Р Е Ш Е Н И Е № 987
гр.Пловдив, 29.05.2023 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти април през
две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
при участието на
секретаря ХРИСТИНА НИКОЛОВА, като разгледа докладваното от Председателя адм.
дело № 3047 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по жалба на Е.Р.П., ЕГН ********** с адрес ***, против Решение № 354/28.10.2022
г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив, с което е оставена без уважение жалба
на П. срещу Разпореждане изх. № С220016-137-0008807/28.09.2022 г. относно
погасяване по давност на публични издължения по изпълнително дело №
*********/2021 г., издадено на основание чл. 226, ал. 1 от ДОПК от публичен
изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП - Пловдив.
Жалбодателката
в нарочно писмено становище чрез пълномощник адв. С. поддържа жалбата. Претендира
разноски, съгласно представен списък.
Ответникът
чрез процесуален представител юриск. Ш. оспорва жалбата и претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Жалбата
е допустима и основателна, предвид следното:
В ТД
на НАП – Пловдив е образувано изпълнително дело № *********/2021 г. за събиране
публичните задължения на жалбоподателката, представляващи ЗОВ по декларация
обр. 8 за 2018 г. и глоби по 2 бр. ЕФ, в т.ч. и ЕФ Серия К № 3881248/16.07.2020
г. за наложена глоба в размер на 400 лева.
Със
Съобщение за доброволно изпълнение изх. № С210016-048-0118477/16.09.2021 г. на
публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив лицето е уведомено за образуваното
изпълнително дело, както и му е предоставен 7-дневен срок за доброволно
погасяване на задълженията. По делото нито се твърди, нито се представят
доказателства процесните задължения да са били погасени доброволно.
На
26.09.2022 г. в ТД на НАП – Пловдив от страна на П. е входирано възражение за
изтекла двугодишна погасителна давност по отношение на задълженията,
произтичащи от ЕФ Серия К № 3881248/16.07.2020 г., по което възражение публичен
изпълнител при ТД на НАП – Пловдив се е произнесъл с Разпореждане изх. №
С220016-137-0008807/28.09.2022 г., като е отказал търсеното погасяване по давност.
На
същата дата – 28.09.2022 г. са издадени Постановление за налагане на
обезпечителни мерки изх. № С220016-022-0066345/28.09.2022 г. и изпратени
запорни съобщения до „Банка ДСК“ АД, „УниКредит Булбанк“ АД и Централен
регистър на особените залози.
С
атакуваното в настоящото производство решение, ответният административен орган
е приел, че ЕФ е със срок за доброволно плащане до 10.09.2020 г. и от тази дата
е започнал да тече двугодишният давностен срок по чл. 82, ал. 1, б. „а“ от ЗАНН, който изтича на 10.09.2022 г. С оглед на това обаче, че публичният
взискател е изпратил ЕФ за предприемане на действия по принудително събиране в
НАП на 27.10.2020 г., според ответника, на тази дата давността е прекъсната и е
започнал да тече нов двугодишен срок. Мотивирано е, че на 17.09.2021 г. в ТД на
НАП – Пловдив е образувано изпълнително за принудително събиране на
просрочените задължения и в предвидения от закона срок е издадено ПНОМ изх. №
С220016-022-0066345/28.09.2022 г. и са изпратени запорни съобщения, с което
давността по отношение на обезпечените задължения е спряна и не е изтекъл
10-годишният абсолютен давностен срок, започнат на 10.09.2020 г.
В
случая, административното производство по постановяване на оспореното решение,
е осъществено по реда на чл. 267 от ДОПК от материално компетентен орган по
смисъла на чл. 266, ал. 1 от ДОПК и е завършило с издаването на оспорения в
настоящото производство акт по смисъла на чл. 267, ал. 1, т. 5 от ДОПК, който е
постановен в изискваната от закона форма. Впрочем спор по тези обстоятелства и
по установените факти няма. Спорът по делото е правен, като противоположните
становища, поддържани от страните в настоящото производство, се отнасят до
правилното приложение на материалния закон и се концентрират най-общо в
отговора на въпроса налице ли е погасяване по давност на публичното задължение
на жалбоподателката, възникнало въз основа на влязъл в сила ЕФ Серия К №
3881248/16.07.2020 г. на ОД на МВР – Смолян за наложена глоба в размер на 400
лева.
Следва
в тази връзка да бъде съобразено, че по отношение на вземанията по влезли в
сила НП и ЕФ, е налице специална правна уредба, регламентираща давността за
изпълнение на наложените административни наказания, вкл. погасителния давностен
срок и началния момент, от който този срок започва да тече – чл. 82 от ЗАНН.
Съгласно чл. 82, ал. 1, б. „а“ от ЗАНН административното наказание не се
изпълнява, ако са изтекли две години, когато наложеното наказание е глоба.
Нормата на чл. 82, ал. 2 от ЗАНН урежда началния момент, от който започва да
тече давността за изпълнение на административното наказание, включително и в
случаите, когато тя е прекъсната – давността започва да тече от влизане в сила
на акта, с който е наложено наказанието и се прекъсва с всяко действие на надлежните
органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието, като след
завършване на действието, с което е прекъсната давността започва да тече нова
давност. Това означава, че след прекъсване на давността започва да тече нова
двугодишна давност и ако в този срок не се предприемат никакви изпълнителни
действия, наказанието „глоба“ става неизпълнимо по принудителен ред.
От
събраните по делото доказателства се установява, че коментираният тук ЕФ е
влязъл в сила на 10.09.2020 г., съответно от тази дата е започнал да тече
двугодишният давностен срок, който е изтекъл на 10.09.2022 г. Това е така,
защото давността не е прекъсната нито с образуването на изпълнителното дело,
нито с изпращането, респ. връчването на съобщението за доброволно изпълнение, в
който смисъл е ТР № 7 от 15.04.2021 г., постановено по ТД № 8/2019 г. на ВАС, а
именно, че образуването на изпълнително дело по реда на чл. 220, ал. 1 от ДОПК
и съобщението по чл. 221, ал. 1 от ДОПК не прекъсват давността, респ.
образуването на изпълнителното дело, макар да е посочено в раздел ІV „Действия“
на глава ХХV „Принудително изпълнение“ от ДОПК, не представлява същинско
действие по принудително изпълнение, както и изпращането на съобщение за
доброволно изпълнение по чл. 221, ал. 1 от ДОПК по същността си не представлява
„действие по принудително изпълнение“ по смисъла на чл. 172, ал. 2 от ДОПК. С
други думи казано, действието на публичния изпълнител по образуване на
изпълнително дело и изпращане на съобщение за доброволно изпълнение на
задължението, произтичащо от влязъл в сила ЕФ, не представлява действие по
принудително изпълнение, прекъсващо на давността по смисъла на чл. 82, ал. 2 от ЗАНН. Първите такива действия се явяват издаването на 28.09.2022 г. ПНОМ и
запорни съобщения, които обаче действия са осъществени след изтичането на
регламентирания в чл. 82, ал. 1, б. „а“ от ЗАНН двугодишен давностен срок.
Предвид
горното, вземането по ЕФ Серия К № 3881248/16.07.2020 г. на ОД на МВР – Смолян
за наложена глоба в размер на 400 лева се явява погасено по давност, поради
което следва да бъде отписано, а изпълнителното производство в тази му част
следва да бъде прекратено.
По
изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че жалбата на П. се
явява основателна, респ. обжалваното решение като незаконосъобразно следва да
бъде отменено, а административната преписка - върната на публичен изпълнител в
ТД на НАП – Пловдив за ново произнасяне по депозираното от жалбоподателката
възражение вх. № С220016-000-0447731/26.09.2022 г.
При
този изход на делото и съобразно направеното искане следва да бъде осъдена НАП
да заплати на жалбоподателката сторените разноски в размер на 510 лева,
съгласно представения списък.
Мотивиран
от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 354/28.10.2022
г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив и Разпореждане изх. №
С220016-137-0008807/28.09.2022 г. на публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“
при ТД на НАП - Пловдив.
ВРЪЩА
преписката
на публичния изпълнител при ТД на НАП – Пловдив за ново произнасяне по
Възражение вх. № С220016-000-0447731/26.09.2022 г. по описа на ТД на НАП -
Пловдив, подадено от Е.Р.П., при съблюдаване на дадените с настоящото решение
указания по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА НАП да заплати на Е.Р.П.,
ЕГН ********** с адрес *** разноски в размер на 510 лева.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: