РЕШЕНИЕ
№ 320
гр. Шумен, 23.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Людмила Д. Григорова-Митева
при участието на секретаря Димитринка В. Христова
като разгледа докладваното от Людмила Д. Григорова-Митева Гражданско
дело № 20243630103154 по описа за 2024 година
Предявени са обективно, кумулативно съединени осъдителни искове, с
правно основание чл.128, т.2 от КТ, във вр. с чл. 59 от КТ, и чл.86 от ЗЗД.
В исковата си молба до съда ищецът Н. В. В., ЕГН **********, с
постоянен адрес: ***, със съдебен адрес: ***, чрез адв. Д.К. от ШАК, излага,
че с ответника “Водоснабдяване и канализация - Шумен” ООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от И.П.
– управител, са в трудови правоотношения. По силата на сключения между
страните трудов договор, работодателят бил длъжен да му изплаща
допълнително трудово възнаграждение по 1% за всяка прослужена година.
Сочи се в молбата, че на 14.07.2020 г. в сферата на водоснабдяването бил
сключен браншови колективен трудов договор, в сила от 14.07.2020 г. до
14.07.2022 г. На 17.01.2023 г. до 17.01.2025 г. е действал последващ БКТД.
Страни по БКТД били Съюза на „В и К операторите в РБългария, Федерация
„Строителство, индустрия и водоснабдяване“ към КТ „Подкрепа“ и
Национален браншови синдикат „Водоснабдител“ към КНСБ. Ищецът
членувал в синдикалната организация на КНСБ, за което ежемесечно му била
правена удръжка от трудовото възнаграждение, а ответникът бил член на
Съюза на „В и К операторите в РБългария. Ищецът работел при ответника,
като изпълнявал длъжността „Технолог ПСОВ“, която длъжност попадала в
1
категория „Техници и приложни специалисти“. За тази категория, според
действащите колективни трудови договори, минималното месечно основно
трудово възнаграждение следвало да се коригира с коефициент 1,4 към
минималното възнаграждение за бранша, което било минималната работна
заплата за страната по 1.03. Ищецът е трябвало да получава основно трудово
възнаграждение в размер на 937,30 лева, считано от месец ноември 2021
година до месец март 2022 година, 1023,82 лева- за периода от месец април
2022 година до месец ноември 2022 година, 1 124,76 лева- за периода от месец
януари 2023 година до месец февруари 2023 година, и от месец януари 2024
година до месец ноември 2024 година е трябвало да получава възнаграждение
в размер на 1 345,39 лева. Въпреки горното, възнаграждението на ищеца било
по-ниско от договореното в колективните трудови договори.
Поради изложеното, моли съда да постанови решение, по силата на
което да бъде осъден ответникът да му заплати следните суми: 3 665,87 лева
/три хиляди шестстотин шестдесет и пет лева и осемдесет и седем
стотинки/, представляваща неизплатени основни трудови възнаграждения по
БКТД от 14.07.2020 г. и БКТД от 17.01.2023 г., и по КТД от 31.08.2021 г., и по
КТД от 2023 г., считано за периода от месец ноември 2021 г. до месец
февруари 2023 г., описани подробно в молбата, както и за периода от месец
януари 2024 г. до месец ноември 2024 г.; 422, 72 лева /четиристотин
двадесет и два лева и седемдесет и две стотинки/, представляваща
неизплатени допълнителни трудови възнаграждения (за клас) по БКТД от
14.07.2020 г., БКТД от 17.01.2023 г., по КТД от 31.08.2021 г. и по КТД от 2023
г., считано за периода от месец ноември 2021 г. до месец ноември 2022 г.;
754,62 лева /седемстотин петдесет и четири лева и шестдесет и две
стотинки/, представляваща сбор на обезщетенията за забава в плащането на
основното и допълнителното трудово възнаграждение, считано от падежа на
всяко едно възнаграждение до датата на предявяване на иска. Главните
задължения се претендират, ведно с обезщетение за забава, в размер на
законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на задължението. Претендира и разноски.
В хода на делото поддържа претенциите си.
В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от
ГПК, ответникът редовно уведомен, не депозира отговор на исковата молба.
След изтичане срока за отговор, в деловодството на ШРС е депозирана
2
молба от ответното дружество, с която ответникът заявява, че признава
исковете, като моли съдът да постанови решение при признание на иска.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител, отправя
искане за произнасяне с решение при признание на исковете.
Така направената от ищеца молба се явява допустима, разгледана по
същество е основателна досежно направеното искане за произнасяне с
решение при признание на двата обективно съединени искове, по следните
съображения:
Нормата на чл.237, ал.1 от ГПК сочи, че когато ответникът признае иска,
по искане на ищеца, съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с
решение съобразно признанието. В случая съдът счита, че са налице
предпоставките за постановяване на решение при признание на исковете по
така предявените искове, като не са налице пречките по чл. 237, ал. 3 от ГПК.
Признатото от ответника право не противоречи на закона и добрите нрави, а
освен това е такова, с което страната може да се разпорежда. Съобразно чл.
237, ал. 2 от ГПК, съдът в настоящото съдебно решение не следва да излага
мотиви по признатите искове съобразно чл. 236, ал. 2 от ГПК, а указва, че
решението се основава на признанието на исковете от ответника. Ето защо,
исковете следва да бъдат уважени съобразно направеното признание.
На основание чл.78, ал.6, вр. с чл.83, ал.1, т.1 от ГПК, ответникът следва
да заплати държавна такса върху уважените искове в размер на 193, 73 лева.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца
направените по делото разноски, съразмерно уважените искове, в размер на
950.00 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА “Водоснабдяване и канализация - Шумен” ООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от И.П.
– управител, да заплати на Н. В. В., ЕГН **********, с постоянен адрес:
г***, със съдебен адрес: ***, чрез адв. Д.К. от ШАК, следните суми: 3 665,87
лева /три хиляди шестстотин шестдесет и пет лева и осемдесет и седем
стотинки/, представляваща неизплатени основни трудови възнаграждения по
3
БКТД от 14.07.2020 г. и БКТД от 17.01.2023 г., и по КТД от 31.08.2021 г., и по
КТД от 2023 г., считано за периода от месец ноември 2021 г. до месец
февруари 2023 г., описани подробно в молбата, както и за периода от месец
януари 2024 г. до месец ноември 2024 г.; 422, 72 лева /четиристотин
двадесет и два лева и седемдесет и две стотинки/, представляваща
неизплатени допълнителни трудови възнаграждения (за клас) по БКТД от
14.07.2020 г., БКТД от 17.01.2023 г., по КТД от 31.08.2021 г. и по КТД от 2023
г., считано за периода от месец ноември 2021 г. до месец ноември 2022 г.;
754,62 лева /седемстотин петдесет и четири лева и шестдесет и две
стотинки/, представляваща сбор на обезщетенията за забава в плащането на
основното и допълнителното трудово възнаграждение, считано от падежа на
всяко едно възнаграждение до датата на предявяване на иска, ведно със
законната лихва върху главните задължения, считано от датата на предявяване
на исковата молба- 06.12.2024 г. до окончателното им изплащане, както и да
му заплати сумата от 950.00 лева /деветстотин и петдесет лева/,
представляваща направените по делото разноски, съразмерно уважената част
от исковете.
ОСЪЖДА “Водоснабдяване и канализация - Шумен” ООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от И.П.
– управител, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Районен съд - Шумен, държавна такса върху уважените искове, в размер на
193, 73 лева /сто деветдесет и три лева и седемдесет и три стотинки/.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски окръжен
съд в двуседмичен срок, считано от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
4