№ 960
гр. София, 05.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-23, в публично заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Даяна К. Топалова
при участието на секретаря Димитринка Анг. И.
като разгледа докладваното от Даяна К. Топалова Търговско дело №
20231100900143 по описа за 2023 година
Предявени са обективно кумулативно и пасивно субективно съединени осъдителни
искове с правно основание чл.55, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, евентуално вр. чл.55, ал. 1, предл. 3
ЗЗД, вр. чл.87 ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД и евентуален иск с правно основание чл.79, ал.1,
предл.2 от ЗЗД, вр. чл.82 от ЗЗД.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на
21.12.2020 г., като възложител, сключил с ДЗЗД „П.Е.П.К.“, със съдружници „П.Е.Е. П.“
ЕООД и „П.К.“ ЕООД, като изпълнител, Договор за обществена поръчка № 23-00-
108/21.12.2020 г., по силата на който изпълнителят се задължил да извърши строително –
монтажни работи на обект „Инженеринг за изграждане на физкултурен салон по типов
проект към Средно училище „Св. Св. Кирил и Методий“, гр. Карнобат, описани в
Приложение № 1, неразделна част от договора и съгласно техническа спецификация,
утвърдена от възложителя, срещу уговорено в договора възнаграждение в размер 707 708.75
лв. без ДДС и 849 250.50 лв. с ДДС, от които 5000 лв. без ДДС и 6000 лв. с ДДС цена за
адаптиране на проекта и 702 708. 75 лв. без ДДС и 842 250.50 лв., с ДДС за изпълнение на
строителството, изменено с Анекс № 23-00-108/3/22.03.2021 г., както следва 723 708.75 лв.
без ДДС или 868 450.50 лв. с ДДС, от които цена за адаптиране на проекта в размер 25 200
лв. с ДДС, в която е включен и авторски надзор и цена за изпълнение на строителството
842 250.50 лв. с ДДС. Уговорен е срок на действие на договора 81 дни от сключването, но не
повече от 12 месеца, изменен с Анекс № 23-00-108/3/22.03.2021 г. на 95 дни, но не повече от
12 месеца. С клаузата на чл.7.1 от договора страните уговорили заплащане на 100 % от
цената за адаптиране на проекта в срок от 30 дни от приемане и съгласуване на същия от
съответните институции. Относно цената за извършване на строителството е уговорено 30 %
1
авансово плащане в срок 30 дни от представяне на протокол за откриване на строителна
площадка, определяне на строителна линия и ниво и представяне на фактура ( чл.7.2.1 ), 60
% поетапно на база реално извършени СМР и представени количествено – стойностни
сметки в 15 дневен срок от представяне на тези документи и фактура ( чл.7.2.2 ) и 10 % в 30
дневен срок след приключване на работата, въвеждане на обекта в експлоатация и
предоставяне на фактура ( чл.7.2.3.). С клаузата на чл.7, ал.3 от договора е уговорено, че
възложителят може да заплати до 100 % от цената на договора в срок до 30 календарни дни
от подписването му, но не по – късно от края на бюджетната 2020 г., при условие, че
изпълнителят представи гаранция за авансово плащане в размер на авансовото плащане в
една от формите по чл.111, ал.5 от ЗОП и при условията на чл.13-15 от договора, 80 % от
която съгласно, изменение с Анекс № 1 от 21.12.2020 г. на чл.16, ал.1, т. 1 от договора се
освобождава от възложителя в срок от 20 дни след приключване на изпълнението и
въвеждане на обекта в експлоатация.
Твърди изпълнението на договора да е уговорено на два етапа. Първият етап е
адаптиране на проекта, който е уговорено да се извърши в срок от 3 календарни дни от
сключване на договора, изменен с Анекс № 1 от 21.12.2020 г. на основание чл.116, ал.1, т.7
от ЗОП, съгласно което изменение срокът за адаптиране на проекта започва да тече от
датата, на която изпълнителят е получил виза за проектиране, а приключването се
удостоверява с приемно – предавателен протокол за изработените части на инвестиционния
проект, а вторият етап е изпълнение на възложените СМР, в срок от 78 дни от датата на
откриване на строителната площадка. Твърди, че в изпълнение на уговорката по чл.7, ал.3 и
след издадена от ответника фактура № 00000001/04.01.2021 г. заплатил авансово, дължимата
по чл.6, ал.1 от договора цена в размер 849 250.50 лв. с ДДС. Сочи, че ответникът не
изпълнил работата и поради изтичане на срока по чл.2 и на основание чл.37, ал.1, т. 1
договорът е прекратен с изтичане на срока, за който е сключен доколкото определеният
краен срок определя и пределния момент, до който кредиторът има интерес от
изпълнението. В евентуалност, в случай, че се приеме, че клаузата, с която е уговорен срок
на договор, следва да се тълкува като краен срок за изпълнение, а не за прекратяване,
твърди, че договорът е прекратен поради упражнено право на отказ, уговорено в чл.40, ал.1
от договора, при което е дължимо на изпълнителя единствено възнаграждение за
извършената работа към момента на прекратяването. В случай, че се приеме, че договорът
не е прекратен на някое от посочените основания твърди, че е развален, с отправяне на
покана за връщане на сумата, евентуално с подаване на исковата молба, поради пълното му
неизпълнение в уговорения срок и липсата на интерес за кредитора от късното изпълнение и
поради обратното действие на развалянето ответникът дължи връщане на полученото по
договора. При тези твърдения иска ответникът да бъде осъден да върне платеното авансово
възнаграждение в размер 849 250.50 лв. с ДДС, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното плащане и сумата 51 662.74 лв. – лихва за
забава върху тази сума за периода от 22.12.2021 г. до 28.07.2022 г. В евентуалност, в случай,
че не се установи действието на договора да е преустановено при запазена договорна връзка
иска ответниците да бъдат осъдени да заплатят компенсаторно обезщетение за вреди от
2
пълното неизпълнение, в размер на равностойността на насрещната престация на
възложителя.
С отговорите на исковата молба ответниците признават факта на сключен с ищеца
договор със съдържанието, посочено в исковата молба, включително и измененията със
сключените анекси, както и факта на извършеното от ищеца авансово плащане на
възнаграждението по договора в претендирания размер. Оспорват договорът да е развален с
твърдения, че волеизявлението в този смисъл, достигнало до ответниците на 07.02.2022 г.,
не може да породи последиците, доколкото ищецът е неизправна страна, тъй като е нарушил
чл.25, т.5 от договора като не е оказал съдействие, във връзка с изпълнението на договора,
включително за отстраняване на възникнали пречки. В тази връзка твърди, че на 25.06.2021
г. е предал на ищеца работен проект и с писмо от 09.07.2021 г. го е информирал, че са
спазени стъпките на строителния процес, но по независещи от изпълнителя причини
процедурите се бавят, във връзка с което е поискана среща в ръководството на ищеца, но не
е последвал отговор. Твърди още, че е изпълнил първата част от проекта, а именно
адаптиране на проекта, установил е че има избран изпълнител за осъществяване на
строителен надзор, с който е поискал да бъде осъществен контакт за пристъпване към
окомплектоване на необходимите документи и стартиране на строителния процес. Отделно
от това твърди, че с оглед многократното покачване на цените на строителните материали и
забавяне на доставките е поискал със същото писмо подписване на анекс за актуализиране
цената на строителството, но възложителят не е съдействал. В евентуалност, доколкото не са
налице основания за разваляне на договора, твърди, че ако се докажат основателни причини
и се приеме, че е налице хипотезата на чл.268 от ЗЗД, възложителят дължи да заплати на
изпълнителя направените разходи, извършената работа и печалбата, която той би получил от
изпълнението на работата. В тази връзка твърди, че възложителят следва да заплати
уговореното възнаграждение, съразмерно за степента на завършеност и разходи за
изпълнение на договора в размер 209 383.80 лв. за ответника „П.К.“ ЕООД и 40 831.73 лв. за
ответника „П.Е.Е. П.“ ЕООД, включващи ангажиране на екип от технически лица и
работници, механизация и оборудване, сключени договори за доставка на материали (
желязо, метална конструкция ), изработка на архитектурен проект, доставка и монтаж на
ОВК инсталация, което се иска да бъде уважено, в случай, че претенцията за неоснователно
обогатяване се приеме за основателна, с които се иска да бъде извършено прихващане.
Евентуалната претенция за обезщетение за вреди от развалянето счита неоснователна с
твърдения, че договорът не е развален поради забава на кредитора, платеното от него
подлежи на връщане по чл.55 ЗЗД и възражение по чл.83, ал.1 ЗЗД за освобождаване от
отговорност поради вина на кредитора, непредоставил необходимото съдействие.
В допълнителната искова молба ищецът поддържа становището за прекратяване на
договора, с изтичане на срока за който е сключен, за което не е необходимо нарочно
волеизявление. Отделно от това направеното в писмо от 28.01.2022 г. изявление за връщане
на платеното, твърди, че следва да се тълкува и като такова за прекратяване на договорното
правоотношение, без значение дали в съдържанието му е включена думата разваляне или
3
прекратяване. Уточнява, че разпоредбата на чл.40, ал.1 от договора дерогира, частично
чл.268 ЗЗД, по отношение наличието на „основателни причини“, като допуска прекратяване
и без да са налице такива, като в тази хипотеза се дължи възнаграждение на изпълнителя за
извършената, към момента на прекратяване на договора работа, без заплащане на печалбата,
което е предложено на ответниците. Твърди, че по иска за връщане на даденото ответникът
не може да се позовава на чл.83 ЗЗД, тъй като между страните не е налице договорна връзка.
Възразява срещу искането за заплащане на разходи за застрахователни премии и счетоводни
услуги, с твърдения, че не са част от изпълненото по договора. Относно разходите за
обзавеждане на физкултурния салон твърди, че също не се дължи, тъй като ответниците е
следвало да изградят салона физически, а не да го оборудват. Разходът, в размер на 180 000
лв., не е ясно за каква услуга е направен и как е относима към изпълнението на договора.
При тези възражения иска да се отхвърлят възраженията за прихващане. Относно
твърденията за неоказано съдействие сочи, че тъй като собственик на земята и сградата е
Община Карнобат, то това е и задълженото лице за всички задължения по ЗУТ, включително
да сключва договор за строителен надзор, а всички уговорки в договора, които вменяват на
възложителя такива задължения са нищожни. Релевира възражение за нищожност на
договора поради невъзможен предмет, изведено при твърдения, че срокът за който е
уговорено изпълнението, с оглед спецификите, относно собствеността на земята и издаване
на строителни книжа, е невъзможен.
В отговорите на допълнителната искова молба ответниците поддържат становището,
изложено в първоначалния отговор, че ищецът не е отправил изявление за разваляне на
договора преди прекратяването му и за забава на кредитора. В тази връзка допълва, че
процесният договор е сключен в полза на трето лице – Община Карнобат, и възложителят на
основание чл.23 ЗЗД отговаря ако третото лице не извърши обещаното действие. Относно
претендираните за заплащане разходи твърди, че са направени във връзка с предмета на
договора.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията
на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
Относно исковете с правно основание чл.55, ал.1, предл. 3 ЗЗД, евентуално вр. чл.55,
ал. 1, предл. 3 ЗЗД, вр. чл.87 ЗЗД.
Ищецът извежда съдебно предявеното право при твърдения, че са се осъществили
няколко посочени в евентуалност фактически състава на третата престационна кондикция на
чл. 55, ал. 1 ЗЗД - дадено при отпаднало основание.
При така заявената претенция в доказателствена тежест на ищеца е да установи пълно
и главно валидно сключен договор за инженеринг между него и ответниците, с посоченото в
исковата молба съдържание, както и че договорът е прекратен с изтичане на уговорения
срок, че се е отказал едностранно от договора, евентуално, че е възникнало преобразуващото
право да развали същия.
4
По делото е установено като безспорно, че на 21.12.2020 г. между ищеца
Министерство на младежта и спорта, като възложител, и ДЗЗД „П.Е.П.К.“, със съдружници
„П.Е.Е. П.“ ЕООД и „П.К.“ ЕООД, като изпълнители, на основание чл.112, ал.1 ЗОП е
сключен Договор за обществена поръчка № 23-00-108/21.12.2020 г., по силата на който
изпълнителят се е задължил да извърши „Инженеринг за изграждане на физкултурен салон
по типов проект към Средно училище „Св. Св. Кирил и Методий“, гр. Карнобат, включващ
адаптиране на проекта и строително – монтажни работи, описани в Приложение № 1,
неразделна част от договора и съгласно техническа спецификация, утвърдена от
възложителя, срещу уговорено в договора възнаграждение в размер 723 708.75 лв. без ДДС
или 868 450.50 лв. с ДДС, от които цена за адаптиране на проекта в размер 25 200 лв. с ДДС,
в която е включен и авторски надзор и цена за изпълнение на строителството 842 250.50 лв.
с ДДС ( съгласно изменение с Анекс № 23-00-108/3/22.03.2021 г. ).
С клаузата на чл.2, ал.1 е уговорен срок на действие на договора 81 дни от датата на
сключването му, но не повече от 12 месеца, изменен с Анекс № 23-00-108/3/22.03.2021 г. на
95 дни, но не повече от 12 месеца. За адаптиране на проекта първоначално е уговорен срок
от 3 календарни дни от сключване на договора, който начален момент е изменен с Анекс № 1
от 21.12.2020 г. на основание чл.116, ал.1, т.7 от ЗОП, и започва да тече от датата, на която
изпълнителят е получил виза за проектиране, а приключването се удостоверява с приемно –
предавателен протокол за изработените части на инвестиционния проект, а срокът за
адаптиране е изменен с Анекс № 23-00-108/3/22.03.2021 г. от 3 дни на 17 календарни дни.
Срокът за изпълнение на възложените СМР, е уговорен с продължителност 78 календарни
дни от датата на откриване на строителната площадка.
С клаузата на чл.7.1 от договора страните уговорили заплащане на 100 % от цената за
адаптиране на проекта в срок от 30 дни от приемане и съгласуване на същия от съответните
институции. Относно цената за извършване на строителството е уговорено 30 % авансово
плащане в срок 30 дни от представяне на протокол за откриване на строителна площадка,
определяне на строителна линия и ниво и представяне на фактура ( чл.7.2.1 ), 60 % поетапно
на база реално извършени СМР и представени количествено – стойностни сметки в 15
дневен срок от представяне на тези документи и фактура ( чл.7.2.2 ) и 10 % в 30 дневен срок
след приключване на работата, въвеждане на обекта в експлоатация и предоставяне на
фактура ( чл.7.2.3.). С клаузата на чл.7, ал.3 от договора е уговорено, че възложителят може
да заплати до 100 % от цената на договора в срок до 30 календарни дни от подписването му,
но не по – късно от края на бюджетната 2020 г., при условие, че изпълнителят представи
гаранция за авансово плащане в размер на авансовото плащане в една от формите по чл.111,
ал.5 от ЗОП и при условията на чл.13-15 от договора, 80 % от която съгласно, изменение с
Анекс № 1 от 21.12.2020 г. на чл.16, ал.1, т. 1 от договора се освобождава от възложителя в
срок от 20 дни след приключване на изпълнението и въвеждане на обекта в експлоатация.
Предвид изложеното може да се направи извод, че между страните е сключен по реда на
ЗОП договор за инженеринг, който е с характеристиките на договор за изработка.
Доколкото на прекратяване и разваляне подлежат само валидно сключените договори
5
на първо място следва да се разгледа наведеното от ответника твърдение за нищожност на
договора, поради невъзможен предмет. Искането е обосновано с твърдения, че срокът за
който е уговорено изпълнението, с оглед спецификите, относно собствеността на земята,
която принадлежи на трето лице, съответно изискванията за снабдяване със строителни
книжа, е невъзможен, тъй като още при сключване на договора и на двете страни е било
известно, че възложителят не е собственик на земята, което ще забави издаване на
необходимите документи за започване на изпълнението, респективно самото изпълнение.
Предметът на сделката са действията по извършване на инженеринг, за вида и обема
на които страните са постигнали съгласие. Срокът, в който следва да се извършат, е част от
същественото съдържание на договора, предвид неговия характер и изискванията на закона
за минимално задължително съдържание, съгласно чл.112, ал.5, ЗОП, вр. чл.69, т,4 ППЗОП,
поради което е част от предмета. Следователно, в случай, че невъзможността засяга срока за
изпълнение на уговореното, то това принципно би могло да има за последица нищожност на
договора поради невъзможен предмет.
