Решение по дело №245/2020 на Окръжен съд - Шумен

Р Е Ш Е Н И Е  №260021

гр. Шумен, 26.08.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменски окръжен съд в закрито заседание на двадесет и шести август две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: Азадухи Карагьозян

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1. Йордан Димов                                                                                                                2. мл. с. Соня Стефанова

 

Като разгледа докладваното от младши съдия Стефанова в. гр. дело № 245  по описа за 2020 год. на Шуменски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 463, вр. чл. 435 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба с вх. № 11699/ 30.06.2020 год., депозирана от Ц.А.Й. и по частна жалба вх. 11700/ 30.06.2020 год., депозирана от Т.А.Д. против протокол за разпределение на постъпили суми по изпълнително дело № 2018*0400339 по описа на ЧСИ Д. З.с рег. № *, с район на действие ШОС, предявен на 26.06.2020 год.  

Първият жалбоподател Ц.А.Й. - длъжник по изпълнението твърди, че изготвеното разпределение е неправилно и незаконосъобразно в частта му за разноските. Излага, че разноски в размер на 204 лева са неправилно разпределени в полза на ЧСИ, доколкото същите не били събрани авансово от взискателите. Счита, че разноските и таксите на взискателя „АПС Бета България“ ООД в размер на 7054,15 лева погрешно са определени като привилегировани на осн. чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД.

Вторият жалбоподател Т.А.Д. – присъединен взискател изцяло преповтаря доводите на първия за незаконосъобразност на атакуваното разпределение. Освен това навежда твърдение, че неправилно ЧСИ е разпределил сумата от 77474, 79 лева в полза на ипотекарния кредитор „АПС Бета България“ ООД. Сочи, че вземането на кредитора е лихвоносно, а от изготвеното разпределение не може да се прецени каква част от сумата е за погасяване на главното задължение, и каква част – за акцесорното. И двамата жалбоподатели молят за отмяна на обжалваното разпределение в атакуваните части. Претендират разноски.

С оглед наведените в двете частни жалби оплаквания, съдът служебно констатира наличие на предпоставките по чл. 213 от ГПК, поради което с Определение № 365/ 04.08.2020 год., постановено по в.гр.д. № 245 по описа за 2020 год. на Шуменски окръжен съд, е присъединил производството по в. гр. дело № 246/2020 г. на ШОС за общо разглеждане и решаване в производството по в. гр. дело № 245/2020 г. на ШОС.

В срока по чл.436, ал.3 от ГПК взискателят „АПС Бета България“ ООД, чрез процесуален представител юриск. Елиана Личева, е депозирал писмени становища по жалбите, в които излага становище за тяхната неоснователност.

На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК ЧСИ Д. З.е изложила мотиви по отношение на обжалваното постановление, в които излага доводи за неоснователност на жалбите. Счита, че разноските в размер на 204 лева в полза на ЧСИ се дължат, независимо от това дали са внесени авансово или не. Сочи, че присъдените в полза на „АПС Бета България“ ООД разноски в размер на 7054,15 лева, са извършени по повод конкретен изпълнителен способ – публична продан на конкретен недвижим имот, поради което същите се удовлетворяват предпочитателно на осн. чл. 136, ал. 1, т.1 от ЗЗД. По отношение на допълнително наведеното от втория жалбоподател оплакване, ЧСИ излага, че едва след пълното погасяване на дълга може да се направи преценка каква част от разпределената сума ще покрие съответно главница и лихви.  

С оглед разпоредбата на чл. 436, вр. чл. 435, ал. 3 от ГПК жалбите са подадени в срок, от надлежни страни, при наличието на правен интерес.

След като се запозна с материалите по делото, настоящата инстанция съобрази от фактическа страна следното:

Приложеното изп.д. № 2018*0400339 по описа на ЧСИ Д. З., с рег. № *, с район на действие ШОС, е образувано по депозирана от „Уникредит Булбанк” АД, гр. С., с ЕИК: , действащо чрез пълномощника си адв. М.Ж.от ВАК, с приложен към нея изпълнителен лист №579 от 23.03.2018 г. по ч.гр.д. № 815/2018 г. на ШРС, срещу Ц. А.Й., ЕГН: **********, за заплащане на сумата 103636,60 лв. главница по договор за банков кредит № 1145/23.03.2005 год., Анекс от 21.08.2006 год., Анекс от 04.10.2007 год., Анекс № 3 от 20.01.2015 год. и Анекс № 4 от 11.10.2016 год.; сумата 4406,53 лв. договорна лихва; както и сумата от 4741,64 лева – разноски по заповедното производство. Съдебният изпълнител е пристъпил към изпълнение по молбата на взискателя, чрез посочените в молбата способи.

Наложил е запор върху специални плащания на длъжника, вземанията за издръжка, вземанията по трудови правоотношения и пенсия. Вписал е възбрана, извършил е опис, оценка и е насрочил публична продан на ипотекиран в полза на банката недвижим имот, собственост на длъжника, а именно: Дворно място с площ от 945 кв. метра, ведно с построените в него къща и два гаража, находящо се в село К., обл. Ш., ул. *№ , съставляващо по плана на същото село УПИ VІІ-302 от кв. 45, който урегулиран ще съдържа 967 кв. метра, при граници: улица, УПИ VІІІ-303, УПИ ІХ-304, УПИ Х-300, 310 и УПИ VІ-301, ведно с всички подобрения, насаждения, приращения и съоръжения в имота. Договорна ипотека за обезпечаване на банков кредит върху гореописания имот е учредена с нотариален акт № 33, том , рег. № , дело *от 23.03.2005 год., вписан в Служба по вписванията вх. рег. № 1469 от 23.03.2005 год., акт 33, том , дело № / 2005 год., изменена с Нотариален акт за изменение и допълнение на НА за учредяване на договорна ипотека за обезпечаване на банков кредит № 27, том *, рег. № , дело *от 24.08.2006 год., вписан в Служба по вписванията вх. рег. 2856 от 24.08.2006 год., акт № 139, том І, дело 2131, подновена с молба на 04.03.3015 год., вписана в Служба по вписванията дв.вх. рег. 893, том 1, № 7. На длъжника Ц.А.Й. е връчена покана за доброволно изпълнение на 23.04.2018 г. По силата на договор за цесия, сключен на 16.12.2019 год. между „Уникредит Булбанк” АД, в качеството му на цедент и „АПС Бета България“ ООД, в качеството му на цесионер, вземането на първоначалния кредитор, заедно с учредената в негова полза договорна ипотека е прехвърлено на взискателя в настоящото производство. По делото са присъединени като взискатели Т.А.Д., ТД НАП - Шумен, на основание чл.458 ГПК и Община Каспичан „МДТ“ и като обезпечени кредитори „Булкоминвест“ ЕООД, „Си финанси груп“ ЕООД,  „Банка ДСК“ ЕАД, „ОТП Факторинг България“ ЕАД.

Процесният недвижим имот е продаден на публична продан за сумата от 89972 лева като за купувач е обявен взискателят Т.А.Д..

Тъй като събраната сума е недостатъчна за покриване на задължението, ЧСИ е предприел действия по разпределението й, като в обжалвания пред настоящата инстанция протокол, е разпределил сумата, както следва: 1) 118,73 лева – за изплащане на дължимите данъци на Община Каспичан; 2) 14,25 лева – в полза на ЧСИ, представляваща такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ, съразмерно със събраната сума за Общ. Каспичан; 3) 934,07 лева – за изплащане на ДДС (частично облагаема сделка по ЗДДС); 4) 4172,01 лева - в полза на ЧСИ, представляваща такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ, съразмерно със събраната сума за „АПС Бета България“ ООД; 5) 204 лева – в полза на ЧСИ за извършени изпълнителни действия по изпълнителното дело; 6) 7054,17 лева – за изплащане на привилегировано вземане на „АПС Бета България“ ООД на осн. чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД; 7) 77474,79 лева - за изплащане на привилегировано вземане на „АПС Бета България“ ООД на осн. чл. 136, ал. 1, т. 3 от ЗЗД. 

Частните жалбоподатели обжалват пункт 5 и 6 от разпределителния протокол, а жалбоподателят Д. изразява несъгласие и по отношение на пункт 7.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Разпределението е акт, с който съдебният изпълнител определя кои притезания подлежат на удовлетворяване, в какъв ред следва да стане това и какви суми се полагат за пълното или частично изплащане на всяко едно от тях. Тази специфична функция налага проверка за законосъобразност, различна от предвидената за принудителните изпълнителни действия и затова правилата на чл. 435 ГПК не намират приложение тук, т.е. при обжалване на разпределението не могат да бъдат обсъждани предходни изпълнителни действия, които не са били обжалвани по реда на чл. 435 ГПК. Разпределението представлява констатация за подлежащи на изплащане на всеки от взискателите суми. В производството по чл. 460 ГПК предметът включва съпоставката между легитимацията на всеки от кредиторите, размерът на техните вземания, последователността на удовлетворяването им съобразно реда на привилегиите по чл. 136 ЗЗД.

На първо място, жалбоподателите считат, че разноски в размер на 204 лева са неправилно разпределени в полза на ЧСИ, с аргумент, че същите не били събрани авансово от взискателя, поради което ЧСИ с бездействието си се превърнал от предпочитаем в хирографарен кредитор.

Съгласно приетото в т. 11 на ТР № 2/ 2013 год. от 26.06.2015 год. по т.д. № 2/ 2013 год. на ВКС, ОСГТК, ако взискателят не е внесъл авансово дължима такса, частният съдебен изпълнител я събира от длъжника съгласно чл. 79, ал. 2 от ГПК, когато длъжникът отговаря за тази такса. Изпълнителното действие не е опорочено, поради невнасянето от взискателя на авансово дължимата такса за него. Действително, съгласно чл. 433, ал. 1, т. 6 от ГПК съдебният изпълнител може да прекрати изпълнителното производство, когато не са заплатени дължимите авансово такси и разноски по изпълнението, но извършените въпреки това изпълнителни действия не са порочни, не подлежат на обжалване на това основание и не може да бъдат отменени по жалба срещу тях. Прекратяването на производството, поради невнасяне на дължимите от взискателя авансови такси и разноски е правна възможност, а в чл. 79, ал. 2 ГПК изрично е уредена другата възможност: когато таксите по изпълнението не са внесени от взискателя, те да бъдат събрани от длъжника. В настоящия случай ЧСИ не е посочил основанието, на база на което е изчислил и разпределил в своя полза такси разноски в размер на 204 лева. Не е издадена и сметка за дължимите такси и разноски в горепосочения размер. С представеното по делото становище вх. № 3687/ 28.07.2020 год. е уточнил, че определените такси са дължими за изготвяне и предявяване на обжалваното разпределение. Тези такси безспорно се дължат от длъжника. Предвид изложеното от ЧСИ и съобразявайки т. 13 от ТТР към ЗЧСИ, съгласно която за изготвяне и предявяване на разпределение се събира такса 30 лв., разпределените такси и разноски в пункт 5  от Разпределителния протокол в полза на ЧСИ Д.З.следва да бъдат намалени до сумата от 36 лева (дължимата такса по т. 13 от Тарифата с вкл. ДДС). Не се приложени доказателства (издадени документи по ЗС ) за извършени други допълнителни такси по т. 31 по ТТР към ЗЧСИ за сметка на длъжника.

На второ място, жалбоподателите навеждат твърдение, че сумата от 7054, 15 лв., представляваща такси и разноски на взискателя, не следва да се изплаща привилегировано.

Съгласно чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД с право на предпочитателно удовлетворение се ползват вземанията за разноски по обезпечаването и принудителното изпълнение, както и за исковете по чл. чл. 134 и 135 - от стойността на имота, за който са направени, спрямо кредиторите, които се ползват от тези разноски. В случая се касае за специална привилегия, която не винаги е първа по ред, тъй като тя е противопоставима само на тези от присъединените кредитори, които се ползват от отделните разноски и не за разноски по изпълнителното дело, а за разноски по подготовката и осъществяването на изпълнението върху определена вещ или парично вземане, т.е. на отделен изпълнителен способ (т. 6 от ТР № 2/2013 год. на ОСГТК на ВКС). В случая, с право на предпочитателно удовлетворение ще се ползват вземанията за разноски на взискателя, които са направени по конкретния изпълнителен способ, а именно: насочване на принудително изпълнение върху описания по-горе недвижим имот, находящ се в село К., обл. Ш.и придобит от втория жалбоподател на публична продан. Такива разноски на взискателя са таксата за образуване на ИД – 24 лв. с ДДС (Т.1 от Тарифата), за опис на недвижимия имот (т.20 от Тарифата), за хонорари за вещи лица, за вписване на възбрана – 18 лева (т. 10 от Тарифата), за изготвяне и връчване на ПДИ (т. 5 от Тарифата), за вписване на възбрани, справки, удостоверения за тежести (т. 31 от Тарифата), за разгласяване на публична продан (т. 4 и т. 5 от Тарифата).

