Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 550 07.10.2019 година град Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД……… втори граждански състав, на седми октомври……………………....................…………2019…..година,
в
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИАНА МАВРОДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА МИШОВА
БОРЯНА ХРИСТОВА
Секретар ……………………………………………………
Прокурор………………………………….…………………………………..
като разгледа докладваното от………………………съдията В. МИШОВА
въззивно гражданско дело номер 1442…..по описа за
2019……………...година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.435 и сл. ГПК и е образувано по жалба на Р.И.Б. – длъжник по
изп.дело № 543/2019 г. по описа на ЧСИ М.Д. Жалбоподателят обжалва
постановлението, с което ЧСИ отказва да прекрати изпълнителното дело с възражения,
че между същите страни през 2006 г. е образувано друго изпълнително дело, по
което той бил изплатил над 75 000 лв., и всичко възможно, което било
секвестируемо, било изнесено на публична продан. Към настоящия момент
притежавал само едно жилище. Счита, че отказът е незаконосъобразен и защото е
изтекла максималната давност по чл.110 ЗЗД. Налице била хипотезата на чл.433,
ал.1, т.5 ГПК, касаеща прекратяването на изпълнително производство, което на
05.11.2018 г. било вече прекратено с постановление на ЧСИ, поради което било
недопустимо повторно да се образува същото дело, между същите страни и за
същото вземане. Не били и налице основанията по чл.445, ал.1 и ал.2 ГПК. Моли
обжалваното постановление да бъде отменено.
Взискателят
„Агробейс“ ООД, чрез пълномощника си адв. Е.Ф., оспорва жалбата като
неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. Излага подробни съображения в
подкрепа на становището си.
Приложени са мотиви по обжалваното действие от ЧСИ съгласно чл.436, ал.3 ГПК.
Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и възраженията на
въззиваемия, намери за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения:
Изпълнително дело № 543/2019 г. на ЧСИ М.Д. с рег. №
865 е образувано по молба от „Агробейс“ ООД,
гр. Куклен по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 8597/2006 г. по
описа на Пловдивския районен съд. С молба от 01.07.2019 г. длъжникът по
изпълнителното дело е поискал производството да бъде прекратено, тъй като въз
основа на този изпълнителен лист било образувано предходно изпълнително дело -
№ 9/2007 г., по което били извършени множество изпълнителни действия. С
постановление от 05.11.2018 г. това изпълнително производство било прекратено
на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Затова счита, че е недопустимо и
неоснователно да се образува ново изпълнително дело между същите страни, със
същия изпълнителен лист от 2006 г.
С постановление от 01.07.2019 г. ЧСИ М.Д. е отказала прекратяването на
производството по изпълнително дело.
Постановлението е правилно.
В
нормата на чл.431, ал.1 ГПК са посочени конкретните хипотези, които могат да
бъдат основание за прекратяване на изпълнителното производство. В случая не е
налице нито една от тях. Чл.433, ал.1, т.5 ГПК, на който текст се позовава жалбоподателят, е
неприложим с оглед данните по делото за
развитието на изпълнителното производство – изпратена е само покана за
доброволно изпълнение. Освен това, в чл.435, ал.2 ГПК е уредена процесуална
възможност длъжникът да обжалва насочването на изпълнението върху имущество,
което счита за несеквестируемо.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя относно настъпилата
погасителна давност. То не може да бъде
обсъждано от съдебния изпълнител. Това е така, защото той е орган на
принудително изпълнение, на когото държавата е делегирала публична функция да
извършва принудително събиране на частни притезания. Своята дейност той може да
изпълнява само и единствено чрез способите, предвидени в ГПК. Така, за да
възникне задължение за съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното
производство, е необходимо да е настъпило някое от основанията, предвидени в чл. 433, ал.
1 ГПК. Разпоредбата е императивна и в нея
изчерпателно са посочени всички възможни хипотези, в които може да бъде
прекратено изпълнителното производство. Законът не е предоставил компетентност
съдебният изпълнител да констатира изтекла давност – то не е предвидено като
изпълнителен способ. По съществото си преценката дали това е така и правните
последици от настъпването на давността е правораздавателна дейност, каквато
съдебният изпълнител не може да осъществява. Изпълнителят процес се различава
от исковия именно поради безспорността на вземането, за което е издаден
изпълнителен лист. Извън компетентността му е да прави преценка за погасяване
на задължението по направени от длъжника възражения за изтекла погасителна
давност.
Неоснователно
е и възражението, че е недопустимо повторно образуване на изпълнително дело
между същите страни и за същото вземане. Взискателят може да започне нов
изпълнителен процес за същото вземане, защото прекратяването на изпълнителното
производство нито го погасява, нито обезсилва изпълнителното основание или
изпълнителния лист.
С оглед на
тези съображения съдът приема, че жалбата на Р.И.Б. е неоснователна и следва да
бъде оставена без уважение.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ жалбата на Р.И.Б. – длъжник по
изп.дело № 543/2019 г. по описа на ЧСИ М.Д. срещу постановлението от 01.07.2019
г., с което е отказано прекратяването на изпълнителното производство, като
неоснователна.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: