РЕШЕНИЕ
№ 1141
гр. Варна, 06.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Ивелина Владова
мл.с. Цвета Б. Борисова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20253100502014 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по подадена от Община Варна, чрез гл. юрисконсулт С. М. въззивна
жалба вх.№64726/21.07.2025г., срещу Решение № 2571/07.07.2025г. по гр. дело № 197/2024г.
по описа на РС- Варна, с което е прието за установено по отношение на Община Варна, че Н.
М. В., ЕГН **********, и Р. Ч. В., ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес: гр. Варна,
ул. „К.“ ***, са собственици на реална част с площ 301 кв.м., обозначена на приподписаната
от съда Комбинирана скица № 8 към СТЕ на лист 218 от делото, заключена между т.1, т. 2, т.
3, т. 4, т. 5, т. 6, т. 7, т. 8 и т. 1, представляваща от поземлен имот с идентификатор *** по
КККР на гр. Варна, одобрена със Заповед № РД-18-73/23.06.2008 г. на изпълнителния
директор на АГКК, находящ се в гр. Варна, община Варна, област Варна, район Аспарухово,
с.о. „Боровец север“, целият с площ от 1050 кв.м., с трайно предназначение „урбанизирана
територия“, начин на трайно ползване „ниско застрояване (до 10 м)“, при съседи на реалната
част: останалата част от имот ***, имоти ***, ***, ***, *** и ***, въз основа на давностно
владение на основание чл. 79, ал. 1 от ЗС, както и е отхвърлен предявения от Община Варна
насрещен иск с правно основание чл. 108 ЗС за приемане за установено по отношение на Н.
М. В. и Р. Ч. В., че е собственик на реалната част с площ 301 кв.м., обозначена на препис от
скица № 15-72074-25.01.2024 г., и за осъждане на ответниците по насрещния иск да предадат
владението й и са присъдени разноски на Веиликови. В жалбата се излага от Община Варна,
че решението е незаконосъобразно, необосновано и постановено при неправилно
приложение на закона. Излага се, че неправилен е извода на ВРС, че не са били налице
предпоставките по чл.25 ал.1 ЗСПЗЗ за придобИ.е от общината на процесната реална част,
тъй като към момента на влизане в сила на земеделския закон имотът е е имал земеделски
1
характер, не се намирал в границите на урбанизирана територия, като определянето му като
такава е станало едва през 2000г., когато са одобрени околовръстните полигони. Имотът
попада и в територия по §4 ЗСПЗЗ, предоставяна на ползватели, подлежал е на
възстановяване, но няма такива заявени претенции. Имотът не е държавен. Затова и се
твърди, че имотът е станал общинска собственост и изводът на първоинстанционния съд в
обратен смисъл е необоснован. Излага се, че имотът не е могъл да бъде придобит по
давност, тъй като такава би могла да започне да тече от одобряване на ПНИ през 2012г., но
не е започнала предвид въведения до 31.12.2022г. мораториум. Твърди се, че са допуснати
процесуални нарушения, изразяващи се в непълнота на извършения от съда доклад, като не
са дадени точни и ясни указания на страните кои факти следва да бъдат доказани от тях и за
кои факти и обстоятелства доказателства не са посочени. Моли се за отмяна на
постановеното решение изцяло и постановяване на ново, с което искът срещу Община Варна
да бъде отхвърлен, а насрещните искове- уважени.
В срока по чл.263 ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от въззиваемите Н.
М. В. и Р. Ч. В., с който жалбата се оспорва. Оспорва, че имотът е имал земеделски характер
към влизане в сила на ЗСПЗЗ, като сочи, че установено от вещото лице е, че имотът от 1973г.
попада в територия – зона за здравни и курортни нужди, определена съгласно чл.5 ЗСГ.
Сочи, че считано от 1999г. имотът изцяло попада в територия като неурегулирана вилна
зона. Респективно, имотът не е подлежал на земеделска реституция и не е бил имот със
статут по чл.19 ЗСПЗЗ. Затова и ищците са придобили процесната реална част на
оригинерно придобивно основание- давност от 1983г. до настоящия момент, с
присъединяване владението на наследодателя М.М.. Дори и да се приеме, че са били налице
предпоставките за възстановяване на имота и земеделския му характер към 1991г., то се
излага, че давността в полза на въззиваемите също е изтекла, като се съобрази решението на
КС по к.д. №16/21г. Моли се решението да бъде потвърдено.
По предмета на така предявените искове се излагат следните твърдения от
страните:
В исковата молба се излагат твърдения, че с влязла в законна сила на 04.09.2020г.
Заповед № Г- ПР - 94/18.08.2020г. на Кмета на район „Аспарухово" на основание § 4к, ал.7
от ПЗР на ЗСПЗЗ, въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти на местност
„Боровец-север", землище Галата, одобрен със Заповед № РД-12-7706-313/19.10.2012г. и
Заповед № РД19-7706-192/12.09.2019г. на Областния управител на област с административен
център гр. Варна, извършено плащане по реда на § 4а, ал. 1 и § 4з, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ,
нотариален акт № 172, том XLIV, вх.рег.№ 17259/17.08.2012п, ищцата Н. М. В., ЕГН
********** е придобила право на собственост при условията на § 4а, ал. 1 и § 4з, ал. 1 от
ПЗР на ЗСПЗЗ върху новообразуван имот, находящ се в местност „Боровец север", землище
Галата, община Варна - селищно образование по §4, ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, с
идентификационен № ***, кадастрален район ***, с площ 600 кв.м., при граници: имот №№
***, ***, ***, ***, ***, *** и ***-път, начин на трайно ползване - индивидуално застрояване.
Правото на собственост на Н. М. В. било установено с констативен нотариален акт за
собственост, вписан в АВ под № 172, том XLIV, дело № 9337, вх.рег.№ 17259/17.08.2012г„
по силата на който е призната за собственик въз основа на завещание от баща й М.С.М.,
ЕГН **********, бивш жител на град Варна, починал на ***г. Със саморъчно завещание от
30.11.2006г. М.С.М. завещал на дъщеря си Н. М. В. лозе от 700 кв.м. и вила от 35 кв.м.,
находящи се в гр. Варна, местност „Боровец-север“, което завещание било обявено с
протокол от 18.07.2012г. Правото на ползване за имота било предоставено на наследодателя
М.С.М. на основание ПМС № 11/02.03.1982г. на Министерски съвет съгласно Решение №
682-5-2 в Протокол № 40 от 22.11.1983г. на ИК на ОбНС - Варна, с което се одобряват
приложени списъци за утвърждаване по 11 ПМС на раздадени земи в землището на селищна
2
система – Варна, като под № 237 му е предоставено място с площ 0.7 дка в местност
„Боровец", при граници: А.К., Нед. Т., път. За предоставеното право на ползване с
горепосоченото решение е издадено Удостоверение № 237/05.12.1983г. от ИК на ОНС -
Варна По силата на Разрешение за строеж № 186/25.11.1985г. на Районен НС
„Аспаруховски" - Варна, отдел „Архитектура и благоустройство" М.С.М. построил
съобразно одобрените проекти на 20.11.1985г. сезонна постройка със застроена площ 20
кв.м. в изискуемия срок - до 01.03.1991 г., поради което ищците твърдят, че правото му на
ползване се е трансформирало в право на собственост върху предоставения имот чрез
изкупуване на основание параграф 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ по извършено плащане на
28.09.1994Г. въз основа на Оценителен протокол от 01.09.1994г. по молба от ползвателя
М.С.М. за придобИ.е на 600 кв.м. от имот пл.№ *** в м. „Боровец-север", целият с площ от
900 кв.м. Излагат се твърдения, че процесната реална част е съставлявала част от ПИ с пл.№
*** по кадастралния план на в.з. „Боровец-юг" - разширение 1991г., с площ 878 кв.м., при
съседи: имоти пл.№№ ***,***,***,***, път, ***,*** и ***, идентичен с имот пл.№ 401.***
по помощен кадастрален план /ПКП/ на м.„Боровец-север". Същият по КП попадал в терен
по § 4 ЗСПЗЗ на с. о. „Боровец-север", землището на кв. Галата, гр. Варна, чийто
околовръстен полигон е одобрен с Решение на ОбС - Варна № 322-4/29.05.2000г. Преди
колективизацията имотът бил предназначен за земеделско ползване, какъвто характер е имал
и към влизане в сила на ЗСПЗЗ. За територията, в която попада имота били изработени и
приети помощен план и план на новообразуваните имоти на местността. В разписните листи
към помощен кадастрален план /ПКП/ на м. „Боровец-север", наследодателят на ищцата бил
вписан като ползвател на имот пл. № ***. Стар имот с пл.№ 38 по ПСИГ в Таблицата на
обезщетенията към ПНИ с.о. „Боровец-север", в който попада; изцяло новообразувания ПИ с
идентификатор ***, включващ и процесната реална част, бил записан на неидентифициран
собственик. До 01.06.1996 г. за имота не са съставяни актове за държавна собственост, респ.
същите не са били предмет на отчуждаване и възстановяване по реда на ЗВСВ0НИ по ЗТСУ,
ЗПНМИ и др. Ищците обосновават становище си, че са придобили собствеността върху
реалната част от имота на оригинерно придобивно основание по чл. 77 ЗС - изтекла в тяхна
полза придобивна давност чрез осъществяваното от тях владение от 1983г. до момента на
подаване на исковата молба. Давностното им владение е осъществявано в СИО в периода
1983г. до 05.01.2024г., в т.ч. с присъединяване на владението на наследодателя на ищцата
М.С.М. в периода 1983г. до смъртта му през 2007г. Сочат, че те и наследодателят им са
упражнявали необезпокоявана фактическата власт върху процесната реална част, в
продължение на предвидения в закона 10-годишен срок, съгласно чл. 79 от ЗС, като същата е
осъществявана с намерението за придобИ.е на вещни права върху имота съобразно
дефиницията на чл. 68 от ЗС. Владението им е било несъмнено, явно, непрекъснато с оглед
правилото на чл.81 от ЗС и спокойно, като твърдят, че фактическия състав на придобивната
давност е осъществен през месец октомври 2023 г., когато десетгодишният срок е изтекъл,
въз основа на което отправят искане за приемане за установено по отношение на ОБЩИНА
ВАРНА, Булстат *********, с адрес - гр.Варна, бул. „Осми приморски полк" № 43, че
ищците да бъде прието за установено по отношение на ответника, че са собственици на
реална част с площ 301 кв.м., обозначена на препис от скица № 15-72074-25.01.2024г„
издадена от СГКК- Варна - Приложение № 1 с червени очертания, заключена между точки 1-
2-А-Б-1 от ПИ с идентификатор *** по КККР на град Варна, одобрена със Заповед № РД-
18- 73/23.06.2008 г. на ИД на АГКК, находящ се в град Варна, община Варна, област Варна,
район Аспарухово, с.о. „Боровец Север", целият с площ от 1050 кв.м., с трайно
предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско
застрояване (до 10м), номер по предходен план: ***, и при съседи: ПИ ид. ***.***, ПИ ид.
***.***, ПИ ид. ***.***, ПИ ид. ***.***, ПИ ид. ***.***, ПИ ид. ***.***, ПИ ид. ***, ПИ
ид. ***.***, ПИ ид. ***.*** и ПИ ид. ***.***, и при съседи на реалната част: останалата
част от ПИ ид. ***, ПИ ид. ***, ПИ ид. ***.***, ПИ ид. ***.***, ПИ ид. ***.*** и ПИ ид.
3
***.***, въз основа на давностно владение, осъществявано по време на брака им в СИО в
периода 1983г. до 05.01.2024г.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника Община Варна и е
предявен насрещен иск с правно основание чл. 108 от ЗС за предаване на владението на
процесната реална част. С депозирания отговор ответната страна оспорва ищците да са
манифестирали владението си пред нея. Имотът не бил данъчно деклариран и дори и да се
приемело, че владението е продължило в законоустановения срок, то то не е било явно. Сочи
се, че за територията на м. „Боровец - север" има одобрен ПНИ, съгласно заповед № РД-
127706-313 от 19 октомври 2012 г. на Областния управител на област с административен
център Варна, като една част от имотите по този план представляват земеделска земя, а
останалата част попадат в околовръстния полигон на селищно образувание по §4, ал. 2
ПЗРЗСПЗЗ. Съгласно регистър на подадените жалби срещу посочената заповед, нямало
данни същата да е обжалвана в частта за ПИ 3004 по ПНИ. Реалната част с площ 301 кв.м. от
ПИ с идентификатор *** по Кадастралната карта, е част от 3004 (по ПНИ на м. "Боровец-
север"-с.о., одобрен, съгласно заповед № РД-12-7706-313 от 19 октомври 2012 г. на
Областния управител на област с административен център Варна) кореспондира с част от
имот с планоснимачен номер *** (предходен КП) и част от имот с планоснимачен номер 38
(стари граници съгл. Помощния КП към ПНИ). Съгласно регистъра на имоти към ПНИ на м.