Следва да се отбележи, че начислената по т. 9 от Тарифата такса за запор на банкови сметки на длъжника в размер на 90 лева с ДДС, както и таксите за присъединяване на взискатели не са привилегировани. 

Видно от доказателствата по делото взискателят е възложил на ЧСИ проучване имущественото състояние на длъжника. Налице са доказателства за извършването на множество справки от ЧСИ, недвижимият имот многократно (8 пъти) е бил изнасян на публична продан, изготвяни са експертизи за определяне пазарната стойност на имота, издадени са сметки и фактури от ЧСИ, включен е ДДС. Таксите са авансово платени от взискателя и съобразно представените фактури (л. 38, л. 40, л.83, л. 95, л. 201, л. 236, л. 240, л. 244, л.279, л. 281, л. 320, л. 406, л. 448, л. 449, л. 480, л. 482, л. 508, л. 530) са в размер на 4418.99 лева.

При образуване на изпълнително дело първоначалният взискател моли да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение за водене на изпълнителното дело в размер на 2580,78 лева с ДДС. В материалите по делото, обаче, не е приложен договор за правна защита и съдействие. Представени са единствено пълномощни, овластяващи процесуалния представител на взискателя да го представлява, но липсват данни за размера на договореното между страните адвокатско възнаграждение. Не са представени и доказателства за извършено от страна на взискателя плащане на претендираната сума, поради което същата не следва да бъде поставяна в тежест на длъжника.

Предвид изложеното, само сумата от 4418,99 лева, представляваща авансово заплатени от взискателя такси и разноски по изпълнителното дело, е привилегирована на осн. чл. 136, ал. 1 , т.1 от ЗЗД и подлежи на възстановяване от длъжника на  основание чл.79, ал.1 ГПК.

Остатъкът от разпределените по пункт 5 и пункт 6 суми в общ размер на 2803,16 лева следва да се прибави към сумата по пункт 7, представляваща привилегировано на осн. чл. 136, ал. 1, т. 3 от ЗЗД вземане на взискателя и същата следва да се разпредели в размер от 80277.95 лева.

На трето място, жалбоподателят Д. сочи, че от изготвеното разпределение не може да се прецени каква част от сумата е за погасяване на главното задължение, и каква част – за акцесорното.

Съгласно чл. 136, ал. 1 ,т. 3 от ЗЗД с право на предпочитателно удовлетворение се ползват вземанията, обезпечени със залог или ипотека - от стойността на заложените или ипотекирани имоти. В настоящият случай върху продадения на публична продан недвижим имот е учредена ипотека в полза на първоначалния взискател „Уникредит Булбанк“ АД, цедирал впоследствие вземането си, заедно с всичките му обезпечения, на настоящия взискател „АПС Бета България“ ООД. Т.е. налице е привилегия в полза на взискателя за сумата, получена при публичната продан на ипотекирания недвижим имот.

Не е спорно, а и от представените по делото доказателства се установява, че вземането на взискателя е лихвоносно. В тази връзка жалбоподателят навежда твърдение, че съгласно разпоредбата на чл. 174 от ЗЗД, когато вземането е лихвоносно, ипотеката обезпечава и лихвите за двете години, които предшестват годината на връчване на призовката за доброволно изпълнение, за текущата година и за всички следващи години до деня на продажбата на имота.

След изискана от съда справка, ЧСИ уточни, че размерът на задължението към датата на извършване на публичната продан (13.02.2020 год.) е както следва: главница: 103636,60 лева; договорна лихва по изпълнителен лист: 4406,53 лева; законна лихва върху главницата за периода 22.03.2018 год.(датата на подаване на заявлението) – 13.02.2020 год.: 19950,05 лева. Към датата на разпределението (15.06.2020 год.) промяна търпи единствено размерът на законната лихва върху главницата като същият се увеличава на 23490,96 лева.

От материалите по делото се установява, че поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника Ц.А.Й. на 23.04.2018 год. Видно от приложения по делото изпълнителен лист № 579/ 23.03.2018 год. по ч.гр.д. № 815/2018 год. по описа на ШРС, най-ранната дата, към която е начислена претендираната от взискателя договорна лихва е 20.08.2017 год., т.е. претенцията за дължими в полза на взискателя договорни лихви е съобразена с чл. 174 от ЗЗД.

В настоящия случай, доколкото се касае за погасяване на парично задължение, приложение намира специалното правило на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД, според което при недостатъчно изпълнение се погасяват най - напред разноските, след това лихвите и най-после главницата. По отношение на изпълнението на паричните задължения законът не прави разграничение между различните видове лихви - възнаградителна или обезщетителна, договорна или законна. Неизпълнението на паричното задължение е винаги забавено съгласно чл. 81, ал. 2 от ЗЗД. (т.1 от Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. на ВКС по т. д. № 3/2017 г., ОСГТК)

Ето защо, сумата в размер на 80277.95 лева, представляваща на осн. чл. 136, ал.1, т. 3 от ЗЗД привилегировано вземане на взискателя „АПС Бета България“ ООД, следва да се разпредели по реда на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД по следния начин: 4741,64 лева – разноски по ч. гр. д. № 815/2018 год. по описа на ШРС; 4406,53 лева – за погасяване на задължението за договорна лихва, съгласно приложения по делото изпълнителен лист; 23490.96 лева - законна лихва върху главницата за периода 22.03.2018 год.(датата на подаване на заявлението) – 15.06.2020 год.; 47638,82 лева – главница.

Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че обжалваното разпределение следва да се отмени в частта, с която е разпределена сумата от 168 лева – такси и допълнителни разноски от ТТР към ЗЧСИ за извършени изпълнителни действия по ИД, която сума представлява част от сумата 204лв. по пункт 5 от протокола за разпределение, както и в частта, с която в полза на взискателя „АПС Бета България“ ООД на основание чл.136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД  е разпределена сумата 2635,16 лева по пункт 6 от протокола за разпределение. На осн. чл. 136, ал. 1, т. 3 от ЗЗД в полза на взискателя следва да се разпределят още 2803,16 лева.

По разноските:

С оглед частичната основателност на депозираните жалби, взискателят следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя Ц.Й. сумата от 39,78 лева, а на жалбоподателя Т.Д. – сумата от 3,41 лева, представляващи сторени пред настоящата инстанция разноски. Доказателства за други направени разходи, в т.ч. и адв. хонорар не са представени, поради което и съдът не ги присъжда.

Така мотивиран, Шуменски окръжен съд:

 

 

 

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по частна жалба с вх. № 11699/ 30.06.2020 год., депозирана от Ц.А.Й. и по частна жалба вх. 11700/ 30.06.2020 год., депозирана от Т.А.Д. разпределение, извършено с разпределителен протокол, предявен на 26.06.2020 год. по изпълнително дело № 2018*0400339 по описа на ЧСИ Д. З.с рег. № *, с район на действие ШОС, в частта, с която е разпределена сумата от 168 лева – такси и допълнителни разноски от ТТР към ЗЧСИ за извършени изпълнителни действия по ИД, която сума представлява част от сумата 204лв. по пункт 5 от протокола за разпределение, както и в частта, с която в полза на взискателя „АПС Бета България“ ООД на основание чл.136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД  е разпределена сумата 2635,16 лева по пункт 6 от протокола за разпределение, а сумите по отменените части в общ размер на 2803,16 лева следва да се добавят към разпределената по пункт 7 в полза на взискателя сума в размер на 77474,79 лева,  като вместо това постановява следното разпределение:

По пункт 5 – разпределя в полза на ЧСИ Д.З.дължимата такса по т. 13 от ТТР към ЗЧСИ, с вкл. ДДС в размер на 36 лева.

По пункт 6 – разпределя на осн. чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД в полза на взискателя „АПС Бета България“ ООД, ЕИК: , със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. *сума в размер на 4418,99 лева.

По пункт 7 – разпределя на осн. чл. 136, ал. 1, т. 3 от ЗЗД в полза на взискателя „АПС Бета България“ ООД допълнително сумата от 2803,16 лева, общо по този пункт - 80277.95 лева.

ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК „АПС Бета България“ ООД да заплати на Ц.А.Й., ЕГН: ********** сумата от 39,78 лева – съдебно деловодни разноски в настоящата инстанция.

ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК „АПС Бета България“ ООД да заплати на Т.А.Д., ЕГН: ********** сумата от 3,41 лева, представляваща сторени пред настоящата инстанция разноски.

Решението подлежи на обжалване съгласно чл.463, ал.2 от ГПК, в едноседмичен срок от съобщаването му с частна жалба пред Апелативен съд гр. Варна.             

        

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                      2.