Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 531 от 07.04.2021 г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Бургас, втори състав, на девети март две хиляди двадесет и първа
година в публично заседание в следния състав:
Председател:
Станимир Христов
при секретаря Вяра Стоянова като разгледа докладваното от съдия Христов административно дело номер 1803 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 54, ал. 6 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР), вр. чл. 145 и
сл. от АПК.
Образувано е по жалба на Т.Д.Ш.
с ЕГН ********** с адрес *** и адрес за получаване на призовки и съобщения –
гр. Бургас, ул. „Иван Богоров“ № 17 чрез адв. Т.Д.-И. против Заповед №
КД-14-02-605/05.06.2009 год. на Началник на Службата по геодезия, картография и
кадастър (СГКК) гр. Бургас, с която на основание чл. 54, ал. 1 от ЗКИР е
одобрено изменението на кадастралната карта и кадастралните регистри на с.
Черноморец, ЕКАТТЕ 81178, общ. Созопол, одобрена със Заповед №
РД-18-12/24.04.2007 год. на Изпълнителния директор на АГКК, състоящо се в:
промяна в границите на съществуващи обекти в КККР, а именно – сграда с идентификатор
81178.41.128.1; промяна в данните за собственост и собственици на сграда с
идентификатор 81178.41.128.1, като заповедта важи и за имот 81178.41.128. В
съдебно заседание, жалбоподателя чрез процесуалния си представител – адв. Т.Д.-И.
*** поддържа жалбата по изложените доводи и аргументи, ангажира допълнителни
доказателства, в т.ч. съдебно-графическа и съдебно-техническа експертизи, формулира
искане за отмяна на оспорения административен акт, представя подробни писмени
бележки по съществото на спора и претендира присъждане на разноски по
представен спикъс.
Ответникът
по спора – началник на СГКК-Бургас, редовно
уведомен, не изпраща представител. В съпроводителното писмо, с което е
изпратена преписката (л.14-15) е заявено, че жалбата е недопустима, евентуално
неоснователна. Претендира присъждане на разноски и прави възражение за
прекомерност на възнаграждението на жалбоподателя.
Заинтересованите
страни – А.В.С. и А.Т.С., чрез процесуалния си адв. Т.У. *** оспорват жалбата
като неоснователна и заявяват твърдение, че оспорената заповед на Началника на
СГКК Бургас е правилна и законосъобразна. Ангажират допълнителни писмени
доказдателства, представят подробни писмени бележки по съществото на спора и
претендират присъждане на направените по делото разноски.
След
анализ на събраните по делото доказателства, настоящия съдебен състав приема за
установена следната фактическа обстановка:
По
силата на Нотариален акт № 86, том 12, рег.№ 3701, дело № 2239 от 27.04.2009
год. на СВ гр. Бургас и Заповед № 8-Z-321/26.02.2018
год. на Кмета на Община Созопол, жалбоподателката Т.Д.Ш. се легитимира като
собственик на ½ ид.част от поземлен имот с идентификатор 81178.41.128 по
КККР на гр. Черноморец, с.о. Червенка, целия с площ от 515 кв.м.
По
силата на Нотариален акт № 118, том 29, вх.рег. № 8646, дело № 5439 от
16.09.2009 год. и
Заповед № 8-Z-321/26.02.2018 год. на Кмета на Община
Созопол, заинтересованите страни А.Т.С. и А.В.С. се легитимират като
собственици на другата ½ ид.част от поземлен имот с идентификатор
81178.41.128 по КККР на гр. Черноморец, с.о. Червенка, целия с площ от 515
кв.м., ведно с построената в поземления имот сграда с идентификатор
81178.41.128.1 и сграда с идентификатор 81178.41.128.2.
Със
Заявление вх. № 94-6660/30.04.2009 год. А.В.С. *** с искане за извършване на
следните услуги: нанасяне на нови обекти на кадастъра за обект – сграда
81178.41.128.1, а именно – изменение на кадастралните данни в КРНИ; изработване
на проект за промяна на КККР; нанасяне или изменение на схеми на самостоятелни
обекти; издаване на скица за поземлен имот или сграда в урбанизирана територия.
Към заявлението е приложен проект за изменение на кадастралната карта за
поземлен имот 81178.41.128 с взложители А.Т.С. и А.В.С. и проектант инж. Георги
Георгиев. От обяснителната записка към проекта се установява основанието за
поисканото изменение, а именно – установена явна фактическа грешка –
несъответствие между изградената в имота жилищна сграда с идентификатор
81178.41.128.1 и отразяването й в кадастралната карта. Посочено е също, че е
извършено заснемане на място на допълнителните елементи на сградата, които не
са отразени в кадастралната карта. След запознаване с работния проект на
жилищната сграда е установено, че тя е изградена в съответствие с проекта и
сградата има полуподземен етаж, който не е отразен в кадастралната карта. Към
проекта също са приложени ръчна скица на поземления имот, скица №
7-П/17.05.2006 год., издадена от Община Созопол, проект на сградата, Разрешение
за строеж № 23/19.09.1988 год., два нотариални акта, удостоверяващи правото на
собственост на възложителите, както и Решение № 459/19.11.2001 год. по гр.дело
№ 1088/ 2000 год. по описа на Окръжен съд гр. Бургас.
Във
връзка с така подаденото заявление и приложените към него документи, Началника
на СГКК гр. Бургас е постановил оспорената в настоящото производство Заповед №
КД-14-02-605/05.06.2009 год., с която на основание чл. 54, ал. 1 от ЗКИР е
одобрил изменението в кадастралната карта и кадастралните регистри на с.
Черноморец, общ. Созопол, одобрена със Заповед № РД-18-12/24.04.2007 год. на
Изпълнителния директор на АГКК, състоящо се в:
1.
Промяна в границите на съществуващ обект – сграда с идентификатор
81178.41.128.1:
- данни
преди промяната: площ 38 кв.м., предназначение: Друг вид сграда за опитаване,
собственост на А.Т.С. и А.В.С. въз основа на документ: Нотариален акт № 119,
том 9, дело 6997 от 28.12.1992 год., издаден от Бургаски районен съд; Други №
459 от 19.11.2001 год., издаден от Бургаски окръжен съд;
- данни след
промяната: площ 66 кв.м., предназначение: Друг вид сграда за опитаване,
собственост на А.Т.С. и А.В.С. въз основа на документ: Нотариален акт № 119,
том 9, дело 6997 от 28.12.1992 год., издаден от Бургаски районен съд; Други №
459 от 19.11.2001 год., издаден от Бургаски окръжен съд.
2.
Промени в данните за собственост и собственици за: сграда с идентификатор
81178.41.128.1: собственост на А.Т.С. и А.В.С. въз основа на документ:
Нотариален акт № 119, том 9, дело 6997 от 28.12.1992 год., издаден от Бургаски
районен съд; Други № 459 от 19.11.2001 год., издаден от Бургаски окръжен съд;
Нотариален акт № 119, том 9, дело 6997 от 28.12.2001 год., издаден от Районен
съд Бургас.
3.
Заповедта важи и за имоти: поземлен имот с идентификатор 81178.41.128: площ 515
кв.м.; начин на трайно ползване – за вилна зона, собственост на А.Т.С. и А.В.С.
въз основа на документ: Нотариален акт № 119, том 9, дело 6997 от 28.12.1992
год., издаден от Бургаски районен съд; Т.Д.Ш. въз основа на документ:
Нотариален акт № 86, том 12, рег. № 3701, дело 2239 от 27.04.2009 год., издаден
от Служба по вписванията Бургас.
В
заповедта изрично е указано същата да се съобщи по реда на ГПК на
заинтересованите лица, собственици на имоти: 81178.41.128, 81178.41.128.1, като
е указана възможността по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, заповедта да се обжалва в
14-дневен срок от съобщаването й по реда на АПК пред Административен съд гр.
Бургас.
С изх. №
94-6660-02-10-8820/05.06.2009 год., Началника на СГКК Бургас е изпратил до А.Т.С.,
А.В.С. и до Т.Д.Ш. Уведомление, с което, в изпълнение на чл. 61, ал. 1 от АПК е
уведомил адресатите, че по повод подаденото заявление с вх. № 94-6660/30.04.2009
год. е издадена заповед за изменение на КККР № КД-14-02-605/05.06.2009 год.,
засягаща имоти с идентификатор 81178.41.128, 81178.41.128.1, за които в
кадастралния регистър на недвижимите имоти, адресатите са вписани като
собственици. Като приложение към уведомлението е вписана посочената заповед.
По
делото са приложени три екземпляра на Уведомление с изх. №
94-6660-02-10-8820/05.06.2009 год. на Началника на СГКК Бургас, като на първия
екземпляр (л. 18), в разписката за връчване, съставляваща неразделна част от
уведомлението е вписано ръкописно името на А.Т.С., дата на получаване
09.06.2009 год., подпис, текста „Няма да обжалвам заповедта“ и втори подпис. На
втория екземпляр от уведомлението (л. 19), в разписката за връчване е вписан ръкописен
текст – Т.Д., дата на получаване 22.06.2009 год., подпис и текста „Нямам
възражения“. На третия екзепляр от уведомлението (л. 20), разписката за
връчване е вписан ръкописен текст – А.В.С. без вписване на дата на получаване,
подпис и текста „Нямам възражения“ с положен втори подпис.
Недоволна
от така постановената заповед, Т.Д.Ш. е оспорила същата, по повод което
оспорване е образувано настоящото съдебно производство. В жалбата е заявено, че
заповедта се оспорва в законоустановения срок от узнаване за същата. Заявено е,
че заповедта е незаконосъобразна, издадена в противоречие с материалния закон и
в нарушение на процесуалните правила за издаването й. В подкрепа на така
заявеното твърдение е посочено, че неправилно с констативната част на заповедта
е прието наличието на основанията по чл. 54 от ЗКИР, като се твърди, че в
случая не са налице тези основания, а посредством заповедта се заобикаля
закона, с което се цели узаконяване на незаконна част от сградата. Твърди се,
че жалбоподателката не е била уведомявана за започване на производството по
изменение на КККР, касаещо процесните имоти, не й е давана възможност да изрази
становище, като твърди, че и самата заповед не й е била съобщена. Заявено е
също и твърдение, че в мотивите на заповедта не се съдържа достатъчна
конкретизация на обекта, като местоположение спрямо други опорни точки, които
биха го отграничили на това основание от другите идентични обекти. По делото е
постъпила и уточняваща молба от жалбоподателката, чрез процесуалния й
представител – адв. Д.-И., в която в подкрепа на заявените първоначални
твърдения е посочено, че ръкописния текст в уведомлението за съобщаване на
заповедта не е изпълнен от Т.Ш., в подкрепа на което твърдение е формулирано и
доказателствано искане за допускане на съдебно-графическа експертиза.
Настоящият състав
намира, че оспорената заповед е постановена от компетентен орган в кръга на
правомощията му, но при съществено нарушаване на административнопроцесуалните
правила и в противоречие с относимите материалноправни норми по следните
причини:
В разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК е указано, че съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Оспореният акт е издаден от
компетентен орган - началника на СГКК Бургас по аргумент на чл. 54 от ЗКИР, в
предвидената от закона форма. Анализът на описаната по-горе фактическа
обстановка обосновава извод за допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, които обосновават нейната
незаконосъобразност на самостоятелно основание. Мотивите в подкрепа на това
твърдение са следните:
От анализа на събраните по делото
доказателства се установява наличието на допуснато от административния орган
нарушаване на производствените правила и по-конкретно на разпоредбата на чл. 61
от АПК. Съгласно действалата към момента на постановяване на оспорената заповед
редакция на чл. 61, ал. 1 от АПК (ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006
г.), административният акт, съответно отказът да се издаде акт, се съобщава в
тридневен срок от издаването му на всички заинтересовани лица, включително на
тези, които не са участвали в производството. Начините за съобщаване на акта са
регламентирани в ал. 2, съгласно която, съобщаването може да се извърши чрез
устно уведомяване за съдържанието на акта, което се удостоверява с подпис на
извършилото го длъжностно лице, или чрез отправяне на писмено съобщение,
включително чрез електронна поща или факс, ако страната е посочила такива. В
ал. 3 е указано, че когато адресът на някое от заинтересованите лица не е
известен или то не е намерено на посочения от него адрес, съобщението се
поставя на таблото за обявления, в Интернет страницата на съответния орган или
се оповестява по друг обичаен начин. В случая, от събраните доказателства се
установява, че административния орган не е изпълнил задължението си за надлежно
съобщаване за постановената Заповед № КД-14-02-605/ 05.06.2009 год.
Както се посочи по-горе, по
административната преписка е приложен екземпляр от Уведомление изх. № 94-6660-02-10-8820/05.06.2009
год., адресирано и до Т.Д.Ш., в разписката на което ръкописно са вписани „Т.Д.,
22.06.2009, подпис и Нямам възражения“. В уточняващата молба е заявено, че така
вписания текст не изхожда от жалбоподателката, в подкрепа на което е поискана и
допусната от съда съдебно-графическа експертиза. Съгласно заключението на
вещото лице, което съда кредитира изцяло, като безпристрастно, обективно и
пълно, подписът след думата „Подпис“ от името на Т.Д.Ш. в Уведомление с изх. №
94-6660-02-10-8820/05.06.2009 год. не е изпълнен от Т.Д.Ш.. Вещото лице също е
дало заключение, съгласно което и ръкописния текст „Т.Д.“, „22 06 2009“, „Нямам
възражения“ в Уведомление с изх. № 94-6660-02-10-8820/05.06.2009 год. също не е
изпълнен от Т.Д.Ш.. Така даденото заключение, което не е оспорено от страните и
е прието от съда изцяло доказва заявеното от жалбоподателката твърдение, че
оспорената заповед не й е била съобщена по надлежния ред, което съставлява
процесуално нарушение на разпоредбата на чл. 61 от АПК. В този смисъл, по
делото липсват доказателства за извършено от административния орган надлежно
връчване на заповедта по начините, регламентирани в цитираната норма на чл. 61,
ал. 2 и ал. 3 от АПК.
В горния смисъл следва да се
отбележи, че както в отговора по жалбата, така и в допълнително представено
становище, а и в писмените бележки по съществото на спора, процесуалния
представител на заинтересованите страни – адв. Т.У. е развила тезата за
недопустимост на жалбата, доколкото същата е подадена извън законоустановения
срок. В подкрепа на това твърдение е заявено, че независимо от липсата на
доказателства за надлежно съобщаване на заповедта, то жалбоподателката Т.Ш. е узнала
за този административен акт много по-рано от подаване на жалбата, по повод
различни други обстоятелства – по повод образувано в Районен съд гр. Бургас
гр.дело № 7568/2009 год. по описа на съда, по повод подадена от Ш. ***, по повод
издадена от Кмета на Община Созопол заповед, в които е фигурирала оспорената
заповед, както и по повод множество подадени от Т. *** заявления за издаване на
скици за съсобствения имот с идентификатор 81178.41.128, като именно по нейните
заявление такива скици са били извавани, като в тях е била вписвана и
оспорената Заповед № КД-14-02-605/05.06.2009 год. В този смисъл е изведен
извода, че жалбоподателката е узнала за заповедта много преди подаване на
сезиращата съда жалба, като от узнаването, до депозиране на жалбата е изтекъл
законоустановения 14-дневен срок за оспорване. Настоящият съдебен състав намира
така заявеното твърдение за неоснователно, доколкото разпоредбата на чл. 149,
ал. 1 от АПК указва, че административните актове могат да се оспорят в
14-дневен срок от съобщаването им. Същественото в случая е, че законодателя е
указал срока от съобщаването, а не срока от узнаването. Предвид това,
твърдението за просрочие на жалбата се явява неоснователно, а липсата на дата
на редовно съобщаване на акта обосновава извода за допустимост на оспорването.
По същество, а и съгласно трайната
съдебна практика, нарушаване на нормата на чл. 61 от АПК, относно съобщаването
на акта не съставлява процесуално нарушение от категорията на съществените такива,
доколкото съобщаването на акта има значение единствено към изчисляване на
сроковете за неговото обжалване. Липсата на надлежно съобщаване на акта
обосновава допустимост на жалбата, независимо, кога е подадена, доколкото от
датата на съобщаването започват да текат сроковете за оспорване. В този смисъл,
нарушаването на чл. 61 от АПК не обосновава незаконосъобразност на акта на това
основание.
Независимо от горното, в хода на
административното производство е допуснато и друго процесуално нарушение, скоето
следва да се квалифицира като съществено такова. В хода на съдебното дирене, по
искане на процесуалния представител на жалбоподателката, с протоколно
определение от 24.11.2020 год. ответния административен орган е задължен да
представи уведомление по чл. 26, ал. 1 от АПК, по силата на което
жалбоподателката Т.Д.Ш. е била уведомена за започване на административното
производство за изменение на КККР по заявление вх. № 94-6660/ 30.04.2009 год. В
отговор на така указаното, по делото е постъпило писмо изх. №
20-81787-08.12.2020 год. на Началника на СГКК гр. Бургас, в което е заявено, че
по стартиралото производство направо е издадена заповед за изменение, като в
преписката липсва уведомление по чл. 26, ал. 1 от АПК, тъй като такова не е
било отправяно към заинтересованите от предложеното изменение страни.
Заявеното от административния орган
твърдение за липса на уведомяване по реда на чл. 26, ал. 1 от АПК, съда намира
са процесуално нарушение от категорията на съществените такива, които ограничават
правата на заинтересованите лица, в частност на жалбоподателката да участва в
производството, да изрази становище или възражение по искането и да ангажира
доказателства. Съгласно нормата на чл. 26, ал. 1 от АПК, за започване на
производството се уведомяват известните заинтересовани граждани и организации
освен заявителя. Обстоятелстово, че Т.Ш., като заинтересовано лице извън
заявителя не е била уведомена за административното производство влече след себе
си и нарушаване на правата й, регламентирани в чл. 34 от АПК, в т.ч. да се
запознае с административната преписка, да прави бележки, извадки или копия от
приложените по преписката документи, да заяви искания, бележки или възражения и
да ангажира доказателства в тяхна подкрепа. Всяко нарушение на процесуалните
правила, ограничаващо правата на заинтересованите лица, в случая правото на
участие в административното производство, съставлява съществено нарушение и
обосновава незаконосъобразност на оспорения административен акт на това
основание.
С оглед горното и предвид
констатираното от съда съществено процесуално нарушение, оспорената заповед се
явява незаконосъобразна и като такава следва да се отмени.
Независимо от горното, съда намира,
че при постановяване на оспорената заповед са нарушени и относимите материално
правни норми, по следните съоражения:
В сезиращата съда жалба е развита и
тезата, че допуснатото с оспорената заповед изменение на КККР по отношение на
сграда с идентификатор 81178.41.128.1 е незаконосъобразно и поради липсата на
предпоставките на чл. 54 от ЗКИР. Съда намира така заявеното възражение за
основателно. Съгласно нормата на чл. 54, ал. 1 от ЗКИР, непълнотата или
грешката се допълва или поправя от службите по геодезия, картография и кадастър
въз основа на писмени доказателства и проект за изменение на кадастралната
карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти.
Както вече се посочи, за да обоснове
наличието на грешка в КК, в обяснителната записка към проекта за изменение е
посочено несъответствие между изградената на място в имота сграда и начина по
който тя е нанесена в КК. С цел оборване на така заявеното наличие на грешка в
КК, което е обосновало и постановяване на оспорената заповед с правно основание
чл. 54, ал. 1 от ЗКИР, в хода на съдебното дирене по искане на процесуалния
представител на жалбоподателя беше допусната и приета съдебно-техническа
експертиза, заключението по която съда кредитира изцяло като безпристрасно,
обективно и пълно. В резултат на извършените изследвания на място и запознаване
с доказателствата по делото, вещото лице е установило, че сградата е била
нанесена в първоначалния си вид в плана на новообразуваните имоти на м.
Червенка, землище с. Черноморец, одобрен със Заповед № РД 09-293/25.07.2005
год., като съгласно този план, сградата с нейноте очертания отговаря на
одобрения проект към Разрешението за строеж. По възлагане от собствениците на
сградата е изготвен проект за изменение на КК, като в обяснителната записка към
проекта е посочено, че е извършено заснемане на допълнителните елементи на
сградата, представляващи полуподземен етаж, който не бил отразен в кадастъра. В
резултат на извършения на място оглед, вещото лице е установило, че
действително в резултат на деневилацията на терена има полуподземна част, в
която са поместени складове, покривът на които представлява открита тераса.
Заключението на вещото лице е, че именно тази тераса и складови помещения са
включени неправилно към застроената площ на сградата. В отговор на поставен
въпрос при проведеното на 09.03.2021 год. съдебно заседание, вещото лице е
посочило, че височината на въпросната тераса, която неправилно е включена към
застроената площ е – котата от средно прилежащия терен не надвишава един метър.
Така даденото заключение не е оспорено от страните и е прието от съда.
Въз основа на отговорите, дадени от
вещото лице, съда намира, че в случая не са били налице предпоставките на чл.
54, ал. 1 от ЗКИР за одобряване на поисканото изменение на КК. Както вече се
посочи, по този ред се допуска изменение на кадастралната карта при наличието
на непълноти или грешки. При постановяване на административния акт е прието
наличието именно на такава грешка, поради факта, че по действащата кадастрална
карта, сградата с идентификатор 81178.41.128.1 е нанесена със застроена площ от
35 кв.м., докато действителната застроена площ е 66 кв.м. Така формирания извод
е неправилен. Съгласно нормата на § 5, т. 1, изр. 2 от ДР на ЗУТ, в
застроената площ на приземно ниво не се включват тераси, външни стълби и
стълбищни площадки, рампи, гаражи и други елементи с височина до 1,2 м от
средното ниво на прилежащия терен. От отговора на вещото лице се установява, че
височината на въпросната тераса не надвишава 1 метър, поради което тази тераса
не следва да се включва към застроената площ на сградата, което неправилно и в
противоречие с посочените норми е направил административния орган.
По изложените съображения, настоящия
съдебен състав намира оспорената заповед за неправиблна и незаконосъобразна и
като такава следва да се отмени.
По делото е направено искане за
присъждане на разноски от двете страни в процеса. Като съобрази изхода на спора
пред настоящата инстанция и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на
жалбоподателя следва да се присъди сумата от 1 810,00 лева, от които 10,00
лева държавна такса, 1 100,00 лева адвокатско възнаграждение изплатено в
брой, съгласно приложения договор за правна защита и съдействие, 300,00 лева
възнаграждение за съдебно-графическата експертиза и 400,00 лева възнаграждение
за съдебно-техническата експертиза. В съпроводителното писмо, с което е изпратена
административната преписка, административния орган е направил възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съда намира така направеното
възражение за неоснователно, доколкото съгласно нормата на чл. 8, ал. 2, т. 1
от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, за
процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без
определен материален интерес по Закона за устройство на територията
възнаграждението е 900,00 лева. В случая, видно от приложения договор за правна
защита и съдействие, договореното и изплатено в брой адвокатско възнаграждение
е 1 100,00 лева, т.е. малко над минималното такова и съответства на
фактическата и правна сложност на правния спор, както и на процесуалното
поведение и активност на адв. Д.-И..
Мотивиран
от горното и на основание чл. 173, ал. 2 АПК, Административен съд Бургас, втори
състав
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед № КД-14-02-605/05.06.2009 год. на Началник
на Службата по геодезия, картография и кадастър гр. Бургас, с която на
основание чл. 54, ал. 1 от ЗКИР е одобрено изменението на кадастралната карта и
кадастралните регистри на с. Черноморец, ЕКАТТЕ 81178, общ. Созопол, одобрена
със Заповед № РД-18-12/ 24.04.2007 год. на Изпълнителния директор на АГКК,
състоящо се в: промяна в границите на съществуващи обекти в КККР, а именно –
сграда с идентификатор 81178.41.128.1; промяна в данните за собственост и
собственици на сграда с идентификатор 81178.41.128.1, като заповедта важи и за имот
81178.41.128.
ОСЪЖДА
Агенцията по геодезия, картография и кадастър – София, да заплати на Т.Д.Ш. с
ЕГН ********** с адрес *** и адрес за получаване на призовки и съобщения – гр.
Бургас, ул. „Иван Богоров“ № 17 чрез адв. Т.Д.-И. сумата от 1 810,00
(хиляда осемстотин и десет) лева разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в
14-дневен срок от съобщението за изготвянето му, пред Върховен административен
съд на Република България.
СЪДИЯ: