Р Е Ш Е Н И Е
№ 16.07.2014
година гр. Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД ХАСКОВО гражданско отделение, пети състав
на ………….…седми юли……………….….……… две хиляди и четиринадесета година
в публично съдебно заседание в следния състав :
СЪДИЯ : АННА ПЕТКОВА
С участието на секретаря………………………М.С.…………………….……..….
И прокурора ………………………………………………..…………………………..…...……
като разгледа докладваното от съдия Петкова….………………..…..………………………..
търговско дело ………….№ 149 по описа за 2013 година…..………………..………..……,
За да се произнесе взе предвид следното:
Делото е
образувано по искова молба, подадена от
„Юробанк България” АД – град София, с която по реда на чл. 422 от ГПК вр. чл.
415 от ГПК ищецът предявява обективно и субективно съединени искове против Н.Т.Н.
и Н.М.Т. ***, с искане да бъде признато за установено съществуването на вземане
на банката по договор за кредит от 23.05.2007 година, дължимо от ответниците,
както следва: общо 37 964,26 евро, от които 33132,10 евро – главница;
4663,07 евро – договорна лихва от 02.10.2012 година до 06.08.2013 година;
169,09 евро – банкови такси за периода от 29.10.2009 година до 06.08.2013
година. От заявеното в петитума на исковата молба, че се иска установяване
съществуването на вземането по представеното в заповедното производство
извлечение от счетоводните книги на банката, съдът извежда, че се претендира и
законната лихва върху главницата, считано от 06.08.2013 година до окончателното
изплащане. Искът е основан на твърдението, че вземането на банката-ищец
съществува на основание сключен между „Юробанк България” АД – град София и Н.Т.Н.
и Н.М.Т. *** - Договор за кредит за извършване на ремонт – подобрения на
недвижим имот, № HL21911/23.05.2007 година, съгласно клаузите на който,
банката-ищец предоставила на ответниците – солидарни длъжници кредит в размер на 28410 евро, като кредитополучателите
приели да заплащат на банката годишна лихва в размер на сбора на Базовия лихвен
процент на Банката за жилищни кредити в евро, валиден за съответния период на
начисляване на лихвата, плюс договорна надбавка в размер на 5 (пет) пункта. Към
момента на сключване на договора БЛП бил 6% (шест) процента, а дължимите лихви
се начислявали от датата на първото усвояване на суми по кредита. Страните
уговорили, че при просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при
предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателите дължат лихва в размер на
сбора от лихвата за редовна главница, договорена за
съответния период на издължаване на кредита, плюс наказателна надбавка в размер
на 10 (десет) пункта. Освен това, кредитополучателите се задължили да заплащат
годишна такса за управление, в началото на всяка следваща година в размер на
0,1% върху размера на непогасената главница към същата дата, както и
административна такса за обработка на документи в размер на 10 лева. Страните
уговорили крайният срок за погасяване на кредита, включително дължимите
лихви - 300 месеца, считано от датата
30.05.2007година. Съгласно договора, погасяването на кредита следвало да се
извършва на равни анюитетни месечни вноски, включващи лихва и главница в размер
на всяка 278,45 евро.
Освен това банката-ищец твърди, че е сключила с длъжниците четири допълнителни споразумения – от 28.05.2010 година, 29.07.2011 година, 18.01.2012 година и от 29.02.2012 година, с които им давала възможност да преодолеят затрудненията при изплащането на дълга. Въпреки това след 29.02.2012 година кредитополучателите спрели погасяването на главницата, а след 01.03.2013 година и тези по лихвата и банковите такси, от което следвало, че съгласно чл. 18 ал. 2 от Договора били налице предпоставки за предсрочна изискуемост, настъпила поради неплащане на 11 броя погасителни вноски по главницата и 11 броя погасителни вноски по лихвата, при забава в плащането от 308 дни. Поради това и на основание чл. 417 от ГПК банката инициирала заповедно производство по ч.гр.д. № 1237/2013г. по описа на Районен съд Димитровград, по което били издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист за целия дълг, срещу солидарните длъжници, ответници по настоящото дело. Срещу издадената заповед постъпило възражение от длъжниците, които възразили в законоустановения срок срещу издадената заповед за незабавно изпълнение, че не дължат общата сума по ИЛ.
В срока по чл. 367 ал. 1 ГПК, по делото е постъпил писмен отговор от Н.Т.Н. и Н.М.Т., които заявяват, че оспорват исковата претенция по основание и размер. Признават съществуването на договорни правоотношения с банката-ищец и неизпълнението си, но в същото време твърдят, че допълнителните споразумения от 28.05.2010 година, 29.07.2011 година, 18.01.2012 година и от 29.02.2012 година били подписани под натиска на ищеца, който ги поставил в неизгодно положение без възможност за избор от тяхна страна и без тяхно съгласие.
На основание чл. 372 ал. 2 от ГПК ищецът депозира допълнителна искова молба, в която оспорва твърденията на ответниците за упражнен върху тях натиск при подписването на допълнителните споразумения, за липса на съгласие на кредитополучателите, както и за липса на съдействие от страна на банка-кредитодател за изпълнение на задължението от ответниците.
Допълнителният отговор на ответниците по чл. 373 от ГПК съдържа аналогични доводи на тези по първоначалния. Ответниците настояват, че с тях не са водени преговори, а са им поднесени за подпис готови документи. В същото време признават, че са ги подписали. Считат, че с тях дългът им е увеличен многократно.
В хода на делото процесуалният представител на банката-ищец поддържа исковете и моли съда да ги уважи. Претендира да му бъдат присъдени разноските по настоящото исково производство, включително адвокатско възнаграждение.
Ответниците не се явяват в с.з. и не изпращат процесуален представител.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в съвкупност, обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е
представен и приет като доказателство Договор за кредит за извършване на ремонт
– подобрения на недвижим имот, № HL21911/23.05.2007 година, сключен между
„Юробанк България” АД – град София и Н.Т.Н. и Н.М.Т. ***, по силата на който
банката-ищец е предоставила на ответниците Н. и Т. кредит
в размер на 28410 евро. В чл. 1 ал. 2 от Договора кредитополучателите са се
съгласили да отговарят солидарно за връщането на кредита и другите задължения
по договора. С клаузата на чл. 3 ответниците са се съгласили да заплащат на
банката годишна лихва в размер на сбора на Базовия лихвен процент на Банката за
жилищни кредити в евро, валиден за съответния период на начисляване на лихвата,
плюс договорна надбавка в размер на 5 (пет) пункта. Изрично в договора е отбелязано,
че към момента на сключване на договора БЛП е бил 6% (шест) процента, а по
силата на чл. 3 ал. 2 дължимите лихви се начисляват от датата на първото
усвояване на суми по кредита. Страните уговорили (чл. 3 ал. 3), че при
просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост
на кредита, кредитополучателите дължат лихва в размер на сбора от лихвата за редовна главница, договорена за
съответния период на издължаване на кредита, плюс наказателна надбавка в размер
на 10 (десет) пункта. Освен това, приемайки клаузата по чл. 4 от договора, кредитополучателите
са се задължили да заплащат годишна такса за управление, в началото на всяка
следваща година в размер на 0,1% върху размера на непогасената главница към
същата дата, както и административна такса за обработка на документи в размер
на 10 лева. Страните са уговорили крайният срок за погасяване на кредита,
включително дължимите лихви - 300
месеца, считано от датата 30.05.2007година, както и начин на погасяване - на
равни анюитетни месечни вноски, включващи лихва и главница в размер на всяка
278,45 евро.
Видно от представеното и прието като доказателство
Допълнително споразумение от 28.05.2010 година, сключено между страните по
делото, с него ответниците са се съгласили, че към тази дата размерът на
задължението им по главницата е 30 299,20 евро, за просрочена лихва –
629,17 евро, а просрочени договорни такси – 25,44 евро С това споразумение
страните са договорили 12-месечен период на облекчено погасяване на кредита.
С допълнително споразумение от 29.07.2011 година е
извършено поредното преструктуриране на кредита (размерът на главницата е
увеличен с натрупани и непогасени лихви): с него ответниците са приели и
потвърдили, че дължат на банката-ищец 30 877,79 евро – редовна главница, 20,95
– просрочена главница, 786,87 евро – просрочена лихва, 67,62 евро – просрочени
плащания по застраховки. Договорен е нов 12-месечен период на погасяване на
кредита при облекчени условия. С Допълнително споразумение от 18.01.2012 година
страните са постигнали съгласие за прекратяване на облекчения период.
С допълнително споразумение от 29.02.2012 година, подписано
от банката-ищец и ответниците Н. и Т. е постигнато съгласие за нов 6-месечен
период на облекчено погасяване на кредита, но и за увеличаване размера на
редовната главница по договора на 31 942, 73 лева. Освен това е прието, че
просрочената главница е в размер на 19,10 евро, просрочена лихва – 981,12 евро,
просрочени такси – 31,19 евро.
От материалите на гр.д. № 1237/2013 година е видно, че на основание чл. 417 от ГПК банката-ищец е инициирала заповедно производство, по което на 16.08.2013 година са издадени разпореждане за незабавно изпълнение, заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на извлечение от счетоводните книги на банката към 02.12.2012 година и изпълнителен лист, срещу солидарните длъжници - ответници по настоящото дело, за сумите, които изцяло съответстват по размер и основание, на което се търсят, с тези по предявения иск по чл. 422 ГПК. Освен това, посочената заповед за изпълнение включва и задължение за законната лихва върху главницата, считано от 06.08.2013 година, както и 2916,05 лева – деловодни разноски за заповедното производство. Срещу издадената заповед, в срока по чл. 414 ГПК длъжниците – двамата ответници по делото, са подали възражение за недължимост на сумите по заповедта.
По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза,
заключението на която съдът възприема изцяло като компетентно, пълно и
обективно. Вещото лице е работило на база приложените
по делото доказателства, в това число процесните четири допълнителни
споразумения, документите получени от ЦУ на „Юробанк България" АД -София,
извлечения от разплащателната сметка на кредитополучателите и хронологични
описи на счетоводните записвания по видове задължения, въз основа на които е
достигнало до извода, че към 06.08.2013 година, задължението на ответниците по
процесния договор възлиза на 37964,26 евро, в това число: главница - 33132,10
евро / от които 32 875.06 евро по редовна главница и 257.04 евро просрочена
главница/; редовни лихви - 4 663.07 евро;
такси -101,47 евро и 67.62 евро, които суми са идентични със сумите по
установителния иск. Според вещото лице, след 01.03.2013 година няма обслужване на задължения по кредита. Последната
вноска, направена от длъжниците, с част от която се погасява главница е на 29.02.2012
година в размер на 19,10 евро - просрочена с падеж 02.02.2012 година., а последната неплатена вноска по кредита,
отнесена в просрочие и по главницата и като лихви е с падеж 02.08.2013 година. Последното
плащане по кредита е чрез вноска на каса на 200 лева на 01.03.2013 година, с които
са купени 102.05 евро. От тези 102.05 евро за плащане на такса по
администриране на кредита са отнесени 4.47 евро, а с останалите 97.58 евро се
издължава просрочена лихва, изчислена по редовна главница с падеж към дата
01.10.2012 година.
При така установената фактическа обстановки съдът достигна до следните правни изводи:
Предявен е специален установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК, във връзка с чл. 415 ГПК. Предмет на същия е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо ответната страна съществуването на вземането, предмет на издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, както и да се докаже неговото правно основание, произтичащо от сключен между страните конкретен договор. Съдът приема, че предявеният иск е допустим. Ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417 ГПК на основание извлечение от сметки, като заповедта е била издадена от РС - Димитровград, но в срока по чл. 414 ал. 1 ГПК длъжниците са възразили писмено срещу нея. В срока по чл. 415 ал. 1 ГПК ищецът е предявил настоящия иск за установяване на вземането си срещу ответника по основание и размер.
На база събраните и обсъдени по-горе доказателства съдът приема, че при условията на пълно и главно доказване банката-ищец е доказала правнорелевантните факти, от които произтича вземането му - сключването на договор за кредит между страните и последващите допълнителни споразумения, условията при които същите са сключени, предоставянето на сумата на кредитополучателите, както и неизпълнението на ответниците, в резултат на което вземането на банката кредитор е станало предсрочно и изцяло изискуемо и дължимо.
Ответниците не оспорват, че не са изпълнили задълженията си изцяло и в срок. Въведените от ответниците възражения за липса на съгласие от тяхна страна при сключване на допълнителните споразумения от 28.05.2010 година, 29.07.2011 година, 18.01.2012 година и от 29.02.2012 година и за упражнен натиск от страна на банката, по своята същност са възражения за нищожност/унищожаемост на същите. С оглед общото правило по чл. 154 ал. 1 от ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения, но в тази насока ответниците не са предприели доказване. Клаузите от допълнителните споразумения, посочени от ответниците в отговора им на исковата молба, не са нищожни и поради това, че са индивидуално уговорени /чл. 146 ал. 1 ЗЗП/. Това следва от съдържанието на допълнителните споразумения, които имат отношение конкретно и само към сключения между страните по делото договор за кредит. От тук липсва основание да се приеме, че на ответниците/кредитополучатели са били представени за подписване типови договори. Не се твърди неравнопоставено увеличение на възнаградителната лихва, няма доказателства за такива, нито констатации на вещото лице за едностранно увеличение на лихвения процент.
Съответно, при неоснователност на възраженията на ответниците и съобразно обсъдените по-горе доказателства се установи по делото, че към 06.08.2013 година са били налице условията – банката да обяви кредита за предсрочно изискуем - чл. 8 ал. 2 от допълнително споразумение от 29.02.2012 година вр. чл. 18 ал. 2 от договора, според който при неиздължаване на три последователни месечни погасителни вноски, изцяло или частично, целият остатък по кредита се превръща в предсрочно и изцяло изискуем, считано от датата на падежа на последната вноска. Към горепосочената дата не са били погасени повече от три анюитетни вноски – 11 по главницата и 11 по лихвата (плащанията по главницата са спрени на 29.02.2012 година, а по лихвата и банковите такси – на 01.03.2013 година.
В разглеждания случай заявителят - ищец в настоящото производство се е позовал на автоматична предсрочна изискуемост, като очевидно се е съобразил с обективираната в редица определения, постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК и решения, постановени по реда на чл. 290 от ГПК, задължителна съдебна практика (н.п. определение № 166 от 17.02.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 109/2012 г., I т. о. и др.). А именно, доказателства в заповедното производство за получено волеизявление до длъжниците за обявяването на кредита за предсрочно изискуем не са представени. В т. 18 на последващо ТР № 4/2014 г. по т.д. 4/2013 година на ОСГТК на ВКС е дадено разрешение, че при уговорка в договора за банков кредит, че целия кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или настъпването на други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо, с неплащането или настъпването на други обстоятелства, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. В същата точка от тълкувателното решение е указано, че волеизявлението за предсрочна изискуемост не може да се съдържа в заявлението по чл. 417 ГПК, доколкото препис от заявлението не се връчва на длъжника, а същият узнава за допуснатото незабавно изпълнение с връчването на заповедта за изпълнение - чл. 418, ал. 5 ГПК. Съдът в настоящия си състав намира, обаче, че даденото в ТР № 4/2014 г. разрешение не променя извода за установено по основание вземане в конкретния случай. Съдът намира за допустимо - позоваването на предсрочна изискуемост да е налице в исковата молба, препис от която се връчва на ответника - длъжник в заповедното производство. Като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, това обстоятелство следва да се зачете от исковия съд, на осн. чл. 235, ал. 5 ГПК, в която насока са и указанията по т. 9 от ТР № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Следователно, фактите, относими за настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост, а именно неплащане на задълженията по договора в предвидения срок и позоваването на изискуемостта, са настъпили до приключване на съдебното дирене в настоящата инстанция, поради което основанието, на което е възникнало вземането, съдът намира за доказано.
По отношение на размера: Съображенията относно датата на предсрочната изискуемост, в случая не се отразяват на размера на вземанията по отделните пера. Възнаградителна лихва се претендира за периода 02.10.2012 годин до 06.08.2013 година, тоест в периода, предхождащ изгубването на преимуществото на срока, което е станало в хода на исковия процес, съобразно изложените по-горе мотиви, поради което същата е дължима за целия исков период. Наказателна лихва, в случая, нито се претендира, нито е формирала задължението по процесната заповед за изпълнение. А освен това, размерът на наказателната лихва не се влияе от датата на предсрочна изискуемост, тъй като представлява обезщетение за забавено изпълнение, като периодът на забавата не се прекъсва от предсрочната изискуемост на дълга.
С оглед на изложеното, налага се извод за основателност на предявения иск по отношение и на двамата ответници, за чийто размер (идентичен с този, за който е издадена заповедта за незабавно изпълнение) съдът съобразява приетото към доказателствения материал заключение по ССЕ. Доколкото съдът е обвързан с отправеното до него искане, а то не включва претенция за направените от банката разноски по заповедното производство, произнасянето за тях не се следва.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, направените от ищеца разноски по производството, за понасянето на които се представят надлежни доказателства, следва да бъдат възложени на ответниците.
Мотивиран така и на основание чл. 422 ГПК, съдът
Р е ш и:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ал. 1 ГПК, предявен от „Юробанк България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град София, бул. „Цар Освободител” № 14 срещу Н.Т.Н. ***, ЕГН ********** и Н.М.Т. ***, ЕГН **********, че ответниците Н.Т.Н. и Н.М.Т. дължат солидарно на „Юробанк България” АД – София сума в общ размер 37 964,26 евро, от които 33132,10 евро – вземане за главница; 4663,07 евро – вземане за редовна договорна лихва за периода от 02.10.2012 година до 06.08.2013 година; 169,09 евро – банкови такси за периода от 29.10.2009 година до 06.08.2013 година, ведно със законната лихва върху главницата считано от 06.08.2013 година до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1237/2013 година по описа на РС-Димитровград.
ОСЪЖДА Н.Т.Н. ***, ЕГН ********** и Н.М.Т. ***, ЕГН ********** да заплатят на „Юробанк България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град София, бул. „Цар Освободител” № 14 сумата 2506,57 лева – деловодни разноски в това съдебно производство.
Решението може да се обжалва пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на всяка страна.
Съдия: