РЕШЕНИЕ
№ 10369
гр. София, 24.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20211110157986 по описа за 2021 година
Предявен e частичен отрицателен установителен иск с правно основание по
чл. 124 ГПК.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от Т. В. К.
против „Софийска вода“ АД. Предявен е иск за признаване за установено по
отношение на ответника, че ищецът не дължи сумата от 1200 лева, представляваща
част от сумата от 14 434,26 лева - стойност на ВиК услуги, за които са издадени
фактури в периода от 31.03.2012 г. до 18.07.2018 г., начислени по партида с клиентски
№
Ищецът твърди, че процесната сума е начислена от ответника като стойност на
потребени ВиК услуги в имот, находящ се в гр. София, кв. „ № . Счита, че не дължи
заплащането й поради липса на облигационно отношение с ответника, както и че няма
качеството на потребител. Алтернативно, счита, че ответникът не е спазил
разпоредбите на Наредба № 4 за условията и реда за присъединяване на потребителите
и за ползване на ВиК системи, поради което не е налице основание за начисляване на
процесната сума. Ответното дружество не спазило и приложимите ОУ. Оспорва и
приложената методика за изчисление на потребено количество ВиК услуги. Намира
освен това, че процесната сума е погасена поради изтекъл тригодишен давностен срок,
тъй като фактурите включвали задължения за погасен по давност период. Претендира
разноски.
В срочно постъпил отговор ответникът изразява становище за основателност на
предявения иск поради изтекъл давностен срок, като развива подробни съображения
относно института на погасителната давност. Изрично признава предявения
отрицателен установителен иск поради изтекла погасителна давност, като счита, че
следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК и ответникът да не бъде
осъждан за заплащане на разноски. С допълнително депозирана по делото молба от
1
23.06.2022 г. сочи, че признанието на предявения иск се отнася единствено до
заявеното основание, свързано с погасяването на вземанията по давност. Ответникът
не ангажира становище в срока за отговор на исковата молба по отношение на
останалите заявени от ищеца основания за недължимост на процусната сума.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
При предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК в
тежест на ответника е да докаже, че претендираното от него и оспорено от ищеца
вземане съществува, т.е. че през процесния период, включен в оспорената фактура,
между страните е съществувало валидно облигационно отношение, по силата на което
ищецът е бил потребител на ВиК услуги, доставени от ответника, чиято стойност
възлиза поне на претендираната сума, респ. че са налице обстоятелства, обуславящи
основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115
и чл. 116 ЗЗД.
При доказване на горното, в тежест на ищцата е да докаже, че е погасила
задължението.
Прието по делото е копие от решение, постановено по ГД № 10110/2021 г. на
СРС, 25 състав, върху което няма отбелязване за влизането му в законна сила, видно от
което, между страните е установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 1250
лева, представляваща друга част от общото оспорено вземане.
Прието по делото е изпратено от ответното дружество до ищеца писмо с изх.
номер по описа на „Софийска вода“ АД с приложена към него справка за задълженията
на Т. К. за периода от 31.03.2012 г. до 18.06.2018 г. в общ размер от 17146,34 лева.
В производството по делото не са ангажирани други доказателства.
Ищецът изрично оспорва качеството си на потребител на ВиК услуги за
процесния имот, като в тежест на ответното дружество е да докаже този факт. По
делото обаче не са представени доказателства, че В и К услуги в претендираното
количество действително са били доставени и потребени от ищеца по силата на
възникнало между страните облигационно правоотношение.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, потребители на услугите В и К са
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост.
Предоставянето на В и К услуги на потребителите срещу заплащане се осъществява от
В и К оператори, като в границите на една обособена територия само един оператор
може да извършва тази дейност – арг. чл. 198о, ал. 1 и ал. 2 ЗВ. Съгласно разпоредбата
на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г., получаването на услугите В и К се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и
одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните
системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган.
Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен
всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния
ежедневник (чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от наредбата). В настоящия случай е безспорно, че
оператор на В и К услуги на територията на гр. София е ответното дружество, но по
делото липсват доказателства, че Т. В. Конов, на когото е открита партида за
доставяните канализационни и водоснабдителни услуги в описания недвижим имот, е
собственик на жилището, респ. че в негова полза е било учредено вещно право на
2
ползване. Ответникът, който носи тежестта на доказване, не е ангажирал
доказателства, от които да се установява този факт /акт за собственост, изискан от
съответната Служба по вписвания и т.н./.
Същевременно, ответникът не е ангажирал и каквито и да било доказателства в
производството за установяване на оспореното количество на потребени ВиК услуги.
Ето защо се налага извод, че по делото не е проведено пълно и главно доказване
на факта, че ищецът има качеството на потребител на ВиК услуги и следователно не се
установява между него и ответното дружество да е възникнало облигационно
правоотношение за продажба на тези услуги. Не се установява и реално потребление на
фактурираните ВиК услуги.
С оглед на изложеното, ищецът не се явява задължено лице за претендираната на
договорно основание стойност на доставени ВиК услуги през посочения период,
поради което предявеният от нето установителен иск за недължимост следва да се
уважи. Предвид констатираната липса на облигационна връзка между страните, както
и липсата на доказан факт извършена ли е доставка на услуги в имота и на каква
стойност, то обсъждането на въпроса погасено ли е вземането по давност, се явява
безпредметно.
По разноските:
При този изход на спора на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 50 лева за заплатена
държавна такса.
На осн. чл. осн. чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗА ответникът следва да бъде
осъден да заплати на адв. М. Л. Л. сумата от 300,00 лв. адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на ищцата съобразно предвидения
минимален размер по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждение, издадена от Висшия адвокатски съвет.
Представеният списък на разноски включва възнаграждение в размер на 360,00 лева,
но съдът счита, че направеното възражение на ответника за прекомерност, следва да се
присъди минимумът съгласно посочената наредба. Освен това по делото не се
представят доказателства за регистрация на адв. Л. по ЗДДС, за да се претендира
размер, по-голям с 20 на сто от предвидения минимален такъв.
Така мотивиран и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124 ГПК, че Т. В. К., ЕГН:
********** не дължи на „Софийска вода“ АД, ЕИК: ********* сумата от 1200 лева,
представляваща част от общо начислена стойност на доставена питейна вода и ВиК
услуги в размер на 14434,26 лева за клиентски № **********, фактурирани в периода
от 31.03.2012 г. до 18.07.2018 г. за имот с адрес на потребление: гр. София, кв. „
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Софийска вода“ АД, ЕИК: *********
да заплати на Т. В. К., ЕГН: ********** сумата от 50,00 лева разноски в производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал 2 ЗА „Софийска вода“ АД,
ЕИК: ********* да заплати на адв. М. Л. Л., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул.
ет. сумата от 300,00 лева адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска
помощ и съдействие на ищеца в производството по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4