Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 22.07.2022
г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-г с-в, в
публичното заседание на пети април през
2022 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕЛИ МАРИНОВА
ДИМИТРИНКА КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА
при секретаря В.Иванова, като
разгледа докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 5369 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.258-273 ГПК.
С решение № 20047001 от 18.02.2021 г. СРС, 127 с-в, по
гр.д.№ 15199/2020 г. е признал за установено по предявените от „Т.С.“ ЕАД
установителни искове по реда на чл.422 ГПК с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ, че Р.М.П. дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата от 4 906,68 лв.,
представляваща стойност на потребена топлинна енергия през периода от
01.10.2016 г. до 30.04.2019 г. със законната лихва върху сумата от 09.12.2019
г. до окончателното плащане на сумата за имот с абонатен № 017008,
представляващ апартамент № 2 в гр.София, ул. ********и сумата от 75,69 лв.,
представляваща главница за предоставена услуга дялово разпределение за периода
01.12.2016 г.-30.04.2019 г. със законната лихва от 09.12.2019 г. до
окончателното плащане, като е отхвърлил иска за главница за топлинна енергия за
разликата над 4 906,68 лв. до пълния предявен размер от 4 973,82 лв.,
както и за периода 01.05.2016 г.-30.09.2016 г. и иска за главница за дялово
разпределение за разликата над 75,69 лв. до пълния предявен размер от 78,30 лв.,
както и за периода 01.11.2016 г.-30.11.2016 г., за които вземания е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение от 18.12.2019 г. по ч.гр.д.№
71388/2019 г. по описа на СРС, 127 с-в.С решението са отхвърлени предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу Р.М.П. установителни
искове по реда на чл.422 ГПК с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване
за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 553,30 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2017 г. до 02.12.2019 г. и
сумата от 13,91 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.12.2016 г. до
02.12.2019 г. за описания по-горе имот.Решението е постановено при участието на
„Б.“ ООД като трето лице-помагач на страната на ищеца.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника Р.М.П.
в частта, с която са уважени исковете срещу него с оплаквания, че в тази част
решението е постановено в нарушение на материалния закон и на съществени
процесуални правила.Въззивникът твърди, че първоинстанционният съд неправилно е
приел, че ответникът е потребител на топлинна енергия, като излага доводи, че
изброяването в нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ не е изчерпателно, и че откриването
на индивидуална партида на ползвателя представлява договор между това трето
лице и топлопреносното предприятие.Поддържа становище, че погасената по давност
сума е в по-голям размер от приетия от съда.Твърди, че не дължат и суми за услугата
за дялово разпределение, тъй като не са представени доказателства за
основанието за присъждането им, нито за техния размер.Моли съда да отмени
решението в обжалваната част и да отхвърли исковете.
Ответникът по въззивната жалба-„Т.С.“ ЕАД оспорва същата,
без да излага конкретни доводи.Моли съда да потвърди обжалваното решение.Претендира
разноски.Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
Третото лице-помагач-„Б.“ ООД не взема становище по
въззивната жалба.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди
представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Районният съд е бил сезиран с положителни установителни
искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.Ищецът-„Т.-С.” АД твърди, че на 09.12.2019 г. е депозирал заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу Р.М.П.
за сумата от 4 973,82 лв.-главница, представляваща стойността на неплатена
топлинна енергия за топлоснабден имот-апартамент № 2, находящ се в гр.София, ул.
********аб.№ 017008 за периода 01.05.2016 г.-30.04.2019 г., 553,30 лв.-лихва за
забава върху главницата за периода 15.09.2017 г.-02.12.2019 г., сумата от 78,30
лв. за разпределение на топлинната енергия за периода 01.11.2016 г.-30.04.2019
г. и 13,91 лв.-лихва за забава за периода от 01.11.2016 г. до 30.04.2019 г. със
законната лихва върху главниците от датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумите.Твърди,
че длъжникът е подал възражение по чл.414 ГПК срещу издадената заповед по ч.гр.д.№
71388/2019 г. на СРС, 4127 с-в и на ищеца е даден 1-месечен срок да предяви иск
за установяване на вземането.Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна
енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ.Твърди, че съгласно
чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия
/ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови
нужди в гр.София, които се изготвят от „Т.С.“ ЕАД и се одобряват от ДКЕР към
МС, с които се регламентират търговските отношения между потребителите на
топлинна енергия и дружеството; правата и задълженията на двете страни; редът
за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия;
отговорностите при изпълнение на задълженията и др.Ответникът не е упражнил
правата си по чл.150, ал.3 3Е и спрямо него са влезли в сила ОУ за продажба на
топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София,
одобрени с решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на КЕВР, в сила от 14.03.2014 г.,
както и ОУ, одобрени с решение № ОУ-1/26.06.2016 г. на КЕВР, в сила от
11.08.2016 г.В раздел XI от ОУ от 2014 г., чл.33, ал.1 от ОУ от 2014 г. е
посочено, че клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата
на продавача.Твърди, че от 12.03.2014 г. дружеството ежемесечно удостоверява
публикуването в интернет страницата на данни за дължими суми за топлинна
енергия в присъствието на нотариус, за което се съставят констативни
протоколи.Ответникът е ползвал доставяната от дружеството топлинна енергия през
процесния период и не е погасил задълженията си.Съгласно чл.139 ЗЕ
разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда-етажна
собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на
договор с лице, вписано в публичния регистър по чл.139а.Сградата, в която се
намира имотът на ответницата, е сключила договор за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия с „Б.Б.” ООД.За предоставената услуга
дялово разпределение клиентите дължат суми за разпределение на топлинна енергия
към топлопреносното предприятие съгласно чл.61 от Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. и чл.36, ал.1 от ОУ за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „Т.С.“ ЕАД ***.Моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника, че му дължи сумата от от 4 973,82
лв.-главница, представляваща стойността на неплатена топлинна енергия за
топлоснабден имот-апартамент № 2, находящ се в гр.София, ул. ********аб.№
017008 за периода 01.05.2016 г.-30.04.2019 г., 553,30 лв.-лихва за забава върху
главницата за периода 15.09.2017 г.-02.12.2019 г., сумата от 78,30 лв. за
разпределение на топлинната енергия за периода 01.11.2016 г.-30.04.2019 г. и
13,91 лв.-лихва за забава за периода от 01.11.2016 г. до 30.04.2019 г. със
законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение до окончателното изплащане на сумите.
Със заявление вх.№ 3090021/09.12.2019 г. ищецът е поискал
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу Р.М.П. за процесните суми.На 18.12.2019 г. СРС, 127 с-в, по ч.гр.д.№ 71388/2019 г. е издадена заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК за
посочените в заявлението суми.Длъжникът е подал възражение срещу издадената
заповед за изпълнение.Съобщението за възможността за предявяване на
установителен иск е връчено на ищеца на 20.02.2020 г.Исковата молба е подадена
на 27.03.2020 г. /в срока по чл.415 ГПК с оглед чл.3, т.1 от Закона за мерките
и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на НС от
13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците/.
Видно от протокол от 26.08.2002 г. ОС на етажните
собственици в сградата, находяща се в гр.София, ул. „********“ № 15 и № 17а е
взело решение за сключване на договор с „Б.Б.“ ООД за извършване на услугата индивидуално
разпределение на топлинната енергия.
На 30.08.2002 г. е подписан договор между ЕС на адрес-гр.София,
ул. „********“ № 15 и № 17а и „Б.Б.“ ООД за извършване на услугата „топлинно
счетоводство“.
С нотариален акт № 76 по н.д.№ 601/2016 г. Р.М.П. е дарил на дъщеря си К.Р.П.апартамент
№ 2, находящ се в гр.София, ул. „********“ №
17а, като си е запазил правото на безвъзмездно ползване върху имота.
Представени са и индивидуални справки за ползвана топлинна енергия за
процесния период и формуляри за отчет на уредите за дялово разпределение,
подписани от ответника.
От заключението на приетата техническа експертиза на вещото лице Ива
Урумова е установено, че сумата за топлинна енергия за процесния период възлиза
на 4 973,80 лв. без предишни
просрочени или неплатени сметки и без лихви.Сумите за топлинна енергия на имота
са начислени съгласно изискванията на действащата нормативна уредба в областта
на енергетиката-Наредба № 16-334/2007 г.
При така установената
фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
В частта, с която
предявените положителни установителни искове са отхвърлени решението е влязло в
сила поради необжалването му и не е предмет на настоящото производство.
Съдът счита, че е налице правен интерес от предявяване на положителните
установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и
същите се явяват допустими, тъй като длъжникът е подал възражение по чл.414 ГПК.
Първоинстанционният съд е приел, че ответникът е
потребител на топлинна енергия за процесния имот в качеството му на носител на
вещното право на ползване върху него.По отношение на размера на доставената
топлинна енергия съдът е кредитирал заключението на приетата по делото
техническа експертиза.Съдът е разгледал възражението на ответника за
погасителна давност, като е приел, че с оглед датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение погасени с изтичането на 3-годишния
давностен срок са вземанията за периода 01.05.2016 г.-30.09.2016 г. и е уважил
иска за главница за топлинна енергия за сумата от 4 906, 68 лв.По
отношение на вземането за главница за дялово разпределение съдът е приел, че
погасено по давност се явява и вземането за м.11.2016 г., за което
погасителната давност е започнала да тече на 01.12.2016 г. и е уважил иска за
сумата от 75,69 лв. за периода 01.12.2016 г.-30.04.2019 г.
Настоящият съдебен състав споделя мотивите на
първоинстанционния съд и на основание чл.272 ГПК препраща към тях.Не се
установи при постановяване на решението да е допуснато нарушение на императивни
материалноправни норми.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда- етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти.Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ
продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното
предприятие се осъществява при публично известни ОУ, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията.Според нормата на чл.155, ал.1,
т.2 ЗЕ потребителите на топлинна енергия в сграда-ЕС заплащат консумираната
топлинна енергия на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за
сградата, и една изравнителна вноска.В чл.142, ал.2 ЗЕ е предвидено, че
топлинната енергия за отопление сграда-ЕС, се разделя на топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части
и топлинна енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.В
разпоредбата на чл.153, ал.3 ЗЕ е дадена възможност на потребителите, които не
са съгласни с разпоредби в Общите условия /ОУ/, в 30-дневен срок от влизането
им в сила да внесат в топлопреносното предприятие заявление и да предложат
специални условия.Правото на жалби и рекламации е предвидено и в самите ОУ.
От представения нотариален акт за дарение е установено, че ответникът си е
запазил вещното право на ползване върху процесния имот, поради което същият има
качеството на потребител по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ.Същият е подписал и
протоколите за главен отчет, в които е посочен като клиент.Не се установи, че
друго лице е подало молба-декларация за откриване на партида за имота, респ. че
потребител се явява лице, различно от посочените в цитираната разпоредба.Ирелавантно
за определяне качеството на потребител е
фактическото ползване на имота.
От приетата по делото техническа експертиза е установен и
размера на потребената топлинна енергия.Първоинстанционният съд правилно е
определил периода на погасените по давност вземания.Неоснователно е оплакването
на въззивника, че погасената по давност
сума е в по-голям размер от приетия от съда.При определяне на размера на
дължимата сума първоинстанционният съд е съобразил резултатите от
изравнителните сметки и е определил правилно размера на действително потребената
топлинна енергия за периода, който не е обхванат от погасителна давност.
Заплащането на цената за услугата „дялово разпределение“ от потребителя на
продавача е предвидена в чл.36 от ОУ в сила от 2014 г. за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД ***, съответно в чл.36 от ОУ в сила от 12.08.2016
г., както и в чл.61 от Наредба №
16-334/2007 г.Цената на услугата за дялово разпределение се посочва в договора
по чл.139, ал.3, т.4 ЗЕ, сключен между топлопреносното предприятие и лицето,
избрано от клиентите по чл.139б ЗЕ.По делото е представено решение на ОС на
етажните собственици за избор на третото лице-помагач- „Б.“ ООД за сключване на
договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство, като на 30.08.2002 г.
е сключен договор № 1751 между ЕС, където се намира процесният имот и третото
лице-помагач.Условие за заплащане на
цената за дялово разпределение от потребителя е да е извършена такава услуга.От
приетата техническа експертиза се установи, че ФДР е изготвяла изравнителни сметки след всеки
отоплителен сезон.При това положение искът за заплащане на сума за услугата
дялово разпределение е основателен за посочения период.
Други оплаквания във въззивната жалба не са направени, а съгласно разпоредбата
на чл.269, ал.1, изр.второ ГПК въззивният съд е обвързан от посоченото в нея.
Поради съвпадането на крайните изводи на двете инстанции обжалваното
решение следва да се потвърди.
Разноски в полза на въззиваемия не следва да се присъждат, тъй като същият
не е представил отговор на въззивната жалба, нито е изпратил процесуален
представител в съдебно заседание, а е депозирал бланкетна молба с искане за
отхвърляне на жалбата без изложени конкретни доводи и за присъждане на разноски
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20047001 от 18.02.2021 г. на СРС,
127 с-в, по гр.д.№ 15199/2020 г. в обжалваната част.
Решението е постановено при участието на „Б.“ ООД като
трето лице-помагач на страната на ищеца.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.