Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2011/21.11.2019 година, град Бургас
Административен
съд – Бургас, в съдебно заседание на дванадесети ноември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Съдия: Веселин Енчев
при секретар Г.С. и
прокурор Андрей Червеняков,
разгледа адм.д. № 2144/2019 година.
Производството е по реда на чл. 203
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба от Г.П.П.
с ЕГН **********, адрес *** и със съдебен адрес ***, чрез адвокат С.П.,*** за
присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в общ размер - 150
лева, представляващи част от заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство по съдебно обжалване на наказателно постановление (НП) № НП -
2483/31.12.2018 година на заместник – кмет на Община Бургас (БРС).
В исковата молба се заявява, че с
НП ищецът е бил наказан за извършено нарушение с административно наказание
„глоба“ в размер на 100 лева. При съдебното обжалване на НП съдът е намалил
размера на наложената санкция от 100 лева на 50 лева. Изменението на НП се сочи
като основание за претендиране на сумата от 150 лева в настоящото производство
– по аргумент, че тя е ½ от адвокатското възнаграждение в размер на 300
лева, заплатено при обжалването на НП. Ищецът цитира чл. 10 ал. 3 от ЗОДОВ, за
да обоснове иска си. Цитира и част от тълкувателно решение № 3/22.04.2005
година по т.д. № 3/2004 година на ОСГК на ВКС.
Ответникът по иска, чрез
процесуален представител, оспорва исковата молба. Поддържа, че една от
предпоставките за реализиране на отговорността по ЗОДОВ в случая не е налице –
НП не е отменено, а само е изменен размера на санкцията, която е определена за
извършеното нарушение. Претендира разноски за настоящето производство.
Прокурорът
пледира
основателност на иска.
Административен съд – Бургас,
като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и
съобрази закона, приема за установено следното:
Исковата молба е подадена от
надлежна страна срещу пасивно легитимиран ответник по смисъла на
чл.205 от АПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
От представените по делото
доказателства се установява, че с наказателно постановление № НП -
2483/31.12.2018 година на заместник – кмет на Община Бургас, на ищеца е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева, за нарушение
на чл. 94 ал. 3 от ЗДвП (лист 6).
След проведено обжалване от Г.П.,
с решение № 377/28.03.2019 година по н.а.х.д. № 585/2019 година на РС – Бургас издаденото
НП е изменено, като размерът на наложената санкция е намален от 100 лева на 50
лева. Решението на РС е оставено в сила от АдмС – Бургас с решение №
1139/21.06.2-19 година по к.н.а.х.д. № 1054/2019 година (лист 7 - 12).
В съдебното производство по
обжалване на НП П. е заплатил на процесуалния си представител възнаграждение в
размер на 300 (триста) лева (лист 10).
След влизане в сила на решението
на БРС, ищецът е отправил покана до ответната администрация да му бъде
възстановена сумата, която е заплатил като адвокатско възнаграждение в хода на
производството пред РС – по обжалване на НП (лист 13).
При така установените факти съдът
прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно
основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Според цитираната разпоредба държавата и
общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност.
Основателността на иск с правно
основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ предполага установяване кумулативното наличие на
следните предпоставки: 1) незаконосъобразен административен акт, действие или
бездействие на административен орган; 2) вреда от този административен акт,
действие или бездействие и 3) причинна връзка между тях. При недоказване
наличието на която и да е от посочените предпоставки, обезщетение не се
присъжда.
Съгласно чл.4 от ЗОДОВ дължимото
обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. В тежест на ищеца е да установи
наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране отговорността
на държавата на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. При липса на който и да е от
елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността
на държавата по този ред.
Съдът счита, че по делото не е
доказано наличието на първата предпоставка.
Освен установените факти,
основание за претендиране на имуществени вреди в настоящия казус е и тълкувателно
решение № 1/15.03.2017 година по тълкувателно дело № 2/2016 година на Общото
събрание на съдиите от ВАС с докладчик Панайот Генков, с което е прието, че при
предявени пред административните съдилища искове по чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ за
имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените
адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им
представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ. В
цитираното тълкувателно решение се сочи, че „… след като едно от условията на
АПК за образуване на производство по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ е административния
акт да е отменен по административен
или /и/ съдебен ред и след като в тези производства гражданина е ползвал
адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, то хонорара, платен на
адвокат за осъществяване на тази защита не е нищо друго, освен имуществена
вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения
като незаконосъобразен
административен акт /в случая наказателно
постановление/….“. В мотивите на същото тълкувателно решение се заявява
още, че „основно задължение на съда при тези производства е първо да установи
дали искането се основава на действително настъпил в житейския мир правно релевантен
факт - издадено незаконосъобразно
наказателно постановление, отменено по съответния ред с помощта на
адвокатска защита, за която ищецът е заплатил хонорар“.
От цитираните мотиви на
тълкувателното решение, имащо задължителен характер за настоящата инстанция,
може да бъде направен един – единствен извод: Общото събрание на съдиите от ВАС
е допуснало възможността за обезщетяване по чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ на лицата,
заплатили адвокатско възнаграждение при обжалването на НП, само в случаите,
когато НП е отменено от съда. В тази
насока тълкувателният акт на ВАС е еднозначен.
От доказателствата по настоящото
дело се установява, че при обжалването на НП ищецът не е достигнал до отмяна на
наложената му санкция, т.е. не е признат за невиновен в извършването на
нарушението, за което е бил наказан. Напротив, съдът е приел, че нарушението е
извършено именно от П. и това е установено по несъмнен начин в хода на процеса.
Едновременно с това е приел и че размерът на наказанието се явява прекомерен -
с оглед обществената опасност на деянието и дееца, поради което е размерът на
глобата е намален.
Претенцията на ищеца за
присъждане на съразмерна (на изменения размер на наказанието) част от
разноските, заплатени от него при обжалването на НП, няма никаква правна опора.
Цитираната разпоредба на чл. 10 ал. 3 от ЗОДОВ урежда присъждането на разноски
и адвокатско възнаграждение на ищеца в производството пред административния
съд, т.е. в настоящото производство и е неотносима към претенцията на П. за
част от адвокатското възнаграждение, заплатено по н.а.х.д. № 585/2019 година на
РС – Бургас.
При тези факти и прилагайки тълкувателно
решение № 1/15.03.2017 година по тълкувателно дело № 2/2016 година на Общото
събрание на съдиите от ВАС, настоящият съдебен състав счита, че исковата молба
е неоснователна и следва да се отхвърли
С оглед изхода на спора и на
основание чл. 10 ал. 2 от ЗОДОВ, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
юрисконсултско възнаграждение. С оглед характера на иска и предвид разпоредбата
на чл. 78 ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП и чл. 25 ал. 1 от НАРЕДБА за
заплащането на правната помощ, на ответника следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение от 200 лева. По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ иска на Г.П.П. с ЕГН **********,
адрес *** за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в общ
размер - 150 лева, представляващи част от заплатено адвокатско възнаграждение
за процесуално представителство по съдебно обжалване на наказателно
постановление № НП - 2483/31.12.2018 година на заместник – кмет на Община
Бургас.
ОСЪЖДА Г.П.П. с ЕГН **********,
адрес *** да заплати на Община Бургас сумата от 200 (двеста) лева - юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва или
протестира пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването
му.
СЪДИЯ: