№ 349
гр. Варна , 14.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 28 СЪСТАВ в публично заседание на тридесети
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Силвия Обрешкова
при участието на секретаря Калинка Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от Силвия Обрешкова Административно
наказателно дело № 20213110202019 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на ПЛ. СТ. К. против НП № 21-0442-000202/26.04.21г. на Началника
група към ОДМВР Варна, Сектор Пътна полиция, с което на осн.чл.174 ал.3
пр.2 от ЗДвП на Пл.К. е наложено наказание глоба в размер на 2000 лева и
Лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца и на основание
чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 10 лв.
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване от
надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.
В Жалбата въззивната страна моли да бъде отменено НП. Твърди, че е
отказвал извършването на проверка, тъй като няколко дни по-рано бил в
компания на хора, които пушили трева. Неправилно било посочено мястото
на проверката, като въззивникът отказал такава не на мястото, посочено в НП
, а в ІV РУ – Варна.
В съдебно заседание въззивникът се явява лично и с адв.П.Д., който по
съществото на делото пледира НП да бъде отменено. Доверителят му отказал
проверка в ІV РУ-Врана, а не в кв.Галата, на кръстовището на ул.“Боровец“ и
1
ул.“Кап. І ранг Георги Купов“.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
На 09.04.21 г., в 12.30 часа Пл.К. управлявал л.а. Ауди с ДК № В 0806
ВХ когато бил спрян за проверка. У него било намерено топче зелена
тревиста маса и във връзка с държане на наркотични вещества бил отведен в
ІV РУ-Варна. Споделил, че предната вечер употребявал марихуана и отказал
да даде проба с техническо средство.
Срещу К. бил съставен АУАН, предявен за подпис на нарушителя и
подписан без възражения.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от
събраните по делото доказателства– справката за нарушител от региона,
материалите по АНП и показанията на св. П., които съдът кредитира като
искрени, добросъвестни, логични и непротиворечиви. Те изцяло се
подкрепят от писмените доказателства – АУАН, талон за
изследване.Писмените доказателства са събрани по реда на НПК, поради
което също са изцяло ценени от съда като достоверни.
Съдът, предвид императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните изводи:
При провеждане на АНО са допуснати съществени процесуални
нарушения. АУАН и НП са издадени в предвидените от закона срокове по
чл.34 ЗАНН. АУАН е издаден в тримесечния срок от узнаване на нарушителя,
но не по-късно от една година от нарушението, а НП е издадено в
предвидения от закона 6-месечен срок и от компетентни лица, оправомощени
с приложената по делото заповед.
В АУАН са посочени от правна страна всички съставомерни признаци
на нарушение по чл. 174 ал. 3, изразяващо се в отказ да бъде извършена
проверка с техническо средство и отказ да се изпълни предписание за
химико-токсикологично лабораторно изследване. От фактическа страна
обаче, са описани факти само за отказ от изследване с техническо средство.
2
Не е описано, че водачът отказва да му бъде извършено лабораторно
изследване. Същото се отнася и до АУАН. Смисълът на предявяване на
АУАН е нарушителят да се запознае с фактите, въз основа на които е
обвинен, тъй като защитата се гради именно срещу фактите. Неописването на
факти, пряко относими към съставомерните признаци на нарушението
ограничава правото на защита и води до извод, че НП следва да бъде
отменено. При наличието на алтернативни изпълнителни деяния няма пречка
да се посочат повече от едно от тях, като това само по себе си не ограничава
правото на защита. От правното описание на нарушението, се извежда
заключението, че АНО е наказал лицето не само за това, че отказал
извършването на проверка с техническо средство, но и че не изпълнил
предписанието за медицинско изследване. За втората хипотеза на
нарушението, обаче, не са изложени каквито и да било обстоятелства и то не
е описано от фактическа страна.
И отказът да се извърши проба с техническо средство и отказът да бъде
извършено лабораторно изследване осъществяват поотделно състава на
нарушението, но не става ясно от АУАН и НП дали лицето е наказано само за
едното от тях, или и за двете.
Изискването за посочване на място на извършване на нарушението е
свързано с необходимостта това нарушение да бъде индивидуализирано по
категоричен начин. В някои случаи за пълната индивидуализация на
нарушението и достатъчно да се посочи само населеното място, а в други
случаи, например движение с превишена скорост, е от съществено значение
местоизвършването да се конкретизира с по – голяма точност. В този случай
мястото на извършване не се отразява на изводите за съставомерност на
нарушението и за неговото категорично индивидуализиране не е необходимо
да се описват конкретни координати, а е достатъчно да се посочи населеното
място. Ето защо съдът намира, че посочването на ул.“Кап.І ранг Г. Купов“ и
ул.“Боровец“, където е била извършена проверката, вместо „ІV РУ при
ОДМВР – Варна“, където е била довършена, не е предпоставка за отмяна на
НП. Това не е съществено процесуално нарушение, нито води до извод за
неправилно приложение на материалния закон.
Описаното процесуално нарушение е довело до това, че на въззивника
да не е могло да му стане ясно в какво се изразява нарушението му от правна
3
страна и срещу какви факти се защитава, поради което НП следва да бъде
отменено. Не става ясно дали въззивникът е наказан само за отказ да му бъде
извършена проверка, или и за неизпълнение на предписание за лабораторно
изследване.
Законодателят описвайки нарушението е използвал съчетанието :
„и/или“, от което се налага изводът , че всяко едно от деянията –отказ за
изпробване с техническо средство, или отказ за кръвна проба, само по себе си
е достатъчно за да се счита нарушението извършено. Не се изисква да е
налице едновременно отказ и от проба с дрегер и от кръвна проба. Поради
това достатъчно е дори и само това, че лицето е отказало проба с техническо
средство,за да се счита осъществен състава на нарушението по чл. 174 ал.3 от
ЗДвП.
Поради основанията за отмяна на НП по т.1, съдът намира, че не следва
да се произнася по справедливостта на наказанието, чийто размер е
императивно предвиден от закона.
По т. 2 НП следва да бъде потвърдено. Не се констатират съществени
процесуални нарушения, налице е пълно и точно фактическо и правно
описание, посочена е кореспондираща с тях правна норма. Правилно е
приложен материалният закон, като непредставянето на контролен талон към
СУМПС е нарушение на чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП и е обявено за наказуемо по
чл. 183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП. Наложеното наказание е съответно на
предвиденото в закона и е справедливо.
Предвид това, че част от НП е отменено, а част – потвърдено,
разноските следва да се присъдят в съответствие с тези части. Глобата от 10
лв. е 0,5% от цялото, поради което Пл.К. следва да плати 0,5% от разноските
за юрисконсулт , направени от ІV РУ-Варна, а ІV РУ-Варна следва да платят
на Пл. К. 95% части от направените него разноски за адвокатско
възнаграждение. Съгласно фактическата и правна сложност на делото и
участието на юрисконсулта, съдът намира, че неговото възнаграждение
следва да е в минимален размер от 80лв, а 0.5% възлизат на 4 лв. Видно от
приложения договор за правна защита и съдействие, направените от
въззивника разноски за адвокатско възнаграждение са в размер на 500 лв.,
99,5% от които възлизат на 497.50лв.
4
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 21-0442-
000202/26.04.21г. на Началника група към ОДМВР Варна, Сектор Пътна
полиция, В ЧАСТТА МУ , в която на осн.чл.174 ал.3 пр.2 от ЗДвП на Пл.К. е
наложено наказание глоба в размер на 2000 лева и Лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 21-0442-
000202/26.04.21г. на Началника група към ОДМВР Варна, Сектор Пътна
полиция, В ЧАСТТА МУ, в която на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП
на Пл. К. е наложено наказание глоба в размер на 10 лв.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Варна да заплати на ПЛ. СТ. К. 495.50 лева
разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ПЛ. СТ. К. ЕГН ********** да заплати на ОД на МВР –
Варна 4.00 лева разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Подлежи на касационно обжалване пред Варненския административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5