Конкретно, в настоящия процес, по същество с изложеното ищецът навежда
твърдения за юридическа пречка на предмета ( да се извърши работата в уговорения срок ),
която пречка е резултат от липса на фактическо съдействие, от страна на трето за сделката
лице.
При тези твърдения начална невъзможност на предмета на сделката би била налице, в
случай, че към момента на сключване на договора и уговаряне на срока за изпълнение на 78
календарни дни, е било ясно, че третото лице, собственик на имота, няма да съдейства за
извършване на строителството, съгласно изискванията на ЗУТ. Сам по себе си фактът, че е
сключен договор за инженеринг за имот на трето лице не означава дефинитивно, че този
договор не може да бъде изпълнен в уговорения срок само поради това, че е необходимо
съдействие на това трето лице, ако липсват каквито и да е други данни, към този момент, от
които да се направи извод, че такова съдействие не може да бъде дадено или няма да бъде
осигурено. По начало съдействието на третото лице е фактически възможно, към момента на
сключване на договора, както и към този момент не са очевидно неизпълними поетите
задължения в уговорения срок. Твърдението, че третото лице, при изпълнение на конкретния
договор, не е дало съдействие или го е направило със закъснение е факт, възникнал след
сключване на договора, поради което е относим към неговото изпълнение, а не към въпроса
за това дали уговореният предмет е възможен или не. Предвид изложеното възражението за
нищожност на договора, поради липса на предмет, е неоснователно и следва да се разгледа
първото основание, обосноваващо претенцията на ищеца за връщане на даденото.
Първият фактически състав, от който ищецът извежда възникване на вземането си за
връщане на авансово платеното възнаграждение е изведен при твърдения, че договорът е
прекратен с изтичане на срока, за който е сключен.
Ищецът се позовава на клаузата на чл.2, ал.1 от договора, съгласно която страните са
уговорили, че договорът влиза в сила на датата на сключването му и е със срок на действие
95 дни ( съгласно изменение с Анекс 1 ), считано от датата на сключването му, но не повече
6
от 12 месеца. Съгласно т.1 срокът за изпълнение на адаптирания проект е 17 календарни дни,
считано от датата, на която изпълнителят е получил виза за проектиране ( така изменение с
анекси от 21.12.2020 г. и 22.03.2021 г. ) и съгласно т.2 срокът за изпълнение на
строителството е 78 календарни дни, считано от откриване на строителната площадка.
Тълкуването на тези уговорки, по правилото на чл.20 ЗЗД, налага извод, че страните са
уговорили срок за изпълнение на задълженията на изпълнителя, включително на всеки един
от двата междинни етапа на инженеринг, а не прекратителен срок на действие на договора,
както твърди ищецът. Изтичането на уговорения срок за изпълнение няма за последица
прекратяване на договора, а има отношение към института на неизпълнението, и
последиците, които законът свързва с него. За пълнота на изложението следва да се посочи
още, че поначало уговарянето на прекратителен срок, като израз на принципа за свобода на
договаряне, има за цел да ограничи във времето продължителността на договорната връзка с
насрещната страна. По правило ако договорът не е за периодично изпълнение,
прекратителният срок има за цел да преустанови договорната връзка, в случай, че до
изтичането му длъжникът не престира ( бездейства ), а веднъж започнало изпълнението
преустановяването на действието на договорната връзка настъпва или с пълното изпълнение
на задължението и удовлетворяване на кредиторовия интерес, или по правилата на
неизпълнението, което разрешение е изцяло в съответствие с принципа на чл.20а от ЗЗД.
Предвид изложеното договорът не е прекратен на 21.12.2021 г. с изтичане на 12
месеца от сключването му, тъй като не е уговорен прекратителен срок, поради което следва
да се разгледа следващото въведено от ищеца основание за преустановяване действието на
договора, а именно едностранен отказ от договора за изработка на основание чл.40 от
договора.
Ищецът твърди договорът да е прекратен поради упражнен едностранен отказ без да
се позовава на „основателни причини“ по смисъла на чл.268 ЗЗД, тъй като с клаузата на
чл.40 от договора изискването за наличие на такива, за да настъпи прекратяването на
договора, е дерогирано.
Процесният договор за инженеринг е сключен по реда на ЗОП, поради което правото
на едностранен отказ възложителят може да упражни както на специалните основания,
посочени в чл.118 ЗОП, така и на предвидените в договора или в чл.268 ЗЗД, като
приложимо право, предвид характера на договора ( за изработка ). Съгласно чл.268 ЗЗД при
наличие на основателни причини поръчващият може да се откаже от договора, макар
изпълнението да е започнало, като заплати извършените разходи, работата и печалбата на
изпълнителя. Правилото е диспозитивно и с договора страните могат да уговорят нещо
различно. С клаузата на чл.40 от процесния договор за обществена поръчка не е уговорено
отклонение от това правило. Тази клауза не съдържа каквито и да е уговорки, относно
предпоставките за едностранен отказ от договора, а единствено касае реда, по който се
констатира обема на извършената работа, към момента на прекратяването, и размера на
дължимото плащане. От тази клауза не може да се направи и сочения от ищеца извод за
ограничаване на обема на отговорността на възложителя, освен при прекратяване на
7
договора на основание чл.118, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗОП, което повтаря законовото правило на
посочената разпоредба. Ищецът не твърди още по – малко доказва причини, които са извън
отношенията между страните и са повлияли на изпълнението на договора, които да се
преценят като обективни такива, по смисъла на чл.268 ЗЗД. В представеното по делото
писмо от 28.01.2022 г. ищецът се позовава единствено на изтичане на срока, уговорен в чл.2
от договора, поддържайки прекратяване на договора на това основание, което беше
разгледано по – горе и прието за неосъществено.
С оглед изложеното следва да се разгледат твърденията за разваляне на договора.
С договора не е уговорено нещо различно, поради което приложение намира реда на
чл.87 ЗЗД. Договорът за инженеринг, със съдържанието на процесния, не е фикс сделка, тъй
като уговарянето на модалитет ( срок ) като част от същественото съдържание не означава,
че работата следва да се извърши непременно в уговорения срок, а е предвиден единствено
в защита на обществения интерес при разходване на публични средства, нито се установява
изпълнението да е невъзможно ( чл.87, ал.2, предл.1 и 3 ЗЗД ). Фактическият състав на чл.87,
ал.2, пред. 2 ЗЗД, на който също се позовава ищецът урежда право за кредитора да развали
договора, когато забавеното изпълнение е безполезно, поради което не дължи срок за
изпълнение, а когато макар и със забава изпълнение е предложено от длъжника, кредиторът
не е длъжен да приеме забавеното изпълнение като при спор по отношение на настъпване на
ефекта на развалянето се изследва интересът на кредитора. Ако съдът достигне до извод за
липса на такъв интерес съдът ще зачете последиците на развалянето без такъв срок. В
случай, че достигне до обратен извод и определи срок, в който се предложи забавено
изпълнение кредиторът няма право да откаже да приеме забавеното изпълнение. В този
случай, следва да се зачете погасителният ефект на направеното изпълнение, а ако такова не
последва договорът следва да бъде развален.
Следователно, за да настъпят последиците от упражняване на потестативното право
на разваляне следва кредиторът да е отказал да приеме забавеното изпълнение поради
доказана безполезност на престацията. В настоящия спор не е предложено изобщо пълно
изпълнение, поради което следва да се разгледа фактическият състав на развалянето по
чл.87, ал.1 ЗЗД.
Фактическият състав на потестативното право включва неизпълнение на договорно
задължение, което да се дължи на причина за която длъжникът отговаря, изправност на
кредитора и волеизявлението за упражняване на правото да е доведено до знанието на
длъжника.
Съгласно чл.2 от Договор за обществена поръчка № 23-00-108/21.12.2020 г.,
ответникът се е задължил да извърши инженеринг за изграждане на физкултурен салон по
типов проект на обект Средно училище „Св. Св. Кирил и Методий“, гр. Карнобат.
Уговорени са две групи задължения – адаптиране на проекта и СМР, описани в Приложение
№ 1, неразделна част от договора, съгласно техническа спецификация, утвърдена от
възложителя и техническо предложение на изпълнителя. Първоначално с договора е
уговорено, че проектирането по части „Архитектура“; „Конструкции“, „Електрическа“;
8
„Пожароизвестяване“; „Водопровод и канализация“ ще се извършват, съгласно одобрените
идейни типови проекти, извършени в изпълнение на договор № 23-00-43/11.06.2020 г.,
сключен с И.П. – Архитекти“ ООД, а по процесния договор ще се извърши проектиране на
части „Геодезия“; „Пътна“ и „Паркоустройство и благоустройство“, което е уговорено да
бъде изпълнено в срок 3 календарни дни от получаване на виза за проектиране. По причина,
че с писмо от 05.02.2021 г. дружеството изготвило идейните типови проекти е декларирало
липса на интерес от разработване на идейни проекти в техническа или работна фаза и
предвид отказа от авторски права върху идейния проект и изискването на чл.162, ал.2 ЗУТ е
сключен с ответника Анекс от 22.03.2021 г., с който му е възложено и изработване на
инвестиционния проект до фаза техническа/работна и за останалите дейности, за което е
уговорено и по – високо възнаграждение в размер 21 000 лв. без ДДС за всички обособени
позиции, съгласно оферта на изпълнителя ( л.1021, том 4 от делото ). С анекса е уговорен и
нов срок за адаптиране на проекта от 17 календарни дни от получаване на виза за
проектиране. С приемно – предавателен протокол от 31.03.2021 г. ( л.1326, том 4 от делото )
ищецът е предал на ответника оригинал на виза за проектиране на физкултурен салон рег. №
80 от 26.01.2021 г. От този момент е започнал да тече уговореният срок от 17 календарни
дни за адаптиране на проекта по всички обособени позиции, изтекъл на 18.04.2021 г. По
делото е представен технически проект за обект „Физкултурен салон към СУ „Св. Св. Кирил
и Методий", находящ се в УПИ I, кв. 96, гр. Карнобат, област Бургас с административен
адрес: гр. Карнобат, ул. „*******, в следните му части: Част – Архитектурна; Част –
Конструкции; Част - Пожарна безопасност; Част - Електрическа и пожароизвестяване; Част -
ОВК - Отопление, Вентилация и Климатизация; Част - ЕЕ- Енергийна Ефективност; Част -
ВиК - Водоснабдяване и канализация; Част – Геодезия и Част - Пътна. Съгласно
заключението на приетата по делото допълнителна съдебно - техническа експертиза,
съобразявайки приложените по делото виза за проектиране, геодезическо заснемане на
терена, текстовите и графичните материали на инвестиционния проект по всички проектни
части установява, че проектът е адаптиран с цел изграждането на строежа в конкретния
УПИ. Проектът е съобразен и с изходните данни за присъединяване и са посочени местата и
начина на присъединяване на процесната сграда към ВиК, както и пожарните хидранти,
поради което е неоснователно възражението на ответника за липса на съдействие от ищеца
за получаване на изходни данни, тъй като такова съдействие е получено от Община
Карнобат ( така вещото лице в съдебно заседание на 11.06.2024 г. ). Изпълнението на този
междинен етап от инженеринга по адаптиране на проекта изисква освен изработване и
предаване на проекта на възложителя, което съгласно Анекс от 20.12.2020 г. се удостоверява
с подписване на приемно – предавателен протокол за изработените части, подписани от
проектантите. Редът за приемането на работата е уговорен в приложение „Технология,
последователност и срокове за изпълнение на СМР“ и „Организация на проектантската
задача“ ( л.922, том 3 от делото ), които са част от съдържанието на процесния договор като
част от предложението за изпълнението на поръчката. Съгласно посочените приложения,
след изготвяне на адаптирания проект в уговорените част изпълнителят следва да го
представи на възложителя за съгласуване от последния, съответно от експлоатационните
9
дружества. По делото, включително и в приетата административна преписка водена във
връзка със сключването на процесния договор, не са представени каквито и да са
доказателства, от които да се направи извод, че техническият проект е предаден за
одобрение на възложителя. По делото няма данни и за издаване на разрешение за строеж
или други строителни книжа, нито има отразяване на такива факти в ЦАИС ЕОП (
публичният регистър на обществените поръчки) или извънсъдебно признание на факта на
предаване на проекта във водената между страните кореспонденция, от които да се направи
извод, че проектът е предаден. Плащането на възнаграждението е авансово, поради което
също не може да се приеме за признание на факта по предаване и приемане на обекта.
Предаването на работата е част от изпълнението и длъжникът се освобождава едва с факта
на извършването му, поради което едва след предаването може да се постави въпросът дали
изпълнението е точно и ако е така, съответно да се направи извод, че е следвало да бъде
прието от възложителя. Съгласуването на проекта е необходим етап за издаване на
разрешение за строеж, съответно протокол за откриване на строителна линия и ниво на
строежа, уговорен като начален момент, от който започва да тече срокът за извършване на
строителството, поради което изводът за неизпълнение на задължението за предаване на
работата по адаптиране на проекта на възложителя е достатъчен за констатиране на виновна
забава от страна на изпълнителя, доколкото препятства изпълнението на следващия етап.
Независимо от това за пълнота на изложението и във връзка с основния въведен спор между
страните, относно причините за неизпълнението следва да се посочи и следното: На първо
място следва да се отговори на възражението на ищеца, че тъй като няма качеството
възложител по смисъла на чл.161, ал.1 от ЗУТ, тъй като не е собственик на земята, не носи
отговорност за обезпечаване на строителството и издаване на необходимите актове и
протоколи, съответно клаузите от договора, с които са поети задължения за съдействие, са
нищожни. Отговорът следва от характера на договора, с оглед конкретните уговорки в него.
Договорът за инженеринг е с характеристика на договор за изработка. По дефиниция
договорът за изработка има за предмет извършване на фактически действия и доколкото
изпълнението на проектирането и строителството изисква извършване и на правни такива,
то ако те не са изрично възложени на изпълнителя по пълномощие, то от същността им
следва, че всякога осъществяването на тези правни действия, в обхвата на които е и
снабдяване със съответните актове на отделните етапи на строителството, са част от
задълженията на възложителя за съдействие. Изводът следва in fine от чл.161, ал.4 ЗУТ,
който е част от законовото съдържание на договора за строителство, освен ако не е
уговорено друго. В случай, че възложителят не отговаря на изискванията за такъв, съгласно
чл.161, ал.1 ЗУТ, но въпреки това е сключил договор за строителство, то очевидно за
изпълнението на задълженията си за съдействие е обещал действията на трето лице, в
случая собственикът на земята, публична общинска собственост. Следователно надлежното
изпълнение на задължението на възложителя за съдействие за извършване на
строителството, с издаване на необходимите строителни книжа, е да осигури поведението на
третото лице, собственик на земята да предприеме действия по издаване на книжата. В
подкрепа на това тълкуване е и поведението на възложителя ищец, който с писмо от
10
19.01.2021 г. ( л.1319, том 4 от делото ) е поискал от кмета на Община Карнобат издаване на
виза за проектиране, с цел изпълнение на задължението си по договора за поставяне
началото на срока за проектиране. Предвид изложеното, принципно ако е необходимо
поведение на собственика на земята за издаване на строителни книжа и възложителят не
съдейства за получаването му, то е мислимо да се приеме, че е налице забава на кредитора. В
конкретният спор обаче се твърди, че ищецът възложител не е съдействал за свързване на
изпълнителя с определения строителен надзор. Изборът на лице, упражняващо строителен
надзор е относим към съставянето на протокол за определяне на строителна линия и ниво,
съгласно чл.4, ал.2 от Наредба № 3 от 31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по
време на строителството, което пък е началният момент, от който започва да тече срокът за
изпълнение на строителството. От една страна, обаче за издаване на този протокол,
необходима предпоставка е да е издадено и влязло в сила разрешение за строеж, каквото по
делото няма данни да е издадено, тъй като не се установи да е предаден на възложителя
техническият проект, който да бъде съгласуван и да послужи за издаване на разрешението,
поради което няма как да се направи извод, че са осъществени предпоставките за съставяне
на протокола, съответно, че е било необходимо съдействието на кредитора за това. От друга
страна, в обяснителната записка към идейния проект, част Архитектура ( л.605, том 4 от
делото ) е посочено, че категорията на строежа ще бъде конкретизирана в процеса на
адаптиране на типовия проект към конкретна локация след избор на главен изпълнител. От
представения проект част „Пожарна безопасност“ ( л.1418, том 5 от делото ) се установява,
че физкултурният салон е предвиден да се използва максимално до 65 човека, поради което и
съгласно чл.137, ал.1, т.5, б.“а“ ЗУТ може да се приеме, че обектът е от пета категория.
Съгласно чл.4, ал.2 от Наредба № 3 от 31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по
време на строителството при обекти пета категория протоколът по чл.157, ал.4 ЗУТ за
определяне на строителна линия и ниво може да се подадени искане и да се състави и от
техническия ръководител на строежа, а не от лицето упражняващо строителен надзор.
Предвид това дори и да се приеме, че е достигнат етапа за издаване на протокола, то и
изпълнителят, без съдействие на възложителя, е могъл да поиска своевременно откриване на
строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа, и да започне
строителството, а определяне на строителният надзор е относим към следващите етапи на
строителство. Не на последно място следва да се посочи, че самите ответници твърдят, че
строителен надзор е определен през м.11.2021 г. и единствено възложителят не е осъществил
контакт с него, което обаче е фактическо, а не правно действие и при наличните за
ответниците индивидуализиращи го данни, не е било необходимо съдействието на
възложителя за осъществяване на контакт с дружеството, с което е сключен договор за
упражняване на строителен надзор, друг е въпросът за какво последващо действие на
ответниците е бил необходим, с оглед изложеното по – горе.
Предвид всичко изложено се налага изводът, че до изтичане на уговорения срок от 17
календарни дни от получаване на визата за проектиране ответниците не са изпълнили
задължението си за адаптиране ( проектът е представен по делото едва в хода на процеса ) и
представяне на проекта за одобрение от възложителя, с което са изпаднали в забава по
11
отношение изпълнението на цялата уговорена работа с краен срок 21.12.2021 г..
Неизпълнението е по причина, за която длъжниците отговарят, тъй като не се установиха
обективни причини или поведение на кредитора, в причинна връзка с неизпълнението, които
да са го обусловили.
Следователно са налице елементите от фактическия състав, от който е възникнало за
ищеца потестативното право да развали договора поради виновно неизпълнение от страна на
ответниците.
Последиците от развалянето настъпват с достигане на едностранното изявление за
упражняване на правото до насрещната стана. Упражняването на това право изисква
недвусмислена изразена воля на лицето, че ще счита договора за развален поради
неизпълнение - агр. и от чл.87, ал. 2 ЗЗД. С писмото на ищеца до ответниците от 28.01.2022
г. не се заявява воля за преустановяване на договорната връзка поради неизпълнение от
страна на ответниците, а се иска връщане на платеното авансово възнаграждение поради
прекратяване на договора с изтичане на срока, за който е сключен, поради което няма
характер на изявление за разваляне. Такова изявление се съдържа в исковата молба, поради
което с връчването на препис от същата на ответниците, са настъпили и последиците от
упражняване на потестативното право и договорът е развален.
С разваляне на договора за ответниците отпада основанието да задържат платеното
авансово възнаграждение.
Тук е мястото да се обсъди дали с представянето по делото на адаптирания проект е
налице частично полезно за кредитора изпълнение, уговореното за което възнаграждение
следва ли да се приспадне от подлежащото на връщане. На първо място в тази връзка съдът
намира, че представянето по делото на проекта представлява действие по доказване, а не
престиране ( изпълнение ) на уговореното, тъй като престирането или предлагането на
изпълнение следва да се извърши на кредитора ( възложителя ). От друга страна с факта на
адаптиране на проекта не завършва изпълнението на този етап от инженеринга, тъй като
лицата, които са го изготвили следва да осъществят и авторски надзор върху строителството,
съгласно чл.162, ал.2 от ЗУТ, който е задължителен за всички строежи от първа до пета
категория. Предвид това независимо, че проектът е адаптиран, за да бъде използван за
строителството и да е полезен за възложителя, следва изпълнителите да осъществят и
авторския надзор върху едно бъдещо строителство. Следователно, сам по себе си проектът
не е полезен за възложителя без осъществяването на авторския надзор, което изисква
последващо поведение на ответниците след провеждане на процедура на договаряне без
обявление или прехвърляне на авторските права, което сочи на извод, че единствено
адаптирането на проекта не представлява изпълнение на полезна за възложителя работа.
Предвид изложеното на връщане подлежи целият размер на възнаграждението от
849 250,50 лв., за което по делото е установено като безспорно, че е заплатено.
Релевираните от ответниците възражения за прихващане са с вземания за направените
разходи и печалбата, която биха получили от изпълнението, поради което са относими към
12
прекратяване на договора поради едностранен отказ в хипотезата на чл.268 от ЗЗД, което
основание, с оглед изложеното по – горе, се установи да не е осъществено, поради което са
неоснователни, а част от тях дори да биха могли да се разгледат като вреди то право на
обезщетяването им има изправната страна по разваления договор.
С оглед изложеното искът за връщане на авансово заплатеното възнаграждение е
основателен и следва да бъде уважен за пълния предявен размер.
Предвид извода за основателност на кондикционния иск не се е сбъднало вътрешно
процесуалното условие, при което е предявен за разглеждане евентуалният иск за
обезщетение за пълно неизпълнение, поради което същият не следва да бъде разглеждан.
Относно иска с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД
Вземането за връщане на даденото на отпаднало основание възниква като безсрочно.
За поставяне на длъжника в забава последният следва да бъде поканен от кредитора – арг. от
чл.84, ал.2 ЗЗД. Както беше посочено по – горе недвусмислено изявление за разваляне се
съдържа в исковата молба, поради което и развалянето е настъпило едва с връчване на
препис от исковата молба на ответниците. Следователно представеното по делото писмо от
28.01.2022 г. няма характер на покана с последиците на чл.84, ал.2 от ЗЗД, тъй като е
отправено преди вземането за връщане да възникне, поради което и искът за заплащане на
лихва за забава, в размер 51 662.74 лв., за периода 22.12.2021 г. – 28.07.2022 г,. е изцяло
неоснователен. Доколкото, както беше посочено, едва с исковата молба се отправя покана за
плащане то и правоувеличаващият й ефект настъпва на 01.02.2023 г. – датата, на която
препис от исковата молба е връчен на ответниците, от която дата, а не от предявяването на
иска дължат законна лихва в обезщетение на забавеното изпълнение на паричното
задължение за връщане на главницата.
Относно разноските в производството:
При този изход на спора на ищеца следва да се присъдят разноски, съразмерно на
уважената част от исковете, в размер на 59 530.06 лв., за държавна такса и адвокатско
възнаграждение, което е в уговорен размер 22 678.81 лв. с ДДС ( 18 899.01 лв. без ДДС ) по
изцяло уважения иск за главница, съгласно чл.2.1 от представения договор за правна помощ,
размерът на което съдът не намира основание да намалява по възражение на ответниците,
предвид съществената фактическа и правна сложност на делото.
На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника „П.К.“ ЕООД следва да се присъдят
разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от исковете в
размер 2746.40 лв., размерът на което съдът не намира основание да намалява по
възражение на ответниците, предвид съществената фактическа и правна сложност на
делото. На ответниците не следва да се присъждат разноски за възнаграждение на вещи
13
лица, тъй като тези разноски са направени във връзка с главния иск за връщане на даденото,
който е изцяло уважен.
При тези мотиви Софийски градски съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА „П.Е.Е. П.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление –
гр. София, ж. к. „******* – запад“, ул. ******* и „П.К.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление – гр. София, ж. к. „******* – запад“, ул. ******* да заплатят
солидарно на МИНИСТЕРСТВО НА МЛАДЕЖТА И СПОРТА, БУЛСТАТ *******, с
адрес - гр. София, бул.******* на основание чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД, вр. чл.87 ЗЗД
сумата от 849 250.50 лв., представляваща платено авансово възнаграждение на отпаднало
основание, а именно развален поради виновно неизпълнение Договор за обществена
поръчка № 23-00-108/21.12.2020 г. с предмет „Инженеринг за изграждане на физкултурен
салон по типов проект към Средно училище „Св. Св. Кирил и Методий“, гр. Карнобат,
изменен с Анекс № 23-00-108/1/21.12.2020 г. и Анекс № 23-00-108/3/22.03.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на получаване на препис от исковата молба на
01.02.2023 г. до окончателното й погасяване, като отхвърля исковете за връщане на
платеното по прекратен, с изтичане на срока, за който е сключен Договор за обществена
поръчка № 23-00-108/21.12.2020 г., в евентуалност поради едностранен отказ от договора от
страна на възложителя.
ОТХВЪРЛЯ предявения от МИНИСТЕРСТВО НА МЛАДЕЖТА И СПОРТА,
БУЛСТАТ *******, с адрес - гр. София, бул.******* срещу „П.Е.Е. П.“ ЕООД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление – гр. София, ж. к. „******* – запад“, ул.
******* и „П.К.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление – гр. София, ж.
к. „******* – запад“, ул. ******* иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на
ответниците да заплатят солидарно сумата от 51 662.74 лв., представляваща лихва за забава
върху главницата от 849 250.50 лв. за периода 22.12.2021 г. – 28.07.2022 г.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от МИНИСТЕРСТВО НА
МЛАДЕЖТА И СПОРТА, БУЛСТАТ *******, с адрес - гр. София, бул.******* срещу
„П.Е.Е. П.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление – гр. София, ж. к.
„******* – запад“, ул. ******* и „П.К.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление – гр. София, ж. к. „******* – запад“, ул. ******* евентуален иск с правно
основание чл.79, ал.1, предл.2 от ЗЗД, вр. чл.82 от ЗЗД за заплащане на сумата 849 250.50
лв., представляваща компенсаторно обезщетение поради пълно неизпълнение на Договор за
обществена поръчка № 23-00-108/21.12.2020 г. в размер на равностойността на насрещната
престация.
14
ОСЪЖДА „П.Е.Е. П.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление –
гр. София, ж. к. „******* – запад“, ул. ******* и „П.К.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление – гр. София, ж. к. „******* – запад“, ул. ******* да заплатят на
МИНИСТЕРСТВО НА МЛАДЕЖТА И СПОРТА, БУЛСТАТ *******, с адрес - гр. София,
бул.******* на основание чл.78, ал. 1 ГПК сумата 59 530.06 лв. – разноски за
производството за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА МИНИСТЕРСТВО НА МЛАДЕЖТА И СПОРТА, БУЛСТАТ *******, с
адрес - гр. София, бул. ******* да заплати на „П.К.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление – гр. София, ж. к. „******* – запад“, ул. ******* на основание чл.78,
ал. 3 ГПК сумата 2746.40 лв. - разноски за производството за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. София в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
15