана както следва: 126,20 лв. – неустойки при предсрочно прекратяване на Договор за
мобилни услуги за предпочетен номер ********* от 03.02.2019 г. (67,47 лв. – три стандартни
месечни абонаментни такси и 58,73 лв. – отстъпка от стандартната цена за устройство на
изплащане Н.............. Y6 2018 Dual Blue); 121,73 лв. – неустойки при предсрочно
прекратяване на Договор за мобилни услуги за предпочетен номер ********* от 07.11.2019
г. (42,48 лв. – три стандартни месечни абонаментни такси и 79,25 лв. – отстъпка от
стандартната цена за устройство на изплащане Н...........); 56,73 лв. – неустойки при
предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги за предпочетен номер
+359********* от 09.08.2018 г. (42,48 лв. – три стандартни месечни абонаментни такси и
13
14,25 лв. – отстъпка от стандартната цена за устройство на изплащане Н...........); 131,36 лв. –
неустойки при предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги за предпочетен
номер ********* от 13.01.2020 г. (42,48 лв. – три стандартни месечни абонаментни такси и
88,88 лв. – отстъпка от стандартната цена за устройство на изплащане Н...........), като
неоснователни.
ОСЪЖДА Х. Н. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С..............., да заплати на „Й.Б.“
ЕАД (с предишно наименование „Т.Б.“ ЕАД), ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: гр. С.................., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от общо 94,83 лв. –
разноски за ч. гр. д. № 71537/2021 г. по описа на СРС, 48 състав и сумата от общо 603,70 лв.
– разноски за исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14