Р Е Ш Е Н И Е
11.12.2020
год.
Номер 260034 Година 2020 Град Велики Преслав
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен
съд – Велики Преслав трети състав
На
03 (трети) декември Година 2020
В публично съдебно заседание, в следния
състав:
Председател Теодора Йорданова-Момова
Секретар Марияна Василева,
Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното
от съдия Йорданова-Момова
административно-наказателно
дело номер 220 по
описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба, подадена от М.Ж.К. с ЕГН **********
срещу наказателно постановление № 03230006 от 25.06.2020 г., издадено от Началника
на Районно управление гр. *** при ОД на МВР гр. ***.
Жалбоподателят
счита, че при издаване на наказателното постановление са допуснати процесуални
нарушения, тъй като е неразбираемо за коя от предвидените в чл. 8, ал. 3 и ал.
4 от ЗЗакрД е наказана. Освен това, счита, че извършеното нарушение е маловажно.
Предвид изложеното се иска от съда наказателното постановление да бъде отменено
изцяло като незаконосъобразно.
В
съдебно заседание жалбоподателката не се явява.
В съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН, въззиваемата
страна моли наказателното постановление да бъде потвърдено, като й бъдат
присъдени деловодни разноски.
Видно от
материалите по приложената по делото административнонаказателна
преписка, на 11.06.2020 г. полицай М.П.Д. – полицай
ООР в РУ на МВР гр. *** съставил акт за установяване на административно
нарушение № 6/16.06.2020 г. от
11.06.2020 г. срещу М.Ж.К. с ЕГН ********** ***, за това, че „на 11.06.2020 г. около 22,15 ч, в гр. ***
на бул. „***“ №**, като родител не е придружила непълнолетното си дете И.И. Б. с
ЕГН **********, за което полага грижи, на обществено място след 22,00 часа или
не е осигурила пълнолетно дееспособно лице за негов придружител, с което
нарушила чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗакрД.”
На
основание така съставения акт е издадено и атакуваното наказателно
постановление № 03230006 от 25.06.2020 г.,
с което на М.К. е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв.,
на осн. чл. 45, ал. 3 от ЗЗакрД, за това, че на
11.06.2020 г. около 22,15 ч, в гр. ***, на бул. „***“ № **, като родител не е
придружила непълнолетното си дете И. И. Б. с ЕГН ********** (навършени 16
години), за което полага грижи, на обществено място след 22,00 часа или не е
осигурила пълнолетно дееспособно лице за негов придружител, с което виновно нарушила чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗакрД.
Жалбоподателката
не оспорва фактическите констатации, изложени в акта за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление.
Съдът, като обсъди материалите по
приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на
съдебното производство гласни и писмени доказателства – свидетелските показания на М.Д.
(актосъставител) и Д.Ч. (свидетел по акта), разписка за предадено на родителите
дете от 11.06.2020 г., докладни записки, установи от фактическа страна следното:
На 11.06.2020
г. детето на жалбоподателката М.К. – И. Б., по това време 16-годишна се
намирала с още трима приятели в центъра на гр. ***, обл. ***. Децата били
седнали на пейки на бул. „***“ в непосредствена близост до централния площад на
града и разговаряли помежду си. Около 22,00 часа край тях минала
жалбоподателката и заявила на дъщеря си, че следва да се прибира вкъщи. Около 22,15
часа на мястото пристигнали служителите на РУ на МВР гр. *** – свидетелите М.Д. и Д.Ч. с цел извършване на проверка
по спазване разпоредбите на Закона за закрила на детето. Същите констатирали
присъствието на обществено място на непълнолетните, които били без пълнолетен
придружител и ги отвели в сградата на РУ на МВР гр. ***.
При
така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:
По допустимостта на жалбата:
Последната
е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо
което е издадено атакуваното НП и в установения от закона 7-дневен срок от
връчването на НП. Ето защо жалбата е допустима.
Относно основателността на жалбата:
Разгледана по същество, жалбата е
ОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе
предвид следното:
При съставянето на
акта за установяване на административно нарушение и издаването на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на административно
наказателно-процесуалните правила, които да налагат отмяна на последното. В
тази насока, неоснователно е възражението на жалбоподателката, че поради
наказването й за нарушение по чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗакрД не била наясно за
какво я наказват. Съдът намира, че разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от закона е
приложима във връзка с ал. 4 от същия текст, тъй като последният дава
възможност на родител, който не може да придружи над 14-годишното си дете след
22,00 часа, да осигури негов пълнолетен придружител. Административнонаказващият
орган е приел, че жалбоподателят нито е придружила детето си, нито е осигурила
негов придружител.
Не се
спори по делото, че към 11.06.2020 г. низходящата на М.К. – И. Б. е била
непълнолетна – 16-годишна, както и че в 22,15 часа същата се намирала в центъра
на гр. Смядово.
Административно-наказателната
отговорност на жалбоподателката е ангажирана за извършено нарушение по чл. 8,
ал. 3 и ал. 4 от ЗЗакрД. Съгласно цитираните разпоредби, родителите,
настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, са
длъжни да го придружават на обществени места след 20,00 часа, ако детето не е
навършило 14 годишна възраст, съответно след 22,00 часа, ако детето е навършило
14-годишна възраст, но не е навършило 18-годишна възраст. Ако родителите не
могат да придружат детето, те са длъжни да осигурят пълнолетно дееспособно лице
за негов придружител на обществени места в посочените времеви отрязъци.
Безспорно, в случая родителите на непълнолетната И. Б. не са я придружавали на
обществено място – на бул. „***“ в гр. *** след 22,00 часа. Тоест, родителите
на детето, вкл. и М.К., не са изпълнили родителските си задължения, вменени им
в нормите на чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗакрД.
Според настоящият състав, обаче, осъщественото от К. нарушение е със
значително по-ниска степен на обществена опасност от обичайно извършваните от
този вид. Тоест, деятелността на жалбоподателката следва да се квалифицира като
маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, поради следното: легалната
дефиниция на понятието „маловажен случай“ се съдържа в чл. 93, т. 9
от НК, която разпоредба, съгласно чл. 11 от ЗАНН се прилага субсидиарно в административнонаказателното
производство. Според чл. 93, т. 9
от НК, „маловажен случай“ е този, при който извършеното деяние с
оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. При обсъждане
на този въпрос, съдът взе предвид наличието на следните смекчаващи
обстоятелства: пребиваването на детето в централната част на град, без
съпътстващи други нарушения на обществения ред; часът на установеното нарушение
– едва петнадесет минути след 22,00 часа; посещението от жалбоподателката на
мястото в 22,00 часа и подканата от нея спрямо непълнолетната й дъщеря, че
следва да се прибира, липсата на други нарушения на ЗЗДетето. Всички тези факти представляват многобройни,
смекчаващи отговорността на жалбоподателката обстоятелства.
Поради
това, съдът счита, че наказателното постановление се явява и неправилно.
По изложените съображения, съдът
счита, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде изцяло отменено,
като постановено в нарушение на материалния закон.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ КАТО НЕПРАВИЛНО наказателно
постановление № 03230006 от 25.06.2020 г., издадено от Р.С.С. – Началник на Районно управление гр. *** при ОД
на МВР гр. ***, въз основа на акт за
установяване на административно нарушение № 6/16.06.2020 г. (Серия Г, бл. № 875731) от 11.06.2020 г.,
съставен от полицай М.П.Д. *** при ОД на МВР гр. ***, с което на М.Ж.К. с ЕГН **********, с адрес: ***, за нарушение на чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от
Закона за закрила на детето и на
основание чл. 45, ал. 3 от ЗЗакрД, е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 300 лв. (триста лева).
На основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, решението може да се обжалва с
касационна жалба, пред Административен съд – Шумен,
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, по реда на глава XII от Административнопроцесуалния
кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.
Районен съдия: