Решение по дело №1568/2022 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 1432
Дата: 2 декември 2022 г.
Съдия: Константин Григоров
Дело: 20227040701568
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 септември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№        1432   /02.12.2022 година, град Бургас

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Административен съд – Бургас,            XXVI-ти състав, на трети ноември през две хиляди двадесет и втора година, в публично заседание в следния състав:

 

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Златина Бъчварова

                              ЧЛЕНОВЕ : Константин Григоров

                               Яна Колева

 

секретар:   В.Т.

прокурор:  Христо Колев

като разгледа докладваното от съдия Григоров касационно административнонаказателно дело № 1568 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Е.В.М., ЕГН ********** ***. Кирил Ботев №3, вх.Д, ет.1, ап.2, чрез адвокат Л.Ц. ***, против решение № 771 от 15.07.2022 г., постановено по АНД № 736/2022 г. по описа на Районен съд – Бургас.

Жалбоподателката намира, че решението на районния съд е неправилно. Намира, че съдът не е обсъдил посочените в жалбата възражения относно допуснати нарушения в производството по ангажиране нейната отговорност. Сочи нарушение на чл.40, ал.1 от ЗАНН, тъй като при нарушението имало свидетели очевидци, които не били посочени в АУАН, вместо тях бил вписан друг свидетел, присъствал при съставяне на самия акт, но не и при нарушението. Оспорва се доказателствената сила на АУАН в проведеното АНП. На следващо място се сочи, че в АУАН и НП не били посочени никакви обстоятелства, свързани с нарушението – кога било извършено, кога и как било установено, че М. е водач. Съдът не изложил мотиви относно приложение на чл.28 от ЗАНН. Иска се обжалваният съдебен акт да бъде отменен, като бъде отменено и наказателното постановление. Не се сочат нови доказателства.

В съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от адвокат Ц.. Поддържа жалбата и направените искания. Претендира разноски за двете инстанции.

Ответникът, началник група, РУ Созопол, ОД МВР Бургас, редовно уведомен, не се явява и не изпраща представител, не ангажира становище по оспорването.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение, според което съдебното решение, съответно  НП следва да се отмени в частта, с която е наложено наказание за причинено ПТП, тъй като не е установено по съответния ред. В НП били посочени факти, които не са отразени в преписката. По отношение нарушението – управление, след употреба на алкохол решението следвало да бъде оставено в сила.

След като прецени твърденията на страните и събраните по делото доказателства, Административен съд – Бургас намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд – Бургас потвърдил наказателно постановление № 21-0346-000281 от 10.09.2021 г. издадено от началник група към ОД МВР Бургас, РУ Созопол, с което на касационния жалбоподател, за нарушение на:

- чл.40, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20 лв.;

- чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, на основание чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

На основание Наредба № Із-2539 на МВР на водача са отнети 10 контролни точки.

За да постанови решението съдът приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Обсъдени са възраженията на жалбоподателката, които мотивирано са преценени като неоснователни. Съдът е изложил отделни и конкретни съображения за всяко от вменените на М. нарушения, въз основа на които приел, че същите са доказани. Правилно бил определен видът и размерът на наказанията. Изложени са мотиви за липса на предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН.

Съгласно чл.63в от ЗАНН, решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в НПК,  и по реда на XII от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Решението е правилно.

Основното възражение, изложено както в касационната, така и в жалбата до районния съд е за допуснато нарушение на чл.40, ал.1 от ЗАНН. Това възражение е неоснователно. Правилно районният съд е приел, че вписаният в АУАН свидетел С.Н.е свидетел при установяване на нарушението. Това се установява от показанията на актосъставителя, който при разпита в първоинстанционното съдебно производство сочи, че по сигнал от дежурния на ОДЧ при РУ Созопол, той и С.Н.били изпратени на мястото на нарушението, където установили същото. Разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН сочи, че АУАН се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението. Именно в качеството на свидетел, присъствал при установяване на нарушението в АУАН е вписан Н.. Не е налице твърдяното съществено нарушение на производствените правила.

Неоснователно е оспорена и доказателствената сила на АУАН. Разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП указва, че редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Тази презумпция е оборима, а тежестта да я обори е върху нарушителя. В настоящия случай, освен направеното оспорване, нито пред първоинстанционния съд, нито пред касационната инстанция са представени доказателства в подкрепа на твърденията. Следва да се посочи, че показанията на актосъставителя в първоинстанционното производство кореспондират с фактите изложени в АУАН и възприети от наказващия орган при издаване на НП, като същите кореспондират и със сведенията дадени от свидетелите – очевидци на нарушението.

На следващо място, освен че е посочена като водач на автомобила от свидетелите – очевидци Р. и Д., самата жалбоподателка М. потвърдила пред полицейските служители, че е управлявал автомобила след употреба на алкохол, като посочила вида и количеството и описала механизма на извършване на нарушението – опитвала да паркира на заден, при което ударила кофа за боклук, която ударила паркиран мотопед, който падайки ударил паркирал автомобил. Извършената маневра на заден ход се описва и от свидетелката Д., която сочи, че била в автомобила през цялото време.

В хода на АНП безспорно е установено мястото, времето и обстоятелствата, при които били извършени вменените на М. нарушения. АУАН и НП съдържат точно описание на тези обстоятелства, поради което възраженията в тази насока са неоснователни.

Неоснователно е възражението за приложение на чл.28 от ЗАНН. Същото е отправено и пред районния съд, който мотивирано посочил, че не са налице предпоставки за приложение на сочената разпоредба. Мотивите се споделят от касационния състав.

Като достигнал до същите изводи, Районен съд – Бургас постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК във връзка  с чл.63в от ЗАНН, Административен съд – гр. Бургас, ХXVI състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 771/15.07.2022 г. постановено по АНД № 736/2022 г. на Районен съд – Бургас.

Решението е окончателно.

                                              

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: