Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е    №  432

                                    гр. Сливен,  15.05.2020  година

                                     В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Х-ти граждански  състав, в открито съдебно на петнадесети май,  през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НИНА КОРИТАРОВА

                                                                          

При участието на секретар АНДРЕАНА СТАНЧЕВА, сложи за разглеждане гражданско дело № 6829 по описа за 2019 година, докладвано от районния съдия.

 

Производството е по Закона за защита от домашното насилие.

Постъпила е молба от молителката, която търси защита в лично качество като пострадало лице и защита на двете си малолетни деца, като тяхна майка и законен представител. Към молбата се съдържа и декларация по чл.9 от ЗЗДН против молителя, който е баща на двете малолетни деца, с която се иска издаване на заповед за защита от домашно насилие по чл.15 ал. 2 от ЗЗДН спрямо молителката и двете й деца за твърдян акт на домашно насилие изразил се в упражняване на психически тормоз спрямо тях и отправянето на заплахи към тях, че ще ги отвлече от дванадесет дни преди подаването на молбата.

Към молбата е приложена декларация от молителя по чл. 9 ал.3 от ЗЗДН, както и останалите относими към твърдяния акт на домашно насилие писмени доказателства.

От съда се иска спрямо ответника да бъдат взети  конкретно посочени мерки  по Закона за защита срещу домашното насилие.

В съдебно заседание молителката се явява лично и с пълномощник. Молбата  се поддържа и се иска да бъде уважена.

В съдебно заседание ответника се явява лично и с пълномощник и оспорва молбата. 

 Молителката в изпълнение на указанията на съда конкретизира процесния период, през който твърди, че ответникът бил упражнявал психически тормоз върху нея, като същият е от 20.11.2019 г. до 10.12.2019 г.

 След съвкупна преценка на събраните по делото писмени  доказателства и свидетелските показания, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Страните по делото са родители на две малолетни деца, родени от съвместното съжителство помежду им. Към момента между тях е налице висящ процес за упражняване на родителски права и определяне на режим на лични отношения на бащата с децата, както и наказателни производства за неизплащане на издръжка на децата от страна на ответника.

Видно от изготвения социален доклад децата нямат желание да се виждат с бащата и дори и разговора за него ги разстройва и резервира.

Видно от представената разпечатка от вайбър комуникацията между страните за конкретизирания процесен период от 20.11.2019 г. до 10.12.2019 г. същите са водели разговори помежду си относно грижите за децата.

 От показанията на свидетелят  Цветанов, който съжителства на семейни начала с молителката  се установява, че в периода от 20.11.19 год. до 10.12.19 год. ответникът непрекъснато пишел на молителката по отношение на това, кога може да вземе децата, като бил искал да се направи споразумение, да дойде и да вземе децата и как да се разберат и по какъв начин да ги вземе. Твърди, че когато децата били  разбрали, че трябва да отидат при баща си, започнали да плачат защото не са искали да отиват при него. Обяснява си тяхното поведение с това, че ответника не се грижи за децата, децата не го познават, а малкото дете го е виждало само два пъти. Заявява, че ответникът бил говорил по телефона с М., тя се е разстроила от този разговор, но не знае какво са си говорили. Молителката постоянно се страхувала от ответника, че може да дойде да вземе децата и да не ги върне, като страхът й бил породен от негово поведение в преден период. През четирите години на тяхно съвместно съжителство, ответникът никога не бил посещавал дома им.  Споделя, че бил присъствал на една среща на ответника с децата през лятото на 2019 г.

От показанията на свидетелят  Юнгарева, детска учителката на детето Р.  -   се установява, че молителката се била страхува детето да не бъде отвлечено и й била дала указания детето да не се дава на никой друг,  освен на майката. В края на месец ноември, в началото на декември 2019 год. детето плачело и била много притеснено, да не бъде отвлечено. Майката била притеснена от биологичния баща на Р., че може да отвлече детето. Той никога нито е идвал, нито се е обаждал по телефона. Молителката държала единствено тя да взема детето.  Детето споделяло на свидетелката, че не познава бащата и се страхува да отиде при него, също така и не поддържа връзка с него. Не е споделяла със свидетелката да е водило разговори с бащата по телефона. Ответникът не бил идвал в детската градина, не бил изпращал друго лице, не се е обаждал по телефона. Свидетелката заявява, че никога не е виждала ответника. Единствено майката била взимала детето от детската градина.

От показанията на свидетелката Петкова, която съжителства на семейни начала с ответника се установява, че страните поддържат комуникации от деня на делото за неплащането на издръжката, защото до този момент ответникът нямал никакви координати и не можел да се свърже с нея. Молителката се била обадила това беше през месец август 2019 г. и предимно си комуникирали страните по вайбър. Заявява, че били изпращали сме пари за дрехи, за лекарства, на децата. Ответникът не бил се е виждал с децата, а единствено бил честитил на по-малкото дете Р. рождения й ден. Споделя, че в края на август на 2019 год. ответникът се бил видял с децата, като и двете деца били много спокойни в присъствието на бащата и майката също била там. Това било в края на месец август, след това не се били виждали повече. От момента, в които били подали исковата молба за определяне на личен режим на контакти на бащата с децата отношенията между страните се били влошили и молителката се била снабдила със заповед за незабавна защита. За периода от 20.11. до 10.12.2019 год. Ответникът не бил разговарял с децата.

Видно от показанията на свидетелката Стоичкова, която е колега на ответника, същият имал добро поведение и много желаел да се грижи за двете си деца, които не могъл да вижда, защото имало ограничителна заповед.

Съдът кредитира напълно показанията на разпитаните по делото свидетели като безпротиворечиви, последователни и съответстващи на останалия събран по делото доказателствен материал- изготвения по делото социален доклад и приложените разпечатки от вайбър комуникацията между страните.

 Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Молбата е допустима като подадена в преклузивния едномесечен законов срок, а разгледана по същество е неоснователна.

Правната квалификация на предявената претенция е чл.8 ЗЗДН.

Съдът намира молбата за допустима, т.е подадена в преклузивния едномесечен срок от легитимирано лице, визирано в чл.8, т.1 ЗЗДН, което твърди, че е пострадало от домашно насилие лице,  извършено от лице, с което молителката е живяла на семейни начала, като от това съвместно съжителство са  родени две малолетни деца, към които също се твърди, че е било извършено домашно насилие, изразяващо се в упражняване на психически тормоз и отправянето на заплахи и към тях.

Към молбата е приложена и декларация от молителката, съгласно чл.9, ал.3 ЗЗДН.

Разгледана по същество молбата се явява неоснователна.

Защита по ЗЗДН може да търси всеки пострадал от акт на домашно насилие, осъществен спрямо него от лицата, изчерпателно посочени в чл. 3 ЗЗДН. Целта на закона е да даде възможност на пострадалите да потърсят защита от съда, чрез налагане на съответни мерки за въздействие спрямо нарушителите. В тази връзка, за да се предостави защита на определено лице е необходимо да се изследва въпросът дали по отношение на него е осъществен акт на физическо или психическо насилие.

Домашното насилие е форма на злоупотребяващо и заплашващо поведение, което може да включва както физическо, емоционално- психическо насилие, така и заплахи за насилие, физическо нараняване, покушение срещу собствеността или личността на жертвата или редица други унизяващи достойнството актове.

Защита по Закона за защита от домашното насилие може да търси всяко лице, което е пострадало от акт на домашно насилие, осъществен спрямо него от лицата, изчерпателно посочени в чл. 3 от закона. Целта на закона е да даде възможност на пострадалите да потърсят защита от съда чрез налагане на съответни мерки за въздействие спрямо нарушителите. В тази връзка, за да се предостави защита на определено лице трябва да се изследва въпроса дали по отношение на него е осъществен акт на насилие по смисъла на чл. 2 от закона. Следователно молбата на молителката,  следва да се разгледа в две посоки: 1) дали изложените факти могат да се квалифицират като форма на домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН и 2) дали  по делото са събрани доказателства, от които с категоричност да се установява тяхното осъществяване.

Молителката твърди още, че ответникът осъществява системен психически тормоз над нея, изразяващ се в заплахи, както по отношение на нея така и заплахи, че децата ще бъдат отвлечени.

Според нормата на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН за домашно насилие се счита „всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права“, извършени спрямо посочените в нормата лица. В разпоредбата на чл. 3 ЗЗДН лимитативно е очертан и кръгът от субектите, чиито действия се санкционират от този закон. Безспорно страните по делото попадат в обхвата на регулация при условията на чл. 3, т. 1, пр. 2 ЗЗДН, тъй като ответникът и молителката  са лица, които имат деца от съвместното им фактическо съжителство.

Предвид изложеното съдът намира, че Районен съд Сливен е бил сезиран от активно легитимирано по смисъла на чл. 3, т. 1, пр. 2 ЗЗДН лице в преклузивния едномесечен срок и с фактически твърдения за осъществени действия от кръга на изброените в чл. 2 от същия закон, намира, че молбата е процесуална допустима.

Следва да се съпоставят описаните в молбата действия на ответника с легалната дефиниция, за да се прецени дали същите могат да се квалифицират като „домашно насилие“. В случая твърдените действия не представляват физическо насилие, при което лицето е подложено на побои, телесни повреди, нечовешко и унизително отношение, причинява му се физическа болка и страдание. Съдът счита, че описаните в декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН и в молбата твърдения не могат да бъдат квалифицирани като форма на психическо насилие. Не могат да бъдат квалифицирани и като емоционално насилие. За прецизност и яснота следва да се направи разграничение между психическо и емоционално насилие. Първото представлява въздействие върху психиката на дадено лице, с което му се причинява тормоз - като непристойно поведение, осъществявано през определен период от време, многократно или систематично и изразено чрез физически действия, писмено или устно, с жестове или други действия, извършени умишлено, които могат да накърнят физическата или психологическа цялост на друго лице. При психическо насилие отношението на едно лице спрямо друго, предизвиква попадането на последното в състояние на психологическа травма, която би могла да се изразява в тревожност, депресия и други форми на нервно разстройство. Формите на психическо насилие могат да включва вербална агресия, унижение, пренебрежение или всякакво друго нездравословно поведение, което може да намали самочувствието на жертвата на насилието, нейното достойнство и адекватно мислене и поведение. При емоционалното насилие въздействието отново е върху психиката на определено лице, но при него целенасочено се увреждат емоциите му, свързани с преживявания от негативния спектър - изразява се в заплашване, контрол,  което води до чувство на страх, на малоценност, на вина чрез интензивно обидно и унизително отношение.

Преобладаващо проявите на психическо и емоционално насилие се припокриват, доколкото чрез действията – вербални и физически се засягат емоциите и психиката на засегнатите лица, които са неразривно свързани. Разликата е в продължителността на въздействието, интензитета, трайността на последиците и дълбочината на посегателството, поради което емоционалното насилие е по-лека форма и в общия случай не води до дългосрочни негативни изменения в психиката на засегнатото лице.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че е налице страх у молителката, породен от нейни лични субективни усещания, че бащата на децата може да ги отвлече, тъй като същият е пожелал подавайки искова молба да му бъде определен режим на лични контакти с децата. Същият не се е виждал по време на фактическата си раздяла с молителката с децата и не е водил телефонни разговори с тях, с изключение на една среща в присъствието на майката и на единични телефонни разговори. От събраните по делото доказателства не може да се установи конкретно негово поведение в рамките на процесния период от 20.11.2019 г. до 10.12.2019 г., което да бъде квалифицирано като акт на психическо или емоционално насилие, нито по отношение на молителката, нито по отношение на децата. Субективните страхове на молителката, които не се доказа да почиват на обективни факти, и по всяка вероятност са били предадени и на децата, които безспорно са уплашени и притеснени от контактите с техния баща, тъй като не го познават. Не се доказа по категоричен начин никакво поведение от страна на бащата в процесния период, което да е породило тези страхове. Същият не се е опитвал да взима децата от училището или от детската градина, където са записани, не се е опитвал без знанието и съгласието на тяхната майка да се среща с тях, стараел се е да съгласува с нея мястото и времето на срещите му с децата, вербално по никакъв начин не е изразявал намерение да отвлича децата. Единствената негова постъпка, която е била изтълкувана като заплаха от молителката е било подаването на искова молба за определяне на личен режим на отношения на него с децата, каквото право безспорно има в качеството на техен баща. Децата са изплашени и разстроени от обективното обстоятелство, че им предстоят срещи с баща им, когото не познават, а не заради осъществени от него актове на психическо, физическо или емоционално насилие спрямо тях.

По разноските:

Въз основа на гореизложеното съдът счита, че депозираната молба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

На основание чл. 11 ал. 3 ЗЗДН във връзка с чл. 16 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, молителя  в настоящото производство, следва да заплати държавна такса по делото в размер на 25,00 лева по сметка на СлРС .  Молителят следва да заплати на насрещната страна сторените от него разноски в настоящото производство в общ размер на  1337,68 лева.

С оглед изхода на производството следва молбата да бъде отхвърлена и да  бъде отменена издадената заповед за незабавна защита срещу ответника по делото.

Ръководен от горното,  съдът

 

                                          Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ молбата на Н.Н.П. с ЕГН ********** лично и като майка и законен представител на и малолетните деца Р.С.П. с ЕГН ********** и М.С.П. с ЕГН **********, всички с постоянен адрес ***,  за признаване на установено че С.К.П. с ЕГН  ********** ***  Е ОСЪЩЕСТВИЛ акт на домашно насилие спрямо Н.Н.П. с ЕГН ********** и малолетните деца Р.С.П. с ЕГН ********** и М.С.П. с ЕГН **********, всички с постоянен адрес *** изразяващ се в упражняване на системен психически тормоз спрямо нея и децата за периода от 20.11.2019 г. до 10.12.2019 г. като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОТМЕНЯ Заповед за незабавна защита от 10.12.2019 г. по гр.д. № 6829/2019 г. на СлРС.

ОСЪЖДА Н.Н.П. с ЕГН **********  ДА ЗАПЛАТИ в полза на съдебната власт държавна такса в размер на 25 /двадесет и пет/ лева.

 

ОСЪЖДА Н.Н.П. с ЕГН **********  ДА ЗАПЛАТИ на С.К.П. с ЕГН  ********** *** сумата от 1337,68 лева съставляваща сторените по делото разноски.

 

Препис от решението да се изпрати на  РУ на МВР – Сливен за сведение и изпълнение.

Решението подлежи на обжалване пред СлОС в 7-дневен срок от днес, като обжалването не спира изпълнението на заповедта.

 

 

 

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: