РЕШЕНИЕ
№…………./……..2020
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - Варна, ШЕСТИ КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ,
в публичното съдебно заседание на петнадесети октомври две хиляди и двадесета година
в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КИПРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА ПОПОВА
МАРИЯНА БАХЧЕВАН
При участието на секретаря ГАЛИНА ВЛАДИМИРОВА и на прокурора
СИЛВИЯН ИВАНОВ като разгледа докладваното от съдия ЕВЕЛИНА ПОПОВА к.н.а.х.д. № 1782
по описа на съда за две хиляди и двадесета година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е по реда на глава ХІІ АПК вр. чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН. Образувано е по жалба на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра при Комисия за защита на потребителите срещу решение № 940/02.07.2020 г. по н.а.х.д. № 1974/2020 г. на ВРС, XXVIII състав, с което е отменено НП № В-0047591/30.03.2020 г. на директора на РД за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към ГД „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, с което на „Теленор България“ ЕАД за нарушение на чл. 113 ал. 1 ЗЗП е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева, на основание чл. 222а ЗЗП. По съображения за допуснато от въззивната инстанция съществено нарушение на процесуалните правила и нарушение на приложимия материален закон се иска отмяна на решението и постановяване на ново по съществото на правния спор, с което наказателното постановление да се потвърди. Претендира се и юрисконсултско възнаграждение.
В с. з. на 15.10.2020 г. касаторът, редовно призован, не се представлява. С писмено становище с. д. 11806/29.09.2020 г. подържа касационната жалба. Ответникът „Теленор България“ ЕАД, редовно призован, не се представлява и не изразява становище по нея. Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за нейната неоснователност.
След преценка на процесуалната допустимост и основателност на жалбата, извършена в рамките на касационната проверка по чл. 218 АПК вр. чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН, съдът намира следното:
По допустимостта на жалбата: Предявена е срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт съгласно изричната разпоредба на чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН, от процесуално легитимирано лице съгласно чл. 210 ал. 1 АПК и в преклузивния срок за упражняване на правото на жалба, визиран в чл. 211 ал. 1 АПК – съобщение за изготвеното въззивно решение е получено редовно от касатора на датата 07.07.2020 г. /л. 27 от н.а.х.д. 1974/2020 г. на ВРС/, а касационната жалба е предявена на датата 14.07.2020 г. /л. 3 от к.н.а.х.д. № 1782/2020 г./. Със спора е сезиран родово и местно компетентният съд.
Кумулативното наличие на обсъдените положителни процесуални предпоставки и отсъствието на отрицателни такива обуславя извод за допустимост на касационното производство.
Разгледана по естеството на изложените оплаквания и в рамките на задължителната касационна проверка по чл. 218 ал. 2 АПК, касационният състав намира жалбата за основателна.
За да отмени оспореното по реда на чл. 59 ЗАНН наказателно постановление, районният съд е приел, че АУАН и НП не съдържат достатъчна конкретика относно индивидуализацията на нарушението, което е квалифицирал като допуснато в хода на АНП съществено процесуално нарушение, както и че с издаването на НП АНО е нарушил материалния закон, тъй като е наложил на „Теленор България“ ЕАД административно наказание по чл. 222а ЗЗП за нарушение, което в хода на АНП не е безспорно и категорично доказано.
Тези изводи на съда са неправилни.
Отговорността по чл. 222а ЗЗП на „Теленор България“ ЕАД е ангажирана за неизпълнение на вмененото му с чл. 113 ал. 1 ЗЗП задължение да приведе като продавач потребителската стока в съответствие с договора за продажба, когато такова липсва, като ал. 2 регламентира едномесечен срок от предявяване на рекламацията от потребителя, в който задължението трябва да се изпълни.
Задължението по чл. 113 ал. 1 ЗЗП е в корелация със задължението на продавача по чл. 105 ал. 1 ЗЗП при продажбата да предаде на потребителя стока, която съответства на договора за продажба. По силата на ал. 2 той носи отговорност за несъответствието на потребителската стока с договора, което е съществуващо към момента на доставянето й, като отговорността му е ограничена само до проявилите се до две години от доставката несъответствия. От своя страна чл. 106 ЗЗП регламентира условията, на които трябва да отговаря стоката, за да е налице съответствие с договора за продажба, като чл. 108 ЗЗП въвежда оборима презумпция относно всяко проявило се до шест месеца от доставката несъответствие, че е съществувало още при доставката.
В случая проявилите се на четири пъти в рамките на шестмесечния срок проблеми при функционирането на закупения от потребителя мобилен телефон, свързани според данните по АНП с оплакване, че апаратът не регистрира всеки път входящи обаждания, няма нотификации за съобщения и не регистрира обаждания по вайбър, по аргумент от противното от чл. 106 ЗЗП, представляват именно несъответствия на стоката с договора за лизинг, с който телефонът е закупен на 11.06.2019 г.
При това положение неотстраняването на повредата в едномесечния срок от предявяване на четвъртата рекламация на 31.10.2019 г. е достатъчно основание да се приеме, че продавачът е нарушил задължението си по чл. 113 ал. 1 ЗЗП, което пък е основание за ангажиране на отговорността му по чл. 222а ЗЗП.
Въззивният съд неправилно е приел, че в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление нарушението не е описано пълно от фактическа страна, тъй като не са посочени фактите, които са обусловили извод за несъответствие на стоката с договора за лизинг. В наказателното постановление изрично е посочено, че при всяка от четирите рекламации купувачът е направил оплакване за проблем с връзката, което предвид нормалното предназначение на всеки телефонен апарат, явно сочи в случая на наличието на твърдяно несъответствие на стоката с договора за лизинг.
При позоваване на приложените по АНП четири сервизни протокола /от 27.06.2019 г.; 21.08.2019 г.; 02.09.2019 г. и 11.11.2019 г./ съдът е формирал неправилен извод, че АНО не е доказал по делото наличието на твърдяното от потребителя несъответствие на стоката с лизинговия договор. Фактът, че и в четирите сервизни протокола е вписано като заключение на сервиза, че при функционален тест не са открити дефекти и отклонения от параметрите не може да обуслови извод в обратния смисъл – че такова несъответствие не е съществувало, тъй като нито един от протоколите не е подписан от сервиза и от клиента, с което последният да удостовери съгласието си с подобен извод при връщане на апарата от ремонт. А и житейски неоправдано е да се мисли, че веднага след закупуване на стоката купувачът на четири пъти ще поиска отремонтирането й, ако тя действително не проявява дефект.
Проявеното в шестмесечния срок по чл. 108 ЗЗП
несъответствие на стоката с договора за лизинг обуславя приложимостта на въведената
с разпоредбата оборима презумпция, че несъответствието е съществувало още при
закупуването и доставката на стоката. Във въззивното производство тежестта да
обори тази презумпция се носи изцяло от наказания търговец, тъй като с оборването
й отпада отговорността му за неизпълнение на задължението по чл. 113 ал. 1 ЗЗП.
Неправилно е и тук позоваването на съда в мотивите на решението на вписаното в
сервизния протокол от 02.09.2019 г. заключение на сервиза, че посоченият от
клиента проблем се дължи на допълнително инсталирано приложение, нарушаващо
нормалната работа на апарата. За да се направи обаче от това извод, че несъответствието
на телефона с договора за лизинг е последващо закупуването на стоката като се
дължи изцяло на външно въздействие върху телефона, при всички положения е
следвало в сервизния протокол да се уточни какво е това приложение, защото само
при наличието на подобно уточнение би могло да се изследва доколко приложението
е съвместимо с устройството на телефона, респективно доколко то е причина за отклонението
от нормалната му работа. Отделен е
въпросът, че сервизният протокол не носи подписите нито на клиента, нито на представител
на сервиза, поради което дори и само на това основание не би могъл да се
кредитира като годно доказателство за удостоверените в него обстоятелства.
При тези данни по делото и при действащата нормативна уредба на отношенията търговец-потребител районният съд е следвало да потвърди, а не да отмени наказателното постановление, с което законосъобразно е била ангажирана отговорността на търговеца по чл. 222а ЗЗП. За подобен изход на делото е от значение и фактът, че в хода на АНП не са били допуснати никакви съществени процесуални нарушения; АУАН и НП са издадени от компетентни органи по смисъла на чл. 233 ал. 1 и 2 ЗЗП и в сроковете по чл. 34 ЗАНН, като липсват предпоставки за прилагането на чл. 28 ЗАНН.
Предвид изложеното, касираното решение следва да се отмени на основание чл. 221 ал. 2 изр. първо предл. второ АПК вр. чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН и наместо него на основание чл. 222 ал. 1 АПК следва да се постанови друго по съществото на правния спор, с което обжалваното по реда на чл. 59 ЗАНН наказателно постановление да се потвърди.
Предвид крайния изход на спора и изрично заявеното от пълномощника на касатора искане за присъждане на разноски, на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра при Комисия за защита на потребителите следва да се присъдят, на основание чл. 63 ал. 3 ЗАНН, разноски за касационната инстанция, представляващи юрисконсултско възнаграждение за осъщественото по делото процесуално представителство от юрисконсулт, което на основание чл. 63 ал. 5 ЗАНН вр. чл. 37 ЗПП и предвид невисоката сложност на делото следва да се определи в минималния размер от 80 лв. по чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ решение № 940/02.07.2020 г. по н.а.х.д. № 1974/2020 г. на ВРС, XXVIII състав, с което е отменено НП № В-0047591/30.03.2020 г. на директора на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към ГД „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите КАТО НАМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА НП № В-0047591/30.03.2020 г. на директора на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към ГД „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, с което на „Теленор България“ ЕАД за нарушение на чл. 113 ал. 1 ЗЗП е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева, на основание чл. 222а ЗЗП.
ОСЪЖДА „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра при Комисия за защита на потребителите юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева за осъщественото пред касационната инстанция процесуално представителство от юрисконсулт.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/