Р Е Ш Е Н И Е
№ 347
11.05.2023 г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО, в публично
заседание на дванадесети април две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ива Байнова
ЧЛЕНОВЕ: Росица Чиркалева
Петър Вунов
секретар: Светла Иванова
прокурор: Атанас Палхутев
като разгледа докладваното от съдия
Петър Вунов АНД(К) № 81 по описа за 2023
г. на Административен съд - Хасково, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във
вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по
касационна жалба на Г.Н.Г. против Решение № 332/17.11.2022 г., постановено по
АНД № 757 по описа за 2022 година на Районен съд - Хасково, с което е
потвърдено Наказателно постановление (НП) № 22-1253-000764
от 22.06.2022 г.
на Началник Сектор „Пътна полиция“ в ОДМВР -
Хасково,
с което на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП) му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2 000 лева и
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца.
В касационната жалба
са развити доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт, като се твърди, че
жалбоподателят не бил извършил нарушението, за което му било
наложено наказанието. В тази връзка се поддържа, че първоинстанционният
съд не кредитирал показанията на сочените от него
свидетели – очевидци, а кредитирал изцяло показанията на свидетелите — полицейски
служители, без да обсъди показанията на първите, според които автомобилът не се
управлявал от него. Бланкетно е релевирано и оплакване за допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които били основания за отмяна на НП.
Предвид
изложеното се иска да се отмени Решение № 332/17.11.2022 г., постановено по АНД
№ 757 по описа за 2022 година на Районен съд - Хасково, както и НП № 22-1253-000764 от 22.06.2022 г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ в ОДМВР - Хасково.
Ответникът по касационната жалба
- Началник Сектор „Пътна полиция“ в ОДМВР -
Хасково, не
изразява становище по нея.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Хасково дава
заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което
предлага решението на районния съд като правилно да бъде потвърденo.
Административен
съд – Хасково, като взе предвид наведените в касационната жалба пороци на оспореното решение и провери
служебно неговите валидност, допустимост и съответствие с материалния закон,
съобразно изискванията на чл. 218 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната
жалба е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 АПК, и
е процесуално допустима, доколкото е подадена в срока по чл. 211 АПК, от страна
с надлежна процесуална легитимация, против неблагоприятен за нея съдебен акт,
който подлежи на касационно оспорване.
Разгледана по
същество, тя се явява неоснователна.
С Решение № 332/17.11.2022
г. по АНД № 757/2022 г. Районен съд – Хасково е потвърдил НП № 22-1253-000764 от 22.06.2022 г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ в ОДМВР - Хасково, с което на
основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на Г.Н.Г.
е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2 000 лева и „Лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца.
За да потвърди процесното НП, районният съд е приел, че то, както и съставеният АУАН, са издадени от компетентни органи, в предвидените от закона срокове, при спазване на изискванията за тяхната форма и съдържание, без да са допуснати нарушения нито на материалния, нито на процесуалния закон. По отношение извършването на нарушението по чл. 174, ал. 3 ЗДвП и неговото авторство е посочено, че елементите от обективната и от субективната му страна се установявали от събраните по делото доказателства, и най-вече от показанията на свидетелите - очевидци С. Д.Г.и Г. А. Т., на които е дал вяра като детайлни, последователни, без вътрешни противоречия, дадени под страх от наказателна отговорност и изхождащи от лица с непосредствени впечатления и без данни за тяхна възможна заинтересованост от изхода на делото или предубеденост. По отношение на свидетелите на жалбоподателя - Т.Г.Р.и С. А. Г. е приел, че показанията на първия от тях били житейски нелогични, а вторият нямал преки впечатления за единствения спорен факт, а именно управлението на автомобила, като е отчел и близка роднинска и приятелска връзка на двамата с Г.Г..
Обжалваното
решение е валидно, допустимо и правилно.
Съображенията
за това са следните:
При напълно
изяснена фактическа обстановка, след като е събрал всички поискани допустими,
относими и необходими доказателства, надлежно е обсъдил същите, както и
наведените от страните доводи и възражения, решаващият състав на районния съд е
формирал правилен краен извод.
Основното
оплакване на касационния жалбоподател по своето естество представлява довод за
необоснованост на атакувания съдебен акт, а необосноваността не е предвидена
като касационно основание в чл. 348, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс
(НПК), във вр. с чл. 63в ЗАНН, но доколкото би могло да се приеме, че то
имплицитно включват твърдения за допуснати нарушения в процеса на формиране на
вътрешното убеждение на въззивната инстанция поради неспазване на правилата за
проверка и оценка на доказателствата, съдът счита, че следва да му даде
отговор.
Това
оплакване е явно несъстоятелно, тъй като контролираният съд е обсъдил подробно
и детайлно показанията и на двете групи свидетели по делото, като ги е съпоставил
помежду им, откроил е несъответствията между тях и е изразил ясно и точно
убеждението си защо намира, че трябва да се кредитират тези на свидетелите С.
Г.и Г. Т., респ. защо не заслужава доверие заявеното от Т.Р.и С. Г.. Некредитирането
на показания на последните свидетели не съставлява процесуално нарушение, след
като въззивната инстанция е посочила правилни съображения, поради които е
достигнала до този извод, и които се споделят изцяло от настоящия съдебен
състав и на основание чл. чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН
препраща към тях. Ето защо следва да се приеме, че тя е изложила достатъчно
убедителни мотиви защо не приема тезата на жалбоподателя, че не е управлявал
автомобила, а само е седял в него. По този начин изводът, че Г.Г. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 174, ал. 3 ЗДвП, е законосъобразен и липсва
допуснато нарушение на материалния закон.
По
отношение на твърдението за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които били
основания за отмяна на НП, следва да се отбележи, че
касационната жалба в тази й част е абсолютно бланкетна, тъй като не съдържа
каквото и да е било конкретно оплакване, което да бъде обсъдено от касационната
инстанция. Само за пълнота на изложението е необходимо да се подчертае, че в
постановеното от Районен съд – Хасково решение изрично е изследвано спазването
на изискванията при съставянето, предявяването и връчването на АУАН, респ. на
изискванията относно компетентността, формата и съдържанието на издаденото НП,
и на тази основа е направен законосъобразен извод за липсата на процесуални
нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на
санкционния акт на процесуално основание.
По тези
съображения съдът намира, че в случая не са налице поддържаните касационни
основания, поради което касационната жалба се явява неоснователна
и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора само касационният ответник има право на разноски, но такива не следва да му бъдат присъждани, тъй като липсва изрично искане за това, както и доказателства за извършването им.
Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 332/17.11.2022 г., постановено по АНД № 757 по описа за 2022 година на Районен съд - Хасково.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.