Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 26.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV Б въззивен състав, в публичното заседание, проведено на шести
юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
СТАНИМИРА ИВАНОВА
Мл.с.СВЕТЛАНА
АТАНАСОВА
при секретаря
Капка Лозева, като разгледа докладваното от мл. съдия Атанасова в.гр. дело № 2114 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 547841/28.11.2018г., поС.но
по гр.д. № 37930/2018г. по описа на СРС, 167ми състав, е отхвърлен предявеният
от А.В.С. срещу „Ч.Е.Б.“ АД иск с право основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за
признаване за уС.но, че ищецът не дължи на „Ч.Е.Б.“ АД сумата от 1041.97 лева,
представляваща вземане по корекционна сметка за доставена електро енергия за
периода от 15.12.2017г. до 14.03.2018г. за клиентски номер 310206382556 и за
недвижим имот с адрес в гр.София, ул. „*******, за която сума „Ч.Е.Б.“ АД е
издало фактура № **********/31.05.2018г.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК първоинстанционният
съд е осъдил А.В.С. да заплати на ответното дружество сума в размер на 300
лева, представляваща разноски в производството.
От ответника А.В.С., чрез процесуалния му
представител – адв.Б., в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК е депозирана въззивна
жалба, срещу първоинстанционното решение с аргументи за неговата неправилност.
В жалбата се излагат съображения, че ответното дружество не е установило при
условия на пълно и главно доказване обстоятелството, че между ищеца и ответника
съществува облигационна връзка, доколкото липсвали доказателства, че А.С. е
собственик или титуляр на вещно право на
ползване върху процесния имот. На следващо място, се подчертава, че
съставянето на констативни протоколи от проверки не се съдържало в нормата на
чл. 48 от ПИКЕЕ, а в чл. 47 от ПИКЕЕ, който към исковия период е бил отменен, а
действащата към датата на проверката уредба в ПИКЕЕ не отговаряла на изискванията на чл. 83 от ЗЕ. С оглед
изложеното в жалбата се поддържа, че било недопустимо посредством предвидените
в ГПК доказателствени средства да бъде уС.н факта на констатирано неточно
измерване. Твърди се, че предвидената в
ПИКЕЕ методология противоречи на чл. 82 от ЗЗД, като обективната отговорност
била изключение, поради което нейното предвиждане било единствено правомощие на
законодателя, а не на административен орган като ДКEВР, а в Закона за енергетиката не
била предвидена обективна безвиновна отговорност. Излага съображения, че била
налице неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, т. 5, т. 14 и т. 16 от ЗЗП и
на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП била нищожна. В жалбата се твърди, че
ответното дружество не е изпълнило задълженията си да предвиди ред за
уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, поради което за
него не се е породило правото да коригира сметката на ищеца за минал период.
Ето защо се моли обжалваното решение да бъде отменено, като бъде поС.но нов, с
което предявеният иск да бъде уважен, като в полза на въззивника бъдат присъдени и сторените разноски по делото.
В срока по чл.
263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от „Ч.Е.Б.“ АД, чрез процесуалния му
представител – юрк. Паланова, в който се оспорва твърдението на насрещната
страна. Излагат се съображения, че между страните е налице сключен договор за
продажба на ел.енергия при общи условия. Взема се отношение и по твърдението
във въззивната жалба, че дружеството нямало право да извършва корекция на
сметките, като се посочва, че правото на корекция произтичало изцяло от закона
и приетите ПИКЕЕ, действали към процесния период. Подчертава се, че чл. 47 от
ПИКЕЕ, отменен след м.02.2017г., не е единствената разпоредба, даваща право да
бъде извършена проверка, тъй като в чл. 58 от ОУ се съдържали правила,
идентични с тези на чл. 47 от ПИКЕЕ. Посочва се, че към исковия период чл.
48-51 от ПИКЕЕ са действали и са уреждали отношенията между страните. Твърди се
още, че в ОУ на ответното дружество – чл. 17, чл. 18 и чл. 49 от ОУ, съществува
ред за уведомяване на клиентите за извършената корекция, каквито са
изискванията на закона. Поддържа се, че не е необходимо установяването, че
именно потребителят е извършил неправомерно въздействие върху СТИ, доколкото
била предвидена обективна отговорност. С оглед изложеното моли въззивната жалба
да бъде отхвърлена, а обжалваното решение – потвърдено изцяло. Претендира се и
присъждането на разноски.
Софийски градски съд след извършена преценка на
представените по делото доказателства и изложените във въззивната жалба и в
отговора доводи, приема следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правна
квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта и по наличието на противоречие с императивните правни норми – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Въззивният съд
счита поС.ното от СРС, 167ми състав, решение за валидно, допустимо и правилно.
Във връзка с доводите във въззивната жалба
настоящият състав намира от фактическа страна следното:
По
делото е представено заявление за продажба на електрическа енергия за битови
нужди № 10000035647/13.02.2013г. за имот в гр.София, ж.к. „Овча купел“, ул. „*******,
подадено от името на ищеца А.В.С., неоспорено от страните. В заявлението С. е
декларирал, че е собственик на електроснабдения имот въз основа на нотариален
акт № 45, рег. № 615, том І, нот.дело № 35 от 2010г. Направено е отбелязване от
служителя приел заявлението, че е сверил представения нотариален акт с
декларираното от А.С., но че заявителят не прилага нотариалния акт към
заявлението си. Приложена по делото е и неоспорена от ищеца декларация за
получено съгласие на съсобственици, в която е посочено, че А.С. има съгласието
на останалите съсобственици клиентският номер за абонат № ********** да бъде регистриран на
негово име, като подписът върху подадената декларация също не е оспорен от
ищеца. По делото се установява и че ищецът е депозирал пред ответника заявление
за отсрочване/разсрочване на задълженията № **********/27.02.2014г., с което
ищецът е изразил волята си задължението му за клиентски номер 310206382556 в
размер на 388.87 лева да бъде разсрочено, поради невъзможност сумата да бъде
заплатена наведнъж.
От
ответника е представен протокол № 2898880 за абонатен № **********, от който е
видно, че на 09.06.2015г. на обекта в гр.София, ж.к Овча купел, ул. „*******, е
извършена подмяна на обслужващия потребителя А.С. електромер, като на мястото
на демонтираното СТИ с фабричен № 50440966 е монтирано СТИ с фабричен № 50317440,
като е отбелязано, че на монтирания електромер е извършена проверка през 2015г.
По делото е
представен констативен протокол № 1019761 от 14.03.2018г., от който се
установява, че на посочената дата двама служители на „ЧЕЗ Р.Б.“ АД – С.Г.С.и Р.И.В.,
в присъствието на двама свидетели – Л.Н.П.и И.Й.П.– представители на Федерация
на потребителите, са осъществили проверка на СТИ – електромер с фабричен номер 50317440,
находящ се на адрес в гр.София, ул. „*******, ап. 1А, представляващ апартамент,
по договорна сметка № 310206382556 на потребител А.В.С., абонатен № **********.
При извършената проверка е констатирано, видно от описаното в протокола, че
електромерът на абоната се намира в метално табло общо за входа. Посочено е, че
липсва пломба на щит на ел. таблото, като е констатирано, че е нарушена
пломбата на капачката на клеменния блок на електромера. В протокол е
отбелязано, че е нарушен холограмният стикер на големия капак на електромера. Удостоверено
е, че електромерът е свален, за да бъде изпратен за метрологична експертиза и на
негово място е поставен нов електромер с фабричен № **********. В протокола
липсва отбелязване дали е извършена проверка с калибриран електронен уред и
каква е отчетената грешка.
По делото е
приложено и писмо от изх.№ NTZ92090/15.03.2018г.
от „ЧЕЗ Р.Б.“ АД, отдел „Нетехнически загуби“, адресирано до А.В.С., с което
потребителят се уведомява за извършената на 14.03.2018г. проверка на СТИ с
фабричен № 50317440 и че същият е демонтиран и изпратен за извършване на
метрологична експертиза в Българския институт по метрология и след получаване
на резултатите същият ще бъде допълнително уведомен. Липсва обаче доказателство
за връчването на това уведомление на ищец по делото, доколкото е представена
обратна разписка за изпратени до ищеца „уведомление + КП1019761/03.2018г.“, ведно
с копие от плика на изпратените документи, върху които няма отбелязване, че писмото
е било получено. Удостоверено е на адреса е оставен стикер, но пратката е
непотърсена.
Ответникът е
представил и констативен протокол № 805/28.05.2018г. за метрологична експертиза
на средство за измерване, изготвен от Български институт по метрология, за
извършване на проверка на статичен еднофазен двутарифен електромер с
идентификационен номер 50317440. Посочено е, че е извършен оглед на електромера
преди започване на експертизата, като е констатирано съответствие с протокола
от демонтажа. Експертите са извършили констатация, че пломба № М 15/045 03 е
подправена и несъответства на знака за метрологична проверка. Същата
констатация е направена и за фирмен знак (пломба) № Дейзи/103. Отбелязано в
протокола е и че допълнителните стикери от ляво са нарушени. Предвид
констатациите, експертите са дали заключение, че е осъществен достъп до
вътрешността на електромера, като на електронната платка изводите на токовата
верига допълнително са закъсани помежду си с едножилен проводник. Посочено е,
че е налице изменение на електрическата схема, а постигнатото отклонение на
преминаващата през електромера електрическа енергия е в посока минус, както
следва при продължително включване отчита с грешка минус 76 %, а при кратковременно включване
отчита с отчита с грешка от минус 75.41% до минус 75.64 %.
Към отговора на
исковата молба е приложено уведомление с изх.№ NTZ97798/30.05.2018г.
от „ЧЕЗ Р.Б.“ АД, отдел „Нетехнически загуби“, адресирано до А.В.С., в което е
посочено, че е извършена метрологична проверка на средство за търговско
измерване с фабричен номер 50317440, обект, находящ се в гр.София, ул. „*******,
за което е съставен констативен протокол № 805/28.05.2018г. от БИМ – ГД „МИУ“,
като на основание ПИКЕЕ ще бъде извършена корекция на сметката на клиента. В
писмото е посочено, че към него се прилага копие от констативен протокол № 805/28.05.2018г.
от БИМ – ГД „МИУ“. Представено е и известие за доставка с посочен адресат на
пратката А.В.С. и описание на изпратеното – „уведомление + КП БИМ копие“,
получено срещу подпис на 05.06.2018г. от Г.С..
Въз основа на
извършената проверка и съставените констативни протоколи е изготвено
предложение за корекция на сметка, прието по делото, за доначисляване на А.В.С.
за период от 90 дни – от 15.12.2017г. до 14.03.2018г. на 5676 kWh.
От страна на
ищеца още с исковата молба е представена и фактура № **********/31.05.2018г. за
сумата от 1041.97 лева с ДДС, дължима по чл. 83, ал.1, т. 6 от ЗЕ и чл. 51 от
ПИКЕЕ за клиентски номер № 310206382556 за обект в гр.София, ул. „*******, ап.
1А, с посочено име на получателя А.В.С. за периода 15.12.2017г. до 14.03.2018г.,
съобразно приложението към фактурата.
Пред Софийски
районен съд е разпитан и един свидетел, а именно С.Г.С., който в качеството си
на служител на „ЧЕЗ Р.Б.“ АД заявява, че е извършил проверка на процесния
електромер с колегата си Р.В.в присъствието на двама свидетели на Федерацията
на потребителите. Свидетелят си спомня, че при проверката са констатирали
нарушена пломба на капачката на клеменния блок на електромера, нарушен
холограмен стикер на големия капак на електромера. С.свидетелство, че са потърсили
потребителя по телефона и са разговаряли с него, но той не е присъствал на
самата проверка. След проверката свидетеля посочва, че с колегата си са
запечатали с два холограмни стикера големия капак на електромера, поставили са
сваления електромер в безшевен чувал, който са пломбирали. Тези действия били
извършени пред присъствалите на проверката двама свидетели от Федерацията на
потребителите. След запечатване на чувала свидетеля си спомня, че са направили
заявка за метрологична експертиза.
Настоящият
състав кредитира показанията на свидетеля, доколкото същият не е заинтересован
от изхода на спора, а заявеното от него е логично, последователно и
непротиворечиво. Обстоятелството, че свидетелят е служител при ответното
дружество не води непременно до извод, че същият е преднамерен.
По делото е
изслушано и прието заключение по допусната съдебно-техническа експертиза, от
което се установява, че констатациите, направени в констативния протокол от БИМ
водят до извода за осъществяване на нерегламентиран достъп, респективно
неправомерно въздействие до защитната вътрешност на СТИ. Този нерегламентиран
достъп според вещото лице е довел до частично измерване на консумираната ел.
енергия, като констатираните несъответствия в проверявания електромер не
представляват производствен дефект. Експертът е констатирал, че изчисленията
при формиране на корекцията на сметката е математически вярна, като
изчисляването е станало при спазване на чл. 48, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ПИКЕЕ,
като същото е в съответствие с одобрените цени на електрическата енергия през
процесния период от ДКВЕР. Експертът посочва още, че не е установил данни за
извършена проверка на СТИ в период 90 дни преди проверката на 14.03.2018г.
Въззивният съд
кредитира изцяло заключението по допуснатата съдебно-техническа експертиза по
реда на чл. 202 от ГПК и разясненията, направени от експерта в проведеното
открито съдебно заседание, тъй като същото е изготвено от специалист,
притежаващ необходимите професионални знание и квалификация, въз основа на
събраните по делото доказателства.
С оглед приетите факти по делото въззивният съд
намира от правна страна следното:
За да бъде уС.но
съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест по чл. 154 от ГПК, че в полза на ответното дружество е възникнало потестативното право за
едностранно извършване на корекция в сметките за потребена електроенергия от
ищеца, следва „Ч.Е.Б.“ АД да докаже при условията на пълно и главно доказване
съществуването през процесния период между страните на валидно облигационно
правоотношение по договор за доставка на електрическа енергия, наличието на
предпоставките за извършване на едностранна корекция и дали правилно е
извършено преизчисляването на сумата. По отрицателния установителен иск с
правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже
възраженията си срещу вземането.
Наличието на
първата от посочените предпоставки, а именно съществува на валидно
правоотношение между страните за продажба на електрическа енергия за обект,
находящ се в гр.София, ул. „*******, е спорно, доколкото и пред Софийски
районен съд и пред въззивната инстанция ищецът поддържа, че не е потребител на
електро енергия. За възникване на облигационната връзка между страните във
връзка с продажба на електро енергия не е необходимо сключването на писмен
договор, доколкото съгласно чл. 98а, ал. 1 от ЗЕ, в редакцията действаща към
исковия период, крайният снабдител продава електрическа енергия при публично
известни общи условия, които по аргумент от чл. 98а, ал. 4 от ЗЕ влизат в сила
за клиентите, без изрично писмено съгласие. В действителност както е посочено и
от въззивника съгласно чл. 4, ал. 2 от общите условия на дружество, за които не
се спори, че са влезли в сила, потребител на електрическа енергия за битови
нужди е физическо лице – собственик или ползвател на имота, присъединен към
електроразпределителната мрежа съгласно действащото законодателство, което
ползва електрическа енергия за домакинството си. В настоящия случай по делото е
представено заявление, носещо подписа на ищеца, в което същият изрично е признал,
че е собственик на имота, находящ се гр.София, ул. „*******, което
обстоятелство съдът цени по реда на чл. 175 от ГПК като извън съдебно признание
на неизгоден за страната факт. За да приеме заявлението на ищеца за сключване
на договор за продажба на ел. енергия за битови нужди, ответникът е съобразил и
изискванията на чл. 4, ал. 2 от общите условия, като негов служител е
удостоверил надлежно, че пред него е бил представен нотариален акт, съгласно
който именно ищецът е собственик на процесния имот. Признание, че А.С. е
потребител на ел. енергия, е обективирано и в приетото по делото заявление за
отсрочване/разсрочване на задължение, в което ищецът е посочил, че е клиент на
ответника по клиентски номер 310206382556, какъвто е клиентският номер за
процесния имот. При извършване на съвкупна преценка на представените
доказателства, настоящият състав приема за уС.но от страна на въззиваемото
дружество, че ищецът има качеството на потребител на ел.енергия и като такъв се
намира в облигационна връзка с „Ч.Е.Б.“ АД по договор за продажба на ел.енергия
за битови нужди. По делото липсват твърдения и доказателства за възражение и
приети специални условия по отношение на ищеца съгласно чл. 98а, ал. 5 от ЗЕ,
поради което настоящият състав приема, че за уреждане на отношението между
страните приложение намират Общите условия на „Ч.Е.Б.“ АД.
Следователно от анализа
на събраните по делото доказателства в тяхната цялост се установява, че
ответникът е обществен доставчик на електроенергия за територията на гр.София и
че ищецът през процесния период е ползвал електро енергия в имот, находящо се в
гр.София, ул. „*******, като за имота е открита партида по клиентски номер 310206382556.
Въззивният съд
намира, че по делото е уС.но и обстоятелството, че за ответното дружество са
били налице предпоставките за извършване на едностранна корекция на сметката на
ищеца. Аргументите на съда в тази насока са следните:
В чл. 48, ал. 1
от ПИКЕЕ, действащ към датата на извършване на проверката – 14.03.2018г., е
предвидена възможността при наличието на определени предпоставки операторът на
съответната мрежа да изчисли количеството електрическа енергия за период не
по-дълъг от 90 дни до датата на извършената проверка. За да възникне това право
обаче е посочено, че следва да бъде уС.но по надлежния ред, че липсва средство
за търговско измерване или при метрологична проверка да се установи, че
средството за търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън
допустимата. Мнозинството от въззивния състав счита, че разпоредбите на чл.
48-51 от ПИКЕЕ са издадени от компетентен орган - ДКЕВР въз основа на законова
делегация съобразно чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, поради което доколкото те
действат занапред след датата на влизането им в сила – 16.11.2013г., т.е и към
датата 14.03.2018г., отношенията между страните по договора за продажба на
електроенергия се регулира и от тези правила. Ето защо следва да се приеме за
неоснователно възражението на въззиваемия, че за ответното дружество не е
съществувало законово основание за извършване на едностранна корекция на
задължението, в случай на уС.но неточно измерване. Нещо повече, в своята
константна практика (решение №111/17.07.15г. по т.д.№1650/2014г. на ВКС, I
т.о., решение № 115/20.05.2016г. по гр.д.№ 4907/2014г. на ВКС, ІV г.о., решение
№173/16.12.2015г. по т.д.№3262/2014г. на ВКС, II т.о. и решение
№203/15.01.2016г. по т.д.№2605/2014г. на ВКС, I т.о.) Върховният касационен съд
приема,че с изменението на Закона за енергетиката от 2012г. вече съществува
законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при
доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, но само ако е
изпълнил задължението си по чл.98а ал.2 т.6 и по чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ за
предвиждане в Общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция на сметка и при налични правила за измерване на
количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване,
начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване,
включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия.
Неоснователни са
доводите на А. С., че разпоредбите на чл.48-51 от ПИКЕЕ не следва да се
прилагат, доколкото с решение от 06.02.2017г. по адм.д.№ 2385/2016г. по описа
на ВАС, петчленен състав, са отменени ПИКЕЕ с изключение на цитираните норми,
поради което същите вече не отговаряли на изискванията на чл. 83 от ЗЕ. По
аргумент от чл. 195 от АПК, а и съобразявайки дадените разяснения в мотивите на
Тълкувателно решение № 2/19.11.2014г. по тълк.д.№ 2/2014г. на ОСГТК на ВКС,
въззивният съд намира, че законът не отрича действието на подзаконовия
нормативен акт до момента на съдебното му обявяване за нищожен или унищожаем по
реда на АПК, т.е до постановяването с окончателен съдебен акт за прогласяване
нищожността на разпоредбите на чл. 48-51
от ПИКЕЕ за нищожни или унищожаеми, същите намират приложение, като отмяната им
няма обратно действие. Ето защо независимо, че решение № 2315/21.02.2018г. по
адм.д.№ 3879/2017г. на ВАС, ІV отделение, с което се отменят чл. 48-51 от
ПИКЕЕ, е влязло в сила на 23.11.2018г., тази отмяна действа само занапред и не
влияе на законосъобразността на извършената корекция на сметката на ищеца през
2017г.
Към датата на
извършване на проверка разпоредбата на чл. 47 от ПИКЕЕ вече е била отменена, но
настоящият състав отчита, че възможността за извършване на корекция на сметките
на потребителите не е била предвидена в чл. 47 от ПИКЕЕ, а в чл. 48 от ПИКЕЕ,
който е действал към 14.03.2018г. Отменената през исковия период разпоредба на
чл. 47 от ПИКЕЕ, е уреждала единствено задължението при извършване на проверка
от оператора да се съставя констативен протокол, като са посочени реквизитите,
които следва същият да съдържа. Следователно правото за извършване на корекция
на сметките не се регламентира от отменената разпоредба на чл. 47 от ПИКЕЕ.
Същевременно извършването на самата проверка и констатациите направени от
проверяващите може да бъде доказана и с други доказателствени средства, каквито
са свидетелските показания на изслушания пред Софийски районен съд С.Г.С..
Неоснователни
според въззивният състав са и твърденията на въззивинка, че предвидената в
ПИКЕЕ методика, която дава възможност сметката на абоната да бъде коригирана
едностранно от ответника въз основа на съставени от негови служители частни
документи, противоречи на чл. 143, т. 5, т. 14 и т. 16 от ЗЗП и чл. 146, ал. 1
от ЗЗП. Цитираните от въззивника разпоредби касаят действителността на
неравноправни клаузи по сключени от потребител договори, а не нищожност на
разпоредби на нормативен акт какъвто и ПИКЕЕ. Предвид това, чл. 143, т. 5, т.
14 и т. 16 от ЗЗП и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП не намират приложение при преценката
на съда дали да приложи разпоредбите на ПИКЕЕ или не.
От съвкупната
преценка на събраните по делото доказателства, и в частност от представения
констативен протокол № 1019761, констативен протокол № 805/28.05.2018г. на БИМ
ГД „МИУ“, събраните гласни доказателства и приетото по делото заключение по
допуснатата съдебно-техническа експертиза, се установява, че при извършена на 14.03.2018г.
проверка е констатирана достъп до вътрешността на електромера, измерващ
доставената до имота на ищеца електро енергия -– нарушена е капачката на
клеменния блок, нарушен е холограмния стикер на големия капак на електромера.
Тази намеса по своя характер представлява изменение на електрическата схема,
довела до неточно отчитане на
потреблението на електроенергията, т.е уС.но по делото при метрологична
проверка е, че средството за търговско измерване на ищеца измерва с грешка извън
допустимата, а именно минус 76%.
За неоснователно настоящият състав приема и твърдението във въззивната
жалба, че ответното дружество е следвало да докаже виновно поведение на ищеца С..
Напротив, правото на доставчика на електрическа енергия да извърши едностранно
корекция на количеството доставена енергия, не е обусловено от доказването на
виновно поведение на потребителя. Това е така, защото целта на корекционната процедура
е да възстанови настъпилото без основание имуществено разместване, а не да
ангажира отговорността на потребителя за неговото виновно поведение. Друг
аргумент за този извод е обстоятелството, че не всяка от причините за неизмерване
или неточно измерване на електрическата енергия се дължи на виновно поведение
на потребителя. За извършване на преизчисление на количеството електрическа
енергия от крайния снабдител по един от предвидените ПИКЕЕ начини е достатъчно да бъде уС.на съответната причина
за неизмерване или неточно измерване на електрическата енергия и спазване на
предвидената в ЗЕ и ПИКЕЕ процедура. В
този смисъл и решение № 115/20.09.2017г. по т.д.№ 1156/2016г. на ВКС, ІІ т.о.
Относно
твърдението на въззивника, че по делото не е доказано, че „Ч.Е.Б.“ АД е спазило
процедурата за осъществяване на корекция, тъй като не е предвидило в общите си
условия ред за уведомяване на потребителя за извършената корекция, въззивният
съд намира следното:
С разпоредбата
на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012
г.) е предвидено, че общите условия на крайния снабдител на електрическа
енергия трябва да съдържат ред за уведомяване на клиента при извършване на
корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Подобно
изискване е предвидено и в чл. 104а, ал. 2, т. 5 ЗЕ. Безспорно с така
въведената законова регламентация е уС.но задължение за доставчика на
електрическа енергия да предвиди в публично известните си общи условия
предварително оповестен ясен и конкретен ред, по който потребителите на
доставяната от него електрическа енергия ще бъдат уведомявани за извършените
корекции на техните сметки в съответствие с предоставеното правомощие по чл.
83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, вр. с чл. 48 ПИКЕЕ. Цитираната законова разпоредба
предвижда задължение за предвиждане на ред за уведомяване на клиента, не и
някаква специална процедура под формата на извънсъдебно рекламационно или друго
производство. Целта на разпоредбата е клиентът да бъде уведомен, за да може да
упражни своевременно законоуС.ните си права и да организира защитата си, в
случай че счита корекцията за неправилна. В този смисъл мнозинството от настоящия
съдебен състав намира, че в чл. 17, ал. 2 от общите условия на „Ч.Е.Б.“ АД е
уредено задължението на дружеството да изготви справка за дължимите суми по
корекцията и да уведоми клиента в седемдневен срок за сумите, които последният
дължи или ще му бъдат възС.ни със следващото плащане. В чл.49, ал. 2 от Общите
условия е уреден начинът, по който снабдителното дружество и потребителите
разменят помежду си „всякакви документи, включително съобщения, уведомления и
други, свързани с тези Общи условия“, като по отношение на потребителя това е
адресът му за кореспонденция, посочен в заявлението за продажба. С оглед
събраните доказателства по делото, въззивният съд намира, че с изпращането на
писмото с изх. № NTZ92090/15.03.2018г.
с приложен към него констативния протокол на БИМ и уведомление, получени на 05.06.2018г.,
видно от приложената по делото обратна разписка, е изпълнено изискването за
уведомяване на потребителя. УС.но по делото е и обстоятелството, че до ищеца е
било изпратено и писмо с приложена към него фактура за сумата, начислена на потребителя
въз основа на извършената корекция, за което е направено признание в исковата
молба от А.С., което съдът кредитира по реда на чл. 175 от ГПК.
Ето защо въззивният съд приема, че по делото е
доказано наличието
на предпоставките за извършване на едностранна корекция. Предвид това следва да
се установи и дали правилно е извършено преизчисляването на дължимата от
потребителя сумата.
Въззивникът не спори, че извършените изчисления при
осъществяване на корекцията са математически правилни, като това се установява
и от приетата по делото съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните и
кредитирана от съда по реда на чл. 202 от ГПК.
Предвид горните
аргументи, предявеният от А.В.С. иск следва да бъде отхвърлен, а обжалваното
решение на Софийски районен съд – потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода
на спора, право на разноски пред въззивната инстанция има въззиваемата страна,
а именно „Ч.Е.Б.“ АД, като от процесуалния представител на дружеството е
релевирано искане за присъждане на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК на
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300
лева. Предвид разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК (в редакция Изм. - ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр.
с чл. 273 от ГПК, настоящият състав намира, че съдът е компетентен да определи
размера на юрисконсултското възнаграждение съобразявайки вида и количеството
извършена работа (по аргумент от чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ),
като не е обвързан с претенцията на юридическото лице, а единственото законово
ограничение е определеният размер да не надвишава максималния размер съобразно
нормата на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Предвид
това и съобразявайки, че процесуалният представител на въззиваемата страна е
депозирал отговор на въззивна жалба и се е явил в единственото проведено
открито съдебно заседание пред Софийски градски съд, присъденото в полза на „Ч.Е.Б.“
АД юрисконсултско възнаграждение следва да е в размер на 100 лева.
С оглед цената
на исковете и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящият съдебен акт не
подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
547841/28.11.2018г., поС.но по гр.д. № 37930/2018г. по описа на СРС, 167ми
състав.
ОСЪЖДА А.В.С., с ЕГН **********, със съдебен
адрес ***, офис - партер, да заплати на „Ч.Е.Б.” АД, с ЕИК *******, с адрес на управление ***,
БенчМарк Бизнес център, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК сума
в размер на 100 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
Решението не
подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Особено
мнение на съдия Р.
Коджабашева по въззивно гр.д.№ 2114/ 2019 г. на СГС, ГК, ІV- Б въззивен състав /със съдия- докладчик: мл. съдия Св. Атанасова/:
Не споделям съображенията и изводите
на останалите членове на съдебния състав, че предявеният по делото отрицателен
установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК за признаване недължимостта на служебно
начислена от ответника „Ч.Е.Б.” АД стойност на електрическа енергия е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Извършените
от ответника проверка на средството за търговско измерване /СТИ/ на процесния
обект и корекция на сметката на ищцата са извършени при действието на Правилата
за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, приети с решение на
ДКЕВР от 14.10.2013 г., обнародвани в ДВ- бр.98/ 12.11.2013 г., в сила от
16.11.2013 г. /понастоящем отменени с Решение № 1500 от 6.02.2017 г. по адм.
дело № 2385/ 2016 г. на ВАС- ДВ, бр.15 от 14.02.2017 г., и Решение № 2315 от
21.02.2018 г. по адм. дело № 3879/ 2017 г. на ВАС- ДВ, бр. 97 от 2018 г., в
сила от 23.11.2018 г. /относно чл.48- чл.51 ПИКЕЕ//. Извънсъдебната претенция
на ответното дружество към ищeца-
потребител на електрическа енергия, се основава на възникнало в негова полза
потестативно право за едностранно извършване на корекция в сметката за
потребена електрическа енергия, което налага извършването на преценка относно
наличието на такова право и надлежното му упражняване от ответника.
Тъй като
ответникът основава извънсъдебната си претенция на извършена едностранна
корекция на количеството потребена
от ищeца енергия за минал период- от 15.12.2017 г. до 14.03.2018 г., основният
право-пораждащ вземането юридически факт е установяване наличието на възникнало
в полза на ответника потестативно право да извърши тази корекция, т.е.
установяване съществуването на законово основание за доставчика на електрическа
енергия едностранно да коригира сметката на потребителя само поради обективния
факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната
електроенергия.
Според
съществуващата към настоящия момент съдебна практика на ВКС по приложението на
ЗЕ- със ЗИД на Закона за енергетиката /ЗИДЗЕ, обн. ДВ- бр.54 от 2012 г., в сила
от 17.07.2012 г./ е въведено законово основание крайният снабдител да коригира
сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия,
ако е изпълнил задълженията си по чл.98а, ал.2, т.6 и по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ,
т.е. само при предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване
на клиента при извършване на корекция на сметка и при наличие на одобрени
правила за измерване количеството електрическа енергия, регламентиращи
принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда на
тяхното обслужване, включително за установяване на случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на
корекцията на сметките за предоставената електроенергия. Законодателят е вменил
изрично в задължение на електроразпределителното дружество: 1/ да създаде
правила за измерване на количеството електрическа енергия със съответно на
новата законова уредба, въведена със ЗИДЗЕ /ДВ- бр.54/ 2012 г., в сила от
17.07.2012 г./, съдържание /в случая такива са създадени- цитираните по- горе
ПИКЕЕ, в сила от 16.11.2013 г., понастоящем отменени/, и 2/ да създаде общи
условия на договорите с крайния потребител на ел. енергия, предвиждащи ред за
уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция, т.е. правото за
извършване на корекция на сметка възниква за доставчика на електрическа енергия
при кумулативното наличие на посочените две предпоставки /в този смисъл:
Решение № 111/ 17.07.2015 г. по т.д.№ 1650/ 2014 г. на ВКС, I ТО; Решение № 173
от 16.12.2015 г. по т.д.№ 3262/ 2014 г. на ВКС, II ТО, и Решение № 203/ 15.01.2016 г. по
т.д.№ 2605/ 2014 г. на ВКС, I ТО, поС.ни по реда на чл.290 ГПК/.
В случая
ответното дружество, чиято е доказателствената тежест за установяване
елементите на фактическия състав на претендираното потестативно право да
извърши едностранно корекция на сметката на ищеца като битов клиент на
електрическа енергия, не е ангажирал доказателства в посочения по- горе смисъл.
При прилагане неблагоприятните последици от непровеждане на дължимото в процеса
доказване се налага извод, че фактическият състав, пораждащ правото на крайния
снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неотчитане или неточно
отчитане на потребената ел. енергия не е изпълнен, тъй като снабдителят не е
изпълнил задължението си по чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ да издаде и публикува нови
Общи условия или да измени действащите до този момент така, че съдържанието им
да отговаря на изискванията в цитираната законова разпоредба, доколкото в
заварените общи условия липсва уреден ред за уведомяване на клиента при наличие
на основание за корекция. Представените по делото Общи условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.” АД от 2007 г., изменени и
допълнени през 2010 г., не съдържат клауза, която да урежда реда за уведомяване
на клиента при наличие на основание за извършването на корекция на сметка.
Клаузата на чл.18, ал.2 ОУ не отговаря на законовото изискване на чл.98а, ал.2,
т.6 ЗЕ, тъй като в нея е предвидено единствено задължение на продавача на
електрическа енергия да уведоми клиента за вече извършената корекция на сметка,
но в нея не е разписан редът, по който следва да стане това.
При тези
съображения се налага извод, че ответникът- доставчик на електрическа енергия,
е извършил едностранна корекция в сметката на ищеца- потребител, без да е било
налице законово основание за това, поради което и в тежест на ищеца не е
възникнало задължение да заплати на крайния снабдител цената на неизмерената
електрическа енергия, определена след извършена корекция на сметката за минал
период, което прави предявения отрицателен установителен иск основателен.
СЪДИЯ :