„Боровец-север" - с.о., ПИ 3004 с площ 1050 кв.м бил записан на Неидентифициран
собственик. По КП на терен в местността „Галата" , актуализиран през 1996 г./ местност
„Боровец-север"/, ПИ *** е с площ 878 кв.м. и бил записан на М.С.М.. КП от 1983 г. на терен
записан като „южно от местността „Галата" , актуализиран през 1996 г./ съответстващ на
местност „Боровец-север"/, ПИ е с посочена площ 700 кв.м. и бил записан на М.С.М. - като
ползвател - У-ние 237/1983 г. Ответникът твърди още, че със Заповед №РД-19-7706-192 от 12
септември 2019 г, на Областния управител на област Варна, за новообразуван имот №
***.*** с площ 600 кв. м в регистъра се заличава М.С.М. без вписан документ за
собственост и като собственик се вписва Н. М. В. с н. а. , вписан в Службата по вписванията
- Варна. Издадена е Заповед № ГПР-94/18.08.2020 г. на Кмета на район „Аспарухово", общ.
Варна и Н. М. В. е въведена във владение на имота, съгласно Протокол за въвод във
владение № 25-БС/09.10.2020 г. Сочи, че съгласно ПКП към ПНИ на м. „Боровец-север" и
Таблицата за изчисление на дължимото обезщетение на собствениците към ПНИ, за имот
№38 (стари имотни граници) бил записан Неидентифициран собственик. След изменението
на ЗСПЗЗ през 1999г. индивидуализацията на земеделските земи в територии по §4 ПЗР
ЗСПЗЗ се извършвала с плана на новообразуваните имоти, т.е. само ако този план е одобрен
и е влязъл в сила е възможно обособяването на съответните самостоятелни обекти,
съответно придобИ.ето им, по който и да е от предвидените в закона способи - реституция
по ЗСПЗЗ, давност и пр., като в този смисъл се позовава на Решение № 194/08.12.2017 г. по
гр.д. № 1016/2017 г. на ВКС. Затова и твърди, че давност е можела да тече след влизане в
сила на ПНИ, тъй като от този момент се индивидуализира имота. Следователно не може да
бъде придобит по давност изцяло или отчасти процесния имот с идентификатор *** преди
влизане в сила на ПНИ, в случая 2012г. Именно поради това, докато не бъде
индивидуализиран възстановения имот с ПНИ, лицата, които го владеят, не могат да се
позовават на давностно владение спрямо бившите собственици, респ. Общината.
Позовавайки се на нормата на чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ сочи, че общинска собственост
представляват земеделски земи, които са подлежали на възстановяване, но не са заявени в
предвидените от закона срокове и не са изкупени от ползватели по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Имотът е бил земеделска територия преди колективизацията, като не е проведена процедура
по реституция по §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Така съгласно чл. 6, ал.2 ЗС в първоначалната му
редакция (ДВ, бр. 92/1951 г.), държавата става собственик на имотите, които придобива по
силата на законите, а така също и на имотите, които нямат друг собственик. С чл. 2, ал. 2, т.
5 от ЗОбС, в редакцията на ДВ, бр. 44/1996 год., общинска собственост стават и
4
"недвижимите имоти на територията на общината, чийто собственик не може да бъде
установен". Предвиденият в член 79 ал. 1 от ЗС десетгодишен давностен срок не е изтекъл
за ищците и съответно липсва и втората предпоставката за транформиране на владението
собственост, поради което моли за отхвърляне на исковете им. В съответствие с изявленията
на ищците и твърдението на Община Варна, че е собственик на процесната реална част, а
ищците са я завладяли и я ползват без правно основание предявява насрещни искове по чл.
108 от ЗС за приемане за установено, че е собственик и осъждането на ищците да предадат
владението на реалната част с площ 301 кв.м., обозначена на препис от скица № 15-
7207425.01.2024г., издадена от СГКК Варна - Приложение № 1 с червени очертания,
заключена между точки 1-2-АБ-1 от ПИ с идентификатор *** по КККР на град Варна,
одобрена със Заповед № РД-18-73/23.06.2008 г. на ИД на АГКК, находящ се в град Варна,
община Варна, област Варна, район Аспарухово, с.о. „БОРОВЕЦ СЕВЕР", целият с площ от
1050 кв.м.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на насрещните искове от ищците Н. В.
и Р. В., с който същите се оспорват като неоснователни по изложените в първоначалната
искова молба основания.
ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателства намира за установено от фактическа страна следното:
По силата на Решение № 682-5-2 от 22.11.1983 г., прието с Протокол № 40 на
Изпълнителния комитет на Общинския народен съвет – Варна, на М.С.М. е предоставено
право на ползване на място с площ 0,7 дка в местност „Боровец“ на основание ПМС №
11/02.03.1982 г. Границите на имота са отбелязани като съседни имоти на А.К., Недялко Т. и
път. Горното обстоятелство се установява и от Удостоверение № 237/05.12.1983 г. Земята е
имала земеделски характер, доколкото чл.15 на цитираното ПМС №11 предвижда, че
изпълнителните комитети предоставят на семейства на работници, служители и пенсионери,
незаети в селскостопанското производство, включително и на онези, които не са жители и не
работят на територията на съответното населено място - до 2 дка, като на предоставените
земи за земеделско ползване по досега установения ред и по реда на това постановление се
разрешава строеж на сгради за подслон и съхраняване на селскостопански инвентар по ред,
определен от Министерския съвет.
Видно от Кадастрален план от 1983 г. е, че за ползвател на имот № 1260***,
разположен в местност „Боровец север“, землище Галата, с площ 700 кв.м., е записан
М.С.М., по силата на Удостоверение № 237/1983г. Планът удостоверява, че имотът е част от
територия, предназначена за земеделска дейност, като границите му са съобразени с тези на
съседните имоти, без да са посочени конкретни идентификатори на съседите.
От Разрешение за строеж № 186/25.11.1985 г. е видно, че на М.С.М. е разрешено
строителство на сезонна постройка със застроена площ 20 кв.м. в имот № *** в местност
„Боровец север“, съгласно одобрени проекти от 20.11.1985 г. Строежът е завършен в
изискуемия срок до 01.03.1991 г., като постройката е предназначена за временна употреба,
свързана с ползването на имота, вероятно за съхранение на земеделски инстР.ти или за
сезонно обитаване.
От Оценителен протокол от 01.09.1994 г. се установява, че комисия, назначена със
Заповед № 20/07.07.1994 г. на кметския наместник на кметство „Галата“, е оценила имот с
площ 600 кв.м. в местност „Боровец север“, пл. № ***, по молба на М.С.М.. Оценката е
извършена с цел трансформиране на правото на ползване в право на собственост чрез
изкупуване по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, като плащането е извършено на 28.09.1994г. В
протокола е отбелязано, че имотът е с площ 900 кв.м.
5
Независимо от изкупуването, видно от представения Кадастрален план от 1996 г. е, че
имот № *** с площ 878 кв.м. в местност „Боровец север“ е записан на М.С.М. като
ползвател.
От Решение на Общински съвет – Варна № 322-4/29.05.2000 г. се установява, че е
одобрен околовръстен полигон на територията на местност „Боровец север“, землище
Галата, като част от селищно образувание по § 4, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ. С визираното
решение се променя статута на имотите в района, включително имот № ***, от земеделска
земя към урбанизирана територия, предназначена за индивидуално застрояване.
От приложеното саморъчно завещание от 30.11.2006 г. се установява, че М.С.М., ЕГН
**********, е завещал на дъщеря си Н. М. В. лозе с площ 700 кв.м. и вила с площ 35 кв.м.,
намиращи се в местност „Боровец север“, гр. Варна. Завещанието е написано на ръка с син
химикал, датирано и подписано, и е обявено с протокол от 18.07.2012 г. от нотариус Орлин
Стефанов. По силата на Нотариален акт № 172/17.08.2012 г. Н. М. В. е призната за
собственик на 600 кв.м. идеални части от поземлен имот № *** по плана на СО „Боровец
север“, с обща площ 877,92 кв.м., заедно със сезонна постройка с площ 20 кв.м., като КНА е
издаден въз основа на завещание от баща й М.С.М., починал на ***г. Границите на имота са
имоти с номера 2495, ***, 2490, ***, 2493 и път.
Видно от Заповед № РД-18-7203/06.06.2009 г., изменена със Заповед № КД-14-03-
1897/23.07.2013 г. е, че е одобрен кадастрален регистър на имотите в местност „Боровец
север“, землище Галата, Община Варна. Заповедта, издадена от Изпълнителния директор на
Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК) и впоследствие изменена от
Изпълнителя на Геодезия, картография и кадастър – Варна, удостоверява създаването на
кадастрална карта и кадастрални регистри (КККР) за района, включващи поземлен имот с
идентификатор ***. Тази заповед потвърждава, че имотът с идентификатор *** е част от
урегулираната територия на селищно образувание „Боровец север“, като в регистъра е
отбелязан като собственост на неидентифициран собственик.
От Заповед № РД-12-7706-313/19.10.2012 г. се установява, че Областният управител
на Област Варна е одобрил план на новообразуваните имоти в местност „Боровец север“. В
този план имот № *** е вписан като собственост на М.С.М. с площ 878 кв.м. Заповедта е
отменена в частта за имот № *** с Решение № 4752/30.10.2013 г., което е влязло в сила на
24.01.2014 г., поради установяване, че собствеността следва да бъде вписана на Н. М. В..
От Заповед № РД-19-7706-192/12.09.2019 г. се установява, че Областният управител
на Област Варна е одобрил план на новообразуваните имоти в местност „Боровец север“. В
този план имот № *** с площ 600 кв.м. е вписан като собственост на Н. М. В. въз основа на
Нотариален акт № 172/17.08.2012 г., като е заличен предишният вписан собственик М.С.М.
без документ за собственост.
По силата на Заповед № Г-ПР-94/18.08.2020 г. се установява, че на основание § 4к, ал.
7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, влязъл в сила план на новообразуваните имоти в местност „Боровец
север“, одобрен със Заповед № РД-12-7706-313/19.10.2012 г. и Заповед № РД-19-7706-
192/12.09.2019 г., както и извършено плащане по реда на § 4а, ал. 1 и § 4з, ал. 1 от ПЗР на
ЗСПЗЗ, Н. М. В. е придобила право на собственост върху новообразуван имот с
идентификационен № ***, кадастрален район ***, с площ 600 кв.м. Заповедта, издадена от
Кмета на район „Аспарухово“, е влязла в законна сила на 04.09.2020 г. и удостоверява, че
имотът е с начин на трайно ползване „индивидуално застрояване“, с граници към имоти с
идентификатори ***, ***, ***, ***, ***, *** и *** (път). Видно от Протокол № 25-
БС/09.10.2020 г. е, че на 09.10.2020 г. Н. М. В. е въведена във владение на новообразуван
поземлен имот с идентификационен № ***, с площ 600 кв.м., в местност „Боровец север“,
землище Галата. Граничните точки на имота са обозначени с дървени колове, трасирани от
правоспособно лице.
6
От Таблица за разпределение на кадастралните единици от стария план между
ползвателите по новия план се установява, че поземлен имот с идентификатор ***, с площ
1050 кв.м., попада в част от имот № 38 по старите имотни граници, записан на
неидентифициран собственик. Таблицата уточнява съответствията между старите и новите
кадастрални единици в местност „Боровец север“, като имот № 38 по стария план е
разпределен между няколко нови имота, включително ***, ***.*** и ***.***. За имот *** е
отбелязано, че няма установен собственик, което съответства на регистъра на имотите по
ПНИ. Таблицата включва и други имоти, като например имот № ***,***,*** и ***, записани
на Р. М.В. с площ 564 кв.м. всеки, както и имот № 2477, записан на И.П.Д., Ц.П.Д. и други,
което потвърждава разпределението на съседните имоти в района на процесния имот.
От свидетелските показания на Х.И.И., кредитирани като непосредствени,
непротиворечиви и добросъвестно поднесени пред съда, се установява, че свидетеля знае
имота на Н. М. В. и Р. Ч. В. в местност „Боровец север“, землище Галата, още от 1971 г.,
когато той е бил предоставен на М.С.М.. Той описва парцела като ограден с дървени колове
и телена мрежа, с плодни дръвчета, включително череши, ябълки, круши и кайсии, и лозе от
сорта „Добруджанско“, което не изисква пръскане. М.С. е обработвал имота до смъртта си
през 2007 г., като свидетелят отбелязва, че той е бил в добро здраве до около 1997 г., когато
започнал да отслабва. След 2007 г. Н. и Р. са поели обработката на имота, като Р. е извършил
укрепване на основите на постройката и е изградил подпорна стена от бетон към съседния
имот на И. около 2010 г., за да предотврати срутване на терена, който е воднист. Стената е
изградена от улицата до средата на имота, като част от нея достига до оградата на съседа.
Свидетелят е помагал при издигането на колове, когато някои от тях са били изместени, като
е използвал бургия за пробИ.е на нови дупки и изправяне на коловете. Той потвърждава, че
границите на имота не са променяни от 1971 г. и съответстват на тези, отбелязани в скица №
4, с идентификатор ***.***, граничещ с път от южната страна и имота на Н. от източната
страна. Н. и Р. посещават имота редовно, като Р. често идва след работа от Аспарухово, а
свидетелят не е чувал за други претенции за собственост върху имота. Свидетелят отбелязва,
че неговият собствен имот е с площ 600 кв.м. след прехвърляне на части на брат му и сестра
му, и че минава покрай имота на Н., използвайки пътя с идентификатор ***.***, за да стигне
до гората с добитъка си, което правел до 2017 г. От свидетелските показания на К.З.К., също
ценени като непосредствени, непротиворечиви и добросъвестно поднесени пред съда, се
установява, че той познава имота на Н. и Р. В.и в местност „Боровец север“ от 1993 г., когато
започнал да работи с Р. в СОУ „Л. Каравелов“. Той описва имота като дълъг и тесен, с
дължина около 90–100 метра и ширина около 10 метра, с малка къщичка в началото, градина
с цветя, овощна градина с череши, круши, ябълки и кайсии, и лозе в дълбочина. Къщичката
е от тухли, с керемиден покрив, външна стълба към втория етаж, където има складови
помещения, и е разположена в предната част на имота, близо до пътя. Свидетелят заявява,
че М.С.М. е обработвал имота до 1997 г., когато здравето му започнало да се влошава, а след
смъртта му през 2007 г. Р. е поел обработката. Около 2010 г. Р. е изградил бетонна подпорна
стена до оградата на съседа И., за да укрепи терена, като стената е изградена от улицата до
средата на имота и е свързана с оградата от бетонни колове и телена мрежа. Свидетелят е
помагал при обработката на лозето, пръскането и ремонта на постройката, включително
смяна на керемиди, циментиране на входа и измазване на вътрешните стени. Той отбелязва,
че е посещавал имота често, между 5 и 15 пъти годишно, особено в периода от септември до
май, когато е помагал с пръскането и рязането на лозето, като през 2009 г. е пребивавал по-
дълго в Галата. Имотът бил редовно обработван, а границите му не са променяни, като
съответстват на скица № 4. Той не е чувал за други претенции за собственост върху имота.
Свидетелят допълва, че неговият собствен имот, с номер 795, е бил собственост на дядо му,
а след разделяне през 2004 г. баща му го е продал.
От кредитираното като обективно и компетентно дадено заключение на съдебно-
техническата експертиза се установява, че за територията на селищно образувание „Боровец
7
север“ са действали кадастрални планове в хронологичен ред: План на старите имотни
граници (ПСИГ) от септември 1997 г., Кадастрален план (КП) от 1979 г., КП от 1983 г., КП
от 1996 г., Помощен кадастрален план (ПКП) от декември 1997 г., План на новообразуваните
имоти (ПНИ) от 2012 г., Кадастрална карта и кадастрални регистри (КККР) начален от 2008
г. и КККР сегашен от 24.05.2025 г.
ПСИГ от септември 1997 г., изработен от „Геодезия“ ЕАД, Пловдив, клон Варна, въз
основа на аерофотоснимки от 1942 г. и анкети, е приет с протокол от 18.09.1997 г. на
комисия, назначена със заповед от 15.09.1997 г. на председателя на Позивната комисия –
Варна. В него стар имот № *** с площ 11215 кв.м. е записан на неидентифициран
собственик, с предназначение „земеделска територия“ и начин на ползване „за друг
общински обект/комплекс“, с граници към имоти 100.35, 100.37, 100.603 (път), 100.39 и
100.34. Комбинираната скица № 1 с резидав цвят показва, че имоти ***.*** (600 кв.м.), ***
(1050 кв.м.) и процесната реална част (301 кв.м.) се намират изцяло в границите на този стар
имот.
КП от 1979 г., приет с протокол № 8231- К/12.03.1979 г. на „Геопланпроект“,
актуализиран през декември 1989 г. без промени в обследваната зона, отразява имот № *** с
площ 878 кв.м., записан на М.С.М. без основание, с предназначение „зона за здравни и
курортни нужди“ (по протокол № 16/22.09.1973 г. на ИК на ОНС – Варна) и начин на
ползване „лозе и овощна градина“, с граници към път и имоти 2495, ***, 2490, ***, ***, ***
и 2493, както и имот № *** с площ 1243 кв.м., записан на А.К. А., с предназначение „зона за
здравни и курортни нужди“ и начин на ползване „лозе“, с граници към имоти ***, 2490, ***,
***, път и ***. Комбинираната скица № 2 с кафяв цвят показва, че имот ***.*** (600 кв.м.)
се ситуира върху западна част (600 кв.м.) от имот № ***, имот *** (1050 кв.м.) обхваща
части от имоти № *** (278 кв.м.), № *** (643 кв.м.) и № *** (129 кв.м.), а процесната реална
част (301 кв.м.) се намира върху източна част (278 кв.м.) от имот № *** и западна част (23
кв.м.) от имот № ***. Установява се още, че КП от 1983 г., изработен в мащаб 1:2000 в
КС1950, е неодобрен, без данни за конкретна заповед.
КП от 1996 г., е одобрен със Заповед № Р115/29.04.1996 г. на кмета на Община Варна,
като в него имот № *** с площ 878 кв.м. е записан на М.С.М. без основание, с
предназначение „зона за здравни и курортни нужди“ и начин на ползване „лозе и овощна
градина“, с граници към път и имоти 2495, ***, 2490, ***, ***, *** и 2493, докато имот №
*** с площ 1243 кв.м. е записан на А.К. А., с предназначение „зона за здравни и курортни
нужди“ и начин на ползване „лозе“, с граници към имоти ***, 2490, ***, ***, път и ***.
Комбинираната скица № 4 със зелен цвят показва, че имот ***.*** (600 кв.м.) се ситуира
върху западна част (600 кв.м.) от имот № ***, имот *** (1050 кв.м.) обхваща източна част
(278 кв.м.) от имот № ***, част (643 кв.м.) от имот № *** и част (129 кв.м.) от имот № ***, а
процесната реална част (301 кв.м.) се намира върху източна част (278 кв.м.) от имот № *** и
западна част (23 кв.м.) от имот № ***.
Видно е, че ПКП от декември 1997 г., изработен в мащаб 1:1000 в КС1950 и одобрен с
Решение № 5/02.12.1997 г. на Позивната комисия – Варна, отразява имот № *** с площ 878
кв.м., записан на М.С.М. без основание, с предназначение „зона за здравни и курортни
нужди“ и начин на ползване „лозе и овощна градина“, с граници към път и имоти 2495, ***,
2490, ***, ***, *** и 2493, и имот № *** с площ 1243 кв.м., записан на А.К. А., с
предназначение „зона за здравни и курортни нужди“ и начин на ползване „лозе“, с граници
към имоти ***, 2490, ***, ***, път и ***. Комбинираната скица № 5 със син цвят показва, че
имот ***.*** (600 кв.м.) се ситуира върху западна част (600 кв.м.) от имот № ***, имот ***
(1050 кв.м.) обхваща части от имоти № *** (278 кв.м.), № *** (643 кв.м.) и № *** (129 кв.м.),
а процесната реална част (301 кв.м.) се намира върху източна част (278 кв.м.) от имот № ***
и западна част (23 кв.м.) от имот № ***.
ПНИ от 2012 г., одобрен със Заповед № РД-12-7706- 313/19.10.2012 г., изменен със
8
Заповед № РД-19-7706-192/12.09.2019 г. относно собственика на имот № ***, отразява
новообразуван имот № 401.*** с площ 878 кв.м., първоначално записан на М.С.М., а
впоследствие на Н. М. В., с предназначение „урбанизирана територия“ и начин на ползване
„ниско застрояване“, с граници към имоти *** (път), 2495, ***, 3004, *** и 2493, и имот №
401.3004 с площ 1050 кв.м., записан на неустановен собственик, с предназначение
„урбанизирана територия“ и начин на ползване „ниско застрояване“, с граници към имоти
***, ***, 2490, ***, *** (път), ***, ***, *** и ***. Комбинираната скица № 6 с червен цвят
показва, че имот ***.*** (600 кв.м.) е идентичен по граници и площ с имот № 401.***, имот
*** (1050 кв.м.) е идентичен с имот № 401.3004, а процесната реална част (301 кв.м.) се
ситуира изцяло в западната част на имот № 3004.
Установено е още, че КККР начален от 2008 г., одобрена със Заповед № РД-18-
73/23.06.2008 г., с изменение със Заповед № КД-14-03-1897/23.07.2013 г., отразява имот №
***.*** с площ 878 кв.м., записан на М.С.М. без основание, с предназначение „урбанизирана
територия“ и начин на ползване „ниско застрояване“, с граници към имоти *** (път), 2495,
***, 3004, *** и 2493, и имот № ***.3004 с площ 1050 кв.м., записан на неустановен
собственик, с предназначение „урбанизирана територия“ и начин на ползване „ниско
застрояване“, с граници към имоти ***, ***, 2490, ***, *** (път), ***, ***, *** и ***.
Комбинираната скица № 7 с черен цвят показва, че имот ***.*** (600 кв.м.) е идентичен с
имот № ***.***, имот *** (1050 кв.м.) е идентичен с имот № ***.3004, а процесната реална
част (301 кв.м.) се ситуира изцяло в западната част на имот № 3004. Видно е, че КККР
сегашен от 24.05.2025 г., одобрен със Заповед № РД-18-73/23.06.2008 г. и изменен със
Заповед № КД-14-03-1897/23.07.2013 г., отразява имот № ***.*** с площ 600 кв.м.,
първоначално записан на М.С.М., а впоследствие на Н. М. В. (по Заповед № РД-19-7706-
192/12.09.2019 г.), с предназначение „урбанизирана територия“ и начин на ползване „ниско
застрояване“, с граници към имоти *** (път), 2495, ***, 3004, ***, *** и 2493, и имот №
***.3004 с площ 1050 кв.м., записан на Община Варна (по Акт за общинска собственост №
6/18.12.2024 г.), с предназначение „урбанизирана територия“ и начин на ползване „ниско
застрояване“, с граници към имоти ***, ***, 2490, ***, *** (път), ***, ***, ***, *** и ***.
Комбинираната скица № 8 с лилав цвят показва, че процесната реална част (301 кв.м.) се
ситуира изцяло в западната част на имот № 3004. Видно е, че „Боровец север“ няма
изработен и одобрен регулационен план (ПУП-ПУР) за улици и поземлени имоти за
публична собственост, нито предходен ПУП за имот ***, влязъл в сила. Проект за
регулационен план от 1989 г. за вилна зона не е одобрен, и територията не е придобила
статут на вилна зона. Липсват данни за прилагане на ПНИ за имот № 401.3004, включително
оценка на подобрения, трасиране или въвод във владение от Общината, което предполага, че
ПНИ от 2012 г. не е приложен за този имот и той не съществува фактически на терен с
посочените граници и площ. Специфични правила и нормативи за устройство и застрояване
(СПНУЗТВ) от 1999 г., одобрени със Заповед № РД-02-14-1734/21.09.1999 г. на МРРБ,
определят територията като неурегулирана вилна зона „ОВ“, включена в строителните
граници на гр. Варна. Общият устройствен план (ОУП) за Община Варна, одобрен със
Заповеди № РД-02-14-2197/03.09.2012 г. и № РД-02-14-2200/03.09.2012 г. на МРРБ (обн. ДВ,
бр. 70/14.09.2012 г.), е в сила за „Боровец север“, кв. Галата. За селищното образувание е
въведена устройствена зона „Ж.м2“ (жилищна зона с ниско застрояване), с параметри:
плътност до 20%, интензивност до 0,60, озеленяване минимум 70%, височина до корниза 7 м,
свободен начин на застрояване. Вещото лице изразява становище, че процесната реална част
(301 кв.м.) не отговаря на изискванията за минимални размери по чл. 19, ал. 1, т. 2 от ЗУТ за
ниско жилищно застрояване в курортни зони (минимално лице 16 м, площ 500 кв.м.).
Според чл. 19, ал. 3 и 4 от ЗУТ, размерите могат да бъдат намалени с 1/5 (лице до 12,80 м,
площ до 400 кв.м.) при определени условия, но техническите характеристики на реалната
част, според комбинираната скица № 8, са: липса на лице към път/улица, площ 301 кв.м.,
средна ширина 9,96 м, средна дължина 30,20 м, което не отговаря на минималните
9
изисквания. Вещото лице отбелязва, че в Оценителния протокол от 01.09.1994 г., отнасящ се
до имота на Н. М. В., е посочена площ от 900 кв.м., което вероятно включва процесната
реална част от 23 кв.м. Тази разлика е отразена в оградата на имота, намираща се на
източната му страна, която е била налична още по време на изготвянето на протокола през
1994 г., което предполага, че процесната реална част е била включена в ползването на имота.
Вещото лице пояснява, че разликата в площта не е резултат от грешка при измерване на
плановете, а от несъответствие в материализираните граници, което е установено чрез
сравнение с планове от 1973 или 1977 г. и потвърдено при огледа на място. Оградата на
процесната реална част не е нова, а съответства на границите, установени в кадастралния
план от 1997 г., без да е променяна. Вещото лице потвърждава, че планът за
новообразуваните имоти (ПНИ) за имот *** не е приложен, а северната, южната и Г-
образната част на имота нямат самостоятелни огради. Границите на имот ***, включително
тези към имоти ***.*** и ***.***, са материализирани на терен чрез физически белези като
огради и колове и съответстват на границите на съседните имоти, като част от тях са част от
оградите на съседните имоти. Вещото лице отбелязва, че имот *** отговаря на изискванията
на чл. 28 от Правилника за прилагане на ЗСПЗЗ по отношение на размерите (1050 кв.м.) и
достъпа до улица (път с идентификатор ***.***), но процесната реална част с площ 301 кв.м.
не съществува самостоятелно в кадастралните планове, а е част от имот ***. В реалната част
няма постройки, а тя е заета изцяло от лозови насаждения, които започват от предната част
на имота, близо до пътя, и продължават в дълбочина, образувайки част от общо лозе,
култивирано от ищците. Лозето е поддържано, с редове лози, които следват естествения
наклон на терена, и е свързано с ползването на имота от ищците, като обхваща както
процесната реална част, така и по-голямата част от имот ***. Вещото лице пояснява, че ако
имотът трябва да бъде разделен на две части по 300 кв.м., това би било допустимо само при
наличие на действащ ПУП-ПРЗ, но настоящият план не предвижда такова разделяне, тъй
като имотът е урегулиран като единен.
ВОС като съобрази събраните по делото доказателства, по наведените във
въззивната жалба възражения, намира за установено от правна страна следното:
Придобивното основание, на което ищците по предявения от тях положителен
установителен иск твърдят, че се легитимират като собственици на процесната реална част,
е текла в тяхна полза придобивна давност през периода от 1983г. до подаване на исковата
молба- 2024г., чрез присъединяване владението на наследодателя на ищцата В. – М.М.,
упражнявано от 1983г. до смъртта му през 2007г. В хипотеза, при която физическо лице,
което не е ползвател, нито собственик на имот, подлежащ на възстановяване по реда на
ЗСПЗЗ, предявява иск срещу лице, което записването към ПНИ сочи като собственик на
имота или при наличието на извънсъдебно оспорване, респективно снабдяване с акт,
установяващ правата му на собственост /в случая АЧОС/, в тежест на всяка от страните е да
установи твърденията си и възраженията си. Така ищците, позоваващи се на изтекла в тяхна
полза придобивна давност по отношение на ответната община, която възразява срещу
основанието им, доколкото по отношение на процесната реална част не може да тече
давност, следва да установят, че не са били налице пречки да упражняват фактическа власт и
да своят имота. Респективно, ищецът по предявения насрещен иск следва да установи, че са
били налице предпоставките да придобие имота на соченото от него основание- в случая
чл.25 ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, което установяване опровергава и възможността имотът да бъде
придобит по давност от ищците. В случая е безспорно установено от изготвената по делото
СТЕ, че предоставеният за ползване имот на наследодателя на ищцата В., включващ и
процесната реална част, е имал земеделски характер към момента на предоставянето му.
Извод за това може да бъде направен от удостоверението, с което е предоставено
ползването върху имота, в което е посочено, че се предоставя хавра, земеделска земя, както
и от акта, въз основа на което е посочено, че се предоставя ползването - ПМС №11/82г., с
10
което се предоставят за ползване на стопаните именно земи за земеделско ползване. Предвид
това и земята, включваща и процесната реална част, е имала земеделски характер към
момента на предоставянето й. Спорно разрешеният от ВРС въпрос, към кой момент е
необходимо поземленият имот да съставлява земеделска земя по смисъла на чл. 2 ЗСПЗЗ, за
да се легитимира Общината като собственик на основание чл. 25 ал. 1 ЗСПЗЗ, е разрешен
непротиворечиво от съдебната практика. Фактите, че земята представлява земеделска такава
по смисъла на чл.2 от ЗСПЗЗ, а именно че: освен че е предназначена за земеделско
производство, тя не се намира в границите на урбанизираните територии, определени с
подробен устройствен план или с околовръстен полигон; не е включена в горския фонд; не е
застроена със сгради на промишлени или други предприятия, почивни или здравни
заведения, религиозни общности или други обществени организации, нито представлява
дворове или складови помещения към такива сгради; не е заета от мини и кариери,
енергийни, напоителни, транспортни или други съоръжения, следва да бъдат установени
към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ, т.е 01.03.1991г. Затова и ирелевантно в
производството е установеното, че през 2000г. за територията, включваща и процесната
реална част, е одобрен околовръстен полигон. Земеделската земя, останала след
възстановяване на правата на собствениците, се управлява от общината и след влизане в
сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари
реални граници, тази земя става общинска собственост - чл. 19 ал. 1 ЗСПЗЗ. А според чл. 25,
ал. 1 ЗСПЗЗ земеделската земя, която не принадлежи на граждани, юридически лица или на
държавата, е общинска собственост. Следователно, правото на собственост на общината
върху земеделски земи е уредено като остатъчно, като негов обект са земеделските земи,
които са останали невъзстановени и които не са притежание на други правни субекти. За да
възникне правото на собственост на общината в хипотезата на чл. 25 ал. 1 ЗСПЗЗ е
достатъчно да се установи, че имотът е земеделска земя, по смисъла на чл. 2 ЗСПЗЗ, която не
е притежание на гражданин, юридическо лице или на държавата. Настъпилите промени в
предназначението на земите, от приемането на ЗСПЗЗ до настоящия момент нямат
отношение към правото на собственост на общината, произтичащо от чл. 19 ал. 1 и чл. 25 ал.
1 ЗСПЗЗ. В производството безспорно се установи, че процесната реална част от 301 кв.м.,
представляваща земеделска земя към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ, не принадлежи
на ползвател, трансформирал правото си ползване в право на собственост, нито са налице
заявени по отношение на нея реституционни претенции от бивши собственици.
Основанието по чл. 25 ал. 1 ЗСПЗЗ, на което община Варна се позовава, обхваща и
земеделски земи, които не са подлежали на възстановяване, за разлика от разпоредбата на
чл.19 от закона. В случая няма заявени реституционни претенции. Затова и предвид
изложените по-горе съображения съставът приема, че Община Варна се легитимира като
собственик на процесния поземлен имот с идентификатор ***, включващ и процесната
реална част от 301 кв.м., по силата на закона - разпоредбата на чл. 25 ал.1 от ЗСПЗЗ.
Установеното право на собственост на ответника е пречка за реализиране соченото от
ищците основание- придобИ.е на имота по давност, доколкото законът установява с
императивни материалноправни норми кои поземлени имоти са частна държавна и
общинска собственост, както и правните норми, с които се установява забраната за
придобИ.ето по давност на такива имоти. За приложението на мораториума по § 1 от ЗР към
ЗД на ЗС съдът следи и служебно, макар и в случая да е налице изрично възражение от
страна на ответника. Цитираната разпоредба повелява, че „придобивна давност за имоти,
собствеността върху които се възстановява по този закон или по Закона за собствеността и
ползването на земеделските земи, или по Закона за амнистия и връщане на отнети
имущества, не се зачита и започва да тече от деня на влизането на тази разпоредба в сила, а
именно 22.11.1997г.“ В конкретния случай изначално неоснователни са твърденията, че
давност е могла да тече от 1983г. до 1991г., тъй като реалната част е попадала изцяло в
предоставени за ползване имоти. Видно от КП от 1979г. процесната реална част от 301 кв.м.
11
се намира, както следва 278 кв.м. се ситуират върху източна част от стар имот № *** /който
е бил предоставен за ползване на Милев/ и 23 кв.м. –върху западната част от имот № ***,
който е бил предоставен за ползване на А.К.. Следователно и до влизане в сила на ЗСПЗЗ
през 1991г. упражняваната върху имота фактическа власт е представлявала държане,
осъществявано от ползвателите. Правото на ползване върху нея не е трасформирано в право
на собственост по реда на §4а ПЗР на ЗСПЗЗ. Наследодателят на ищците се е легитимирал
като собственик на ид.ч. от предоставения му за ползване имот, а впоследствие за него с
ПНИ е обособен имот №***, който не включва процесната реална част. Давност върху имота
не е текла и впоследствие – след 1991г, тъй като процесната реална част е
индивидуализирана и едва с влизане в сила на ПНИ, съобразно който същата е включена в
имот №3004г. По отношение на имоти, на които се признават права на реституирани
собственици, на ползвателите или на Общината по чл.25 от ЗСПЗЗ в територии по § 4 от
ПЗР на ЗСПЗЗ индивидуализацията се извършва с приемането на плана на новообразуваните
имоти. Следователно, процесният имот може да бъде обект на придобивна давност едва след
надлежната му индивидуализация с ПНИ. ПНИ на с. о. „Боровец север" е одобрен със
Заповед от 19.12.2012г. на Областния управител - Варна, от който момент нататък е било
възможно да тече придобивна давност за процесния имот. Предвид въведения на 31.05.2006г.
мораториум върху придобИ.ето по давност на недвижими имоти частна държавна и
общинска собственост съгласно § 1 от ЗДЗС, действието на който е продължено до
31.12.2022г, давност не е могла да тече и от 2012г., когато е одобрен ПНИ, докато е действал
мораториумът, до 24.02.2022г., когато разпоредбата е обявена за противоконституционна.
Затова и претенцията на ищеца за придобИ.е на процесната реална част на основание
давностно владение в исковия период от 1983г. до 2024г. е неоснователна най-малкото
поради невъзможността необходимият срок да изтече с оглед спирането му съгласно
параграф 1 ЗД на ЗС, което е достатъчно да обоснове неоснователност на иска срещу
общината, без да се обсъждат останалите елементи от фактическия състав на придобивната
давност.
По всички изложени съображения съставът приема, че предявеният положителен
установителен иск да се приеме за установено, че ищците В.и са собственици на процесната
реална част на основание придобивна давност, текла през периода 1983г. до 2024г., е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Следва да бъде прието за установено по
предявения от Община Варна иск, че същата е собственик на процесната реална част на
основание чл.25 ал.1 ПЗР на ЗСПЗЗ, като ищците бъдат осъдени да й предадат владението
върху процесната реална част.
Решението на ВРС следва да бъде изцяло отменено.
На осн. чл.78 ал.3 ГПК и предвид представения списък с разноски в полза на
въззивника следва да бъдат присъдени такива за настоящата инстанция. На осн. чл. 78 ал.8
ГПК и вр. чл.37 ЗПрП и чл.25 ал.1 Наредбата за заплащане на правната помощ в полза на
Община Варна следва да бъдат присъдени разноски в размер на 450 лв. за осъщественото от
юрисконсулт процесуално представителство. Следва да бъдат присъдени и разноските в
размер на 66,82 лв., представляващи заплатена държавна такса за въззивно обжалване.
В полза на Община Варна следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско
възнаграждение за осъществено процесуално представителство пред първата инстанция в
размер на 450 лв. Списък с разноски пред ВРС Община Варна не е представила, поради
което и други разноски не се присъждат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
12
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 2571/07.07.2025г. по гр. дело № 197/2024г. по описа на
РС- Варна,
КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н. М. В., ЕГН **********, и Р. Ч. В., ЕГН **********, и
двамата от гр. Варна, ул. „К.“ ***, срещу Община Варна, БУЛСТАТ *********, гр. Варна,
бул. „Осми приморски полк“ № 43, да бъде прието за установено, че Н. М. В. и Р. Ч. В. са
собственици на реална част с площ 301 кв.м., обозначена на Комбинирана скица № 8 към
СТЕ на лист 218 от делото, заключена между т.1, т. 2, т. 3, т. 4, т. 5, т. 6, т. 7, т. 8 и т. 1,
представляваща от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, одобрена със
Заповед № РД-18-73/23.06.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр.
Варна, община Варна, област Варна, район Аспарухово, с.о. „Боровец север“, целият с площ
от 1050 кв.м., с трайно предназначение „урбанизирана територия“, начин на трайно ползване
„ниско застрояване (до 10 м)“, при съседи на реалната част: останалата част от имот ***,
имоти ***, ***, ***, *** и ***, въз основа на давностно владение, упражнявано от 1983г. до
2024г.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. М. В., ЕГН **********, и Р. Ч.
В., ЕГН **********, и двамата от гр. Варна, ул. „К.“ ***, че Община Варна, БУЛСТАТ
*********, гр. Варна, бул. „Осми приморски полк“ № 43, на осн. чл.25 ал.1 ПЗР на ЗСПЗЗ е
собственик на реална част с площ 301 кв.м., обозначена на приподписаната от настоящия
състав Комбинирана скица № 8 към СТЕ, която реална част е заключена между т.1, т. 2, т. 3,
т. 4, т. 5, т. 6, т. 7, т. 8 и т. 1, представляваща от поземлен имот с идентификатор *** по КККР
на гр. Варна, одобрена със Заповед № РД-18-73/23.06.2008 г. на изпълнителния директор на
АГКК, находящ се в гр. Варна, община Варна, област Варна, район Аспарухово, с.о.
„Боровец север“, целият с площ от 1050 кв.м., с трайно предназначение „урбанизирана
територия“, начин на трайно ползване „ниско застрояване (до 10 м)“, при съседи на реалната
част: останалата част от имот ***, имоти ***, ***, ***, *** и ***, като
ОСЪЖДА Н. М. В., ЕГН **********, и Р. Ч. В., ЕГН **********, и двамата от гр.
Варна, ул. „К.“ ***, да предадат на Община Варна, БУЛСТАТ *********, гр. Варна, бул.
„Осми приморски полк“ № 43, владението върху процесната реална част, на осн. чл.108 ЗС.
ОСЪЖДА Н. М. В., ЕГН **********, и Р. Ч. В., ЕГН **********, и двамата от гр.
Варна, ул. „К.“ ***, да заплатят на Община Варна, БУЛСТАТ *********, гр. Варна, бул.
„Осми приморски полк“ № 43, сума в размер на 966,82 /деветстотин шестдесет и шест лева и
осемдесет и две стотинки/, представляващи направените пред инстанциите разноски, както
следва – по 450 лв. юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред
ВРС и ВОС, както и 66,82 лв.- държавна такса за въззивно обжалване.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13