Решение по дело №475/2024 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).

Постъпила е жалба от К. П. С. от гр.Русе, чрез процесуален представител адв. М. Б., с която се оспорва Решение № 2153-17-42 от 07.05.2024 г. на директора на ТП на НОИ – Русе, с което е потвърдено разпореждане № 17/ прот. № 01048 от 02.02.2024 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Русе и е отхвърлена жалбата й срещу това разпореждане.

С Разпореждане № 17/ прот. № 01048 от 02.02.2024 г., ръководителят по пенсионно осигуряване, на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. „д“ от КСО изменя личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване за 80 на сто трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане на жалбоподателката от 14.03.2022 г. със срок на инвалидността до 01.03.2024 г. като за периода 01.01.2000 г. – 13.03.2022 г. при изчисляване на индивидуалния коефициент на пенсията й е взет предвид осигурителен доход в размер на 169 334, 91 лева.

В жалбата са развити съображения за незаконосъобразност и неправилност на решението и потвърденото с него разпореждане. Основното съображение е, че в общия размер на осигурителния доход за периода от 01.01.2000 г. до 13.03.2022 г. не са включени всички стойности на осигурителния доход на оспорените години като тези стойности били установени с влязло в сила съдебно решение в предходно производство по адм. дело № 39/2023 г. по описа на АдмС – Русе. Посочени са годините, в които бил установен осигурителен доход по съдебно решение по адм. дело № 39/2023 г. по описа на съда, които не били взети предвид от пенсионния орган при включване на общия осигурителен доход като от тях жалбоподателката изключва 2011 г., по отношение на която счита, че правилно е определен осигурителният доход от 15 326, 00 лева и съдебното решение било изпълнено в тази му част. Второто основно възражение е, че неправилно е изменен, в смисъл на намален, признатият до момента от пенсионния орган на К. С. общ осигурителен доход за 2009 г.

Моли съда да отмени решението на директора на ТП на НОИ – Русе, както и потвърденото с него разпореждане на ръководителя по пенсионно осигуряване, след което да върне преписката на административния орган за ново произнасяне, съгласно дадени указания по приложение на закона.

Ответникът по жалбата – директорът на ТП на НОИ - Русе, чрез процесуален представител, оспорва жалбата.

След като съобрази събраните по делото доказателства, вкл. приложените за послужване адм. дело № 39/2023 г. по описа на съда и адм. дело № 502/2024 г. по описа на съда, както и заключението по назначената по делото съдебно-икономическа експертиза (СИЕ), становищата на страните и релевираните от тях доводи и след като извърши служебна проверка по чл.168, ал. 1 АПК вр.чл. 146 от АПК, административният съд приема за установено следното от фактическа страна:

Със заявление вх. № 2112-17-147 от 31.03.2022 г. К. П. С. е поискала да й бъде отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване на основание чл. 74, ал. 1 от КСО (л. л. 11 и 12 от преписката).

Пенсията е отпусната от 14.03.2022 г. - датата инвалидизиране, постановена в ЕР на ТЕЛК I състав № 90664 от 14.03.2022 г., първоначално в минимален размер, съгласно чл. 75, ал. 4 от КСО с разпореждане № 14 от 18.05.2022 г. и впоследствие с разпореждане № 76/прот. № N01276 от 29.07.2022 г., изменена на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. „д“ от КСО в реален размер, считано от 14.03.2022 г. (л. л. 26 – 28 от преписката).

В резултат на служебна проверка от отдел КПК към ТП на НОИ - Русе по отношение осигурителния доход на жалбоподателката и установена разлика в данните за осигурителния доход за периода на ползвани болнични за периода 14.01.2022 г. - 08.03.2022 г. на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. „д“ от KСO е изготвено разпореждане № 19/прот. № N01368 от 05.10.2022 г., с което личната пенсия на лицето е изменена, считано от 14.03.2022 г. - датата на отпускане (л. л. 30 и 31 от преписката).

Разпореждане № 19/прот. № N01368 от 05.10.2022 г. е обжалвано от лицето и във връзка с жалба вх. № 9001-17-183 от 23.11.2022 г. е изготвено решение № 2153-17-284 от 22.12.2022 г. на директора на ТП на НОИ - Русе, с което жалбата на лицето е отхвърлена (л. л. 33 – 35 от преписката).

Решение № 2153-17-284 от 22.12.2022 г. на директора на ТП на НОИ - Русе е обжалвано от лицето пред АдмС – Русе (л. л. 36 – 41 от преписката).

Във връзка с получено решение № 160 от 07.06.2023 г. на АдмС – Русе, постановено по адм. дело № 39/2023 г. по описа на съда и изготвени нови служебни бележки от отдел КПК, с разпореждане № 10 /прот. № N01286 от 04.08.2023 г. личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на К. С. е изменена от датата на отпускане (л. л. 52 и 53 от преписката).

Във връзка с жалба вх. № 91001-17-149 от 09.10.2023 г. е изискана проверка от отдел КПК към ТП на НОИ - Русе по отношение осигурителния доход на жалбоподателката и е установена разлика в данните за осигурителния доход за периода 01.01.2009 г. - 31.12.2009 г. (л. л. 63 и 64 от преписката). В изготвения КП № КВ-5-17-01462118 от 15.11.2023 г. е посочено, че за 2009 г. в осигурителна книжка на лицето е заверен окончателен осигурителен доход в размер на 6 089, 22 лева. По време на проверката било установено, че завереният окончателен осигурителен доход е грешно попълнен в осигурителната книжка. Сумата представлявала сбор от 2 969, 22 лева, представляващо доходи по трудово правоотношение /колона 3/ и 3 120, 00 лева - минимален осигурителен доход като самоосигуряващо се лице /колона 4/. От информационната система на НАП/НОИ - Справка за окончателния размер на осигурителния доход и Справка за облагаемия доход като самоосигуряващо се лице по данни, предоставени от НАП, било установено, че К. С. за 2009 г. е декларирала облагаем доход от дейност като свободна професия – 4 551, 33 лева. Върху разликата между минималния годишен размер на осигурителния доход – 3 120, 00 лева и облагаемия доход от дейност като свободна професия – 4 551, 33 лева, която е в размер на 1 431, 33 лева са довнесени осигурителни вноски в размер 186, 07 лева. Предвид това на лицето била изготвена нова служебна бележка с потвърден окончателен размер на осигурителен доход за 2009 г. – 4 551, 33 лева (л. л. 65 и 66 от преписката).

Разпореждане № 10 /прот. № N01286 от 04.08.2023 г. е обжалвано от лицето и с решение № 2153-17-2 от 08.01.2024 г. на директора на ТП на НОИ - Русе е отменено и пенсионната преписка е върната за ново произнасяне (л. л. 67 и 68 от преписката).

Личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на жалбоподателката е изменена с разпореждане № 17/прот. № N01048/02.02.2024 г. от датата на отпускане. (л. л. 9 и 10 от преписката).

По всички представени документи за осигурителен стаж на жалбоподателката и по данни от Регистъра на осигурените лица на НАП е зачетен общо осигурителен стаж до датата на инвалидизиране - 14.03.2022 г. - 25 г. 01 м. 02 д.

Съгласно разпоредбата на чл. 75, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване, когато към датата на инвалидизирането осигуреното лице е на възраст, по-ниска от възрастта по чл. 68, ал. 1, разликата между възрастта му, но не по-рано от навършване на 16 години, и възрастта по чл. 68, ал. 1 се признава за осигурителен стаж. При определяне на пенсията признатото време и съответната пропорционална част от процента за месеците осигурителен стаж се умножават с коефициент, както следва: (изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 1.07.2009 г.) за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане над 90 на сто - 0,9; (изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 1.07.2009 г.) за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане от 71 до 90 на сто - 0,7; (изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., бр. 41 от 2009 г., в сила от 1.07.2009 г.) за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане от 50 до 70,99 на сто - 0,5.

Признатият стаж на жалбоподателката към датата на отпускане - 14.03.2022 г. е 25 г. 01 м. 02 д.

Пенсията на К. С. е отпусната с начална дата - 14.03.2022 г. и същата е определена в размер, изчислен с индивидуален коефициент, съгласно разпоредбите на чл. 70, ал. 8 - 10 от КСО.

Съгласно нормата на чл. 77 от КСО за определяне размера на пенсиите за инвалидност поради общо заболяване, отпуснати с начална дата преди 1 януари 2019 г., индивидуалният коефициент се изчислява по реда на чл. 70, ал. 4-7, ал. 10, т. 1 и 3, ал. 11 и 19, а за пенсиите, отпуснати с начална дата след 31 декември 2018 г. - по реда на чл. 70, ал. 8, 9, ал. 10, т. 2 и 3, ал. 11 и 19.

В конкретния случай индивидуалният коефициент на жалбоподателката е изчислен на база данните за осигурителен доход, посочени в УП-2 № 06/03.06.2022 г. от РУ „А. К.“ за периода от 01.01.2000 г. до 31.05.2000 г., в осигурителни книжки, издадени на 26.01.2009 г. и на 13.01.2012 г., служебни бележки на отдел КПК към ТП на НОИ - Русе, издадени на 01.06.2022 г., 25.07.2022 г., 26.04.2023 г., 15.11.2023 г. и наличните данни в POЛ на НАП (чл. 5, ал. 4 от КСО).

Разпореждане № 17/ прот.№ 01048 от 02.02.2024 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване е оспорено по административен ред по отношение осигурителния доход за периода от 01.01.2000 г. - 13.03.2022 г., като жалбоподателката счита, че е допусната грешка при изчисление на индивидуалния коефициент на пенсията й. Не е съгласна и със зачетения с горепосоченото разпореждане признат осигурителен стаж по чл. 75, ал. 2 от КСО.

С оспореното в настоящото производство решение № 2153-17-42 от 07.05.2024 г. директорът на ТП на НОИ – Русе е потвърдил разпореждане № 17/ прот. № 01048 от 02.02.2024 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване и е отхвърлил жалбата на С. срещу това разпореждане. Горестоящият орган е изложил своите мотиви за това какъв е приетият за установен осигурителен доход на лицето за процесния период, по години, както и за това по какъв ред е определен индивидуалният коефициент, въз основа на който е изчислен и размерът на пенсията й.

За установяване на размера на осигурителния доход на жалбоподателката, за периода от 2000 г. до 2022 г. включително, е назначена съдебно-икономическа експертиза. От заключението на СИЕ се установяват различия между установеното от вещото лице при извършен от него сравнителен анализ на данните, установени в мотивите на съдебното решение по адм. дело № 39/2023 г. по описа на АдмС – Русе и тези по разпореждане № 17/ прот. № 01048 от 02.02.2024 г. на ръководителя на отдел „Пенсионно осигуряване“, потвърдено с оспореното в настоящото производство решение на директора на ТП на НОИ - Русе. Заключението е прието по делото като неоспорено от страните и изготвено от компетентно в съответната област лице, което е отговорило на поставените му въпроси пълно, точно и ясно (л. л. 62 – 67 от делото).

При така установените факти съдът намира следното от правна страна:

Решение № 2153-17-42 от 07.05.2024 г. е издадено от материално и териториално компетентен по смисъла на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „а” от КСО орган – директор на ТП на НОИ – Русе. Спазена е изискуемата писмена форма като решението е мотивирано, съобразно изискването на чл. 117, ал. 3 от КСО.

Не се установяват допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при проведеното административно производство.

При постановяване на решението неправилно е приложен материалният закон.

Спорният по делото въпрос е относно размера на общия осигурителен доход на жалбоподателката за периода от 01.01.2000 г. до 13.03.2022 г. В административното производство по отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване на К. С., административният орган приема за установен общ осигурителен доход в размер на 169 334, 91 лева за времето от 01.01.2000 г. до 13.03.2022 г. вкл. Този размер на общия осигурителен доход е предмет на настоящия спор.

Въз основа на събраните по делото писмени доказателства, вкл. приетото по делото заключение по назначената СИЕ, съдът формира следните изводи:

Въз основа на извършено от вещото лице по назначената СИЕ сравнение между приетия от административния орган осигурителен доход в решение на директора на ТП на НОИ - Русе № 2153-17-42 от 07.05.2024 г. и осигурителния доход за оспорените години, установен със съдебно решение № 160 от 07.06.2023 г. по адм. дело № 39/2023 г. на АдмС - Русе, както следва:

2007 г.:

Със съдебно решение № 160 от 07.06. 2023 г. по адм. дело № 39/2023 г. АдмС - Русе е приел, че правилният осигурителен доход за 2007 г. на К. С. е в размер на 14 547, 59 лв., сбор от доход от трудово възнаграждение от работодателя РУ „А. К.“ гр. Русе в размер на 6 152, 19 лв. и окончателния осигурителен доход на жалбоподателката като самоосигуряващо се лице – 8 395, 40 лева.

С решение № 2153-17-42 от 07.05.2024 г., издадено от директора на ТП на НОИ - Русе е приет осигурителен доход за 2007 г. на К. С. в размер на 14 337, 73 лв., сбор от доход от трудово възнаграждение от работодателя РУ „А. К.“ гр. Русе в размер на 6 152, 19 лв. и осигурителен доход на жалбоподателката като самоосигуряващо се лице – 8 225, 54 лв.

2010 г.:

Със съдебно решение № 160 от 07.06. 2023 г. по адм. дело № 39/2023 г. АдмС - Русе е приел, че осигурителен доход за 2010 г. на К. С. е окончателният й осигурителен доход като самоосигуряващо се лице в размер на 5 746, 50 лв.

С решение № 2153-17-42 от 07.05.2024 г., издадено от директора на ТП на НОИ - Русе е приет осигурителен доход за 2010 г. на К. С. в размер на 5 746, 44 лв., равняващ се на окончателния осигурителен доход като самоосигуряващо се лице, заверен в осигурителната книжка на жалбоподателката.

2015 г.:

Със съдебно решение № 160 от 07.06. 2023 г. по адм. дело № 39/2023 г. АдмС - Русе е приел, че осигурителен доход за 2015 г. е в размер на 9 659, 43 лв., представляващ сбор от окончателния ОД на жалбоподателката като самоосигуряващо се лице в размер на 4 109, 98 лв. и 5 549, 45 лв. ОД, база за определяне на ПОВН по чл. 70а, ал. 3, т. 2 от КСО.

С решение № 2153-17-42 от 07.05.2024 г. е приет осигурителен доход за 2015 г. на жалбоподателката в размер на 7 402, 56 лв., сбор от окончателния ОД на жалбоподателката като самоосигуряващо се лице в размер на 4 109, 98 лв. и 3 292, 58 лв. ОД, база за определяне на ПОВН. При определяне на ОД, база за определяне на ПОВН, ответникът е ползвал авансовия ОД на жалбоподателката.

2018 г.:

Със съдебно решение № 160 от 07.06. 2023 г. по адм. дело № 39/2023 г. е прието, че осигурителен доход за 2018 г. е в размер на 6 158, 22 лв., представляващ сбор от окончателния ОД на жалбоподателката като самоосигуряващо се лице в размер на 5 865, 00 лв. и 293, 22 лв. ОД, база за определяне на ПОВН по чл. 70а, ал. 3, т. 2 от КСО.

С решение № 2153-17-42 от 07.05.2024 г. е приет осигурителен доход за 2018 г. на жалбоподателката в размер на 6 073, 32 лв., сбор от окончателния ОД на жалбоподателката като самоосигуряващо се лице 5 865, 00 лв. и 208, 32 лв. ОД, база за определяне на ПОВН. При определяне на ОД, база за определяне на ПОВН, ответникът е ползвал авансовия ОД на жалбоподателката.

2019 г.:

С решение № 160 от 07.06. 2023 г. по адм. дело № 39/2023 г. съдът е приел, че осигурителен доход за 2019 г. е в размер на 6 737, 04 лв., представляващ сбор от окончателния ОД на жалбоподателката като самоосигуряващо се лице в размер на 6 402, 59 лв. и 334, 45 лв. ОД, база за определяне на ПОВН по чл. 70а, ал. 3, т. 2 от КСО.

С решение № 2153-17-42 от 07.05.2024 г. е приет осигурителен доход за 2019 г. на жалбоподателката в размер на 6 696, 63 лв., сбор от окончателния ОД на жалбоподателката като самоосигуряващо се лице в размер на 6 402, 59 лв. и 294, 04 лв. ОД, база за определяне на ПОВН. При определяне на ОД, база за определяне на ПОВН, ответникът е ползвал авансовия ОД на жалбоподателката.

2020 г.:

С решение № 160 от 07.06.2023 г. по адм. дело № 39/2023 г. съдът е приел, че осигурителен доход за 2020 г. е в размер на 7 313, 78 лв., представляващ сбор от окончателния ОД на жалбоподателката като самоосигуряващо се лице в размер на 7 232, 85 лв. и 80, 93 лв. ОД, база за определяне на ПОВН по чл. 70а, ал. 3, т. 2 от КСО.

С решение № 2153-17-42 от 07.05.2024 г. е приет осигурителен доход за 2020 г. на жалбоподателката в размер на 7 312, 77 лв., сбор от окончателния ОД на жалбоподателката като самоосигуряващо се лице 7 232, 85 лв. и 79, 92 лв. ОД, база за определяне на ПОВН, като е ползван авансовия ОД на жалбоподателката.

2021 г.:

В решение № 160 от 07.06.2023 г. съдът не е приел размера на осигурителен доход за 2021 г.

С решение № 2153-17-42 от 07.05.2024 г. е приет осигурителен доход за 2021 г. на жалбоподателката в размер на 7 447, 39 лв., сбор от окончателния ОД на жалбоподателката като самоосигуряващо се лице в размер на 1 636, 82 лв. и 5 810, 57 лв. ОД, база за определяне на ПОВН.

Период от 01.01.2022 г. до 13.03.2022 г.:

С решение № 160 от 07.06.2023 г. съдът е приел, че осигурителен доход за периода от 01.01.2022 г. до 13.03.2022 г. е в размер на 1 420, 90 лв.

С решение № 2153-17-42 от 07.05.2024 г. AO е приел осигурителен доход за 2022 г. на жалбоподателката в размер на 1 420, 90 лв.

По отношение периодите на временната неработоспособност през 2015 г., от 2018 г. до 2022 г. се установява следното:

Съгласно нормата на чл. 70а, ал. 3, т. 2 от КСО средномесечният осигурителен доход/осигурителният доход за месеца се определя от възнаграждението или осигурителния доход, върху които са внесени или дължими осигурителните вноски, а за самоосигуряващите се лица - от дохода, върху който са внесени осигурителни вноски. Ал. 3, т. 2 на същия член гласи, че когато в периода, от който се определя индивидуалният коефициент, се включва време на отпуск поради временна неработоспособност, за бременност и раждане или при осиновяване на дете до [възраст] възраст, през което е получавано парично обезщетение от общественото осигуряване - доходът, от който е изчислено обезщетението.

През 2015 г. жалбоподателката е ползвала отпуск по бременност и раждане в размер на 125 дни през периода от 06.02.2015 г. до 06.08.2015 г.

В решение № 160 от 07.06.2023 г. на АдмС - Русе е определен общият ОД за 24-месечния период по чл. 49, ал. 1 от КСО, изчислен върху окончателния размер на ОД на жалбоподателката в размер на 22 286, 58 лв. (за месец януари 2015 г. приетият ОД е 679, 61 лв., за 2014 г. - 11 996, 28 лв., м. февруари - декември 2013 г. – 9 592, 69 лв.).

Среднодневният осигурителен доход за този период е 44, 3956 лв., изчислен на база окончателния осигурителен доход на жалбоподателката за периода м. февруари 2013 г. - м. януари 2015 г. (502 р.д.), а базата за определяна на ПОВН периода от 06.02.2015 г. до 06.08.2015 г. възлиза в общ размер на 5 549, 45 лв.

С решение № 2153-17-42 от 07.05.2024 г. е приет ОД, база за определяне на ПОВН в размер на 3 292, 58 лв., като е ползван авансовия ОД на жалбоподателката.

Общият осигурителен доход на жалбоподателката за 24-месечния период по чл. 49, ал. 1 от КСО, изчислен върху окончателния размер на ОД е 22 286, 57 лв., както следва: месец януари 2015 г. - 679, 60 лв., за 2014 г. - 11 996, 28 лв., м. февруари - декември 2013 г. – 9 592, 69 лв., работни дни за периода - 502, среднодневен ОД - 44, 3956 лв. ОД, база за определяне на ПОВН е в размер на 5 549, 45 лв.

В справката за окончателния размер на ОД за 2015 г. към ГДД за 2015 г. (л. 48 по делото) на К. С. за ОД в колона 5.3 - окончателен ОД от трудова дейност като свободна професия за месец януари 2015 г. е отразен ОД в размер на 679, 60 лв. Сумата е изчислена според указанията за попълване на табл. 1 като сумата на окончателния ОД за годината се раздели на броя на месеците, в които е упражнявана дейността, а при непълни месеци - ОД се разделя на работните дни за периода, през който е упражнявана дейността. Указания за определяне на ОД са дадени в последната страница на приложената по делото декларация. По тази причина при извършване на изчисленията за окончателен размер на ОД на жалбоподателката за месец януари 2015 г. е приета тази сума, изчислена съгласно дадените указания в ГДД вместо отразената сума в осигурителната й книжка (л. 49 от делото) за този месец - 587, 14 лв.

2018 г.:

Със съдебно решение № 160 от 07.06. 2023 г. е прието, че 293, 22 лв. е ОД, база за определяне на ПОВН по чл. 70а, ал. 3, т. 2 от КСО.

С решение № 2153-17-42 от 07.05.2024 г. е приет 208, 32 лв. ОД, база за определяне на ПОВН.

През 2018 г. жалбоподателката е била в отпуск за временна неработоспособност от 11.09.2018 г. до 21.09.2018 г. - 9 р. д. ОД за определяне на база за ПОВП, по реда на чл. 70а, ал. 3, т. 2 от КСО за 18-месечен период - от март 2017 г. до август 2018 г. по данни от РОЛ е 12 217, 50 лв., дните в периода 375 р.д., среднодневен ОД - 32, 58 лв. Размерът на осигурителния доход, база за ПОВП, по реда на чл. 70а, ал. 3, т. 2 от КСО възлиза на 293, 22 лв.

2019 г.:

С решение № 2153-17-42 от 07.05.2024 г. на AO е приет 294, 04 лв. ОД, база за определяне на ПОВН.

Съдът е приел в решение № 160 от 07.06.2023 г., че 334, 45 лв. е ОД, база за определяне на ПОВН по чл. 70а, ал. 3, т. 2 от КСО.

През 2019 г. жалбоподателката е била в отпуск за временната неработоспособност, както следва:

• от 16.01.2019 г. до 18.01.2019 г. - 3 р. д. ОД за определяне на база за ПОВП, по реда на чл. 70а, ал. 3, т. 2 от КСО за 18-месечен период - от юли 2017 г. до декември 2018 г. по данни от РОЛ е 11 040, 72 лв., дните в периода 374 р.д., среднодневен ОД - 88, 56 лв.
• от 20.03.2019 г. до 22.03.2019 г. - 3 р. д. ОД за определяне на база за ПОВП, по реда на чл. 70а, ал. 3, т. 2 от КСО за 18-месечен период - от септември 2017 г. до февруари 2019 г. по данни от РОЛ е 10 545, 42 лв., дните в периода 372 р.д., среднодневен ОД - 88, 04 лв.

- от 10.04.2019 г. до 12.04.2019 г. - 3 р. д. ОД за определяне на база за ПОВП, по реда на чл. 70а, ал. 3, т. 2 от КСО за 18-месечен период - от октомври 2017 г. до март 2019 г. по данни от РОЛ е 10 292, 71 лв., дните в периода 373 р.д., среднодневен ОД - 82, 78 лв.

- от 23.10.2019 г. до 29.10.2019 г. - 3 р. д. ОД за определяне на база за ПОВП, по реда на чл. 70а, ал. 3, т. 2 от КСО за 18-месечен период - от април 2018 г. до септември 2019 г. по данни от РОЛ е 9 680, 24 лв., дните в периода 372 р.д., среднодневен ОД - 78, 07 лв.

Размерът на осигурителния доход, база за ПОВП, по реда на чл. 70а, ал. 3, т. 2 от КСО възлиза на 334, 45 лв.

2020 г.:

С решение № 160 от 07.06.2023 г. по адм. дело № 39/2023 г. съдът е приел, че 80, 93 лв. е ОД, база за определяне на ПОВН по чл. 70а, ал. 3, т. 2 от КСО.

С решение № 2153-17-42 от 07.05.2024 г. е приет 79, 92 лв. ОД, база за определяне на ПОВН, като е ползван авансовия ОД на жалбоподателката.

През 2020 г. жалбоподателката е била в отпуск за временна неработоспособност от 09.03.2020 г. до 11.03.2019 г. - 3 р. д. ОД за определяне на база за ПОВП, по реда на чл. 70а, ал. 3, т. 2 от КСО за 18-месечен период - от септември 2018 г. до февруари 2020 г. по данни от РОЛ е 10 035, 26 лв., дните в периода 372 р.д., среднодневен ОД - 80, 93 лв. Размерът на осигурителния доход, база за ПОВП, по реда на чл. 70а, ал. 3, т. 2 от КСО възлиза на 80, 93 лв.

2021 г.:

В решение № 160 от 07.06.2023 г. съдът не е приел размер на осигурителен доход за 2021 г.

С решение № 2153-17-42 от 07.05.2024 г. е приет осигурителен доход за 2021 г. на жалбоподателката в размер на 7 447, 39 лв., сбор от окончателния ОД на жалбоподателката като самоосигуряващо се лице в размер на 1 636, 82 лв. и 5 810, 57 лв. ОД, база за определяне на ПОВН.

През 2021 г. жалбоподателката е ползвала отпуск за временна неработоспособност през периода от 11.03.2021 г. до 06.09.2021 г. - 122 р. дни и през периода от 13.09.2021 г. до 31.12.2021 г. - 76 р. дни.

За периода от 11.03.2021 г. до 06.09.2021 г. - 122 р. дни, ОД за определяне на база за ПОВП, по реда на чл. 70а, ал. 3, т. 2 от КСО е 18-месечния период от септември 2019 г. до февруари 2021 г. Общият ОД за този период е 10 858, 80 лв. Общата сума на ОД за 2021 г., база за ПОВП, по реда на чл. 70а, ал. 3, т. 2 от КСО възлиза на 5 811, 60 лв.

Период от 01.01.2022 г. до 13.03.2022 г.:

С решение № 160 от 07.06.2023 г. съдът е приел, че осигурителен доход за периода от 01.01.2022 г. до 13.03.2022 г. е в размер на 1 420, 90 лв.

С решение № 2153-17-42 от 07.05.2024 г. е приет осигурителен доход за 2020 г . на жалбоподателката в размер на 1 420, 90 лв., сбор от окончателния ОД на жалбоподателката като самоосигуряващо се лице в размер на 88, 64 лв. (изчислен от авансовия й ОД) и 1 332, 25 лв. ОД, база за определяне на ПОВН.

През периода от 01.01.2022 г. до 08.03.2022 г. жалбоподателката е ползвала отпуск за временна неработоспособност, който е започнал от 13.09.2021 г., поради което ОД за определяне на база за ПОВП, по реда на чл. 70а, ал. 3, т. 2 от КСО за 18-месечен период е от март 2020 г. до август 2021 г. Общият ОД за този период е 11 074, 26 лв. За периода от 09.03.2022 г. до 13.03.2022 г. окончателният ОД на К. С. като самоосигуряващо се лице е 120, 18 лв. Общият размер на ОД за периода 01.01.2022 г. до 13.03.2022 г. възлиза на 1 452, 65 лв., сбор от окончателния ОД на жалбоподателката като самоосигуряващо се лице в размер на 120, 18 лв. и 1 332, 47 лв. ОД, база за определяне на ПОВН.

Жалбоподателката е ползвала отпуск за временна неработоспособност от 01.03.2022 г. до 08.03.2022 г. - 5 р.д., който е започнал от 13.09.2021 г., поради което ОД за определяне на база за ПОВП, по реда на чл. 70а, ал. 3, т. 2 от КСО за 18-месечен период е от март 2020 г. до август 2021 г. Общият ОД за този период е 11 074, 26 лв. Дните в периода са 374 р.д., среднодневният ОД - 29, 6103 лв. за 5 р.д. отпуск за временната неработоспособност ОД е 148, 05 лв.

За периода на отпуска за временна неработоспособност от 01.03.2022 г. до 08.03.2022 г. ОД за определяне на база за ПОВП, по реда на чл. 70а, ал. 3, т. 2 от КСО е 148, 05 лв.

В периода от 09.03.2022 г. до 13.03.2022 г. има 3 р.д. от ГДД на жалбоподателката е видно, че окончателният й ОД за м. 03.2022 г. е 681, 00 лв. Работните дни на лицето в месеца са 17 р.д. (22 р.д - 5 р.д. болн.), а среднодневният ОД е 40, 0588 лв., съответно окончателният ОД на К. С. като самоосигуряващо се лице е 120, 18 лв. За периода от 01.03.2022 г. до 13.03.2022 г. общият размер на ОД възлиза на 268, 23 лв.

Съдът кредитира заключението на вещото лице по назначената СИЕ в частта му относно размера на установения осигурителния доход за 2009 г. при съобразяване дохода от трудово правоотношение и дохода на СОЛ, върху който са внесени окончателните осигурителни вноски в представения вариант 1.

Съгласно разпоредбата на чл. 41, ал. 1 от НПОС, осигурителният стаж и осигурителният доход на самоосигуряващите се лица, на лицата, работещи без трудово правоотношение, и на управителите, прокуристите и контрольорите на търговски дружества и на лицата, посочени в чл. 19 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, приета с Постановление № 30 на Министерския съвет от 2000 г. (обн., ДВ, бр. 21 от 2000 г.; изм. и доп., бр. 83 от 2000 г.; Решение № 8525 на Върховния административен съд от 2000 г. – бр. 8 от 2001 г.; Решение № 3357 на Върховния административен съд от 2001 г. – бр. 52 от 2001 г.; изм. и доп., бр. 19 от 2002 г., бр. 91 от 2003 г., бр. 1 от 2006 г., бр. 15 от 2007 г., бр. 17 от 2008 г., бр. 12 и 67 от 2009 г., бр. 2 от 2010 г., бр. 13 от 2011 г., бр. 16 и 80 от 2012 г., бр. 33 от 2013 г.; Решение № 8660 на Върховния административен съд от 2013 г.– бр. 94 от 2013 г.; изм. и доп., бр. 17 от 2014 г., бр. 18 и 40 от 2015 г. и бр. 17 от 2016), се установяват с осигурителни книжки, в които се посочват времето, през което лицата са били осигурени, и доходът, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски. За времето след 31 декември 2006 г. самоосигуряващите се лица могат да установяват осигурителен стаж и осигурителен доход и въз основа на данните за внесените дължими осигурителни вноски, съдържащи се в информационната система/регистрите на НОИ. За времето след 1 януари 2016 г. самоосигуряващите се лица установяват осигурителен стаж и осигурителен доход въз основа на данните за внесените дължими осигурителни вноски, съдържащи се в информационната система/регистрите на НОИ.

Според вариант 1 от отговора на въпрос 5 по заключението на вещото лице, за 2009 г. ОД дохода на жалбоподателката по трудовото правоотношение с РУ „А. К.“ гр. Русе е в размер на 1 170, 48 лв. за периода м. 01 и м. 02.2009 г., видно от справка за обобщен ОД на лицето (л. л. 46 - 49 в приложенията по делото). От копие на осигурителна книжка, приложено по адм. дело № 39/2023 г. по описа на АдмС – Русе на жалбоподателката е видно, че за 2009 г. окончателният й ОД като самоосигуряващо се лице е по 507, 43 лв. за месеците от януари до юни и по 507, 44 лв. за месеците от юли до декември. Общият размер на ОД за 2009 г. възлиза на 6 089, 22 лв. От приложената справка за обобщен ОД на лицето (л. 47 в приложенията по делото) също е видно, че за 2009 г. окончателният й ОД е в размер на 6 089, 22 лв.

Въз основа на данните в осигурителната книжка и справката за обобщен ОД на жалбоподателката осигурителният й доход за 2009 г., сбор от дохода й от трудово правоотношение (1 170, 48 лв.) и дохода като СОЛ (6 089, 22 лв.) възлиза на 7 259, 70 лв.

В хода на настоящото дело административният орган не е опровергал доказателствената сила на редовно заверената от контролен орган на ТП на НОИ – Русе осигурителна книжка на жалбоподателката и не е доказал по несъмнен начин новия, приет от контролен орган и обективиран в КП № КВ-5-17-01462118 от 15.11.2023 г. осигурителен доход на лицето за 2009 г. в по-нисък размер – 4 551, 33 лева.

С оглед горецитираната разпоредба на чл. 41, ал. 1 от НПОС и при наличието на представена от лицето осигурителна книжка със заверен окончателен осигурителен доход за 2009 г. в размер на 6 089, 22 лева, то следва да се приеме, че компетентните органи са счели за установено, че дължимите осигурителни вноски за този период са внесени от РОЛ.

Предвид че съгласно посочената разпоредба самоосигуряващото се лице доказва осигурителен доход за периода след 31 декември 2006 г. до 31 декември 2015 г. на първо място именно със заверена по надлежния ред осигурителна книжка, и едва ако не разполага с такава – и въз основа на данните за внесените дължими осигурителни вноски, съдържащи се в информационната система/регистрите на НОИ, то за пенсионния орган не е налице основание да откаже да приеме така заверения в представената осигурителна книжка окончателен осигурителен доход на лицето за 2009 г. в посочения размер – 6 089, 22 лева.

Общият осигурителен доход на К. С. за периода от 01.01.2000 г. до 13.03.2022 г., като се съобрази осигурителния доход за оспорените години, установен с решение № 160 от 07.06.2023 г. по адм. дело № 39/2023 г. на АдмС - Русе и размерите на осигурителния доход, установен със заключението по назначената СИЕ възлиза на 173 458, 69 лева.

В настоящото производство се установи, че е налице неправилно установен размер на осигурителния доход на оспорващата от административния орган.

При така установените релевантни факти, съдът намира, че оспореното в настоящото производство Решение № 2153-17-42 от 07.05.2024 г. на директора на ТП на НОИ - Русе и потвърденото с него Разпореждане № 17/ прот. № 01048 от 02.02.2024 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване са постановени в противоречие с установените по делото факти, поради което следва да бъдат отменени, а преписката върната на ръководителя по пенсионно осигуряване за ново произнасяне.

От процесуалния представител на жалбоподателката е направено искане за присъждане на разноски, което с оглед изхода на делото и на основание разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК се явява основателно.

На основание § 1, т. 6 от ДР на АПК НОИ – София следва да заплати на К. П. С. разноски в размер на 150 лева (л. 23 от делото) и 185, 88 лева (л. 59 от делото) или в общ размер на 335, 88 лева – депозит вещо лице.

Видно от представения договор за правна защита и съдействие на л. 4 от делото, оказана е безплатна адвокатска помощ и съдействие на лице по чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата. Предвид изхода на делото съдът намира, че на адвокат М. Б. Б., оказала безплатната правна помощ на жалбоподателката, следва да й бъде определено възнаграждение по чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл., изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.) в размер на 500 лева.

Водим от горното и на основание чл. 118, ал. 2 от КСО вр.чл. 172, ал. 2 от АПК съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 2153-17-42 от 07.05.2024 г. на директора на ТП на НОИ - Русе и потвърденото с него разпореждане № 17/ прот. № 01048 от 02.02.2024 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване.

ВРЪЩА преписката на ръководителя по пенсионно осигуряване за ново произнасяне при съобразяване на дадените с настоящото решение указания по приложение на закона.

ОСЪЖДА Националния осигурителен институт – София да заплати на К. П. С., [ЕГН], с адрес: гр. Русе, [улица], вх. 1, ет. 8, ап. 34, сумата от 335, 88лв /триста тридесет и пет лева и 88ст/ за разноски по делото.

ОСЪЖДА Националния осигурителен институт – София да заплати на адвокат М. Б. Б. от Адвокатска колегия – Русе, с [ЛНЧ] и служебен адрес: гр. Русе, [улица], ет. 4, сумата от 500/петстотин/ лева – възнаграждение за безплатно предоставената правна помощ на жалбоподателката по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.