Р Е Ш Е Н И Е
№ 381
Град Пловдив, 19 февруари 2019 година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в открито заседание на двадесет и трети януари две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
Административен
съдия: Анелия Харитева
при секретар
Севделина Дункова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 2063 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.215 ЗУТ.
Образувано е по жалба на Е.Т.К. ***
против заповед за оттегляне на разрешение за строеж № АБ-162 от 20.12.2016 г.
на главния архитект на община Раковски, с която е оттеглено разрешение за
строеж № 98 от 28.11.2016 г. на главния архитект на община Раковски, издадено в
полза на „Рубикон – Кенари“ ЕООД за строеж: „Гараж, къща за персонал, навес и
стая за охрана – допълващо застрояване“, застроена площ 280,05 кв.м, находящ се
в УПИ ХІІ-1640,2407, кв.75 по плана на кв. Генерал Николаево, град Раковски, с
административен адрес: град Раковски, бул. „Г. С. Раковски“ № 36а.
Според жалбоподателката оспорената
заповед е нищожна, защото не са били налице предпоставките на чл.91, ал.1 АПК.
Алтернативно се твърди, че заповедта е незаконосъобразна поради липса на мотиви.
Моли да се прогласи нищожността на оспорената заповед или тя да се отмени като
незаконосъобразна и се претендира присъждането на направените разноски.
Ответникът чрез процесуалния си
представител оспорва жалбата и моли тя да бъде отхвърлена, претендира разноски
и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Настоящият съдебен състав намира, че
жалбата е подадена от лице с правен интерес и заинтересовано лице по смисъла на
чл.149, ал.2, т.1 ЗУТ, собственик на имота, върху който е било разрешено
извършването на строежа по оттегленото разрешение за строеж, видно от
приложения към жалбата нотариален акт № 172, том 120, дело № 23450 от 15.12.2016
г. на Службата по вписванията Пловдив (л.9). Жалбоподателката е придобила имота
след издаване на разрешение за строеж № 98 от 28.11.2016 г. на главния архитект
на община Раковски, което е издадено в полза на „Рубикон – Кенари“ ЕООД,
дружеството-собственик на имота до 15.12.2016 г., но преди издаване на
оспорената заповед, от една страна, а от друга страна, не се твърди и не се
доказва, „Рубикон – Кенари“ ЕООД да има качеството на възложител по смисъла на
чл.161, ал.1 ЗУТ, тъй като към момента на издаване на оспорената заповед е
загубило качеството си на собственик, в негова полза не е учредено право на строеж във вече
чуждия имот, нито има право да строи в чуждия имот по силата на закон,
следователно право да оспорва процесната заповед има единствено
жалбоподателката и няма други заинтересовани лица, чиито права или законни
интереси да са засегнати от оспорената заповед и които да е необходимо да
участват в настоящото съдебно производство. Затова и искането на процесуалния
представител на ответника за конституиране на заинтересовани страни по делото
се явява неоснователно.
Жалбата е подадена в преклузивния
14-дневен срок, доколкото по делото липсват данни кога и как оспорената заповед
е съобщена на жалбоподателката. Тъй като съобщаването на оспорената заповед е
спорен по делото въпрос, беше допуснато извършването на съдебно-графологична
експертиза, чието заключение съдът кредитира като компетентно, безпристрастно и
кореспондиращо със събраните по делото писмени доказателства. Съдебният експерт
е категоричен, че нито върху оригиналния екземпляр на оспорената заповед №
АБ-162 от 20.12.2016 г., нито върху оригиналния екземпляр на известие за
доставяне ИД PS 4150 002Р0Н Z подписът за получател не е положен
от жалбоподателката Е.К.. Следователно възражението, че оспорената заповед не е
била връчена по пощата или лично на жалбоподателката към 23.01.2017 г. следва
да се приеме за доказано.
Следва да бъде изрично посочено, че
административният орган не е имал право и възможност да извърши съобщаването по
реда на § 4, ал.2 ДР ЗУТ, защото разрешението за строеж, съответно и заповедта
за неговото оттегляне, съгласно чл.149, ал.1 ЗУТ трябва да бъдат съобщени на
заинтересованите лица по реда на АПК. Съгласно § 4, ал.1 ДР ЗУТ предвиденото в
този закон и в актовете по неговото прилагане съобщаване от компетентните
органи на заинтересуваните лица по реда на АПК се извършва чрез отправяне на
писмено съобщение. Съгласно § 4, ал.2 ДР ЗУТ, когато в този закон и в актовете
по неговото прилагане не се предвижда изрично, че съобщаването се извършва по
реда на АПК, то се извършва чрез отправяне на писмено съобщение до
заинтересуваните лица, а в случаите, когато адресът на някое от
заинтересованите лица не е известен или то не е намерено на посочения от него
адрес, което се удостоверява с подписите на две длъжностни лица, съобщението се
залепва на жилището или на недвижимия имот, за който се отнася, и се поставя на
таблото за обявления в сградата на общината, района или кметството или на
интернет страницата на съответния орган за времето за подаване на възражения,
предложения и искания. След като в случая адресът на жалбоподателката е бил
известен и тя постоянно пребивава там, от една страна и от друга страна, след
като законът изисква съобщаването на издаденото и оттегленото разрешение за
строеж да се извърши по реда на АПК, направеното от общинската администрация
съобщаване по реда на § 4, ал.2 ДР ЗУТ е незаконосъобразно и не може да породи
правното си действие по отношение на жалбоподателката.
Предвид изложеното
по-горе съдът намира, че жалбата е подадена в срок, от активно легитимирано
лице и срещу акт, който по общото правило на чл.215, ал.1 ЗУТ подлежи на
съдебен контрол, поради което е допустима както по отношение на възраженията за
незаконосъобразност на оспорената заповед, така и по отношение на искането за
обявяване на нищожността на заповедта, което искане от своя страна не е
обвързано със срок (чл.149, ал.5 АПК). Разгледана по същество, жалбата е
основателна поради следните съображения:
От събраните по
делото писмени доказателства се установява, че жалбоподателката е собственик на
урегулиран поземлен имот ХІІ-501.1640, 501.2407, кв.75 по плана на град
Раковски въз основа на договор за покупко-продажба № 172, том 120, дело № 23450
от 15.12.2016 г. на Службата по вписванията Пловдив (л.9). В притежавания от
нея имот преди 15.12.2016 г. е било разрешено извършването на строеж въз основа
на разрешение № 98 от 28.11.2016 г. (л.23) на главния архитект на община
Раковски, издадено в полза на бившия собственик на имота „Рубикон – Кенари“
ЕООД.
На 16.12.2016 г. от С.С.Т.Г.е
подадена жалба (л.38) срещу процесното разрешение за строеж № 98 от 28.11.2016
г., която е приета за недопустима от началника на РДНСК ЮЦР и е прекратено
образуваното производство по реда на чл.216 ЗУТ (заповед № ДК-10-ЮЦР-16 от
24.02.2017 г. – л.45-46, и заповед № ДК-14-ЮЦР-51 от 04.05.2017 г., с която е
допусната поправка на очевидна фактическа грешка в заповед № ДК-10-ЮЦР-16 от
24.02.2017 г. – л.41-42).
След подаване на
жалбата от С. Т. *** е издал оспорената заповед № АБ-162 от 20.12.2016 г., с
която е оттеглено разрешение за строеж № 98 от 28.11.2016 г., тъй като липсва
съгласие на всички заинтересовани страни по чл.131 ЗУТ.
При тези факти съдът
намира, че оспорената заповед е нищожна.
Съгласно чл.156, ал.1 ЗУТ издадените разрешения за строеж и заповедите за допълването им по чл.154,
ал.5 заедно с одобрените инвестиционни проекти, както и разрешенията за строеж
в случаите по чл.147, ал.1 могат да се отменят само по законосъобразност при
подадена жалба от заинтересуваното лице в срока по чл.149, ал.3 или при
служебна проверка от органите на Дирекцията за национален строителен контрол в
14-дневен срок от уведомяването им по реда на чл.149, ал.5. Дадената правна
уредба е специална и изключва приложението на АПК и конкретно чл.91 АПК.
Служебната проверка и
отмяната по жалба на заинтересовано лице са два отделни и самостоятелни способа
за контрол на законосъобразността на разрешението за строеж заедно с одобрените
инвестиционни проекти, когато такива се изискват, като служебната проверка (от
органите на ДНСК) не изключва контрола по жалба на заинтересовано лице.
Разрешението за строеж влиза в сила, ако не бъде отменено при служебната
проверка и/или по жалбата на заинтересованото лице, както и след изтичане на
сроковете за обжалване. На влязлото в сила разрешение за строеж е придаден
засилен стабилитет и то не подлежи на отмяна, включително и по извънредните
способи (по аргумент от чл.156, ал.5 ЗУТ).
Разрешението за
строеж не подлежи на отзив по реда на чл.91 АПК, защото в случая обжалването от
заинтересовано лице по административен ред се развива по особена процедура – не
пред непосредствено по-горестоящия административен орган от общинската администрация,
а пред специализиран орган за контрол, какъвто е Дирекцията за национален
строителен контрол. Производството е специално и се развива по реда на чл.216 ЗУТ, което от своя страна изключва приложението на общите норми на чл.91 АПК. Затова
отмяната на разрешението за строеж от органа, който го е издал, е извън
неговите правомощия и се явява нищожна, защото главният архитект не притежава такава
компетентност. Право да разгледа жалбата на заинтересованото лице и да се
произнесе по законосъобразността на обжалваното разрешение за строеж имат
единствено и само органите на Дирекцията за национален строителен контрол.
От друга страна,
както се каза по-горе, подадената от Силвана Т. жалба е разгледана от
компетентния орган – началника на РДНСК ЮЦР, който е прекратил производството,
тъй като жалбата е била недопустима. Силвана Т. не е собственик в процесния урегулиран
поземлен имот ХІІ-501.1640, 501.2407, кв.75 по плана на град Раковски, тъй като
със заповед № АБ-136 от 11.11.2015 г. (л.83) на кмета на община Раковски е
одобрено изменение на ПУП – ПРЗ и РУП за УПИ ХІІ-1640,1641,1661,2407-битови
услуги в кв.75, като са образувани три нови УПИ, единият от които е процесният
УПИ ХІІ-1640,2407-за жилищно строителство, чийто единствен собственик според
кадастралния план на град Раковски (скици – л.70 и 71) е било търговското
дружество „Рубикон – Кенари“ ЕООД. Следователно жалбата против разрешение за
строеж № 98 от 28.11.2016 г. е била подадена от лице, което няма качеството на
заинтересовано лице по смисъла на чл.149, ал.2 ЗУТ, тъй като само тези
изчерпателно изброени лица по чл.149, ал.2 ЗУТ имат право да обжалват
издадените разрешения за строеж и никое друго лице. Съответно изводът на
главния архитект за липса на съгласие у всички заинтересовани лица по чл.131 ЗУТ (която правна норма е неотносима към казуса) е абсолютно неправилен и некореспондиращ
с правната уредба.
В този смисъл съдът
намира за основателни възраженията на жалбоподателката за липса на
компетентност от страна на главния архитект и за липса на предпоставките по
чл.156, ал.1 ЗУТ. В същия смисъл
решение
№ 10688 от 27.08.2018 г. по адм. д. № 13632/2017 г. на ВАС, ІІ о., решение №
10669 от 24.08.2018 г. по адм. д. № 12077/2017 г. на ВАС, II о., решение № 9683 от 16.07.2018 г. по адм. д. №
3290/2018 г. на ВАС, ІІ о.
Предвид всичко
изложено съдът намира, че жалбата е основателна и следва да бъде обявена
нищожността на оспорената заповед. Предвид изхода на делото и направеното
искане от страна на процесуалния представител на жалбоподателката за присъждане
на направените по делото разноски същото като основателно и доказано в размер
на 1090 лева (от които 10 лева за държавна такса, 300 лева за възнаграждение за
вещото лице, 780 лева за адвокатско възнаграждение) следва да бъде уважено и да
бъде осъдена община Раковски да плати тази сума на жалбоподателката. Не се
споделя възражението на процесуалния представител на ответника за прекомерност
на адвокатското възнаграждение, което е в размер на 650 лева, т.е., с 50 лева
повече от минималния размер по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Съдът следва да се съобрази и с нормата
на § 2а от Допълнителните разпоредби на наредбата,
съгласно която
за нерегистрираните по ЗДДС адвокати размерът на възнагражденията по тази
наредба е без включен в тях данък върху добавената стойност, а за
регистрираните дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху
възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от
клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на
ЗДДС. Съответно платеният от жалбоподателката ДДС в размер на 130 лева също
следва да бъде присъден. Затова и на основание чл.172, ал.2 и чл.143, ал.1 АПК
Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА по жалба на Е.Т.К.,
ЕГН **********,***, НИЩОЖНОСТТА на заповед за оттегляне на разрешение за строеж
№ АБ-162 от 20.12.2016 г. на главния архитект на община Раковски, с която е
оттеглено разрешение за строеж № 98 от 28.11.2016 г. на главния архитект на
община Раковски.
ОСЪЖДА община Раковски да заплати на Е.Т.К.,
ЕГН **********,***, сумата
1090 (хиляда и деветдесет) лева, разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от
съобщаването.
Административен съдия: